Миналата седмица покрай Хакатона на Общество реших да споделя отново данните си за производството на енергия. Съдържат производство и износ по минути и часове за последните няколко години. Свалих дори последните гаранции за ток от възобновими източници.

Изпратиха ми някои интересни графики направени на база тези данни и се надявам, че ще ги видите в най-скоро време. Покрай тях обаче забелязах, че някои от историческите данни не са били свалени. Причината е, че сайтът на ЕСО дава грешки. Това ме накара да се разровя още и открих отчет за първите 45 дни от 2014 и 2015 (вече е обновен до 22-ри). Реших да сравня данните в него с произведения ток по цифрите, които съм зареждал в реално време. Идеята ми беше, че трябва да са еднакви – средното производство умножено по броя часове трябва да даде произведеното, което са дали в отчета си или поне нещо близко.

Да, ама не.

Оказва се, че има разминаване с между 2 и 18%. Дори да не разбирам данните, би трябвало отклонението по различните показатели да е относително същото и то най-вече между двете години. Това, което открих, е напълно хаотично. Потреблението за първите дни на 2015-та е 5.9 млн. MWh, а от данните в реално време от сайта им излиза 5.59 млн. Износът за същия период през 2014-та според отчета им е 1079.89 хиляди MWh., а справка в регистъра на сайта им показва 1040 хил. Обобщил съм всички разминавания в тази таблица.

Получава се същото както с регистъра за ражданията на Министерството на здравеопазването. От една страна липсва разбиране какво точно показват данните, липсва документация какво е включено и как се измерва. От друга обаче съвсем не става ясно до колко са точни цифрите. При производството от фотоволтици, например, е широко известно, че данните в реално време са просто оценка на база формула, а не реални измервания. Подобни съмнения има и за ветрените централи. Въпреки това, би трябвало да са възможно най-близки до реалните стойности. Толкова големи разминавания напълно обезсмислят не само анализа на данните, но и самото им публикуване.

Потребление, внос и износ между 2006 и 2012-та – линк

Едно друго обяснение, разбира се, би било, че тези цифри показват злоупотреби в ЕСО и изкупуването на енергия. Това далеч не е толкова невероятно, като имаме предвид злоупотребите в сектора. Всъщност, идеята да има публичност на данните е именно, за да правим анализ на производството, потреблението, дефицитите и реалното състояние. Това, което получаваме обаче е една картинка, няколко видимо случайни цифри и гръмка декларация колко са прозрачни.

На няколко пъти съм споменавал, че е важно да използваме наличните данни и да показваме ползата от тях. В противен случай институциите ще имат повод да твърдят, че са направили усилие към прозрачност, но явно няма интерес. Качеството на данните обаче е от решаващо значение тук. Публикуват се някакви регистри и документи без яснота какво означават цифрите в тях, какво е качеството и кой отговаря за него. Всичко до тук е имитация на дейност.

Доста обмислях как да визуализирам цялата тази информация. Проблемът е, че става дума за огромен масив от данни, който расте постоянно. За по-малко от три седмици са се събрали 430000 точки (data points). Имам още 380000 точки от исторически данни за износ и внос през последните 6 години. Като файл са по-малко от 5Mb, но никой browser не може да се справи със задачата. На този етап съм се отказал и оставям двете временни графики – данните за трансграничния пренос и за производството в страната. Втората показва потреблението, производството и баланса за последните 6 часа и седмица.

Кликнете на графиките за по-голям размер.Енергийния микс от последните 17 дни

Внос и износ на ток от 21ви април до 1ви май

Исках да направя по-интуитивни интерактивни инструменти, но не намерих начин. Горе виждате два от експериментите, които няма да видят бял свят. Ще ми се да направя страница с 3-4 графики показващи миска в реално време и как той се отразява на крайната цена. Тоест как решенията на ЕСО минута по минута влияят на цената на тока, който плаща крайния потребител. За целта обаче ми трябват точните изкупни цени на всеки източник на енергия. Самите те обаче се променят динамично. Към тях трябва да добавим и преносните такси на НЕК и ЕРП-тата. Не успях да ги събера в таблица въпреки помощта на доста хора от Twitter и Facebook. Фактът, че сайта на ДКЕВР не работи от седмици също не помага.

Графиките, които съм пуснал, позволяват да се видят определени събития в работата на енергийната ни система. Например, колко се намалява натоварването на Козлодуй, колко произвеждат фотоволтиците и как ВЕЦ-овете регулират баланса в системата. На базата на тези наблюдения си позволих да пусна няколко коментара във Facebook за странни сигнали в данните. Пример за това беше удвояването на производството от ФвЕЦ-ове в 12:50 днес и повишаването на потреблението с 350Mw в абсолютно същата минута. Offnews писаха също за това. Стори ми се странно, но коментарите под статуса ми бързо дадоха обяснение за случая.

Потреблението и производството на ток в последните 17 дни

Важно уточнение е, че зад данните, които виждаме в ЕСО, има една много сложна енергийна система. Нямам илюзии, че я разбирам и затова съм предоставил отворени данни на всеки, който би желал да ги анализира. Те, както и графиките, могат да дадат насоки къде да търсим, а не директни изводи за проблеми и измами. Това важи за всички подобни данни. Аналогична е ситуацията с интерактивната графика за производството от възобновяеми източници, която пуснах преди референдума преди няколко месеца. За нея писах по-подробно в този блог.

Надявам се, че ще помогнат на тези с познания в сферата да обяснят реалността с нагледни примери. Моята задача е да отварям данни и докато имам време и нерви ще го правя. Затова е важно и журналистите у нас да се запознаят с това как да работят с данни и колко важен източник на информация са те. Има вече такъв интерес в различни организации у нас и има достатъчно специалисти, които биха искали да се занимават с това. Повече за отворените данни може да прочетете в предишните ми статии по темата, в блога на OKFN, блога на Пейо и в страницата ми с отворени данни.

Въпросът дали да се строи АЕЦ Белене е наистина изключително сложен. Има икономически, финансови, екологически, технологични и геополитически аспекти. Аз също съм на мнение, че с така зададения на референдума въпрос, вотът в неделя е на практика безсмислен. Но тъй като така или иначе ще гласуваме, нека поне общите въпроси да бъдат ясни. Затова направих и въпросник, който на изясни как ще повлияе гласът ДА и НЕ в неделя. Разбира се, той не покрива всички аспекти, а само общи заблуди – че гласуваме за затварянето на Козлодуй, че с бойкот ще се спре референдума и прочие.

До този момент 1264 души са попълнили въпросника. 57% искат да използваме Козлодуй, но да инвестираме основно във възобновяеми източници. 9% искат да спрем реакторите веднага, а 26% да строим още такива. 37% смятат, че решението за Белене е експертно. 38% са твърдо против. 81% заявяват, че ще формират мнението си сами, а не според политическите си пристрастия. На базата на отговорите, 68% ще гласуват против изграждането на нова централа, 29% – с ДА, а 3% все още не са решили.

Паралелно с това, искам да стане ясно в цифри колко ток реално произвеждат Козлодуй и ВЕИ-тата. Затова наскоро пуснах интерактивна графика показваща данни за енергията от възобновяеми източници в България. Данните са от 2012 и липсва малка част от информацията за ноември и декември. На графиката може да избирате типове ВЕИ-та, година на създаване, мощност, период, в който е продаван ток, разпределително дружество, което е изкупувало тока и отделна централа.

С тези данни може да видим няколко интересни тенденции. Само през 2012-та са били създадени и включени в мрежата 900MW ВЕИ-та. Повечето са били соларни, следвани от вятърни и микровецове. За сравнение, всеки от блоковете на Козлодуй и планираните блокове на Белене е по 1000MW. Важното тук обаче е ефективността. Данните сочат, че ВЕИ-та у нас са работили със средно около 20% ефективност през миналата година. Това е произведеният ток спрямо теоретичния максимум (мощност * 24 часа * 365 дни). Разпределението по видове е както следва: микро ВЕЦ-ове – 35%, ВЕЦ-ове 27%, ветрени – 15%, соларни 17%. И тук обаче не всички са равни – соларните паркове над 5MW имат ефективност над 23%. Същото важи и за ветрените паркове – над 2MW скача на 21%. Забелязва се и по-висока ефективност при по-новите мощности спрямо тези построени преди няколко години.

За да имат смисъл тези показатели, трябва да ги сравним с ефективността на АЕЦ-а. Козлодуй има два блока по 1000MW и за 2012-та те са работили средно с малко над 90% ефективност. Това означава, че за всеки MW инсталирана мощност, ВЕИ-тата са произвеждали 4-4.5 пъти по-малко енергия. Това е полезна информация, защото научаваме, че ни трябват 8-9000MW, за да заместим АЕЦ Белене. Тази цифра въобще не е невероятна – само за последните 3 години са построени 2000MW и то изцяло с частни средства. Тенденцията е към ускоряване на инвестициите в тази сфера, което значи, че до 5 години може да имаме същата ефективна мощност във ВЕИ, както планираната за Белене. Напомням, че строежът на една ядрена централа отнема около 10-15 години.

Цената, разбира се, също е важна. Колко ще струва новият АЕЦ е доста спорна тема. Чухме оценки за 4, 6.5, 10 и дори 22 милиарда. Ако сравним с други реактори от този тип, първоначалната инвестиция излиза грубо около 3000 хиляди евро на kW мощност. Аналогично, цената на kW при фотоволтиците и ветрените генератори е в доста широк спектър. От това, което намерих, сега е около 1500-2000 евро на kW за соларните и 1000-1500 – за ветрените. Разбира се, разходите падат рязко при по-големите ВЕИ централи. Също така, в последните години с подобряването на технологията, увеличаване на търсенето и конкуренцията, цената и на последните две пада сериозно.

От всичко това може да си направим извода, че в най-лошия случай ни трябва двойно повече първоначална инвестиция във ВЕИ-та, за да получим същата енергия, както от един нов АЕЦ. Ако обаче сметнем неизменното оскъпяване на големи продължителни проекти като Белене и падащата цена на ВЕИ техниката, тази разлика може да се стопи до 50%. Важното в случая обаче е друго – дори да приемем, че и двете имат аналогични разходи за поддръжка, при АЕЦ-а се плаща много за гориво и безопасното му съхранение след обработка. Освен допълнителните разходи, то създава екологични проблеми и икономическа зависимост от други страни. ВЕИ-тата по този показател печелят убедително, защото нямат разходи за гориво и са напълно независими от международната обстановка.

Важно е също така, че ВЕИ мощностите се строят изключително бързо и не са концентрирани в един регион. Това означава, както по-голяма сигурност за енергийната мрежа при бедствия и атаки, така и много по-голяма гъвкавост при промяна на пазара. Виждаме, че с частни инвестиции могат да се изгради добър заместител на централа като Белене. С покачването на потреблението и търсенето на ток от други страни, самият пазар ще предразположи да се инвестира във ВЕИ мощности. Така няма да си задаваме въпроса дали след 30 години Белене ще е рентабилен.

Отдавна знам, че токът от Белене ще е единствено за износ тъй като имаме достатъчно мощности за потреблението в страната. Преди да видя ВЕИ данните обаче бях много скептичен към алтернативите. Сега вече смятам, че с комбинация на ВЕИ и съществуващите блокове на АЕЦ-а, ще си осигурим не само стабилно производство, но и изгоден ток за износ.

Като допълнително четиво ви препоръчвам статиите на Капитал и Дарик. Ако забележите нарушения до и по време на референдума, не забравяйте да подавате сигнали на Fairelection.eu.