След като два месеца нямаше нито отговори, нито списък, нито методология, успях да получа данни от тях за имотите и направих карта, която да показва кои са тези имоти и къде са. Картата предизвика много реакции, включително отговор от МРРБ, че всъщност нямало да продават веднага, че това бил предварителен списък и след внимателен анализ ще преценят къде е отпаднала необходимост и какво да се прави. Много медии и активисти използваха картата да намират обекти, които ще се продават, а не следва по различни причини. Оказа се също, че много кметове не са били дори уведомени за плановете за държавни имоти в техните общини. За много от обектите дори не се знаеше каква е собствеността и в коя компания с държавно участие са свършили.

Затова дадох възможност за подаване на сигнали направо в картата. Получихме няколко десетки за последната седмица и се преглеждат. Целта е да се задават конкретни и добре формулирани въпроси към съответните институции от пленарна зала.

Много повече бяха запиванията къде са търговете, къде може да си купи човек имот. Сякаш доста повече хора искаха да „намажат“ от хаоса, който прозира в целия процес, отколкото такива, които искаха да спрат безвъзвратната загуба особено на апетитни парчета земя. В действителност, по-големият интерес към такива търгове не е лошо. Не се съмнявам, че има много държавни имоти, които тънат в разруха и не се използват. Принципно няма нищо лошо в това да се продадат и използва и големият интерес към тях само би следвало да повиши цената им. Както изтъкнах пред Свободна Европа, проблемът е, че сред тези 4400 несъмнено са намушкани не един и два имота, към които отдавна има апетити и планове и се използва повода да бъдат подарени сред традиционната липса на прозрачност и хаос.

Първото го намалихме. Сега натискаме по второто.

Агенция за публичните предприятия и контрол

Това е наследникът на небезизвестната Агенция за приватизация. Именно те трябва да извършат търговете за онези имоти сред 4400-те, които Желязков все пак реши да продаде. Както каза – не веднага, а след внимателен анализ.

Тези дни автоматизирах следенето на регистъра им и вече в реално време на GovAlert може да се следи дали има нови търгове и промени по съществуващи. Вече са публикувани съобщения за планираните към този момент – 15 от които само 4 имат насрочени дати. Работя по това да сложа имотите, за които се отнасят търговете на картата с „ония“ списък на Желязков, както и в картата за градоустройството на София, Пловдив и Благоевград. Няма да ги включа в картата със застрояването в София. Същото важи за почти 600-те търга, които агенцията е провела в последните 5 години.

Докато разглеждах търговете, забелязах няколко познати. Сред 15-те планирани търга, има шест включени в списъка на Желязков – същите, за които каза, че трябвало внимателен анализ, който тепърва щял да се прави. Проблемът с това изказване е, че някои от тези търгове са били обявени преди да бъде направено, преди да публикувам картата си, да се разбере какво правят и да предоставят дори данните.

• Имот в с. Драгоево, Шумен – търг обявен на 1. юли, насрочен за 24. юли | Карта | Търг
• Имот в с. Тодор Икономово, Шумен – търг обявен на 1. юли | Карта | Търг
• Имот в Габрово – търг обявен на 16. юни | Карта | Търг
• Имот в Разград – търг обявен на 13. юни | Карта | Търг (изчезна от АППК)
• Имот в Разград – търг обявен на 10. юни | Карта | Търг (изчезна от АППК)
• Имот в Свиленград – търг обявен на 9. юни | Карта | Търг

Иначе казано, първите шест от 4400 вече са били пуснати за продажба след решението на правителството. Доколкото последното съобщение на МРРБ, че щяло да има подробен анализ и прозрачност преди каквото и да се продава да противоречи на твърденията на Желязков преди това, тези действия на агенцията всъщност потвърждава притесненията ни, че ще бързат. Намерих решения на МС с подписа на Желязков от 1-ви юли, които позволяват продажбата на още имоти като горните, което значи, че ще очакваме десетки подобни търгове в близките седмици.

Какви са измеренията на това ще разберем тепърва. Вече може да следим за нови електронни търгове през GovAlert (търсете АППК), но не знам дали ще правят и такива, които не се обявяват в публичния им регистър и дали всички продажби от държавни институции и компании минават през тази агенция. Би трябвало, но цинизмът и опитът с работа с държавни институции неизменно носи със себе си съмнения.

Допълнение: Препоръчвам да прочетете и статията на в. Сега по същата тема. И те са открили някои от търговете и да добавили още информация за процедурата в МРРБ и още имоти приготвени за продажба.

Паметник на културата с предизвестен край

Междувременно днес попаднах на интересна продажба от същата агенция. Първият етаж в тази къща заедно с 50% от общите части е бил продаден през 2021 за 540 хиляди лв. на оръжейния търговец Кирил Кленовски. Кленовски е свързан с Пеевски. През 2016-та е купил втория етаж заедно с останалото от къщата. Самата къща е паметник на културата и предвид местоположението цената е много под себестойността дори на парцела. Мисля, че знаем какво ще се случи с къщата. На това място може да се строи до 5-6 етажа освен, ако нямаш човек в СОС и ВАС.

Допълнение (30 юли)

Два от търговете в АППК – 1003 и 1006 са изчезнали от страницата им. Не затворени без успех, не отменени, а изтрити. Става дума за два парцела в Разград. Линк към картите тук и тук. Ще видите, че данните от търговете още се пазят при мен. Няма обяснение защо са изтрити тези търгове, както и защо МРРБ изтри оригиналния списък, който ми предостави в края на юни. Вижте допълнението от днес на предишната статия.

„Излишно е да се правите на изненадани. Цялата проектосметна документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър през последните петдесет ваши земни години, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по официалния ред. Прекалено е късно сега тепърва да вдигате шум.“

Из речта на Вогоните за разрушението на Земята
„Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс

През годините се оказа, че съм натрупал доста скриптове, които ме уведомяват за различни неща – новини в МВР, проектозакони, издирвани от Интерпол, европроекти и прочие. Отдавна се каня да ги обединя в една услуга и пусна свободно. Този процес започна преди две седмици.

Целта е проста – да научаваме веднага за информация пусната от институциите в сайтовете им. Почти всички са длъжни да пускат веднага решения, новини, поръчки и прочие незабавно в интернет. Дълга тема е до колко го правят. Дори когато се спазват изискванията обаче, тези решения остават заровени във вътрешни страници и изчезват в архивите. Има вече достатъчно примери как обществото протестира пост-фактум за нещо „обявено“ месеци по-рано. За да не изпуснем нещо, трябва да следим постоянно десетки портали.

Както винаги, аз търся техническо решение на проблема и направих система, която да го прави вместо нас. За сега представлява само twitter акаунт – @GovAlertEU, където се пускат всички новини. Може да го следите и без да използвате twitter. Планирам и сайт с оценки, коментари, статистика по-подробна информация. За сега всички линкове в twitter съобщенията отварят оригиналната страница.

Към този момент се проверяват следните източници на информация:

Повечето се проверяват на всеки 10 минути, някои по-рядко – на всеки 1 до 4 часа. Това означава, че най-често в рамките на минути след пускане на новината, тя ще се появи с линк в акаунта в Twitter. Ако има повече решения наведнъж, както често се случва при МС, те се групират в един tweet.

За първите си две седмици услугата се радва на добър интерес. 132 последователи в Twitter, около 400 tweet-а с новини, 8790 посещения на линковете от 600 различни потребители. Разбивка на посещенията виждате на графиката горе. В първите дни са добавени доста новини от стари периоди с цел кеширане.

Приятното на този проект е, че се състои от множество малки и бързи за тестнане компоненти. Това означава, че мога да добавям нови източници когато имам 30 мин. време тук или там. Следващите, които планирам са новините на български от Европейския парламент, обществените поръчки и новите документи по тях, европейските проекти, новини, обяви и търгове от останалите министерства. Когато имам повече време ще помисля и как би могъл да изглежда сайта, абонамента по мейл и прочие. Търся и ново лого на проекта.

Основният проблем на услугата е промяната на интернет страниците на институциите. Например, сега около изборите сайта на ЦИК се изменя постоянно и се налага да се правят леки корекции върху скриптовете. При пълна промяна на някой сайт, скрипта трябва да се пише наново. Това е защото институциите ни не публикуват информацията си в отворен формат и се налага да се изчита не много добре структуриран HTML.

Ако имате идея какви други източници на новини биха били полезни, пишете в коментарите. Приемам всякакви предложения и критика. Имам доста идеи какво може да се прави с данните и се надявам да намеря време тази година да ги осъществя.

Тук виждате последните новини GovAlert.eu:

Допълнение

След кратка дискусия в twitter се оказа, че govalerts.eu не дублира напълно alerts.obshtestvo. Там се фокусират само върху документи и уведомяват абониралите се веднъж на ден, седмица или месец. Идеята на моята услуга е да следи за новини, обяви и решения и да ги съобщава в рамките на минути след като излязат. И двете са важни по различен начин. В случая с GovAlerts, при решенията от ЦИК понякога имаме часове да реагираме. Съобщенията на НЕК, например, важат само за деня.

Ще обмисля как може да работят проектите заедно. И аз планирам един rest api, така че ще могат да си говорят. Ще гледам да вкарам моите алгоритми за търсене на документи в Комисията по досиетата, документите за пленарна зала в НС и други, които вече следя.

В самолета към Германия гледах лекции на TED и макар да не бях съвсем съгласен с идеите в няколко от тях, забелязах някои интересни концепции.

Открих доста подходящо определение за нещо, което отдавна се опитвам да опиша с прости думи. Убеден съм, че всяко решение в каквато и да е институция се взима от един или двама души. Това не трябва да е задължително ръководен кадър, защото анализът и конкретните решения може да са взети на ниско ниво и просто копирани надоре по веригата. Макар да разглеждаме резолюциите, законопроектите, стратегиите и отсъжданията като действия от името на една цяла институция, почти винаги нещата опират до преценката на точно определен човек.

От тази отправна точка активизмът придобива различни измерения. Традиционно се влага огромна енергия в информационни кампании, подписки, протести и прочие, за да се постигне критична маса на недоволство и да се упражни масиран граждански натиск. Този подход не губи важността си, защото без обществото да разбира същността на определен проблеми, решаването му се остава на произвола на частни интереси и бюрократичната неефективност.

В същото време обаче, може да идентифицираме въпросните ключови кадри, които взимат дадено решение. Може да работим концентрирано върху това да им посочим важни аспекти от даден проблем, които вероятно са пропуснали или пренебрегнали. Така би могло да се постигне същия успех, както при една „преса“ върху цялата институция, без обаче да рискуваме голяма част от вложената енергията да бъде не само загубена, но дори контрапродуктивна.

Точно тази идея се описва с термина институционална акупунктура. Чрез древния медицински метод се упражнява натиск на точно определени точки по тялото, за да се регулира или пренасочва енергията му. Целта е да се лекуват болести, балансира метаболизма, намалява стреса и прочие. Паралелите с работата с държавните институции са видни. „Ръчкайки“ на правилното място по правилния начин и с правилните аргументи, можем да постигнем много. Аналогът на масовите протести биха били широкоспектърните лекарства давани често от лекарите при неясна причина за болестта. Тук обаче идват разликите – при акупунктурата точките за натиск са ясни от векове. При институциите трябва да ги търсим всеки път и от там идва същинската трудност.

Терминът „Институционална акупунктура“ проследих до Амори Льовинс и лекцията му в TED за зеленото бъдеще на американската енергийна система. Макар интересна, не съм съгласен с всички аспекти от тезата му. Това обаче не пречи да взема нещо полезно за себе си и това именно е силата на споделянето на идеи. Повече за термина може да прочетете от него тук. Препоръчвам ви да погледнете и сравнението между храната и информацията на Рангашвами, който пита какво бихме променили в ежедневието си, ако се отнасяхме към новините и данните, както подбираме храната си. Интересна е и презентацията на Гари Ковач, който визуализира с добавка за Firefox кои сайтове ни следят без наше разрешение. Свалих я снощи и бях изумен колко „преследвачи“ събрах за половин час.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Анкетата е спряна.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява.

За да бъда честен, има и някои хубави инициативи, които се забелязват. Едни от тях са безплатните и редовни консултации на социалното министерство за пенсионното и социално осигуряване в ЕС. Обясняват много подробно какви са правата ни и как да ги отстояваме пред (наравно с българските неуки и нагли) немски чиновници. За тези неща обаче се научава трудно – от уста на уста. Повечето неща – за законите, за изборите, за регламентите им – научаваме от слухове. Затова и предложих Външно да направи проста информационна система, в която всеки емигрант или студент в чужбина да се абонира за новини и региони, от които се интересува.

Въобще истината е, че „българите в чужбина“ е просто една политическа карта. Нищо повече. Не се осъзнава потенциалът, знанията, контактите, позициите в многонационалните компании, пък какво остава за емоционалният заряд, който е скътан. Няма стратегия как да се използва, къде е полезен, как да се подходи или кой да подходи. Агенцията за Българите в Чужбина е само административна функция, която много смятат за импотентна. Не знам дали е такава, но фактите са налице – не познавам никой в чужбина, който не само да е усетил помощта им, но и да знае какво прави тази агенция. Доста дори не знаят, че съществува. Това за мен е що-годе дефиницията на предното определение. И пак – това не означава, че хората там са некадърни – просто явно на никой не му пука.

В такъв случай, господин Премиер, аз питам – как ще се върнат въобще студентите от чужбина като 1. няма каквато и да е стратегия, 2. тези, които отговарят за тези неща, нехаят и 3. всеки ден ни се натяква, че сме в тежест на страната и посолствата ни? Да, разбирам – киберструктурни проекти. Да, те наистина са голям напредък, но да ви кажа – и Гърция има много магистрали. Дори прекалено много. Въпреки все още по-големите заплати, нямам никакво намерение да се местя там. В България емигрантите може да ги върне единствено и само възможността – да направят нещо, което тук не могат. Не заради пари, не заради ония бряст, на който са се катерили като деца – възможността да направят нещо. Запитайте се, един предприемач с достатъчно средства, международни контакти и опит, ако дойде в България и започне бизнес, колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат? А замислете се – точно този тип хора правят ония 4% от БВП. Затова ви съветвам да се насочите към студентите – там е доста по-лесно. За да разберете обаче защо, все пак трябва да се вслушате какво все пак мислят тези, които ще връщате.

Това не е лична атака към тези, които сега са на власт. Писах същото и за тези преди тях, и тези преди това. Просто няма голяма разлика – все още я няма прозрачността, отговорността на институциите, реформите и въобще всички надежди свързани с младата кръв в управлението. Знам, че сега доста ще ми скочат, че виждаш ли – признавам провала на управлението. Не, тези определено направиха доста въпреки острата липса на качествени кадри и опит. Най-малкото признаха и започнаха работа по съществени проблеми. Не съм фен на демагогията и масовата депресия, която е обхванала всички българи – и в България и извън нея, но за да се решат проблемите, трябва да се говори. Сега това липсва. На всички нива.

Ето още текстове по темата:

• WebCafe – Как ще ни върне Бойко Борисов от чужбина?!
• Дневник – Напускам България или оставам?

Заглавието на статията трябваше да бъде „Депресията на един народ“. Стори ми се обаче твърде „анализаторско“, а не ми се ще да правя анализи. Тях са ги правили други. Днес The Economist излезе със статия за т.н. източен парадокс – „Богатите, бедните и България“ (на български; благодаря Алекс). На пръв поглед не казват нищо, което не знаем – каквото и да става в страната ни, ние винаги сме най-нещастни. Според данните на цитираното изследване, въпреки, че не сме изобщо сред бедните държави, нивото на щастие е едно от най-ниските. За сравнение, бразилците, които са дори с по-ниски доходи, са сред най-щастливите.

Иначе ние сме най-зле, държавата ни е най-зле, политиците са ни най-зле, доходите ни са най-зле, живота ни е най-зле, бъдещето е най-зле, а миналото е за националисти. Нали? В същото време имаме една романтична представа за „останалия свят“ и особено за „европата“. Обичам да давам примери за това колко глупава е тази представа и имам един от днес. Тъй като вниманието ни се ограничава само до „актуалните теми“, ето една такава – снега. Всяка зима се оплакваме как ни е „изненадал“, как не се чистят улиците, транспорта блокира и никой не си върши работата. Ето ви снимка на Франкфурт от преди няколко часа. Този регион е един от най-богатите и като правило пада много по-малко сняг от България. Днес имаше не повече от 5 см. сняг и всичко блокира – влаковете закъсняват с по 30-40 мин, автобусите боксуваха, коли се въртят… въобще пълна програма. Може да си представите какво става като падне истински сняг – няколко дни става хаос. Чистенето на снега пък не е по-различно от това е Пловдив. От Twitter чувам, че в София тази година е доста добре. Разликата тук е само, че на доста улички просто слагат табелки в стил „Тук нямаме намерение да чистим“.

България не е лесно място за живеене – това е ясно. Истината обаче е, че никъде не е – нито в Германия, нито в щатите. Бразилия е по-бедна, с два пъти по-висока детска смъртност, с 7-8 пъти по-висока бедност и по-ниска образованост. В същото време си живеят живота. Същото важи и за много други държави. Значи проблемът не е в това, че нямаме пари и че 20 години градим демокрация. Проблемът си е в самите нас. Не сме калпави, не сме тъпи, не сме скапан народ – просто сме в депресия. Психолозите ще ни кажат, че депресията е едно такова състояние, което трудно можем да разпознаем сами, а това е важна стъпка към решението.

Вместо това ние предпочитаме да се самосъжаляваме. (Тук нямам линк – просто включете телевизора) Може би не индивидуално, но като народ – плюейки българите, ние плюем себе си. Защо сме избирали тези, защо сме слушали чалга, защо ни била тъпа телевизията, защо сума ти и хора напускат страната, защо шефовете не ни плащат, а работниците не им се работи… Не, „калпав ни е народа“ не е отговор. И не се опирам на историята, защото българите сега не са ония, които побеждаваха във войни, затъваха в кризи, създаваха държави и падаха в робство. Друг народ сме – не по-добър или по-лош, а друг. Работата е там, че не знам какъв народ сме – не знаем какво можем, не знаем какви са ни слабостите и силите. Не сме започнали дори да обсъждаме националните си приоритети. Разбира се, че е по-лесно да отметнеш цялата държава. А кой ще седне да направи другото?

Ето статията на Дневник, макар, че не ми харесва заглавието. Там има и по-голяма графика. В коментарите на оригиналната статия пък има някои доста идиотски попадения.

За какво й е на една държавна институция сайт? Зависи на кого се задава този въпрос. Ако сте журналист, от такъв ще научите за прес-конференции, отваряне на оферти за магистрали и скандални статии на политици. Ако сте представител на фирма, най-вероятно ще търсите подробности за обществени поръчки, нормативни актове и статистическа информация. Ако пък сте обикновен гражданин, надали някога ще попаднете на такъв и ще отхвърлите темата като поредното нещо, с което се харчат безсмислено държавни пари.

Макар да говорим, че живеем в дигиталната ера, много малка част от държавата ни е преминала в нея. Наистина, всяка институция има сайт, но скептичният гражданин ще е прав да се съмнява. Прав е не, защото няма нужда от такива представителни страници, а заради безполезността на сегашните. В последните месеци занимавам читателите на блога си с обществената поръчка за сайта на Народното Събрание. Там се публикуват решения, законопроекти и стенограми, които засягат пряко както право- и природозащитните организации, така и бизнеса. В търсенията си показах, че поръчката и подадените оферти са направени така, че да спечели точно определена фирма. Това, разбира се, не е нещо ново – подобни скандали има в много други институции. Нещо повече – в доста от поръчките за сайтове – като тези за общини и областни управи – изпълнението е толкова лошо, че сайтовете са практически неизползваеми.

Резултатът от милионите похарчени до сега е, че държавата ни може да се похвали със сайтове като този на Президентството, Министерски Съвет, Парламента и Външно. Ако влезете в който и да е от тях, ще намерите хаос от линкове, снимки, новини и дори банери. От дизайнерска гледна точка единствено чисто новият сайт на външно министерство може да се похвали, че не прилича на тези от 90-те. Може би ще кажете, че съдържанието е по-важно, но нито в този на Президента, нито в този на кабинета информацията е добре структурирана и лесна за намиране. Дизайна е този, които помага на посетителите да намерят търсеното. В случая на Народно Събрание и това не е би помогнало, защото често липсват текстове на решения и законопроекти. Вината, естествено, се размива някъде по веригата.

Проблемът всъщност е, че никой явно не намира тези сайтове за важни. Дори с 200 хиляди лева отделени за новия сайт на парламента, надали нещо ще се промени. Причината е, че няма стратегия за развитие. Липсва концепция. Поръчват се сайтове колко да се усвоят някакви средства и да има нещо „там“. Резултатите обаче са лоши. След сигнал от блогъри и последвалия скандал беше спряна поръчка от 2 милиона за нов представителен сайт на туризма у нас. Вчера научих, че има нова заявка, но този път за 3 милиона под формата на реклама. На летището във Франкфурт има билборд от подобна поръчка (вижте първия коментар), от който на всеки графичен дизайнер би му се приплакало. Също както от повечето обществени сайтове.

На този етап страниците на институциите ни са като онези ниски гишета, пред които трябва да се кланяме на чиновниците, за да получим нещо. Ако приемам това сравнение, излиза, че електронното правителство у нас по-скоро копира стария модел на работа, вместо да го реформира. Разликата в интернет обаче е, че реформата може да стане много по-бързо. При електронното правителство почти няма участие на чиновници, което спестява време и грешки. Изключвайки човешкия елемент, тези сайтове решават двата основни проблема пред бизнеса ни – тромавите процедури и корупцията. Мрежата е инфраструктура за бизнеса и в най-близко бъдеще ще стане също толкова важна, както магистралите. И в момента се храчат пари в тази насока, но единственото липсващо парче от пъзела е визия. Затова може би трябва да вземем на сериозно сайтовете на институциите и да изискваме повече от тях. Визията ще дойде от това търсене.

Боян Юруков, в. Пари
Вижте печатната публикация.

По принцип съм отрицателно настроен към Microsoft и Windows, но с това просто ме разбиха. Вече може безплатно да си инсталирате последната версия – Windows 7. И това не е всичко – upgrade-ът се пуска като обикновена програма и няма нужда да си преинсталирате целия компютър. След обикновено рестартиране на системата ще имате вече напълно функционален Windows 7. Освен, че старият ви лиценз ще важи и за новата операционна система, така няма да трябва да си запазвате по дискове и USB стикове всички стари документи и данни, както и да преинсталирате целия си софтуер. Всички програми ще си работят както и преди, но новата версия на windows ще с много повече екстри.

След провала на Vista мога да кажа, че 7-цата определено е голямо подобрение. Предполагам, че тази безпрецедентна стъпка от страна на Microsoft е заради нежеланието на много фирми да обновят компютрите си. Линка към промоцията ще намерите в края на статията:

Ох, извинявайте. Windows ли казах? Имах в предвид Ubuntu. Онзи ден си го поднових към новата версия 10.04. Напълно безплатно, напълно сигурно и напълно безболезнено. Докато се инсталираше новите пакети, писах документ за работа, а когато upgrade-ът привърши, просто го запазих и рестартирах. Всички стари програми и документи ми се запазиха.

Не мога да ви кажа, че да използвате linux за бизнеса си е по-добре. Има както своите предимства, така и недостатъци. Основните две са персонала, който трябва да се обучи и стария ви софтуер. Доколкото познавам програмите, които повечето малки фирми използват (фактуриране, счетоводство и т.н.), второто не е проблем, защото са елементарни и могат да вървят лесно под linux. Обучението на служителите е по-трудно, но ще е по-евтино от лицензите. Ако си плащате лиценз де. Като държавната администрация, която незнайно защо е засекретила договора си с Microsoft. Не е ли това обществена поръчка? Или са решили, че алтернативи няма?

Както и да е – заглавието е подвеждащо. Microsoft не предлагат безплатен upgrade и никога няма да го направят. Вместо това ще пускат по-скъпи и по-обвързващи лицензи. Може би тази зависимост може да ни накара да се замислим.

Направиха ми забележка, че от две седмици не съм писал нищо. Ето – пиша. Какво да пиша? За мен ли? Уча и работя. Като срещна някой познат на улицата в Германия и ме пита „Как си?“, точно това казвам. Аз блога така го възприемам – пишеш това, което би си говорил с останалите на маса или в автобуса. Добре де, някои теми се започват чак след 4-тата чашка, но нищо. Примерно не бих седнал от първата приказка да говоря за ГМО и проблемите на бизнеса с ефикасността. Всъщност като се замисля – правя го понякога, но както и да е.

Затова ми е и странно когато ме питат дали пускам платени статии. Даже ме питаха за конкретните ми тарифи. Няма значение кой. Използването на стандартни рекламни техники, „модернизирани“ с новото си име PR, в нета просто не става. Не само не става – не кефи. Не знам дали сте чували за Мария Попова (@brainpicker). Може би не сте, защото пише предимно на английски. Тя беше сред организаторите на TEDxBG и е стряскащо популярен човек в Twitter. Онзи ден говори на арт-конференция в New York и от това, което каза разбрах всъщност какво прави тя и въобще каква е ролята на хора като нея в мрежата. Фактически формулира новия модел на разпръсване на информация. Надявам се да намеря запис, за да ви го покажа.

Та така – блогове, twitter, все по-малко facebook. Сега сякаш всеки има блог. Добре е това и се очакваше. Бербатов и той. Веднага обявиха първата му статия за грешка. Никой не говори обаче за tweet-овете на външния ни министър по време на кризата в Чили. Освен Бедров де. В същото време гледаме сеир на поредния „скандал“ в политиката. Кой ще попитате? Именно! На няколко пъти се възпирах през последните седмици да пиша нещо по темите, защото просто нито една не заслужава внимание. Ето едно предложение – защо на някоя медия не ѝ хрумне да вземе да направи бойкот на тия глупости? Ще стане много забавно – пресконференция при премиера за онова около президента и журналистите изведнъж питат за АЕЦ-а или за нарушеното обещание за ГМО.

Да, знам – нали уж блоговете са за тази цел. Четем блоговете за да видим другата гледна точка и другите новини. Да, но фактически хората търсят и четат това, което им е пред очите. Тръби се за избори – всички за изборите търсят. Става скандал със секретарката на зам. министъра на отпаданите води (като нищо има и такъв) – веднага търсим кой е и какъв е. Тези, които си търсят и през останалото време истинските въпроси и проблеми са обикновено същите, които пишат за тях. Всички, които осъзнават истински какъв е проблемът с ГМО, са активисти по въпроса. По-голямата част от хората обаче, им е писнало от излишна информация и отбират смислените огризки измежду думите по новините.

Ааа, новините – този бастион на демокрацията. Не знам дали го четох някъде или го говорих с някой това, но стана дума, че параноята у българите за скрит смисъл и цели в думите/делата на другите идва от факта, че през комунизма всичко е било изкривявано. Затова сме се научили да се съмняваме и да подозираме. Теория на конспирацията с пълна сила! Защо никой не предполага наличието на елементарна некадърност? Ето вземете медиите – смеем се като правят грешки и ги плюем като видимо пропускат новини. Някой замисля ли се, че е (и) от некадърност? Липсват пари в държавата – да някой явно ги е откраднал (каквото и да значи това вече), но това са един или двама. Останалите 50 по веригата са били достатъчно некадърни, за да го позволят.

Ето това е проблемът според мен – некадърност и липса на ефективност. С кърпене и наливане на пари не става. И реформа да се направи – пак трябва да се обучат всички тези чиновници и „специалисти“ на новото. Проблем било да затваряме болници! – Преди това ги псувахме обаче като убият роднините ни. Буквално. Трябвало да затваряме болници, защото не са некадърни и само харчат пари! – И какво като се хвърлят парите в другите болници? През 2002, когато бяха първите акредитации на здравни заведения, помагах на една пловдивска МБАЛ да си оформи документацията. Такова напасване и мамене не бях виждал. Може би, защото не съм помагал в по-късните години. А трябваше да е различно (И.Б.).

На няколко пъти ми попадна да си говоря с хора от ГЕРБ. Надъхани хора са и им се работи. Гласувах за тях точно защото не са политици. Надявах се, че като си направят сами екипа, няма да се занимават с политика, а само с проблемите. И? Не че искам да ми показват всичко, но какво стана с прозрачността? Някои законопроекти не се публикуват в нета с глупави извинения като „счупена беше дискетата“. И после се приемат същите без никой да разбере. Ако наистина един решава всичко в държавата, дайте да стане ясно и поне да не харчим пари за обаждания по депутати. Аз само казвам, защото при мен сметките са международни. Искахме да хванат престъпниците – погнаха ги. Ние искаме обаче основно реформи и най-вече друго поведение. Айде де!

И така – писах, оправихме държавата и е време да сядам на маса. И утре е ден, и утре ще има нов скандал, та утре ще си говорим и за него.

PS: Впрочем честито на Капитал за новия дизайн на сайта им. Огромно подобрение е, но може и още.

През последните месеци спорадично излизаха съобщения, коментари и протести за държавната поръчка за подновяване на представителния сайт за туризма в България. Че имаме нужда от нов сайт е ясно и осъзнаването на силата на интернет от страна на държавната агенция е похвално. Това, което разбуни духовете обаче е нереалистично голямата сума, която държавата дава за тази цел – почти два милиона лева. Връзки към новини и коментари по темата може да намерите в края на статията.

Поради редицата неясноти около конкурса и определянето на сумата в края на Октомври писах на председателя на Държавната агенция по туризъм – Анелия Крушкова. Оригинала на писмото и отговора й (Изх. № ОПРР-03-385/29.10.2009 г.) може да свалите по-долу. Изглежда това, че се представих за „представител на тази четвърта власт“ и „експерт в конкретната област“ помогна за да ми получа отговор в рамките на едва три дни.

В отговорите Ви до сега Вие не упоменавате коя консултантска фирма е била наета да изготви критериите за обществената поръчка. Този аспект е от критична важност поради съмненията за конфликт на интереси и според законите за достъп на информация, обществото има право да знае. Коя е фирмата и по какви критерии е била избрана?

Фирмата, изготвила техническото задание по обществена поръчка с предмет „Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org и създаване на мултимедиен каталог на туристически обекти /атракции/ маршрути” е „Едита Груп” ООД. Фирмата е избрана след провеждане на обществена поръчка за избор на консултант с предмет „Изготвяне на документация за възлагане на обществени поръчки“ с обособени позиции.

След одобрение на документацията от Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” (УО на ОПРР) с Решение на председателя на Държавна агенция по туризъм (ДАТ) е обявена обществената поръчка.

В рамките на обществената поръчка, изготвена ли е оценка за състоянието на българския пазар и колко потенциални фирми биха могли да кандидатстват за поръчката? При такива високи изисквания е логично да се заключи, че е възможно да няма български фирми, които да имат възможност да я изпълнят. Една такава оценка е задължителна в такъв случай, за да се прецени дали ще е нужно да се поканят чуждестранни фирми.

При провеждането на обществената поръчка, ДАТ е спазила законовите принципи при провеждане на обществени поръчки, а именно: осигуряване на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Обществената поръчка беше обявена на сайтовете на: Агенция по обществени поръчки, Държавен вестник, Държавна агенция по туризъм и на официалната страница на Официален вестник на Европейския съюз. По този начин се предоставя възможност да участват както български, така и чуждестранни заинтересовани лица.

В условия на криза, такава голяма обществена поръчка внася смут е обществото. Дори всичко да е изрядно, предполагам, че сте наясно, че имиджа е много по-важен от документацията. Какъв обществен контрол над избирането на изпълнител и надзора на изпълнението сте предвидили?

В условията на криза, единственият начин България да запази пазарния си дял на световния туристически пазар е да предприеме решителни действия за повишаване на качеството на туристическия продукт, разнообразяване на предлагането и активизиране на рекламните и маркетингови дейности. С изключително скромния бюджет за национална реклама през последните години не бе възможно да се предприемат мащабни рекламни и маркетингови дейности. Структурните фондове на Европейския съюз (ЕС) ни предоставят такава възможност точно в момент, в който те са ни изключително необходими. Тази обществена поръчка е част от мащабен проект, финансиран от структурните фондове на ЕС, който има за цел да преодолее изключителното изоставане на България в използването на съвременните информационни технологии и он-лайн маркетинга.

Сами преценете до колко конкретни и коректни са отговорите й. Не съм запознат с фирмата „Едита Груп“, но от сайта им личи, че се занимават предимно с продуциране на музика и филми, както и малко с реклама и PR. Не видях да пише нищо за направа на интернет сайтове. Днес ще пиша на управляващия им директор с въпроси как са подготвили тази поръчка. [Допълнение] Ето отговорите им [!!!] Тук може да свалите оригиналите на въпросите ми към ДАТ и отговорите им. Повече по темата прочете тук:

СъПерник: Анализирай това: Държавната администрация със сайт за 2 милиона лева, Сайт за 2 милиона. Част втора и Част 3: Победа на фронта – Държавата ще преразгледа сумата от 2 милиона за сайт
ABC Design & Communication: Колко уеб агенции печелят по 2000000 лв.?
168 часа: 2 милиона лева за държавен сайт – снимки 1, 2, 3 и 4
Дневник:
Европа ще плаща втори път за бранд на България, От европарите за туризма са договорени 43 млн. лв. и 11 кандидата се борят за „доразвиване“ на държавен туристически сайт за 1.9 млн. лв.
Разкрития.com: Имате ли излишни два милиона лева? Направете си сайт!