Повечето данни, които разглеждам идват от DeStatis – немското НСИ. В последните два месеца излязоха два ресурса от тях – данните на имиграционните и тези от т.н. микропреброяване. Макар да съм критикувал доста числата на имиграционните им, те са единствените, които имаме с разбивка по общини. Т.е. само от тях може да научим къде точно са българите в Германия. Има още няколко числа посочващи общия брой българи в Германия обаче, които е важно да разберем.

Българите в Германия намаляват

През февруари описах подробно защо има различни числа за броя българи в Германия, как се различават те, какво значат, какво показват и какви условности имат. Накратко, имиграционните казват, че през 2023-та в Германия е имало 436860 хора с българско гражданство, а според адресите регистрации статистическата служба казват, че са 410623. След преброяването в Германия обаче, последното число обаче е коригирано с около 10% надолу и вече ще намерите, че българите в Германия са 371128 през 2023-та. В този брой не се включват българите взели германско гражданство, които са между 1600 и 2800 в последните 10 години.

През 2024-та година виждаме намаление в оценките за диаспората ни – имиграционните отчитат 1.1% намаление или 4780 души на 432080, а по адресна регистрация намалението е с 2.4% на 362421. За 2025-та имаме данните само на имиграционните и виждаме ускоряване на намалението с 2.36% или 10185 души достигайки 421895 български граждани. Данните за демографията на Германия ще излязат през август, така че тогава ще разберем колко е тяхната оценка за намаление.

На долната графика виждате динамиката на данните на имиграционните от 1990 до сега. В жълто е промяната година за година в процент. Виждаме, че през 2004-та година е имало за кратко намаление и почти никаква промяна през 2005 и 2006-та. След присъединяването към ЕС се вижда няколко години подред 25% растеж в миграцията ни, който обаче отслабва след 2017-та поради редица фактори в България и най-вече в Германия. След короната практически се изравняват напусналите и пристигащите се в Германия като в последните две вече намаляват.

Карта на българите по общини

В последните 10 години поддържам една карта, която показва оценката на имиграционните къде се намират българите по общини. Пуснал съм картата в статии подобни на тази през времето, които ще намерите в линковете накрая. Тази година освен, че обнових данните, реших да обновя картата. Първо защото кодът ѝ беше на десетилетие, второ, защото открих някои неточности и исках да я направя по-функционална.

Картата разглежда периодът от 1998-ма до сега. Междувременно е имало няколко промени на административното делене в Германия, където общини са били сливани, свободни градове са променяли статута си и прочие. Това усложнява задачата за разглеждане на данните, тъй като тези за предходни години трябва да се преразпределят в различно териториално деление в сегашния контекст. Отделно на места като Saarland събират данни за няколко общини наедно, затова съм ги събрал. Доколкото отчитах тези промени в миналото, заех се да преразгледам всички такива в последните 30 години и да ги отбележа наново. На картата виждате сегашното административно делене на Германия и в сегашните общини се събират демографската и имиграционна статистика от предишни години преди промените.

Друга промяна е, че направих картата да работи на цял екран и на мобилно устройство. Добавих изглед освен абсолютен брой на българите и индекс спрямо населението (българи на всеки 100 хиляди души), също и промяна в броя българи спрямо предходната година. Така може да се види по-лесно къде има отлив на българи и къде има увеличение. Не показвам тази оценка за места, където има до 50 българи, защото тогава дори 10 добавени ще означават 20% увеличение, което не е толкова релевантно. Остава възможността за анимация, която може да пуснете през менюто и ще върти през годините, за да покаже нагледно промените. Натискайки на отделна община ще покаже графика само за нея и детайли като съотношение мъже/жени, население и прочие.

Картата може да разгледате и на цял екран тук.

С бутоните вляво горе може да сменяте режима на картата. Бутонът за „play“ пуска или спира анимацията, която прехвърля годините. Следващия бутон показва на картата сума от българите по общини. Следващия показва какъв процент от населението са българите там. Последният показва в зелено или червено дали има увеличение или намаление спрямо предходната година и с колко. Ако натиснете на графиката на определена година се виждат данните конкретно за нея. На мобилни устройства и малки екрани се скрива графиката, но може да се отвори с бутона долу вляво.

Демографски аспекти

Следващите данни и числа се базират на т.н. микро-преброяване. Това е редовно допитване, което немската статистическа служба осъществява, което допълва интересни аспекти за населението на Германия. В случая – миграцията. Таблиците им ще намерите тук. Достъпна информация за самото преброяване има тук. Следващите изводи и графики се основават на тези данни за 2025-та като използвам същите методи и изчисления като в предходните ми статии по темата. Поради промяна в параметри, метрики и възрастови отрязъци обаче сравнение с предходни години не винаги възможно.

На долната графика ще видите възрастовата структура на диаспората ни. Виждате, че най-много хора има между 30 и 50 годишна възраст. Разпределението мъже/жени не изненадва и следва това,което срещаме в България. Вижда се ясно, че има все по-малко хора между 19 и 30 годишна възраст, което потвърждава тенденцията описана горе.

На следващата графика виждаме колко време са стояли българите в Германия. Избраните периоди не са с равномерен отрязък, тъй като се базира на това как имиграционните водят статистиката си, а тях ги интересува колко хора имат право на немско гражданство след 7-мата и 8-мата година. Тук виждаме, че най-много българи вече за минали 10-тата година престой в Германия. На този фон намаляващия дял на българите взели немско гражданство всяка година трудно може да се обясни само с тромавата администрация. Изглежда остава мнението сред диаспортата ни, че няма особен смисъл.

Интересен е погледа над това къде са родени българските граждани в Германия. Тук виждаме, че мнозинството от българчетата до 5 г. са родени в страната, както и над половината от тези между 6 и 9 години. Това значи, че са деца на мигранти, които все още нямат право на немско гражданство. В противен случай биха получили автоматично такова и нямаше да се причисляват към тази статистика. Пикът при възрастите над 45 г. е поради това, че в статистиката ги бяха групирали на 10 годишни отрязъци.

В данните от микропреброяването виждаме и няколко нови интересни метрики, които дават нов изглед над произхода на българските граждани в Германия. Една от тях е за месторождението по държави.

Както споменах, оценката на имиграционните за българите в страната е за 421895. От тях обаче 77.8% са родени в България. 10.1% са родени в Германия, както се вижда на графиката горе. 18165 български граждани или 4.3% са родени в Македония. 6255 или 1.5% са родени в Турция – най-вероятно наследниците на насилствено изселените български турци. 4395 или около 1% са родом от Молдова. Иначе казано, 22% от диаспората ни или около 39 хиляди български граждани в Германия не са родени в България.

94.8% от българите са в западна Германия. По провинции най-много има в Nordrhein-Westfalen – 24.2%, следвана от Bayern – 15.5% и Baden-Württemberg с 12.3%.

В това число не се включват обаче тези, които са взели германско гражданство. Според оценката на имиграционните това са 33 хиляди души родени в България. Доколкото някои от тях са се отказали от българското си гражданство, тези случаи са около 4 хиляди и са предимно от преди приемането ни в ЕС. 29 хиляди души родени в България имат двойно гражданство като жените са две трети от тях. Сред децата на българи родени в Германия, за които родителите им се е занимавало да извадят български акт за раждане, 15 хиляди има двойно гражданство и разпределението момчета и момичета е равномерно. Общо 44 хиляди български граждани (независимо къде са родени) имат двойно гражданство според германските институции.

59.4% от хората родени в България и живеещи в Германия говорят основно български в дома си. 8% говорят само немски, а още 5.2% – предимно немски. 23.9% говорят предимно турски в дома си. 43.5% не говорят немски въобще.

84.3% се определят като здрави. 37% са с наднормено тегло, а 18.9% с много наднормено тегло (т.е. обезитас). 58.5% не пушат, от които 72% никога не са пушили. Т.е. 16% от българите в Германия са пушили някога и са се отказали. 41.5% пушат и 77% от тях пушат редовно.

Социални аспекти

Следващите данни се отнасят само за хората в Германия, които са родом от България и нямат германско гражданство, както и за техните деца и домакинства.

39% от българите в Германия са неженени. 52.9% имат брак като 84.8% от тези с брак към са се оженили за друг мигрант в Германия – предимно други българи. Това е високо предвид повечето млади хора в диаспората ни спрямо населението на България и причината е, че има финансова изгода – със семейното доходно облагане включването на брак дори фиктивно намалява данъчната тежест в мнозинството от случаите. Около 5.48% са разведени.

12.6% от българите са все още в училищна възраст или са в университет. От останалите, 32.5% имат завършено само основно образование. 31% имат само средно. Отгоре на тях още 18.5% имат професионално и само 18% имат някакво висше образование, което не е дори непременно университет. Писал съм за този аспект преди и как влиза в противоречие с възприятието на обществото за структурата на имиграцията ни.

Като домакинства, 61% от българите в Германия живеят в семейства с деца. Трудно е да се прецени колко средно деца имат, тъй като тази статистика не отчита партньорите немци, както и децата с немско гражданство. 19.7% от хората родени в България, но живеещи в Германия живеят в двойки без деца. 18.4% живеят сами като 26% тях се налага да споделят жилище с други (т.н. WG или просто съквартиранти).

58.4% от българите са заети. Тук интересното е, че тези нива са значително по-високи от средното за Германия. Само 47.9% от жените в Германия са заети – без значение гражданство или произход. Сред жените мигрирали в Германия средното е 49.1%. При българките – 53.1%. Аналогично е при мъжете – средното за всички в Германия е 54.9%. Сред мигрантите – 62.09%, а сред българските мъже – 64.9%.

По часове на графиката долу виждаме, че мнозинството работи по около 40-42 часа седмично. Почти толкова българки обаче работят на половина работен ден, колкото на пълен. Основна причина за това, според мен, е лошият достъп до детски градини и късият им график. Често затварят в 4 или 5 следобед. Същото важи и за доста училища, където местата в занималните не стигат. Това е особено вярно в големите градове, където мнозинството от съгражданите ни живеят.

32% от сънародниците ни работят в неделя като отново има превес при мъжете – 34.4% спрямо 30.2% за жените. 21.6% работят в неделя и 16.6% работят на смени. 24.3% работят в производството. 34.3% работят в магазини, места за настаняване или транспорт.

Гледайки доходите, най-голямата група българи в Германия (около 43%) получава между 1500 и 2500 евро чисти (т.е. нето). При жените доходите са значително по-ниски и най-голямата група получава между 1000 и 2000 евро нето. Причините за това са отчасти по-малкото отработени часове, но и редица типични за Германия и Европа фактори ограничаващи растежа в кариерата. Разбира се, от тези „чисти“ пари, не сме приспаднали значителните местни такси, сметки за ток, множеството практически задължителни застраховки и прочие.

Средно може да кажем, че работещите българи получават около 1986 евро нето. При жените това е 6.9% по-малко на 1849 евро, а при мъжете – 6.4% повече и 2114 евро нето. Тези стойности са значително по-ниски за средното за Германия. Нето заплатата на българите е 11% по-ниска от средното за страната. При жените е аналогична заплатата спрямо средното за мигрантите, но отново с 11% надолу спрямо всички работещи жени в Германия. При мъжете разликата е по-драматична – 16% по-малко от средното за всички мигранти и 23.5% по-малко от средното за страната.

На следващите графики виждате разбивка по нето доходи и какъв дял от съответната демография спада към коя група. Първо виждате средно за хората в Германия родени в България като сравнение с другите мигранти и всички в страната. Вижда се, че мнозинството получават под 2500 евро и много малък дял получават над 3500 в сравнение със средното за страната.

В следващите две графики виждате разбивка на мъже и жени отделно. При жените се забелязва подобна крива сред българките и всички мигрантки. Тази е за българките е с определена грешка заради по-малката извадка и закръглянето от DeStatis до 1000 души. Интересно е, че кривата сред всички жени в Германия не много по-различна. Това дава допълнителни индикации за структурните проблеми в Германия по отношение на възможностите, образованието и подкрепата в семейството влияещи на тези и други индикатори за равенство на половете.

При мъжете се вижда аналогични криви, но с отчетливо изместване на по-голямата част от сънародниците ни към позиции със значително по-ниски доходи. Докато най-голям дял от хората в Германия печели над 3500 евро нето, аналогичен дял сред българите прибира двойно по-малко на месец.

Разчитайки само на тези доходи получаваме, че поне 34.3% от българи пренесли се в Германия живеят под прага на бедността. Ако добавим допълнителните социални помощи този дял намалява на 22.9%. Това отново е доста над средното за България за 2025-та от 21.2%. Някой ще оспорят, че линията на бедност е различна и означава различни неща. Индикаторът обаче е условен с причина и се отнася до разпределението на доходите на населението по еднаква формула. Линията на бедността е условна и е индикатор каква част от населението има проблем да свързва двата края независимо, че работи. Много от тези хора под линията са т.н. работещи бедни.

Сред работещите българи има 42% по-голяма вероятност да живеят в бедност въпреки труда си, отколкото средното за Германия и 21% по-голяма вероятност от всички мигранти. Има сериозна разлика и при половете. При работещите българки в Германия 44.2% са под линията на бедността или 83.3% по-голяма вероятност от средното за населението на Германия и 56.3% повече от средното за всички жени работещи е страната. Подобно е нивото на българките и всички останали мигрантки. При мъжете ни има само 8% по-високо ниво на бедност от средното за цялото население. Ако обаче сравняваме с всички мъже в Германия обаче, вероятността мъж роден в България и работещ в Германия да е под линията на бедността е с 74% по-голяма, отколкото при останалите мъже там. За разлика от жените, има голяма разлика между българските мъже и останалите мигранти – 55% по-висок шанс да са в бедност.

Затова не трябва да ви учудва, че 16.5% получават помощи за безработица и социални. Пенсия получават 3.9%. Още 10.3% получават друга форма на помощ, което значи, че доходите им са твърде ниски, за да свързват двата края. Доколкото виждаме увеличение сред получаващите помощи за безработица (например спрямо 2018-та г. когато отчетох 15%) и намаление сред т.н. бедните работещи, сравнението е подвеждащо. Първо, защото микропреброяването тогава разглеждаше домакинства, а не отделни работещи, но най-вече защото промените в социалната система са причина много хора в затруднено положение да нямат достъп до помощ. Не на последно място, много се говори за работата на черно и как заетостта реално е по-висока. Доколкото го има този феномен, също е вярно, че хиляди българи само се водят проформа регистрирани в Германия надувайки статистиката на отпадналите от трудовия пазар.

Предишни статии за българите в Германия

Тук съм събрал повечето от статиите, които съм писал в последните 14 години за диаспората ни в Германия, икономически и социални аспекти, които ги засягат. Картата поместена горе публикувах за пръв път през август 2017-та. В някои от останалите статии съм публикувал обновени версии, както данни аналогични на тези, които описах горе.

• Германско гражданство или обратно в България – кога се прави този избор? – февруари 2026
• За данните за българите в Германия и дали се връщат – февруари 2026
• Риск от бедност и изключване за чужденците в Германия – февруари 2026
• Колко и какви са българите в Германия – август 2025 (статия от поредица на Капитал)
• Няколко бързи справки за българите в Германия – февруари 2025
• Данни за българите в Германия за 2023 – юни 2024
• Данни за българите в Германия за 2020 – септември 2021
• Данни за българите в Германия за 2019 – февруари 2021
• Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш – април 2020
• Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях – февруари 2020
• Данни за българите в Германия за 2018 – септември 2019
• Майчинските в Германия – април 2019
• Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия – декември 2018
• Данни за българите в Германия за 2017 – ноември 2018
• Преброяване на българите в Германия по общини и години – август 2017
• Няколко интересни числа за българите в Германия – декември 2016
• Българите в Германия – последни данни – август 2014
• Калейдоскоп с разходите и инфлацията в Германия – ноември 2013
• Колко български студенти има в Германия? – март 2012
• Престъпността в Германия – март 2012
• Колко българи има в Германия? – март 2012

Други статии свързани с Германия, които може да са ви интересни:

• Тротоари (на цени) като в Германия
• Възстановяване на данък от дивиденти изплатени в Германия
• Поръчване на лекарства с рецепта от Германия
• Промяната в данъчното споразумение с Германия, която засяга всички работещи сезонно там
• Германия вече със задължение да се ваксинира
• Ваксините и една ясла в Германия

Първото, което трябва да отметем, е че статията беше препечатана веднага с добавени често подвеждащи или направо грешни, но напоително сензационни заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.

Няколко числа, които не съвпадат

В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от октомври 2025 до ноември 2024-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.

Първата справка – по националност – включва нетната миграция от 11930 български граждани, които са напуснали Германия. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България. Такова търдение няма в статията на в. Сега, но го намирам добавено в доста от заглавията и подзаглавията на прекопирани текстове в други медии. (вижте допълнение 1)

Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 57535 напуснали и нетна емиграция от 13552 души. Т.е. почти 14 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.

Колко са българите в Германия?

По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.

Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.

С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.

За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.

Важно ли е точното число?

Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.

Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.

Изброеното също не значи, че няма хиляди българи, които напускат страната – виждаме го и в данните. Ранните сведения обаче говорят, че връщащите са повече. Не значи също, че тези процеси са равномерни през социалния, образователен и етнически спектър на емиграцията ни. Преброяването потвърди, че непропорционално голяма част от ромското насление е емигрирало заради лоши социални условия, сегрегация, достъп до образования, задравеопазване и възможности. Покрай пандемията и инфлационната криза след това голяма част от нископлатените служители се оказаха в невъзможност да се издържат. Спадът на немската икономика не помогна. Има индикации и че високо образовани и добре платени кадри също напускат по финансови и социални причини. Това са все тези, които би било прибързано да приписваме на наблюдавания сега спад без данни от следващите няколко години.

Корекция

В по-ранна версия на текста беше неправилно посочено, че има неточност в статията на в. Сега. Бях написал, че данните в посочената таблица на Destatis са други, макар и с малко отклонение. Диляна Димитрова потвърди, че използва тази таблица с разбивка по националност, но в действителност неточността беше при мен, за което се извинявам. Бях взел данните за два месеца по-рано. Числата за разбивка по дестинация на пренесли се хора, както и принципните ми критиките към данните на миграционните в Германия остават.

Също така, в различни коментари бяха обсъждани интерпретациите за причините за ефектът, който се наблюдава. В статията на в. Сега няма интерпретации за причините, цитирани данни за състоянието на диаспората ни или критика към ситуацията в Германия или България. В този текст съм добавил своето мнение по този въпрос на база личния си опит и други данни, които съм обобщил в свързаните текстове. Внушения най-вече в сензационни заглавия са вменени най-вече при прекопирване на текста на други места.

Тук ще опиша нещо привидно нишово, но за което доста хора проявиха интерес – връщане на данъци платени в Германия към дивиденти, ако живеете в България. Всъщност, тъй като все повече хора гледат да инвестират в нещо различно от имоти, такива теми ще излизат все повече. Този тип текстове ми се превърнаха малко в серия „как да“ за неща, които ми е отнело време да проуча и направя, та затова ги споделям така. Накрая ще пусна линкове към предишните статии. Първо обаче малко детайли и условности.

Achtung

Това, което ще опиша не е съвет за инвестиция или данъчно законодателство. Описвам само личен опит в конкретен, макар и предполагам най-масов случай. Не съм юрист или счетоводител и съм проучил добре спецификите отнасящи се мен и по-простите казуси. Ако сте инвестирали в специализирани инструменти, ако не ги притежавате и контролирате в лично качество (например, ако сте ги заели на някого да short-ва), ако се занимавате с професионално търгуване, ако сте данъчно задължен в Германия и други юристикции по един или друг начин и най-вече ако имате съмнения за каквото и да е, най-добре е да се обърнете към инвестиционния ви посредник и данъчен консултант специализиращ в международно данъчно право. За съжаление, не мога да ви препоръчам такъв, защото не съм използвал. Предвид обаче колко българи се прибират в България и/или инвестират зад граница, такива има премного.

Следното може да е полезно за хора, които:

1. инвестират с дългосрочна визия в акции изплащащи дивиденти на борси в Германия като Eurex
2. пребивават постоянно в България с приходи и преобладаващ интерес в страната, т.е. местно лице за България
3. не са частично или изцяло данъчно задължени в Германия – например работа от разстояние директно за немска компания

Ако не сте сигурни за което и да е от тези неща, консултирайте се с НАП и счетоводител. Описаното от мен цели да даде първи стъпки в един възможен процес на връщане на тези данъци без допълнителни разходи. Убеден съм, че има компании, които ще свършат всичко от ваше име, макар да не знам колко би си струвало предвид процентът дивиденти в повечето европейски компании.

Описаното долу е мой прочит и опит към началото на 2025-та и е възможно ситуацията да се промени във всеки момент заради промяна на закони в която и да е от двете държави, международни спогодби или други регламенти на европейско ниво. Отделно всички цитирани правила имат нюанси и изключения, които може да важат за вас. Затова винаги проверявайте.

Детайли за закона

Ако сте местно лице в България, т.е. сте данъчно задължен за основния си доход тук, едно голямо предимство е, че доходи от финансови инструменти търгувани на регулирани борси в Европа не се облагат данъчно. Това може да е разликата между цената на купуване на акции в Eurex и на каква сте ги продали месеци или години по-късно. Изключение прави „професионалната търговия“, която се облага. Има много спорове какво е „професионалнo“ – аз предпочитам разграничението между time in the market vs. timing the market. Ако обаче инвестирате, т.е. използвате свободен капитал да придобиете финансови инструменти с дългосрочна цел, не следва да бъдете обложени.

Тъй като най-често търговията се извършва на борси извън България, трябва да се внимава в коя юрисдикция какви права важат. Мога да говоря за Германия, където следва да се уточни на посредника, че лицето е данъчно задължено в България и не следва да облага с капиталов данък. Тук важи т.н. спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или СИДДО. Тази с Германия ще намерите на сайта на НАП. Има протокол за промяна към края на 2024-та, но той засяга най-вече юридически лица и сезонни работници.

При дивидентите нещата са различни, защото в СИДДО е предвидено данък да се удържа при първоизточника. Това в Германия и значи 25% данък +1.37% soli (солидарен данък за развитие на източна Германия). Общо 26.37%. Ако постоянното ви пребиваване в Германия и сте данъчно задължен там, първите 1000 евро (или 2000 евро на семейство) от лихви, дивиденти и капиталови печалби са освободени от този данък. Ако сте в България го няма това, но СИДДО казва, че данъкът трябва да е 15%. Разликата от 13.37% може да се възстанови с данъчна декларация.

В България приходите от дивиденти в чужбина следва да се декларират като всеки друг доход. Отбелязва се обаче, че са платени 26% данък в Германия и тъй като е по-голям от този в България, не се доплаща нищо. Ако и като ви върнат надплатения данък от Германия, това плащане не следва да се декларира, тъй като възстановени данъци не се облагат. Още повече, че дори след възстановяването дивидентите са обложени там с по-висока ставка от тази в България. Независимо дали имате дивиденти или капиталови печалби обаче, следва да декларирате с какви финансови инструменти разполагате като акции, EFT, EFC и прочие.

Процесът

Трябват ви следните неща. Ще опиша защо и как се получават.

• документи за изплатени дивиденти и прихванатия данък за всеки инструмент (акции, eft) поотделно
• документ за местно лице в България за всяка от годините, за които ще търсите възстановяване
• данъчен номер в Германия (steuerlichen Identifikationsnummer или IdNr)
• достъп до Elster
• сметка в евро

Винаги получавате документ за изплащането на дивидентите. В края на годината би трябвало да получавате и документ за данъчни цели. Най-добре е да използвате него. Ако го нямате, попитайте посредникът, защото е длъжен да го издаде за данъци платени в Германия. Аз прикачвам и него, и платежните.

Документ за местно лице се издава безплатно от НАП. Тук има инструкции. Трябва ви ПИК, влизате в портала на НАП и търсите „удостоверение за местно лице“. Попълвате формуляра за всяка година, за която ви трябва, подавате и до няколко дни имате електронно подписан документ. Хубавото е, че е многоезичен и не се налага да го превеждате.

Ако нямате данъчен номер в Германия, трябва да си извадите за тази цел. Безплатно е, но става на хартия, т.е. трябва да изпратите писмо. Ако сте живеели и работили в Германия, значи имате, защото е постоянен за вас. Бяха ми обяснили, че ги деактивират като се изнесе човек, но явно не е вярно. Може да прочетете подробно какво значи и как се проверява, ако не сте сигурни дали имате. Данъчен номер не означава, че се задължавате да плащате данък там, а че влизате в системата им с личните си данни и най-важното – физически адрес за комуникация в България. Формулярът за регистрация ще намерите тук и тук. Трябва да изпратите копие от двете страни на личната си карта и някакво доказателство, че живеете там като копие на сметка за ток или вода, където има вашето име и същия адрес. Последното е според документа и чатбота на министерството и не знам защо има значение щом ще е пак на кирилица в сметката, а същия адрес е на кирилица така или иначе на гърба на личната карта. Ако не сте сигурни, може да се свържете се с тях. Заявлението, копието на личната карта и каквато там сметка решите изпращате на Bundeszentralamt für Steuern, 11055 Berlin. Според чатбота и по email на info@identifikationsmerkmal.de. Не съм пробвал, та ако някой го направи, да пише дали работи. Според същия, отнемало между 5 и 12 седмици след получаването на документите.

Второто нещо, което ви трябва е достъп до Elster. Това е тяхната система за попълване на данъчни декларации като тази на НАП. Може да започнете регистрацията без немски данъчен номер, но за да го завършите ще ви трябва определено. Ето стъпките:

1. Започвате регистрацията като частно лице. Ако имате данъчен номер го въвеждате. Ако нямате ще ви трябва после. Първо иска достъп до BOP (authentifizierten Datenkommunikation über das BZStOnline-Portal). Въведете адреса си в България и email адреса си с другите данни.
2. Получавате мейл с таен код (BZSt-Geheimnis)
3. Чакате физическо писмо с номер (BZSt-Nummer)
4. Като пристигне отваряте портала пак на този адрес и ги въвеждате. Така имате достъп до BOP с потвърден домашен адрес и следва активация на регистрацията в Elster. Довършвате формулярите с личните си данни. Тук вече ви трябва данъчния номер, но се надяваме, че е пристигнал междувременно
5. Получавате мейл с идентификатор за активация (Аktivierungs-ID) и потребителското име, което сте избрали
6. Чакате физическо писмо с код за активация (Aktivierungs-Code). Казват, че ако не го получите до 14 дни да им пишете, а активацията следва да стане в рамките на три месеца
7. Като ги получите влизате в Elster и активирате акаунта.
8. За да влизате най-лесно е да си свалите ElsterSecure приложението и да го активирате. С него при всяко влизане сканирате QR код. Работи като всеки Authenticator за 2FA.

Не на последно място ви трябва сметка в евро, където да се преведат парите. Тъй като може да отнеме значително време обработката, както описвам по-долу, изберете някоя, която знаете, че няма да изчезне просто така. Имам предвид конкретно необанките, където iban-ите се случва да се променят. Ако изчакате 1-ви януари 2026-та, ще може да дадете и българската си сметка. Предполагам, че има начин когато обработят декларацията да се даде нова сметка, но не съм го пробвал.

Когато имате всичко това, може да подавате декларации. Трябва да намерите формуляра „Antrag auf Erstattung bzw. Freistellung von Kapitalerträgen nach § 50c bzw. § 44a Abs. 9 Einkommensteuergesetz“ и да го попълните. В началото иска лични данни, детайли дали имате пълномощник за попълването на декларацията (оставате празно) и най-вече дали притежавате и имате права над финансовите инструменти към момента на изплащане на дивидентите. Формулярът е на немски, но лесно се превежда. Някои от полетата са малко трудни за разбиране, но се въртят около тези концепции. Не бих ги изброил или дал съвет как да се попълват, защото са строго индивидуални. Аз въвеждах почти само задължителните полета. Само ще посоча, че искате да въведете Erstattung – изплащане на възстановените пари и Erstantrag когато ви е първо въвеждане, а не корекция на стар формуляр.

После един по един попълвате всеки ISIN, сума и детайл. При дивидентите в регулирани борси избирате Dividenden aus börsennotierten Aktien. Трябва сами да сметнете колко пари следва да ви върнат – разликата между 15% на брутото и каквото е платил посредникът от ваше име. Искат да уточните и какъв документ ще прикачите. Най-добре е да е документ от края на годината за данъчни цели. За едни от акциите нямах и отбелязах Sonstige прикачайки писмото с преведените пари и отбелязаните данъци в него. Да видим дали ще се приеме.

Подавате декларацията и чакате да я обработят или да се свържат с вас.

Важни детайли

Хубавото е, че може с една декларация да искате връщане на данъци за множество акции и дивиденти в различни години. През ноември въведох за акциите за три години подред. Някъде бях чел, че можело до 5 години назад, но това беше в стария им портал и не знам дали важи още. Не пречи да впишете и стари дивиденти, пък ако не стане – ще изплатят само одобреното.

Миналата седмица въведох искане за връщане за 2024 и 2025. За тази година ми изплатиха всички дивиденти до края на май. Взех удостоверение за местно лице от НАП с по-късна дата. Тук важното е дали към месеца на изплащане съм бил местно лице. Проблемът е, че нямам писмо за данъчни цели, но пуснах всичко, което посредникът ми даде за самите дивиденти, където ясно се вижда какви данъци за внесли. Също извадка от кеш сметката към депо-то, че парите са влезли.

Важна бележка е, че може нещо аз грешно да правя, но днес като търсих да направя снимки на оригиналния формуляр в Elster, не виждам възможност да подавам вече. Имам съмнение, че може да се подадат само два формуляра наведнъж. Аз имам един чакащ от ноември и един сега. Затова определено групирайте търсените си пари в един формуляр.

Както писах в Linkedin, попитах ги през май какво става с първия формуляр. По принцип бях чел, че отнема три месеца и реших, че заради празниците са се забавили, но шест месеца си бяха доста. Отговориха, че имат натрупана работа и се очаквало поне 24 месеца да се забавят нещата. Имат и официално съобщение по въпроса. Затова трябва да се въоръжите с търпение.

Друго важно нещо е, че както забелязахте има поне няколко физически писма. Международната поща през Български пощи е ужасно бавна – възможно е да отнеме седмица, а може три в зависимост кога сте пуснали писмото. Изпращането на документи с куриер пък е абсурдно скъпо и безсмислено за тези цели. Налага ми се през месец да пускам писма по различни поводи и имам наблюдения за ефективността им като следя пратките. Изглежда имат по един или два полета на седмица. Винаги търсете проследяващ номер. Когато получавате писмата, проверявайте в местната пощенска станция, защото се случва да не могат да разкодират адреса на латиница. В моя случай кодът за активация си стоя с цял наръч писма за мен в пощенския клон шест седмици докато не отидох да попитам. Оказа се, че за цял район на София отговаря един единствен дядо да разнася писмата, та не го виня човека.

Хубавото е, че регистрацията се прави веднъж и след това останалото е дигитално. Документи свързани с данъчния си номер обаче ще получавате единствено на домашния си адрес заради лични данни и прочие.

Допълнение и поправки

Всичко описано до тук следва да служи като отправна точка да търсите още информация. Пиша го с опита и разбирането си към началото на 2025-та. Ако някой намери грешки, има полезни допълнения или уточнения, моля пишете в коментарите и ще ги включа. Може да споделите и опита си, за да видим дали и кога ще обработят документите или с какви трудности сте се сблъскали. Моля избягвайте финансови или инвестиционни съвети, както и реклама на посредници – не е това темата тук.

Не на последно място, някой пита по-рано струва ли си всичко това. Наистина, ако имате късмет дивидентите ще са 2-3% за европейски компании, а за EFT-та така или иначе е по-добре accumulating. Ако сумата на тези 13.37% от 2-3% е голяма, най-вероятно има смисъл да си вземете счетоводител. Предвид обаче, че няма допълнителни разходи, а „само“ отнема време, както и факта, че вече стигнахте до тук в текста, може би има смисъл все пак. Аз поне се занимавах да ги подам.

Може да прочетете и аналогичните ми текстове за поръчването на ЕЗОК online, транспондерите за тол станциите в Гърция, поръчване на ваксини от Гърция и липсващи у нас лекарства с рецепта от Германия.

Затова се разрових и писах на няколко аптеки в Германия, където може да се поръчва през интернет. Една Disapo ми отговори, че приемат рецепти от ЕС, но има няколко важни условия наложени им нормативно:

• Рецептата трябва да се предостави в оригинал
• Доставката трябва да е на адрес в Германия
• Плаща се предварително и по цена непокрита от здравна каса

Уточнихме преди малко процесът и реших да го споделя, защото може да е полезен някому. Важно уточнение е, че не съм поръчвал така – това са инструкциите на една аптека. За разлика от дистанционното вадене на ЕЗОК, ваксините или чиповете за тол пунковете в Гърция, където исках първо да мина целия процес преди да го споделя, тук нямам какво да поръчвам, за го пробвам.

1. Вземете рецепта от лекар с ясно изписано името на лекарството, подпис и печат
2. Направете си акаунт на фирма за доставки от Германия. Аз използвам GGBG.
3. Поръчайте от сайта лекарството избирайки производител и количество и изберете „Privatrecept“, т.е. не електронна от немски лекар
4. При поръчката въведете адреса в Германия на фирмата за доставки. Този на GGBG е в Берлин.
5. Изпратете рецептата с писмо до посочения от тях адрес в инструкциите. Добавете в писмото номер на поръчката. Препоръчвам да използвате куриер, но и с български пощи ще стане – просто последните може да отнемат между една и три седмици да пристигне писмото
6. Когато бъде обработена рецептата, ще получите инструкции за плащане
7. След като платите ще изпратят лекарството на фирмата за доставки, а те ще го докарат в България

Целият процес оскъпява лекарството по няколко причини. Първо, лекарствата в Германия без каса са доста по-скъпи от България. Въпросния препарат, който беше причината да проверя това, има двойна цена в Германия,… но е наличен. Второ, изпращането на писмо с куриер, ако бързате, не е евтино. Не на последно място макар доставката над 30 евро да е безплатна от самата аптека, доставянето до България ще струва още 5 до 10 лв. в зависимост дали искате да се донесе до вкъщи.

Разбира се, всичко може много да се опрости, ако познавате някой в Германия, изпратите му рецептата и той купи лекарството директно от аптека. Доста хора обаче нямат такива познати или не могат да чакат същите да пътуват за България. Във всеки случай, ако имате въпроси или намерите търсеното от вас лекарство в друга аптека, препоръчвам ви да им пишете. Тази тук просто беше първата, която ми отговори и то на добър английски.

Ако някой поръча така лекарства с рецепта от тази или друга аптека в тази или друга държава, моля да сподели опит в коментарите. Интересно ми е колко време отнема и дали има спънки.

Разбира се, за да не прибягваме до такива еквилибристики както за лекарства, така и за ваксини, трябва да изискваме доста по-настоятелно от Министерството на здравеопазването да ги осигурят в достатъчни количества. При това следва да го правим не само с коментари из фейса, а с търсене на сметка на народните ни избраници и висшите чиновници, от които пряко зависи това. Макар навсякъде да се случват проблеми с доставките в това турболентно време, няма две мнения, че сме свидетели на абсурдно отношение и бездействие към злоупотреби и критични липси.

Първо, трябва да посоча, че не съм данъчен консултант, описаното долу е само предупреждение за ситуация, която засяга много, не е съвет как да се попълват данъци или кое засяга кого. Следа да потърсите информация за спогодбата, да се свържете с НАП, ако имате въпроси или да се консултирате сами с данъчен консултант, който да изясни ситуацията Ви. Запознат съм с материята единствено в частен капацитет покрай връщането си от Германия и мога да дам начални напътствия къде да търсите за ограничен кръг от казуси.

Като се вземе това под внимание, казусът, който двете страни са се опитали да решат с тази промяна е, че голям кръг от хора работят в Германия за кратко време, печелят под лимита от колко 11 хиляди евро и са местни лица в България. Заради този необлагаем лимит не дължат никакви или почти никакви данъци в Германия. По смисъла на споразумението обаче, тъй като стопанската дейност се извършва в Германия за немска Германия и прочие, данък не се дължи в България. Целта е да не се обременяват физически и юридически лица с двоен данък. В конкретния казус обаче ефективно за тези доходи не са плащани данъци никъде. Доколкото надали някой би обърнал внимание на няколко случая, масовостта на практиката води до въпросните промени.

Една от промените накратко е промяна на метода за избягване на двойно данъчно облагане от от „освобождаване с прогресия“ към „обикновен данъчен кредит“. Това означава, че доходът в Германия ще се добавя към данъчната основа в българската данъчна декларация и ще се плащат стандартни данъци върху тях като се приспада сумата на всички данъци платени в Германия. По-просто казано – ще се дължат социални и 10% ДОД за спечеленото от гастарбайтерите минус ако са платили някакви данъци в Германия.

Това става в приложение 9 част II от данъчната декларация. До сега се попълваше част I. Добавят се доходът обърнат в лв., данъци и други удръжки, които са взети в Германия. Ако използвате електронното подаване, както би следвало да правите, останалото се изчислява автоматично. Ако имате някакви удръжки в Германия като данъци и социални, следва да искате от работодателя си бележка за това, да я преведете на български от заклет преводач и да я прикачите. Тук виждате снимка на полетата:

Срокът за подаване на декларациите в България с доходи от 2024-та е 30-ти април 2025. Ако е подадена в този срок, може да бъде коригирана (например да добавите пропуснат доход или документ) еднократно до 30-ти септември. Също, при подаването ако липсва документ или има неяснота се свързват с вас за изчистване на проблема и имате срок от две седмици до месец да го направите. Ако очаквате нещо такова, най-добре да се свържете първи с тях.

Доколкото изчетох промените, това засяга също доходите от дивиденти, наеми и други плащания. Там обаче не би следвало да има разлика в крайната сметка, тъй като вече се плаща данък в Германия и то по-голям от този в България. Т.е. пак трябва да се декларират, но различно. Очаквам отговор от НАП по този въпрос. В тази връзка ще напиша скоро статия как да си възстановите пари от немските данъчни, ако имате дивиденти там и сте платили около 27% капиталов данък при източника. Според споразумението трябва да е 15% и има механизъм, но не е особено приятен. Както и с българската Европейска здравна карта и гръцката карта за тол такси е изцяло електронен метода и искам да довърша процеса сам преди да го опиша.

Текстът на промените на споразумението с Германия ще намерите тук, новината с описанието от НАП е тук. Не намерих коригиран текст на новото споразумение, но старото е тук. Когато го намеря ще го добавя. Описание как се подава данъчна декларация по електронен път е описано от НАП тук. Трябва ви ПИК, който се взима физически от техен офис или електронен подпис, ако имате такъв. За преводачи може да използвате който и да е. Има вече изцяло online такива, които изпращат сканиран в PDF документ и като опция – физически по куриер. Аз просто взимах PDF-а и го закачах към данъчната декларация. Използвал съм тези тук и бях предимно доволен.

Отново трябва да повторя, че всичко описано тук не е данъчен съвет или инструкция за попълване на декларацията. Засегнал съм един често срещан казус за физически лица. Ако сте декларирани на свободна професия там или имате собствена фирма, тогава детайлите се променят сериозно. Доста работодатели, особено в строителния сектор, хигиената и гледането на болни хора правят машинации, особено когато съгражданите ни не си знаят правата, регистрирайки ги като консултанти или подизпълнители с фирми. Имаше и голям скандал преди време с точене на социални, в които хиляди наши строителни работници бяха наказани като ефективно жертви на схемата.

Затова е много важно да разбираме добре ситуацията си и да се консултираме със специалисти навреме. Консулствата ни в Германия предлагат помощ и отговори в такива случаи. НАП има гореща линия, където може да търсите отговор на описаните горе казуси. Има също доста данъчни консултанти специализирани именно в тази тема. По мои впечатления, ако целта ви е да сте изрядни, НАП съдейства и отговаря бързо и изчерпателно. Навярно, защото много се опитват да шмекеруват по често крайно очевидни начини.

В тази връзка, докато и преди гастарбайтерите да имаха задължение да попълват данъчна декларация в България декларирайки дохода си в Германия дори да нямаха какви данъци да плащат, НАП не ги санкционираше, за да им спести излишна работа. Това не означава, че не са знаели за доходите – често има обмен да данни, както разбрахме от ония теч преди години. Така доста хора можа да получат честитки за недекларарирани доходи. Стига, разбира се, да няма политическа спирачка от някое популистко правителство, но дори това само ще забави нещата, тъй като давността е дълга.

Тук има няколко ключови момента, на които си струва да се обърне внимание. Според това кои данни на статистическата агенция на Германия гледаме, има три числа за българите там в края на 2023-та:

• 436860 души само с българско гражданство според имиграционните власти
• 410623 души само с българско гражданство според преброяването и адресните регистрации
• 397830 души, за които е известно, че самите те са родени в България и сега живеят в Германия според имиграционните
• 376000 души, за които е известно, че или те, или поне един от родителите им са родени в България според преброяването и адресните регистрации

От къде идва разминаването между първите две числа обясних вече. Последното е интересно, защото подсказва, че има голяма част от хората с българско гражданство в Германия всъщност не са родени в България. Това може да са както деца на насилствено изселени български турци, така и натурализирани българи от Молдова, Украйна, Македония, Албания и прочие.

Да се оцени колко са точно е трудно, защото данните в Германия за „хората в българско гражданство“ не включват онези с двойно гражданство. Също така не включват децата на българи, които имат само немско такова. Знаем, че за последните 24 години 31759 българи са взели немско гражданство, така че може да ги добавим към този брой. Отделно средно около 3000 до 3500 деца се раждат в Германия в последните 10 години на които поне един родител е българин и на база това им изваждат българско гражданство. Колко от тях имат само това гражданство, т.е. са в броя на destatis не знаем. Според едни данни към този момент има 38980 души родени в Германия с поне един родител българин, но не е известно гражданството им и как се съпоставят с останалите данни. Така грубо казано може да кажем, че в зависимост кои категории включваме между 60 и 100 хиляди от хората в Германия с български паспорт не са родени в Германия. Така реалната миграция – т.е. хора родени в България и напуснали я и в някакъв момент установили се в Германия – намалява на между 210 до 250 хиляди. Пак са доста, но дава съвсем различна картинка.

Друг интересен аспект е, че продължава да спада процентът на хората взимащи немски паспорт. Писах за това преди години, когато предупредих, че заради пика на мигранти от България на този етап ще се удвои броят на хората с достатъчен престой и право да получат немско гражданство. Това означава, че са имали поне 7-8 години престой. Така се очакваше и сериозен пик във взелите такъв паспорт. Макар увеличение наистина да има, то е съвсем скромно – от 2260 през 2021-ва на 2315 през 2023-та. Тогава малкото увеличение през 2021-ва и намалението през 2022-ра може да се обясни с мерките срещу корона и ужасната организация на имиграционните, то през 2023-та го няма това извинение. Докато през 2014-та 4.42% от българите имащи право на германско гражданство са се възползвали от тази възможност, то през 2018-та този процент намалява на 2.35%, а миналата година са били едва 1.21%. С други думи, макар да има огромен брой български граждани в Германия, практически всички не виждат смисъл да взимат немско гражданство.

Интересно наблюдение е също, че всъщност броят на българите живеещи в Германия от няколко години намалява. Тези живеещи от под година са били в пика си през 2015-та – 46 хиляди, а сега са под 26 хиляди. Тези живеещи между 1 и 4 години са били с пик през 2017-та със 124 хиляди, а сега са под 90 хиляди. Отмина пикът в последните години живели там до 8 години. Гледайки общата структура на диаспората ни може да каже, че определено има отлив на българи под 35 годишна възраст от Германия, т.е. напускащи страната. Дали се връщат в България или отиват другаде може само да спекулираме. На тези между 35 и 50 има увеличение, но е стопяващо се спрямо предходни години. Над това миграцията е минимална. Сведение за това е общото увеличение от едва 3085 души на диаспората ни между 2022 и 2023-та според адресните регистрации и преброяването им. За сравнение преди пандемията увеличението е било от 22940.

Според имиграционните им обаче числата са други. Техните данни за миграцията са по-стари – за 2022-ра, но показват постоянност през годините. Те казват, че 76596 българи са се нанесли в Германия и 60467 са я напуснали само през 2022-та. От нанеслите се 4761 не са дошли от България, т.е. са се нанесли от други страни, а 1796 са напуснали Германия за трета страна. Така получават, че 16129 българи са се нанесли в Германия в повече, от които 13164 са дошли в Германия. Бих взел тези данни обаче с голямо съмнение по няколко причини. Според тях 30% от българската диаспора е в постоянно движение навън-навътре. Всяка година общо взето 10-15% пристига и 15-17% напуска. Това най-малкото е съмнително и сочи, че навярно броят сезонните работници в това число. Отделно самите Destatis признаха, че имиграционните не са ревизирали данните си от много години, така че подлежат на сериозни корекции и съпоставяне с реалните данни за населението. Не на последно място, когато аз напуснах Германия никой никъде не вписа към коя държава заминавам. Не дадох адрес или дори посока, накъдето тръгвам. Аналогично доста познати, които са се върнали в страната или не са давали адрес, или не са се отрегистрирали въобще от Германия. Така все още се водят към онези 400 хиляди плюс живеещи в страната. Всичко това поставя под сериозно съмнение методологията на имиграционните специално за страни в ЕС и числата, които цитирам от тях.

С тези условности обаче, именно имиграционните имат единствени данни с разбивка по общини. Част от тези данни са базирани на адресни регистрации, но след това се основават на механично движение между общините и чужбина. На тази карта може да видите промените в населението по места. В градове като Франкфурт, например, се забелязва намаление на диаспората ни

Източник: DeStatis

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените, здравословното хранене и потребителската кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа и все за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% отгоре на тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек относително по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха, когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там това би било перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, а на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм давал за храна и каква част от бюджета ми е било към всеки момент.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме си споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазини, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва значително да промените доста повече от езика и пощенския си код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

Разбира се, има доста оценки правени на крак. Една от тях се намира в данните на МВнР, които показах, че са или отчасти стари, отчасти измислени. Друга беше на арестувания вече шеф на Агенцията за българите в чужбина, която също оборих. Темата е важна, защото не само може и следва да послужи за по-добро разпределение на консулствата ни в страната и планиране на изборни секции, но и да даде по-добра представа за настроенията и движението на българите из Европа. Това, впрочем, е и нещо, на което НСИ се опитва да получи отговор в рамките на течащото в момента преброяване.

Пет важни числа за броя българи в Германия

Най-често цитираното число за българите в чужбина е 388700 към края на 2020 г. От тях 46.3% са жени. Него ще намерите както в българската страница на DW, така и по различни родни медии. Това е числото, което получаваме от таблица 12521-0002 на DeStatis и се отнася до „емигранти живеещи в Германия по националност“. С други думи данните идват от германската имиграционна служба и включва всички, които имат българско гражданство, но не и немско независимо къде са родени. Липсва информация по каква методология се следи, но от отговор на службата става дума, че не са правени ревизии и корекции от 2004-та насам. Това е първото число, което ще срещнете.

Второто число намираме в таблицата за населението – 12411-0009. Тя се води по подобрение на следенето на населението в България – адресни регистрации, минаващи границата, социални и трудови регистри и прочие източници на информация. Методологията е доста точна предвид, че имаше под 1.5% корекция за 10 годишен период при предишното преброяване – както при НСИ, така и при DeStatis. Според тази таблица, в Германия има 368396 български граждани към края на 2020, 47.2% от тях са жени.

Третото число идва от доклада за демографията и чужденците от 2019 г., към който ме насочиха от DeStatis. Тези данни се изготвят отново от имиграционните. Там се говори за около 312000 души, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България. Тук има и малко по-подробна разбивка по гражданство и възраст. 86.2% са емигрирали сами и почти 9% от тях са взели немско гражданство. 13.8% от българските граждани в Германия са родени там и малко над 50% имат немско гражданство. То се получава, ако родителите вече имат право на такова независимо дали са се възползвали от него или не. Общо 22 хиляди деца са с немско гражданство и поне един родител българин – 8 хиляди са под 5г. и още 10 хиляди са между 5 и 18 г. Децата само с българско гражданство са 21 хиляди – 15 хиляди под 5г. и още 5 хиляди между 5 и 18 г.

Четвъртото число, което публикуваха миналата седмица включва хора живеещи в Германия „с български корени“ – таблица 12211-0202. Те са около 270000, от които 49.3% са жени. Това число включва всички, които са родени в България или за чиито родители има данни, че са родени в България независимо дали живеят в същото домакинство или не. Това число не се влияе от гражданството – дали немско, българско, придобито при раждане или в последствие. В числото се включват всички деца родени в Германия, на които поне един родител е роден в България и емигрирал.

Докато последното число за хората с български произход включва тези получили германско гражданство, при първите две това липсва. По тази тема писах подробно миналата година, но накратко казано – имаме данните за последните 20 години и се вижда, че едва 2.7% от имащите право на гражданство се възползват и взимат такова. Все пак кумулативно за този период има малко над 25 хиляди българи, които са се възползвали. Преди 2007-ма, когато имаше изискване да се отказват от българския си паспорт, има значително по-малко на година, в голяма степен и защото е имало 10 пъти по-малко българи в страната. Все пак 3670 души са ни известни, които са се отказали от гражданство. Няма информация колко след 2007-ма са го възстановили. Има индикации обаче, че хора и след това са се отказвали по този начин без да са длъжни. Преди осем години направих допитване по въпроса.

Сериозна част от тези данни, която получава доста внимание, са децата родени в чужбина. Преброяването на последните е пословично трудно като имаме точни данни само за тези, които родителите са си направили труда да изкарат български акт за раждане. Изкарах данните за тях и ги показах в инфографика, за да разберем по-добре къде се намират. Те биват редовно намесвани в политически интриги и полемика. Наскоро тръгнаха слухове за „специални лични карти“ за тях. Преди това лидер на нео-наци партия настояваше, че се фалшифицирали данните за ражданията само защото не бил чул редовните апокалиптични новини в началото на годината.

Въпрос на дефиниция и методология

Събирайки данните така получаваме големи разминавания за Българите в Германия:

• 413 хил. без значение от гражданство според имиграционните
• 393 хил. без значение от гражданство според база данни население
• 388 хил. само с българско гражданство според имиграционните
• 368 хил. само с българско гражданство според база данни население
• 312 хил. с български произход без значение от гражданство според имиграционните
• 270 хил. с български произход без значение от гражданство според база данни население

Ако взимаме тези числа буквално, излиза, че в Германия живеят между 50 и 140 хиляди души с български паспорт, но не родени в България. Според спорадичните изказвания на министри в медиите – какъвто е любимият контролиран метод за изкарване на данни със съмнително качество – около 153 хиляди души са получили българско гражданство между 1990 и 2018-та и броят им се увеличава с по няколко хиляди всяка година. Определено не са малко хората от Македония, Албания, Молдова и Русия, които са взели български паспорт и директно заминали за западна Европа и най-вече Германия. През консулството във Франкфурт редовно повечето на опашката са македонци. Добре документирани са и схемите за масова продажба на български паспорти на албански трафиканти и руски олигарси от страна на родните „патриотични“ партии, които от години контролират ДАБЧ с благословията на ГЕРБ. Така теоретично е възможно 60 до 90% от тях да са заминали директно към Германия.

Друг фактор са фиктивните регистрации по адрес с цел зачитане на престой заради социални придобивки или гражданство. DeStatis признаха, че е нещо, което въобще не е рядкост и че няма как да го контролират. Измеренията обаче и на този феномен са неизвестни. При липса на реално преброяване с посещение по домовете, каквото имаме в България, не могат да получат точна картина. Все пак, тяхното ще е през май 2022 и през лятото ще получим по-добра картина за диаспортата ни, включително очакваната корекция с поне няколко процента надолу.

Попитах ги тези неща, но не очаквам конкретен отговор. Опитам се и да получа разбивка на български граждани живеещи в Германия по държава на раждане. Междувременно имаме разбивка по общини единствено от имиграционните. Тя показва само тези без немски паспорт. Числата тук са в известен смисъл надути, както описах по-горе, но са единствените позволяващи сравнение през годините по места. Затова макар да не може да разчитаме много на тях, подобно на тези на НЦОЗА ги публикувам отново като интерактивна карта:

Източник: DeStatis

Допълнение

На 10 септември добавих 3-та точка с доклада за демографията и чужденците от 2019 г. след отговор на DeStatis по зададените горе въпроси. Макар да не внесоха яснота от къде идва по-ниското число от таблица 12211-0202, добавиха още едно, което показва разминаването между оценките на имиграционните и данните им за населението според преброяванията.

Миналия април описах как дори статистическата служба на Германия публикува две числа – от адресните регистрации и от имиграционните. Германия се слави с това колко са стрикти относно адресните регистрации. Наистина, не може да направиш много неща в страната, ако не си сменил адресната си на даденото място. Гонят те, ако смениш квартирата и има солени глоби. Немалко обаче се регистрират фиктивно, за да им тече „пребиваване“. Отделно има и такива, които работят на черно и не се водят никъде. Имиграционните пък следят потокът от визи, пътници и други данни, за да оцени мигрантите. След приемането ни в ЕС от 2007-ма обаче оценката за българите става все по-трудна, особено при отворени граници. Отделно, че не са си ревизирали данните от поне 16 години.

Имайки това предвид, числата, които ни се предоставят варират силно. Според имиграционните – данните, които най-често виждаме да се цитират, българите в Германия в края на 2019-та са били 360170. Според адресните регистрации – 342211. Разликата е близо 18 хиляди души – толкова, колкото и за 2018-та. Това, което може би може да се каже е, че българите в страната са се увеличили с 23 хиляди.

Освен тях 1990 българи са получили германско гражданство – с 160 повече от предходната. Напомням, че заради силното увеличение на диаспората в последно време, в рамките на следващите 5-6 години 238 хиляди българи ще имат право на натурализация.

Добрата новина е, че все още учудващо нисък процент от имащите такава възможност се възползват – 2.35%. Това е по-ниско от предходните години – 2.7 за 2018-та и 3 за 2017-та. При жените остава по-висок процента – 3.1% спрямо 1.7% при мъжете, но отново е по-нисък от предишни години. Забелязва се намаление на желаещите да получат и германско гражданство. Дори така обаче се очаква десетки хиляди още да имат двойно гражданство в най-скоро време. Отношението на родните институции по време на скорошните избори, а и като цяло с консулските услуги могат да подтикнат още повече да предприемат тази стъпка.

От гледна точка на доходи и образование малко се е променило спрямо предходната година. Съветвам ви да прочетете описанието ми от тогава. Интересното е, какво се е случило през 2020-та. Според анализ на декларациите за влизане в България, няколко стотин хиляди наши сънародници са се върнали заради пандемията. Колко от тях са заминали отново е трудно да се каже все още.

Както и предишни години, обнових картата показваща разпределението на българите по общини. Може да прегледате и съотношението им спрямо населението. Вижда се забавяне на нарастването на диаспората ни. Това не може да се обясни с натурализациите. Данните показват също толкова пристигащи през 2019-та, но и повече заминаващи си. 2020-та ще е доста различна, но няма да знаем още дълго време – DeStatis публикува данните с почти година закъснение.

Източник: DeStatis

Наскоро Външно обявиха, че по предложение на български организации и активисти в Германия са предложили 38 града, където да има секции за предстоящите избори. Девет от тях са посолството, консулства и почетни консулства. В някои от градовете ще има повече от една секция.

Ако бъдат одобрени, това ще увеличи в пъти броя на секциите спрямо предишните избори. При последните парламентарни, например, имаше едва на 8 места. На тази карта виждате всички предложени места. В лилаво съм отбелязал онези, за които със сигурност ще бъде разрешено, тъй като има дипломатически представителства.

Въпросът е до колко ще помогне това на сънародниците ни там да гласуват. За вотовете през 2014-та и 2015-та направих карти показваща каква територия ще покрият тези секции. Тогава отбелязах радиус от час и половина пътуване с кола. Същото ще покажа по-долу, но като начало нека вземем предвид, че сме в условията на пандемия.

Достъп до секциите

В момента в Германия има забрана на места да се пътува на повече от 15 км. от мястото на живеене освен по работа и по здравни причини. Гласуването за избори на чужда държава не спадат към изключенията. Подобни мерки бяха вече удължени вече до средата на февруари. Ако бъде разширен обхвата на засегнатите региони, въведени още по-строги мерки, каквито заявки има и удължени до или въведени наново покрай католическите великденски празници, може изборите да бъдат засегнати.

Тук взимам най-лошия вариант и на карта отбелязвам зоните от 20 км. около секциите, от които съгражданите ни биха могли да стигнат до секциите и да гласуват при наличие на по-строги мерки.

Следващия въпрос е колко българи живеят на тези места и колко извън тях. Използвайки картата, която създадох на база официалните данни от адресните регистрации през 2018-та, наложих тези 20-километрови зони. Вижда се, че градове и общини с най-много българи са почти покрити. Около над 65% от българите обаче няма да могат да стигнат до секциите.

Ако няма такива ограничения, което е по-вероятно, тогава покритието на секциите изглежда както на следващата карта. Вместо 20-километрови зони тук съм отбелязал зони, в които на гласоподавател биха му трябвали 30, 60 или 90 мин. път с кола или публичен транспорт, за да стигнат до секция. Колкото по-тъмен е цвета на зоната, толкова на по-близо има секция.

Отново слагайки тези зони върху картата с гъстотата на диаспората ни виждаме, че по-голямата част от Германия е покрита. Това означава, че около 90% от сънародниците ни в Германия ще имат достъп до изборни секции, ако са готови да пътуват до час и половина.

Капацитет на секциите

Достъпът обаче е едно нещо, а възможността е съвсем друго. Докато и на предишни избори много хора се стичаха към секциите, огромните опашки отказваха много повече да гласуват.

Трудно е да се определи колко са българите в Германия. Дори данните на статистическата им служба се разминават значително. Може да кажем обаче, че между 260 и 280 хиляди пълнолетни българи са живели в страната до преди година. Поради кризата този брой е почти сигурно намалял към средата на 2020-та, но няма ясни оценки колко от върналите се в България са заминали отново вече или ще го направят до изборите. Към тях също може да добавим още до 20 хиляди, които са с двойно гражданство.

Нека приемем долната оценка от 260 хиляди души и вземем оптимистичните 45 секции в Германия. Максималното, което е изпълнимо в една секция при идеална организация са 1500 гласували. Дори при такива идеални условия, че мога да гласуват максимално 25%. Гледайки средния брой гласуващи на предишни избори с всички административни усложнения и проблеми създадени от ЦИК, по-реалистично е да се каже, че едва 10% ще могат да гласуват.

В условията на пандемия дори тази прогноза е силно завишена, тъй като секциите също както и самите немски власти ще наложат по-сериозни изисквания за предотвратяване на струпвания. Според каквото хумне на конкретните германски чиновници, това означава, че може да откажат повечето секции, за да няма струпвания там, или да ги разрешат, за да има по-малко струпване на няколкото места. В самите секции обаче възможност да гласуват ще имат забележимо по-малко от преди.

До тук не сме обсъждали желанието на хората да гласуват. Това не може да го оценим с данни. Може да си представим обаче какво би останало от това желание след презрителните коментари идващи от кабинета и особено националистическите партии. Беше дадено ясно да се разбере, че не желаят да улеснят гласуването и предпазят здравето в условието на пандемия на стотици хиляди както в страната, така и в чужбина. Отделно отказаха, да повишат доверието във вота и усложнят значително възможностите за вмешателство в броенето. За последното поне може да помогнем като станем наблюдатели и следим за спазването на изискванията в секциите.

Какво да направим?

• Все още има възможност да се разреши излъчването на броенето на живо. Това ще става едва след като се пусне последният глас и ще е възможно в почти всички секции, особено когато има наблюдатели. За целта трябва да се продължава с усилията да се убедят властимащите да направят нужната промяна в правилата на ЦИК.
• Запишете се в Ти броиш независимо дали сте в страната или в чужбина, за да помогнете с опазването на вота
• Абонирайте се за новини за вота в чужбина.
• Ако сте в чужбина и искате да помогнете с огранизацията, свържете се с местната българска организация или се свършете с най-близкото консулство, за да се включите като доброволец или част от комисията
• Следете инструкциите на ЦИК и подайте заявление за гласуване на настоящ адрес, ако се налага
• Гласувайте рано, спазвайте дистанция и носете маска през цялото време

Средно 2.7% от българите в Германия, които имат право на германско гражданство, се възползват от тази възможност. При жените нивото е значително по-голямо – 3.5% спрямо 1.9% при мъжете.

Има над 10 хиляди живеещи повече от 20 години в страната само с българския си паспорт. Още 11 хиляди са били в Германия между 15 и 20 години и пак не си вадят германски паспорт. Още 63 хиляди имат право, тъй като са пребивавали повече от 8 години, но не са го направили до сега.

Ето тук ще видите разбивката по възрастови групи. Вижда се, че най-много са тези живеещи между 8 и 15 години в страната. Като възраст повечето са между 30 и 35 години.

До края на 2022 още 88 хиляди българи ще имат право на германско гражданство. Това е повече, отколкото всички до сега. До 2026-та – още 150 хиляди. Това означава, че в идните 3 години ще се удвои броят на българите взимащи германски паспорт, а в следващите 4 – ще се удвои отново.

Още по темата:

• Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш
• Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях
• Данни за българите в Германия за 2018
• Немската демографска криза, проблемите и решението им
• Не, българите в чужбина не са 2.4 млн.

Корекция

Става версия на статията показваше, че 1.7% от българите имащи възможност да вземат германско гражданство са се възползвали. 2.9% при жените и 1.3% при мъжете. Обновени и коригирани данни на DeStatis показват, че тази оценка е занижена и ги коригирах горе.

Днес пак коментирах случая и случайно забелязах, че германската статистическа служба е пуснала данни за това, което в България наричаме доставчици на социални услуги. В прословутата Национална стратегия за детето, също както в предишната, те поемат голяма част от социалното подпомагане на семейства в затруднение, включително емоционална, психологическа, здравна помощ, както и обучения, временни жилища и прочие. Новите промени, които правителството готви след нездравият медиен шум, цели именно премахването на този тип организации и помощта, която те предлагат на семействата. Както ще видим тук, други държави вървят в обратната посока.

Покрай тези числа се зарових в други данни, които са пускали. Нещо подобно направих и с данните на българската диаспора в Германия, майчинските и пенсиите на немците. Като тръгна с една таблица и преди да се усетя вече имам 20 и доста данни за сравнение. Пускам числата заради истерията, която виждаме по тази тема идваща както от групи в социалните мрежи, така и от политици.

През 2018-та броят на доставчиците на социални услуги са били 37150. Това е увеличение с 13.6% спрямо 8 години по-рано, когато са били 32676. 78.6% са на НПО-та и религиозни организации. Малко под 8000 имат връзка с общини и институции. За последните 8 години броят и на двата вида доставчици расте, но тези на НПО-та увеличават дела си.

В същото време броят места на всяко едно заведение намалява – от 9.7 над 8.3. Това означава, че се отварят повече, но по-малки защитени домове, социални групи и дневни занимални. За сметка на това се увеличава броят на педагозите във всяка – от 6 през 2010-та на 6.8 в края на 2018-та. Също така само 10% от заетите в сферата са административен персонал с тенденция за намаление. Всички останали работят с децата и семействата.

Интересни са действията, които са предприети. Относно тези в Норвегия имаше доста спекулации, които бяха използвани включително от големите медии за манипулиране на общественото мнение. Тук е много важно да се разбере, че никое от тези действия нямат общо с въпросните доставчици на социални услуги – всичко това се прави единствено и само от институциите при съдебен контрол. Това важи както за Германия, така и за България и практически всички европейски държави.

Общо „предприети действия“ от социалните в Германия има средно по 30 хиляди на година. Половината от тях са частично или цялостно извеждане на децата от дома. Понякога това става заедно с майката с цел защита. 30% от останалите са спешна социална помощ, 14% са указания и различни видове забрани за настойниците, а 6% – указания за методите на възпитание и обучение.

През 2018-та пълно отнемане на деца е имало е 7512 случая, а 8523 са били с частичен достъп до детето. Тези мерки не означават, че после децата не са върнати при родителите след разследване или показване от страна на семейството, че са взети нужните мерки. Предприемат се единствено при доказан и непосредствен риск за децата и решение на съда. Няма данни колко са били върнати, защото процесът може да отнеме месеци, а понякога години. От нашумелите случаи обаче става ясно, че сравнително често се връщат. Също така броят на тези мерки варира много през годините, но като цяло не се увеличава въпреки нарастващото население и емиграция.

Финансирането на тези организации е друг интересен момент, с който често се спекулира в медиите у нас. Преки постъпления от бюджетите на германското правителство и местна власт представляват 3.5 милиарда евро. Преди 10 години сумата е била 2.6 млрд., тоест е имало увеличение от над 35%. В същото време обаче разходите им миналата година са били 51 милиарда. Те са се увеличили почти двойно за 10 години – с 90%. Това означава, че едва 7% от разходите се покриват със субсидии от бюджета. Разликата идва от дарения, еврофондове и финансиране от религиозни организации. Заради липсата на толкова силна култура на дарителство у нас и пасивността на православната църква в социалната сфера, но също и другите вероизповедания, аналогичните организации в България разчитат в много по-голяма степен на бюджетни средства и европрограми.

Разбивката по типове разходи в Германия показва, че 66% отиват за дневни занимални и градини. Тези са в помощ на семейства, които не могат да си позволят да работят иначе заради острият недостиг на градини в Германия. 24.7% отиват за защитени домове, където се предлага убежище на жени и деца в риск. Те не участват в извеждането на деца от семействата, също както в България, но подпомагат социалните, когато някой потърси защита.

Всички тези данни ще намерите в базата на DeStatis с кодове 22542-0001, 22522-0003, 12411-0005, 12211-0604, 22551-0001 и 22551-0002.

Бундестагът прие днес задължителна имунизация срещу морбили с огромно мнозинство. Влиза в сила от март 2020. Ще бъдат налагани глоби до 2500€, а ясли, градини, училища и други подобни форми на грижа се задължават да следят и отказват постъпване на деца, които нямат имунизации. Важи както за частни, така и за държавни. Същото изискване се предвижда и за здравни работници, учители и възпитатели, макар там да не е точно ясно как ще бъде приложено и от кога.

Имунолози и лични лекари подкрепят задължението, макар да им се налага допълнителна работа с него. В законопроекта е предвидено отпускането на целеви средства, но те са почти изцяло за държавни и общински институции. Разходите на лекарите ще бъдат поети от здравните каси, които ще работят също с градини и училища по програми за имунизация директно на място.

В обсъждането се открояваше категорична подкрепа за имунизационната програма и възмущение от фалшивите новини в мрежата. Особено резки бяха лекарите. Имаше изказвания от AFD, в които цитираха именно измислиците, които виждаме в антивакс групите. От тях се чуха и нападки към бежанците като „носещи зарази“, а в изказвания извън заседанието – към емигранти като тези от България. Всъщност, промените вече предвижда задължение и за имунизация на всички бежанци, които се установят в страната.

Изказани бяха притеснения дали задължението няма да има негативен психологически ефект върху родителите и те няма да решат да не ваксинират децата си срещу други болести. Имаше критика от опозицията, че CDU са забавили толкова тази мярка, както и че не правят въобще достатъчно за борба с дезинформацията и за стимулиране на имунизациите срещу други тежки болести, включително ЧПВ. Също, че не взимат мерки за подобряването на имунизационното покритие на по-големите деца и младите, сред които също е ниско при доста болести.

Отделно имаше коментари, че всъщност в Германия няма налична отделна ваксина за морбили, а само комбинирана с МПР. Аналогично на България, тя присъства така в календара им като се поставя заедно с ваксина срещу варицела. Това обаче не е проблем според вносителите. Щяло да се работи за набавяне на дози моноваксина, но повечето родители ще изберат така или иначе комбинираната както е по календар. Аз си бих опреснителна в началото на тази година.

Отново, това е добра новина за България, тъй като най-голямата ни диаспора емигранти е именно в Германия. Доста от епидемиите и отделните случаи, които забелязваме през годините са с произход именно от там. По-малко заразени в Германия означава и по-малко епидемии в България.

Текстът на промените както и запис на обсъждането ще откриете тук. Може да чуете коментара ми при Веселин Дремджиев докато течеше дискусията. Темата за задължителните ваксини съм коментирал многократно. Линкове към поредната фаза от дебата в България ще намерите в началото на предишната ми статия.

Демография

Към края на 2018-та българите в Германия са били 337015. Това означава увеличение от 26600 спрямо предходната година или 8.6%. Макар да е доста, това увеличение всъщност сочи към силно забавяне на тенденцията. В предходните 6 години увеличението е било с между 36 и 47 хиляди на година. През 2018-та е имало с 1/3 по-малко спрямо средното за предишните години.

Жените продължават да са 46% от емиграцията в страната, макар да се забелязва леко увеличение. Най-голямата възрастова група са българите между 30 и 35 години – 41 хиляди. Общо българите между 25 и 55 в Германия представляват 60% от емиграцията. 6550 са българите в пенсионна възраст.

Децата под 6 години живеещи в Германия са 26590. В това число се включват само деца, които нямат германски паспорт. Тези имащи право на германски го получават автоматично и дори да имат родители българи, които са са му извадили български паспорт, в германската статистика се водят за германски граждани. Колко са последните е трудно да се каже, но по общи преценки не са повече от няколко хиляди в последните 20 години.

От тези само с българско гражданство, 16420 са родени в Германия. Това означава, че 10170 са децата под 6 години, които са емигрирали със семействата си. Общо българчетата до 18 годишна възраст, които живеят в Германия са 72065. 27% от тях са родени в Германия. 52665 са дошли в Германия най-вече в рамките на последните 10 години.

Тук отново е важно да се разбере, че немалко от изброените не са пристигнали от България. С поредицата кризи в Европа, несигурността във Великобритания и други проблеми много български емигранти се местят в рамките на Европа. Илюстрирах го преди с изборните данни. Освен оценките на НСИ, има индикации, че сериозна част от българите в Германия дошли в последните години са пренесли се от страни като Гърция, Италия, Испания и Великобритания.

Движение и промени

Броят на придобилите гражданство през 2018-та е 1830. Така общият брой българи взели германски паспорт за последните 20 години е около 16000. Към 2018-та 80% от емигрантите ни са живели по-малко от 8 години в страната. Това означава, че в следващите 2-3 години близо 100 хиляди българи в Германия ще имат вече право на такова гражданство след като са живели поне 8 години в страната. Колко от тях ще се възползват от това право е трудно да се каже. До сега по-малко от 10% от българите взимат германски паспорт като интересът намаляваше предвид броя българи имащи такава възможност. С оглед на горните числа обаче се очаква увеличение на абсолютния брой българи с двойно гражданство, особено, ако видим още негативни сигнали за стабилността на Европейския съюз.

През 2018-та към диаспората в Германия са се присъединили 195 хиляди и са я напуснали 49 хиляди българи. 4400 българчета (без германски паспорт) са се родили, а 325 българи са починали. 53550 българи са пристигнали в Германия за пръв път, а 17400 са дошли отново – най-често емигрирали отново или дошли от трети страни. 46 хиляди са напуснали Германия, за 20 хиляди от които типът дерегистрация може да сочи, че са се върнали в България. От дошлите 60% са между 20 и 45 годишна възраст. 13% са под 15 годишна възраст. При напусналите страната разпределението е идентично.

Интересното е, че 25% от българите напуснали Германия са били в нея по-малко от година. Още 57% са се решили да се върнат в рамките на 6 години. 235 души са се върнали миналата година след като са прекарали над 30 години в Германия.

Микро-преброяване 2018

Данни за наследниците на емигрантите ни в Германия може да получим от микро-преброяването през 2018-та. Така виждаме, че 86% от българите в Германия са всъщност емигрирали, а останалите 14% са родени в страната. В това число включваме както тези взели германско гражданство, така и онези деца с един или двама родители българи, които не са получили българско ЕГН.

Според данните на немските служби малко над 17 хиляди българи имат двойно гражданство. 10 хиляди от тях са жени. Голяма част от тях са го взели след присъединяването ни към ЕС, но не трябва да забравяме, че онези взели германски паспорт преди 2007-ма е трябвало да се отказват от българския си за целта. Интересното е, че от тези 17 хиляди, 12 хиляди са емигрирали сами. Други 5 са родени в Германия и имат двойно гражданство. Според данните на ГРАО, тези деца са значително повече (7359 само между 2004 и 2013), което означава, че в голяма част от случаите тази информация не се споделя с немците.

55% от родените в България и емигрирали в Германия са били над 25 години когато са пристигнали. 15% са били под 10 години. Половината от пълнолетните българите в Германия имат брак като за тези, чиито родители са емигрирали, е с 18% по-малко вероятно да имат брак.

30.7% от семействата, в които поне един член е български емигрант декларира, че в дома се говори основно немски. Това навярно са предимно смесени двойки. 12.4% казват, че говорят турски. 6% от емигрантите отговарят, че са пристигнали в Германия заради учение – най-често университет. 38.6% – заради работа като почти половината са нямали предложение за работа преди да пристигнат и тепърва са търсили. 31.8% са пристигнали, тъй като семейството и вече е било в страната. 6% са пристигнали заради нов брак.

Доходи и заетост по домакинства

Ще разгледаме домакинствата с поне един български емигрант в него и ще сравним с домакинствата, в които всички са емигранти и нямат германско гражданство, както и с домакинствата, в които всички имат гражданство, но нито те, нито родителите им са били емигранти.

В домакинствата с българи в тях 28% живее само този българин. Тоест домакинство от един. Средното за емигрантите без германски паспорт 53%, а сред немците без преки емигрантски корени – 45%.

В домакинствата с българи в тях 13.9% няма работещ човек. Това може да означава, че са в пенсия, на социални помощни или двама родители взели продължителен отпуск по бащинство или майчинство едновременно. Средното за емигрантските домакинства е 32.4%, а за немските домакинства в смисъла описан по-горе – 36.6% . 37.3% от домакинствата с българи се издържат със заплатата на двама или повече работещи. Средно 1.29 души работят в едно домакинство. Сред емигрантските домакинства виждаме по-ниски нива – 20% се издържат със заплатите на двама и повече работещи и средно – 0.92 работещи. Сред немските – 28.7% повече от двама и средно – 0.97 работещи. Тук е трудно да се отделят пенсионерите, но дори смятайки по възрастови групи виждаме ясно, че в домакинства с българи в тях много по-често се случва и двамата да работят, отколкото сред немските семейства.

От гледна точка на доходи, имаме данни за нето (след платени данъци) общо на домакинствата. Тези, в които има поне един българин роден в България виждаме 22.6% да получават под 1300 евро за цялото на месец за цялото домакинство. 46% получават до 2600 евро, 22% получават между 2600 и 4500 евро на месеца, а 7.3% домакинствата получават над 4500 евро нето на месец.

Средно домакинствата с поне един българин в тях получават от всички заплати 2321 евро нето. На човек това излиза 1075 евро. Според данните от микро-преброяването, 49% от българските домакинства в Германия живеят под прага на бедността в страната. Тази граница се дефинира по същия начин, както в България и е индикация за линия на доходи под които хората изпитват проблеми да свързват двата края, да си позволяват почивка и неочаквани разходи. Този дял пада до 40%, ако включим домакинствата не само с българи емигрирали в Германия, а и тези родени там, но с български родители. Тази оценка се основавана различни фактори като почасова работа, нужда от социални помощи, различните прагове на бедността в западна Германия и градовете, където предимно живеят сънародниците ни и прочие. Предишната ми оценка преди две години за 35 до 40% не отчиташе последните.

За сравнение, в домакинствата само от емигранти без германски паспорт 35% получават под 1300 евро на месец. Сред намските домакинства този дял е 18%. Тези получаващи между 1300 и 2600 са съответно 39.4 и 37% – значително под делът на българите в тези граници на доходи. 18% от емигрантските семейства получават между 2600 и 4500 и 5.6% – над 4500 евро на семейство на месец нето. Последните два показателя са значително по-ниско от доходите на българите, което показва, че емигрантите ни печелят по-добре от средното за емигрантските семейства. Спрямо немските обаче е вижда друга разлика – 15% от немците получават над 4500 евро нето на месец – двойно спрямо дела на българите. Средно едно домакинство на емигранти получава 2066 евро, а германско такова – с почти 50% повече – 2908.

Това трябва да ви даде представа и по принцип какви са доходите в Германия и колко може да очаква да получава един емигрант. Освен, че разходите са значителни предвид местните такси и цените на наемите, трябва да се разбере и друга разлика. Докато доходите на домакинствата съставени от немци без преки емигрантски корени са с 25% по-високи от доходите на тези с българи в тях, забелязва се и че в тях предимно работи един човек – обикновено мъжа. Това означава, че постигат този по-висок стандарт с една висока заплата, докато за да могат едва 50 от българите да живеят над прага на бедността, се налага предимно и двамата да работят.

Разликата в тези доходи не означава, че за една и съща работа се заплаща различно. Макар и това да се случва понякога, то зависи от много фактори като вид договор, данъци и други фактори. В голямата си част разликата може да се обясни с различни сфери на работа с различна степен на заплащане и квалификация. Няма точни данни за това в преброяването, но индикации под формата на работа в събота и неделя и сферите като производство и магазини. Не е изключение българи с добър опит и образование да работят на позиции с по-ниска квалификация заради непризнаване на дипломи или други фактори.

Индивидуални доходи и заетост

Гледайки индивидуалната статистика, 2/3 от българите работят в магазини, транспорт и производство. 7.4% са на свободна практика. Средната нето заплата на работещите на пълен работен ден е 1465 евро на месец. 49% получават по-малко от 1300 евро нето. 42% получават между 1300 и 2600 евро на месец нето. Само 4% получават над 3200 евро на месец. За сравнение, средното за Германия е 30% да получават под 1300 евро на месец, а 13% или 3 пъти повече от емиграцията ни да получават над 3200 нето. Средната нето заплата за Германия е с 47% по-висока от тази на българите емигранти – 2157.

Затова не е чудно, че някаква форма на пари за безработица получават 15% от българите, които са емигрирали в Германия. От тях повечето са на прословутата Hartz IV. Средното за Германия е 4% на пари за безработица. Сред немците без преки емигрантски корени – 2.7%. 3% от българите се издържат от пенсия. 32% получават твърде ниски доходи и се налага да търсят помощ от държавата под друга форма – социални жилища, храна и други услуги. Това число обаче не означава, че получават тази помощ, а че са изразили нужда от него. Дори когато я получат, тя е често временна и ограничена.

Забелязва се също, че при жените е доста по-вероятно да се налага да търсят пари за безработица и социална помощ от мъжете – разликата е от 4 процентни точки. При заплатите също има сериозна разлика – средната при жените е 1234 евро, а при мъжете – 1646 нето. Това е точно 1/3 повече от жените. При жените над 2/3 получават под 1300 евро, а при мъжете – 32%. Разликата обаче е значително по-малка от средното за Германия и особено за хората без мигрантски корени. Сред немците 40% от жените получават под 1300 евро и средната заплата е 1668 евро. От мъжете пък 16% получават под 1300 евро и средната заплата е 2603 евро нето. Това е 56% повече от немкините или с над 2/3 по-голямо разминаване на доходите спрямо българските емигранти.

От гледна точка на изработеното време, 24% от българските емигранти работят на половин работен ден или по-малко. 8.7% работят над 45 часа седмично. 42.3% работят в събота, а 24.8% – в неделя. Както посочих преди обаче, последните числа са доста занижени, защото тази работа невинаги се отчита. Аз, например, често се случва да работя през почивните дни, но понякога договорът не изисква да се отчита отделно или просто това не се прави.

Разпределение по региони

Тук може да видите разпределението по общини, региони и градове през годините. Може да смените картата да показва и колко са българите спрямо населението на региона.

Източник: DeStatis

Още по темата ще намерите в тези статии:

• Данни за българите в Германия за 2017
• Преброяване на българите в Германия… (карта за 2016-та)
• Не, българите в чужбина не са 2.4 млн.
• Немската демографска криза, проблемите и решението им
• Майчинските в Германия
• Българчетата родени в чужбина… (карта за 2014-та)
• За мерцедесите на немските пенсионери и „достойните пенсии“

Бежанската вълна в Германия съвсем не е без проблеми, също както е и емиграционната. Големият пропуск в политиката на Меркел е, че не постави правилни очаквания – не обясни че проблеми ще има, че решение има, но всичко това е крайно нужно на страната. Вместо това само се говореше, че споко – всичко е наред. Истината обаче е, че нито престъпността, нито заболеваемостта се са качили забележимо. Точно обратното – като цяло намаляват постоянно.

Това неразбиране стана инструмент в кампанията на страх на AfD, но нито то, нито самите емигранти са причина техните „патрЕоти“ да се борят за втора политическа сила. Причината всъщност е разтваряща се ножица на доходите, свиващият се стандарт на голяма част от немците независимо, че икономиката расте и Германия е една от най-силните и стабилни страни. Обикновеният немец не го вижда това и му е писнало да му говорят, че много мрънка при условие, че ситуацията е супер. Ефектът от този растеж обаче помага само на малък процент от елита – по модела на щатите, макар все още в доста по-малък контраст. Пенсионерите имат също голям проблем, но културните различия с южна Европа все още помагат, както описах вече. Затова е много лесно за популисти да яхнат вълната на социално недоволство и да посочат за „виновни“ най-лесните жертви – бежанци, емигранти, „другите“. Същото го виждаме и в България.

Тази промяна в популацията, за която говори Дичев, обаче е неизбежна – немският демографски проблем е много по-голям от нашия и населението не намалява единствено заради емиграцията и бежанците. Дори така обаче анализи сочат, че Германия има нужда от още няколко милиона емигранти отгоре на очаквания поток, за да не започне да се свива икономиката в следващите години. Също както в България и там не достигат всякакви служители – дори неквалифицирани. Тези анализи бяха причината за рязък завой на политиката и говоренето по темата в кабинета на Меркел преди години. Тогава доста от министрите ѝ, а и масовите медии залитаха по анти-български и румънски изказвания по подобие на британците.

Интересен момент е, че политиката на интеграция донесе също ползи за най-бедните и безработните – отвориха се много работни места в социалните програми – чиновници, учители (след кратък курс) и т.н. Има дори програма помагаща на пенсионерите да бъдат активни – хваща една немска баба 2-3-ма бежанци и ги развежда из града и по институциите. Самият процес на интеграция обаче е доста проблемен и то на политическа и административна основа. Имаше доста скандали, парите потъвали и това беше една от основните теми по изборите наскоро. Отдавна се предупреждава, че дискриминацията в немската образователна система е голяма пречка не само за интегриране на бежанците, а и на сегашните емигранти и дори деца второ поколение немци.

Иначе за руснаците – те са не само много, но и паралелна държава в Германия. Има много вицове за турците в Германия, но турците общуват, работят и са активна част от обществото и политиката. Руснаците имат свои градини, училища, курсове и всякакви аспекти от ежедневието. Едно дете родено в руско семейство може да навърши пълнолетие без да излиза от затвореният им кръг. Това е много по-голям проблем за Германия от бежанците.

В тази връзка, описал съм няколко числа и изводи за българите в Германия. Особено за образованието беше доста учудващо за мен колко много са с основно.

Пенсионерите в България са 2.2 млн. Според данни на социалното министерство 60% от тях живеят под прага на бедността. Повечето от тези хора получават инвалидна пенсия, такава за старост или други социални надбавки. За сравнение, в Германия оценките са, че около 15% от пенсионерите живеят под аналогичния за страната праг. Подробностите защо са любопитни.

Прагът на бедността в България за 2018 беше 321 лева на член от домакинството и се изчислява като 60% от медианния доход в България. В Германия се изчисляват по аналогичен начин, но на две нива – за живеещ сам човек от 781 евро и за двойка – 1181 евро. Разликата е сериозна като абсолютна сума, но не трябва да забравяме, че това са доходи, под които човек има трудности да покрива основни сметки и нужди в конкретната държава. Също така, тези прагове са средни за държавата. Както в Германия, така и в България има голяма амплитуда между разходите в големите градове и малките села. Работим обаче с данните, които са на разположение и които може да сравняваме.

Оценката за 15% от немските пенсионери всъщност включва всички доходи, които получават. В България се смята само държавната пенсия и социалните надбавки. Други доходи като заплати и наеми не се включват, а и голяма част от тях не се декларират като правило у нас. Ако сравняваме само пенсиите, както е направена оценката в България, ще получим, че между 45 и 50% от немските пенсионери биха живели под прага на бедността. Има също голяма разлика между пенсиите на жени и мъже като на места жените получават с 20 до 30% по-малко. Така бедността сред пенсионерките, особено след смъртта на мъжа им, е доста голяма.

Парите на немските пенсионери

Откъде идват тогава тези „15%“? Отговорът има няколко части – допълнителни пенсии, добра финансова култура, културни различия в грижата за себе си, осигуровки за старческа грижа, развита мрежа от старчески домове и задължение за покриване на остатъчните разходи от наследниците. 

В Германия от сравнително отдавна има допълнително пенсионно осигуряване. Зависи от вида и къде работите, но често се допълва от работодателя. В момента средно донася между 150 и 200 евро отгоре на пенсията, което вдига доста хора малко над обсъждания праг.

Освен спестяване под формата на допълнителни пенсии, доста хора инвестират в различни финансови продукти. Предпоставка е значително по-високата финансова култура в Германия. Това са както споделени фондове, така и акции и други дългосрочни инвестиции. Когато опре до старини обаче повечето хора правят това, което се прави и в България в последните години – инвестира се в имоти за наем и препродажба. 

Повечето хора обаче не могат да си позволят да купуват повече имоти и разчитат на собственото си жилище като инвестиция. Тук има една културна разлика спрямо България – най-често нито имота, нито друга част от доходите не се предава на наследниците, а се използва за издръжка в старините. За целта във все повече случаи всичко се продава или направо преотстъпва на старчески домове. Такива домове има доста, включително социални, но вече се говори за остър недостиг на персонал. Работата там е тежка и не особено добре платена.

В Германия отгоре на пенсионното осигуряване от заплатата се взимат и 2.8% за осигуровки за старческа грижа. С други думи, ако човек не може да се грижи за себе си заради болест, старческа деменция или други причини, тази осигуровка би покрила някаква част от разходите. А те варират силно според състоянието, нуждите и региона – между 3 и 8 хиляди евро на месец.

Разликата след осигуровките се плаща от пенсията и други лични доходи. Както споменах, някои продават жилището си, за да си осигурят стая във въпросните комплекси. Когато и това не стига обаче, а има нужда от грижа в такъв дом, държавата плаща и търси парите от наследниците. Това се случва при около 8% от пенсионерите в Германия. Ефективно децата или внуците доплащат на старческите домове или друга форма на грижа. Понякога при липса на преки наследници се гонят далечни такива. Преди няколко години имаше спечелено дело, в което оспорваха такива задължения за чичо, който не са виждали въобще. Делото обаче е по-скоро изключение. 

Хубаво, ама там е така

Накратко казано, в Германия по-малко пенсионери живеят под прага на бедността, защото спестяват и инвестират повече, не дават толкова на наследниците си, а по-скоро при нужда последните са задължени да плащат. 

Разбира се, доста от тези неща трудно биха се пренесли в България. Най-малкото подобно на немалко работещи в Германия, инвестициите в активи не са по възможностите на мнозинството. Ниската финансова култура в България обаче излиза скъпо на доста още в младините. Също така е трудно да си представим, че така типичната за южна Европа черта да се дава всичко за децата и внуците ще се промени в скоро време.  Има и други различия като това, че Германия голяма част от изброеното, включително пенсиите, се облагат с данъци, както и че дори пенсионерите плащат здравни осигуровки. Тези различия правят сравнението на бедността сред най-възрастните далеч не толкова лесно, колкото може да очакваме от един търсещ внимание репортаж по новините, например.

Много пенсионери в България ще се споминат, ако децата им не плащат сметки и не помагат по други начини. Пенсиите са наистина мизерни. С повишаването на доходите в градове като София и Пловдив скачат разходите за живот в цялата околност и това създава допълнителни проблеми за най-бедните, включително пенсионерите.

В Германия има аналогичен проблем – инфлацията не е малка, а и доста пенсионери живеят под наем. Въпреки, че има редица регулации ограничаващи вдигането просто така, има вратички и начин се намира. В градове като Франкфурт много хора в напреднала възраст се оплакват, че не оцеляват с немалките си иначе пенсии. Точно такива хора избират да се преместят в страни като Испания, Гърция и България, където може да си позволят много повече. Други инвестирали в къщи в малки села откриват, че регионът им е залязъл и имотът се обезценява. С напредването на урбанизацията в Германия има цели села, които се обезлюдяват и ако си разчитал на инвестиция там за старините си, изведнъж имаш проблем да я продадеш въобще. 

Има причина за стереотипите

В никакъв случай не сравнявам живота на българските и немските пенсионери. Сигурен съм, че веднага ще започнат да ми цитират картини на прегърбени баби по българските села и немски баби в мерцедеси. Аз също имам такава баба в родопско село и знам какво отива за грижата й.  Виждал съм и немските пенсионери със скъпи коли по селата. Хазаите ми са именно от ония, които са могли да си позволят инвестиция в имоти, от които сега живеят. При това имат толкова пари, че дори са им останали да купят апартамент на сина си – нещо нетипично за Германия и нещо, което постоянно натъртваха когато се запознахме.

Не трябва да се забравя обаче, че има също така и немалко пенсионери в България, които живеят в апартаменти за стотици хиляди – най-вече получени от реституция. Също така има доста възрастни в Германия, които трудно свързват двата края и продължават да работят, за да преживяват. Пропорциите на едните и другите, разбира се, са по-скоро обратни.

Разликите очевидно са големи както във възможностите, така и в системата. Трудно е някой да си представи, че ще остарее и че ще има нужда от помощ един ден. Затова и толкова малко от нас се замислят, че е нужно да планират от сега. Затова и много укриват доходи и после ще псуват държавата като получат само минимална пенсия. В Германия има един жесток, но донякъде верен лаф: „Ако при пенсиониране ти падне твърде много стандарта на живот, значи стандартът ти преди това е бил твърде висок“. Препратка е към нежеланието на много да спестяват за старини, но е жесток, защото политици го използват най-вече за хората с ниски доходи, които изначално нямат възможност и се жалват от ниските пенсии. 

Няма „достойни пенсии“

Истината е, че солидарното пенсионно осигуряване никога не е имало за цел да позволи на хората да живеят добре в старините си. Концепцията за „достойни пенсии“ я няма когато говорим за тази система. Тя е социална и поне като замисъл трябва да не остави никой да умре от глад. За жалост сама по себе си не успява, както е видно на доста места. Тя също така не е направена само за бедните, а и като осигурителна мрежа за онези, които изгубват инвестициите си покрай цикличните кризи, фалити и измами в частните фондове и прочие. 

Тук не засягам дори неколкократното източване на пенсионните фондове в България през комунизма, хаоса и кризите в последните 30 години спрямо относителната стабилност на инвестициите и доходите в Германия за същия период. Нито говоря за демографската криза засягаща цяла Европа. Тези неща са ключови за доходите и пенсиите и постоянно се говори за тях. Разглеждам само моментното състояние и защо често се цитират грешни числа. 

Затова когато се сравняваме с другите страни е полезно да разбираме контекста. Изводите най-често са същите – няма съмнение, че пенсионерите ни са много по-бедни от която и да е европейска държава. Разликата е обаче, че може да разберем защо и да съпоставим сравними неща. Иначе ще си останем с дежурното „ниски са доходите“, което макар и вярно, както видяхме далеч не изчерпва всичко.

Замислете се как биха изглеждали нещата във вашата градина, ако директорката или някоя от лелките я описваше. А ако четете само брошурата? Или какво би било описанието от ония редовен субект-родител, който сякаш никога нищо не му пречи? 

Мрън-мрън увод

Наистина, немалко неща в немските градини са супер. Условията поне в някои са доста добри. Излизането навън е основен постулат, адаптацията, оставянето на децата също са за пример. Винаги обаче има проблеми, макар и различни. Затова когато започнаха да зачестяват въпросните текстове, аз започнах да изброявам неща, които са пропуснали. Събрах тук всичко, което ми харесва или дразни. Ще забележите, че мрънкането в този текст е повече, тъй като по стара българска традиция за хубавите неща не говорим много, а и така и така други вече са го изброили. Да не говорим, че все ме обвиняват, че много съм мрънкал за разни неща в Германия, та този път направо го напиша както си е.

Най-важното обаче преди да започна е, че това са впечатления конкретно на семейството ми и други хора най-вероятно имат различни, включително сред посещаващите същата градина. Долу посочвам примери, но най-общо всеки има свои възприятия и често рационализира решенията си от нужда. Някои успяват да намерят бързо градина в зависимост къде живеят и какъв късмет имат. Други попадат на яка лелка или чиста градина. Както всичко и навсякъде – според зависи. Затова в никакъв случай не твърдя, че нашият опит е меродавен или че всичко се отнася за цялата система. Аналогични проблеми – като с персонала и финансирането – има във всички големи градове и където се отнася го споменавам. 

С това наум, започваме от началото…

Прием

В Германия всяка провинция и често всеки град имат различни правила и стандарти. Във Франкфурт специално до скоро нямаше дори единна система за обявяване на свободните места, а просто един разпечатан списък с градините и телефоните им на сайта на общината. Сега има портал, през който може да кандидатстваш за място, но пак всичко става с лични разговори. На теория би следвало да се обявяват свободните места, но често това не става. Нямат задължение да приемат само през системата, така че на практика малко се е променило с нея. Там обявяват и новопостроените градини, което поне е полезно. Според общината за 15% от децата в града места няма.

Няма никаква форма на единно кандидатстване или класиране. Както преди, номерът е да ходиш често в градините и да питаш. Да проявяваш интерес е ключово. На доста места има дни за „оглеждане“ на градините и представянето им. В действителност са повече интервюта за родителите. Наскоро засякох опашка от 50-тина души пред градината ни при последния такъв ден там и всички бяха издокарани, за да направят впечатление. Тук номерът е да не се покажеш като претенциозен, взискателен и въобще човек, който ще им прави проблеми.

Причината за всичко това е, че градините са изключително независими. Решението кой ще бъде приет е почти изцяло на директорите. В редки случаи, когато родители могат да докажат явни белези за дискриминация, се обръщат към общината и тя се намесва. Колега стигна до там след година обикаляне. Няколко други просто се преместиха извън града. Дискриминация обаче има много. Не се възприема за такава, защото се знае, че едни градини са само за християнчета, други за русначета и т.н. На един колега грък кандидатства в почти всички ясли в града и му „загубиха“ документите на 6 места. Номерът е да ги тормозиш отрано и да стискаш палци да се освободи място. Първата директорка на сегашната градина изглежда избираше само „светли“ дечица, предимно от част на квартала с доста високи наеми. Следващите имаха други критерии. В яслата пък гледаха във всяка група да има деца от всякакви раси и етноси, за да свикнат децата на разнообразие. Повечето си бяха християнчета и имаха силен религиозен елемент в дневните дейности.

Това, разбира се, важи най-вече за градовете, където живеят повечето емигранти, а и все повече от немците със засилващата се урбанизация. Ако живеете само 10 км. извън града в някое село няма такъв проблем, защото местата в градините и училищата са достатъчно. В градовете има и доста частни градини, но списъкът за чакане там е още по-голям, а и цените са сериозни. Някои по-големи компании си имат свои градини, които работят до по-късно, имат по-малко отпуска, но са само за техни служители.

Приобщаване

Това е нещо, което наистина е направено добре. Т.н. „приобщаване“ се прави с единия родител и отнема до 6-8 седмици в яслите и 1-2 седмици в градините. В началото родителят седи заедно с възпитателят и детето, после малко по малко се отделя и накрая стои в съседна стая, така че ако се разстрои, да го успокоиш. През цялото време целта е да е наблизо, а не да си играе с детето и да го наставлява. Това се прави от възпитателя. Родителят следва само да помага когато детето се разстрои съвсем. Детето само трябва да намери начин да играе с децата и да се отдели. Понякога това не става и има случаи, в които след седмици от градината просто ти казват „еми явно е трудно детето“. При нас в яслата стана сравнително бързо. Две седмици след като започнахме да я оставяме започнаха драми, но и това мина.

Оставянето

Оставяме ги при шкафчето. Говорим с възпитателите там, подреждаме резервните дрехи и прочие. При нас специално се влиза с калцуни върху обувките, макар някои да си влизат просто така. Стимулира се това да говориш детето, а не да бягаш без да те види. Ако попаднеш на свестен възпитател и ако в дадения ден не са пак без достатъчно персонал, помагат като занимават децата, които се разстройват повече докато тръгнеш. 

Градината започва от 7:30, но толкова рано има само няколко деца. Почти всички се водят между 8:30 и 9:30. В нашата трябва да са там до 9:30 най-късно. На пълен ден градината свършва в 5 часа като някои градини са дори до 3. Толкова късно обикновено събират децата в една група, защото повечето родители са ги взели вече преди 4. Имал съм случаи, в които в 4:40 са били строени като наказани пред входната врата да ни чакат при изключени лампи в цялата сграда.

Без да смятаме частните градини и тези към компаниите, в града има около 30-тина, които са отворени след 5. Две или три работят след 6. В повечето случаи обаче това е възможност „по изключение“. В яслата когато я взимахме след 4 ни обясняваха как не било добро за детето. По-лошото е, че казват същото и на дъщерята и тя после ни питаше защо толкова късно я взимаме. Това работно време на градините е и причината доста жени в Германия да си стоят вкъщи или да работят на половин работен ден, ако имат тази възможност.

Във Франкфурт има ограничение, че градините могат да имат отпуска до 25 дни в годината. Това са най-вече 3 седмици лятна ваканция и Нова година. Останалите в нашата градина са различни дни за вътрешни срещи, обучения и прочие. Не всички градини използват всички 25 дни като нашата. През лятото са наистина затворени – няма сборни групи или алтернативи. Тези, които са към големи компании се опитват минимален брой дни да са затворени, за да могат родителите да работят. 

Хигиената

Според зависи. Голяма част от градините се управляват от религиозни и културни организации и те са в по-добро състояние. Немалко от общинските са си кофти, но на повечето хора това не им пука. Нашата ясла беше на католическа организация и не беше въобще чиста въпреки, че твърдяха, че се чисти и прави ремонт редовно. Стомашните вируси се въртяха постоянно. Преди да махнем памперса пък са ни я връщали толкова незабърсана, че в един момент не беше често подсечена до кръв. Преди яслата не се беше случвало въобще.

И тук нещата опират до възприятието на родителите и кой как рационализира факта, че няма друг избор и трябва да ходи на работа. Двама колеги, например, ми се обидиха като им разказах за липсата на хигиена и че се подсича. Според тях всички деца се подсичали и е нормално да не ги бършеш основно като се наакат в памперса. Кой имал време за това? Та и в яслата така. Оплакванията пред директорката не помогната много на положението.

В градината сега е по-добре, тъй като е чисто нова. Пак обаче се въртят стомашни вируси през повечето време и съм намирал доста кални коридори. Хубавото е, че учат децата да почистват след себе си. Пият от собствена чаша и ги следят за това. В тоалетните не е добро положението, защото никой не ги следи какво правят. Така като протече едната, не я заключили и нашата нагазила да не казвам в какво, а след това цял ден стояла така, защото я е било страх да попита да я преоблекат. В градината на тоалетна ходят сами, но не ги бършат като правило, ако са без памперс. Който може – може. Който не – переш яко па дано излезе. Очакват явно, че още на три години може да ходят сами изцяло. Е, има и деца, които на четири и нагоре са още с памперс де. 

Храната

Отново зависи от мястото. В яслата оставяха едногодишни деца пред маса с купа мюсли и кана прясно мляко и който каквото грабне и успее да налее. На обяд – подобно. Концепцията им била, че трябвало сами да се учат. Нашата се връщаше редовно гладна. В градината е доста по-добре, защото на три децата вече може да се хранят сами. При нас конкретно си има кухня и се готви. Не мога да кажа, че е много разнообразно, но тя го яде. И в яслата, и в градината се даваше сладолед и сладки, но не се прекалява. Следобед има тестени закуски в една щайга да си взимат докато играят на двора. С пясъка по ръцете. Няма мивка да се измият.

По принцип записват, ако деца имат алергии и нещо трябва да се избягва. Не знам колко го спазват. По форумите във Франкфурт виждам често се оплакват, че не се гледа много. Има ги правилата и концепциите на хартия, но храната си е същата за всички. Четох за няколко случая за деца със силни алергии или специални нужди, които уж са дадени в специализирани градини, но след няколко инцидента им се казва, че не могат да се справят и трябва да си ги гледат вкъщи. Единият случай бил за дете получило алергичен шок от фъстъци в мюслито за закуска след като изрично пишело в картона, че има алергия. Но това са неща из нета – нямал съм познати с подобни проблеми.

Възпитателите

Правилата по провинции са различни, но като цяло в яслите е 5 деца на възпитател, а в градините – 10 деца. На доста места обаче минимумът е по-разхлабен. Във Франкфурт на 25 деца трябва да има 1.75 възпитатели. Т.е. един човек цял ден и още един на 3/4 работен ден. На теория яслите и градините се опитват да наемат повече хора, за да компенсират за отпуски и болести. Недостигът на персонал обаче е сериозен навсякъде и това води до затваряне на групи и градини. Многократно колеги и познати са оставали вкъщи, защото в някои дни градините не са работили заради недостиг на хора. В нашата градина се оказа, че бая пъти е имало по един човек на 20 деца. В последствие научихме, че е била дори заплашена от затваряне заради нарушенията, но са успели да намерят още хора в последния момент. Затова като четете колко много възпитатели имали градините на група в Германия, знайте, че пак става дума за „концепцията“, а не непременно за реалността.

Част от персонала работи на половин работен ден – най-вече в пиковата част на деня. Има доста практиканти, без които трудно ще си изпълнят минимума за възпитателите. Някои градини имат и готвачи, макар в повечето случаи храната да се доставя. По-големите организации имат и „резервни възпитатели“, които отиват в онези техни градини, където има краен недостиг. Нито в градините, нито в яслите няма медицински сестри или друг медицински персонал. Изключения са някои, които са част от по-големи комплекси включващи домове за сираци, защитени домове и прочие. 

Нещо положително в нашата градина е, че има двама мъже възпитатели. Пак са малко, но е добре децата да виждат и там, че мъжете също се грижат за деца, а не само жените. Единият е в групата на дъщеря ми. Е, конкретно с него имах проблем, защото доста време не искаше да отчете, че съществувам. Когато взимаме детето винаги разпитваме как е минал деня, дали е имало проблеми. Почти година просто си заминаваше като приближавах и го питах нещо. След като вдигнахме врява на директорката за други проблеми, стана доста по-контактен. 

Възпитателите и децата

Отново зависи от градината и на кого попаднеш. Зависи и от квартала. В яслата имаше доста агресивни деца. Имала е ухапвания до кръв и никой нищо не е видял. В градината сега са доста спокойни, което навярно има връзка с квартала, но проблемите с персонала в конкретната градина водят до това, че не получаваме обратна връзка. Общо взето в повечето случаи никой не знае какво е ставало през деня.

Като правило обаче за всяко дете отговаря конкретен човек и той следи как се развива детето, какви са взаимоотношенията му с другите и говори с нас по тези теми. Градината е с т.н. „отворена концепция“, което значи, че има различни тематични стаи и децата може да ходят да играят където и да е. Стая за четене, за рисуване, за строене, за театър и т.н. Звучи супер на хартия, но ефектът беше, че никой няма никаква идея кой къде е и какво става с детето ти. Никой не отговаря за нищо. Затова и тихомълком разтурват тази концепция.

Забранено е дърпането на уши и физическите наказания. Може да наказват децата да си играят в единия ъгъл, но не и да ги бият или нагрубяват. Това не означава, че не се случва. Общо взето всяка година има дела по темата в региона на Франкфурт. Има и фалшиви обвинения срещу лелки, каквото дело за сексуален тормоз имаше наскоро. Най-често се уволняват тихомълком. В яслата имахме такива съмнения, защото виждахме отпечатъци от пръсти на възрастен по ръцете и краченцата на детето, а и видимо се притесняваше от едната лелка. Като поставихме въпроса, онези отрекоха, но видимо се стреснаха. В градината също е казвала подобни неща, но е трудно да се прецени кое е измислица и кое не на тази възраст.

Камери е забранено да се слагат, а ако сложа т.н. „бръмбър“ в дрехата ѝ и го намерят, аз ще вляза по-бързо в затвора от възпитател дори да го улича, че ги малтретира. Според немския закон така нарушавам правото на неприкосновеност както на персонала, така и на другите деца. Начинът е да се говори, да не се тръгва с обвинения направо, а с добро. Като цяло и ръководството е доста внимателно към възпитателите, защото са кът и гледат да не и загубят. Затова и критиката е само в крайни случаи.

Навън

Една отличителна черта на немските градини е играта навън. По-малките градини нямат двор, но в големите се излиза почти всеки ден. Това е хубаво за каляване, а и ако чакат да е хубаво времето в Германия, не трябва да излизат въобще. Проблемът става, когато излизат на дъжд и децата се мокрят, никой не се сеща да ги преоблече, а и те не се сещат много. Възпитателите си стоят на завет увити добре де. Това, комбинирано с постоянно отворените прозорци за проветряване дори на ниски температури и студената вода, която им дават, на практика води до намалена посещаемост, защото децата са постоянно кашлящи и със сополи. 

Отново тук родителите не роптаят отчасти, защото няма особен ефект, но и заради възприятието. Говорил съм с някои за течението и излизането на дъжд и не го намират за странно. Те самите ги извеждат така. Е, същите децата им са постоянно с течащи жълти сополи в най-добрият случай, но това си е тяхна работа. 

В концепцията на градината ни е описано, че всеки вторник се излиза някъде. Известно време го и правиха и беше наистина добре. Давахме им бутилки с вода и кутии за сандвичи и отиваха я в някой парк, я някъде другаде. Лятото имаше лунапарк по реката и през седмицата като няма кой да ходи, пускаха безплатно деца от градините на групи. Причината това да е възможно в Германия обаче е не само, че градините искат да го правят, но и градската среда. Има тротоари, който позволяват да хванеш 10-тина деца с двама възпитатели и да ходиш до центъра на града без да те е страх, че ще загубиш някое я в шахта, я на пешеходна пътека. Замислете се на колко места в българските градове това е възможно.

Всичко това обаче е въпрос на възможност. От доста месеци не се прави и то не само в нашата градина, просто защото няма хора. За да излизат така имат нужда от поне трима души на група да присъстват, а това не е било така дори един ден от твърде много време.

Болести

В градината ни почти през цялото време има залепена табелка я за стомашен вирус, я за конюнктивит, я за ръка-крак-уста. Наскоро имаше табелки и за трите по едно и също време. По-рядко има за скарлатина. Длъжни са да го обявяват при съобщени случаи. Децата обаче не трябва да представят бележки от лекар, че са здрави, за да се върнат в градината. Има и изключение де – след като два месеца непрестанно имаше случаи на конюнктивит, изискваха бележка за това специално. Варицела епидемии няма заради високото ниво на имунизация.

Децата ходят със сополи и кашлящи през цялото време. Единственото правило е да не е са били с температура в последните 24 часа или с разстройство и повръщане 48 часа, но доста родители не им пука много за това. Ваксини формално не се изискват, но дори според групите на немските антиваксъри няма смисъл да се пробват тези с пропуски в медицинското. От година има и задължение градините да съобщават на властите за деца без нужните ваксини, което е подготовка за по-сериозни мерки освен стандартното напомняне и информационни кампании. Самото медицинско се взима от личния педиатър, няма допълнителни изследвания на повечето места.

Спането

В яслите спят следобед. В градините като правило не спят. За по-малките деца са отделили няколко легла, ако някой се умори. Няма обаче за всички. Ако повече деца поискат да спят, лягат направо на земята и се завиват с одеало. Следобед имат време за почивка, в която всички лягат така на земята да си починат. Повечето не заспиват, но който заспи така – заспи. Дъщерята се оплаква, че е твърдо и студено. Ако недостига персонал, не ги оставят да заспят дори да им се спи, защото няма кой да остане при спящите, а докато останалите си играят.

Родителски съвет

Има такъв – всяка група излъчва представител, който е един вид връзка с ръководството и поставя редовно проблеми и предложение. Това е концепцията. Оказа се обаче, че въпросният съвет е напълно безгласен, тъй като е съставен почти изцяло от родители с второ дете, което искат да вкарат в същата градина. Би следвало то да е с приоритет, но не е гарантирано и решението е изцяло на същия директор, който следва родителите в съвета да контролират. Та много усилено се мълчи за проблемите в градината. Представителката от нашата група, която ми е и колежка, е единствената, която вече е вкарала и двете си деца. Казва, че се опитва да направи нещо, но не среща подкрепа.

Религията

Ако мога да цитирам същата тази колежка „Ами какво очаквате – ако искате чиста и спретната градина, естествено, че трябва да се учи и религия“. Това беше в отговор на учудването ми за въвеждането на някои „новости“ от последния директор. Религията е изключително важна част от живота на немците. Половината градини и ясли се държат от религиозни организации, макар да се издържат почти изцяло с публични средства. Всъщност, тя е съвсем права – заради влиянието на въпросните сериозни средства се наливат от общината именно в строежа и ремонти на градини, които се преотстъпват на религиозни организации докато непропорционално по-малко се дава за общинските.

Доколкото религията е засегната в самите градини зависи отново от директорите. В яслата ни бяхме към католическа организация, която в същия комплекс имаше детски дом и защитено жилище за жени и деца в риск. Там не видяхме да се залага чак толкова на религията. Такава беше и ситуацията в градината ни, когато ни приеха. Тя пък е към евангелистична организация и част от разговора беше за това. Увериха ни, че няма да се налага нищо. Е, молят се преди ядене с песнички и се следват немски традиции, но последното се прави и от повечето светски градини. Последната директорка обаче имаше съвсем други идеи. Един петък без да е обявено, изведнъж се оказа, че ще идва свещеник, с който ще разиграват сценки от Библията и ще си говорят за религия. И това всеки месец, а всяка седмица същото ще се прави от възпитателите. Ако не искаш – дръж си детето вкъщи. Добавиха и ходене в църква прочие елементи в ежедневието. Интересното е, че доста от децата не са дори от християнски семейства – има мюсюлмани, индуси, будисти.

Никой обаче не смееше много да роптае, защото за да не стане случка. Лесно е да се каже, че може да се смени градината. На теория може наистина. Дори търсих други в региона. Места почти няма, а чуят ли, че вече имаш място, или отказват, или следва разговор защо и влизаш в категорията „мрънкала“. На доста хора всичко това не им е проблем, но на тези, които е, или трябва единият родител да си стои вкъщи, или трябва да стискат палци за частните градини, или трябва да карат по 15-тина километра на ден до съседно село да го водиш там.

Парите

В общинските градини и тези субсидирани от общината месечната такса поне във Франкфурт беше около 260 евро – 200 за грижата и 60 за храната. За полудневна е по-малко, но в големите градове малко пускат децата си на такава. Таксата за грижа може да се приспадне от данъчната основа.

От август в цялата провинция направиха безплатно ходенето на полудневна, което означаваше поне 150 евро по-малко на месец. Предстояха избори и социалистите вкараха предложение, за което обаче CDU успя да си припише политически дивиденти. Във Франкфурт обявиха, че полудневна не стига и надцакаха, че ще покрият цялата грижа. Така остана да плащаме 60 евро за храна, които наскоро бяха увеличени на 70 евро. 

Самата община доплащаше и преди още доста отгоре на градините, а и въпросните 200 евро пак излизат от джоба ни през местните данъци и такси. Затова малко или много все тая, особено като се очаква вдигане на местните данъци. Всъщност, доста родители поне в нашата градина негодуваха защо вместо да махат таксите, не инвестират в нови градини и най-вече персонал. Една от основните причини да не стигат хора е ниското заплащане, като дори на пълен работен ден някои възпитатели не могат да си позволят да живеят в града на само една заплата. Така дори общината да построи нова градина, тя често стои празна, защото няма хора. 

Мрън-мрън

Може би ще се наложи да кажа пак, че всичко това са конкретни проблеми и впечатления, с които сме се сблъсквали. Някои от тях са конкретно до възпитателите, които се грижат за дъщеря ни, други опират до градината и яслата, а трети са до града. Ситуацията в селата и други градини може да е различна. Всичко опира до късмет на какво попаднеш.

Когато обаче прочетете нещо за „концепции“ обаче се замислете как са ви рекламирали вашата градина и какво се случва на практика. Голяма част от концепциите са абстракции, с които се оправдава липсата на възможност, а понякога и желание на лелките да се занимават с децата. В други случаи са хубави идеи, които по практически причини може и да не се случат.

С изписаното не се опитвам да оправдая дефектите на едно място, да сравнявам или да кажа, че и другаде е зле. Не, не е. Навсякъде има положителни и отрицателни примери. Проблемите са различни и пречат на хората в различна степен. Въпросът е да не се подхожда с хиперболи и гняв, а да се взима хубавото адаптирайки го към възможностите. Всичко положително изброено горе се е случвало, защото е имало в даден момент директор, който е бил на място, община, която е контролирала и родители, които са натискали. Лошото е заради липсата на някое от тези неща или консенсус какво е нужно. 

1739 българи са получили немско гражданство през 2017-та. От тях 695 са с брак, а 263 са непълнолетни. Около 15200 са с двойно гражданство и са го получили след 2000 г. 4000 българи са взели немско гражданство за този период и са се отказали от българското си (всички са преди да влезем в ЕС, когато това беше изискване).

87230 българи са „влезли“ в Германия за 2017-та и 40250 са я напуснали. 74% от изнеслите се от Германия са били по-малко от 5 години в страната. 190 са починали. От „влезлите“ 67185 (77%) са емигрирали за пръв път от други България или други страни. Няма разбивка за тази година, но предишните показват, че повечето идват от трети европейски страни. 16170 (18%) българи са се върнали в Германия. 3050 са родените българчета в Германия (не става ясно дали броят и тези получили автоматично немско гражданство).

88% от българите в Германия са емигранти. Останалите са родени в Германия. 6.6% са с двойно гражданство. 15% само са с висше образование.

В Германия има 130 хиляди домакинства, в които поне един член е българин. 1/3 от тях са от сам българин. Поне 35% от българите в Германия са живели под прага на бедността през 2017-та (аналог на това да живееш с 314 лв. на месец в България). Средното за Германия е 20-25%. Около 8% от домакинствата с българи се водят за богати по немските стандарти. Средният доход на домакинство с българин в него от заплатите на всички членове е бил 2187 евро нето. Средното за Германия е 2790 евро.

43.6% имат работа (41% жените и 56.5% мъжете). 36% ги издържат близки. 2% получават пенсия. 13% от домакинствата разчитат на пари за безработица, а още 4.5% получават друга форма на социални помощи. 51% от българите работят повече от 40 часа на седмица, а 9% – повече от 45 часа (поне официално). 41% работят в събота (пак само официално – и аз работя често в събота и неделя без да се пише никъде), а още 25% работят в неделя и по празници.

29% от семействата, в които има поне един българин, са обявили, че се говори основно на немски в дома им. 44% са казали, че говорят основно български (по-точно „друг европейски език“), а 10% – турски.

По време на допитване миналата година 8.3% са отговорили, че са дошли в Германия заради образованието. 34.2% – заради работа. 31% са казали, че са дошли, за да се съберат с емигрирали по-рано роднини.

5% от българите в Германия се определят като в лошо здраве. 30% от пълнолетните са с наднормено тегло, а още 19% страдат от затлъсяване. 40% от българите над 15 години са казали, че пушат. Още 10% са пробвали преди цигара. 35% пушат редовно. Средно са пропушили на 18. Средно 22.6% в Германия пушат.

Може да разгледате и аналогичните данни от преди две години. Тук пък има карта на разпределението на българите в Германия за последните 10 години. Всички изводи тук се базират на данните на DeStatis.

Средната възраст на колите в Германия е 9 години. 40% от тези в България са над 20 годишни. На човек от населението, немците изразходват с 2/3 повече дизел и над 3 пъти повече бензин всеки ден. Дизелът може да се обясни с по-силната индустрия (повече камиони, доставки), но не и бензина. Просто немците карат много повече. Немалка част пътуват по 1-1.5 часа на посока до работа с колите си всеки ден.

Преди 17 години разликата е била още по-драстична. Тогава немците са използвали с 85% повече дизел на глава от населението от нас и 5 пъти повече бензин. От тогава насам потреблението на бензин в Германия е намаляло с 41%, а на дизел се е увеличило с 30%. Все повече хора са минавали от бензин на дизел, което днес създава сериозен проблем със замърсяването. В последните месеци се забелязва обръщане на тази тенденция.

В България пък за последните 15 години има двойно увеличение на потреблението на дизел и 16% намаление на бензина. Караме повече колите си и автопаркът се увеличава с по-бързи темпове. Доста коли у нас се движат на газ и не ги включвам тук. Удвояването на изгорения дизел по пътищата, още повече от доста по-стари коли, може да ви даде представа колко по-зле е положението у нас спрямо Германия.

Ясно е, че сериозна част от вече старите дизели в Германия ще свършат в страни като България. Този процес ще се ускори от новите забрани, които се очаква да бъдат въведени в близко време в някои градове. Дори само дебатът около ограничаването на коли на дизел под стандарта Евро 6 изтри около милиард евро от оценките на старите коли според експерти от ADAC. Това означава, че притежатели на мощни коли на дизел с Евро 4 и Евро 5 ще могат да получат много по-малко пари при продажба, отколкото биха очаквали преди 6 месеца. Така стават още по-достъпни за потребителите в страни като България. Отчасти може да гледаме на това като положителна тенденция, тъй като семейство със заделени 3 до 5 хиляди евро за кола ще може да си вземе доста по-нова и по-чиста такава. От друга страна обаче, евтини стари дизели ще отместят от предпочитанията по-чисти коли на бензин и газ, както и по-малко мощни такива.

Мерките срещу всичко това са видимо съвсем неадекватни. Малко или много е ясно какво следва да се направи, но чисто политически е трудно. Трябва да се обърне логиката на данъците и да се вдигнат драстично данъците за стари и замърсяващи коли. Трябва да следват логиката на замърсяването и по-малко на обема на двигателя. Сега на практика награждаваме димящите печки по улиците. Следва да се въведат и ограничения за мръсни коли в централните части на градовете.

Всичко това обаче изисква политическа воля, а тя идва само след обществен натиск и смели политици. Изпитваме остра липса и от двете.

Повече по темата за замърсяването на въздуха:

• 10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес
• Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България
• Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва

Първоначално пуснах този текст като статус във Facebook. Този Tweet на немската статистическа служба ме провокира да направя сравнението. В него има линк към данните им от 2016-та и 1999. За България използвах данните на НСИ за енергийните продукти. За обръщане на тонове в литри използвах 1177 и 1360 литра в метричен тон съответно за дизел и бензин.

Täglich werden 121 Millionen Liter #Diesel verbraucht #ZahlDerWoche

— Destatis (@destatis) August 8, 2017

Тук искам да покажа нагледно данни на DeStatis, които някак съм пропускал до сега. Предоставят броя чуждестранни граждани по общини в страната и има данни за последните 19 години. Направих бърза карта, за да илюстрирам как са емигрирали българите към и в Германия. Позволява фокусиране върху конкретна община и анимиране на данните през времето.

Дяволът е в детайлите

Разбира се, както винаги данните имат някои условности. Те представят единствено регистрираните българи в дадената община или административен регион. Системата в Германия е много строга и не може да направиш почти нищо без регистрация, но все пак това не изключва нелегално пребиваващи, особено в годините преди 2007-ма. Също така, данните разглеждат единствено българите без немски паспорт. Такъв са получили 17000 българи за този период. Събирането на данните от общините също е особено. С Saarland, например се отчита наедно за няколко landkreis-а. В Kassel пък до 2007-ма са се събирали данни за landkreis-а, а след това са включени в данните за града. Опитал съм се да представя коректно данните взимайки предвид промените в устройството за този период. Отделно, в информацията за всяка община съм посочил съотношението мъже/жени. Не съм го представил на картата, тъй като повечето общини са с твърде малко българи, за да може да се направи някакво смислено сравнение.

Къде, кога, колко

Като натиснете на дадена година, на картата се показва разпределението им тогава. Ако натиснете определена община ще видите на графиката броя българи регистрирани точно там между 1998 и 2016-та. Натиснете където и да е другаде на картата, за да изчистите фокуса на общината.

Ще забележите, че има два линка под картата. Първият пуска анимация през годините. Вторият превключва режима на представяне от абсолютен брой българи към такъв на брой българи на всеки 100000 население. Последното дава по-добра представа за концентрацията, тъй като подобно на България доста селски региони са почти обезлюдени. Допълнително съм изсветлил общините с малко население, за да се отрази това. Така се вижда, че Берлин макар с най-много българи – над 15000, има по-малко концентрация спрямо населението, отколкото общините в региона Frankfurt-Mannheim.

Интересно ми е какви са вашите наблюдения на база тези данни. Споделете ги в коментарите. След картата съм дал линкове към други мои статии разглеждащи българите в чужбина.

Източник: DeStatis

Около 70% от натурализираните в Германия са били поне 8 години в страната. На още 7-8% се е полагало заради дете родено и живяло достатъчно време в страната.

Към началото на миналата година в Германия е имало 230 хиляди българи. Очаква се от тогава да са станали 250 хиляди. В това число не включваме взелите немско гражданство и децата родени в Германия с поне един родител българин. Според немският статистически институт, мнозинството от българите пристигнали в Германия в последните няколко години са се преместили от страни като Испания, Италия и Гърция.

Данните за разпределението на българите из Германия от 2014-та ще намерите тук. През 2015-та пък писах за перипетите в получаването на българско гражданство за дете родено в чужбина. Преди 4 години проведох анкета сред българи в Германия защо взимат немско гражданство. Отговорите им обясняват доста добре тази статистика. От друга страна, има притеснителни данни за нивото на бедност сред българите в Германия – 25% получават социални, а между 30 и 40% имат проблем да покрият елементарни нужни.

Източник: Destatis

• Българите в Германия – последни данни
• Калейдоскоп с разходите и инфлацията в Германия
• Колко български студенти има в Германия?
• Престъпността в Германия
• Колко българи има в Германия?

Вместо да показвам графики и карти, реших този път да изброя няколко кратки извода от последните данни на Немския статистически институт. Данните са към края на 2015-та.

• В Германия има 227000 българи, които нямат немско гражданство
• Спрямо 2014-та има рекордно увеличение от 43670. Доста от тях са дошли от други държави на ЕС като Испания и Италия
• Около 16000 българи живеят в Германия и са взели немско гражданство. 78% от тях са го взели в последните 10 години.
• 1619 са взели немско гражданство през 2015-та. Средната им възраст е 33.4 години и са живели в Германия средно от 11.2 години
• Двойно повече са българките взели немско гражданство, отколкото мъже
• 39 от тези 1619 са се отказали от българското си гражданство
• През 2015-та в Германия са се родили общо 2972 българчета без право на немско гражданство и са починали 200 българина
• Има общо 9190 българи родени в Германия, но не са получили немско гражданство. 83% от тях са на 5 или по-малко години
• Според данните за актовете за раждане и тези на немския институт, 3700 от родените в Германия българчета между 2005 и 2013-та са с двойно гражданство. Още 3300 от родените в този период са само с българско гражданство.
• Освен тях, още поне 9000 деца са родени в семейства, в които поне единият родител е българин, но нямат български акт за раждане. 87% от тях са на по-малко от 10 години.
• Средно българите емигрирали в Германия са били в страната по-малко от 5 години. Средната възраст е 32.2 години и 52.8% нямат брак
• През 2015-та 72000 българи са регистрирани в Германия, 48% от тях са между 25 и 45 годишна възраст. 1% са били в пенсионна възраст. Един човек е бил над 95 години
• 16500 българи са напуснали Германия. 54% от тях са били между 25 и 45 години. 1.3% са били в пенсионна възраст.
• 15% от българите в Германия живеят сами
• 33% от домакинствата, в които живеят българи, се издържат с общ нетен доход от по-малко от 1300 евро на месец
• 19% от домакинствата, в които живеят българи, имат общ нетен доход от заплати над 3200 евро на месец. 10% – над 4500 евро
• Средния нетен доход от заплати на домакинство на българи е 2300 евро. След данъци и наем остават между 1000 и 1400 евро за сметки, храна, транспорт и всичко останало.
• 21% от българите емигрирали в Германия работят в събота, Още 17.6% работят и в неделя и по празниците (тези данни са само официални – и аз работя понякога в събота, но технически никъде не се отчита)
• Между 15 и 25% (зависи как смятаме) от българите живеят на социални помощи
• Между 30 и 45% (зависи как смятаме) от домакинствата на българи живеят под прага на бедността
• 16% от навършилите пълнолетие нямат средно образование
• 17% от всички българи в Германия имат някаква степен на висше образование

Сред точките съм давал граници на някои проценти. Пример са българите в бедност и на социални помощи. Причината е, че зависи как се смятат българите. Дали се смята по хора или по домакинства, включват ли се домакинствата на смесените бракове, включваме ли само българите без немски паспорт или тези получили такъв след натурализация или при раждане. Немската статистика разделя „чужденци“ от „хора с емигрантски произход“. Данните за жителите на страната с емигрантски произход са с доста закръгляне и самите те признават, че имат доста условности. Гледал съм да не разчитам на тях, където е възможно. Всички да достъпни на портала на Немския статистически институт.

Новата карта

Очаквам да има още промени по секциите в чужбина. Най-малкото адресите на всички не са ясни. Доста от тях ще са в посолства и консулства, а на други събрахме адресите от местните координатори. Затова пуснах новата карта на секциите в чужбина на Glasuvam.org. Ще обновявам данните там, когато станат ясни.

Този път я пренаписах така, че да работи по-лесно на мобилни устройства. За разлика от предишната версия, търсенето на секции и места става изцяло на устройството. Данните не се изпращат на сървъра ми и не се записват никъде. При търсене на град, в близост до който да има секция, се прави проверка с търсачката на Google. При отваряне на сайта всеки може да реши дали да сподели местоположението си. За целта трябва да е включен GPS-а на телефона.

В тази версия има и възможност да се предлагат промени по местоположението на дадена секция. Адресите все още се обновяват централно при мен, но самият маркер на картата ще може да се мести. За целта при отваряне на информацията на секцията може да натиснете линка за предложения, да преместите маркера на правилното според вас място и да го изпратите. След това аз ще прегледам всички предложения и ще обновя данните.

Добавил съм и меню с информация за картата, лиценза и поверителността, както и лесен код за вграждане. Данните и кодът на картата са със свободен лиценз CC0, което значи, че може да я използвате както намерите за добре.

Кампанията по заявленията

Решенията на ЦИК бяха предшествани от значителна кампания по събиране на заявления. Скандали не липсваха. Имаше доста неясноти около ограниченията по места, имаше проблеми със сайта на ЦИК и попълването на данните. Във Великобритания бързо минаха ограничението от 35 секции. Външно обяви в последния момент, че Германия е отказала отварянето на секции извън консулствата и почетните консулства. Писмените заявления бяха въведени в последните дни на кампанията от което силно се изкривиха данните и заявленията бяха пръснати на различни места.

Всички това доведе до сериозни трудности в организацията на секции по места. Много заявления се изгубиха като смисъл по една или друга причина. Ефектът беше, че в Германия не бяха събрани достатъчно заявления за отварянето на повече секции там, където според Външно Германия е разрешила да има такива. След сериозното недоволство на 15-ти, когато ЦИК обяви по една секция на места със сериозно натоварване в предишни избори, Външно е изпратило становище до ЦИК с искане за отваряне на още. Не е ясно, защо такова не е било изпратено преди това, когато всички тези проблеми бяха ясни. За тях предупреждавах многократно в последните седмици. Отделно помогнаха и няколкото писма от общностите ни зад граница, за да се отворят още секции там, където има нужда от тях.

Секциите от предишни години

Направих бърза таблица със сравнение на секциите по държави през последните 3 години. На пръв поглед броят на секциите е по-голям от този на последния референдум и парламентарните избори през 2013-та. Доста по-малко са от парламентарните през 2014-та обаче. Основната причина за това са секциите в Турция. Докато през 2014-та са били 136, то миналата и тази година са съответно 7 и 35. За референдума просто нямаха интерес, а на тези избори има ограничение.

Ако изключим Турция от общия брой, изглежда няма голяма разлика в броят секции – движат се между 270 и 290. Разбивката по държави обаче показва друго. Секциите от западна Европа, САЩ и Канада представляват 66% от всички секции (изключвайки Турция). През 2014-та и 2015-та са били съответно 72 и 75%. Това означава, че доста секции са преместени от държави с големи български общности и са преместени на места, където почти няма българи. Това лесно се обяснява с решението на ЦИК да отвори автоматично секции в посолства дори без никакви заявления или сведения, че има желание някой да гласува.

Какво следва?

Сега започва кампанията по информиране. Говорителя на ЦИК май за пръв път обяви, че няма намерение да има нещо общо с информирането на българите в чужбина. С изключение на 2014-та, Външно май отново няма никакви планове.

Доброволци по места ще информират общностите ни. Аз в понеделник ще разпратя бюлетин до абонираните в Glasuvam.org. В него ще се включи най-близката до всеки абониран секция. Ако желаете да го получавате, може да се регистрирате на сайта.

Срокът за подаване на предложения за секционни комисии в чужбина изтече в понеделник. Днес ЦИК провежда консултации с регистрираните партии и инициативни комитети за попълването им. Очакваме скоро тези списъци, както и окончателния списък с адресите на секциите.

Окончателният и навярно най-важен щрих от тези избори е да говорим за какво въобще гласуваме. Практически липсва дебат за референдума, например. Отделям личното си мнение по това, както и президентските избори от информационната кампания, която аз и доста други водим. Няма да видите нито на картата на Glasuvam.org, нито в бюлетина или в статиите ми по самата организация на изборите нещо по този въпрос. Все пак, в близките седмици имам намерение да разпиша подробно как смятам да гласувам и защо смятам, че е важно.

Фактологично вярна, но подвеждаща

Да започнем от храната. Това е едно от сериозните твърдения. Наистина, влизайки в супермаркет в Германия човек би видял яйца, мляко и дори месо, които са по-евтини от България. Преди 8 години се опитах да направя сравнение. В статията се твърди, че причината е жестоката конкуренция на веригите магазини. Това обаче не е вярно. Отдавна се говори за картелно споразумение между тях. Наскоро дори разкриха официално такова за бирата и месото.

Истинските причини за ниските цени са две. Първата е, че ДДС-то е с разделна ставка. При храните и някои други продукти тя е 7%. Това автоматично сваля 1/7 от цената спрямо тази в България. Втората причина е мащаба. Веригите магазини са наистина огромни и силно обвързани една с друга. Това им позволява да издействат значително по-големи отстъпки от производителите и да оптимизират доставките си по-добре. Едно е да зареждаш за 100000 души, друго е за 10 милиона.

В подзаглавието се говори и за евтин алкохол и хотели. Определено са по-ниски цените от Швейцария, но къде не са всъщност? Има доста т.н. аутлети, където може да се намерят наистина евтини маркови дрехи. Публична тайна в индустрията е, че тези в Германия, както и навсякъде другаде, всъщност не са въобще „останали бройки“. Шият се с по-лоши платове и качество на производство специално за въпросните аутлети. Цените обаче отново са аналогични на тези в България. Виждате го по етикетите на H&M и Zara. Ценовата им политика е такава и няма общо с конкуренцията.

Различна черга, различни разходи

Истината е, че Германия е голяма държава с доста различни региони. Подобно на България, заплатите и разходите в един и в друг се различават много. Затова да сравняваме „Германия“ с „България“ по каквото и да е ще е подвеждащо само по себе си. Дори да вземем средните стойности, пак сравнението би било некоректно заради различната структура на доходите. Да пробваме обаче.

В статията на Яна правилно се посочва, че немците харчат 10% от доходите си за храна. Точният процент е 10.3%. Отгоре на това харчат още 4.5% за поръчване на храна и ядене навън. Тези показатели са се увеличили с 1-2% за изминалата година. Това е официалната статистика. От моя бюджет мога да кажа, че под 20% никога не сме слизали. Може да се пазарува евтина храна, но просто не мисля, че става за ядне. Който е ходил на гости в Германия, знае добре за какво говоря. За сравнение, в България 32.4% от разходите отиват за храна като това включва и яденето навън. Дялът обаче им е намалял с почти процент за 2015-та.

Това разминаване от два пъти в разходите за храна изглеждат много, но трябва да ги сложим в контекст. В България за наем, вода, ток и отопление даваме 13.5% от спечеленото. В Германия – 31.7%. С други думи – точно обратното на храната. Ако обединим всички сметки, жилището и храната, дялът от разходите излиза еднакъв. Разходите за здравеопазване извън здравната застраховка също са практически еднакви. Разликата е, че в Германия здравната вноска е доста повече като процент и от страна на работника, и от работодателя.

Няма спор – разликата в заплатите са около 6 пъти и възможностите са различни. Когато обаче чуете заплата от 2500 евро в Германия, първо попитайте за кой град е, защото може да се окаже, че след наема, транспорта и храната няма да остане нищо. Особено като имате предвид, че средно данъците са около 30-35%.

Подробно за Германия

Преди три години споделих тази интерактивна графика и мисля, че ще ви е интересна и сега. Показва точното разбиване на разходите на в Германия. Данните за България са на разположение на при НСИ.