Тази година не направих толкова голяма мартеница за входната врата. Реших да е по-малка и се получи добре. В twitter бях писал, че ще използвам новата доста мощна бормашина, за да усуча мартениците. (Трепем мухи с топ.) Оказа се обаче доста шумно и жена ми мърмореше. Затова ги направих пак с миксера. Ако е чудите за какво говоря, погледнете описанието ми на този метод със снимки.

Така за около половин час направих 50-тина. Искаше ми се да подаря на всички в офиса (само трима българи сме), защото на доста им е интересно, но не стигнах до 100 мартеници. В неделя може да направя повече. Раздадох само на някои колеги и горе-долу половината искаха да им ги вържа вместо да си ги оставят на бюрото. Интересно им е какви са българските традиции, а аз не пропускам да обяснявам.

Ето и старите ми статии с мартеници от минали години.

Доста се зарадвах, като го видях, защото от бая време се опитвам да им пробутам идеята. Писал съм на различни хора от Google – включително българи, които работят там – поне 20 пъти за 1-ви и 3-ти март. Въпреки, че надали усилията ми са причина за това лого, си е яко, че все пак се случи. Преди две години започнах и проект за добавка на Firefox, която сменя логото на Google на български празници. Доста хубава колекция от лога събрахме за година и нещо. Tрябваше обаче да спра проекта, защото от една страна нямам време (особено покрай Lipsva), а от друга честите промени на заглавната страница на Google утежняват страшно много нещата. Все пак беше свалена около 4500 пъти, всеки ден се използва от 300 души, а около 2400 харесват страницата във Facebook.

Нещо, което ме разочарова отчасти в логото на Google е, че очевидно е направено от румънци. В румънската версия на сайта е същото, а и в двата името на файла е с рунънската дума за мартеници. Поне във Wikipedia си признават, че традицията има Български корени. Наистина няма значение чия е – въпросът е, че е добра традиция и носи радост. Стана ми кофти обаче, че българските програмисти в Google не са си направили труда да го предложат първи. Писах пак мейли с предложение за 3-ти март, заедно с няколко примерни лога. Нека да видим дали ще има някакъв успех.

Моите мартеници започнах да ги раздавам. Вече 14 колеги – немци, руснаци, автрийци и т.н. им подарих и около 10 пожелаха да си вържат по една. Сега ще стане интересно, ако в гратския транспорт започнат да ги заговарят на български. Аз съм заговарял така и явно доста от нас подаряваме на познати чужденци.

И като сме тръгнали да споменаваме безсмислени спорове кой какъв е и кое на кого е. Вижте какво @bobozandyr пусна днес в twitter: като напишете „всички българи“ в Google Translate, излиза „сите македонци“. Явно макетата пак са се активизирали да бъгват преводача. Не са се сетили обаче, че като напишеш обратното, излиза, че всички македонци са българи.

1. Започвам да търся преждата останала от миналата и по-миналата година, за да си направя мартеници. Накрая не я намирам си купувам нова. Два дни по-късно откривам старата
2. Изпитвам нуждата да обяснявам на колегите немци, руснаци и британци какво в Баба Марта и защо я празнуваме. Руснаците се смеят на името
3. Срещам познати в автобуса или влака, които настояват, че тази година няма да си слагат мартеници – къде, защото ги мързи да си правят, къде, че „нямало смисъл, защото не сме в България“. После те са първите, които виждам вързани с червено и бяло
4. В блога ми статията за направа на мареници се отваря все по-често (графиката под статията)
5. Във Facebook започват да ме канят в групи с „да сме румени и засмени“ и да ми пращат спам за продажба на мартеници
6. Няколко дни преди 1-ви март започват да ми звънят познати забравили да си поръчат от България и да ме питат „абе ти нали правеше сам мертенци“
7. Започвам да обмислям идеята дали да подарявам мартеници на колегите. Май тази година само ще им подаря – няма да ги вързвам. Ще обясня каква е традицията и ще вържа на двамата колеги българи (единият е от Бесарабия)
8. В продължение на 2-3 седмици се каня да си направя мартеници и накрая ги правя в последният момент

Спомняте ли си как правехме мартеници в детската градина? Аз да. През последните три Баби Марти нещата се стекоха така, че нямах мартеници за раздаване. Затова започнах да си правя сам. За целта трябва прежда, която може да се намери на много места за по няколко лева/евро/долара. Следвайте къде отиват бабите да си купуват ръкоделия и вие след тях.

Рецептата е следната – две нишки с еднаква дължина се вързват в единият край. После всяка се усуква и като се пуснат, мартеницата е готова. Проблемът ми беше, че обикновено се навиват на ръка, а аз имам доста познати и ми трябваха промишлени количества. За целта използвах дрелка (бормашина). Закрепяте конеца и пускате машината. Може да използвате и миксер или пасатор – въобще всичко, което се върти. По-миналата година използвах една от онези електрически бъркалки за капучино. Така може да правите мартеници по два-три метра и после да ги нарязвате на малки части.

Важно е да се отбележи, че самите конци се състоят от две части, които са усукани. Затова трябва вие да ги усуквате в същата посока, за да не се разплетат. Освен това не е хубаво да ги изпускате след като ги усучете, за да не се получи плетеницата като с моя бял конец. След като и двете са усукани, трябва да ги пуснете заедно един до друг и да ги оставите да се развъртят. Те сами ще се оплетат. Дори и да стане мешаница – няма лошо – опънете единия край и пак го пуснете. В крайна сметка като всичко е готово и няма възли, вържете и свободния край.

Вече имате 2 метрова мартеница. За да получите малки за вързване на ръка, премерете 20 см. и направете възел. След още 3 сантиметра – нов възел и повторете докато свърши мартеницата. След това срежете между късите възли и ще получите между 6 и 10 мартеници. Като изпробвате веднъж, ще откриете колко е лесно и бързо. На мен ми отне точно 20 мин. да направя 30 мартеници. Това някак убива довода, че нямате време за такива глупости. На мен ми е много по приятно да подарявам нещо, което съм го направил с ръцете си, пък макар и по-семпло. От магазина може да купите много по-красиви, но няма да са толкова специални. Ако имате малки деца, мисля че това би била добра традиция в семейството.

По-сложни мартеници може да направите като увиете поне 30 ката конец около книга, вържете здраво единия край и отрежете и подравните другия. После може да добавите различни украси или да си направите Пижо и Пенда. Тези две мартеници ги направих снощи. Голямата е за пред вратата, а другата още не знам. Малко са рошави, но на мен ми харесват.

Впрочем, миналата година по това време дадох предложение на Skype да сложат лице за чат във формата на мартеница. Така може да си подаряваме когато сме далеч един от друг. Сега ми хрумна, че ако от българският офис на Google искат да компенсират за онази неразбория от последните дни, ще е добре да сложат мартеница на лого си в българската версия на сайта. Надали обаче.

Накрая искам да ви оставя с мисълта, че малките неща радват най-много. Дори и тези, на които подарявате, да не знаят, че вие сами се направили мартениците, за вас пак ще остане удоволствието, че сте свършили нещо с ръцете си. Все говорим как консуматорството убива празниците, а комуникациите – връзката между хората. Днес ви показах една малка стъпка в обратната посока.