Взех си няколко дни отпуска и в предпоследния ден в хотела ни нямаше почти хора. Тогава забелязах, че пристигат доста коли, сред които поне четири на Агенция Пътна инфраструктура както и няколко прескъпи джипа. Досетих се, че явно ще имат конференция или семинар или нещо подобно.

Така и се оказа. Напълниха конферентната стая с 80-тина души за 2-3 часа, след което се отправиха към басейна. В началото не бях сигурен кое ме раздразни – че трошаха яко държавна пара за 5-звезден хотел, че изведнъж всичко се напълни на 100% или че дори не си правиха труда да изглеждат, че са на официално събитие.

Бързо обаче размислих и се примирих – можеше да се напълни от други гости, а и все пак първи ден им е и може да имат друга програма за следващите. Дори фактът, че харчат толкова за пет звезден хотел в условията на сериозни скандали за разточителство на агенцията отметнах с това, че бледнее пред милиардите, които са раздали без обосновка, поръчка или дори строеж. А и все пак е форма на бонус към служители на държавна работа, която ако не се вкарат в някаква схема не може да се отрече, че е доста неблагодарна. Всеки офис и организация имат нужда от някаква форма на team-building, особено след последната година и въпреки всички резерви, които имах към тях. Отметнах всичко с ръка.

Гледах да не им обръщам внимание, но не можех да избягам от разговорите им. Явно не им пукаше много кой ги чува. Темите започнаха от злободневни – колко било скъпо в Гърция сега, колко скочили цените, един се жалваше колко малко от хората в агенцията са се ваксинирали, а никой не носел маска никъде в офисите или на конференцията сега.

После минаха на клюки кой какъв страничен бизнес имал, кой шеф успял да си доведе любовницата в хотела и кой не успял, защото я бил уредил в администрацията, а тука били само архитектура. После кой шеф каква кола под 6 цифрени суми не поглеждал и прочие. Общо взето се бяха разделили на три групи: едни дето се правеха на тежкари (предимно мъже, но и две жени), младите, които активно се наслаждаваха на почивката и „лелките и чичковци“, които също се радваха на басейна, но видимо бяха уморени от цялата драма.

Тежкарите изглеждаха доста притеснени през цялото време и все висяха на телефона. Единият много настоя точно до мен да крещи как са посмели да пуснат нещо електронно, като трябвало да си стои затворено в папка в бюрото му. Други двама постоянно даваха инструкции какво да се подписва от тяхно име „все едно са там“. Едната увещаваше, че трябвало да изкарат, че е била на комисия за одобрение на някакъв проект с още двама, които обръщаха коктейли на бара, а служителят в офиса трябвало с подписите на тримата да подпише протокола, защото „всичко сме се разбрали вече, така трябва да мине“. Имаше разговори и за очакваните бонуси и как нищо не можело да се спре, защото „то вече уредено и подписано всичко“.

Всички тези подхвърляния и спорадични изпускания показваха една добре смазана машина, която явно работи дори и от сауната и няма особени притеснения кой какво ще чуе. Общо взето смесица от обикновени хора, които просто искат да си свършат работата предвид ситуацията, в която са поставени от други хора, които раздават стотици милиони с един подпис и не им пука, защото няма кой да ги съди.

Гледах да страня от тях, защото все пак исках да си почина от тези глупости. Не смятах, че което и да е от подвърлянията или гръмогласните заповеди е толкова конкретно, за да си заслужава внимание, а и общата картинка е ясна на всички. Причината обаче да напиша всичко това беше черешката на тортата накрая.

Точно когато освобождавах стаята във фоайето бяха седнали няколко от АПИ и обсъждаха сметките. Напред-назад сновеше служителка на хотела притеснено. Темата беше как трябва да бъде изготвена фактурата и кое как да бъде вписано в касовата бележка. За малкото време, в което чаках собствената си сметка, на три пъти чух вариации на изказване, че хотелът иска да спази закона и трябва да фактурира всичко както е консумирано. От своя страна заобиколилите я държавни служители АПИ отчетливо заплашиха, че ще им изпратят данъчните на проверка и ще „има много неприятни ситуации“, ако не променят сметката.

Всички бяха с много ехидни усмивки, които не се сдържах да снимам. Имам право на това, защото макар някои да бяха по бански, всички бяха формално на работа и обсъждаха неща свързани с разход на бюджетни средства. Скривам лицата им, но с радост ще ги предоставя на отговорната институция, ако някой все има интерес. Скривам и служителката на хотела, защото искрено я съжалих на какъв натиск и заплахи е подложена от държавни служители. Надявам се да не се е поддала, но надали. Така работи АПИ и доста други институции.

ЯЯсно тук е, че е дори да се сменят шапките на тези организации, схемите, връзките и проблемите вътре остават. Разбиването им ще доведе неизменно до масово напускане на хора и криза в конкретната администрация. Т.е. ще стане по-зле преди да стане по-добре. Никой не изглеждаше притеснен от смяната на двама шефове за два месеца, но явно бяха притеснени какво следва.

И ние като данъкоплатци и гласоподаватели сме притеснени какво следва и ключов момент тук е не само каква култура на работа, говорене, поведение и нетърпимост ще бъде наложена на най-високо ниво в управлението, но и да има прокуратура и съд, които да преследват както такива дребни документални измами, така и милиардите подарени на фирми близки до ГЕРБ, ДПС и каквото друг открият. За първото – виждаме някакъв шанс. За прокуратурата ще трябва доста работа и борба.

Обществена поръчка за нов софтуер за управление. След тези думи неизменно идва прозявка и патос. „Нормално“ е да се изхарчат едни пари от който трябва и да се достави нещо, което никой да не използва. Така е било и надали скоро ще има сериозна промяна. Има индикации обаче, че се натъкнахме на едно от малкото изключения от това правило.

Целта на тези поръчки е да се подобри работата в агенции и министерства, да се ускори комуникацията както между дирекциите, така и между институциите. Навярно най-големият проблем, който всяка администрация – частна или държавна – има, е управлението на информация. Това включва както бази данни със задачи и наличности, така и следене на процеси, резултати, разходи и сигурност. В много организации тези неща се правят предимно на хартия или в най-добрия случай на Excel таблици, което е малко подобрение, но създава съвсем други проблеми.

През март т.г. получих мейл от един екип. Споменаха, че правят такава система за управление, бяха видели работата ми с отворени данни и искаха да поговорим по темата. Идеята им беше да заложат този принцип в новата платформа. Обсъдихме плановете им, какви проблеми срещат в събирането на информация и дигитализирането на процесите. Не успях добавя почти нищо към идеите им – нещо, което не ми се е случвало до сега.

Преди два дни Агенция „Пътна инфраструктура“ представи официално платформата. Публичната част включва карта и мобилно приложение, с които може да следим в реално време ремонти, забрани и проблеми по пътищата. Доста медии съобщиха, че картата цели да покаже данните за трафика, които ще бъдат събирани от една друга система, която все още не е довършена. В действителност, тази карта показва като допълнителна опция трафика от Google. Целта ѝ обаче няма много общо с това.

Задача бе на ПР-ите на агенцията да обяснят всичко това и явно не им се е получило. Затова позволете ми го илюстрирам с няколко примера.

Тези неща не ги ли знаехме и преди?

Горе виждате новините на АПИ за затворени пътища и ремонти. На сайта им ще намерите и бюлетина за пътната обстановка. По него всеки може да се ориентира къде какво се случва. На теория. Представен като прост текст, всеки шофьор трябва да следи постоянно бюлетина, да прецени къде е точно 172-рия км. след София и дали му пука от това. Така информацията не може да се подаде на навигация или друг алгоритъм. Публикуването на новините в машинно-четим формат с географски координати, категоризация и описание е единственото решение.

За да се подаде така информацията обаче не стига да се направи една карта, на която чиновниците да кликат. До сега всичко това е било аналогово, което означава, че липсва всякаква потребна дигитална информация къде точно са пътища, знаци, ограничения, настилка, ремонти и прочие. С други думи – липсва информационната инфраструктура за инфраструктурата ни. Освен да се промени формуляра, с който местните дирекции въвеждат в конкретния бюлетин, трябва да се хванат всички данни и процеси в агенцията и да се избутат в 21 век. Това е колкото технологично предизвикателство, толкова и организационно.

Резултатът е, че всички съобщения ги виждаме прегледно на карта като тази. За да е възможно обаче, не стига да се направи просто един сайт, който всъщност е единственият видим за нас елемент. Ще ни се да мислим, че държавната администрация има всички данни, но ги крие като бащиния. В доста случаи това наистина е така. Както обаче казах пред TEDxBG преди година, прекалено често информацията просто я няма или е пръсната по папки из цялата страна. Като човек, който събира данни от институциите, мога да ви кажа, че това е масова практика и далеч не български патент.

Почти милион за един сайт и APP? Всъщност не

Основната критика към проекта е за цената и кой стои зад изпълнителя. По последното не мога да говоря, защото не съм наясно с фирмата и историята ѝ. Капитал писа вече за това и скоро може да очакваме още подробности. Мога да говоря само за свършеното и очаквания ефект от системата. В контекста на написаното до тук, надявам се да сте наясно, че далеч не става въпрос за един app. Всъщност вчера се чух отново с изпълнителите на проекта и ми разказаха какво са доставили. От други източници също научих, че направеното от тях далеч надхвърля поръчаното от АПИ. Дори се е наложило да налагат определени решения – като публични отворени данни – въпреки отпора на отделни чиновници.

Публичната част от платформата разчита на цялостна система за управление заместваща всички процеси и комуникация вътре в агенцията. Ако до сега са изпращали на хартия информация за ремонти и поръчки за нови знаци, сега това става електронно. Всъщност, примерът със знаците е показателен. Има няколко мобилни приложения, които са направени за вътрешно ползване и не са достъпни за всички нас. Един от тях позволява служителите им бързо да картографират всички знаци в България. В рамките на тестовете са поставени около 100 хиляди от тях на картата.

Нали се сещате как постоянно виждаме нелогични знаци за намаляване на скоростта или за ремонти без да има нужда от тях? Надали някой би се учудил, че АПИ не знае за тях. Забравят ги заради недоглеждане на местните дирекции. Обяснението е, че просто нямат подходяща информационна система. Признаха за това неотдавна. В същото време десетки милиони се харчат на година за нови и нови знаци.

Е, сега такава система има и вече давала резултати. Всеки служител на всяко ниво може да провери къде има знак, има ли нужда от него, дали може да се махне и използва другаде. Това е нещо дребно на пръв поглед, но първо ще подобри безопасността по пътищата и второ ще спести пари. По предварителни преценки на АПИ, само от прибрани и повторно използвани пътни знаци държавата ще пести по милион лева на година. Това означава, че само от този компонент на платформата ще се изплати целият проект за около 9-10 месеца.

Google не знае всичко, той си го намира

Друг интересен коментар в мрежата беше, че Google също показва тези ремонти и има много по-добра навигация. Това обаче не е така поне за първото. Google работи с местни партньори, които подават каквато информация имат за трафика или инциденти по пътя. Заради липсата на надеждна официална услуга до сега, в България тази информация беше непълна и неточна. Дори данните за трафика са по-скоро предвиждане на база стари данни и клетки на мобилните оператори, отколкото актуално състояние. С новата платформа, дори услуги като картите на Google ще започнат да черпят актуална информация.

Една друга важна част от платформата е подаването на сигнали и обратната връзка. За последните два дни има доста такива и някои споделят, че вече получават отговор за запланувани ремонти. Дали това ще остане така и дали от системата ще има реален ефект за подобряване на пътищата ни, ще видим в рамките на следващата година. Дали сигналите водят до реални действия ще може да проследят както подалите сигнали, така и ние през картата.

За да се случат интеграцията и гражданския контрол обаче, имаме нужда от въпросните отворени данни и публични услуги, за които пиша толкова време. Документацията за тях не е все още публична, но имам уверение, че ще бъде добавена в правителствения портал за отворени данни през ноември. Така може да включим информацията подадена от АПИ във всякакви приложения и анализи.

Информацията е сила, когато я има и се използва

Макар картата и app-а да са полезни, с тях далеч не се изчерпват целите на събраните данни. Една идея е да се направи система за насочване на линейките. Всъщност, явно вече има принципно съгласие от Министерството на здравеопазването и може би ще го осъществят като проект. Плюсът е, че няма да има нужда от ново оборудване, а ще трябва само да се свържат системите с подходящ алгоритъм между тях.

В момента се взима еднократно решение къде да патрулират линейките в градове като София и Пловдив. Когато има обаждане до 112, най-близката линейка отива до сигнала и оставя региона си празен. Ако има друг сигнал в този регион, останалите линейки са далеч и отнема повече време. Понякога се случвало дори линейка да изоставя един сигнал за друг, ако има индикации, че първият е по-малко спешен. Мисля, че всички имаме примери за закъснели линейки. Одитът на спешната помощ посочва именно лошото планиране и липсата на свързаност между системите като основна причина за това.

Използвайки данните за състоянието на пътищата, ремонти и задръствания, сравнително прост алгоритъм би могъл да изчисли каква зона може да покрие дадена линейка. Тоест – от сегашното си положение колко далеч може да стигне в рамките на 10-15 мин. предвид обстановката по пътищата. Засичайки местоположението на всички линейки, този алгоритъм може да пресметне кои зони на града не са покрити и да пренасочи една или повече да патрулират на друго място, за да са по-близо до евентуален инцидент. Ако една бъде викната по спешност, останалите ще бъдат преместени, за да покрият по-добре региона. Така почти изчезва вероятността от сериозно закъснение, защото линейката е трябвало да дойде от другия край на града или е в задръстване/ремонт, за които шофьорът не е знаел.

Фактът, че екипът създал системата са предвидили и наложили на своя глава пускането на отворени данни, означава, че частни компании могат да разработят приложения и да предоставят същите услуги на охранителни фирми, таксита и доставчици. Данните за трафика и ремонтите ще позволи и адекватен анализ на новите инфраструктурни проекти – дали реално са намалили трафика и инцидентите, дали работата по тях не е създала повече проблеми и не са се наложили скъпи ремонти по-късно. До сега това също беше възможно, но изискваше цяла армия от хора да събира информация от бюлетини и папки от цялата страна, да ги въвежда в таблици и да се надява, че никой по веригата не е сгрешил някоя цифра. След около месец би трябвало да получаваме всичко това с един клик.

Тука едни пари…, но с резултат

Съвсем естествено е да има въпроси около поръчката, изпълнителя, свързаните лица и изпълнението. Добре е, че има журналисти, които се вглеждат в подобни поръчки и надали някой има съмнение, че повечето от тях са оваляни в корупция и некадърност. Също така, рядко ще чуете от мен да хваля една или друга софтуерна система в администрацията. Обикновено се правят като дипломна работа в български университет – колкото да мине комисия. След това не се поддържа, което на никой не му прави впечатление, защото не се и използва. Всъщност, който се е занимавал с въвеждането каквито и да е системи от този мащаб знае, че това се случва често дори и частния сектор.

От техническа гледна точка и съдейки по това, което видях и научих, мога да твърдя, че тази платформа ще е от голяма полза не само за АПИ, но и за всички нас чрез публичната си информация. Разбира се, възможно е да греша – не сме видели кода на системата тъй като поръчката е пусната преди изискването за отворен код на всички нови системи. Затова не може да знаем колко добре ще работи в бъдеще и дали съпътстващите проблеми няма да накарат служителите да се върнат към хартията, както се случва отново и отново държавната администрация. За това обаче ще разберем сравнително бързо и ще зависи до голяма степен от ръководните кадри в агенцията.

На този етап мога само да похваля изпълнителите и да се надявам скоро да видим данните и публичните услуги.