Покрай назначението на министъра на спорта започна една срамна за мен кавга относно преподаването на турски език в училищата. Няма да коментирам самото назначение в кабинета и думите ѝ пред електората на ДПС – това е тема за друг разговор. Искам само да изясня няколко неща, които изглежда пропуснахме в надвикването. Всичко в този текст може лесно да бъде проверено от всеки с желание да загуби 15 минути из сайта на МОН.

От години има ЗИП-ове по турски, ромски, арменски

Това се пропуска най-често. На тиражираната страница на МОН от 12 години стоят въпросните ЗИП-ове по иврит, турски, ромски и арменски. Пропуска се също, че има ЗИП по информатика още от първи клас. Точно той е избора на всички училища с предимно етнически българчета. В тях не се предлагат другите ЗИП-ове. Вижте например това, това или това училище. Разпоредбите дават възможност на училища, където има достатъчно деца, да направят ЗИП по съответния майчин език. При тях, както и при всички останали, има още доста ЗИП-ове неразписани от МОН, от които децата могат да избират – изкуство, математика, чужди езици и прочие.

Само език, и то ако майчиният не е български

Друго важно в разпоредбите е, че цялото обучение се провежда задължително на български език, с изключение на чуждите езици и ЗИП-а по майчин език (там където го има). Никой не задължава децата да се записват на един или друг предмет. Разбира се, има вероятност училищата да нямат достатъчно учители за повече ЗИП-ове, но поне са длъжни да осигурят информатика. Най-често имат и ЗИП по български, поне съдейки по училищните програми, които прегледах.

Не се готви задължително изучаване на турски

Чуха се мнения, че ДПС и министъра на образованието искали да задължат етническите турци да учат турски. Някой казват, че готвели всичко да е на турски. Трети изкрещяха, че едва ли не за всичко щяло да е задължително – включително циганчета и българчета. Първо – всички са българчета и трябва да развиваме това самосъзнание у тях. Ако прочетете указанията за турския език във втори клас, ще намерите следното:

Развитие на личността на детето чрез системно изградени междупредметни връзки, особено с обучението по български език и литература

Формиране на отношение на толерантност към културната различност, приобщаване към общочовешките ценности и изграждане на съзнание за етническа принадлежност и национална идентичност.

Не смятате ли, че е по-добре да учат майчиния си език по одобрена от МОН програма и учебници, отколкото в религиозни училища и по социални програми на турски организации? В изказванията на ДПС не намерих изискване за задължително изучаване на тези езици, а за увеличаване на хорариума, който сега е три учебни часа седмично. За това е цялата патардия – три часа, в които обясняваме на децата, че са българчета независимо, че вкъщи се говори турски, цигански или арменски, докато в същото време им помагаме да запазят идентичността си.

ДПС няма законопроект; ГЕРБ не променя нищо за майчиния език

Следя постъпващите в парламента законопроекти. Интересно ще е да чуете, че ДПС не са внесли такъв в сферата на образованието. Нищо. До тук всички цитират политическо говорене минало по разваления телефон на Facebook. Единственият законопроет е на ГЕРБ и пренаписва закона за народната просвета от 1991-ва. Всъщност има предложение и на БСП, но то е за обезщетенията за детски градини. Проектът за новия закон за предучилищното и училищното образование е бил внесен преди четири дни, но текста го пуснаха едва вчера. Сравнявайки съответните членове, не виждам промяна що се отнася до майчиния език. Разпоредбите, впрочем, са изготвени още през 2001 г., а концепцията е залегнала в досегашния закон още през 1998-ма. До сега никой не е казал и дума за тях.

Колко деца всъщност посещават тези ЗИП-ове

За жалост, не открих данни за това на сайта на МОН. Открих обаче броя деца в училищата по общини. Ще съпоставя тези цифри с тези от преброяването, за да преценя какво е етническото и езиково разпределение по региони, колко деца и колко училища има в тези региони. Така ще получим карта с максималния брой паралелки по общини. Ще се опитам да изкарам картата скоро, но изключително неграмотно написаните таблици на МОН не помагат. Обезкуражително е, че служители на образователното министерство правят грешки в изписването на населени места в България. За този тип прозрачност съм писал преди.

Национална държава или културна толерантност

Интересно е как гордостта от религиозния мир у нас съжителства с дивата ненавист към всяка проява на етническа идентичност. Говорим как ДПС насажда омаза у етническите турци у нас и най-вероятно това е вярно. С пълна сила обаче върлува и възпитанието на омраза срещу малцинствата. Разхвърлят се статистики, снимки, слухове без някой да ги е проверил или потърсил истината. Ако питате някой на улицата ще ви каже, че едва ли не турците завладяват България, защото Болен така е казал, а ДПС ехидно се усмихва. Няма да знае обаче, че докато етническите българи сме намалели с 22% за последните 20 години, българите декларирали се като етнически турци са намалели с 26%.

И двете цифри са трагични и са единствено повод за размисъл. Всички сме българи и училището е важна стъпка в изграждането на това самосъзнание. Колкото повече казваме на някой, че е чужд, толкова повече той или тя ще повярва. А в толкова важен период на развитие на децата, това е последното, което искаме, нали? Запазването на идентичността е важна не само за споменатите горе малцинства, а и за многото други у нас, които някак приемаме за даденост. Ако пътят към индустриализацията и урбанизацията е унищожил нещо, то това е точно многообразието на културата ни. Образованието може както да гради национално самосъзнание, така и да запазва корените.

Снимка: zograf11@blogspot

Може да ви е интересно също:

Преброяването и няколко интересни графики

Възрастово разпределение на различните етнически групи в България, по градове и „липсващите“ млади хора в Сливен.

Видео от протеста ще намерите при Иван Бедров. Вижте и статията му от днес по темата. Още интересни текстове има в E-vestnik.bg и Webcafe.bg.

Симките са взети от Offnews, Съпротива@Fb, Iavor Lazarov@Fb, Anastas Tarpanov Photography@Fb, Victor Dimchev@Fb, Tihich Tihichat@Fb и Bulphoto.com

След като написах първата си статия срещу ACTA, обсъдих подробно рисковете от маргинализиране на мненията по споразумението. Тезата ми беше, че крайните изказвания вредят повече на една такава кауза, отколкото да й помагат. Що се отнася до споразумението, това са мненията, че то ще ни прати директно в някаква анти-утопия, докато в действителност, ACTA по-скоро е стъпало в тази насока.

Този тип крайни позиции зачеркват всякакви положителни аспекти. Вярно е, че в този си вид ACTA определено не може да бъде приет и „корекциите„, които министри и депутати ни обещават, далеч няма да са достатъчни дори да бяха възможни. Важно е обаче да има интрумент за борба срещу фалшивите лекарства, например. Забележете, че тук не говоря за generic лекарствата, а за онези пълни с тебешир, оцветители и витамин C, които заливат пазара в Азия, Южна Америка, а вече и Европа. От такива медикаменти и хранителни добавки се печели страшно много за сметка на здравето на хората. Затова основната цел заложена в ACTA е важна и това не трябва да се забравя.

Проблемът с това и ред предишни споразумения е, че биват „отвлечени“ от лобистки групи, които умело вмъкват мрежу редовете собствени текстове. Така важни и полезни мерки стават заложници на големи корпорации. Видяхме това в почти секретното договаряне на ACTA и винаги трябва да го посочваме. Вина в тази игра на интереси обаче носи и общественото недоволство точно заради крайността на тезите. Една такава теза забелязах днес – че всеки закон включващ спиране на сайт, цели цензура и терор върху свободата на словото.

Аз много уважавам сайта Бивол и им свалям шапка за цялата информация, която са изнесли. Похвално е, че насочват вниманието върху проектозакони и решения на парламента. Понякога обаче позицията им е крайна. В случая става дума за новия закон за хазарта и предвидената възможност да се блокират сайтове за покер и залагания, които не са регистрирани в България. Законът е достъпен в мрежата от октомври насам, а на 2-ри февруари беше приет в пленарна зала.

Прочетох внимателно промените и наистина става дума за блокиране на сайтове. Условието обаче е да предлагат хазартни услуги, а целта е такива фирми да се лицензират и плащат данъци у нас. Дори да не сте съгласни, че това е нужно, все пак ще признаете, че не тук не става дума за блокиране на право на изразяване, а на търговска услуга. Това евентуално може да се разглежда като началото на механизъм за по-широка цензура, но според мен в строго определени случаи трябва да има модерация на институционално ниво. Такива случаи са хазарта, детската порнография и продаването на медикаменти online.

Отрязани са скоростта, новото съдържание, изборът на клиента и иновациите.

Разбирам донякъде логиката на Бивол – ако подадем дори пръст на цензурната машина, те ще ни захапят цялата ръка. Трябва обаче да има баланс – както в мерките, които институциите предприемат, така и в борбата, която водим за неутралност и свобода на мрежата. Скачането „на нож“ всеки път когато се спомене думата „филтриране“ не само отблъскват информираните граждани, както писах преди, но в даден момент ще притъпят възприятията на всички останали. Така когато наистина излезе опасност – като SOPA или ранните варианти на ACTA – обществото ще остане глухо за предупрежденията за кражба на гражданските ни права.

Ако всичко това ви напомня на баснята за лъжливото овчарче – не сте прави, защото най-често има вълк, макар и не винаги толкова голям. Постоянно трябва да следим и показваме проблемите в законите и държанието на политиците ни. При закона за хазарта депутатите е трябвало да се усетят, че това е чувствителна тема, да я подложат на дебат или поне да се аргументират. Затова трябва да се вглеждаме във всеки техен текст и изказване. Може, например, да следите законопроектите в Twitter или да се абонирате за последните по мейл. Така ще хващаме подобни спорни предложения още когато влязат, а не чак когато биват приети, както стана сега и с ГМО промените.

Карикатурата е на The Inquisitr.

В събота беше потвърдено, че след 8 месеца ще загубим един от малкото инструменти за разследваща журналистика и прозрачност в тази държава – Търговския Регистър. Отдавна се подклажда огъня, на който да го изгорят, както навремето са горели книги с неудобни знания (извинете ме за метафората). Това бе и причината всички да се втурнат да свалят информацията в него, което практически го блокира за известно време. Изглежда и самата ресорна агенция не знае какво да прави, защото вписванията почти са спрели. На практика, началото на края беше, когато депутати като Емил Радев вдигнаха мерник на регистъра и своенравните блудства на журналистите с него.

Хвърляше се много прах в очите около това, което ще се случи с въпросния регистър. Същия Радев само преди два месеца каза пред Капитал, че собствениците на фирми, историята, капитала и дейността ще бъдат свободни за достъп. При това всичко ще остане безплатно и отворено. От тогава насам обаче бяха внесени редица промени, които очевидно противоречат на всичко казано до сега. Първо достъпа няма да е свободен, а с плащане и/или електронен ключ (който пак струва пари). Второ, голяма част от информацията за фирмите ще бъде редактирана. Трето, заявеното „обществено обсъждане“ на въпроса така и не се случва. Всичко това е зле прикрито зад аргумента „защита на лични данни“. Интересно е, че точно г-н Радев се явява радетел на това обществено благо. В същото време обаче, Комисията за Защита на Личните Данни не е издала никакво становище по въпроса. Единствено и само те имат компетенцията да се изказват дали нещо нарушава личните данни на фирмите и техните собственици и дали в случая законът го изисква поради други съображения. Още чакам отговор от тях, но имам сериозни съмнения, че запитване за тълкуване на закона по този казус въобще не е постъпвало. Това ясно показва, че се използва един често пренебрегван и недоразбран закон за лични цели.

А целта на цялото това упражнение е ясна – скриване на порочни връзки вътре в бизнеса и между бизнеса и политиката. С проста проверка в търговския регистър може да се открият доста непознати връзки. Всъщност това отдавна се прави – когато чувате от медиите, че някой има бизнес с депутат/съдия/полицай или че 18-годишният син на някой общински съветник има фирми за милиони, то тази информация идва точно от този регистър. Това е безценен инструмент в ръцете на журналистите и обществото и има една единствена цел – прозрачност. Затварянето или ограничаването на достъпа до него могат само да се квалифицират като огромна крачка назад в прозрачността в България.

Тези действия на депутата Радев ни карат да се замислим за всички предложения, които е внесъл до сега. Чухме за „услугата„, която се опита да направи на шефа на жена си – председателя на ВАС – с промяна в закон. Интересно е да погледнем и другите закони – за обществените поръчки, онзи скандален текст за протестите през 2009-та (линк), търговския закон и изборния закон. Все горещи точки и почти навсякъде – голямо влияние, конфликт на интереси и спорни текстове. Изглежда и промените за търговския регистър ще минат под масата, съдейки по последното обсъждане късно в петък. Статистиката от отворените данни на парламента показва, че въпреки Радев да е бил над 90% от работното си време в парламента, участвал е в едва 46-48% от гласуванията. Това е доста под средното за ГЕРБ, но близко до цифрите на ДПС. Това донякъде обяснява, защо се налага да приема толкова важни решения по късни доби – не го е правил през работното време.

И говорейки за отворени данни – точно това е решението за търговския регистър – всички имена, бивши и настоящи собственици, увеличаване на капитал, продажби и прочие, да се пуснат като отворени данни – структурирани, свободни и лесни за анализ и визуализация. При това, тук не само не е нужно, но е и противопоказно да се използват оная анти-спам „защита“, която само пречи на търсенето (вижте първия коментар). Пускането на няколко хиляди документи свободно не е никакъв проблем за сървърите им, предвид какъв бюджет са изхарчили за тях. Останалото – подписи, учредителни актове и ЕГН-тата могат и трябва да бъдат предоставяни срещу електронен подпис, с което да се покаже кой е има достъп до тях, ако стане някакъв проблем. Пълният текст на актовете и подписите обаче не е от интерес за разследванията, стига важната информация да е добре описана, свободна и лесна за обработка. Така бихме могли лесно да направим анализ и да изкараме автоматично връзки между всички фирми на всички съмнителни фигури във властта.

Сигурен съм, че може и да проследим стъпките на тази смъртна присъда за регистъра назад към приятелите и роднините на депутата Радев и да посочим конкретно на кому прави услуга този път. Явно целта е точно това да бъде предотвратено и както са тръгнали нещата – ще успеят. И все зад мистичното булото на лични данни и защита на бизнеса. Хубавото е, че сега имаме достатъчно прозрачност да ги сочим с пръст и да намираме скритите интереси в решенията им. За сега…

Вчера следобед излезе проектът на Искра Фидосова и групата на ГЕРБ. Прегледах закона и ще наблегна на няколко точки тук. Целият текст може да свалите от страницата на НС.

Първо, не видях някакви съществени промени в избирателната ни система, освен, разбира се, въвеждането на гласуване през интернет. Маха се мажоритарният елемент при парламентарните. Остава пропорционално гласуване с преференциален вот, което си е добра идея. Не знам защо Дневник са писали, че няма да можем да разместваме листите – моят прочит е точно обратен.

Нещо, което за мое голямо съжаление не видях в закона, е създаване на отделен изборен регион за чужбина. Остава старата дефиниция, че има 31 региона в границите на страната, като в София и Пловдив има по няколко. Аргументът за нов регион е, че така българите отишли да учат и да работят извън страната ще могат да изберат няколко свои представители в парламента. Целта ни е да се създаде 32 МИР – Чужбина. В него може да се разпределят по 1 до 3-ма депутатски места за различните континенти. Така ще се повиши неимоверно активността от страна на емигрантите и студентите, защото ще знаят за какво гласуват. До сега гласовете ни се вписваха към някоя „произволна“ секция в България и хем не знаем кой избираме, хем разваляме вота на хората от въпросния град. При милион и нещо българи в чужбина, които генерират между 2 и 4% от БВП на страната, мисля, че е просто логично да има техни представители в парламента. Ето тук ще намерите отвореното писмо на „Гласуване без граници“ по въпроса.

Друго, което не видях, а е много съществено за Германия специално, е липсата на възможност да се отворят секции в чужди консулства. Добавили са условие, че секции се отварят според законите на страната, което е добре, но решение за Германия няма. Конкретният казус е, че немците не позволяват отваряне на секции за чужди избори извън посолствата и консулските служби. На предишните избори за парламент обаче, от Манхайм намериха решение – да се отвори такава в консулството на Франция. Всичко беше уредено, намериха и пари, но Външно не направи нищо, за да се случат нещата. Мисля си, че ще е добре тази възможност да се регламентира в закона.

Една съществена част от изборният кодекс и важна стъпка напред е гласуването по интернет. Преди година и половина писах, че не одобрявам да се въвежда набързо заради едната идея, но че определено трябва да се започне работа по темата. Сега ми се струва, че точно това планират – законова формулировка, обсъждане и прочие. Има много вариации на този тип гласуване, но е само подвид на „електронното гласуване“, което включва и вот с електронни бюлетини или терминали в секциите. Окончателният вариант на гласуването през интернет е следния:

Има един текст, който обаче ме притеснява – „гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето“. Това може да означава, че ще искат личен електронен подпис, който 1. реално няма да удостовери, че точно ти си пред компютъра и 2. напълно ще обезсмисли вота в интернет, защото никой няма да плаща 20-50 лева за личен електронен подпис само за да гласува. Останалата част от точката обаче ми хареса и напълно я одобрявам. Сега очакваме обществена поръчка за изготвяне на въпросния портал за интернет гласуване, който също ще следя изкъсо.

Не успях да намеря частта, където определят как се броят гласовете от чужбина, но не очаквам промяна. Предполагам, че ще продължат да се добавят там, където е удобно политически. С гласуване в мрежата обаче, тези от нас, които са в чужбина може да гласуваме дистанционно в секциите си по адресна регистрация. Така моят глас ще се брои в Пловдив. Ако не въведат допълнителен МИР за чужбина и няма нужда от електронен подпис за интеренет гласуване, предполагам, че повечето българи извън граница ще направят точно това.

Мисля си, че ще се говори много за този закон в близките месеци. Сигурен съм, че след внимателен прочит ще изскочат разни на вид дребни подробности, които обаче да имат сериозни последствия. В процеса на създаване на нов закон се случва тези малки грешки да се пропуснат. Надявам се само да не намерим скрита подводна мина някъде, защото няма да им прави чест.

Дебатът тепърва започва. Проектът ще влезе в пленарна зала скоро, а до тогава трябва да прегледаме внимателно текста и да го обсъдим. Аз лично смятам да участвам активно в инициативата за 32 МИР и ще пиша на депутатите от ГЕРБ да го включат.

Вестник „Сега“ излезе снощи с новината, че ГЕРБ режат възможността за гласуване на българите зад граница. Мерките, които описват включват:

Ако сте живели в чужбина ще знаете, че първите точки и сега се прилагат – трябва заявление, трябва бройка да се отвори секция и секции се откриват на места с повече българи. За жалост не е решен проблемът с Германия, където има много желаещи за отваряне на допълнителни секции, но немският закон не го позволява (освен за президентски избори). Има добри алтернативи, но за вота през ’09 Външно министерство буквално ги блокира.

По-притеснителна е последната точка. Не съм сигурен дали я разбирам правилно, но сякаш излиза, че ако не си бил в България през двата месеца преди изборите, няма да можеш да гласуваш. Това означава, че стотиците хиляди емигранти по света няма да дадат вота си, което обезсмисля и отварянето на секции там, защото нищожна част от гласуващите в чужбина са българи в командировка или на почивка (т.е. излезли по-малко от 2 месеца преди изборите). Друга интерпретация на това кратко обяснение е, че емигрантите ще се заличават от списъците в България, докато в чужбина ще бъдат добавяни при представяне на заявление. Това може би би спряло част от изборния туризъм, защото списъците се изготвят седмица преди гласуването и следователно, автобусите трябва да идват на два пъти – 2-3 седмици преди изборите и в самия изборен ден.

Нещо, което не е ясно обаче е, дали ще могат да гласуват всички както досега – дори и неподалите заявление. Няма и информация дали най-накрая ще се въведе електронна система за следене на избирателите, за да се избегне повторното гласуване на някои хора в 5-6 близки секции. Електронното гласуване пък е просто добро пожелание на този етап.

А знаете ли защо не знаем нищо за тези неща, защото комисията отговорна за новия изборен кодекс не е публикувала стенограмите си от 3 месеца. Последната стенограма е от 4. май, а от тогава са минали 12 заседания. Според правилника на НС са длъжни, а техническото време не надвишава 3 седмици. Целта на тези стенограми е да разберем дали и какви дискусии има предложенията за изборите, какви позиции имат депутатите в комисията и къде да търсим повече информация. Сега получаваме новини за процеса на изготвяне единствено от изказванията на Фидосова, които често са твърде притеснителни.

Изготвянето на този изборен кодекс трябваше да стане при пълна прозрачност и с обществено обсъждане. На този етап чуваме само слухове, а общественото обсъждане изглежда по-скоро на обявяването на закона за специалния съд, който се проведе наскоро. Това не е прозрачността, за която говориха в началото.

Впрочем така и не стана ясно какъв е бил бюджетът за изборите в чужбина през ’09 и за какво е похарчен.

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат?

Нека оставим настрана липсата на чисто техническа възможност изборната комисия да следи Facebook и всички блогове. Нека и да забравим колко е невежо да си мислят, че ще забранят анонимните блогове и изказвания. Какво е online медия? Аз не съм такава в смисълът, който Фидосова и сие залагат. Ако аз публикувам слух срещу кандидат или партия, това е нещо, което споделям с приятели. Не могат да ме спрат на улицата и да ми забранят да говоря за изборите. Тук проблемът трябва да опира до дефиницията на „официално лице„. Ако аз съм част от щаб на някоя партия, тогава думите ми определено ще са клевета. Същото важи за сайта BoyKostov, с копия на който Фидосова явно иска да се пребори. В такива случаи наистина трябва да се глобяват сайтовете, но при доказана пряка връзка с една или друга партия. Това бих подкрепил.

Ако въобще тези нови забрани влязат в изборният кодекс, те биха сработили само при подаден сигнал. Надали някоя партия ще си вкара автогол като насъска ЦИК срещу Блогосферата. Най-вероятно ще има санкции срещу Дневник с тяхното отразяване на предпочитаните футболни отбори или секции от сайта в съответните партийни цветове. В същото време не бих се учудил да има атаки към индивиди, като знам каква е интернет културата и „напредничавото мислене“ на политиците ни като цяло. Затова и толкова общи дефиниции за online медии и откриване на ловен сезон за блогъри, е не само глупаво, а и опасно.

Не, че не ми се стои в ареста за 1-2 вечери заради нещо такова – ще стане супер материал за блога. Дори си мисля, да пускам всеки ден по време на предизборната кампания по един идиотски слух за случайни кандидати – ей така, за да тествам системата. Програмистите така правим.

Преди четири седмици писах, че съм открил обществена поръчка от страна на Народно Събрание за създаване на нов сайт. Васил от BGDev.org откликна на молбата ми от тогава и благодарение на него се добрах до техническата част на документацията за кандидатстване. Може да я свалите в края на статията. Целият пакет е около 500 страници или 2.3 килограма и беше малко трудно да я получа в Германия. Интересното в случая е, че нито отговорниците за поръчката, нито прес-отделът на НС пожелаха да ми пратят дори част от нея в електронен вид, какъвто несъмнено имат. Аргументът им беше, че така или иначе мога да си я купя лично от офиса им. В този случай аз питам – ако някоя гражданска организация поиска да осъществи контрол над тези поръчки, означава ли това, че трябва да харчи постоянно пари за конкурсни документи?

Но нека видим за какво става дума:

Сегашното състояние

В момента сайтът на парламента работи на Gni/Linux CentOS 5.0, MySQL 5.0.77, Apache 2.2 и е написан на PHP, Javascript, XHTML и CSS. В базата данни има 70 таблици с 64000 записа и 12 Gb информация. Имат около 100000 хита и 10000 уникални посещения. На CMS системата на сайта (на български явно съкращението в СУС) работят 40 служителя разделени на 9 нива на достъп за всичко това, което виждате на сайта – декларации, закони, стенограми, новини и прочие. От графиките и описанието става ясно, че и сега сайта има пряка връзка със системата за гласуване, но явно тази връзка не се използва пълноценно.

Какво ще се промени с новия сайт?

Всичко това, което виждате в сегашния без особени промени. Структурата на данните няма да бъде променена, съдържанието на разделите и страниците – също. Промени ще има при законопроектите, където ще се добави много повече информация за пътя на текста от предложение до обнародване на закон. Тук се включват линкове към всички стенограми и писмени предложения свързани със закона, дати на разглеждане и прочие. Ще бъде показвана по-подробна статистика за депутатите, включително какво е гласувано докато са отсъствали.

Може би най-голямата промяна ще са индексираните стенограми от заседанията, които ще са свързани с видео архив. Нещо такова може да бъде намерено на сайта на Европейския Парламент и е наистина полезно, ако искаме да се върнем към конкретни изказвания на депутати и министри. И сега има публикувани стенограми, но са трудно за търсене и автоматична обработка, защото нямат единен формат. Не разбрах обаче дали видео архивът ще покрива единствено парламентарния контрол, който и сега се предава на живо в мрежата или всички заседания в пленарна зала и комисиите.

Една полезна промяна за мен лично е, че много от информацията в различни секции на сайта ще може да се сваля в XML, CSV и XLS (Excel) формат. Това означава, че ще може да се комбинира и визуализира лесно. Пример за това са сегашните отсъствия на депутатите, които се пускат в един PDF файл. Това прави доста трудно прочетането им от машина и показването им като графика. Пробвах го и затова знам. Друго изискване е всички новини, решения, приети закони и внесени предложения да са достъпни през RSS. И сега съществува такъв абонамент, но е написан толкова некадърно, че е неизползваем. Наложи ми се сам да го поправя, за да мога да го използвам в NarodnoSabranie @Twitter (статията, абонамент по мейл). Както и преди, текстовете на предложения и закони ще са в PDF и RTF. При подаване на заявления във виртуалното деловодство, поддържаните формати ще са TXT, RTF, Doc, ODT и PDF.

Изисквания от документа, за които ще следим изкъсо

Дизайна трябва да е стилен, без ярки цветове и Flash. Трябва да се зарежда бързо, да изглежда еднакво на IE 7+ (за 6 не е ясно, защото пише „от последните 6 години“), Firefox 2+, Safari 2+ и Chrome 1+ на всички операционни системи, включително Windows, Маc и всички GNU/Linux системи от последните 10 години (!!!). Трябва да може да работи нормално на екрани с 1024х768 (това включва и netbook-овете), но при по-малки такива трябва да показва опростена версия. Трябва да има версии за мобилни устройства с екрани 320х420 (iPhone и новите Android-и явно). Трябва да може да се валидира според изискванията на W3C, да е добър в SEO отношение и да има клас АА за достъпност за хора с увреждания. Асинхронното зареждане (AJAX) предвидено в определени части на сайта трябва се използва с мярка и да е толерантно към грешки.

Това, което не видяхме в изискванията

Основното е информация за индивидуалните гласове на депутатите. Това е нещо, което отдавна стои като искане на редица граждани и организации и няколко депутати, в това число Цачева, са поели ангажимент да въведат. Доколкото става ясно от описанието, вече съществува връзка със системата за гласуване и е въпрос на желания тези данни да бъдат публикувани автоматично. За жалост дори да се вземе такова решение на организационно ниво, при пусната вече обществена поръчка ще трябва да се изчака новия сайт да се изготви и чак тогава да се пусне нова за допълнението му дори с няколко полета. Това може да бъде извинение. освен ако CMS-а не позволява такива разширения и добавянето нови полета в информацията за пленарните заседания да става лесно. Всъщност тази информация може да се добави и в стенограмите от заседанията.

Друго, което не видяхме е ясна позиция за използване на отворени стандарти. Въпреки, че на няколко места има изисквания данни да бъдат публикувани в XML формат и самите страници да отговарят на W3C спецификациите, липсва усещането за политика към стандартизация. В тази връзка може да видите новия проект на Бого Шопов за събиране на eGov данни в отворен формат. Също така не видях никъде изследване на самата аудитория на сайта. Това е важно когато се изготвя такъв важен портал, за да може дизайна и функциите да се съобразят с нуждите на посетителите. Такава информация може да се изведе с изследване предлагано от много people metrics фирми, но явно създателите на обществената поръчка са сметнали, че в същността си сайта няма нужда от промяна.

Дали ще докачаме нещо по-добро?

Досегашния сайт за жалост е в много лошо състояние не само визуално, но и като навигация и откриване на нужната информация. До голяма степен това се дължи и на нежеланието или нехайството на администрацията да качват своевременно новини, стенограми и законопроекти. Дори спечелилите поръчката да създадат просто един сносен дизайн и търсачка, това би било подобрение. Отварянето на подадените оферти очакваме в понеделник като цената се очаква да е около 260 хиляди. Въпреки, че за доста от страничните изисквания изпълнителя наистина трябва да има добър опит с големи проекти, ограничението за толкова солиден оборот на кандидатите е необосновано.

Очаквам да видя само няколко избрани фирми на конкурса и може само да се молим, че нещо от горните изисквания ще бъде спазено. За доста обществени поръчки за сайтове на общини и областни управи в момента се харчат десетки хиляди без абсолютно никакви резултати, но в същото време и без да се развалят поръчките или да се наказват фирмите. Съдейки по тях може да си останем само с едното гражданско недоволство и биенето в гърдите на администрацията, че затягат контрола и модернизират работата си.

Вижте и прегледа ми на новия сайт на външното министерство, където фирмата изпълнител отговори на критиките в коментарите. Ето от тук може да свалите документа с всички технически изисквания.

Допълнение 18 май 2010:

Получих още две части от документа – съдържанието и изискванията за оценка и класиране на офертите. Подадените такива са били отворени вчера сутринта, но не успях да открия кой е участвал. Ако някой има информация, ще се радвам, ако ми пишете.

Благодаря за снимките на Mourner и Hot Pixel Action @Flickr, както и на Васил от BGDeb.org

В началото на годината с насмешка гледахме на очакваната всеобща забрана за пушене на обществени места. Причината не беше в това, че от такава забрана няма смисъл, а че на практика няма да може да бъде прилагана. И в момента има определени забрани, но ресторантите намират начин да ги заобикалят или просто предпочитат да си плащат глобите. Дори в държавните институции пълната забрана за пушене е нещо условно. Оказа се обаче, че няма да имаме шанс да видим дали сме прави.

Когато се заговори за отмяна или отлагане на тоталната забрана, куп хора скочиха. Въпреки обществения натиск, днес депутатите го приеха. Мотивите на групата за ГЕРБ се казват с половин уста и са откровенно лобистки – тютюневите компании и хотелите са щели да закъсат. Проблемът с тази логика е очевадна – щом целим намаляване на тютюнопушенето като цяло, значи тютюневите компании така или иначе ще са на загуба. Здравният риск, който толкова ясно се изписва на пакетите, е достатъчно основание дори да се закрият тези предприятия и ако не беше големият негативен социален ефект, това може би щеше да стане до сега. Наистина хиляди семейства се изхранват с производството на тютюн или в обработката му и точно техните съдби привидно са в основата на половинчатото извинение на депутатите.

Това, което не става ясно обаче е защо няма реална стратегия и конкретни действия за създаване на алтернативен поминък за тези хора. Повечето от тях живеят в отдалечени или планински региони, където единствено земята може да ги храни. Защо да не се субсидират допълнително други технически култури или био продукти, за да се премахне зависимостта им от тютюна. Тази култура е вредна за здравето на работниците, има ниски изкупвателни цени, несигурен пазар и така или иначе се субсидира, за да оцелеят производителите. Тези, които истински ще загубят от едно такава изкуствено вмешателство в пазара, са собствениците на големите компании, които явно са в основата на законодателните промени, които видяхме днес.

Втората част от аргумента са хотелиерите и ресторантьорите, които се предполага, че също ще загубят от евентуалната (вече) забрана. В същото време обаче, доста собственици (според протестиращите) подкрепят пълната забрана, за да могат гостите им да почиват и хранят спокойно. В действителност те и сега могат да забранят изцяло пушенето в рамките на заведението си, но това наистина ще доведе до отлив на клиенти при условие, че в съседното ще е позволено. Една пълна забрана ще изравни условията за всички и ще им позволи да не нарушават закона.

При такъв обществен натиск и протести активната позиция на депутатите за отмяна на невлязла още в действие забрана говори за доста силни икономически интереси вътре в групата на ГЕРБ. От Дневник научаваме също така, че за закона са гласували 143-ма депутати. Това повдига въпроса къде са били останалите 90 и нещо. Интересно ми е също така кои са онези 85, които са гласували „за“. Затова и много се надявам в новия сайт на парламента да можем да видим такъв разчет, за да им търсим лично сметка. Колко ли от тях имат нещо общо с тютюневата индустрия? Може би следващите промени, на които ще станем свидетели, ще са за легализация на неизгодните заменки – там възможностите за „подпомагане“ на бизнеса са повече.

Благодаря за снимките на neill.shenton, Paul J. S. и Adriaan Bloem @Flickr

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.

1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.

1. Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.

Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!

/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ’90 година при действието на конституцията от ’81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ’09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ’67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ’73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ’71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.

Днес Бедров зададе един много коректен въпрос „Как така някакъв малоброен протест … получава такова внимание от световните медии.“ Става въпрос за протеста срещу промените в ЗЕС и отразяването му в EuroNews, BBC и Reuters. Нашите медии го споменаха със заглавия като „Тих и кротък протест пред парламента“ (News.bg) и снимки като горната вдясно (Actualno.com).

Защо един протест трябва да е кървав, за да се смята за успешен? Презумцията ни сега е, че управниците биха обърнали внимание на тези пред парламента/министерски съвет/кметство само, ако има реална опасност да ги сложат на гилотината. Може би вече не е така. Във вторник се зачудих дали сегашния кабинет ще реагира различно от предишния спрямо активистите и това стана – комуникацията с МВР е била по-добра и представители на протестиращите щели да вземат участие в обсъждането на промените. Мисля, че това е начало и то доста добро. Но дори да греша и това да е политически финт, пак трябва да признаем, че сме научили политиците си да внимават и за най-малкото сътресение в общественото мнение. Това, което видяхме вчера, беше точно такова.

Размера на протеста няма значение. Ако се стигне до там да се вдигат барикади и хвърлят павета, значи вече е късно и протеста като форма на обществена реакция е закъсняла. Тогава тълпата просто иска кръв и мъст. В случая имахме едни 200-300 загрижени за бъдещето си активисти, които показаха, че няма да оставят промените в един закон да минат незабелязано. Управляващите от своя страна видяха, че тези 300 души не са единствените загрижени и бързо започнаха да отстъпват. За мен това вече е един успешен мирен протест.

Мирните демонстрации обаче не продават вестници и не вдигат рейтиги. Затова се съобщава за малобройна група протестиращи и как гражданското общество е заспало и не е успяло да се вдигне срещу несправедливостта. Дали? Не е ли точно обратното – спечелили сме си правото да протестираме без да бъдем бити и възможността да покажем недоволството на народа без да го изкарваме целия по площадите? Вие си преценете.

Вчера във фейса ме питаха, защо не съм писал по въпроса. Става дума за миналия вчера през комисиите на парламента законопроект за тотално следене на всички комуникации от МВР без никакъв обществен или съдебен контрол. Защо не писах? Защото май няма значение. Този законопроект мина тихомълком покрай медиите сега също както и в началото на годината тогава на няколко пъти правителството на Станишев се опита да го прокара. Надявахме се, че Цветанов ще е по-разумен, само защото много го смятаме от отбора на „нашите хора“, но явно не е. През март писах за четирите заблуди на този закон. Сега те важат с пълна сила и отново пеем и препяваме същата песен.

Но пука ли ни въобще?

Според мен няма значение. Не защото не нарушава основните ни човешки права и не дава огромна власт в ръцете една корумпирана система, а защото никой не му отдава значение. В свободния пазар, който толкова възхваляваме, възприета стройност често се разминава с реалната. Същото важи за цената на новините. Първата заблуда, за която писах беше, че хора като мен и вас не се притесняват да бъдат следени, защото си мислим, че не сме направили нещо лошо. Ако законът гарантираше, че МВР нямаше да ни следи поради невинността ни – щях да го подкрепя с две ръце. Проблемът е, че това го няма – всеки то МВР, ще може несанкционирано да следи който си иска друг – съсед, бизнес партньор на сина, кмет или общински съветник, жената и любовника й, учителката на децата и прочие. Няма отчетност, няма контрол. При това всичко ще е законно. Дори когато не беше законно, МВР бе осъществило над 100 пъти повече подслушвания на глава на населението спрямо тези във Франция. Представете си сега какво ще стане.

В крайна смета може би си го заслужаваме. Темата ни ни засяга пряко тук и сега и затова не проявяваме интерес. Медиите не ни говорят за нея, защото не е секси и не печели рейтинги. МВР прокарва закона, защото не среща съпротива, а наистина има нужда от някакви мерки. Единствено шепа активисти както преди, така и сега се борят срещу този закон, защото виждат вредата от него. Останалите ще се чудим после откъде ни е дошло.

Гледната точка на МВР

На полицията им трябват средства, с които бързо да могат да разследват. За да има осъдени, трябват доказателства и то навреме. Оплакват се, че системата сега е толкова мудна, че получават справките седмици след като са им нужни. Прави са да искат промяна в закона, за да могат да си вършат работата. Тяхното решение обаче е да отворят големия сейф на личната информация за всички в системата и да се надяват, че сред всичко извадено ще намерят полезна информация. За какво ще се използва останалото – няма значение. Проблемите обаче ще останат. Липсата на организация, контрол и отчетност при разследванията не може да се реши с даване на повече права. Вместо да сложат срокове на телекомите за предоставяне на данните, да стегнат дежурните съдии за отрицателно време да подписват съдебните заповеди (а не „като имам време“), да създадат обществен съвет от НПО-та да контролират бюджета и следенето, те изсипват тонове вода в продънена кофа. Външния контрол не е ограничение, а дава структура и стабилност. Останалото са временни кръпки колкото да се каже, че сме свършили работа.

Мълчането на агнетата

Както ве’рвахме на Царя, Така ве’рваме на Бойко. А покрай Борисов и на всички около него. Аз вярвам, че резултата няма да е същия, но тук това няма никакво значение. Законът е закон и не трябва да обвързваме същността му с личността, която е на власт. Дори да кажем, че вярваме на Цветанов, че няма да злоупотребява с огромната власт и информация, може ли той да гарантира, че всички полицейски шефове, инспектори, агенти на служби и прочие няма да се възползват? А може ли да гарантира за тези след него?

Това е въпросът? Затова трябва се запитаме пука ли ни въобще? Ако да, участвайте в акцията „Обади му се“ – свържете се с депутата, който се избрали вие и му обяснете защо трябва да гласува против. Ако не ви пука, надявайте се достатъчно хора да реагират, за да не ви се налага след година да псувате как България ви е прецакала и колко сме тъпи българите, че не сме реагирали навреме.