Дали всъщност повечето деца не са тръгнали по грешен за тях път? Бутани от роднини, обществено мнение или желание за купон, те се целят в някой от десетките университети. Влизането е лесно – на места трябва само да кандидатстваш. На някои пък родителите влизат в дългове за уроци и дори рушвети. Това е съвсем обяснимо – висшето образование наистина ще доведе до 77% по-висока заплата. Има обаче важно условие – само ако се пребориш за позиция по специалността си. Оказва се, че под 31% от работните места у нас изискват висше образование. 37% изискват професионална квалификация – монтьори, заварчици, занаятчии и прочие. В същото време 9 пъти повече деца се готвят за първите позиции, отколкото за вторите.

Колко от тях ще си намерят така желаните високоплатени места? Тук въобще не говорим за качеството на образованието, макар да трябва. Става дума просто за нуждата от кадри. Колко ще се наложи да търсят неквалифицирана работа, защото дипломата им не струва нищо при другите позиции? Оказва се, че манията за „нещо висше“ изразходва прекалено много ресурси както на семействата, така и на държавата. В същото време, тези кадри или не завършват, защото нямат потенциал за това, или не успяват да си намерят работа и кълнат държавата, че им е виновна.

Подготвил съм кратка инфографика илюстрираща този разрив. Дали нямаме и ние нужда от PR кампания за професионалното образование?

Данните са събрани от докладите на НСИ за 2013-та: завършили висше образование, записани във висши училища, придобили професионална квалификация, записани учащи в професионалните училища, заети по икономически сектори.

Този начин на мислене обаче е погрешен и Кевин Кели ни го показва много ясно в случая с Интернет. Лекцията му може да видите по-долу на тази страница. Във времето, когато мрежата едва е прохождала, всички са си мислили, че ще е просто нещо като много добра телевизия. Сега това ни се струва смешно, но помислете си кой си е представял в началото на 90-те, че някой ден всичко това ще е широко достъпно и почти безплатно. Преди ни се е струвало невероятно и въпреки това се е случило. Трябва да преосмислим какво е невъзможно и какво не.

Паралелно с технологиите, чрез които интернет става реалност, се развива и начина, по който ги използваме. В общи линии същите, които бяха на разположение преди 5 години се използват и сега, но днес в социалните мрежи, блоговете и интернет магазини виждаме услуги, които бяха немислими тогава. Проблемът е, че възможностите на тези технологии се изчерпват. Всеки, който е прекарал повече време в социален сайт или в разработване на по-голям сайт го е усетил. Има нужда от принципен различен начин за обработване и събиране на информация. В индустрията и корпоративния свят тази нужда е много по-остра и затова проектите в тази сфера никнат като гъби.

Говорим за т.н. семантични мрежи и мрежи от неща (web of things). Всъщност тези наименования не са дори установени, но аз смятам, че са подходящи. И преди съм писал по първата точка. Тя дава възможност на машините да осмислят информацията и да я обработват по начин близък до нашето съзнание. Не говорим за изкуствен интелект, но при достатъчно голям мащаб може да го объркаме за такъв. Втората точка е свързаност на физически обекти като колата, телефона или дрехите ви в една виртуална мрежа. Не говорим само за електронните джаджи, които се свързват заедно, за да обменят снимки и контакти, а за всичко. За целта се използват RFID чипове, които да събират, съдържат и обработват информация. Фактически с тях добавяме мозък към всеки физически обект. Нещо повече – всички тези „мозъци“ могат да общуват помежду си и да формират огромна интелигентна система. Това, комбинирано с осмислянето на информацията, за което споменах преди малко, се превръща в една огромна машина, която не спи и не се разваля.

Точно за тази машина говори Кели. На този етап тя е просто каша от връзки между страници. Семантичните технологии проникват едва сега в големите корпоративни системи, а RFID чиповете се използват предимно за сигурност в магазините за дрехи и електроника. Има пилотни проекти и в двете сфери, но надали ще видим разгъване на пълните им възможности през следващите 10 години. А всъщност кой знае – явно невъзможното е по-вероятно, отколкото си мислим.

Това, което можем ние да направим, е да чакаме и да се надяваме. Препоръчвам ви да видите презентацията на Кели тук, защото показва всичко на много достъпен език. Това, което аз мога да направя по въпроса пък е да си направя бакалавърската работа. Темата е точно в тази сфера и макар да е само капка в морето от нужни стандарти и инструменти, все пак ще е от полза. Темата има общо с интеграция на източници на информация (data sources), превръщането им в онтологии и интернет услуги (web services), както и автоматизация и визуализация на целия процес и резултата. Всичко ще е опаковано като Eclipse базиран инструмент, като ще използвам някои готови компоненти от европейския проект Neon, по който работех досега. Мисля да спретна и малка страница по темата, но ще пиша и тук как вървят нещата.

Още мои статии по темата:

Открийте това, което наистина ви трябва в интернет с Powerset
Q&A – Визията ми за Web 3.0
Семантично търсене на хора
Следващата революция в търсачките
Какво работя в момента?