Трябва ли да има по-късно майчинство?

Не, но… има две ключови мерки, които трябва да въведат.

Първо, тук единствено им искат да вържат бюджета като орежат плащанията за втората година. С това се изчерпва мярката им. Никой не се сеща, че голяма причина за увеличените разходи е редовното вдигане на максималния осигурителен доход, нали? В интервюто споменава, че трябвало повече ясли и всъщност това бил фокуса, но реално не е. Държавата не строи ясли. Може да помогне като дари земя на общините и им делегира повече бюджети, но не ги строи сама.

Тук идва първото ключово нещо, което трябва да се случи. Проблемът е, че ще им е изключително неприятно на Радевите хора и почти сигурно ще стане само с кметовете, които прегънат крак пред шефа на кабинета на Радев или алтернативно вдигнат достатъчно шум в публичното пространство. Знаем много добре колко много земя има държавата и е с „отпаднала необходимост“. Повечето е по държавни фирми, доста от които тънат в схеми. Ако искат повече ясли, това е начина.

Важна подробност – това е дългосрочна инвестиция и първите ще заработят чак след 2-3 години и то ако се намери достатъчно персонал и най-вече ако махнат безсмисленото изискването за медицински сестри в яслите. Т.е. за децата, които сега се раждат ще има обещание за повече ясли. Може би…

Тук идва втората мярка. Ок – искате да кърпите бюджета без да режете заплатите си или тези на полицията, която ще ви пази от протести или на службите, които ще снасят информация на братушките или да режете договора с Боташ. Ако искате да намалите разходите за втората година, въвеждате това, което го има вече в много европейски държави – част от платеното родителство да се използва задължително от бащата. Не е нужно да е 50/50 както скандинавските държави – 6 месеца по избор от тези две години са достатъчни за начало. Тъкмо ще направите нещо, което е всъщност прогресивно, за да се отсрамите от избора на име за партията си.

Това ще има няколко ползи, но най-вече ще е стимул бащите да участваме повече (или въобще) в гледането на децата в ранна възраст. Не просто да им се караме или да ги водим като такси, а да им сменяме памперсите и да знаем кой всъщност е личният лекар и къде са им дрехите. По-конкретно – от двете години платен отпуск един родител да може да използва до 18 месеца, а ако другият родител не използва другите шест, те се губят. Може да ги използват заедно по едно и също време.

Доказано това води освен до изграждане на по-стабилни личности от тези деца, но и до по-стабилни семейства и по-малко разводи, което ще може да го пакетирате добре в консервативната си реторика. Отделно има изследвания, че дългосрочно води до подобрение на раждаемостта, защото със споделяне на отговорностите и стабилността семействата се решават на повече деца. Ключът към демографския проблем сме бащите, но за това друг път.

За финансовия аспект, който явно предимно занимава Радевите хора – поне в ранен етап мярката ще доведе до намаляване на разходите за бюджета докато мъжете се пречупим да обърнем внимание на тия деца. Ще трябва адаптация, но хем не сте орязали социалните, хем ще направите нещо полезно за демографията, хем ще имате повече пари за лимузини и МИГ-ове.

Тези две мерки биха били нещо, което ще подкрепя. Останалото изговорено от Николов е куха реторика замаскираща опита да се орежат социални придобивки, което просто няма да стане.

Иначе bTV явно са били информирани или са се сетили, че опита им за журналистика не е Радевоугодна и освен да сменят заглавието горе са изтрили и публикацията си във Facebook, където старото заглавие се пази. До края на деня други от Радевите вече говориха, че не планират намаляване на майчинските, а искали повече ясли. Как ще стане това обаче не става ясно та им давам свободно да използват моите предложения.

Основното, което искам да знам, бе дали София получава повече от бюджета, отколкото реално дава. С други думи дали всички останали наливат пари в столицата. Накратко казано – не, точно обратното.

Сигурен съм, че за някои хора е очевидно, но аз исках да го видя с числа. Това, което направих със сигурност не е изчерпателно и не взима предвид европейски фондове, извънредни предизборни подаръци и друго финансиране. Не отчита социалните плащания, издръжката на различни държавни структури и големи инфраструктурни проекти.

Това, което съм взел за следни три карти е БВП по региони от НСИ за 2017-та и основните бюджетни взаимоотношения (ОБВ) от държавния бюджет за 2018-та. Да, знам, че е за различни години, но вече имах данните на удобно, а и не забелязах особена разлика. За жалост нямам БВП по общини, иначе картите щяха да са по-точни. Навярно така бихме видяли по-ясно „любимците“ на властта.

Трудно е да се прецени колко „дава“ населението на всяка област към бюджета, защото доста от фирмите са обикновено регистрирани другаде – най-вече в София. НАП може да отговори донякъде на този въпрос поне от гледна точка на потреблението въз основа на местоположението на касовите апарати и злополучното им отчитане в реално време. Проблемът е, че не дава данните – питах. Затова разчитам на оценката за БВП по области. За дадените пари взимам предвидените трансфери в бюджета.

Отново посочвам, че не разбирам изцяло какво включват тези трансфери, колко още пари получава местната власт от бюджета и как това ще изкриви тези графики. Най-общо казано искам да дам представа за приоритетите на администрацията в това финансиране и колко подпомагат развитието на местно ниво въпреки ниската активност и добавена стойност на икономиката там.

Взимайки това предвид, изчислих какъв процент от общото БВП се пада на всяка област, какъв процент от парите за регионите отива там и как се разминават те. София, например, получава с 66% по-малко пари, отколкото ако бюджетът разпределяше въз основа на брутен вътрешен продукт. В другия край на скалата са Видин и Силистра със 143%. Смолян, Сливен и Кърджали са другите с над двойно повече пари. Единствено Варна и Стара Загора получават по-малко, отколкото би им се полагали с пропорционална схема – съответно -7% и -8%. Пловдив и Бургас получават 11% и 20% повече.

Във втората графика съм показал за сравнение БВП на човек от населението на конкретната област по методологията на НСИ. Разпознават се развитите региони и големия проблем, който има в северна България и Родопите. София води с 24 хиляди лв. на човек. Следва Стара Загора, Варна и София-област с между 11 и 13 хиляди.

Не забравяйте, че тук говорим за области. Затова дори един град като Пловдив да има силно развита индустрия и покачващ се стандарт на живот, ако областта като цяло има проблем, то спада в класацията. Затова Пловдив (9406 лв.) е между Бургас (9810 лв.) и Габрово (9004 лв.). На дъното на класацията са Силистра, Сливен, Перник и Видин с под 6000 лв на човек.

Следващата графика показва колко пари се дават от бюджета целево спрямо населението. Тук нещата са по-изгладени, което води до извода, че се гледа основно населението, а не толкова регионалните особености и нуждите. Забелязват се и някои политически предпочитания, но ще е трудно да се потвърдят без по-детайлни данни по общини.

Най-много субсидии за местната власт се дават на области Смолян, Кърджали и Видин – 570-580 лв. на глава от населението. София получава най-малко – 328 лв. следвана от Русе с 408. Варна и Пловдив получават по 415, а Бургас – 469.

Би ми било интересно да чуя мнението на финансовите експерти и анализатори за тези различия. Това, което направих е само да покажа числата по разбираем начин. Интерпретацията оставям на други.

Фактологично вярна, но подвеждаща

Да започнем от храната. Това е едно от сериозните твърдения. Наистина, влизайки в супермаркет в Германия човек би видял яйца, мляко и дори месо, които са по-евтини от България. Преди 8 години се опитах да направя сравнение. В статията се твърди, че причината е жестоката конкуренция на веригите магазини. Това обаче не е вярно. Отдавна се говори за картелно споразумение между тях. Наскоро дори разкриха официално такова за бирата и месото.

Истинските причини за ниските цени са две. Първата е, че ДДС-то е с разделна ставка. При храните и някои други продукти тя е 7%. Това автоматично сваля 1/7 от цената спрямо тази в България. Втората причина е мащаба. Веригите магазини са наистина огромни и силно обвързани една с друга. Това им позволява да издействат значително по-големи отстъпки от производителите и да оптимизират доставките си по-добре. Едно е да зареждаш за 100000 души, друго е за 10 милиона.

В подзаглавието се говори и за евтин алкохол и хотели. Определено са по-ниски цените от Швейцария, но къде не са всъщност? Има доста т.н. аутлети, където може да се намерят наистина евтини маркови дрехи. Публична тайна в индустрията е, че тези в Германия, както и навсякъде другаде, всъщност не са въобще „останали бройки“. Шият се с по-лоши платове и качество на производство специално за въпросните аутлети. Цените обаче отново са аналогични на тези в България. Виждате го по етикетите на H&M и Zara. Ценовата им политика е такава и няма общо с конкуренцията.

Различна черга, различни разходи

Истината е, че Германия е голяма държава с доста различни региони. Подобно на България, заплатите и разходите в един и в друг се различават много. Затова да сравняваме „Германия“ с „България“ по каквото и да е ще е подвеждащо само по себе си. Дори да вземем средните стойности, пак сравнението би било некоректно заради различната структура на доходите. Да пробваме обаче.

В статията на Яна правилно се посочва, че немците харчат 10% от доходите си за храна. Точният процент е 10.3%. Отгоре на това харчат още 4.5% за поръчване на храна и ядене навън. Тези показатели са се увеличили с 1-2% за изминалата година. Това е официалната статистика. От моя бюджет мога да кажа, че под 20% никога не сме слизали. Може да се пазарува евтина храна, но просто не мисля, че става за ядне. Който е ходил на гости в Германия, знае добре за какво говоря. За сравнение, в България 32.4% от разходите отиват за храна като това включва и яденето навън. Дялът обаче им е намалял с почти процент за 2015-та.

Това разминаване от два пъти в разходите за храна изглеждат много, но трябва да ги сложим в контекст. В България за наем, вода, ток и отопление даваме 13.5% от спечеленото. В Германия – 31.7%. С други думи – точно обратното на храната. Ако обединим всички сметки, жилището и храната, дялът от разходите излиза еднакъв. Разходите за здравеопазване извън здравната застраховка също са практически еднакви. Разликата е, че в Германия здравната вноска е доста повече като процент и от страна на работника, и от работодателя.

Няма спор – разликата в заплатите са около 6 пъти и възможностите са различни. Когато обаче чуете заплата от 2500 евро в Германия, първо попитайте за кой град е, защото може да се окаже, че след наема, транспорта и храната няма да остане нищо. Особено като имате предвид, че средно данъците са около 30-35%.

Подробно за Германия

Преди три години споделих тази интерактивна графика и мисля, че ще ви е интересна и сега. Показва точното разбиване на разходите на в Германия. Данните за България са на разположение на при НСИ.

България е там, където има и един българин.

Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.

Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.

Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.

Хора няма, действайте

Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:

• През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби
• Общо служителите обслужващи граждани са 191 души
• За последните 10 години най-малко са били през 2010-та – 173
• Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е това в Москва. На второ място е Истанбул с 6
• 65% от консулствата имат един или двама служителя
• В западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служителя

Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.

Проверих тези числа с няколко консулства и ситуацията се оказа още по-лоша. Докато технически данните са верни, някои от посочените служители работят на половин ден, а други съвместяват и други задължения.

Къде може да имате проблем?

Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информация от общностите, както и от активността в последните вотове. Разбира се, те не отразяват реалното време на чакане за час в консулствата или общата им натовареност, тъй като те са доста динамични според сезона и организацията. Опитал съм се да представя какви са възможностите за справяне с вменените им задължения предвид отпуснатите кадри и ситуацията по места.

Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.

Следващата карта показва каква е ситуацията в щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.

В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.

Консулски совалки

Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.

Брой командировани служители по месеци. Повечето са между май и август.

Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.

Последвай парите

Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчета на Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.

Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко от тях поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, подадох жалба до Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.

Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.

Едно поредно и последно разочарование

Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.

Външно министерство има цял списък какво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи стават бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да проведе цялата регистрация на българче родено в чужбина, от Външно признават, че няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от сънародниците ни не регистрират децата си като български граждани. Някои дори посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.

Обичаме си страната, но мразим държавата.

Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. В този контекст е фрустриращо и цинично, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с лошо качество.

Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет сайтове, от няколко години е забранено да имат страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръка. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.

Подробни данни

На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.

Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Важно уточнение е, че това не са всички дипломатически представителства на България в чужбина, а само тези, които предоставят консулски услуги.

Тук се вижда подробна разбивка по консулства за последните 10 години. На втората страница съм описал командировките в човекодни. Това означава, че ако двама души са командировани за два месеца в едно консулство, тук ще бъдат отбелязани като 122 човекодни. Същото ще получим, ако един бъде командирован за четири месеца.

Често резултатите от изборите не се изчерпват с това кой е избран като депутат или президент. Можем да научим много като сравним избиратели в списъците, гласове за малките партии, избирателна активност, различни региони помежду им и друга статистика. Проблемът при тези сравнения обаче винаги е бил, че обработването и визуализирането на данните е доста трудоемко. Затова често се прави само тогава, когато знаем какво търсим и искаме просто да го облечем в цифри и графики. Така пропускаме неочаквани връзки в данните и от тук тръгна последния ми проект.

Opendata:Elections е интерактивен инструмент, който показва карта на България разделена на общини. Избирайки различни параметри, може да създавате свои формули, резултатът от които ще се покаже на картата. Формулите съдържат прости оператори и се проверява за грешки в реално време. Параметрите могат да бъдат всякакви показатели от последните 6 вота заедно с невалидни бюлетини и преференции. Може да избирате данни за населението според НСИ (като етническа и религиозна структура) и различни бюджетни показатели. Събрах данните от сайта на ЦИК, НСИ и Министерството на финансите. Ще опиша всички параметри в някоя от следващите статии.

Брой избиратели изключени от списъците за ЕП 2013
най-вероятно заради принципа на уседналост

Инструментът позволява да запишете формулата си със свое обяснение и интерпретация. Всяка записана формула има собствен линк и при споделяне, ще се отвори точно на вашето обяснение и графика. Може да отбележите чужди формули като интересни и да ги споделите. Ако не искате да записвате формулата, но искате да я покажете на познати, просто копирайте адреса на страницата. Той се обновява при всяка промяна на параметрите. Може да сменяте също цветовата грама и форматът на цифрите.

Както винаги, данните в този проект са толкова добри, колкото и източниците. Ще откриете, например, че в някои общини има странно много сгрешени или невалидни бюлетини. Подобни грешки при въвеждането на протоколите се забелязват лесно с проста формула. Други данни, несвързани с изборите, са интересни сами по себе си, като например промяната в задлъжнялостта на общините или дялът от бюджета си, който харчат за заплати.

Намаление в процентни пункта на задлъжнялостта
спрямо доходите на общините между 2012 и 2013

В близките седмици ще добавя още данни от НСИ като безработица и сграден фонд. Лесно мога да добавям и още данни от МФ за задлъжнялостта, когато станат налични. Скоро след изборите на 5-ти октомври ще добавя и резултатите от тях. Няма да правя повече промени по страницата и затова тия дни ще отворя кода в Github. Бях решил да я превеждам на английски, но ще е доста работа и не знам дали ще има интерес. Междувременно искам да благодаря на всички в Twitter, които ми помогнаха с тестване и обратна връзка.

Целта на тази карта е да ни помогне да осмислим изборите в България, да оборим клишета и да открием нови връзки. Затова има възможност да се записват обяснения към картите и да се споделя всяко мнение. На вас оставям да покажете тезите си и сухите данни на ЦИК в по-разбираем вид.

Всички видяхме как десетки хиляди полицаи бяха докарани в София, за да респектират протестиращите. Навярно ви е минавал през главата въпросът колко е струвало всичко това на данъкоплатците. Освен транспорта и престоя в столицата, на всички тези хора са изплатени командировъчни и извънредни.

Отговорът би трябвало лесно да се намери на страницата на МВР. Припомням, че от август 2012-та всички институции са задължени да публикуват ежедневни отчети за бюджетните си плащания по причини – заплати, осигуровки, издръжка и прочие. Настрана от принципните проблеми с изискването, дори това, което ни се предоставя е неизползваемо. Причината се крие във формата – всяка институция избира под каква форма да пусне данните. Някои дават таблица, други снимка на екрана си. МВР пуска PDF документи. За да си направите някаква справка, трябва да прегледате 360 документа, да копирате цифра по цифра и с елка да пресмятате. Това е състоянието на прозрачността в държавата ни в момента.

Има обаче добра новина. Хора като мен намират начини да извадят полезната информация скрита къде умишлено, къде от глупост и недоглеждане. Случаят на отчетите на МВР беше особено труден, защото след като прехвърлих данните в текстова форма, те нямаха ясно изразена структура. За човек би било лесно да разбере коя цифра към коя колона принадлежи на снимката горе, но не и за компютър. Също така има разделение със шпация между хилядите (това две колони са или една цифра), разместване на редове, липсващи колони и т.н. След няколко опита през ноември намерих начин и автоматизирах процеса. От тогава насам всеки ден се обновяват данните за плащанията. От голяма помощ беше допълнителната информация за сумите по редове, защото така потвърждавам прочетените цифри. Все пак, около десетина отчета бяха толкова объркани, че се наложи да ги въвеждам на ръка. Целия код на проекта е достъпен в GitHub.

В последните седмици направих и интерактивно табло (dashboard) за данните. На него са показани общите суми преведени по дни и по месеци, причините и дирекциите, които са направили плащанията. Може да се филтрира по тези три показателя чрез графиките и таблиците. При избиране на филтър, адресът на страницата се обновява и може да споделите това, което виждате. Например, може изберете всички заплати изплатени по време на #дансwithme или сравнение на „средства за разпореждане“ на този кабинет спрямо предишния. Над таблиците има бързи линкове за избиране. Повече за графиките и филтрирането ще прочетете на самото табло.

Представени така, данните показват интересни неща. Пример за това са въпросните „средства за разпореждане“. Не открих за какво точно се използват, но видях, че са се увеличили със 160 пъти до 27 млн.лв. Заплатите също са интересни. Има ясни пикове през април, юни и декември (интересно защо). При подслушването има намаление при издръжката, макар и малко като сума, но сериозно покачване при заплатите през декември 2013. Всъщност това важи за всички дирекции. Около 70% от парите за МВР отиват за заплати и възнаграждения. Едва 18.6% са за издръжка. Припомням, че сме на едно от първите места в Европа по брой полицаи на глава от населението. Това има ясни измерения в разходите на най-скъпото ни ведомство.

Плащанията по месеци като изключим
заплати, стипендии и осигуровки

Разбира се, всички данни идват с условности. Качеството на тези зависят на първо място от коректността на министерството, която доколкото разбрах не се следи от МС въпреки поетия ангажимент. На второ място, възможно е да има грешки при автоматичната обработка. Най-вече обаче е важно как интерпретираме данните. Ще забележите, че има доста отрицателни преводи. Те са в категория „Служебни операции в БНБ“ и предполагам, че се отнасят до суми връщани в държавния бюджет. Министерството също присъства в списъка, но преводите са почти нулирани – когато има превод от няколко милиона, те са връщани ден по-късно. Няма обяснение за тези странни плащания и навярно само касиерите могат да отговорят.

Важно е да отбележим, че тези суми се отнасят до парите, които министерството е превеждало на дирекциите си през системата СЕБРА. Не включват прословутите дарения от фирми. Не става ясно и каква част от компенсациите са заплати, бонуси, за извънреден труд или обезщетения. Притеснително е, че от началото на 2013-та МВР е спряло да внася осигуровки, но и това може да има някакво обяснение.

Нещо, което бързо ще научите, когато се заровите в данните, е че те не дават отговори, а нови въпроси, за които не сме се замисляли. Ако данните и интерпретацията им е вярна, въпросите са полезни и могат да осветят неприятни истини или да разбият заблуди. Всичко останало са спекулации.

Вчера се разрази истинска буря около Авиоотряд 28. Този път не във въздуха, а в медиите. Стана ясно, че правителственият самолет е използван за транспорт на футболни отбори. Макар да знаехме за спешните случаи като връщане на закъсали или тежко болни, возенето на футболисти – дори платено от тях – някак не се понрави на общественото мнение. Както всеки медиен скандал и този ще е от ден до пладне, затова нека се разровим повече преди дъвката да омръзне на ефира.

След като Капитал излезе с финансовите неуредици на аматьорския отбор платил последния полет, Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда ми даде идея да проверим и финансите на правителствения отряд.

Първото място, от което можем да започнем е бюджета им. От този документ става ясно, че за 2012-та той е 7161200 лв. От тях 2.4 милиона е за възнаграждения на персонал от 82 души. По-интересни обаче са ежедневните им разходи. Както писах преди, покрай Инициативата за открито управление, кабинетът задължи всички бюджетни ведомства да публикуват ежедневно плащанията си. Данните от юли ще намерите обобщени тук. На тази графика се виждат плащанията на Авиоотряд 28 в периода 1-ви юли до 14-ти август.

Натисни за по-подробна графика

В рамките на последните 45 дни са платени 168701.36 лв. за заплати и 16552.96 – за осигуровки. За техническа и административна издръжка са дадени 519113.75 лв. За купуване на валута – 503226.19 лв. Интересно е, че има три кешови тегления по точно 10000 лв. и едно по 17056.60. Споменати са още 4 трансакции, които обаче се нулират. Предполагам, че са теглени и върнати пари в рамките на един и същ ден. Още по-интересно е друго – на 16.07.2012 има входящи 164124.51 лв. по сметка в БНБ. Тези пари надали включват платените от „Чавдар“ Етрополе разходи по пътуването на „Бистришките тигри“, защото то се е провело в края на месеца. От тогава насам обаче други плащания не са постъпили. Впрочем в устройствения правилник на авиоотряда е упоменато, че може да имат приходи от „собствена дейност“.

Открих и че през март са обявили обществена поръчка от 60000 лв за нова кола за нуждите на отряда. За жалост нямаме данните от тогава. Нямаме и разбивка за какво точно за изхарчени парите от плащанията – само перата, по които са дадени. Въпреки, че това е напълно естествено, когато става дума за заплати, все пак ще е полезно да знаем колко пари са отишли за обществени поръчки, части, керосин и от къде са дошли приходите.

Таблицата с плащанията по дни може да свалите от тук. Данните са свалени от страницата за открито управление на финансовото министерство. Повече за отворените данни в управлението ще намерите в тези статии. В блога на OKFN има подробности за данните от бюджетните плащания на институциите. На тази графика са представил същите данни в по-различен формат.

Натисни за по-подробна графика

Втората новина около Open Gov Partnership е, че на 1-ви март сме предали отговор какъв е напредъка на България. През целия февруари предупреждавах многократно, че е повече от препоръчително да изпратим няколко кратки параграфа. Сега на сайта на OGP може да се види линк към Strategy.bg и кратко обяснение, че у нас тече дебат.

В интерес на истината е имало неформални срещи с НПО-та. Вероятно от типа на разговора ми с Бъчварова през януари. На 28-ми март имаше среща на Съвета за развитие към Министерски съвет, където са били обсъдени отворените данни. Преди тази среща изпратих на посочения от тях мейл обобщение на предложенията ми по темата. Изпратих и линк към тези, които вие дадохте през януари. За техническите предложения и другите ми идеи писах по-рано. Надявам се поне тези за бюджета, престъпността и регистрите да бъдат взети под внимание – това са най-важните данни на първо време.

От информацията, която имам, срещата е минала добре и в средата на април може да очакваме план. Надявам се да не е окончателен вариант, а да бъде подложен на допълнителна дискусия. Консултационният процес не е задължително да става с официални срещи с НПО-тата, кръгли маси и конференции. Достатъчно е да има платформа като споменатия горе сайт. Процесът обаче трябва да е прозрачен и всички предложения да се публикуват, за да e ясно какво е взето под внимание, какво – не и защо. Ако този елемент на прозрачност не бъде налице, всичко след това ще се опорочи. Така, например, може да погледнете резултатите от консултациите в Канада и Словения. В Дания ще излязат до края на месеца.

Тъй като вероятно сте забелязали, че напоследък пиша все повече по темата за отворените данни, мисля, че вече е време да се отдели всичко в нов блог. За целта ми трябват обаче още автори, така че ако някой е навит – пишете. Спомням си, че Бого беше направил такъв сайт преди време, но тогава не бях толкова запален. Сега мога да отделя всички статии за open data, да споделяме повече линкове и кратки новини. Ще пиша по-късно в BrainstormMonk за идеята ми да видим дали някой ще се навие.