Не обаче и ако става въпрос за Държавна агенция „Архиви“. Там може да намерите архивите на Политбюрото, полицейските досиета от преди ’44, имената на загиналите през Балканските войни и документи от еврейската общност. Работата е, че може да ги откриете само, ако отворите сайта archives.bg. Ако ги отворите през Google или споделена връзка (както тази в предишното изречение), ще видите грешка „403 Забранено“. Това на прост език означава, че на ДАА са забранили някой да споделя каквото и да е от сайта.

Страница отворена през линк и директно през сайта им.

Разбира се, след като видите въпросната грешка, може да презаредите страницата и тя ще се отвори нормално. Така се изчиства състоянието, че сте препратени от друг сайт и ДАА не ви блокира. Стандартната реакция на всеки обаче е да затвори прозореца, тъй като явно става дума за сгрешен линк. Всичко това може, разбира се, да е техническа грешка. Не се сещам обаче за ситуация, в която да се е случило. Освен може би, ако са искали да блокират някой конкретно, а са блокирали всички. (Погледнете и тезата на Михаил в коментарите) Навярно нямаме и основание да спекулираме, че има общо със смяната на шефа на агенцията с човек от МВР.

Открих този проблем с добавката за WP за търсене на счупени линкове. Потвърдих, че не са блокирали само мен като отворих линкове от чужди сайтове. Имам проблеми да заредя страниците и през автоматичните ми скриптове за теглене на информация.

Още по темата:

Възпоменание в Twitter на загиналите през Балканските войни
Отворени данни за загиналите войници през Балканските войни
Отворени данни за сътрудниците на Държавна сигурност

През октомври миналата година пуснах свободно данните за загиналите в Балканските войни. Идеята ми беше да поставя на картата на полуострова родните и лобните места на 47657 български войни загубили живота си през 1912-1913 година. Така ще проследим пътя им до смъртта, движението на ротите, къде има най-големи загуби, от къде са войниците в определена рота, къде са родени жертвите от дадена битка. Бихме могли да проследим всичко с удобен интерактивен инструмент. Не ми остана време обаче да събера географските координати на всички 8000 места. Около 3000 от тях са вписани със старите си имена или не се намират.

Вчера обаче ме осени още една идея. Един познат отбеляза със статус във Facebook 100 години превземането на Одрин на 13 март 1913 (26 март по стар стил). На този ден са загинали 940 души. На предишния ден – 1028. Това е просто статистика, но някак ме накара да се замисля за измеренията на жертвата, която е дал народа ни преди толкова време.

Затова днес написах един кратък скрипт. Всеки ден в 15:00 ще пуска съобщение в Twitter с броя загинали на тази дата преди 100 години. Всички tweet-ове ще са с таг #БалканскитеВойни. В някои дни връзката в tweet-а ще сочи към страницата на Държавна агенция „Архиви“, от където взех данните, а в други – към отворените данни на моя сайт. Географските координати на тези tweet-ове ще водят към Националния военноисторически музей в София.

Натиснете снимките за по-голяма графика

Макар интерактивния инструмент споменат горе да не е готов, извадих две предварителни графики от данните. Натиснете снимките горе, за да ги видите в по-голям размер. Тази вляво ще ви покаже и колко ще са жертвите споменати в бъдещите tweet-ове. В този панел може да следите съобщенията:

Tweets за „#БалканскитеВойни“

Едно от нещата, за които съжалявам, е че в България почти липсва наследственост. Не говоря за имоти или последователност, а за родова памет, архиви и традиции. Бурните времена у нас, войните, смяната на режими, изселването и урбанизацията са унищожили връзката на повечето от нас с предците ни. Завиждам на бринтанците, например, че пазят документи на рода си от няколко-стотин години. За жалост това у нас се е изгубило както при родове, така и в държавата. При всички промени дори в институциите са се изгубили много документи и сведения за историята ни. Затова е изключително ценно, когато попаднем на такива.

В понеделник научих, че при разчистване на консулството ни в Бон, което ще бъде затворено до месец, са били открити три папки. Съдържанието е много ценно – документи от 1941 година на тогавашното Царско Генерално Консулство, Българо-Немското Дружество и Българското Национално Студентско Дружество „Отечество“. Нямах никаква представа, че което и да е от тези въобще е съществувало. Консулството е било във Франкфурт и по всяка вероятност е просъществувало до войната. Културното дружество (Deutsch-Bulgarische Gesellschaft) е било първо в Берлин и после във Франкфурт. Според различни източници е съществувало или между 1917-71, или между 1929-66. В книгата на Герхард Подскалски „Jahrbücher für Geschichte Osteuropas“ има описание на историята на дружеството. Интересното е, че и сега съществува организация със същото име, но в близкия Дармщадт и основана през 1977-ма година.

Три документа от откритите папки

Накрая, документите свидетелстват за студентско дружество в техническият университет в Дармщадт, където съм завършил и аз. Горе ще видите документи свидетелстващи, че на 19 февруари 1941 г. то е било закрито заради събитията около войната. На 6-ти май е открито отново и преместено във Франкфурт. Третият документ е поздравителна телеграма от Цар Борис към въпросното студентско дружество от 28 май 1941 г.

В трите документа, които имам, се споменават няколко имена на студенти от онова време, но за жалост не успях да намеря сигурни данни кои са. За един имам съмнения, че е бил преподавател в МЕИ-то и основател на Политехническия музей в София. Интересно е, че генералният консул във Франкфурт е бил немец на име Алфред Тевез. Това е основателя на автомобилните заводи АТЕ, които сега са известни с джантите и спирачките си. На негово име е било наименувано училище и е получил медал за заслугите си към града Франкфурт.

По-интересна личност е Димитър Попов (Dimiter Popoff; 1896-1989 г.). Бил е нотариус във Франкфурт, вицеконсул на България и председател на дружеството между 1931 и 1956 г. През 1951 г. е написал книгата „България гледа на запад!“ (Bulgarien blickt westwärts!). Успях да намеря снимки на човек със същото име на посещение на музея на Георги Димитров в Дрезден през същата година, но не съм сигурен дали е той (третия от ляво надясно).

В документите проличава нещо още по-интересно. Попов е бил изключително съвестен и след затварянето на консулството и прекратяване на дейността на дружеството е предал архивите на съхранение в Института за градска история във Франкфурт (Institut für Stadtgeschichte). По някаква причина само три папки, от които са трите документа, които ви показах, са били запазени и прехвърляни от консулство в консулство през последните 70 години. Според картотеката на Института, там се пазят 22 кашона с документи на Царското Генерално Консулство и 41 кашона с документи на Българо-Немското Дружество. Тези архиви включват официална кореспонденция с нацистка Германия, с българските власти до, по време и след войната, с официални лица и организации, с български студенти и фирми. Според мен те са безценни за историята ни – по-специално за отношенията с Германия и българската общност там.

Вече има изпратено запитване да бъдат разгледани тези документи. Идеята е да бъдат дигитализирани и пуснати свободно в мрежата, както предоставям документите в тази статия. Ще бъдат описани с допълнителна информация – дати, лица, места, къде са открити и къде са пазени. За целта обаче ще трябват хора и време. От моя страна пък може да се опитам да разбра какво се пази в TU Darmstadt за студентското дружество преди век. Българската държава от там нататък трябва да реши дали да изиска тези архиви и да ги пренесе в България. Мисля си, че ще са изключително полезни за преоткриване на период от историята ни изкривен от пропаганда и противоречиви мнения.

Заглавната снимка е на български студенти в Алтенбург, Германия. Не намерих снимки на българи в Дармщадт, но в архива на Изгубената България ще откриете други такива от Германия.