Този начин на мислене обаче е погрешен и Кевин Кели ни го показва много ясно в случая с Интернет. Лекцията му може да видите по-долу на тази страница. Във времето, когато мрежата едва е прохождала, всички са си мислили, че ще е просто нещо като много добра телевизия. Сега това ни се струва смешно, но помислете си кой си е представял в началото на 90-те, че някой ден всичко това ще е широко достъпно и почти безплатно. Преди ни се е струвало невероятно и въпреки това се е случило. Трябва да преосмислим какво е невъзможно и какво не.

Паралелно с технологиите, чрез които интернет става реалност, се развива и начина, по който ги използваме. В общи линии същите, които бяха на разположение преди 5 години се използват и сега, но днес в социалните мрежи, блоговете и интернет магазини виждаме услуги, които бяха немислими тогава. Проблемът е, че възможностите на тези технологии се изчерпват. Всеки, който е прекарал повече време в социален сайт или в разработване на по-голям сайт го е усетил. Има нужда от принципен различен начин за обработване и събиране на информация. В индустрията и корпоративния свят тази нужда е много по-остра и затова проектите в тази сфера никнат като гъби.

Говорим за т.н. семантични мрежи и мрежи от неща (web of things). Всъщност тези наименования не са дори установени, но аз смятам, че са подходящи. И преди съм писал по първата точка. Тя дава възможност на машините да осмислят информацията и да я обработват по начин близък до нашето съзнание. Не говорим за изкуствен интелект, но при достатъчно голям мащаб може да го объркаме за такъв. Втората точка е свързаност на физически обекти като колата, телефона или дрехите ви в една виртуална мрежа. Не говорим само за електронните джаджи, които се свързват заедно, за да обменят снимки и контакти, а за всичко. За целта се използват RFID чипове, които да събират, съдържат и обработват информация. Фактически с тях добавяме мозък към всеки физически обект. Нещо повече – всички тези „мозъци“ могат да общуват помежду си и да формират огромна интелигентна система. Това, комбинирано с осмислянето на информацията, за което споменах преди малко, се превръща в една огромна машина, която не спи и не се разваля.

Точно за тази машина говори Кели. На този етап тя е просто каша от връзки между страници. Семантичните технологии проникват едва сега в големите корпоративни системи, а RFID чиповете се използват предимно за сигурност в магазините за дрехи и електроника. Има пилотни проекти и в двете сфери, но надали ще видим разгъване на пълните им възможности през следващите 10 години. А всъщност кой знае – явно невъзможното е по-вероятно, отколкото си мислим.

Това, което можем ние да направим, е да чакаме и да се надяваме. Препоръчвам ви да видите презентацията на Кели тук, защото показва всичко на много достъпен език. Това, което аз мога да направя по въпроса пък е да си направя бакалавърската работа. Темата е точно в тази сфера и макар да е само капка в морето от нужни стандарти и инструменти, все пак ще е от полза. Темата има общо с интеграция на източници на информация (data sources), превръщането им в онтологии и интернет услуги (web services), както и автоматизация и визуализация на целия процес и резултата. Всичко ще е опаковано като Eclipse базиран инструмент, като ще използвам някои готови компоненти от европейския проект Neon, по който работех досега. Мисля да спретна и малка страница по темата, но ще пиша и тук как вървят нещата.

Още мои статии по темата:

Открийте това, което наистина ви трябва в интернет с Powerset
Q&A – Визията ми за Web 3.0
Семантично търсене на хора
Следващата революция в търсачките
Какво работя в момента?