Има много неща, които държат един родител буден нощем. Несъмнено новинарските емисии, филмите и БГ Мама са развинтили предостатъчно въображението ни за опасностите, дебнещи децата ни от ранна възраст. Сред болестите, катастрофите и наркотиците се нарежда и изчезването. Едно дете да потъне вдън земя е колкото немислимо, толкова и ужасяващо. Затова и такива случаи като правило се приемат присърце.

Случаят на изчезналия Александър извади наяве както съпричастността на обществото и критичната роля на доброволчеството, така и тлеещите от десетилетия проблеми в комуникацията на полицията със същото това общество, но също и неподготвеността на самите масови медии да играят конструктивна роля в такива случаи.

На първо място трябва да кажем, че далеч не всички случаи са като този. Всъщност, в повечето няма нужда и дори би попречило на разследването да се обявява публично каквото и да е. Но когато това е нужно, то следва да става бързо, надеждно, без спекулации, с ясна навременна информация и координация. Такива са изчезванията не само на деца, но и на възрастни хора и такива в уязвимо състояние. Хора, които поради болест, възраст или принуда, трудно биха могли да помогнат сами на себе си.

Докато няма еднакви случаи, лесно може да се види, че проблемите в комуникацията е на институционално ниво. Разпознавайки този проблем преди 13 години, се опитах да намеря технологично решение създавайки проекта Lipsva. Амбицията му никога не е била да намира хора, макар надежда винаги да има, а да покаже, че съобщаването на случаите може да се прави по по-добър начин. В рамките на проекта направих карта, показваща всички известни активни случаи и анонимна статистика за решените, автоматично търсене в социалните мрежи на хора, отбелязали се близо до последното известно местоположение, и изпращане на готови за разпечатване плакати до магазини и кафенета в близост. Всичко това беше достъпно преди повече от 10 години и го предложих безвъзмезно на МВР.

Последваха няколко срещи и доста комуникация в опити за обща работа. Всички бяха много ентусиазирани и съгласни, че това има смисъл. Особено хората по места, чиято работа беше именно да решават тези случаи: тези, на които близките звъняха постоянно с надежда за добри новини, а в от един момент нататък – каквито и да е новини. След години опити и събиране на данни единственият резултат беше, че при всеки случай на изчезване медиите тикаха картата ми в лицето на тогавашния шеф на сектор “Издирване” и го питаха защо МВР не прави нещо подобно.

Причината за всичко това е същата, както множеството проблеми, които виждаме в полицията – дълбоката бюрократична машина и вкоренения от поколения страх от взимане на решения. МВР може да се е деполитизирана преди 30 години, но мисленето и работата не са мръднали особено от 80-те години насам. Това се вижда особено ясно в случаите на издирване. Има някакъв срам изглежда на ниво директор, когато се говори на тази тема и язвителна насмешка, когато хора вътре и извън системата настояват, че има по-добър начин. Това са все неща, с които се сблъсках сам, но трагичното е, че със същото се сблъскват родители на деца, които не спират да настояват на най-горно ниво за действе.

Тук следва да се отбележи, че подобрения в МВР все пак има. В последните няколко години са свързали многобройните си системи и търсенето на информация за издирвани се доближава доста до иначе нереалистичните очаквания, които холивудските филми са загнездили у нас. Докато това определено е подобрение, общуването с неправителствени организации, медии и въобще желаещи да помогнат е изключително затормозено до степен, в която самите издирващи са също толкова фрустрирани от системата, колкото и близките на изчезналите.

Друго нововъведение беше прословутата Amber Europe система, която беше шумно обявена в началото на 2018-та година. Това е мрежа от институции и НПО-та, които си съдействат с проекти, обмен на опит и информация за по-ефективно откриване на деца. Това,на което повечето медии обърнаха внимание, обаче е интеграцията с Facebook, където при изчезнало дете може на момента да се покаже снимката му и информация на всички потребители на мрежата в радиус от 200 км. Именно това стана с Александър, макар и с поне 8 часа закъснение след първата информация в медиите.

Всъщност, четири години след официалното включване в мрежата, това беше първият и единствен път, в който МВР я използва. Има още един случай от преди година, но той се разви в епизод на популярен български сериал. За сравнение Гърция е обявила и открила 40 деца за същия период от време със системата. Липсва и информация дали България се е включила по някакъв начин в обмена на опит, с изключение на няколко кратки споменавания за присъствие на делегати по срещи. Междувременно още от включването на МВР като организация, официалният сайт на Amber Europe все още показва като единствен източник на информация за подобни случаи в България социалните профили на Lipsva в Twitter и Facebook. Оттам не успяха да ми обяснят как се е случило това. Неофициално разбрах, че тези линкове са дадени от самите представители на МВР. Нищо, че активната работа по проекта спря преди 5 години.

Нито спешните реклами на Amber във Facebook, нито карти и технологични решения като Lipsva биха решили проблемите в комуникацията. Те са просто инструменти. МВР обмисляше през годините много други такива – MMS-и към таксиджиите, новини по таблата на метрото и спирките на градския транспорт, спешни бюлетини по радиото и телевизията и ред други шумно обявени, но неосъществени идеи. Докато за някои драматични случаи научаваме сравнително бързо от основните емисии, това става щедро напоено с кадри на страдащи близки и словохотливи съседи, дежурни експерти, бивши и настоящи служители на полицията. Нищо в това не показва както отговорност от стана на МВР, така и капка журналистическа етика от самите медии.

За повечето изчезвания обаче не научаваме дори от сайтовете на МВР. В някои райони на страната повечето такива се подават „ексклузивно“ на конкретни местни медии. Трудно ми е да преброя случаите, в които родители са ми споделяли, че се молят на полицията да разпространи информация по техните канали или да изкарат екипи за издирване. Когато става въпрос за възрастни и често безпомощни хора, ситуацията е най-тежка. Това, комбинирано с хаотичната система от сайтове и начини на публикуване на информация от РДВР-тата, прави изключително трудно намирането на каквато и да е информация за един или повече случаи на изчезване. Именно това целеше да подоби Lipsva и го правеше добре.

Всичкият този комуникационен хаос, но и честата циничност и ярка неподготвеност за боравене с такива случаи на приемащите сигнали създава съвсем очаквано крайно недоверие към способностите и желанието на полицията да се справи с такива случаи. Сензационното отразяване от страна на медиите и търсенето на ефирно време у дежурните експерти пък оставя впечатление, че постоянно изчезват хора и никой не ги открива. Втората цел на Lipsva беше да покаже, че всъщност мнозинството от случаите се решават успешно. Този аспект е изключително важен, защото именно доверието между близки и разследващи, както и вярата на доброволци и неправителствени организации, че решение и смисъл има е това, което неизменно ще повиши успеваемостта. Видяхме го и в случая на Александър.

Докато обаче повечето изчезвания се решават, сложните такива, когато трябва да се действа бързо, да се вземат на сериозно тревожни ранни сигнали или да се предпази уязвим човек от друга опасност е нещо, в което системата се проваля отдавна. Тези случаи са малко, често не са публични, но имат изключително драматичен ефект над семействата дори при иначе успешен край. Тук от критична важност са ясните стриктни процедури, добрата комуникация, малкото бюрокрация и подсилване решимостта и възможностите за действие на тези най-близо до случая – все неща, с които родната полиция не се слави.

Може да направим сравнение с болниците – хората си мислят, че добрите болници са онези с няколкото именити медицински величия способни да извършват невероятни процедури. Истината обаче е, че истинските добри болници са онези, които не позволяват например пациента да умре от вътрешноболнична инфекция след уникалната операция. А такива случаи има доста и продължавайки аналогията са също толкова срамна тема за институциите до степен, в която почти нищо не се прави. Предотвратяват се с ясни стриктни процедури, признаване на грешките и търсене на решения, комуникация и подсилване решимостта и възможностите на онези, които могат да се справят с проблема.

Александър беше открит и се води разследване. Това, което като общество научихме е, че имаме място и роля в тези издивания и не следва да очакваме полицията да се справи сама. Доброволчеството има смисъл, а и има нужда от продължителни постоянни действия тази насока. Това, което не очаквам, е промяна в работата на МВР или подходът на медиите по тези теми. След толкова години повтаряне на едно и съм говорил с много разследващи, които търсят някакво решение и искат промяна, но се сблъскват със същата стена на безразличие и бюрократичен унес, с която се сблъсква всеки от нас застанал пред гише.

Докато има технологични решения, които биха помогнали, нищо не може да замести добрата полицейска работа. Къде нарочно, къде от невежество на ръководството, тя се тика назад, за да не попречи на когото трябва или да не стъпи накриво с грешния прокурор или местен големец. Същото отношение се отразява неизменно и на издирващите, които далеч не се занимават само с установяване на безследно изчезнали.

Макар повечето от нас да не може да си представим, че нещо такова може да се случи точно на нас, неизменно поредният тиражиран из медиите случай ни кара да се замислим. Докато някой възприемат качеството на живот като удобства в дома, колата или почивката, още по-важна характеристика е да има система, процес и специалисти, на които са се облегнеш в безизходна ситуация. Това е както спешната помощ, включително в отдалечени райони, лечение на редки заболявания, реакция при природни бедствия и несъмнено издирване на потъналите в дън земя. Именно доверието в тези системи на помощ допринася значително за качеството на живота. Доверието идва както от наличието въобще и ефективността на тези системи, така и ясната комуникация и прозрачност за работата им. При търсенето на безследно изчезнали, както и при много други функции на МВР, именно това е ключова брънка, която упорито се отрича от ръководството заради институционални недъзи, его, чиновническо и офицерско мислене заровено в преливащите с хартия папки от 80-те.

11 години по-късно малко се е променило в работата на МВР. Разликата е, че се случва един или два пъти на година да говоря някъде по темата. Приемам поканите, за да маркирам именно тази липса на напредък. Пред 2019, например, по Нова Телевизия говорих за същите неща. Преди това говорих за Amber, а по-късно как въпреки заявките на НСБОП тази възможност не се използва.

Миналата седмица ме поканиха да говоря по БНТ по същите теми. Имахме дълъг разговор, както обикновено записах клип маркирайки основните проблеми. Споменаха, че ще участват и хора от системата – бивши и настоящи.

В отговорите си посочих както причините да създам Lipsva, така и проблемите, които доведоха до това да го спра, но по-важното – да няма напредък в работата на МВР с обществото, организации и въобще комуникацията в публичното пространство по темата. Ключов момент тук са структурните проблеми в системата, които не позволяват на служители на ниски, а дори на средни нива, да взимат елементарни решения. Авторитарното ръководство, грешните стимули, корупцията по висшите етажи, липсата на отчестност и сбърканото кадруване са довели до там, че редовите служители нямат нужните инструменти, свобода на решения и в голяма степен ресурси да си вършат работата.

Съвсем нормално е едно такова интервю да бъде монтирно, за да се впише в разговорите с други участници. Затова е съвсем очаквано част от казаното от мен и други да бъде отрязано. Част от проблемите бяха маркирани от други, като например Тодор Тодоров, която сам е бил част от системата на МВР до 2012-та.

Това, което напълно беше обърнато с главата обаче, беше критиката към МВР. Докато Тодоров говореше само за лошата работа на отделни служители, от моите думи беше останала само критиката за системата Amber от последните години. В действителност посочих как редовите служители правят каквото могат с малкото свобода и ресурси, които им се предоставят, а системите проблеми са причината да няма напредък. Още натоявам и че е важно да се показва, че голяма част от случаите се решава, че служителите в голямата си част си вършат съвестно работата и че това е важно както за комуникацията им с близките, така и с потенциалните свидетели. Вместо това се продължава да се мачкат служителите служебно и по медиите, а да се спестява всичко на висшите етажи.

Тези системни проблеми имат корени още от соца, но в огромната си част налагането на авторитарен контрол и ограничаване на ниските нива в МВР беше въведено по време на Цветанов като министър. Точно тогава започна работа Lipsva, точно тогава хора в системата проявиха интерес и имах срещи със заместник министри, началници на сектори и прочие и точно в рамките на мандата му видях как всички се затварят и започва да ги е страх да взимат решения. Към 2012-та вече прекият канал за комуникация практически не съществуваше и беше дадено да се разбере как вече ще работи полицията. Тодор Тодоров е бил част от системата на МВР през същия период и е станал свидетел на същите тези проблеми. Би следвало да ги посочи, също както и времето, за което датира собствената му критика.

Разбира се, всеки журналист има свобода да определя целите и насоката на своите репортажи. В случая БНТ с редакционната си политика е маркирала случаи през времето и разкази на близки. Тук не следва да имам критика. За мен обаче е важно да се кажат и причините за тези проблеми. Иначе се връщаме към същия затворен кръг, в който се потварят едни и същи лични драми при поредното изчезване и просто се дава ефирно време на определени хора.

Затова, също както при предишни интервюта, пускам целия запис, който дадох на БНТ. Сами може да видите кои части са подбрали и какво допълвам след това.

Тук ще намерите и репортажа на БНТ.

Ако харесваш проекта за регистър и карта на безследно изчезналите в България Lipsva.com, може да го подкрепиш в конкурса БГ Сайт в категория „Кауза, събитие, общност“. По-долу ще намериш някои от причините защо.

Започнах Lipsva.com през март 2010. През юни открих официално сайта. От самото си създаване, проекта и страницата бяха подкрепяни от много доброволци, които изпращаха информация, контакти и новини от медиите. Резултатът сега е, че регистъра на безследно изчезналите съдържа информация за 297 решени случая и 367 все още издирващи се. Във Facebook има 3302 последователи, а новините достигат до пъти повече, в Twitter – 317, a 50 са се абонирали за нови изчезнали.

Миналата година спечелих категорията „Кауза, събитие, общност“ с проекта Crime.bg. За жалост тогава беше още млад и не се разви какво ми се искаше. Тогава всъщност ме попитаха защо не съм участвал с Lipsva и обещах тази година да го сторя. Проекта пасва добре в категорията по всички критерии. Каузата е благородна и важна. За жалост, няма официален регистър или списък на безследно изчезналите и с този проект се опитваме да попълним тази празнота. Макар да не разгласява едно единствено събитие, всяка седмица призовава хиляди да се включат в издирването, разлепването на плакати и разпространението на снимка на изчезнал в социалните мрежи. Не на последно място, това е общност от хора, които искат да помогнат. В никакъв случай не е единствената, но по се опитва по свой начин да обедини усилията.

БГ Сайт като конкурс не оценява само техническата страна на една интернет страница. Съдържанието и начина, по който ангажира посетителите е от съществено значение. Проекта претърпя много промени за тези две и половина години. Опитах различни идеи как темата да се разисква повече, как фирми и обикновени хора да помагат и как да си сътрудничим с МВР. Всъщност неофициално сътрудничество има и от известно време изчаквам подписването на официално такова.

Сайтът на Lipsva като дизайн наистина не е нещо бляскаво. Разчитам на простата визия, която да предостави възможно най-много информация. На началната страница ще видите картата с всички изчезнали и сортиране по месеци и години. В блога има новини и списък на изчезнали може да се търси по-подробно. Както всички други мои проекти, и този предоставя свободно цялата си информация. Така всеки може да вземе данните и да започне свой сайт или да ги анализира. Разбира се, всичко за решените случаи се изтрива, като се оставя само кратка статистика.

И тази година както предишната ще съм в журито. Технологията на гласуване обаче не ми позволява да гласувам за сайтове, с които съм обвързан. Самото жури се състои от 63-ма изявени специалисти, което гарантира обективно и качествено оценяване.

След като разгледаш останалите кандидати в категорията, ще се радвам да подкрепиш проекта Lipsva. Това може да го направиш като го избереш на тази страница, въведеш избора си за останалите категории и потвърдиш с мейл адреса си. Разгледай и страницата във Facebook за нови случаи на изчезвания.

Спечелих преди малко безплатен пропуск за форума „eAcademy и приятели“ от играта на SuperHosting.bg. Тъй като по разбираеми причини няма да мога да присъствам, реших да го преотстъпя на някого. За да стане интересно, с позволението на SuperHosting, реших да направя моя мини-игра. Ще подаря пропуска на този, който даде най-добра идея по този въпрос:

Как най-добре да се разпространи информация на безследно изчезнал?

Целта ми е да събера идеи за регистъра за безследно изчезнали Lipsva.com. Може да предлагате идеи както за online разпространение, така и за offline. Ще ги оценявам по оригиналност, осъществимост и потенциална ефективност. Към този момент информация се разпространява в Twitter, Facebook и по RSS. Има възможност да се свалят и плакати от профила на всеки изчезнал. Това обаче въобще не означава, че идеите трябва непременно да са за реклама, плакати или прочие – може да са в насока контакт с медиите, партньорство с компании, по-голям натиск над полицията и прочие. Също така, ефективност не означава, че идеята трябва да позволява достъп до голям кръг от хора – понякога да стигнем до правилните посетители е по-важно от масовостта. Затова и съм направил търсене във Foursquare на хора, които може би са видели някой в деня на изчезването.

Очаквам идеите ви в коментарите под статията или в Twitter с таг #lipsva до неделя 12 часа.

Тогава ще реша кой ще получи пропуска. Ако не ви хрумва нищо, може да коментирате или дадете глас за някой (примерно „идеята на …. +1“), за да го подкрепите.

Форумът „eAcademy и приятели“ ще се проведе на 14 юни в хотел Кемпински в София. Описанието на сайта и темите, които ще се обсъждат са следните:

Чуйте в един ден как се прави стратегия за присъствие на марката в Интернет, оптимизация за търсещи машини, електронни продажби, маркетинг в социалните медии, планиране и купуване на реклама в интернет. В рамките на 1 ден синтезирана и практически ориентирана информация ще ви зареди с идеи и знания и ще отговори на въпросите, които си задавате

Мога само да съжалявам, че няма да присъствам, но нека поне излезе нещо интересно от това. Този форум ще е доста полезен за който и да е PR специалист, маркетинг директор и дори шеф на малка фирма, която търси нов начин за реклама.

Добавката, която направих, е нещо просто, но има потенциал да помага в определени случаи на изчезване. Ето как работи:

1. Добавя се случай на изчезнал в базата данни на Lipsva
2. След като се потвърди чрез статии в медиите или съобщение на полицията, се пуска специален скрипт, който търси в мрежата на Foursquare за заведения, офиси и обекти, които са в регионът на изчезване
3. Ако има информация за контакт на даденото заведение – Twitter или Facebook, изпраща се съобщение до тях с плаката и снимката на изчезналия, както и с молба да я покажат на колегите си и да залепят плаката на улицата, на която последно е забелязан човека
4. Търси се в базата данни на хора позволили достъп на Lipsva@4sq дали някой се е чекирал в някое от тези заведения в денят на изчезване
5. На тези, които са предоставили контакт – мейл, twitter или Facebook, се изпраща съобщение с подробните данни на изчезналия подобно на това, което изпращаме на заведенията

Идеята е, че точно такива хора има най-голяма вероятност да са видели нещо, без да осъзнават, че е важно. С помощта на мрежи като Foursquare и Vivo, може да се изпратят много по-фокусирани съобщения с молба за помощ, отколкото масовите обяви във вестници и телевизии, например. Това в никакъв случай не може да замести последните, но според мен има по-голям шанс за успех.

Поради спецификата на Foursquare, не може да се търси в историята с посещения на всички използващи мрежата в България. Те трябва сами да дадат достъп. За сега има само 26 такива позволения, като повечето са от София. Надявам се, че скоро ще станат повече. Съобщения се изпращат единствено и само, ако човекът се е чекирал близко като време и място до изчезването. За защита на личните данни, информацията за чекирането се криптира, не се споделя с никой и се обработва напълно автоматично. Всъщност, поради видът достъп, който Foursquare позволява, никой друг освен сайта Lipsva, не може да има достъп до въпросните данни. Искрено се надявам, че скоро и Vivo – българската алтернатива на Foursquare, ще предостави такава възможност за достъп. Тя се развива доста бързо и си мисля, че с тях ще имаме по-голям успех.

В страницата на всеки изчезнал може да видите статистика за откритата информация. Точно под снимките и линковете вече има раздел със статистика. Първо се показва колко хора са видели профила в Lipsva, след това колко заведения са открити в близост и накрая – колко души са се чекирали в околността. Когато натиснете статистиката за обектите се показва списък – първо 20-те най-близки и след това останалите. По разбираеми причини не се показват имената на откритите чекирали се, а само бройката.

Този пример е от профила на изчезналия преди почти два месеца Методи

Нямам идея дали всичко това ще помогне на издирването на хора, но би могло да покаже две неща. Първо, че този тип социални мрежи могат да се използват по неочаквани за създателите си начини. Второ, че заведения, офиси и случайни хора на място биха могли да помогнат в издирване без да имат някаква връзка с роднините на изчезналия.

Ако използвате Foursquare и желаете да помогнете на инициативата, може да дадете достъп на Lipsva@4sq на тази страница. Може по всяко време да махнете разрешението от настройките на профила си във 4sq.

Ето тук може да видите как Код:Криминално използва Lipsva като инструмент за визуализация на случаите на изчезване. Тук има мое интервю в Нова Добруджанска Трибуна за проекта, а тук ще видите отворени данни за решените случаи на безследно изчезнали. Естествено, информацията за самите хора е анонимна, като се пази само общо описание, мястото и времето на изчезване и откриване.

Долу ще намерите таблица с актуалните сайтове на поделенията, линкове към бюлетините и изчезналите в региона. Повечето сайтове се придържат що-годе към външния вид на тази на МВР, което улеснява употребата и търсенето. За жалост доста секции са празни или не се обновяват редовно.

Броят изчезнали в последната колона е за областта и е приблизителен (линка ще отвори Lipsva на дадения град). Това, че всички имат много малко изчезнали (с изключение на София, Велико Търново, Добрич и Стара Загора), не означава, че там такива няма – просто не са обявени никъде. Всъщност това важи за всички – за много малко от 200-те издирвани в Lipsva може да се намери информация на определените за това страници. Останалите са ми изпратени от родини или съм ги събирал от бюлетини и медии. Точно това имах в предвид, когато зададох една от целите на проекта – нуждата от полезна информация за всеки случай на едно място.

Друг проблем със сайтовете на МВР е, че бюлетините се пишат на ръка в свободен текст. Това първо е значителна административна работа са полицията и второ – възпрепятства хората да следят информацията. Само шепа журналисти се занимават с това да изчитат всеки ден какво се пуска и да го копират. Писах преди за решението и то е много просто – малка част от данните, които са в системата им и които така или иначе се преразказват, да се пускат в табличен вид. С подходяща категоризация на събитията и престъпленията може да се търси много лесно из цялата информация. Това ще е прекрасен масив от данни и за анализаторите, които може да изследват независимо от МВР проблемните направления и региони. За жалост, опитите ми да ги убедя да пускат съобщенията (поне за изчезналите) в по-подреден вид, се провалят.

Впрочем трябва отбележа изключително добрата идея на Отворено Общество за „В близост“. Там може да се намери информация и контакти за районните инспектори и РПУ-та. За съжаление изглежда, че нищо не е обновявано в последните 3-4 години.

Ето линковете, които съм събрал до сега. По-късно ще пусна и линкове към новинарски сайтове, които редовно пускат информация за безследно изчезнали:

Още когато започнах Lipsva ми беше ясно, че ще е трудно да се направи нещо в дългосрочен план без някаква форма на съдействие с МВР. Затова през последните месеци си размених няколко мейла и телефонни обаждания с говорителя на „Криминална полиция“ – Георги Карадобрев и с шефа на отдел „Издирване“ – Захария Стоянов. Целта ми беше да представя идеите си, да обсъдим ограниченията на закона и евентуално – как може да получава обществото по-бърза и по-надеждна информация за случаи, в които трябва да е бдително.

Всъщност, нещата, които поставих като въпроси, въобще не се ограничаваха до Lipsva. И друг път съм казвал, че възприемам този сайт като по-скоро инструмент, който да вдъхнови по-добри проекти, отколкото като крайна цел. Затова свързах идеите си с по-голямата кампания за отворени данни в България и предложих обявите за изчезнали да се публикуват в структуриран вид. Така всеки ще може да направи собствено приложение, което да показва моментално съобщения за безследно изчезнали от своя регион. Концепцията за отворените данни може да се приложи и към всички съобщения за престъпления и решени случаи. Такова ниво на прозрачност би било повече от похвално.

За жалост, по ред причини не се стигна до среща с МВР. Съветът, който получих беше, че подобни решения трябва да се вземат доста нагоре по веригата. Затова пуснах официални запитвания и отворът беше, че законът за защита на личните данни забранява на МВР да предоставя информация за безследно изчезнали на трети лица. Това доста ме учуди, защото полицията редовно предоставя съобщения за изчезнали на медиите под формата на свободен текст. Затова помолих КЗЛД за становище и днес получих отговорът. Свършили са доста работа по случая, включително като са изпратили запитване до Цветанов не само за легалния статут на данните, а и какви възможности има да си сътрудничат с проекти като Lipsva.

От МВР са отворили първо, че нямат нормативна уредба за подобно сътрудничество и предоставянето на информация се урежда от Закона за личните данни. В този смисъл те нямат право да предоставят каквато и да е информация на трети лица що се отнася до издирване. Тук думите им не се различават много от първото становище. На втория въпрос на КЗЛД, за това как се взима решение да се обяви безследно изчезнал възрастен или дете в медиите, от МВР казват, че това се прави по преценка на разследващите и е различно за всеки отделен случай. Допълват, че не се публикуват всички лични данни, а само описание и обща информация. В случая аз въобще не исках допълнителни данни или някакъв специален достъп, а за по-ефективно публикуване и използване на сегашните съобщения.

Третият въпрос бе за архивирането на данните. МВР пази данните за решените случаи 5 години в архивите си в зависимост от закона за класифицираната информация. Интересното тук е, че доста от тези данни са достъпни и на сайтовете на регионалните дирекции. Последният въпрос се отнася до предоставянето на структурирани отворени данни или въвеждането на такива направо в чужди сайтове. Второто предложение беше първоначалната ми идея (говорим за юли), но по-късно осъзнах, че ще има много по-голям ефект, ако данните се публикуват в единен формат централно. Отговорът на МВР е, че не би трябвало да се възлага на МВР да улеснява работата на чужди сайтове и инициативи.

Целият документ може да свалите тук. Разбирам, че решенията в МВР се взимат трудно и концепцията за отворените данни в държавните институции е доста нова у нас. Затова срещам с разбиране тона в официалния отговор. Целта на начинанието ми е не някой друг да поддържа този един малък проект, а да ги накарам да се замислят какъв е най-ефективният начин да се информират медиите и обществото. Доста роднини и приятели на изчезнали се оплакват най-вече от комуникацията с МВР и по-малко – от работата им. Отворените структурирани данни са едно добро решение в случая. В момента цяла армия журналисти четат дума по дума съобщения на регионални служби пръснати из десетки адреси в мрежата. Всеки сайт е различен, търсачките са лоши, текстовете – не стандартизирани, а абонамент липсва. Не говоря за улеснение за мен, защото днес Lipsva е тук, а утре го няма. Говоря за ефективност на работа, защото както журналистите и гражданите губят време в търсене на информация, така и прес-центровете и инспекторите им се налага всеки път да си съчиняват и описват.

Всъщност една от причините да започна с Lipsva беше точно тази – да се съберат, структурират, сортират и визуализират информацията по един съществен проблем. Причината да искам контакт и съдействие с МВР е, че в основата си всичко това е в техния ресор. Многократно беше заявено, че издирването както на безследно изчезнали, така и бдителност пред престъпността е задача до голяма степен и на обществото – нещо, с което самите граждани тепърва трябва да свикваме. За целта обаче, тези граждани трябва да бъдат информирани, да вярват в прозрачността на полицията и да виждат дори и малък ефект от действията си. Не казвам непременно, че пускането на отворени данни ще постигне това, но определено е една прекрасна възможност. Прави се от много правителства по цял свят и има добър ефект. Затова ще продължа с малки стъпки да прокарам идеята и благодаря на КЗЛД за становището и помощта.

Впрочем тези дни ще регистрирам Lipsva по закона за личните данни, за да няма съмнения, че се спазват законите и за това какви са целите на събраната информация. Това беше част от становището на КЗЛД. Добавих и възможност за автоматично създаване и сваляне на плакати на изчезнали. И за това ще пиша скоро. Новини има и в страницата във Facebook.

Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.

В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.

За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо.

Името, което избрах след допитване в Twitter е Lipsva.com. Вече има страници във Facebook и Twitter. Освен, че преосмислих целия си подход към сайта, в самото начало поставих три цели за него:

На този етап съм включил само основни функции, но имам списък с още доста, които чакат на опашка (всъщност е mindmap). В общи линии, сега сайтът показва липсващите хора на карта, както и като списък. При местенето или увеличаването на картата, списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да го подредите и по хронологичен ред. При влизането в сайта, картата ще се опита да засече в кой град и квартал се намирате и ще се центрира там като включи най-близките изчезнали. Ако не успее, ще ви попита от кой град сте. При отваряне на профил, на него се показва описание, дата и място на изчезването, контакт, допълнителна информация, линк и галерия със снимки.

За сега съм добавил 5 безследно изчезнали (всички от началото на годината), за които успях да намеря информация в мрежата. През април се свързах с говорителя на МВР и той спомена, че има интерес сред колегите му към моя проект. Надявам се да ми помогнат с още информация и снимки. Подготвил съм и банери за сайтове (там ще намерите и кода им). Големият банер е специално за 404 страниците на вашия сайт/блог. Това се показва, когато някой отвори грешен адрес или не се намери търсенето. Обикновено са празни с по няколко думи и си мисля, че психологически биха били добро място за такъв банер.

Част от 20-тината допълнения, които планирам, включват:

Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Вие може да ми помогнете като тествате, като сложите банер на сайта си, с код, лого или дизайн, като разкажете на приятелите си за него или просто като се замислите колко хора подминавате всеки ден и че някое семейство може да издирва един от тях.

PS: Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с тестове, идеи, предложения и подкрепа. Благодаря и на Janine@Flickr за снимката