дилма русев – Блогът на Юруков https://yurukov.net/blog Нещата които искам да споделя с другите Fri, 03 Jan 2025 14:43:24 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=7.1.3 1096121 Дилма Русев, Лула и Южна Америка https://yurukov.net/blog/2010/dilma-rusev-lula-i-yujna-amerika/ https://yurukov.net/blog/2010/dilma-rusev-lula-i-yujna-amerika/#comments Wed, 03 Nov 2010 05:40:35 +0000 http://yurukov.net/blog/?p=8068

Понякога ми е интересно как се получават съвпадения. От няколко месеца следя едно предаване на Ал Джазира наречено „Listening Post„. В него анализират медийната обстановка по света, липсата на свобода на словото на места и експлоатацията му от медийни групировки на други. Едно цяло предаване беше предназначено за Оливър Стоун и филмът му „На юг от границата“ (South of the Border). В него той интервюира лидери на страни от Южна Америка и представя една по-различна визия за този континент. Издирвах филма почти месец и го гледах наскоро. В него беше и Лула, а ония ден избраха Дилма на негово място. За тях обаче ще говорим после.

Сега искам да се замислите за момент – какво знаете за Южна Америка? Първо ще се сетите за Бразилия и фестивалите им. После може би за Боливия и Колумбия с наркотиците, а Перу с индианските градове. Може би ще се сетите и за диктаторът Уго Чавес. Нормално е да мислим за далечни страни с клишета, а и не се съмнявам, че други го правят за нас и източна Европа въобще. Учудих се обаче до колко знанията ни за един цял континент се влияят от медиите в щатите. Заклеймяваме страните там като диктаторски и упадъчни без много да се замисляме – вероятно защото не ни засяга пряко.

Тук South of the Border дава една много свежа перспектива. Дори да не харесвате социалистическите методи и ексцентричността на Уго Чавез, трябва да чуете какво има да каже в този филм. При това не само той, но и Кристина де Кирхнер – първата жена избрана за президент на Аржентина, Ево Моралез – първият етнически индианец-президент на Боливия и Фернандо Луго – президентът на Парагвай. В основата си, разговорите с тях показват една друга картина – възстановяване на държави заграбени от западни компании и постепенно изграждане на средна класа чрез образование и социални услуги. Тази история се поддържа от други документални филми свидетелстващи за това как в най-тежките финансови кризи на континента през 90-те от Международния Валутен Фонд, на който ние се кланяме до днес, са експериментирали с икономиките им и до голяма степен са били отговорни за разрухата. Дори да не вярвате на всичко това, факт е, че народите им избират демократично тези лидери и левите им правителства с огромно мнозинство.

И тук идва Бразилия. За нас европейците, това е екзотична страна с весел народ и високи технологии. Надали знаем обаче, че е и страна със силно ляво управление. Досегашният президент – Луиз Лула, който буквално се боготвори от народа си, е в много прекрасни отношения с „диктаторите“ Чавез и Моралез. А сега на сцената излиза Дилма – бивша партизанка и дясна ръка на Лула. Убеден съм, че по негов пример ще държи близки отношения с лявата Южна Америка и това ще доведе до осъществяването на ЕС-подобен съюз и там – нещо, за което също говорят във филма.

Несъмнено щяхме да пропуснем тези избори и темата, ако бъдещият президент на Бразилия нямаше български корени. Мисля си обаче, че това е възможност малко да се образоваме за региона. При това не говоря просто за обща култура, а за разчупване на предразсъдъците, че моделът, към който се стремим – този в западна Европа, е единственият с потенциал за успех. Вярно, че Южна Америка има да измине много път, но там западният начин на мислене в управлението е довел само до разруха. Това за пореден път показва, че не трябва да приемаме наготово решенията на други страни, а да ги адаптираме към обстановката у нас.

А що се отнася до медиите – не очаквам да предават друга информация за Чавез, Моралез или Луго, освен тази, която са прекопирали от западните си колеги. В крайна сметка истинското ляво управление е лошо за бизнеса, а никой не иска това, нали? Затова и имаме толкова клиширано мнение за тях. Колкото по-бързо осъзнаем, че светът е пъстър и че за всяка тоналност изисква различен начин на мислене и взимане на решения, толкова по-бързо ще открием мястото си в света. Защото ми се струва, че точно това правим в момента – питаме сме кои сме ние и за какво се борим.

Филмът South of the Border може да намерите в международните торент сайтове. Бъдете обаче настоятелни, защото не се среща често. Пишете ми, ако имате нужда от помощ. За предаванията на Listening Post по Ал Джазира погледнете YouTube канала им.

Благодаря за снимките на Associate Press и AlphaDesigner.

]]>
https://yurukov.net/blog/2010/dilma-rusev-lula-i-yujna-amerika/feed/ 25 8068