Когато говорим за „летището“, всички се сещаме за летище София. Днес ще си говорим за него и по-специално за две кампании, които ме накараха да се замисля… но не за това, което промотираха.

Първата е кампанията „По-добре информиран…“ на Комисията за борба с трафика на хора. Тя тече отдавна и ще я забележите на летището с плакати, листовки и други интересни начини да ангажират вниманието ви. Втората кампания е едно широко отразено събитие от преди седмица – „Да останем в България! На инат!“. Беше обявена като флашмоб, нестандартна провокация към младите българи и т.н.

Нека пропуснем факта, че флашмоб и „под патронажа на Московски“ не се побират в едно изречение. Това не беше точно флашмоб, но е похвално, че са се постарали. Това, към което ще ви обърна вниманието, е мястото. И двете инициативи, а и доста други, се случват на летището – последното място, което хората виждат напускайки България.

Да ги молиш на изхода

Вероятно знаете вица „Колко изхода има от кризата в България? – Два. Терминал 1 и Терминал 2„. Може да кимате с глава разбиращо или имате вяра в себе си и възможностите на хората около вас да създадат нещо. Независимо от това обаче, летището е предимно изход за България. Това не е мястото да убеждаваш хората, защото щом някой е там, значи най-вероятно нищо не може да го върне.

Да образоваш младите за рисковете на трафика на хора не трябва да става на границата. Ако следите историите в специалната рубрика на Дневник, ще разберете, че коренът на проблема е в икономическата ситуация, трудности в семейството, съмнителни предложения и несигурността у много момичета. По аналогичен начин, решението да заминеш в чужбина за работа или обучение отнема доста време. Надали някой ще те върне с лозунги докато държиш билета в едната ръка и влачиш претъпканите с луканка куфари с другата. Важно е да има информация за рисковете на заминаването и възможностите, ако някой остане. За да имат обаче някакъв ефект, трябва да са на точното място и пред правилната аудитория.

Е как тогава…

Никой да не е защитен от отвличане, експлоатация или трафик на хора. Истории като тази може се случат не само на „някои хора“, а на всеки. Въпреки това, определено има рискова група от млади мъже и жени от малки градове и села със затруднения във финансите. Включвам и мъжете, защото има доста проституиращи в западна Европа, а и нерядко биват експлоатирани по строежи и плантации. Информационните кампании трябва да бъдат насочени точно към тази рискова група. Такива, разбира се, се правят от НПО-та и Комисията и някои от тях ще намерите на сайта им. Според мен обаче трябва да се прави много повече в училищата и в бюрата по труда. Вместо да ги информират на летището, където те вече са жертви, но в никакъв случай не го осъзнават, по-добре е първо да се обучат заедно с приятелите им как да разпознават рисковете. Второ, трябва да се инвестира повече във временната заетост точно сред момичетата от малките градчета. Според специалисти веднъж влезли в местната или задграничната проституция, връщане назад почти няма.

Емигрирането и учението в чужбина е дълга и не по-малко сложна тема. Аз съм последният, който може да ви говори за това, но все пак като част от „целевата група“ на подобни кампании смятам, че има по-добри и действително работещи начини. Един от тях е „Кариера в България“ – форум за работа специално за българи с опит зад граница. Друг е информиране за възможностите за започване на нов бизнес и набиране на средства. Има прекрасни StartUp събития, лекции като тази, както и шансове за бързи пари за бързи идеи като тези фондове. Ситуацията далеч не е розова, но има възможности при наличие на идеи и желание. Третата стъпка е да спре да се заклеймява всичко в БГ като черно и кално (макар някои неща да са буквално такива) и да се идеализира всичко в „Европата“. Имаше една прекрасна статия в Капитал миналата седмица, която непременно трябва да прочетете – „Българският парадокс„. Тази странна форма масова депресия задълбочава проблема и медиите определено не помагат в тази насока.

Защо не става така?

Пак в Капитал ще намерите и анализа „Колко струва любовта на медиите„. Настрана от изкривяването на журналистическата етика и обективност, там става дума за „едни пари“. Това най-често са евро-фондове, които трябва да бъдат похарчени за информационни кампании. Пари, които трябва да се усвоят всякак. Във в. Сега писаха, че ни трябвало революция, ако искаме да усвоим всички фондове. Малко се говори обаче за ефективността на тези харчове. По същия начин, както е странно да рекламираш програми за развитие на селските региони в столичния ефир, така и кампаниите от типа на споменатите горе някак не са на място. Добре е да се усвояват средства, но когато нямат смисъл те само се наливат изкуствено в избрани фирми, надуват и изкривяват пазара, развалят конкурентноспособността и ни водят по същия път както Гърция. В същото време, младите подлъгани или сами решили да излязат през летище София въобще няма да забележат листовките, плакатите и танцуващите студенти.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява.

За да бъда честен, има и някои хубави инициативи, които се забелязват. Едни от тях са безплатните и редовни консултации на социалното министерство за пенсионното и социално осигуряване в ЕС. Обясняват много подробно какви са правата ни и как да ги отстояваме пред (наравно с българските неуки и нагли) немски чиновници. За тези неща обаче се научава трудно – от уста на уста. Повечето неща – за законите, за изборите, за регламентите им – научаваме от слухове. Затова и предложих Външно да направи проста информационна система, в която всеки емигрант или студент в чужбина да се абонира за новини и региони, от които се интересува.

Въобще истината е, че „българите в чужбина“ е просто една политическа карта. Нищо повече. Не се осъзнава потенциалът, знанията, контактите, позициите в многонационалните компании, пък какво остава за емоционалният заряд, който е скътан. Няма стратегия как да се използва, къде е полезен, как да се подходи или кой да подходи. Агенцията за Българите в Чужбина е само административна функция, която много смятат за импотентна. Не знам дали е такава, но фактите са налице – не познавам никой в чужбина, който не само да е усетил помощта им, но и да знае какво прави тази агенция. Доста дори не знаят, че съществува. Това за мен е що-годе дефиницията на предното определение. И пак – това не означава, че хората там са некадърни – просто явно на никой не му пука.

В такъв случай, господин Премиер, аз питам – как ще се върнат въобще студентите от чужбина като 1. няма каквато и да е стратегия, 2. тези, които отговарят за тези неща, нехаят и 3. всеки ден ни се натяква, че сме в тежест на страната и посолствата ни? Да, разбирам – киберструктурни проекти. Да, те наистина са голям напредък, но да ви кажа – и Гърция има много магистрали. Дори прекалено много. Въпреки все още по-големите заплати, нямам никакво намерение да се местя там. В България емигрантите може да ги върне единствено и само възможността – да направят нещо, което тук не могат. Не заради пари, не заради ония бряст, на който са се катерили като деца – възможността да направят нещо. Запитайте се, един предприемач с достатъчно средства, международни контакти и опит, ако дойде в България и започне бизнес, колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат? А замислете се – точно този тип хора правят ония 4% от БВП. Затова ви съветвам да се насочите към студентите – там е доста по-лесно. За да разберете обаче защо, все пак трябва да се вслушате какво все пак мислят тези, които ще връщате.

Това не е лична атака към тези, които сега са на власт. Писах същото и за тези преди тях, и тези преди това. Просто няма голяма разлика – все още я няма прозрачността, отговорността на институциите, реформите и въобще всички надежди свързани с младата кръв в управлението. Знам, че сега доста ще ми скочат, че виждаш ли – признавам провала на управлението. Не, тези определено направиха доста въпреки острата липса на качествени кадри и опит. Най-малкото признаха и започнаха работа по съществени проблеми. Не съм фен на демагогията и масовата депресия, която е обхванала всички българи – и в България и извън нея, но за да се решат проблемите, трябва да се говори. Сега това липсва. На всички нива.

Ето още текстове по темата:

• WebCafe – Как ще ни върне Бойко Борисов от чужбина?!
• Дневник – Напускам България или оставам?