Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.

Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявани милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.

Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.

Имаше и твърдения за спрени проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чекмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.

Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е странно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.

Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:

• Триизмерна карта на бъдещото строителство в София
• Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем
• Още документи от МС, АППК, ОВОС и ДНСК в GovAlert картата

11 години по-късно малко се е променило в работата на МВР. Разликата е, че се случва един или два пъти на година да говоря някъде по темата. Приемам поканите, за да маркирам именно тази липса на напредък. Пред 2019, например, по Нова Телевизия говорих за същите неща. Преди това говорих за Amber, а по-късно как въпреки заявките на НСБОП тази възможност не се използва.

Миналата седмица ме поканиха да говоря по БНТ по същите теми. Имахме дълъг разговор, както обикновено записах клип маркирайки основните проблеми. Споменаха, че ще участват и хора от системата – бивши и настоящи.

В отговорите си посочих както причините да създам Lipsva, така и проблемите, които доведоха до това да го спра, но по-важното – да няма напредък в работата на МВР с обществото, организации и въобще комуникацията в публичното пространство по темата. Ключов момент тук са структурните проблеми в системата, които не позволяват на служители на ниски, а дори на средни нива, да взимат елементарни решения. Авторитарното ръководство, грешните стимули, корупцията по висшите етажи, липсата на отчестност и сбърканото кадруване са довели до там, че редовите служители нямат нужните инструменти, свобода на решения и в голяма степен ресурси да си вършат работата.

Съвсем нормално е едно такова интервю да бъде монтирно, за да се впише в разговорите с други участници. Затова е съвсем очаквано част от казаното от мен и други да бъде отрязано. Част от проблемите бяха маркирани от други, като например Тодор Тодоров, която сам е бил част от системата на МВР до 2012-та.

Това, което напълно беше обърнато с главата обаче, беше критиката към МВР. Докато Тодоров говореше само за лошата работа на отделни служители, от моите думи беше останала само критиката за системата Amber от последните години. В действителност посочих как редовите служители правят каквото могат с малкото свобода и ресурси, които им се предоставят, а системите проблеми са причината да няма напредък. Още натоявам и че е важно да се показва, че голяма част от случаите се решава, че служителите в голямата си част си вършат съвестно работата и че това е важно както за комуникацията им с близките, така и с потенциалните свидетели. Вместо това се продължава да се мачкат служителите служебно и по медиите, а да се спестява всичко на висшите етажи.

Тези системни проблеми имат корени още от соца, но в огромната си част налагането на авторитарен контрол и ограничаване на ниските нива в МВР беше въведено по време на Цветанов като министър. Точно тогава започна работа Lipsva, точно тогава хора в системата проявиха интерес и имах срещи със заместник министри, началници на сектори и прочие и точно в рамките на мандата му видях как всички се затварят и започва да ги е страх да взимат решения. Към 2012-та вече прекият канал за комуникация практически не съществуваше и беше дадено да се разбере как вече ще работи полицията. Тодор Тодоров е бил част от системата на МВР през същия период и е станал свидетел на същите тези проблеми. Би следвало да ги посочи, също както и времето, за което датира собствената му критика.

Разбира се, всеки журналист има свобода да определя целите и насоката на своите репортажи. В случая БНТ с редакционната си политика е маркирала случаи през времето и разкази на близки. Тук не следва да имам критика. За мен обаче е важно да се кажат и причините за тези проблеми. Иначе се връщаме към същия затворен кръг, в който се потварят едни и същи лични драми при поредното изчезване и просто се дава ефирно време на определени хора.

Затова, също както при предишни интервюта, пускам целия запис, който дадох на БНТ. Сами може да видите кои части са подбрали и какво допълвам след това.

Тук ще намерите и репортажа на БНТ.

Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.

Хайде пак…

15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.

Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.

Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.

Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.

Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.

Стъкмистика, maybe?

Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.

Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.

Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.

Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.

Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.

Контекстът, Санчо!

Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.

В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.

Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.

Проблемът с всички тези сензационни заглавия е, че очевидно не са верни. Някои дори умишлено подвеждат читателите. Справка в регистъра за ражданията на МЗ към 14:00 днес сочи, че през 2014-та са се родили 1270 деца повече спрямо предишната 2013-та. В някои медии обаче сравняват с 1997-ма взимайки цифрата на НСИ, което е грешно, просто защото са несравними. Винаги след 1997-ма са се раждали повече деца, но НСИ и МЗ ги броят различно.

Въобще качеството на данните е голям проблем в администрацията, а примерът с ражданията ми е любим и много показателен. Колко деца са се родили наистина? Ако питаме министъра на здравеопазването, то през 2014-та са били 63487. Това включва родените в болниците и може би децата родени вкъщи, но прегледани в болница. Не знаем, тъй като никъде не е описано, а и май отговорните лица имат разминаващо се разбиране. Цифрата за 2014-та обаче расте постоянно, тъй като данните все още се въвеждат – понякога седмици и месеци след раждането.

НСИ ще излезе с тяхната цифра през април. Те пък броят колко деца са били регистрирани в ЕСГРАОН. Според обяснението, което получих преди година, те би трябвало да включат децата родени в чужбина и регистрирани в общината по местоживеене на майката. Само така те получават ЕГН и гражданство. (Допълнение: не, не включват ражданията в чужбина според методологията на НСИ) Тези регистрации обаче понякога стават до 6 месеца и дори 2-3 години след раждането според това кога родителите пътуват към България. Това повдига въпроса щом НСИ проверява ЕСГРАОН през април, дали не пропуска онези получили ЕГН по-късно.

Ето как това разминаване обърква. Според Министерството на здравеопазването през 2013-та са се родили 62217. Според НСИ родените са 66578 (обновено на 17.04.2014). Пак според НСИ към 31 декември същата година в страна са живели 64755 деца под годинка, т.е. явно родени през 2013-та. Според ГРАО, българчетата родени в чужбина през 2013-та са 9087. Както и да събирате тези цифри, не може да изкарате сметката. Кое какво е?

Разбираемо е журналистите да се объркат в тази ситуация. Важно е обаче поне да се проверяват цифрите и да се сравняват еднакви неща. Лесно може да се провери, че през 2014-та има повече раждания от 2013-та. Това прави заглавия за „поредния антирекорд“ срамни. Доста медии тръгват по този път. В защита на БНТ трябва да кажа, че след като писах на сутрешния им блок и се чух с редакторите, решиха да подготвят тема засягаща въпроса.

Наистина данните са невинаги ясни, но трябва да се разбере, че не може всеки да си съчинява каквото иска на тяхна база. Виждаме често как разни експерти излизат и говорят глупости подкрепени със случайни цифри. Така зрителите попиват информацията и си формират мнение. Дори иначе интелигентни и образовани хора не се замислят или проверяват. Това далеч не важи само за демографските процеси, но с тях е много по-лесно да посочим ясно проблема с лековатото отразяване и дежурното прекопиране на изказвания в медиите.

Тази сутрин получих горното съобщение от YouTube. С две думи ми съобщават, че са засекли използването на лицензирана музика в два от клиповете ми, че няма да ги премахнат, но ще сложат реклами. Двата клипа ще намерите в края на статията. Представляват запис на български народни танци изпълнени от трупата ни от Mannhaim на събитие „Глобално село“ в Darmstadt преди 4 години. Писах статия тогава казвайки, че участието ни с танци и щанд беше прекрасен пример за създаване на приятели на България.

Музиката, която беше засечена, е „Сватбарско хоро“ и… „Дунавско хоро“. Правоносителят е Представителния духов оркестър на ВНВТУ „Тодор Каблешков“ с диригент Хр. Тонев. Изглежда имат запис в БНР от 2011-та година, който може да се закупи в Amazon и в iTunes. Това, разбира се, е прекрасно, защото могат да печелят от изпълненията си. Интересното обаче е, че чрез регистрацията си при разпространителите IODA автоматично маркират всички клипове в YouTube, които съдържат въпросните народни танци.

Важното в случая е, че клипът ми не беше блокиран, а само е поставена реклама. В това има известна логика. Има други обаче, включително сред моите, които бяха блокирани само защото на фона на записа някой свиреше лицензирана музика. Ако си на купон или близо до заведение, това е неизбежно. В примерът, който дадох горе, говорим за българска народна музика, която е била пусната на събитие популяризиращо България през 2008-ма. През 2011-та Представителният духов оркестър записва същите хора и съвсем естествено иска да продаде mp3-ки. Заради установените вече в глобален план практики за защита на авторското право, моят клип подлежи на санкции, защото използва тяхната музика.

Този казус далеч не се ограничава само до народната музика, YouTube и клиповете. Налагането на този модел на блокиране и дългосрочни наказания върху потребителите възпира много да творят и записват от страх да не бъдат маркирани като нарушители. YouTube, например, има индекс на всеки профил показващ до колко се спазват изискванията на правоносителите. Ако индексът е нисък, малко по малко те блокират от различни функции. Те са наложили тези мерки, защото са големи и биват съдени постоянно. Причината да се борим срещу ACTA и множеството други подобни разпоредби е, че те ще предоставят механизъм за прилагане на такава полицейщина навсякъде. Тогава коментарът „еми, не ползвай тубата като не ти харесва“ няма да важи. Рискът да бъдеш блокиран като потребител, творец или доставчик на услуги ще е твърде голям, за да позволиш качването на лично съдържание. Ще остане само да споделяме и „лайкваме“ създаденото от големите „лейбъли“.

А да казвам ли колко клипове (много от които лични записи) са блокирани в Германия заради лицензи на (предполагаемо) използваната музика? Почти всеки трети.

Ето и клиповете, за които говорех в началото:

В шоу програмите основният език се квалифицира като „народен“. Попаднах на Слави покрай (честно казано сполучливият му проект) „Добре дошли в България“ и там той каза, че правят шоуто според това, което се продава. Говорят на езика на народа. Същото правят Иван и Андрей. За жалост често и Росен Петров го прави, макар, че самият той ми допада като човек. Господарите пък са на вълни, но клонят към безбрежните простотии независимо от добрите им разследвания.

Какво е това езикът на народа? Какъв е народът ни? Напоследък се чуха безброй мнения, че Биг Брадър показва истината за семейството и хората ни. Да, и бройлерът във фризера ми показва физиката на птиците, но взирайки се в него няма да науча повече за особеностите на орнитологията. По-вероятно е да и замръзне мозъка. Точно това се случва с всички гореспоменати шоу програми.

Универсална истина е, че когато една група бъде водена на нивото на най-глупавия, всички в нея се държат така. Колкото и да не си го признават, медиите имат тази отговорност. Днес попаднах на извадка от открития актьорски клас на Тодор Колев. В статията естествено наблягат на пикантни подробности от миналото му, но за мен остана реплика на Станиславски: „На сцената може да си събуеш и гащите, но ако е оправдано и ако има смисъл“. Защо в момента Иван и Андрей, актьорите на Слави, а и самият Слави, Комиците, в Биг Брадър и въобще във всички шоу програми си свалят гащите и викат „Вижте и гласувайте със sms-и“? Каква е целта? В Биг Брадър твърдят, че показват представителна извадка от българите и правят социален експеримент. Нека проверят значението им в речника.

Доколкото ми е известно журналистите в България имат етичен кодекс. При това е подписан от всички по-големи вестници, радиа и телевизии. Зачетете се – за всяка една точка може да се сетите за поне един репортаж от последните 3 месеца, където принципите са били нарушени. Ще кажете – шоумените не са журналисти. Трябва да се съгласите обаче, че все повече хора получават новините си от точно техните предавания. И на къде води това – възмущаваме се от медиите, но дори този факт става „новина“, която да ни занимава няколко дни.

Сигурен съм, че ще се намерят хора, които в коментарите ще пишат, че не можем да очакваме друго в държава като нашата, че българите сме си виновни да търпим това и че всъщност само от това разбираме. Според пазарният принцип наистина предлагането се съобразява с търсенето. Според принципът на свободното слово всеки може да пише и каже каквото мисли, стига пряко да не засегне някой друг. Тези два принципа се използват като извинение от създателите на тези програми. Мантрата им е, че те са на по-високо ниво, но правят нещо за масите.

А може би не са. Може би Иван и Андрей не могат да направят нищо с реална културна стойност. Може би Слави не е способен да направи сериозно шоу с политически коментари или поне нещо от типа на The Daily Show. Може би Росен не може да избяга от мръсните шеги. Може би на всички продуценти и сценаристи това да им са възможностите. В крайна сметка не опира всичко до публиката, а какъв е потенциала на тези, които предлагат продукта. Извинения има всякакви. Етичен кодекс явно на практика няма.

Затова и повечето хора, които познавам и смятам за интелигентни избягват да гледат телевизия. Затова и блоговете с културен език и ценно съдържание преуспяват. Затова хората вярваме повече на някое що-годе познато име в мрежата, отколкото на утвърдените национални медии и журналисти. Но дали „новите медии“ ще преуспеят – може би не. Цинизмът на „старите“ си генерира сам аудитория като я тренира в простотия. Самозахранващ се пазар измерващ се с рейтинги и цени на реклами. 15 минути по-късно същите наричат политиците ни безпринципни. Дали виждат иронията?