Снощи изказах мнение, че няма начин да намалят забраната за пушене. Особено след изказванията на здравния министър и на Борисов срещу идеята. Днес обаче икономическият министър заяви, че подкрепя инициативата, въпреки че на самият него му е „по-приятно да посещава заведения без тютюнев дим“. Като аргумент в полза на компромиса Добрев дава уверенията на туристическия бранш, че резултатите им за тази година са трагични.

Първо – кога не са казали, че са трагични? Всяка година се жалват колко по-зле е от преди, но най-малкото все отчитат ръст на посещаемостта. Второ, били доказали. Как? С финансовите им резултати? Нека да ги видим тогава! Говорим много за финансова прозрачност – нека изкара туристическия бранш приходите и разходите на хотелите и заведенията за миналата и за тази година. Не е нужно дори навсякъде – само в големите курорти. Нека сравним оборотите и съм сигурен, че ще видим увеличение дори без да нормализираме на данните към намалената покупателна способност на хората.

Може би тогава ще кажат, че всъщност реалните, а не официалните печалби са намалели. Ами нормално – след вързването на касовите апарати с НАП всички хотели и заведения трябва да регистрират целия си оборот и да плащат надлежно данъците. Естествено, че чистата печалба ще падне като излязат от сивия сектор! Ако обаче още твърдят, че забраната за пушене е основният проблем – да изкарат реалните си обороти от последните няколко години пред НАП и ще позволим да се пуши. Приходите от укритите данъци ще са достатъчен компромис от тяхна страна, за да сме готови ние на такъв.

Точно това е ключовата дума в момента – компромис. Сега е забранено да се пуши на публични места. Не се спазва много, но това е друга тема. На тази карта може да намерите сигнали за нарушения, а тук събираме доблестни заведения. Кой обаче ще направи компромиса, за който Добрев и цигареното лоби говорят? Няма да са заведенията или цигарената индустрия. Няма да е и държавата, която иначе би могла да даде преференции за заведенията без дим. Компромисът ще направим ние – щем или не щем. И то защото туристическият сектор и тази година твърди, че е зле.

Знаете ли кой сектор също е зле – здравния. Ако тютюнопушенето е сребърен куршум за проблемите на туризма, защо не позволим пушенето в болниците? Какво толкова? Явно сме готови на компромис. Нещо повече – докторите от болници с големи дългове може да бъдат задължавани да рекламират марки цигари. Така ще се привлекат спонсори и ще се реши финансовата криза в здравеопазването. Защо да спираме там обаче – детските градини са прекрасно място за пушене. Родителите ще идват специално, за да дръпнат по една. Ще прекарват повече време с децата си, а тютюневите производители ще дават мило и драго да слагат реклами върху катерушките, за да индоктриниране отрано подрастващите с тяхната марка. Това е следващата логична стъпка след забраната на злите родителски кооперативи.

Струва ви се прекалено? Защо? Нали сме били готови на компромиси? Въпросът е само къде ще падне летвата, а явно това въобще не зависи от желанията на обществото. Говори се, че трябва да има дебат и това е така. Проблемът обаче е, че термини като „лично право“, „икономически ползи“ и „здравни аспекти“ се използват толкова фриволно, че нито юристите, нито икономистите, нито докторите могат да ги разпознаят.

В същото време, силно намалява убеждението ми, че фиаското около отмяната на забраната за пушене е просто политически трик – вижте, има лобистки интереси, но по точно тази тема ние браним волята на народа… затова не гледайте останалите скандали.