депутат – Блогът на Юруков

Прозрачност? Каква прозрачност?

Боян Юруков — Mon, 11 Apr 2011 08:07:05 +0000

Емил Радев и кампанията срещу търговския регистър
© Надежда Чипева @Капитал

В събота беше потвърдено, че след 8 месеца ще загубим един от малкото инструменти за разследваща журналистика и прозрачност в тази държава – Търговския Регистър. Отдавна се подклажда огъня, на който да го изгорят, както навремето са горели книги с неудобни знания (извинете ме за метафората). Това бе и причината всички да се втурнат да свалят информацията в него, което практически го блокира за известно време. Изглежда и самата ресорна агенция не знае какво да прави, защото вписванията почти са спрели. На практика, началото на края беше, когато депутати като Емил Радев вдигнаха мерник на регистъра и своенравните блудства на журналистите с него.

Хвърляше се много прах в очите около това, което ще се случи с въпросния регистър. Същия Радев само преди два месеца каза пред Капитал, че собствениците на фирми, историята, капитала и дейността ще бъдат свободни за достъп. При това всичко ще остане безплатно и отворено. От тогава насам обаче бяха внесени редица промени, които очевидно противоречат на всичко казано до сега. Първо достъпа няма да е свободен, а с плащане и/или електронен ключ (който пак струва пари). Второ, голяма част от информацията за фирмите ще бъде редактирана. Трето, заявеното „обществено обсъждане“ на въпроса така и не се случва. Всичко това е зле прикрито зад аргумента „защита на лични данни“. Интересно е, че точно г-н Радев се явява радетел на това обществено благо. В същото време обаче, Комисията за Защита на Личните Данни не е издала никакво становище по въпроса. Единствено и само те имат компетенцията да се изказват дали нещо нарушава личните данни на фирмите и техните собственици и дали в случая законът го изисква поради други съображения. Още чакам отговор от тях, но имам сериозни съмнения, че запитване за тълкуване на закона по този казус въобще не е постъпвало. Това ясно показва, че се използва един често пренебрегван и недоразбран закон за лични цели.

А целта на цялото това упражнение е ясна – скриване на порочни връзки вътре в бизнеса и между бизнеса и политиката. С проста проверка в търговския регистър може да се открият доста непознати връзки. Всъщност това отдавна се прави – когато чувате от медиите, че някой има бизнес с депутат/съдия/полицай или че 18-годишният син на някой общински съветник има фирми за милиони, то тази информация идва точно от този регистър. Това е безценен инструмент в ръцете на журналистите и обществото и има една единствена цел – прозрачност. Затварянето или ограничаването на достъпа до него могат само да се квалифицират като огромна крачка назад в прозрачността в България.

Тези действия на депутата Радев ни карат да се замислим за всички предложения, които е внесъл до сега. Чухме за „услугата„, която се опита да направи на шефа на жена си – председателя на ВАС – с промяна в закон. Интересно е да погледнем и другите закони – за обществените поръчки, онзи скандален текст за протестите през 2009-та (линк), търговския закон и изборния закон. Все горещи точки и почти навсякъде – голямо влияние, конфликт на интереси и спорни текстове. Изглежда и промените за търговския регистър ще минат под масата, съдейки по последното обсъждане късно в петък. Статистиката от отворените данни на парламента показва, че въпреки Радев да е бил над 90% от работното си време в парламента, участвал е в едва 46-48% от гласуванията. Това е доста под средното за ГЕРБ, но близко до цифрите на ДПС. Това донякъде обяснява, защо се налага да приема толкова важни решения по късни доби – не го е правил през работното време.

И говорейки за отворени данни – точно това е решението за търговския регистър – всички имена, бивши и настоящи собственици, увеличаване на капитал, продажби и прочие, да се пуснат като отворени данни – структурирани, свободни и лесни за анализ и визуализация. При това, тук не само не е нужно, но е и противопоказно да се използват оная анти-спам „защита“, която само пречи на търсенето (вижте първия коментар). Пускането на няколко хиляди документи свободно не е никакъв проблем за сървърите им, предвид какъв бюджет са изхарчили за тях. Останалото – подписи, учредителни актове и ЕГН-тата могат и трябва да бъдат предоставяни срещу електронен подпис, с което да се покаже кой е има достъп до тях, ако стане някакъв проблем. Пълният текст на актовете и подписите обаче не е от интерес за разследванията, стига важната информация да е добре описана, свободна и лесна за обработка. Така бихме могли лесно да направим анализ и да изкараме автоматично връзки между всички фирми на всички съмнителни фигури във властта.

Сигурен съм, че може и да проследим стъпките на тази смъртна присъда за регистъра назад към приятелите и роднините на депутата Радев и да посочим конкретно на кому прави услуга този път. Явно целта е точно това да бъде предотвратено и както са тръгнали нещата – ще успеят. И все зад мистичното булото на лични данни и защита на бизнеса. Хубавото е, че сега имаме достатъчно прозрачност да ги сочим с пръст и да намираме скритите интереси в решенията им. За сега…

Коментар от ГЕРБ за закона за протестите и отговорът, който всички чакаме

Боян Юруков — Fri, 22 Jan 2010 10:33:19 +0000

След големия интерес към статията ми от вчера относно промените в закона за протестите внесени от ГЕРБ, а и към темата по принцип, направих следващото логично нещо – обадих се на депутат. Обадих се всъщност и на тримата, но само един ми вдигна Красимир Ципов. След известно суетене, 9 мин. разговор и 6 евро сметка, ето резултата:

/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ’90 година при действието на конституцията от ’81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ’09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите

Боян Юруков — Thu, 21 Jan 2010 14:57:54 +0000

Ето какво може да прочетем във Vesti.bg днес:

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ’67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ’73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ’71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.

Интервю с политик: Мария Капон

Боян Юруков — Fri, 27 Mar 2009 13:06:46 +0000

Мария Капон е независим народен представител в 40-тото Народно Събрание. Родена е на 08 Април 1969 в Пловдив, от където е и избрана за депутат. По образование е икономист като висшето си и редица други специализации е завършила в Германия. Владее 5 езика освен родния си и преди да стане народен представител е работила за Международния панаир в Пловдив, като управител на фирма за изложбени услуги и в управителния съвет на ТВ Европа. Тя е учредител и председател на Единна народна партия. Омъжена е и има едно дете.

Още може да прочетете на личната й страница, в биографията й или във Facebook. Ето интервюто ми с нея по четири основни теми:

Български парламент и парламентарни избори

Какъв смятате, че трябва да е един народен представител по образование и опит?

Трудно се трупа опит като народен представител ако не си бил, така че изискването за опит трябва да се поставя много внимателно. Добре е да имаш широк поглед, да си добре образован и да си носил отговорност за хора.

Какво е отношението ви към предложението за мажоритарен вот?

Преди повече от година с колеги внесохме проект за нов Избирателен кодекс. Той предвижда половината от депутатите да се излъчват мажоритарно, другата половина – с партийни листи. Според проекта, който възпроизвежда немския модел, в 120 едномандатни района се избират личности. Отделно един избирателен район е цялата страна. В него партиите издигат национални листи и така се класират останалите 120 от общо 240 народни представители. Казано накратко, това е шанс гражданите да посочат за свой представител личност, ползваща се с високо обществено доверие, без непременно този човек да е удобен на някоя партия или партиен лидер.

Защо според вас все още има гласуване с чужди карти в парламента?

Трудно ми е да ви отговоря, но това е част от колективната безотговорност на хора, които са склонни да дадат в чужди ръце делегираното им от избирателите доверие. Аз не бих могла да постъпя така и мога спокойно да заявя, че не съм го правила нито веднъж. Не на последно място това уронва престижа на парламента и той не напразно е на последно място по рейтинг като институция, а не забравяйте, че сме парламентарна република и това е много лош знак.

Много сочат ГЕРБ като победител в следващите избори. Смятате ли, че това ще е добре за България?

Това са данни на социолозите. Помагала съм на ГЕРБ, когато партията прохождаше и търсеше своята международна легитимност с Европейската народна партия. Бях и съм убедена, че трябва да се дава път на млади лица в политиката, че поколенията трябва да се сменят. Тогава това звучеше еретично. Много от старите лидери и от т.нар. традиционни десни партии не приемаха тази позиция и дори гласуваха против асоциирането на ГЕРБ към европейското семейство на десницата. Днес се прескачат да обясняват как ще управляват заедно, как това е сестринска партия без която не може и т.н. Не изпитвам нито злорадство, нито задоволство по-важното е да се създаде проект, който ще работи за модернизацията на България. Преди година от името на Единна народна партия лансирахме тезата за провеждане на операция „Чисти ръце”и това беше погледнато като ефектна ПР акция, но сега 12 месеца по-късно практически целият политически хоризонт от дясно до ляво повтаря тази необходимост. Ние разработихме Меморандум за управление с конкретни мерки и мисля, че това ще бъде добро за България.

Смятате ли, че един депутат може да направи компромис и да не огласи някаква скандална вътрешна информация с цел да спечели поддръжка за по-важни според него/нея проекти?

Цената на компромиса е особен въпрос в политиката. Затова англичаните казват, че това е мръсна работа за джентълмени. Често обичам да казвам, че истината ще ни спаси. И смятам, че ако съм спечелила поддръжници съм го правила именно по този начин. Когато управляваш държава обаче има национални интереси, които понякога налагат да се отложи във времето някоя „кухненска”история, колкото и тя да е неприятна, ако тя ще навреди на държавния интерес. По такива поводи обикновено се снимат филми 20 години по-късно.

ЕС и евроизбори

Как се различават качествата на един народен представител и евродепутат?

Качествата обикновено са лични, но когато те изберат за евродепутат ти ставаш представител на всички европейци, не просто на българските или на гръцките, например. Отговорен си за Търговище точно толкова, колкото и за Каталуния. При българските народни представители отговорността има по-регионално звучене, доколкото си избран от определен район с волята на група хора от едно населено място (многомандатен район).

В какво според вас се изразява проблемът в комуникацията между българските власти и европейските институции?

Ако шегата ми е приемлива – българските власти се опитват да надхитрят европейските институции, а европейските институции им показват, че това няма как да стане. Разбира се, комуникацията е и въпрос на стандарти. Понякога от определена българска институция се изискват пет страници точен отчет, а ние изпращаме 120 страници обяснения, защо не можем да направим отчет.

ЕНП ще излъчи ли кандидати за евро-депутати и ако не – коя друга партия ще подкрепите?

Разбира се, че ще излъчим. При нас, въпреки младостта ни и рамера на партията има достатъчно подготвени хора, които работят по европейската проблематика и ще бъдат гордост за всяка листа, в която партията ни е решила да участва.

Защо според вас липсва интерес към темите на ЕС и евроизборите?

Ежедневните проблеми на хората им се струват много по-важни и не смятат, че решението им е в Брюксел. Много далечна им се вижда политическата регулация на Съюза и решенията вземани там до техния делник, в тяхното населено място, в тяхното семейство. Затова активността на тези избори е ниска, но бързам да ви предупредя, че това не е български феномен.

Как вие бихте популяризирали евроизборите, за да излязат повече хора в изборния ден?

България е десетата по големина страна в Европа и нашият глас има значение. Нямаме право да се държим като страна-кандидатка, като наказани ученици, след като сме пълноправен член и нашето мнение има точно толкова значение, колкото на всяка една друга страна. Въпрос на българско самочувствие е да се гласува на тези избори.

Online медии и блогове

Какво е мнението ви за социалните мрежи, блоговете и тяхната роля в политическия интернет PR?

Страхувам се да не се окаже и това чисто човешко, лично пространство обсебено от хора, които го използват за политически цели. Естествено, че е място за модерна комуникация, но не искам тя да загуби от свободата си, да стане казионна, клиширана, пълна с пропаганда и лозунги. Това ще бъде ужасно.

Смятате ли, че депутатите трябва да имат собствени блогове и да съобщават на гражданите информация „от кухнята“?

Моята „кухня”е отворена откакто съм се залела в това Народно събрание. Още в началото на мандата ми имах личен сайт, в който всичко се съобщаваше. Днес донякъде тази функция беше иззета от сайта на Единна народна партия – enp.bg, по разбираеми причини. Бях избрана за председател на партията. Общувам активно във Facebook от около месец. Намерих много нови приятели и това ме кара да се чувствам щастлива, защото намираш съмишленици, дори когато се прибереш уморен, а не само, когато си тръгнал на среща на 300 км от София

Какво е отношението ви към електронното гласуване?

Изцяло позитивно. Мисля че след като можем да извършваме разплащания по електронен път и това е достатъчно добре защитено, можем да даваме и гласа си. Още повече, че стотици хиляди българи са зад граница и напрактика нямат възможност да упражнят гражданските си права.

В личен план

Какви са ежедневните ви задължения като народен представител?

Имам сериозен екип, който работи с мен и прави програмата ми за седмица напред. Ангажиментите ми са много както по работата ми в бюджетна комисия, така и по законите, които минават в пленарна зала на Народното събрание. Поне два дни в седмицата съм в избирателния си район, където имам постоянно действаща приемна (през цялата седмица има хора, които приемат сигнали). В същото време имам много обществени ангажименти като председател на Единна народна партия и като народен представител, който е задължен да контролира изпълнителната власт. Обичайната форма е във вид на питания и актуални въпроси, но нерядко, когато случаите са особено скандални внасяме сигналите директно в прокуратурата, какъвто бе последният случай с ДФ „Земеделие”.

Какво отчетохте, че ви липсва като опит в първите дни на тази ви служба?

Беше много странно, защото никой не ни обясни нищо. Напрактика се самообразовах като гледах колегите, за да схвана поне тънкостите на процедурите в Народното събрание, но аз се уча бързо и мисля, че се справих.

Как се отнасяте към критиките, че всички депутати са корумпирани и мързеливи?

Не ми е приятно, естествено, но това е слабостта на колективните органи. Когато има знакови лица, известни с корупцията си или един педофил е много трудно да спреш говоренето, че всички са „маскари”. За себе си съм спокойна, защото последното, което съм чувала за себе си е, че съм мързелива, камо ли корумпирана. Все пак не е приятно, защото тази институция в продължение на четири години представлява народното доверие и е отвратилно да се смята, че то е въплътено в корупция и мързел. Истината е, че има колеги – и от ляво, и от дясно, които много съвестно изпълняват ангажиментите си.

Успявате ли да постигнете баланс между личния си живот с работата като депутат?

Категорично не. И това е една от големите ми слабости. Дано детето ми и близките ми ме разберат и ми простят, защото нищо не може да замени пропуснатите мигове.