В основата на това подобие на дебат стана пределно ясно, че липсват достатъчно данни за въпроса. Ако сега отидете на сайта на Евростат ще намерите само дузина европейски държави, които активно събират статистика за насилието и смъртните случаи, при които насилникът и жертвата са в роднинска или друга връзка. Не, че помогна много да не тръгват всякакви фалшиви истории и стереотипи, но това е друга тема. В България се изнасят някакви числа от полицията за сигнали и арести, но нито са постоянни, нито детайлни, нито проверими или позволяващи някакъв анализ. Всъщност една от целите на въпросната конвенция беше именно да провери това плюс следене на напредъка по съществуващи и евентуални мерки, но да кажем, че отчетността и следенето на работата не е сред силните страни на държавната ни машина в която и да е сфера.

Трудно е да се скрие

Все пак, чуваме за случаите на жени починали в ръцете на съпрузи, партньори или бивши. Рая Раева от Българския хелзински комитет с помощта на група доброволци от мрежата се е наела да събира тази информация. Така знаем, че през 2018-та е имало 35 жени убити по описания начин. Една се е самозапалила след дългогодишен тормоз.

Говорейки за тези случаи като проста статистика обаче не ни донася много. Затова направих нещо, което да постави имена и лица за числата. Порталът DomesticViolenceBG.com показва всички публично известни случаи. За 2019-та вече има три. Добавям в момента и известните опити за убийство.

Картата освен, че ще помогне да се следят и визуализират случаите, позволява филтриране и търсене на конкретен тип. Категоризирани са според връзката на убиеца с жертвата и имат кратко описание и линк към източника. Цялата информация в сайта е на база медийни публикации и публично налична информация за случаите. Не събира лични данни извън публично оповестеното за жертвите, а и от посетителите.

Проектът на БХК

В последните седмици излезе и проект на Българският хелзински комитет базиран на данни от съдебната практика за последните няколко години. Съдържат и случаите, които са изброени в картата. Ще намерите всички изводи в сайта Ubita.org, а повече за проекта ще намерите на страницата им.

Картата, която изготвих цели да подпомогне събирането на информацията нужна за анализите, които БХК прави, както и да ги направи достъпни за повече хора.

И какво от това?

Това въобще не включва случаите, в които жената е оцелявала, но влиза в болница или е често насинена. Полицията говори за няколко хиляди сигнала за същия период, но добре знаем, че повечето не се съобщават дори в държави с доста по-добре обучени полицаи и работеща правозащитна система. Това всъщност води до увеличаване именно на убийствата В няколко от случаите е добре известно, че полицията е получавала сигнали, на които не е обръщано внимание.

Именно тези детайли са важни и трябва да се виждат. Те остават настрана когато говорим просто за едно число, което не изглежда голямо на пръв поглед, поне докато не разбереш какво се крие заровено под него. Целта на сайта е да помогне в промяната на видимостта и разбирането на проблема.

За да илюстрирам това, всеки случай на родилка, която умира в България обикаля медиите със седмици. Говори се постоянно за това и с право всички са възмутени. Призовава се за мерки, за наказания на отговорните, които не са обърнали внимание и оставки на шефовете им. Не веднъж обаче виждам, че хората остават с впечатление, че постоянно умират жени покрай раждане. Всъщност случаите са 4-5 на година. Това пак не е малко и под тях също се крие заровена не по-малка камара с проблеми, както стана доста ясно покрай случаите в Сливен. Факт е обаче, че когато жената е в ролята на майка всички са възмутени от причинена или непредотвратена смърт. Когато обаче това дори по-често се случва докато са в ролята си на човек, тези смъртни случаи се приемат за тъжна, но нормална статистика.

Ами мъжете?

Тук неизбежно някой задава този въпрос. Наистина, има случаи на убийство на мъже от жени. За миналата година мисля, че са два. Преди време бях извадил статистика по въпроса. Друг аргумент е, че мъжете убиват, но и умират много повече – най-вече в ръцете на други мъже.

Това са валидни аргументи и в същността си са верни. Наистина насилствената смърт сред мъжете е по-голяма поради престъпност, пиянски свади и други. В същото време по официалната статистика на полицията 1/3 от предумишлените убийства са на жени и почти всички са от техни близки. Същите са се увеличили с 50% за година.

Странното в случая е защо това се използва като аргумент срещу говоренето за жените жертва на същата тази агресия. Друг аспект на същата статистика е, че мъжете в България убиват и биват убивани много повече от средното за Европа. В този смисъл издиша аргументът, че проблемът с домашното насилие го няма или е в жените или че трябва да бъде оставен да се реши в семейството без непременно външна намеса, защита или най-малкото внимание.

Затова в карта ще се попълват и случаите на умишлени убийства на мъже. Към този момент са известни два в последните години, които ще въведа скоро за сравнение. Това, което отново няма да се види, е насилието, които не води до убийство. Домашното насилие е сериозен проблем и това, че има случаи на мъже пострадали от него не омаловажава насилието над жените, а потвърждава, че трябват много повече мерки за разпознаването и решаването на такива случаи. Особено при условие, че накрая най-много страдат децата.

Стара платформа в нов вид

Сайтът е базиран на Ushahidi. Това е платформа от Кения, която се установи отдавна като лесен инструмент за събиране на всякаква информация. В случая просто показвам данните с него и искам да помогна да се въвеждат по-лесно от доброволците. В миналото съм го използвал за регистър на престъпността и сигнали за изборни измами. И двата проекта за жалост спряха, до голяма степен заради непосилната задача да се модерират сигналите. Това, всъщност, беше и една от причините да спре Lipsva.

Затова не знам дали този сайт ще има смисъл в този си вид, но поне като представяне на една тревожна статистика в по-разбираем формат може да бъде полезен.

Ако имате въпроси за платформата и данните в сайтът ще се радвам да отговоря. Също ще се радвам на предложения как може да се подобри видимостта на тези случаи и въобще разбирането ни за проблема.

Тук ще се опитам да разгледам един аспект от него – възрастовата структура на родилките. Вече писах за това, но след онази статия обсъждаща само последните 14 години останах с чувството, че изпускам нещо. Затова се зарових в дигиталната библиотека на НСИ и на ръка извадих данните от 68-ма насам. По-стари доклади просто не са налични на сайта им. Всички данни и източници ще изброя в края на статията.

Брой жени в детеродна възраст

Първото, което ни трябва е колко са били жените в дадената година. Още в предишната ми статия отбелязах, че има странен срив в бройката през 2011-та. Наблюдава се и през 1992 и 2001, когато също е имало преброявания. Тезата ми е, че НСИ следи смъртността и раждаемостта и на тази база пресмята населението. При преброяване обаче получават реалните стойности. Разликата идва от емиграцията, която е трудно да се отчете по друг начин, освен с преброяване. Тази теза се подкрепя от факта, че не се забелязва подобен скок при преброяванията преди 1989-та.

Затова нормализирах данните за населението между преброяванията. Разликата може да видите тук. В синьо са данните на НСИ. Така промяната в населението е по-плавна и най-вероятно много по-близка до реалната.

С тези данни може да погледнем как са е променяла бройката по възрастови групи. Забелязва се намаляване в последните години на момичетата до 20 г. Дължи на резкия спад на раждаемостта в началото на 90-те. Това е индикация за сериозен проблем в следващите 10 години, когато тези момичета навлязат в най-активната възраст на раждане – между 20 и 30 г.

Наблюдаваният спад на жените над 50 в периодите преди 1975, както и между 1986 и 1998 се дължат на Първата и Втората световна война.

Същото може да видите и на следната интерактивна графика. Забелязват се „вълните“ на намалена раждаемост, когато бъдещи майки са били родени.

Може да контролирате скоростта и вида на тази и следващите подобни графики. Натиснете „?“ горе вдясно за инструкции как.

Брой живородени бебета

Реших да използвам броя живородени, а не всички раждания. Това има минуси, защото не отчита подобренията в медицината и здравните грижи. Плюсът обаче е, че показва колко реално се е увеличило населението. На следната графика ще видите динамиката на броя бебета според възрастта на майката. Тя не ни показва нещо ново – има рязък спад през 90-те, който се изравнява след 2000-та.

Интересно е обаче да се погледнат ражданията на жени под 20-годишна възраст. Тази графика сравнява живородените спрямо показателите за 1989. След кратък пик в началото на 90-те се забелязва сериозно намаление на ражданията от непълнолетни. Макар нивата през 70-те при малолетните да са били по-ниски от сега, скокът всъщност е бил през 80-те. След кулминацията си през 92-ра, той спада и сега сме под нивата от преди 30 години.

Има три детайла тук, които трябва да спомена. Процентът мъртвородени при непълнолетните и малолетните не се различава много от този на останалите възрасти. Също така не знаем колко непълнолетни са забременявали и са решавали да си направят аборт. Абортите през комунизма са надвишавали като брой ражданията и са били невъобразимо повече от сега. Не на последно място, има съмнения, че в средата на миналия век много от бременностите на момичета под 18 г. не са били регистрирани или бебетата са писани за деца на техните баби. Това е възможно да занижава стойностите от 70-те.

Все пак, против общото мнение налагано през медиите, броят деца родени от деца, както е изрази един политик, е много нисък. Следната графика показва тези раждания като процент от всички за съответната година. Отново съм разделил по възрасти. Спадът от 90-те насам не се дължи на намалената обща раждаемост, защото тук говорим за дял от ражданията, а не абсолютна бройка.

Вижда се, че ражданията на 15 и 16 годишни са паднали от 5% до 2.5%, а тези от малолетни са по 250-300 на година. Това опровергава тезата, че „всички циганки започват да раждат на по 14…“. В действителност няма никакви доказателства, че малолетните родилки са от ромски произход, но дори всички до една да бяха, става дума за по-малко от процент такива случаи сред майките от това малцинство. Нещо повече – плавното увеличение на етническите роми в България не се е отразило на увеличение при ражданията на непълнолетни и малолетни. Точно обратното. Това показва, че стереотипът базиран на единични изолирани случаи е повече от погрешен.

Би било интересно да се погледнат данните за регионалното разпределение на малолетните и непълнолетните родилки. За жалост, НСИ не ги публикува. В докладите им обаче се вижда, че са разделени поравно между градове и села. От своя страна, относителното намаление при непълнолетните показва подобрена сексуална култура и образование.

Доколко жените се решават да раждат?

За да разберем как решителността на жените да имат деца се е променяла, трябва да видим колко деца са се раждани на всеки 1000 жени. Тази интерактивна графика показва тези промени по възрастови групи:

Ще забележите, че няма особена разлика с графиката за броя живородени. Разлика всъщност има, но при толкова голям мащаб на спада през 90-те, тя изчезва. Както видяхме по-горе, броят жени в детеродна възраст не се е променял толкова драстично, защото почти всички са били родени преди въпросния спад. Едва сега виждаме ефектите от него сред броят на непълнолетните. Тази демографска вълна ще влияе в близките десетилетия, както споменах вече.

Интересно наблюдение тук е, че почти целият спад през 90-те се дължи на 18-25 годишните. Става въпрос за около 3 пъти по-малко раждания. Някои от тях се решават да имат деца 5-10 години по-късно, което обяснява двойния скок в раждания на 25-35 годишните след 2000-та година. 2004-та е разделната година, след която жените над 25 раждат повече от тези под 25.

Разликата в абсолютния брой раждания обаче илюстрира широко известен факт – емиграцията е основният проблем. По-специално емиграцията сред българите до 25 години. Много от тях са заминали да учат и не са се върнали. Други са напуснали да работят. При останалите възрастови групи се вижда неколкократен скок, но той не е достатъчен да компенсира. От тук идва и изместването на средната възраст на родилките, за което говорих в предишната ми статия.

На тази графика съм показал какъв процент от бебетата се раждат от майки във всяка възрастова група. Вижда се още по-ясно колко важна е 2004-та. Преди това почти половината бебета са се раждали от майки между 20 и 25. След това за само няколко години сме преминали към структура близка до тази на Западна Европа.

Тук това разпределение е показано по различен начин. Забелязва се, че през 2010-та границата се е изместила още – повече бебета са родени от майки над 30, отколкото от такива под 25. Повече жени над 35 раждат, отколкото момичета под 20.

Впрочем интересно е сериозното увеличение на родилките над 40 и 45. Това отчасти се дължи на дългото отлагане през 80-те и 90-те. Показва обаче и повече смелост сред семействата. Част от тях може би се дължат и на работата на Фонда за асистирана репродукция. По моя информация само в София 4% от жените са прибегнали до фонда заради проблеми, които иначе не биха им позволили да имат деца.

Дискусия

Всичко това е причината да се прескочи едно цяло поколение. Докато намаляването на населението е процес започнал още през 70-те, трудните икономически години през 90-те накараха много млади да отложат първото си дете или да се откажат от второ. Сериозна част от тях са напуснали вече страната и имат деца в чужбина. Много от тези останали са се решили все пак с началото на новия век, но кризата през 2008-ма изравни тази тенденция. Едва миналата година видяхме отново покачване.

Тези фактори определят какво може да очакваме в следващите години. Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция и съзнателно отлагане през 90-те, то основната причина сега ще бъде на недостатъчния брой жени в детеродна възраст. Дори при сериозно увеличение на плодовитостта, няма да може да достигнем брой раждания дори приближаващ нивото от преди 30 години.

Добрата новина в случая е, че този спад е временен. При увеличената раждаемост след 2004-та може да очакваме известно възстановяване на тенденцията след около 10 години. Лошата новина е, че ако не се намали емиграцията и не се намали ранната смъртност, отрицателният прираст ще се влоши. Продължителността на живота в България се увеличава сериозно от социализма насам, но смъртността около 45-55 е все още висока. Това се дължи най-вече на лоши хранителни навици сред нас българите, липсата на спорт, пропускането на контролни прегледи, неспазването на предписанията на лекарите и чак на последно място – лошите здравни грижи. Превенцията е тази, която пази възрастните граждани на Западна Европа здрави, а това започва от личните навици.

Тези демографски процеси може да се илюстрират като слизане на по-ниско стъпало като брой. Икономическата несигурност и напускането на много българи слага спирачка на броя раждания, което създава един вид вълна във възрастовото разпределение на населението. Тази вълна ще бъде причината да има по-малко жени в детеродна възраст в следващите 40 години, като най-сериозен ефект ще се забележи в следващите 10. Увеличаващата се средна възраст на родилките е белег за това. По това, както и по плодовитостта се изравняваме с Европа, които вече са минали през нещо подобно. „Стъпалото“ се изразява в еднократно и рязко намаление, което ще остане невъзстановимо, освен ако няма значителна имиграция на чужденци. В миналото след войни и епидемии населението се е възстановявало бързо с раждането на повече деца – 6-7 на семейство. Сега това е немислимо.

Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително. Всъщност, има индикации, че дори да не беше резкия спад на раждаемостта и бързата емиграция през 90-те, пак щяхме да стигнем до тези нива гонейки модела на останалите членки на ЕС. Просто щеше да стане по-късно и щяхме да сме с 500-800 хиляди повече. Именно това ще разглеждам в бъдещите си статии по темата.

Какво може да направим?

Има много стимули, които държавата може да предложи на младите, за да се решат по-лесно и по-бързо на деца. Доста от тези, които се обсъждат сега биха имали минимален ефект в най-добрия случаи. Някои от алтернативите не са толкова интуитивни от икономическа гледна точка, като това да са безплатни детските градини и субсидиране на заплатите при наемане на млади майки на половин работен ден. Тези неща ще се изплатят многократно в бъдеще. Други са свързани с липсата на работеща съдебна система и регулаторни органи – в разрез на закона жените много често си губят работата още докато са бременни или докато са в майчинство. Градската среда, парковете и здравните грижи са също изключително важни и често имаме много по-директно влияние върху тях чрез местната власт.

Нищо от това няма да се случи със стратегии и изсипване на милиони лева в социални надбавки. Пробвали сме го, виждаме, че го правят в момента и просто не работи. Ще се случи когато осъзнаем къде е проблема, какво е реалистично като бъдеще и с какви проблеми се сблъскват младите.

Данните от графиките горе ще намерите в тази таблица. Справките са взети от годишните отчети в дигиталната библиотека на НСИ. Данните за броя жени и ражданията през 1972, 1980 и 1994 са интерполирани спрямо съседните години, тъй като отчетите на НСИ липсват. Същото важи и за родилките под 20 годишна възраст между 2003 и 2010-та, както и 2014. В съответните графики тези периоди са отбелязани с пунктирана линия или с по-светъл цвят.