Монологът на Диана Найденова

Няма начин да не сте видели „интервюто“, което Диана Найденова сътвори по „Нека говорят…“. Ето официалния запис, че БТВ скоро ще цензурира копията в YouTube. Разбираем е гневът й към физическа атака към неин колега и е разбираемо, че иска да изрази личното си мнение. Проблемът е, че го прави от позицията на журналист претендиращ за обективност и професионализъм. Показа абсолютна липса на етика и безпристрастност в един разговор, който по-скоро бихме могли да наречем монолог. Харесвам някои от интервютата й, защото явно се стреми да задава неудобните въпроси. В случая няма значение каква е темата и кой какво подкрепя – важното е, че тя си имаше някаква теза и я разви сама независимо от опонента си, фактите и смислеността на въпросите. Не случайно цялата мрежа я напада в момента.

Провокациите

Отново се започна с приказката, че протестите са платени и поръчани, че еколозите вадят пари от тях и че защитават икономически интереси. Отново имаше провокатори както сред протестиращите, така и в медиите. Побоят над журналиста от БТВ беше срамна, но определено предизвикана реакция. БТВ се правят на жертви и обидени в случая, но истината е, че в първите два дни на протестите не казаха нито дума. Не бяха единствени, но с отношението си събраха цялата нетърпимост на обществото. Пълното медийно затъмнение спря, когато се видя, че нещата няма да отшумят просто така. Причините може би се крият в разкритията на Бивол за икономическите им интереси в закона. Вероятно е и несигурност какво би се харесало на властта и липса на чувство за журналистически дълг. Междувременно спирането на записи от страна на БТВ продължава. Цензурирали са дори шегадийски химн пуснат като виц.

Ние сме децата…

Много се изговори за това как се е организирал протеста, който го води и каква е целта му. Всички видяхме текста „Ние сме децата на прехода“ и той е прекрасен. Авторът е Георги Деянов и първо го пуснаха в Петел. Особено ми хареса цитата „Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта.“ Това посочва много важен аспект от протеста – борба с безпринципността в решенията на парче.

Най-големият проблем е, че нито политиците, нито журналистите все още осъзнават що за животно е спонтанният протест. В техния речник няма такова нещо като свободомислеща тълпа от хора. Журналистите искат да има някой водач, за да могат да го интервюират и поставят в контекст. Политиците искат да има организация, чийто връзки да изобличат или да придърпат към себе си. Идеята, че няколко хиляди души са се събрали без организация и без водачи заради една обща идея и разбиране просто ги плаши. Такава тълпа не може да бъде контролирана, защото не разчита на пъдар, в каквато роля се виждат те. Най-дефиниращото качество на нас българите – цинизмът – диктува, че това нещо не може да съществува.

В същото време самата тълпа работи по всички закони на стадото – има всякакви хора с всякакви идеи и методи. Има гамени и активисти. Има пламенни оратори и опортюнисти. Макар текста на Георги да е прекрасен като манифест, аз по принцип не обичам такива послания. И аз съм писал подобни, но се поучих. Те поставят в рамка това, което всеки един в свободно организираната група мисли и цели. Добре е, че обобщава проблемите и генезиса на недоволството, но в същото време е донякъде вярна позицията на Нора. Има и страшно много непукисти и циници от същото това поколение, които не ги интересува и не правят нищо. Вярвам, че нито едното, нито другото е норма и не може да отписваме усилията на едините заради другите. Истината е, че историята и посоката на обществото се поменя винаги от индивиди, но тяхната работа зависи от настроенията и желанията на точно това общество. Когато съществува нужда от промяна и усещане за проблем, въпрос на време е няколко хиляди души да блокират Орлов мост.

Какво следва?

Законът беше спрян. Търси се консенсус между кабинета и „еколозите“. В случая наистина еколози-специалисти участват е дискусиите, но покрай това всички протестиращи биват наричани еколози и така се поставят под една шапка с еко-организациите. Това е превод на случващото се на езика на медиите и политиците. В техния речник, както казах, няма място за самоорганизиращи се граждани и отворени позиции.

Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи извода, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие.

Когато протестите продължат толкова време, вече далеч не говорим за конкретния повод – законът за горите. Проличават сериозни проблеми в системата и отношението към гражданската позиция както при медиите, така и при политиците. Виждаме го на всеки няколко седмици, когато избухне скандал. Просто медиите или мълчат, или управляват новините. Това все пак е бизнес – ефирното време, естествено, струва пари. Новините за жалост също са вече стока и се продават като такава. Грозната истина, която лъсна и накара всички да настръхнат е, че вече и интерпретацията на журналистите е стока и се плаща. Макар медиите да са компании гонещи печалба, журналистическата етика би трябвало да има върховенство. Макар да се правят на обидените, самите журналисти налагат собствен филтър в репортажите си. Не е нужно да са корумпирани – достатъчно е да знаят какво е нужно да пишат и за кое ще имат проблеми.

По аналогичен начин е напълно възможно Борисов да е искрен като ни убеждава, че кабинета не е гонел лобистки интереси с този закон. По никакъв начин обаче не може да гарантира, че това е така при изготвянето, гласуването, съпътстващите промени, наредби и прилагането на мерките. За тази цел трябва да има контрол от страна на гражданите, прозрачност в управлението и активисти, които да се борят с нарушаването на законите. Точно това виждаме на Орлов мост в последните дни и точно това е механизмът за спиране на корупцията и поръчковите закони. Това е единственият доказано работещ начин. Назидаването на този тип прояви не говори непременно за корупмираност, но определено е индикатор за липса на визия.

Още по темата:
Димитър Николов – bTV: Нахалството на една национална телевизия
Монологър – Нека квичат
Offnews – Една нощ в ареста, без да съм направил нищо
Дневник – Диана Найденова в „Нищо общо“ с журналистиката. БиТиВи: Няма да се поддадем на натиск
PIA – Истината от първо лице: Цекоминевщината, свободата на словото и защо хората не харесват бТВ
Dnes.bg – Защо bTV получи звучен шамар
Бивол – BTV реагира на публикацията за акциите на Вики Политова в ПИБ