Какво се случи на One Young World? Трудно ми е да го опиша. С цялата си увереност мога да твърдя, че това е едно от малкото единични събития, които са ми повлияли толкова. Всичките ми предположения какво ще се случи там, какво трябва аз да правя и каква е целта му бяха меко казано погрешни.

Кратката версия е, че получих вдъхновение от стотици млади активни хора от цял свят, които успяха тотално да разбият предствите ми за другите култури и начин на мислене, като в същото време намерих уникална платформа за осъществяване на бъдещи проекти и намиране на контакти. Това беше кратката. Дългата започва така…

Пристигайки в Лондон, аз бях посрещнат от една добре смазана организация. Всичко си беше на мястото и имаше резервни варианти за неизбежните проблеми. Отведоха ме в хотела, където за пръв път се срещнах с другите делегати. През следващите три дни разговаряхме за всичко – от здравеопазване, през културни различия до социални мрежи и гражданска активност. Над 700 делегата от 108 държави и още 100 гости, съветници и лектори бяха събрани в огромна зала и общуваха. Нямаше възръст, статус, националност или религия. Това ме впечатли много – колко естествено се получи всичко.

Мисля си, че точно за това имаше огромна нужда. Едно момче от Израел ми каза, че е имал възможност за пръв път в живота си да се запознае с хора от Саудитска Арабия, където е забранено за евреи. После същия излезе на сцената и с палестинско момиче разказаха как са срещнали по 250 семейства от двете страни на ивицата Газа, за да се запознаят и говорят за мир, независимо, че са загубили роднина от ръката на другия.

Такива уникални примери за младежка инициативност видях много – от Замбия, Австралия, Чили, Китай, Малайзия и т.н. Всъщност оказва се, че политическата обстановка в България преди 10 години не се е различавала много от тази в Малайзия сега. Запознах се с буквално стотици делегати с всякакъв опит и интереси. Това, което ни обединяваше беше огромното желание да правим нещо. В един момент просто се отказах да се опитвам да запомня имената и лицата на всички. Разсмя ме групата от Китай, от която като казах, че съм от България, възкликнаха „А, вие имате рози и прекрасни жени“. Разплака ме минути след това делегатката от Замбия, която работи в бежанските лагери и ми разказа много подробно какво реално се случва там.

Формата на конференцията включваше 7 основни теми. За всяка от тях имаше между 3 и 6 съветници, които ни вдъхновяваха и ни напътстваха. Те включваха хора като Десмонд Туту, Мартин Дейвидсън, Оскар Моралез, Алехандро Толедо и прочие. Въз основа на допитване преди конференцията бяха оформени 7 начални резолюции. Основната работа обаче се свърши от самите делегати, които говориха за постиженията си на 20 и нещо, вдъхновяваха публиката и предлагаха изменения на резолюцията. Следваха въпроси, изказвания на публиката и гласуване на резолюциите. Чухме уникални истории от момичето, което е нахранило милиони с простата идея за продажба на торбички, до делегата от Хаити, който не само, че е оцелял след земетресението, но е успял сам да събере средствата, за да участва.

Най-голям ефект за мен имаха обаче разговорите с другите делегати. От тях се родиха и много идеи за това какво да направим реално след конференцията, вместо думите ни да висят във въздуха. Мисля, че това е основния скептицизъм към One Young World – че е котел от идеализъм без реален резултат. Още в началото на първият ден се организирахме в групи и започнахме да разменяме и усъвършенстваме идеите си. Тъй като всички бяхме online, за минути се направиха специални групи във фейса, linkedin и локални социални мрежи. В официалния сайт на One Young World пък ще има специална секция за посланици, каквито стават делегатите след края на конференцията. Сега тече поток от идеи, от които всеки ще може да избере по няколко и да участва. Една такава е създаването на министерство за идеи. В Исландия, която практически фалира, са създали едно такова с цел да събира идеи от обществото как да се възстанови държавата. Резултатите на месно ниво са били прекрасни. Този модел може да бъде приложен на широк мащаб.

One Young World обаче е и марка. Организаторите на събитието всъщност работят в PR агенция и ще направят всичко възможно тази марка да бъде чута и да носи тежест. Широкото медийно отразяване помогна много на това. Като посланици, ние ще имаме това име зад гърба си, тяхната подкрепа и достъп до контактите и знанията им. Съветниците, които участваха в събитието също ще ни помагат по подобен начин, когато имаме нужда. Въобще конференцията сама по себе си не е успех и реален резултат, но също както кариерийните форуми, това е едно много добро начало и база за напредък.

Най-странното нещо от цялото преживяване обаче беше завръщането към ежедневните задължения след това. Това е заради краткия период между големите глобални идеи и дребните досадни неща. Не се съмнявам, че много ще ни нарекат мечтатели и твърде млади за да направим каквото и да е било. Хората, които срещнах там оборват това твърдение, защото са повявали в себе си. Дори и най-малкото нещо, което направиш в полза на другите може да има огромен ефект. Сигурен съм, че за много от нас OYW не е било просто разходка, а вдъхновение и тласък към действие.

Догодина ще има отново OYW събиране и най-вероятно ще е през Септември. Ще гледам отрано да разпространя информацията, за да се намерят достатъчно спонсори за всички желаещи. Не забравяйте – трябва да сте под 25, да искате да помогнете на околните и да сте направили нещо в тази насока. Ще работя и за докарване на делегати и от Сърбия, Македония, Румъния и Албания, които не бяха представени този път. Препоръчвам ви да погледнете цялото генерирано съдържание в Twitter, Facebook, Flickr, Youtube и из новинарските сайтове. Най-вече ви препоръчвам клипа-обобщение на конференцията с акценти от последните три дни.