В инструмента можем да избираме езици, периоди, термини, както и да сравняваме няколко такива. Графиката ще покаже и процентното отношение на книгите, които споменават зададените фрази спрямо всички издадени през дадената година. Точните проценти обаче не са важни, а сравнението между годините. Реших да изкарам седем графики, за да илюстрирам интересни факти от историята ни. За жалост нямат данни на български, но за нас английската и руската литература би била също интересна.

Натисни за по-голям размер

Горната графика показва споменаването на „Болгария“ в руската литература. Ако погледнете данните на Google, ще видите, че преди 1810 практически не се говори, има засилване около 1925, малък скок около освобождението и доста големи около световните войни.

Натисни за по-голям размер

Следва споменаване на България и Македония (в червено) в английската литература. Вижда се как популяризирането на гръцката история в началото на 19-ти век води със себе си споменаване на регионът Македония. В този случай е трудно да се прецени контекста, в който се споменават имената. Вижда се обаче ясно пиковете на споменаване на България спрямо Македония. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Тук виждаме споменаването на България и Румъния на немски език. Румъния е в червен цвят, а Walachei, както са наричали държавата в началото – жълт. Въпреки, че съседката ни се е освободила доста по-рано от нас, изглежда ние сме имали по-голяма видимост предвид размера на страната до войните. След това в немската литература се говори доста повече за Румъния, отколкото за България. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Следва споменаването на Батак в английските издания. Вижда се ясно пикът около Баташкото клане и няколко скока около войните в началото на 20 век. Забелязва се силно покачване в началото на комунизма и стабилно намаляване от началото на 90-те. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Следва сравнение между Варна (синьо), Бургас (червено) и Пловдив (жълто). Като важен морски град за Варна се е говорило много повече от останалите. За сравнение Пловдив изглежда е бил почти непознат. Възможно е изкривяване на данните, ако има други градове с такова има или има известно женско име Варна. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Последните две графики са споменаването на Левски на английски (горе) и на руски език (долу). Вижда се, че на руски се споменава няколко пъти малко след смърта му, докато на английски има споменаване дори докато е жив. Докато на руски има няколко сериозни скока през ’50 и ’70, на английки се говори от по-рано за него (вероятно в обзори и анализи) и става по-известен през ’70 и ’80. (оригинални графики на английски и руски)

Интересно ще бъде да се сравнят тези термини на френски, който до средата на 20-ти век е основният международен език. Още по-интересно ще е да се сканират всички книги, вестници и списания в Националната библиотека и да се изкара подобна графика.

В лекциите на TED, които споменах в началото, се говори и за индекс на цензура. Той се изчислява като се съберат отклоненията на различни автори на даден език. Тезата е, че когато има силен спад в отпечатаните творби на един автор или споменаване на определена фраза в даден период на даден език, то най-вероятно е имало цензура. Ако има силен скок – то най-вероятно има пропаганда. Така може да се изчисли средно за езика дали е имало много пропаганда или цензура. Там сравняват немския и английския. Интересно ще е да видим това за българския и руския.

На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?

Как се случи? Кой ви запали по програмирането?

Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?

Каква беше първата истинска програма, която сте написали?

Какви програмни езици сте ползвали до момента?

Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?

Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?

Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?

Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

Сега работя основно с Java и широк спектър от XML езици. Основно пиша eclipse plugin-а, онтологии и web services върху axis2.

Каква е връзката обаче тук? Нашите умни професори са решили, че е от особена важност да научим асемблер и то в късните семестри – след като сме се занимавали бая с Java. По принцип няма лошо – това е част от историята и наистина развива алгоритмичното мислене. Проблемът е, че професорът тази година такива неща дава, че не е истина. Едно, че имаме изпит, трябва да се предават домашни всяка седмица с по две задачи и куп подточки. Освен това всеки две седмици имаме да предаваме проект. И всичко това е на асемблер и не ни влиза в оценката. Ако не го направим обаче, няма да ни допуснат до изпита.

За да ви дам представа какви са проектите, ето кратко описание на последният. Имаме в един файл списък с имена и номера. Форматирани са по определен начин. Трябва да прочетем имената едно по едно и да изградим бинарно дърво за търсене, т.е. всеки корен е по-голям от левият елемент и по-малък от десният. След като построим дървото, трябва да изпишем елементите в определен формат на екрана, като използваме дървото за да са сортирани. Другите изисквания са, че трябва да използваме максимум 512Кб памет и не трябва динамично да резервираме сегменти в паметта.

На пръв поглед изглежда лесно. На C и Java това може да се направи за максимум 15 мин. Тук обаче става дума за асемблер, където си говориш направо с процесора. Затова е обяснимо защо вчера ми трябваха 6 часа висене пред лаптопа да го направя. Пак си е малко. Добре, че вече съм работил с асемблер и имам добър усет към алгоритмите. Кодът стана 400 реда, а паметта, която използвахме – около 250 Кб. Можеше и по-малко, защото примерните списъци за тестване бяха само 14 Кб, но реших да действам на сигурно и направих са поддържа списъци до 100 Кб. или 3300 имена.

Ето кодът на програмата, примерен тест и заданието(на немски). Може да ги тествате с MIPS компилатора Mars:

Поради това, че не можехме да резервираме памет динамично, се наложи да направя голям буфер. В него един след друг слагах редовете с имената и номера във следният формат: 4 байта за адрес на ляв под-възел (child node), 4 байта за адрес на десен под-възел, фамилно име, „шапация“, първо име, „:“, номер. Когато съответният възел няма ляв под-възел, адресът е равен на нула. Първият ред от данните се взима за главен корен. После всеки следващ елемент се сравнява с него. Ако е по-малък – отива се на адреса на левият под-възел (или съответно десният) и се сравнява с него по същият начин. Така докато не се намери, че някой възел няма под-възел и съответният ред се добавя като такъв на правилното място. Така се изгражда бинарно дърво за търсене. За жалост не е балансирано и предполагам, че би могло лесно да се направи с този формат на данните. Тъй като в задачата пишеше да не го балансираме, реших да не си тровя живота допълнително.

Фактът, че прекарах 6 часа в писане на 10Кб код не ме отчая. Напротив – точно обратното. Накрая като завърших кодът намерих само един малък бъг, в последните 5 реда код, които написах. Като го оправих, всичко тръгна отведнъж. Мед ми капеше на сърцето. Вярно, че тествах двете малки функции – strcmp и онази за обръщане на string в число, но другите две – за въвеждането на възли в дървото и изписването на дървото на екрана, както и четенето от файла, не ги бях тествал. Този вид програмиране е толкова далече от това, което правя по принцип, че факта че стана ме зарадва страшно. Сега остава и проверяващият да е доволен и всичко ще е наред.

[tags]асемблер, assembler, mips, mars, информатика, университета, задача, програмиране, езици[/tags]