През 2009-та по вече несъществуващата Re:TV изказах мнение, че не му е времето да въвеждаме гласуване през интернет. Тогава доразвих тезата си в тази статия, под която се получи доста широка дискусия за и против.

Пет години по-късно българският нет не е същия. Броят българи в мрежата, използването на електронни услуги, интернет банкиране и прочие са все още под средното за Европа, но се увеличиха значително. Определено смятам, че електронното гласуване е възможно и нужно на този етап. Добър пример за подобен успешен проект е преброяването през интернет преди 3 години. Разбира се, техническите аспекти и доверието в самата система все още стоят на дневен ред и могат да се решат единствено с прозрачна процедура при избор на доставчик и надежден одитор. Не това в въпросът обаче.

Доста се изговори в последните дни как с електронното гласуване ще се увеличи купуването на гласове, изборните измами или директно ще бъде подменен вота. Последното е теоретично възможно и при нормалното гласуване и единствено общественият надзор е гаранция това да не стане.

Въпросът с контролирания вот и купуването на гласове е малко по-сложен. Електронното гласуване наистина може да ги улесни, но ако говорим честно, надали ще има някакво увеличение. Причината е, че който е могъл да си продаде гласа до сега, го е направил. По същата логика трябва да забраним интернет, защото някой е измамен по мейла. Ако разчитаме на стереотипите, тези, които биха гласували online, надали биха си продали гласа. Подобни притеснения имаше и когато въведоха електронната регистрация за изборите в чужбина. Предполагаше се, че в Турция заявленията ще скочат в пъти. Промяна обаче нямаше – там подадоха същата бройка с ръчно попълнени писма, докато навсякъде другаде масово използваха електронния формуляр. Това е доста показателен пример и очаквам същото да се случи с online вота.

Истината е, че с промяна на технологията на гласуване не може да се решат проблемите на изборната система. Те се дължат не толкова на дупки в нормативната уредба, колкото на особености на политическата и социалната ни среда. Това, което електронното гласуване може да направи обаче, е да обезцени тези гласове. Голямото обещание е увеличаване на активността. Определени партии се притесняват, че то ще е само сред младите, но преброяването показа сериозно online участие сред хората между 40 и 50. Българите в чужбина също ще могат да гласуват много повече или поне онези, които се връщат по-често в България и ще си вземат кодовете (*). При над 1.2 милиона зад граница с 10% активност до сега, ще е интересно до колко може помогне дистанционното гласуване.

Ако опитът ни учи на нещо, то това е че единственият ефект на изборите online може да бъде увеличената активност и обезценяване на измамите. Колко силен ще е този ефект е сложно да се каже. Навярно това е и причината да има такава съпротива от страна на старата гвардия в политиката. Напълно подкрепям тази точка от предложението на президента. Мажоритарния вот е сложен въпрос и тема на друг разговор. Въпросът за задължителното гласуване възприемам като просто притурка, която да бъде отхвърлена затваряйки веднъж завинаги темата.

Повече по темата:

ноември 2013 – Електронно гласуване и доверието в изборите
Пейо – За мажоритарната избирателна система, без любов
Емил – Противоконституционно ли е електронното гласуване у нас?
Божо – Възможно и нужно ли е електронното гласуване?

Вчера следобед излезе проектът на Искра Фидосова и групата на ГЕРБ. Прегледах закона и ще наблегна на няколко точки тук. Целият текст може да свалите от страницата на НС.

Първо, не видях някакви съществени промени в избирателната ни система, освен, разбира се, въвеждането на гласуване през интернет. Маха се мажоритарният елемент при парламентарните. Остава пропорционално гласуване с преференциален вот, което си е добра идея. Не знам защо Дневник са писали, че няма да можем да разместваме листите – моят прочит е точно обратен.

Нещо, което за мое голямо съжаление не видях в закона, е създаване на отделен изборен регион за чужбина. Остава старата дефиниция, че има 31 региона в границите на страната, като в София и Пловдив има по няколко. Аргументът за нов регион е, че така българите отишли да учат и да работят извън страната ще могат да изберат няколко свои представители в парламента. Целта ни е да се създаде 32 МИР – Чужбина. В него може да се разпределят по 1 до 3-ма депутатски места за различните континенти. Така ще се повиши неимоверно активността от страна на емигрантите и студентите, защото ще знаят за какво гласуват. До сега гласовете ни се вписваха към някоя „произволна“ секция в България и хем не знаем кой избираме, хем разваляме вота на хората от въпросния град. При милион и нещо българи в чужбина, които генерират между 2 и 4% от БВП на страната, мисля, че е просто логично да има техни представители в парламента. Ето тук ще намерите отвореното писмо на „Гласуване без граници“ по въпроса.

Друго, което не видях, а е много съществено за Германия специално, е липсата на възможност да се отворят секции в чужди консулства. Добавили са условие, че секции се отварят според законите на страната, което е добре, но решение за Германия няма. Конкретният казус е, че немците не позволяват отваряне на секции за чужди избори извън посолствата и консулските служби. На предишните избори за парламент обаче, от Манхайм намериха решение – да се отвори такава в консулството на Франция. Всичко беше уредено, намериха и пари, но Външно не направи нищо, за да се случат нещата. Мисля си, че ще е добре тази възможност да се регламентира в закона.

Една съществена част от изборният кодекс и важна стъпка напред е гласуването по интернет. Преди година и половина писах, че не одобрявам да се въвежда набързо заради едната идея, но че определено трябва да се започне работа по темата. Сега ми се струва, че точно това планират – законова формулировка, обсъждане и прочие. Има много вариации на този тип гласуване, но е само подвид на „електронното гласуване“, което включва и вот с електронни бюлетини или терминали в секциите. Окончателният вариант на гласуването през интернет е следния:

Има един текст, който обаче ме притеснява – „гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето“. Това може да означава, че ще искат личен електронен подпис, който 1. реално няма да удостовери, че точно ти си пред компютъра и 2. напълно ще обезсмисли вота в интернет, защото никой няма да плаща 20-50 лева за личен електронен подпис само за да гласува. Останалата част от точката обаче ми хареса и напълно я одобрявам. Сега очакваме обществена поръчка за изготвяне на въпросния портал за интернет гласуване, който също ще следя изкъсо.

Не успях да намеря частта, където определят как се броят гласовете от чужбина, но не очаквам промяна. Предполагам, че ще продължат да се добавят там, където е удобно политически. С гласуване в мрежата обаче, тези от нас, които са в чужбина може да гласуваме дистанционно в секциите си по адресна регистрация. Така моят глас ще се брои в Пловдив. Ако не въведат допълнителен МИР за чужбина и няма нужда от електронен подпис за интеренет гласуване, предполагам, че повечето българи извън граница ще направят точно това.

Мисля си, че ще се говори много за този закон в близките месеци. Сигурен съм, че след внимателен прочит ще изскочат разни на вид дребни подробности, които обаче да имат сериозни последствия. В процеса на създаване на нов закон се случва тези малки грешки да се пропуснат. Надявам се само да не намерим скрита подводна мина някъде, защото няма да им прави чест.

Дебатът тепърва започва. Проектът ще влезе в пленарна зала скоро, а до тогава трябва да прегледаме внимателно текста и да го обсъдим. Аз лично смятам да участвам активно в инициативата за 32 МИР и ще пиша на депутатите от ГЕРБ да го включат.