Натиснете снимката за пълен размер на графиката.

Резултатите

В този Google Docs документ ще намерите резултатите сортирани по брой нарушения, съотношение нарушения/подписи в списъците, подписи в списъците и ред на регистрация в ЦИК. Реших да не споделям оригиналните сигнали, защото в доста от тях има лична информация. Тук може да свалите таблицата и като Excel файл.

Вижда се ясно, че най-много сигнали има за Съюза на комунистите. Следва ги България без цензура, две националистически партии и Християндемократите. Коалиция за България има 3 сигнала. ГЕРБ – 1, а АБВ и ДПС – 0.

Важно е да се разбере

Важна подробност при тези резултати, че не мога да потвърдя или отхвърля нито един от тези сигнали. Попълнилите анкетата твърдят, че са открили ЕГН-то си в даден списък и че не са се подписвали сами. Целта тук е просто да измерим приблизителното разпределение на проблемите подписи.

Попълването на анкетата не е еквивалентно на жалба до Комисията за защита на личните данни. Това трябва да направите лично и става сравнително лесно. Важно е да знаем, че доказването на престъпление или административно нарушение ще е изключително трудно. Първото е отговорност на прокуратурата, а второто – на КЗЛД. Първо, трябва да се докаже извън всякакво съмнение, че подписът е фалшифициран. Второ, трябва да се докаже, че личните данни на даден човек са използвани без неговото съгласие. За целта вече се провеждат разпити. Защитата на партиите ще бъде, че законът не изисква от активистите им да искат лични карти и да потвърждават подписите. Ако това не проработи ще кажат, че те не са отговорни за действията на отделни активисти.

Спекулации с нарушенията

Във вторник пуснах предварителна справка от 87 сигнала. Споделих таблица подобна на горната във Facebook и в коментарите в този блог. В сряда сутринта научих, че Afera.bg са копирали таблицата ми, но са подменили цифрите добавяйки между 15 и 25 нарушения на ГЕРБ, РБ и АБВ. Париите от управляващата коалиция са непокътнати. Днес статията вече е свалена, но може да се намери в Google Cache. Сравнение на двете таблици ще намерите на стената ми във Facebook. Във връзка с тази публикация на Afera.bg, вчера ЦИК излезе със становище, което виждам, че са повторили днес:

По повод публикувани в медии данни за броя на граждани, заявили злоупотреба с лични данни от регистрирани за участие в изборите партии и коалиции, и свързаните с тези злоупотреби регистрирани партии и коалиции, Централната избирателна комисия уведомява, че такива данни не са предоставяни от Централната избирателна комисия.

Централната избирателна комисия не извършва подобно обобщаване и обявяване на данни, които са обект на проверка от други компетентни органи – Комисията за защита на личните данни и Прокуратурата на Република България.

Костинброд в нова опаковка

След като нещата се проточат, прокуратурата си измие ръцете, че не може да докаже престъпления, а КЗЛД обърне дефинициите както им е удобно този път, за нас ще остане само горчивият вкус на изметен под килима скандал. Получава се същото, както с Костинбродската печатница на миналите избори – не е ясно какво се е случило; обществена тайна е, че е стандартна практика и всички партии го правят; някой се е сетил да го осветли и използва като политически коз; става скандал, медиите наскачат като хиени и всички забравяме за какво са изборите реално.

Истината е, че таблицата и цифрите от анкетата нямат никакво значение. 180 сигнала за нарушения на база 132000 подписа предадени от париите е нищо. Проблемът не е в ЦИК или в работата на формуляра, както писах преди няколко дни. Проблемът не е в партиите, макар точно липсата на морал в лидерите на всяка една от тях да е довела пряко или косвено до фалшификациите. Проблемът е в начина на събиране на тези подписи и практиката на партиите в конкретния случай.

По-големият проблем обаче е, че въобще говорим за това. В последните месеци не съм чул една дума за работата на европарламента, за досегашната работа на евродепутатите или за новите кандидати. Изключение правят няколко муцуни, които коментираме не заради качествата им, а заради острата липса на такива и скандалите свързани с тях. Тези избори можеха да са спокойно за кмет или директор на тоалетна и нищо нямаше да се промени в обществения дебат или коментарите на медиите.

Ако сте чакали някаква информационна кампания за българите в чужбина, ще има да чакате. Нищо ново, наистина. Затова няколко души се стараем да разпространяваме информация из мрежата. Доколкото знам, Външно подготвя някаква кампания, но вероятно ще дойде дойде в седмиците преди изборния ден. След доста разговори с тях, с ЦИК и изчитане на законите и решенията събрах няколко важни отговори.

1. Кога са изборите и за какво гласуваме?

Изборите са на 25 май 2014. Трябва да определим 17 евродепутати за Европейския парламент с петгодишен мандат.

2. Кой може да гласува на евроизборите?

Всички български граждани навършили 18 години, които живеят в страна на Европейския съюз. Дефиницията за „живели в ЕС“ дадена от ЦИК е да имат адресна регистрация в страна на ЕС за поне 60 дни от последните 3 месеца преди изборния ден. Ако гласуваш в България, изборите няма да се различават от други такива. Ако живееш в чужбина, преди гласуването попълваш декларация, че отговаряш на изискванията.

3. Къде ще може да се гласува в чужбина?

Тази година процедурата е малко по-различна. ЦИК вече определи малко над 100 града в Европа, където ще има секции въз основа на това, че е имало над 100 гласували на предишни избори. Може да ги видиш на тази карта. Секции в други градове може да бъдат отворени при подадени 20 декларации, ако има консулство, 40 декларации, ако няма такова или по преценка на консула в съответната държава. Някои държави като Германия и Холандия не позволяват да се отварят секции извън консулствата.

4. Ще има ли секции извън границите на ЕС?

Това е малко сложна тема. Законът и решение № 26-ЕП на ЦИК го позволява. С 20 декларации може да се отвори секция в което и да е консулство или посолство по света. ЦИК обаче упорито отказва да отговори на въпросите ми кой ще може да гласува там. Отговориха обаче, че може да гласуват само българи живущи в ЕС (виж въпрос 2). Това, според мен, означава, че теоретично 20 българи живеещи в Германия, например, може да подадат декларации предварително за Швейцария или Чикаго и да се разходят да гласуват там. Де юре, българите с адресна регистрация в Чикаго и Швейцария обаче не могат да гласуват.

5. Ще могат ли да гласуват българите извън ЕС?

Според отговор 2 – не. Изборният кодекс и решенията на ЦИК са ясни. Има обаче една процедурна подробност – както доста отбелязаха във Facebook, няма как ЦИК да разбере къде ти е адресната регистрация. Освен, ако не си я сменили в общината в България посочвайки постоянен адрес извън Европа или по друг начин си уведомил властите, че живееш постоянно другаде (примерно заради здравни застраховки), практически не ни е известно как ще разберат, че нямаш право. Навярно затова ЦИК увърта като ги питах. Може да провериш все пак през този формуляр.

Разбира се, ако подадеш декларация за отваряне на секция извън ЕС и/или гласуваш на изборите без да живееш в ЕС, ти попълваш официален документ с невярно съдържание, което си е престъпление. Затова в никакъв случай не го препоръчвам. Забелязва се, че доста са пуснали такива декларации и предполагам, че доста от тях не са прочели условията.

6. Как се подава декларация?

Може да я подадеш с писмо като отпечаташ този формуляр. По-лесния вариант е с електронно заявление. Този път няма нужда от потвърждение със SMS. Подалите заявления се показват веднага в списъка.

7. Трябва ли да подам декларация, за да гласувам?

Не, не е нужно. Може да се явиш само с лична карта или паспорт и са длъжни да те впишат на място. Улеснява те обаче в изборния ден, защото не се налага да попълваш на място и си вписан вече в списъка. От предишни вотове съм забелязал, че се минава два пъти по-бързо така. По принцип има инструкция на Външно да пускат приоритетно подалите предварително декларация, но не всички го правят. Във Франкфурт знам, че се прави винаги.

8. Близо до мен има вече сигурна секция. Нужно ли е да подавам декларация?

Не, не е нужно, но е полезно, защото ускорява процеса. Виж предишния отговор.

9. Трябва ли да гласувам, ако съм подал декларация за чужбина? Мога ли да гласувам в България?

Не, не си длъжен да гласувате. Декларацията е за вписване в изборния списък в чужбина. В такъв случай те отписват от списъка по местоживеене в България и не може да гласуваш вече там. Ако на 25-ти ще си в България и искаш да гласувате, не подавай декларация. Аз така се прекарах на изборите през 2009-та.

10. Какво става, ако подадем заявления за близки градове, но не стигат за нито един?

Имаше такъв проблем и предишни години и не е решен. Ако има по 10 декларации за 5 близки градчета, няма да има секция в нито едно. Затова е важно да се организирате с приятели. Важно е да се разбере, че пощенските кодове в електронната декларация не означават различни градове. Повечето градове в Европа имат по много кодове за части на града. Потвърдих с ЦИК, че пощенския код се изисква единствено, за да се различат градове с еднакви имена в рамките на една държава.

11. Получих писмо от държавата, в която живея. Мога ли да гласувам два пъти – за техните и за нашите евродепутати?

Не, може да гласуваш само на едни евроизбори. Ако се регистрираш да гласуваш в Германия, например, тя праща името ти на българските власти и те отписват от изборите. Този списък не може да се провери в изборния ден и ако гласуваш все пак на българските избори, след няколко месеца ще те санкционират. Евростат прави проверка на всички гласували в ЕС.

Чувал съм, че някои ЕС държави пишат в писмата си до гражданите на други ЕС страни, че едва ли не са длъжни да гласуват на местния евровот. Това не е вярно. Може да избирате. От моя гледна точка няма смисъл да се гласува за повечето вместо на българските. Причината е, че два пъти повече немци или британци избират един евродепутат, отколкото българи. Така се отказваш от половината си глас.

12. За кого да гласувам?

Ето това не мога да ти кажа. Помни обаче, че при 17 души гласуваме за личности, а не за партии. Какво бил казал Станишев, Борисов или Местан няма никакво значение в Брюксел. Евродепутатите ще ни представят директно. Възможностите им далеч не се изчерпват с един глас в пленарна зала. Затова те съветвам да потърсиш информация какво са правили досегашните ни евродепутати и що за хора са новите кандидати.

Допълнение

Ето тук ще намерите окончателните указания за гласуване в чужбина. Накратко:

От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:

Естественият въпрос, който следва, е защо въобще е нужно да се подават декларации. Този повърхностен анализ показва, че системата на провеждане на избори е дълбоко опорочена. Защо и ние в Германия да не започнем да подаваме по хиляди декларации по същия начин? Защо няма контрол на този процес от страна на посолството в Турция и на Външно? Защо в същото време на нас ни правят проблем, че не сме подали декларациите в PDF формат? Защо след като толкова не гледат какво и как всъщност се подава, на нас сега ни правят проблем за трите почетни консулства в Германия? Значи правилата за Турция са различни от тези за емигрантите в останалия свят? И после говорителя на Външно излиза и казва – „Вижте, в Турция си подават декларации и имат секции. Вие не сте подали и нямате.“ Виждаме как са подадени и как са отворени секциите. Видяхме на предишните избори и как се е гласувало.

Целият този процес говори в най-добрия случай за непрофесионализъм и нехайство от страна на хората във Външно и посолствата участващи в организацията на изборите. В случая на публикуването на личните данни на 30000+ емигранти, говорим дори за престъпна небрежност. Дори да променим из основни начина, по който се организират изборите за граница, най-слабата връзка си остава липсата на процедури, отчетност и прозрачност в администрацията.

Допълнение

От коментарите стана ясно, че на доста хора с българско гражданство, които обаче нямат постоянен адрес в България, по подразбиране се пише адреса на Столична община. В същото време обаче доста от адресите във файла са практически еднакви, като се различават с няколко букви или начина на написване. Така пак има доста еднакви адреси, но е по-трудно да се засекат. Това обаче не променя факта, че доста хора са подали по няколко декларации в Турция и че адресите на емигрантите не трябваше да изтичат.

Допълнение – 10 октомври

Димитър Иванов излезе с окончателна статистика за невалидните декларации:

В Турция имаме 888 човека са подали по две заявления, 185 – 3, 19 – по 4 и 4 – по 5. Това прави общо 1331 „фалшиви“ заявления. За сравнение, в останалите страни има само 41 такива – 39 човека подали по две и един – по 3. Самата таблица с повторенията не мога да я кача, защото съдържа същите лични данни, които не биваше да се разпространяват на първо място.