Най-висок е рискът да живеете в домакинство, в което има висока безработица – 3.25 по-вероятно, отколкото сред германските граждани. Рискът за сериозно материални и социални лишения всъщност се повишава значително при чужденците, но още по-бързо расте сред немските граждани. Затова след 2021-ва рискът за същото, ако сте чужд гражданин е само 2.31 пъти повече от немските граждани. преди това е над 3 пъти. Риск от бедност и изключване остава стабилно около 2 до 2.4 пъти повече от средното.

Докато средният за Германия риск от бедност и социално изключване остава под този в България (21.32% спрямо 30.3% за 2023), сред чуждестранните граждани е доста по-голям – над 41%. Няма разбивка по националности и има широк спектър с професии и ситуации сред диаспортата ни и чужденците в Германия като цяло. Най-общо обаче може да кажем, че ако се преместите в Германия, рискът ви от бедност се увеличава с поне една трета.

И не, взимане на германско гражданство само по себе си не променя нещата, макар може да спекулираме, че е повлияло на качването на средната бедност сред немските граждани в последните четири години.

Изброените индекси често не се разбират добре. Пропуска се, че не се базират на обективни данни, а социологически допитвания основани на местни разбирания и презумпции. Преди 12 години написах подробно какви са проблемите с това. Миналата година пуснах и някои детайли за диаспората ни в Германия от последното микропреброяване. Преди 7 години описах защо ни изглежда, че немските пенсионери са по-богати, какви са причините когато това е вярно и защо често всъщност не е. Друг аспект са социалните и по-специално майчинските, за които писах преди 6 години.

Споделял съм, че всички данни и инструменти, които пускам, са защото съм си задал някога някакъв въпрос и търсенето на отговор отива понякога твърде далече. Това показах в участието ми в Ratio наскоро. Случва се да си цъкам на телефона отваряйки източници, изследвания, статистически данни и прочие и когато таблиците станат десетки сядам да ги комбинирам, за да извлека пресечната точка между тях. Това стана и вчера с данните за българите в Германия.

Имам цяла серия от текстове разглеждащи различни аспекти от най-голямата ни диаспора там. Накрая на статията ще изредя някои от тях. Вчера започнах да готвя поредната такава статия, но в течение на нещата пуснах няколко бързи справки в социалките. Получи се дискусия под тях, отчасти не особено приятна. Чух се с трима души след това, на които им беше интересно и искаха детайли за различни аспекти от данните. Затова пускам и тук кратките изводи, които си направих вчера в реда, в който ги пуснах с кратки редакции. Последната всъщност не е конкретно за българите в Германия, но има връзка, която съм дискутирал преди. Пълната статия с подробен списък от таблиците на DeStatis, които използвам ще сложа там.

Бърза статистика за българите в Германия за 2023-та.

• 19% не са завършили основно. 27% са с някакво висше
• В домакинства, където поне един човек е българин, средният нето доход на работещ е 1883 евро. От този доход после се плащат местни данъци, сметки, такси за кола, застраховки, наем и прочие. Средното за страната е 2302 евро
• Сред българите, които са емигрирали в Германия, 16.8% получават социални помощи, а още 28.7% се налага да разчитат на друга държавна или общинска помощ, тъй като доходите им не стигат
• Ако включим и децата им родени в Германия, т.е. всички хора с някакъв български произход, то броят разчитащи на социални помощи намалява на 15.6%, но тези, които се налага да оцеляват с друга държавна или общинска помощ се увеличава на 37.4%
• Часовете, които се налага българите емигрирали в Германия да работят, са повече от средното за Германия – с поне 3-4 часа. Особено при българките работата над 45 часа на седмица се среща с 50% по-често от мъжете
• 33% от заетите българи в Германия работят през събота. 19.1% – през неделя. При жените това е с 1/3 по-вероятно да се случи от мъжете
• 63% от българите емигрирали в Германия имат за майчин език български. 21% е турски. 25% от децата родени в Германия от български емигранти говорят само немски език.

Вероятността българин роден в България с майчин език турски да емигрира в Германия е 3 пъти по-голяма, отколкото тези с майчин език български. При българите с майчин език ромски или друг разликата е 4.3 пъти.

Това обяснява защо намаляват съответно с 4 и 9% като дял от населението, т.е. много по-бързо от общото намаление. Ровя се в детайлни статистически справки и изследвания в различни държави и изскачат някои неща. Ще ги обобщя скоро.

За първите 11 месеца на 2024-та (януари до ноември) на всеки 10000 души с германско гражданство, същите са открили 46.9 бизнеса каквито ние бихме нарекли startup, малък бизнес или едноличен търговец. Откупили са 1.9 бизнеса и са закрили 40.2 бизнеса.

Жителите на Германия с българско гражданство са открили 135.5 на 10000 души от диаспората ни там, откупили са 4.9 бизнеса и са затворили 112.5. Тоест, сънародниците ни в Германия са три пъти по-предприемчиви от германските граждани и с една идея по-малко бизнеси затворили спрямо открити.

По този показател ни бият само поляците и румънците с 188.8 и 148.9. Само дето поляците за тези 11 месеца са затворили повече, отколкото са отворили – 206.9. Гърците и Турците най-много готови бизнеси откупуват – 11.4 и 15.8 съответно.

Средното сред емигрантите (като изключим поляци, румънци и турци) е 81 открити малки бизнеса, 6.1 откупени и 56.9 затворени. Чужденците с двойно гражданство се броят навсякъде за германци в тази статистика.

Според три различни метрики броят на родените от българи деца в Германия е намалял с между 7 и 12% между 2021 и края на 2023 г. Броят деца с родители българи е намалял с 4% за същия период, а броят на българите в детеродна възраст – с 7%.

Натурализация (взимане на германски паспорт) би могло да обясни само 1/5 от това намаление, но така се предполага, че никой не е емигрирал от България или други страни към Германия в тези възрастови групи.

Две интересни разбивки на работещите по възрасти в Германия. Първата графика показва заетостта на мъже и жени през 2005, 2010 и 2022. Виждаме, че и през 2022-ра и мъжете и жените се пенсионират много по-късно заради увеличената възраст на пенсиониране. Виждаме и силно намалената заетост на жените между 25 и 40 години.

Втората графика показва разбивка на половете по това дали имат деца. Практически няма разлика между мъже и жени, ако нямат деца. С деца обаче мъжете има много по-голяма заетост в Германия дори след 45 години, а преди това жените на 25 или 30 години имат заетост от 20 до 40%. Това е повече от красноречиво за отношението на работното място и в дома.

Целият доклад ще намерите тук.

Ето още статии, които съм разглеждал такива детайли. Статията с данните за 2018-та съдържа повече информация за заплащане, помощи и икономически възможности.

• Данни за българите в Германия за 2023
• Възможните секции в Германия за избори 2021
• Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш
• Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях
• Данни за българите в Германия за 2020
• Майчинските в Германия
• Данни за българите в Германия за 2019
• Данни за българите в Германия за 2018
• Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия
• Данни за българите в Германия за 2017
• Преброяване на българите в Германия по общини и години (2017)
• Няколко интересни числа за българите в Германия (2016)
• Българите в Германия – последни данни (2014)
• Калейдоскоп с разходите и инфлацията в Германия (2013)
• Колко български студенти има в Германия? (2012)
• Престъпността в Германия (2012)
• Колко българи има в Германия? (2012)