Всичко това сочи, че приходите в бюджета от този данък ще намаляват силно. Разбира се, Дянков твърди, че целта не е още постъпления, а синхронизиране на данъчното облагане. Наистина в много държави има такъв данък, но доколкото ми е известно – не във всички. Дори обаче да сме единствените останали, това въобще не е аргумент да го въвеждаме. Движещите сили в икономиките ни са различни, а и слава богу няма още единна данъчна политика в ЕС. В Германия, например, има църковен данък, който всеки декларирал се за католик плаща. Имат и данък „солидарност“ – 5.5% отгоре на социалните осигуровки, който всеки западна Германия плаща и който отива за развитието на изостаналата източна Германия. Значи ли това, че трябва да ги въвеждаме и ние?

От друга страна, наистина говорим за приходи. Парите правят пари и въпреки да са малко, това е пак печалба. Ще дам пример отново с Германия – за всяко евро лихва, което банката ми дава за разплащателната сметка, веднага след това ми взима 45 цента данъци. В България за такава разплащателна сметка данъците върху лихвите ще са сумарно не повече от левче. Друг е въпросът обаче колко ще поскъпнат банковите операции. Технически няма се налага голяма промяна, но несъмнено банките ще използва това като извинение да надуят таксите „на око“. Така за всеки лев получен от държавата от новия данък, за хората използващи разплащателни сметки (тоест всички българи) тежестта ще е двойна и тройна.

Затова си мисля, че има логика да се променят условията на данъка и да се въведе условие – ще се облагат само тези приходи, които са от сметки с лихви по-големи от основния лихвен процент. Това ще изключи почти всички разплащателни сметки и ще остави само тези, които наистина държат парите си в депозити заради лихвите. Икономисти предупреждават, че дори тази мярка ще доведе до отлив на депозити и риск за банковата стабилност. Този тип данъци най-често целят пренасочване средства от един сектор в друг. В случая, когато стане по-малко изгодно да се държат парите в депозит, доходността от различни типове инвестиции може да стане по-атрактивна. Така може да се раздвижи финансовия пазар и да се образоваме за по-рискованите алтернативи.

Разбира се, по-добрият вариант е да се направи нещо съвсем друго – да се облагат всички печалби от лихви и да може всички платени лихви да се приспадат от данъчната основа. Така ще се облекчат домакинствата и бизнеса и намали вероятно най-големия бич за развитието на икономиката – междуфирмената задлъжнялост и просрочените кредити. Заемането на пари ще стане по-евтино, а това е предпоставка за разтеж.

Притеснително е, че тези неща не се поставят на обсъждане. Четем само съобщения на Дянков служебно рапортувани от медиите без реален дебат за нещо толкова важно. Това в никакъв случай не е рутинна мярка в рамките на задължително синхронизиране на законодателствата в съюза. В никакъв случай ефекта му няма да е малък. Хвалим се, че не сме Испания или Гърция и имаме стабилен бюждет, който не налага повишаване на данъците и повсеместни орязвания на харчовете. От друга страна, неразделна част от привлекателността на България като инвестиционна дестинация е стабилността и предвидимостта на данъчната система през годините. Тогава за какъв дявол въвеждаме данък – било то логичен или не – само за „ей така, защото трябва“? Отново проблемът не е в какви решения се взимат, а как се взимат и как се прилагат.

Тези дни комисар Георгиева писа в блога си за създаването на доброволчески хуманитарен корпус (EVHAC), идеята за който е включен в рамката на Лисабонския договор. Целта му е да се създаде служба, която да координира хуманирарни и доброволчески организации от цяла Европа, за да се оптимизира работата им, да се повиши ефективността и бързината на реакция в критични ситуации.

И в момента Комисията работи с такива организации, но с помощта на EVHAC ще може малките НПО-та и дори отделни хора, които биха искали да станат доброволци, да правят повече с времето, което са отделили. От началото на работата си, комисар Георгиева е осигурила стотици милиони от името на Европейската Комисия в помощ на бедстващи региони като Пакистан, Португалия, Сомалия, Йемен, Румъния, Судан и Хаити. По-голямата част от тези пари отиват точно в такива доброволчески организации и НПО-та, но с по-добра координация ефектът им ще може да се увеличи многократно.

От списъка на държавите, които са поискали техническа, хуманитарна и доброволческа помощ, може да се види, че не само бедни държави могат да се сблъскат с проблеми, с които не могат да се справят сами. Солидарността е заложена в основите на Европейския Съюз, но не се простира само в рамките му. Идеята на EVHAC е да помогне на доброволците да даряват времето и знанията си както на останалите европейци в беда, така и по света.

Този корпус обаче няма да бъде централизирана служба за доброволци. В статията си (за жалост все още не преведена на български), Кристалина Георгиева споделя спомените си от комунизма, когато всички е трябвало „доброволно“ да работят за благото на останалите. Това е оставило лош привкус у много в България ( а и из цяла източна Европа) и донякъде е изкривила представата за доброволния труд. Затова този корпус ще бъде изграден отдолу нагоре – самите организации и доброволци ще имат думата кое е най-добро и как да работят заедно. Преди седмица се проведоха първите консултации по темата, видео, от които може да намерите тук.

Междувременно, заради тази инициатива, както и за цялостната работа на българския еврокомисар Георгиева, тя е била номинирана за комисар на годината. Гласуването ще се проведе в интернет от граждани на ЕС и ще избере политиците, които са допринесли най-много за Европа. Макар и да чуваме за работата й само в критични ситуации, когато се налага изпращане на помощ, основната й дейност е в превенцията и организацията на по-ефективна помощ в такива ситуации. Почти не е възможно да се предотвратяват бедствия от габаритите, които виждаме напоследък, но с консултации, анализи, препоръки и работа на място може да се намали неимоверно вредните краткосрочни и дългосрочни ефекти.

Призовавам ви да гласувате за комисар Георгиева в online анкетата, като може да дадете гласа си дори само за една категория. Гласуването ще продължи до 31-ви октомври. Ако пък имате връзка с НПО или просто желаете да станете доброволец и имате идеи, може да ги представите в рамките на общите консултации по създаването на EVHAC. Вярвам, че един такъв корпус би помогнал да се разчупят предразсъдъците у нас що се отнася до доброволческия труд и ползата от него за обществото.

Между впрочем, една от причините да бъде нормирана бе и участието й в социалните мрежи, активността в блога й и прекия диалог с т.н. grassroot движения. Този подход се възприема все повече в Комисията, като малко или много навлиза сред политиците у нас.

Снимки: Facebook страницата на комисар Георгиева.

Всичко това ми припомни за новина от преди седмица свързана със следенето в интернет. Ако си спомняте, части от т.н. „Телеком пакет“ приет от Европейския Парламент, даде възможност на страните членки да задържат данни за интернет активността на гражданите си с цел разследване на широка гама престъпления. С тези мерки обаче идваха и определени ограничения, които явно никой не е сметнал да сподели с нас. Вместо това, МВР предпочете да излезе с редовното извинение „Европа така каза!“ и започна да следи всичко и всички в мрежата.

Работническата партия в ЕП обаче е съставила доклад, който посочва редица проблеми в прилагането на съответната директива, като нарича редица от мерките взети от някои членки като буквално незаконни. Посочените проблеми включват:

Колко от тези неща мислите, че се случват в България? А колко други има, за които въобще не знаем? Благодарение на този доклад, Европейската Комисия е започнала вече разследване за спазването на разпорежданията и за нарушения, която всяка членка е извършила. След като изводите им бъдат представени на Европейския Парламент, резултатът може да бъде или силно ограничаване на разрешеното следене и по-строг контрол върху прилагането му, или изцяло премахване на директивата за задържане на данни. Причината за това ще е в самите служби за сигурност, които не са сметнали за нужно да предоставят информация за ползите от такова следене.

В заключение искам да кажа, че трябва да се спре с извинението „Европа така каза!„. Институциите на ЕС пускат много инструкции и директиви, от които политиците ни избират точно определени фрази и ги изтъкват, за да рационализират действията си. В някои случаи обаче това, което ни казват, че е изискване от ЕК или ЕП, въобще не съществува или най-малкото е грешна интерпретация. ЕС не е зъл Голям Брат, който командва всички и поставя управляващите ни в позиция без изход. ЕС и институциите им на този етап са по-скоро регулаторен орган, който следи дали нашите избраници прекрачват определени граници.

В случаят на следенето в интернет, очевидно са видели своеволия при прилагането на позволените мерки. Затова бих посъветвал ГЕРБ да се откажат от филтрирането на мрежата, да направят стъпка назад и да се замислят какво щяха за малко да направят.

Струва ми се да мислим за ЕС като дойна крава, до която всеки иска да се докопа. В този смисъл гледаме на Европейската Комисия за пъдар, който излавя всички, който хитруват. В действителност тези фондове имат за цел да развиват точно определени сектори от общественият живот като туризма, конкурентоспособността, образованието и прочие. Европейските институции предоставят обаче нещо повече от пари – технологии и знания. Комисията финансира ред научни проекти, резултатът от които е на разположение на всички страни членки. Това може да са проекти в информационните технологии, планирането, здравеопазването и т.н.

Едно изискване за избиране на участници е да са колкото се може по-пръснати из съюза. Това гарантира както различен опит и перспектива, така и разпространението знания и технологията. Самите компании не печелят от тези европейски проекти, защото парите предимно покриват разходите им. Изследванията и контактите, които се събират в рамките на такива проекти обаче са безценни. Мнозинството малки фирми нямат възможност да инвестират сами в нови разработки, докато доста големи предпочитат да намерят готови решения за конкретни проблеми сред такива партньори. Не на последно място, такива разработки, които са достъпни до държавните институции в целият съюз, създават нов пазар. Ако последните решат да използват споделените технологии, всеки от разработчиците ще е добра позиция да спечели обществената поръчка.

Пример за една такава технология наскоро беше пусната официално. Новината обяви комисарката за дигиталното развитие Neelie Kroes. Казва се ARRIVAL и накратко помага за по-добро планиране на железопътният транспорт. В една толкова сложна система с много променливи като метеорологични условия, повреди, забавяния по гари и (в случая на България) кражби, синхронът между влаковете е много труден. Ако сте се качвали на влак между Пловдив и София със сигурност сте забелязвали, че понякога спира и чака доста време, за да продължи. Това се дължи на установеният ред, че даден влак трябва да мине по разклонение след друг такъв. Тезо правила са направени, за да се избегнат катастрофи, но често създават ефект на домино в системата – един влак закъснява, а от там друг и така нататък. Една от основните цели на ARRIVAL е да създаде алгоритми, които ефективно да планират системата така, че този ефект на доминото да се намали. Също така, при възникване на непредвидени ситуации, с помощта на такива разработки може да се взимат по-добри решения. Германия, Швейцария и Холандия вече са използвали тези разработки, за да подобрят железопътният си транспорт. В берлинското метро това е помогнало да се намали средното закъснение от 4 на 2 минути.

Друга такава разработка е проектът NEON, в който участвах през последните 4 години. Целта му бе да подобри стандартите и създаде инструменти за обработка и използване на онтологии и въобще семантични технологии. Онтологиите са абстрактно описание на дадено знание – примерно структурата на една фирма или взаимовръзките между всички участници в здравната ни система. Те помагат на компютрите да „разбират“ информацията, която изпращаме и са в основата на новото поколение интернет. Този проект беше сериозна стъпка в посока използването на семантични технологии в държавните институции. Абстрактното описване на дейността им и на данните, които се публикуват, слагат началото на т.н. Web 3.0 и са безценни когато говорим за отворени данни (open data).

Не знам до колко тези неща могат да бъдат приложени в България, както и в други по-бедни страни членки. БДЖ има доста по-големи проблеми с инфраструктурата и заплатите, а държавната администрация има нужда първо да започне да публикува отворени данни въобще, а чак тогава да ги описва семантично. В същото време обаче е вярно, че може да се получи финансиране за въвеждане на такива технологии и те биха помогнали както на бизнеса, така и на самите институции. Ако успеем с инициативата да убедим държавата да публикува сурови данни и да създаде политика в тази насока, описването им семантично е само на крачка. Така ще може да се влеят както свежи средства, така и технологии в IT индустрията ни. Говори се доста за липсата на инвестиции в научни разработки и ако толкова няма пари за целта, поне може да се създава среда за развитие на бизнеса.

Някои хора казват, че българите сме в Европа, но в същото време не отбелязват, че сме на последно място в почти всички категории. Други казват, че сме били европейци преди племената от западна Европа да са имали дори държави, но дори да е вярно, много вода е изтекла от тогава. Трети казват, че никога няма да станем европейци, заради бай-ганьовския ни начин на мислене.

Що за животно е европееца и как един човек може да се нарече такъв? Говорейки за европейци, аз имам в предвид граждани на ЕС, които вярват в принципите му. Изчитайки следните 8 точки, които според мен характеризират това особено същество, може би ще откриете, че повечето ви познати отговарят на не повече от 3. Предполагам обаче, че няма повярвате, че в по-голямата част от всички 500 милиона са точно като вас. Всъщност единствените хора, които аз лично познавам, които мога да нарека истински европейци, са Julien Frisch, Jon Worth и Bruno van den Elshout – блогъри, които пишат усилено на европейска тематика. Преди време писах за последния. Но нека да започнем:

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка
2. Уважение към различията на всеки народ
3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас
4. Познаване на европейската история
5. Познаване и интерес към политическите процеси
6. Поне два чужди езика
7. Посещаване на поне четири страни-членки
8. Европейска идентичност наравно или пред националната

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка

Ще отгатнете, че това е най-трудното от повечето. Все пак, поради увеличаващият се брой директиви на евро-парламента, законодателството във всяка държава става все по-близко. Въпреки това невъзможно, а и непрактично, е да научим всички закони в ЕС. Те се учат обаче от опит. Тези, които ни интересуват нас лично са обикновено дребните правила, ограничения и норми на поведение, които важат в страната, която възнамеряваме да посетим. Тази информация може лесно да се открие из форуми и блогове, стига да имаме желание да я потърсим.

Ще откриете, че всички точки тук са обвързани малко или много с останалите. Тази тук зависи от уважението към останалите и пътуването из съюза. Именно въпрос на уважение е това да спазваме чуждите правила, когато сме на гости. На нас българите не ни е приятно, когато немци и французи карат като ненормални по пътищата ни, само защото си мислят, че е позволено. Нека да не правим аналогични неща при тях.

2. Уважение към различията на всеки народ

В ЕС има 27 държави и Бог знае колко националности. Всяка държава е развила независимо от останалите собствени закони въз основа на разбиранията и историята си. В един момент обаче, в рамките на ЕС се опитваме да ги уеднаквим. Това не е въобще лесна задача, защото всяко общество отстоява своите принципи и разбирания. Нещо, което се струва естествено на британците може да е смехотворно за италианците или румънците. Важна характеристика на един европеец е да разбира, че всеки има не само различна позиция, но и уникални разбирания по даден проблем. Това не означава, че трябва да се съгласява с другият, но от взаимното разбирателство и уважение е първата стъпка към намиране на компромис.

3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас

В ЕС има малки и големи държави. Във всяка от тях има мнозинство и малцинства. Разпределението на вотове в ЕС е била винаги централна тема. Старите членки искат повече гласове заради „развитите си общества“, както един западен политик каза със сарказъм към България и Румъния. Германия иска още повече места в ЕП, заради големият дал от бюджета, който предоставя. Малките страни пък искат нещо повече от символична роля в решенията. Както винаги – битка между мнозинството и малцинството. Според мен един европеец трябва да разбира нуждата от баланс и да гледа напред в бъдещето, а не в сегашното разпределение на богатство и население.

4. Познаване на европейската история

Научи историята, за да опознаеш себе си. За да се чувства един човек европеец, той трябва да знае как е започнало всичко, защо са взети решенията, довели до тук и какво е създало нуждата от тези решения. В продължение на векове всички държави в ЕС са воювали помежду си. Резултатът неизменно е предразсъдъци, неприязън и неразбиране. Тези събития не трябва да се забравят, а да се учат. Мисля си, че само така можем да оценим компромисите, които правим сега, за да не се повтарят пак.

5. Познаване и интерес към политическите процеси

Комикът Еди Изард даде много добро определение за ЕС – „Най-новото и доброто от модерната политика оформено по изумително скучен начин“. Процесите в Брюксел и Страсбург са наистина сложни и скучни. И няма как да не е така – бюрократи от 27 страни се опитват да намерят най-малкото общо кратно след 1000 години омраза. Всичко, което се случва в ЕС обаче ни засяга. След диспута около ГМО-тата разбрахме това с още по-голяма сила. Затова един европеец трябва да знае какво се случва там и да стимулира обкръжението си да действа по актуалните теми.

6. Поне два чужди езика

В Европа говорим на 23 езика. Официалният е английски, но ви уверявам, че само с него няма да се оправите в Брюксел. Освен своя, един европеец трябва да разбира разговорно поне още два. Идеалният според мен вариант е английски, френски или немски и един от източна Европа. Защо не испански? Да, полезен е, но не се използва толкова. Защо източна Европа? Защото не малка част от членките говорят славянски езици и разбирайки дори малко от тях ще отвори доста врати.

7. Посещаване на поне четири страни-членки

До тук говорихме основно за познания и интереси. Не можеш да научиш много за другите народи само от четене. Един европеец трябва да е пътувал, говорил, живял и дишал в международна среда. Уважението към различията ни идва най-вече от преживяванията ни. Да не си излизал от страната си и да се наричаш европеец е самозалъгване. Да ходиш на екскурзии и почивки не е по-различно. Трябва да седнеш на маса в някоя забита кръчма, която познат от трета държава ти е препоръчал и да си говориш с местни познати за дребните неща от живота и общи теми от политиката. Точно тогава излизат наяве различията.

8. Европейска идентичност наравно или пред националната

Помните ли първата точка? Не тя е най-трудната. Националната идентичност е големият слон в стаята, който всеки пренебрегва. Творят се директиви и договори с надеждата, че тази тема няма да изскочи. Всеки народ обаче се притеснява, че ще изгуби националната си идентичност в големият „казан“ на Европа. Тази точка не помага много в тази насока. Аз наистина мисля, че един европеец трябва да се чувства първо такъв и после немец, българин или латвиец. Това далеч не означава, че трябва да изостави кой е и какъв е.

Имаме такива примери в доста народи, където има традиционни малцинства. Каракачаните са си българи, но имат собствени обичаи и култура. Власите също, а даже имат собствен език. С урбанизацията и свободното движение на хората тези връзки неизменно се рушат, но това не е по вина на съюза. Макар, че той улеснява предвижването на хора, никой не може да спре загубването на традиции на малцинствата. Един народ в рамките на ЕС обаче не е малцинство и принадлежността към него заедно с европейската принадлежност според мен дори ще помогне за опазването на културното ни наследство. В ЕС има ясна посока и взаимно уважение в тази област.

Добре е когато политиците са по-близко до хората. Днешните политици се научиха, че за целта трябва да участват активно в социалните мрежи и блогосферата. За жалост в повечето случаи от тяхно име с това се занимава говорителят им или PR отделът на тяхната партия/институция. Така не получаваме реален поглед над истинските мисли и качества на отговорната личност, а стандартни прес съобщения, но през друг канал.

Не е това случая с Кристалина Георгиева. По стечение на обстоятелствата, тя пише сама статиите в блога си. При това, бих казал, че са справя доста добре – проследява не само събитията около посещенията си в последните седмици, но и усещанията от събитията и изводите, които си е направила. Пример за това е статията за второто голямо земетресение в Чили, което се е случило точно при клетвата на новия им президент, където е присъствала еврокомисарката. На страницата ѝ в Комисията може да намерите също така видео, снимки, новини и нейни речи.

От съвсем скоро, комисар Георгиева има и Twitter акаунт. Там освен, че ще се добавят последните ѝ статии, тя ще пуска и кратки съобщения за срещите си и конкретни важни решения. Така ще може да следим от още по-близко работата ѝ. С това тя става вторият еврокомисар там след Янец Поточник от Словения. Само за няколко дни тя събра 114 последователя в Twitter, много от които са журналисти и блогъри пишещи на евро тематика.

Друга важна разлика между блога на Кристалина Георгиева и тези на повечето политици е, че чете коментарите си. В много случаи дори да пишат там сами, обществено-значимите личности не си правят труда да преглеждат въпросите, предложенията и критиката на читателите си. С последната статия, нашия еврокомисар показа, че не само им обръща внимание, но и ги цени. Съвсем скоро ще започне да отговаря на самите коментари, както и на запитвания в Twitter. В този смисъл смятам, че доста наши политици могат да се поучат от нея, както и от двамата ни министри с блогове и Twitter акаунти – Младенов и Дянков. Както каза Иван Бедров, това е въпрос на манталитет, не на пари.

Първият конкурс започна преди три седмици и се фокусира върху лицето на югоизточна Европа. Целта е да се съберат най-добрите снимки, които представят потенциалните нови членове на ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Турция, Хърватска или Черна гора. Може да участват граждани на ЕС, както и на посочените страни. Представят се до три фотографии за всяка държава.

Снимките може да са от категориите: арт, танц и театър, филм, гастрономия, литература, музика и спорт. От категориите и условията на конкурса става ясна целта му – да представи другото лице на региона ни. Не измъчените пенсионери, бунтуващите се младежи, пищните вили на мафията и контраста им с бедността на циганите, а културата, храната и това, което формира идентичността ни. Мисля, че разбирам философията им – за може европейската общественост дори да се замисли да приеме новите членки, те трябва първо да видят другото им лице – отвъд новините и статистиката. В случая на България и Румъния това не се случи и последвалият голям интерес към „новите съседи“ генерира доста прибързани заключения и „сензационни“ репортажи.

Ако искате да се включите, може да го направите на официалната страница на конкурса до 20. Януари 2010. Наградите включват фотографска техника за няколко хиляди евро, фото-изложби и пътувания из Европа. Ако имате въпроси, напишете коментар отдолу и ще ви изпратя контакта на организаторите на конкурса. Впрочем те предлагат и възможност за размяна на банери на всички, които искат да рекламират тази инициатива на техния сайт.

Вторият конкурс се провежда от Европейската комисия и крайния му срок е 30. Ноември (още три седмици). Целта му е да открие най-добрия плакат за Деня на Европа (9-ти Май). Освен 2000-те евро награда, работата на победителя не само, че ще бъде преведена на 27 езика и ще краси сайта на Комисията, но и ще бъде видяна от десетки милиони из цяла Европа.

Всички подадени предложения ще бъдат оценени от жури и сведени до 12 финалисти. После те ще бъдат обявени на сайта на комисията за гласуване и обществеността ще реши кой е най-добър. Имате предостатъчно време за да вземете участие, ако графичния дизайн е в кръвта ви.

Ето и двете статии на Дневник за конкурсите тук и тук.

Още може да прочетете на личната му страница, страницата му като кандидат за евродепутат, в биографията му или във Facebook. Ето интервюто ми с него е по две основни теми:

1. ЕС и евро-избори
2. В личен план

ЕС и евро-избори

Кога решихте да се кандидатирате за евро-депутат?

Какви смятате, че трябва да са основните качества на един евро-депутат?

Какви ще са целите ви в евро-парлемента, ако бъдете избран?

Смятате ли, че сте достатъчно подготвен за да взимате информирани решения по всички останали въпроси извън конкретния ви фокус?

Ако не бъдете избран за евро-депутат, как бихте работите в посока на въпросните цели?

Какви са причините да се включите в листата на Зелените? Защо не избрахте по-голяма партия?

Как смятате да поддържате контакт с избирателите си след евентуалното ви избиране?

Смятате ли, че трябва да се засили ролята на европейските институции за сметка на месните правителства?

Какво е отношението ви към мажоритарните избори?

В личен план

Смятате ли, че ще можете да съчетаете личния и професионалния си живот ако бъдете избран?

С какво се занимавате по принцип?

Има ли нещо, което отчитате, че ви липсва като опит за да станете евро-депутат?

Както всички знаем тези теми не са въобще от най-популярните в България, а същото важи и за цяла Европа. Затова за да стимулират блогърите да пишат за това, Европейският Журналистически Център (EJC) организираха състезание с множество награди за стил на писане, посещения, гласуване на читателите и най-голям ефект. Като пример – когато прочетете някоя статия в блогът Th!nk About It, под нея ще намерите 5 звездички и с тях ще може да я оцените. В края на всеки месец до изборите се избира статията с най-голям среден брой гласове и авторът получава награда лаптоп. За март победителя беше George Jiglau от Румъния със статията си за Европа и циганите.

Новините около състезанието и мен са три. Първо, на 15 Юни ще се проведе церемонията по награждаването в Ротердам. Поканени са всички блогъри, които участваха в януарското събитие и които са спазили регламента. Най-вероятно и аз ще участвам, което означава, че два-три дни ще съм в Холандия. Също така спечелих един Flip камкодер от състезанието. Определят го като идеален за блогъри, защото може много бързо да се свали видеото и да се качи в Youtube без да трябва да се обработва допълнително. Трето, в края на този месец най-вероятно ще се присъединя към група студенти, които обикалят столиците на ЕС с цел да научат повече за Европа. Целта ми е да ги разпитам какво знаят вече и какви са впечатленията ми. Ако получа Flip камерата до тогава ще ми влезе в употреба.

Ето и последните ми три статии в обратен хронологичен ред. Вижте ги и гласувайте за мен, ако ви харесват:

Резултатите от евро-изборите в България

Въпреки провокативното заглавие, това очевидно е личното ми мнение за изхода от евро-изборите. Казвам, че поради ниския интерес у българите за проблемите и темите в Европейския Парламент, изборите за евро-депутати ще се използват до голяма степен като барометър от партиите за месните парламентарни избори. Описвам познатите ни политически противоборства и моята оценка коя партия колко места ще получи в евро-парламента. Отчитам също, че има вероятност малки и нови партии като Зелените да успеят да вземат едно място предвид широката подкрепа и активност на защитниците на природата и недоверието към големите партии, които вече са във властта.

Пълната статия може да прочетете тук: The results of the bulgarian EP elections

Основи на българската политика

Прецених, че за да говоря за вътрешната ни политика, трябва първо да изясня кой кой е и какво прави. Опитал съм се да бъда максимално обективен, макар и в статията да прозират личните ми пристрастия. Все пак смятам, че съм успял да се разгранича от клюкарските анализи по телевизиите и да покажа опасенията и предпочитанията на голяма част от гласоподавателите. Ако смятате, че не съм прав, ще се радвам ако напишете вашата гледна точка на английски в коментарите под статията в блогът Th!nk About It. Надявам се също така, че ще оцените статията (със звездичките под нея) за стил, оформление и изчерпателност, а не според политическите си убеждения.

Пълната статия може да прочетете тук: Bulgarian Politics 101

Да бъдем реалисти: Как могат да се решат проблемите на ромите?

Написах това в отговор на статията на George Jiglau за циганите. Основно изразявам несъгласие с виждането му, че е работа не ЕС да се справя с „проблемите на ромското население“. Пиша как стои ситуацията в България в моите очи и обяснявам, че циганските общества са толкова разпокъсани и разнородни в различните страни, че е невъзможно да се говори за единен подход за подобряване на ситуацията им. Затова смятам, че всяка държава трябва да бъде оставяна да се справи сама, като ролята на ЕС трябва да бъде не да хвърля пари за нови къщи и консултанти, а на наблюдава и следи напредъка. В същото време посочвам като основна пречка дълбоко вкоренените предразсъдъци у хората и липсата на желание у не малко цигани за промяна и интеграция.

Пълната статия може да прочетете тук: Getting real: How can the problems of the roma be solved?