Исках да разбера в какво се изразяват промените и да разделя тези, които идват от електронното управление и са за облекчаване от бюрокрацията както и за автоматизация, и тези идващи от МВР. Законопроектът има доста точки, а и самият закон не е лесен за четене с всички препратки, отменени текстове и прочие.

Затова седнах и въведох публикуваната от институциите последна версия на Закона за движение по пътищата в Github, след това от основната версия направих branch и добавих промените предвидени в проекта. Това е нещо основно, което се използва за разработването на софтуер и позволява да се правят паралелни промени, да се следят множество версии на един и същи документ и накрая да се решава какво следва да се слее в основната версия.

Пътят на един български законопроект всъщност далеч не е по-различен чисто административно, просто е до оглупяване муден, ръчен, непрозрачен, пълен с грешки и възможности за манипулация. Причините за това са както традиция и закостенялост, така и фрапираща липса на компютърна грамотност в администрацията, но най-вече сред законотворците и взимащите решения за процесите в НС, които ние избираме.

Това, което направих в Github не е решение само по себе си, но е пример как може да бъде с минимални усилия. Учудващо бързо успях да дигитализирам толкова сух закон и да прехвърля законопроекта. Така може да се види нагледно направо в закона какво се променя. Тук, например, виждате промяната на Божанов премахваща изискването за талон и стикер.

Чисто технически, система като Git може да се използва за тази цел, но има проблеми, които трябва да се решат. Като процес вече споменах, че съвпада в огромна степен до този вече използван в повечето софтуерни компании. Може би като изключим нападките от подиума на пленарна зала по адрес на нечия сестра или сексуална принадлежност… може би.

Markup езикът на github конкретно е подходящ, но не пасва изцяло на практиката за форматиране на законите ни. Списъците там не поддържат буквите в номерата на точките и подточките на алинеите ни, а не може да слагаме 7 нива на подзаглавия. Отделно адресирането на препратките следва да става по йерархичен ред, за да не се чупи при промени в закона. Сега при еднакви имена на алинеите, линковете към тях в github md са по пореден ред на заглавието с еднакъв текст. Има начин да се заобиколи, но не е удобно. За целта следва да се направи вариант с тези добавки, включително автоматично адресиране директно до точка и подточка в редакторите. Това ще позволи по-бързо въвеждане и по-малко грешки.

Трудни ще бъдат първите стъпки, защото говорим за огромно количество нормативни актове, трупани с промени десетилетия. Докато дори толкова сложен закон ми отне 30-тина минути да прехвърля без да имам опит, всъщност много следва да се внимава, когато това се прави за официален източник, защото тогава ефектите ще са значителни.

По-важен проблем обаче е сигурността. Докато тази информация следва да е публична, трябва да сме сигурни, че няма да се променя. Колкото и да е станало клише вече, именно blockchain технологията е подходяща тук – публикуването на хеша след всяка промяна ще даде възможност на всеки да провери, че дори една буква не е била подменена в цялата дигитална нормативна база или история на България.

Всичко това не е самоцелно, за използване на overhype-нати техно термини в нещо закостеняло или да се модернизира работата на една от основните институции в страната ни. Прозрачността тук е сериозно засегната. Независимо, че законопроектите се публикуват отдавна, те остават недостъпни за голяма част от населението. Дори за активно търсещите и интересуващите се е нужно часове, а понякога дни заедно с консултации с адвокати да разберат какво се случва. Често промени нарочно се описват в законопроектите по начин, които прави разкодирането им изключително трудно. Всичко това цели единствено и само да се укрие истинската цел на авторите.

Друг важен аспект тук е, че България като държава всъщност не притежава законите си. Не съществува в нито една институция, включително в Народното събрание, едно място, на което да се пазят законите. Ако днес някой попита какво казва даден член на даден закон, няма институция, която може да ви до каже. Да, всеки нов закон и стотиците промени по тях се публикуват надлежно в Държавен вестник и това се пази от НС чинно. Но крайната версия на законите – не. Тази функция държавата без решение, закон или заповед е изнесла като отговорност на няколко частни компании, на които те, както и всички български компании плащат ежемесечно за правото да знаят покрай много други неща и какви са българските закони. Дори администрацията на Народното събрание когато подготвя промени, всъщност не ги прилага в някакво тяхно копие, които пазят тайно от нас, а сверява с последното от съответната частна софтуерна система.

Има публични безплатни източници, разбира се, но информацията там е собственост на въпросните компании. От гледна точка на прозрачност и сигурност на толкова критична за държавата ни информация като текстовете на съвкупността от нормативните ни актове, това е най-малкото стряскащо.

В никакъв случай не казвам, че е лошо фирмите да предлагат такива услуги. Не следва обаче държавата и особено първоизточникът на законите да разчитат на тях, за да достигат до крайния резултат от законодателния процес. Това, което показах горе не е непременно решение, а показва, че такова далеч не е трудно и не изисква особено сложни технологии или време.

Не на последно място, допълнителна полза от подобна система е, че лесно може да се правят предложения и да се осмислят далеч по-бързо. Ето, тук съм показал моите предложения към законопроекта, с който започнахме. Включил съм аргументи за предложенията ми и тук може да се видят конкретните промени. Пратих ги отделно по мейл. Ако имате и вие предложения или обратна връзка, консултациите текат до 13-ти май.

Това тук е един закон дигитализиран за половин час от един човек. С аналогична на описаната от мен, но по-стройна и сигурна система може да се проследява от всеки кой кога какво е променял, от къде е започнал, какво е прието, как е било изменено, слято или омаскарено. Цинизмът у нас ни дава още доводи, защо няма да се случи скоро. Иначе, ако искате да разберете как се приемат тези закони и най-вече какви машинации се правят, за да не се свърши никаква работа, ви съветвам да обърнете внимание на Стража.

Миналата седмица писах в Twitter и Facebook за справка от ГРАО за българчетата родени в чужбина. Ще пиша подробно тези дни за това как я получих и ще пусна интерактивна карта с анализ. Сега обаче искам да обърна внимание на един интересен за мен аспект от данните.

За последните 10 години 96653 деца са били родени в чужбина и родителите им са изкарали български акт за раждане. Тези деца се вписват в статистиката на НСИ, защото ГРАО вижда, че имат издадени ЕГН-та. Писал съм и други пъти за статистиката около раждаемостта у нас и как почти всички медии се оплитат в цифрите. Приблизително може да приемем, че годишно се раждат 70000 българчета с лека тенденция на повишение от тази година. Това прави около 95 деца на всеки 10000 българи. Изключвайки родените в чужбина, цифрата клони към 82-85.

Поглеждайки данните получени от ГРАО, бързо се вижда, че в САЩ и Канада има много по-малко регистрирани деца спрямо други държави. Взимайки предвид приблизителни оценки за българското население там, излиза, че на всеки 10000 българи се раждат и регистрират съответно 21 и 25 деца. От Германия и Испания са регистрирани съответно 74 и 79 българчета на всеки 10000. Ще забележите, че тези цифри са доста под статистиката за България дори отчитайки занижените стойности на МЗ за ражданията в български болници. Има доста причини за това, но тук ще се концентрираме върху тройната разлика между регистрираните раждания в Европа и Северна Америка.

Единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност. За да се извади български акт за раждане, на този издаден в чужбина трябва да постави апостил и да се преведе. След това трябва да се предаде лично в общината по адрес на майката и след две-три седмици чакане се изважда български акт за раждане. Повечето българи зад граница не знаят, че по принцип служителите приемат документи подадени от близки и родителите няма нужда да присъстват лично. Някои се сблъскват с доста по-сложна процедура, защото не са извадили акт за раждане до 6-тия месец. Преди това е лесно, ако си подготвен. Ефектът е, че повечето българи вадят акт за раждане на децата си чак когато се прибират от чужбина и намерят повече време.

Всичко това може да се улесни неимоверно, ако се въведе услуга за изваждане на акт за раждане в консулските служби. Това вече се прави за паспорти и лични карти. Такава услуга се предлага от консулствата на много други държави. За целта е достатъчно да се предостави акта за раждане с апостил на консулството и те да се погрижат за превода и процедурата в съответната община. Това, разбира се, ще струва повече и ще отнеме повече време, отколкото като се прави на място в България. Улеснението обаче ще е огромно и при получаване на документа ще може веднага да се поръча паспорт за детето. Консулствата пък ще имат още един източник за приходи.

Друга малко известна подробност е, че от декември 2013-та България подписа Конвенция за издаване на многоезични извлечения. Това означава, че актове за гражданско състояние (раждане, смърт, брак) от 23 държави нямат нужда от апостил. Това е допълнително улеснение за родителите. Тъй като обаче най-често са на латиница, документите ще имат нужда от превод, който може да бъде заверен в консулските служби.

Какъв ще е ефектът от подобна марка е трудно да се прецени, но ако предположим, че много родители в щатите не минават процедурата, защото не могат да пътуват до България, то консервативните оценки са за годишно увеличение от 70% на регистрираните деца. В това число включвам и повишаване на регистрациите в Европа и Азия. Така ще получим около 10% увеличение в статистиката на НСИ за раждаемостта и 20% понижение в сегашния ни отрицателен прираст. Това, разбира се, няма да е реално повишаване в раждаемостта, а по-скоро промяна в начина на броене. Ще отчитаме обаче по-добре реалните стойности за родените българчета в цял свят.

Монологът на Диана Найденова

Няма начин да не сте видели „интервюто“, което Диана Найденова сътвори по „Нека говорят…“. Ето официалния запис, че БТВ скоро ще цензурира копията в YouTube. Разбираем е гневът й към физическа атака към неин колега и е разбираемо, че иска да изрази личното си мнение. Проблемът е, че го прави от позицията на журналист претендиращ за обективност и професионализъм. Показа абсолютна липса на етика и безпристрастност в един разговор, който по-скоро бихме могли да наречем монолог. Харесвам някои от интервютата й, защото явно се стреми да задава неудобните въпроси. В случая няма значение каква е темата и кой какво подкрепя – важното е, че тя си имаше някаква теза и я разви сама независимо от опонента си, фактите и смислеността на въпросите. Не случайно цялата мрежа я напада в момента.

Провокациите

Отново се започна с приказката, че протестите са платени и поръчани, че еколозите вадят пари от тях и че защитават икономически интереси. Отново имаше провокатори както сред протестиращите, така и в медиите. Побоят над журналиста от БТВ беше срамна, но определено предизвикана реакция. БТВ се правят на жертви и обидени в случая, но истината е, че в първите два дни на протестите не казаха нито дума. Не бяха единствени, но с отношението си събраха цялата нетърпимост на обществото. Пълното медийно затъмнение спря, когато се видя, че нещата няма да отшумят просто така. Причините може би се крият в разкритията на Бивол за икономическите им интереси в закона. Вероятно е и несигурност какво би се харесало на властта и липса на чувство за журналистически дълг. Междувременно спирането на записи от страна на БТВ продължава. Цензурирали са дори шегадийски химн пуснат като виц.

Ние сме децата…

Много се изговори за това как се е организирал протеста, който го води и каква е целта му. Всички видяхме текста „Ние сме децата на прехода“ и той е прекрасен. Авторът е Георги Деянов и първо го пуснаха в Петел. Особено ми хареса цитата „Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта.“ Това посочва много важен аспект от протеста – борба с безпринципността в решенията на парче.

Най-големият проблем е, че нито политиците, нито журналистите все още осъзнават що за животно е спонтанният протест. В техния речник няма такова нещо като свободомислеща тълпа от хора. Журналистите искат да има някой водач, за да могат да го интервюират и поставят в контекст. Политиците искат да има организация, чийто връзки да изобличат или да придърпат към себе си. Идеята, че няколко хиляди души са се събрали без организация и без водачи заради една обща идея и разбиране просто ги плаши. Такава тълпа не може да бъде контролирана, защото не разчита на пъдар, в каквато роля се виждат те. Най-дефиниращото качество на нас българите – цинизмът – диктува, че това нещо не може да съществува.

В същото време самата тълпа работи по всички закони на стадото – има всякакви хора с всякакви идеи и методи. Има гамени и активисти. Има пламенни оратори и опортюнисти. Макар текста на Георги да е прекрасен като манифест, аз по принцип не обичам такива послания. И аз съм писал подобни, но се поучих. Те поставят в рамка това, което всеки един в свободно организираната група мисли и цели. Добре е, че обобщава проблемите и генезиса на недоволството, но в същото време е донякъде вярна позицията на Нора. Има и страшно много непукисти и циници от същото това поколение, които не ги интересува и не правят нищо. Вярвам, че нито едното, нито другото е норма и не може да отписваме усилията на едините заради другите. Истината е, че историята и посоката на обществото се поменя винаги от индивиди, но тяхната работа зависи от настроенията и желанията на точно това общество. Когато съществува нужда от промяна и усещане за проблем, въпрос на време е няколко хиляди души да блокират Орлов мост.

Какво следва?

Законът беше спрян. Търси се консенсус между кабинета и „еколозите“. В случая наистина еколози-специалисти участват е дискусиите, но покрай това всички протестиращи биват наричани еколози и така се поставят под една шапка с еко-организациите. Това е превод на случващото се на езика на медиите и политиците. В техния речник, както казах, няма място за самоорганизиращи се граждани и отворени позиции.

Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи извода, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие.

Когато протестите продължат толкова време, вече далеч не говорим за конкретния повод – законът за горите. Проличават сериозни проблеми в системата и отношението към гражданската позиция както при медиите, така и при политиците. Виждаме го на всеки няколко седмици, когато избухне скандал. Просто медиите или мълчат, или управляват новините. Това все пак е бизнес – ефирното време, естествено, струва пари. Новините за жалост също са вече стока и се продават като такава. Грозната истина, която лъсна и накара всички да настръхнат е, че вече и интерпретацията на журналистите е стока и се плаща. Макар медиите да са компании гонещи печалба, журналистическата етика би трябвало да има върховенство. Макар да се правят на обидените, самите журналисти налагат собствен филтър в репортажите си. Не е нужно да са корумпирани – достатъчно е да знаят какво е нужно да пишат и за кое ще имат проблеми.

По аналогичен начин е напълно възможно Борисов да е искрен като ни убеждава, че кабинета не е гонел лобистки интереси с този закон. По никакъв начин обаче не може да гарантира, че това е така при изготвянето, гласуването, съпътстващите промени, наредби и прилагането на мерките. За тази цел трябва да има контрол от страна на гражданите, прозрачност в управлението и активисти, които да се борят с нарушаването на законите. Точно това виждаме на Орлов мост в последните дни и точно това е механизмът за спиране на корупцията и поръчковите закони. Това е единственият доказано работещ начин. Назидаването на този тип прояви не говори непременно за корупмираност, но определено е индикатор за липса на визия.

Още по темата:
Димитър Николов – bTV: Нахалството на една национална телевизия
Монологър – Нека квичат
Offnews – Една нощ в ареста, без да съм направил нищо
Дневник – Диана Найденова в „Нищо общо“ с журналистиката. БиТиВи: Няма да се поддадем на натиск
PIA – Истината от първо лице: Цекоминевщината, свободата на словото и защо хората не харесват бТВ
Dnes.bg – Защо bTV получи звучен шамар
Бивол – BTV реагира на публикацията за акциите на Вики Политова в ПИБ

Чу ли сте, предполагам, за разстреляния делфин. Ако не, прочетете това, това и това. В този случай има три факти, които са неоспорими:

Дори да не харесвате животните, да не одобрявате закона против насилието над животни и да смятате защитаването на видове за глупост, не може да отречете, че тук говорим за престъпление. Ако продължавате да четете това, значи искате наказание за виновните. За жалост полицията и прокуратурата не са на вашето мнение. Също както редица държавни служби, агенции и агенцийки.

За да няма анонимност, много ми се щеше да изровя имената на хората, които са били на смяна или са отговаряли за местните служби. Да извадя лицата им и да кажа – ето, на тези хора не си вършат работата. Също както при статистиката за парламента. Тук реално говорим за едни 20-тина души, които просто са решили, че въпреки буквата и смисъла на закона, случилото се е напълно нормално и не заслужава внимание. При това не се свенят да го обявяват в медиите. Заради тези 20 души обвиняваме цялата държава и това е напълно нормално. За жалост обаче не успях. Намерих имената на няколко шефове, но на практика тук говорим за драстично безхаберие на много нива и няколко имена не стигат.

Дори да не ви пука за делфина трябва да си признаете, че този провал е симптоматичен за администрацията. Приема се закон, създават се структури и после никой не знае кое чие задължение е. В крайна сметка или е твърде късно да се реши даден проблем, или законът се променя и всичко започва отначало. През останалото време не им работят компютрите или са в отпуска.

Безхаберието е по-лошо от корупцията. При корупцията чиновничето знае, че нарушава закона. Той или тя може да бъде хванат с парите в ръка и да бъде евентуално съден. Вече дали ще бъде осъден е друг въпрос, но може да се направи нещо. При безхаберието на администрацията се намираме в потъващи пясъци – опитваме се да се движим нанякъде, а чиновника пред нас само свива рамене и ни гледа тъпо.

Искам някой да си свърши работата.

За това си говорим тук – за системни пропуски. Ако някой някъде не си върши работата, очакваме, че тези над него ще го санкционират. Ако и те не го направят, ще се намеси министерство, община или полицията според ресора. И така нагоре по веригата. Тази структура е създадена точно, за да предотвратява такива безхаберия, но очевидно не работи. Затова аз казвам – искам да видя някой от администрацията да си свърши работата. Не заради делфина, а за да видим, че има последствия. Това, че Атанас Русев е имал гражданското самосъзнание да преследва проблема не е решение, а просто показва, че гражданското общество работи в известна степен. Искам и държавата в лицето на администрацията да работи. Не заради някакъв труп на делфин, а защото по закон има престъпление и нужда от наказание.

Дали ще има последствия? Мисля си, че всички ще се съгласим, че не. Този консенсус свидетелства за типичния за нас национален нихилизъм – другият голям проблем на обществото пречещ да направим нещо по случаи като горния. Това обаче е тема за друг път.

Прочетете и това за случая с делфина:
Как един разстрелян делфин доказа че в България няма институции

Изравянето на делфина

Благодаря за снимките на ClubExtreme.org

Доста се забавих с тези данни. Причината за това беше новината, че новият сайт на парламента ще тръгне изцяло в началото на 2011. За жалост, имаше голямо забавяне и тъй очакваните отворени данни не бяха пуснати тогава. Сега имам уверението на екипа занимаващ се с поръчката, че в началото на Март вече ще ги имаме. Става въпрос за пълна информация за индивидуалните гласове, участието в пленарна зала, комисии, изказванията, отсъствията, предложенията и законите за всички депутати. Същите данни ще бъдат разбити и по закони, а стенограмите от пленарна зала и комисиите ще бъдат индексирани, структурирани и свързани с профилите на депутатите. Въпреки, че вече имаме отсъствията и гласовете, много е трудно да се обработват. Дори след като по наша молба започнаха да ги пускат като Excel таблици, автоматичният анализ пак е труден.

Когато излязат XML файловете, ще може всичко, което виждате по-долу и в предишните статии, да се вижда в реално време, да е по-точно, по-богато на информация и да може да се разбива по периоди. Така ще може да се направи графика на промените в активността на една или друга партия, да се разбие тази активност по събития, теми обсъждани в залата и конкретни закони, да се съпостави активността на отделен депутат или група с обещанията в Politikat и да се провери до колко една партия реално подкрепя законите на друга и как това се променя във времето. Възможностите са безкрайни. Чакаме само данните.

Статистиката

Ето и последните цифри за сесията септември-декември. Още не съм изкарал данните за текущата сесия – ще изчакам да свърши. Всичко може да свалите като Excel файл, а тези за старите сесии – от предишните две статии (тук и тук). Ако желаете, може да ги комбинирате и да направите статистика за цялата 2010. В графиката долу се вижда съпоставка между зимната сесия и лятната.

*: показва в какъв процент от гласуванията са участвали докато са били на работа. Не отчита пропуснатите гласувания докато са отсъствали.

Някои изводи

Що се отнася до отделни депутати, Доган пак не се е явявал нито един ден на работа. През изминалата сесия същият навик има и Пламен Петров от ГЕРБ. Метин от ДПС пък има цели 73% присъствие, при условие, че миналата сесия го е нямало никакъв. Най-послушни по партии са били Гюнай Сефер от ДПС с 94.3%, Галина Банковска от ГЕРБ с 92.2%, Мая Манолова от КБ с 87.9%, Ваньо Шарков от СК с 87.5% и Цвета Георгиева от АТАКА с 87.1%. С най-голямо участие пък е Нели Калнева-Митева от ГЕРБ, която е гласувала в 94% от случаите и винаги е била на работа. Лили Иванова има 96.3% участие, но то се смята за случаите, когато е била в зала, а тя е пропуснала 40 от 47 заседания. Въобще първите 106 места по участие в гласуванията са ГЕРБ, което ги прави най-редовни в парламента. На 107-мо място е Анна Янева от КБ с 56.6% участие при 75% реално присъствие. От АТАКА най-много има Павел Шопов с 51.7% при 94% присъствие. ДПС – Христо Бисеров с 51% гласуване, но той е присъствал едва на 4 заседания. От СК – Любомир Иванов с 44.3% и само 4 пропуснати заседания.

По партии се забелязва, че ГЕРБ участват в пъти по-активно, когато са на работа, спрямо своите колеги. За сравнение, дори когато от ДПС се появят в парламента, те участват едва в 18.4% от гласуванията. Това означава, че просто се регистрират, гласуват един от всеки 6 закона, а през останалото време са из коридорите. Социалистите, сините и Атака не са далеч от тези цифри. В послушанието се забелязва, че няма голяма разлика между партиите – всички се движат между 76 и 80%, с изключение на ГЕРБ, които са с 86%. Разликата не е много голяма, но може да е доказателство, че се гласува по-чинно от останалите. За жалост по статистиката за положителните гласове не може да се направи сметка коя партия коя подкрепя най-много. Би могло да се направи такава матрица едва когато излязат отворените данни и има връзка между конкретни гласове, законите и техните вносители. И сега това е възможно, но би отнело страшно много време и труд.

Отворени данни

Както е видно, с отворените данни могат да се правят доста интересни изводи. В последните седмици има доста раздвижване по темата или поне аз забелязвам повече неща. Едно журналистическо сдружение обмисля да събира база данни с източници на отворени данни и линкове за визуализация. Покрай активността в Twitter около конференция за отворени данни в Берлин, няколко човека подеха новината ми, че НС ще пуска данни. В последната ми статия писах за данните за енегийните източници в Европа. Покрай това се свързах и с международната фондация OKFN, която развива такива визуализации и проекти. През юни в София пък ще има Opencamp, където ще бъдат поканени международни специалисти по темата и представители на институциите. За него обаче ще пиша по-късно, когато излезе програмата. Снощи разбрах за един доста интересен проект за София, който също има изглед да пуска свободно информация за обработване. За жалост, нямам все още успех с полицията и идеята поне да пускат структурирани съобщения за изчезнали. Крайната ми цел е да пускат отворени данни за всички престъпления и решаването им, както се прави в Англия, щатите, Германия и много други страни. Усилията обаче продължават. Междувременно пуснах данни за вече решените случаи излезли от системата на Lipsva. Файлът ще намерите тук – XML (форматиран), JSON и CSV. Обновява се при всеки решен случай и се надявам да има повече такива.

Често казваме, че депутатите на ГЕРБ гласуват чинно закони според решенията на партията и кабинета. Друго клише, което се споменава и е вече синоним на депутат, е мързелът и неучастието в заседания. Тук обаче няма да обсъждаме причините и последствията от това ежедневие в Народното Събрание. Нещо, което аз се питам, е колко чинно гласуват депутатите в действителност, колко въобще гласуват и колко от тях са реално в залата.

Спомняте ли си, че миналата седмица споменах за разпечатките от гласуванията в парламента? А спомняте ли си, че дадох идеи, за няколко интереси неща, които можем да правим с тях? Ето една от тях – събрах всички разпечатки в една голяма Excel таблица и започнах да ги анализирам. Ето някои резултати:

По партии

Кой е по-по-най

Най-„непослушни“ от всяка партия
ТАНЧЕВ ГЕРБ 86.3% Участие 43%	ВЕЛИКОВ КБ 56.1% Участие 24%	ДАЛ ДПС 49.1% Участие 14%	ПЕТКОВ АТАКА 55% Участие 30%	АГОВ СК 77.5% Участие 21%	ВАСИЛЕВ НЕЗ 43.7% Участие 12%
Реално присъствие
ДОГАН ДПС 0%	МЕТИН ДПС 0%	ИВАНОВ ДПС 14.3%	СЕФЕР ДПС 28.6%	ПЕТКОВ АТАКА 28.6%	ПЕТКОВ ГЕРБ 28.6%
Активност при гласуване
ПЕЕВСКИ ДПС 5.6%	ЛЮТФИ ДПС 9.2%	ПАНТЕВ КБ 9.4%	МЕХМЕДОВ ДПС 9.8%	ЯНЕВ НЕЗ 9.8%	КОСТОВ ГЕРБ 10%

Интересен факт е, че всички от ГЕРБ гласуват в поне 86% от случаите в унисон с партията. При БСП и ДПС „послушността“ започва от 50-те процента, но там данните са по-неточни, заради страшно ниското им участие.

Методология

Данните, които виждате са на базата на 15 заседания между 9 юни и 9 юли. Това са тези, за които са изведени разпечатки откакто промяната в правилника на НС влезе в сила. През това време са гласувани 663 закона. Крайните резултати по партии и депутати може да свалите като таблица от тук.

Послушание

Това мерило е най-трудно за изчисление. То определя колко често даден депутат е гласувал по същият начин, както средното за партията. Много размишлявах как да сметна това и накрая се спрях на следния подход:

Първо смятам как би гласувала партията, ако беше един депутат. Това става като се изчислява вероятността за всяка възможност (Да, Не, Въздържал се) за всеки закон и се избира най-често срещаното гласуване. Ако така обаче са гласували по-малко от 60% от депутатите от тази партия законът се пренебрегва в изчисленията (т.е. все едно не са гласували). Това възприемам за линия на партията поради единомислие или просто заповед отгоре. След това, за всеки депутат се преброяват колко съвпадения има между неговото гласуване и средното за партията (освен тези, за които не е гласувал и тези под 60% на партията). Така се пресмята колко пъти се е съобразил с мнозинството от групата си.

Реално присъствие

Тук не се осланям само на списъка с неизвинени отсъствия, а на реално подадените гласове. Ако някой депутат е маркиран като присъстващ, но на практика не е гласувал нито един закон през деня, го маркирам като реално отсъстващ. Има случаи, в които някой е отбелязан с неизвинено отсъствие, но е гласувал по-късно през деня. Тези случаи не ги маркирам като отсъствия, защото вероятно депутатът е дошъл по-късно. Най-много такива отсъствия имат Доган и Метин – 15 от 15.

Активност при гласуване

Тук измервам колко закона е гласувал депутатът докато е бил в залата. Това включва дните, в които е дал поне един глас. Поради това, че някои депутати са идвали само няколко дни и са гласували по много, се получава така, че имат по-голяма активност от други, които са седели постоянно в парламента. Така депутатите на ДПС, БСП и СК имат най-ниска средна активност. Случаят с ДПС е най-фрапиращ, защото средно са гласували за по-малко от 2 закона от всеки 10.

Възможности за подобрение

На първо място, това въобще не е представителна извадка, защото от хилядите гласувани закони и десетките заседания, аз взимам само тези от последния месец. За жалост имаме данни само за тях. За щастие обаче, от тук нататък с всяка стенограма ще получаваме такива разпечатки и ще си вадим по-точни изводи.

Формулата за послушанието определено може да се подобри. Примерно може да се сметне средното на партията с вероятности, а не направо с Да/Не. Също така може да се даде тежест на гласовете – за Въздържал се х0.5, а за глас срещу този на партията – х2. Това е защото с обратен глас депутатът реално се противопоставя, а с Въздържал се – просто не им пречи. Накрая, може да се използва векторен анализ за изчисляване на разстоянието между всеки депутат, да се изчисли векторният център на партията и да е види кои депутати гласуват еднакво. В този случай елементите от векторите ще са законите. Може също така да се сметнат разликите между самите партии, за да се види коя срещу коя е гласувала. За целта обаче ще е най-добре да се напише директно скрипт – било то в Excel или направо на PHP. Това ще е доста по-лесно като излязат разпечатките на XML.

Реалното присъствие и активността може да се подобрят с включване на статистика за изказванията на всеки депутат и участието му/й в комисиите. Това обаче също ще трябва да почака докато стане новият сайт. И сега може да се анализира стенограмата, но ще е твърде трудоемко.

Направих всички изчисления с MS Excell 2010. Започнах с OpenOffice Math но се оказа, че няма функции като SUMIFS, която ми трябваха. Все пак, сега формулите са прекалено големи (десетки милиони събирания на страница) и затова в един момент така или иначе ще трябва да се пренапишат на VBasic или нещо за OpenOffice. Този път просто не ми се занимаваше. Също така може всичко това горе да се покаже с иконография, която стана доста популярен метод за изобразяване на сложна информация. Може да го направя към края на годината, когато имам достатъчно точно данни.

Изводи

Макар и непълна, надявам се, че тази статистика да събуди интереса ви към възможностите на отворените данни. С публикуваните разпечатки на гласуването на депутатите може да следим подробно всяко тяхно решение, да го свържем с естеството на гласуваният закон и да изградим профил на всеки политик. Макар че изграждането на такъв сайт би отнело време, самото изчисление и събиране на информация става автоматично. А представете си, че имахме достъп и до други такива масиви от данни, като например средната бройка болни, операции и конкретни заболявания по региони; списък с престъпленията разделени по тип и местоположение; подробна информация за харчовете на общините; напредъкът по различни европроекти и т.н.

Ако си мислите, че това е твърде много информация – не е, защото други европейски държави вече ги публикуват. Ако си мислите, че никога в България няма да получим тези данни свободно, пак ще сгрешите. Може да не е утре или вдругиден, но явно е възможно – от НС се съпротивляваха за разпечатките, но пак ги пуснаха. За статистиката от институциите обаче трябва централно решение (т.е. не на отделни чиновници действащи на добра воля) и принципна политика, която да установява реда, формата и отговорните лица за публикуването на отворени данни. Такива решения винаги се взимат от 2-3-ма човека на възлови позиции и затова трябва да ги намерим и убедим, че си струва. Това все пак е крайната степен на прозрачност, за която толкова много се говори.

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.

Има развитие по идеята гласовете на депутатите да се публикуват в мрежата. Акцията беше започната от Електронна Граница, а аз и Атанас Чобанов я подкрепихме малко по-късно. Днес е била гласувана промяна на правилника, но подробностите още не са публикувани на сайта. Ето новината в Дневник и в Капитал. Малко след първите отчети очаквайте визуализация подобна на тази горе. Ще направя така, че информацията да се публикува и в Twitter акаунта на парламента, който създадох за законопроектите и заседанията на комисиите.

Утре очаквайте материал (ето го тук) за това кой ще спечели обществената поръчка за новия сайт на Народното Събрание. Не, офертите не са отворени още, но това явно няма голямо значение. Интересното е, че в описанието на новия сайт не е предвидено публикуване на индивидуални гласувания, което може да е причина да се извинят с „технически причини“.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (максимум един мейл на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст Вече пише коя е партията и има ли текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

В крайна сметка какво научих аз като зрител от това предаване:

Цялостното ми впечатление от дебата беше, че защитниците на промените в закона бяха изключително притеснени от въпросите. Това особено важеше за Снежана Благоева и Калин Илиев, които от средата нататък просто не отговаряха на преките въпроси, а шикалкавеха по общи теми. Въобще не стана ясно защо и сега се допуска сеене на ГМ култури и защо при неспазване дори на процедурите за внасяне на закони, ние трябва да им вярваме на тази за одобрение на ГМО-та.

В крайна сметка основния им аргумент остана, че това се прави за да се избегне наказание от Комисията, а практическото отпадане на ограниченията е било страничен ефект. Не знам за вас, но това ми напомня на закона за митингите и шествията, където по същия начин пробутаха и неопределена зона около държавните институции, където не може да се протестира.

Какво излиза – че за недоволните граждани ще се увеличават отстоянията, за да се защитят политиците, а за агро-компаниите ще се намалят независимо от вредата на околната среда. На мен лично едно дърво ми е много по-ценно от един депутат и ако трябва да предпочета дали едното да залинее или другият да бъде набит, бих предпочел второто.

Допълнение: 04. февруари 2010

Ето и записа на диспута. Благодаря на Кирил Кирилов за линка.

В последните дни се появи една много интересна идея за това гласовете на народните ни представители да излизат директно в интернет и то в рамките на 24 часа след гласуването. Към този момент, информацията за гласа на всеки един депутат е хем публична, хем може да се придобие само след искане на парламентарна група. Така е доста трудно за нас, обикновените граждани, да разберем кой депутат как е гласувал. Според мен това е важно за една демокрация. Когато избираме представител от нашия регион, колкото и да е спуснат от някоя партия и да не осъществяват контакт с нас, пак трябва да знаем как той/тя гласува от наше име. Също, така можем да наблюдаваме поведението на отделни депутати и да го сравним с публичната им позиция и критики.

Юридическа аргументация може да намерите на страницата на инициативата, наречена „613“ по името на члена и алинеята, които трябва да се променят. Там може да подпишете петицията и да видите конкретното предложение за поправка в правилника на Народното Събрание. За това как това може да бъде осъществено има много предложения. В Европейския Парламент се публикуват клипове с всяка отделна реч и документи със списъци на присъствие и гласуване. За жалост обаче, те са трудно четими и объркващи.

Моето предложение е да се направи еднопосочна връзка между електронната система на парламента със сайта им. Така ще може да се чете информацията за присъстващите и гласувалите практически в реално време. Също така ще е невъзможен външния достъп в тази система, което е от съществено значение. Като примерна визуализация на резултатите съм дал графика горе. Човек може да минава върху квадратите и да вижда снимка с името на всеки депутат или да търси поименно. Когато кликне на него, ще се отваря историята на гласовете и присъствието му. Този сайт може да се разшири и да се добавят записи на изказванията му по съответните закони и дебати.

Цялата система е елементарна за създаване и може да бъде направена от всяка фирма за интернет дизайн. Дори аз мога да я направя в свободното си време. Свързването със системата на парламента също не би трябвало да е трудно, защото познавайки как работят такива програми, сигурен съм, че вече има подобни връзки вътре в самия парламент. Това, което остава е малко политическа воля и откритост пред гласоподавателите – нещо, което новите народни представители тиражират като приоритет в работата си.

Вижте какво пише за този сайт в Twitter.

Допълнение: 26 май 2010

Инициативата постигна успех. Днес е гласувана промяна в правилника на НС. Повече по темата прочетете тук.