Това се случи във време, когато въпреки многобройните призиви и запитвания по ЗДОИ, ИАОС отказваше да публикува суровите данни от измерванията. Официалните данни бяха само от пет станции в София с ясна методология. Година по-късно се появиха първите частни станции, но данните от институциите все така бяха недостъпни. Затова данните отваряни в реално време от моя скрипт бяха използвани дълго време от няколко сайта и приложения като отправна точка.

Всичко това спря на 1-ви септември. Тогава съответните антични графики на общината спряха да работят и скриптовете се счупиха. Почти осем години по-късно слагам край на проекта и за това има няколко причини. Архивът му ще остане активен на този сайт.

Първо, след масиран натиск, но най-вече съвестни хора на ключови позиции в определени кабинети, които натискаха за прозрачност и дигитализация, ИАОС все пак публикува данните си. Това става в профила им в портала за отворени данни на кабинета.

Второ, покрай популярността на airbg Столична община подобри визуализацията на сайта си и данните са по-достъпни, включително от ИАОС. Добавиха и още станции в рамките на проекта AirThings, където има удобно api.

Трето, института GATE започна пилотен проект за следене на не само на замърсяването, но и на редица други параметри и проблеми от градската ни среда. Картата им може да намерите на сайта.

Всъщност, именно разговор с Петър от GATE днес на кошера на Тук-Там ме накара да погледна пак скриптовете и да забележа, че са спрели да работят също както и съобщенията за грешки. На практика голяма част от scraper-ите ми вървят от години без поддръжка или да им обръщам особено внимание. Това важи както за документите на институциите, така и за спиранията на ток, парно и вода в София, безследно изчезналите, строежите в София, производството на енергия и прочие.

За разлика от преди 8 години, днес има предостатъчно източници на данни за замърсяването. Това е резултат от инвестираното време, нерви и внимание на множество хора. Продуктът е огромно количество информация, което трябва да се превърне в ефективни политики базирани и оценени като ефект с данни.

Именно заради тази достъпност няма да обръщам внимание на Столична община, че им са се скапали графиките и ще спра скриптовете. В линковете горе ще намерите данните от другите източници.

Ето някои от статии по темата, които съм писал през годините:

• Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва
• Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България
• Да дишаме ли в София днес?
• За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение
• Сайтът AirSofia.info е важен и достатъчно точен инструмент

Затова бях направил интерактивен инструмент, с който да се преглеждат въпросните замърсители според категорията, собственика и прочие. Предвид, че съм го писал преди толкова години, видът не е особено добър и се разглежда удобно само на компютър. Ще се опитам в близките дни да го направя да се отваря прегледно и на телефон.

Последно бях обновявал данните с тези за 2018-ма. Снощи ги обнових до 2021-ва. От тези за 2022-ра само няколко площадки са подали информация. Ако не се лъжа, имат срок до средата на годината. В горната част се виждат бързи филтри за търсене на конкретни замърсители и замърсяващи. Добавих описаните в проверките на европрокурата и свързвани с Ковачки.

Интересното е, че се вижда колко много от замърсяването е изчислено, а не измерено. Всъщност, последно са измервали нещо в който и да е от ТЕЦ-овете му през 2016-та, а последното значимо измерване е имало през 2009-та. По практически всички показатели замърсяването на централите му намалява, с изключение на 2021-ва година, където има покачване. Това е вероятно заради увеличеното производство покрай високите цени на тока.

Показаните данни тук са единствено и само това, което Ковачки е декларирал пред агенцията за емисиите на централите му. Както многократно се коментираше, включително под статиите ми по темата, това е далеч от истината. За съжаление, родната прокуратура и надзорните органи прикриват всичко това години наред. Дори при нашумелите сигнали и проверки в последната година, Гешев не видя риск за хегемонията си, за да извади окото на гарвана. Наложи се Кьовеши да се намеси, за да се случи нещо, което показва отново защо ГЕРБ и Гешев имаха такъв отпор срещу институцията ѝ.

С тези уточнения, може да разгледате подробно данните в самия инструмент. Увеличавайки картата може да се фокусирате върху определени райони и инсталации. Върху всички графики и списъци има филтри. Избраното така съдържание може да се споделя, тъй като адреса на страницата се обновява всеки път. Ще пиша отново, когато обновената версия на графиката е готова.

Предистория

Първото, което трябва да се разбере е, че AirSofia.info е една визуализация на определени данни. Всъщност страницата използва буквално картата на Luftdaten.info – оригиналният немски проект, от който е започнало всичко. Именно те изграждат първите станции, създадват софтуера, ръководствата, картите и до ден днешен събират данните. Всичко е с отворен код, постоянно се правят подобрения, добавят по-добри сензори и се търсят начини за подобрение.

Именно в тук влиза AirBg.info, които превеждат софтуера на български и започват кампания за поставяне на въпросните сензори в България. Устройствата пак подават данни в рамките на мрежата на Luftdaten и се възползват от обществото около проекта, но всеки има възможност да използва наученото самостоятелно. Създадоха също сайтът AirTube.info, който дава по-добра визуализация на данните и по-лесно следене през времето.

Всъщност българската кампанията е една от най-успешните предвид колко много сензори са пуснати за толкова кратко време и бързо покриват цели градове. В Германия това отнема години и за сега има съизмеримо покритие само за града, от който е тръгнало всичко – Щутгарт.

Най-големият успех на кампанията обаче е, че накара хората да мислят и да говорят по темата. Доста време преди да започне проекта бихме камбаната за замърсяването, анализирахме данните на ИАОС и показвахме къде са проблемите. Едва със станциите на AirBG обществото осъзна проблема и започна да се работи по-сериозно.

Доколко са точни

До голяма степен именно заради този си социален ефект проектът попадна под мерника на знайни и незнайни експерти. Най-вече на общината. Критиките бяха, че данните не са официални, не са точни и че нищо не е сертифицирано от ИАОС.

И са прави, „частните“ уреди не дават точни данни и не могат да дават такива. Сензорите са на цена около 30 евро и далеч не може да достигнат качеството на измерване на тези на агенцията. От една страна често засичат мъглата, от друга самите те се замърсяват. Най-вече обаче биват поставяни до тераси и мръсни фасади, под които се пуши, пече се на скара, варят се буркани, гори се боклук и прочие, което влияе на конкретното местно измерване. Всичко това внася шум в данните и е причината да виждаме спорадични лилави точки със измервания от 2000 на картата.

Станциите на агенцията имат задължително отстояние от улици и сгради, оградени са, за да няма конкретен източник на шум, който да влияе и ако такъв бъде засечен – като накладен огън в съседство – данните биват премахвани като невалидни. Целта на онези станции е да мери фоновия шум – каква е средната концентрация във въздуха за града взимайки няколко точки.

Едно сравнение би било, че станциите на агенцията мерят колко е средното съдържание на урина в басейна след като е бил добре разбъркан, докато частните станции мерят с по-прости уреди, но много по-често колко ти е мръсно конкретно при теб докато хората около теб пикаят в басейна. Вече въпросът е кои данни намираме за по-ценни за себе си.

Лъже ли AirSofia?

Не. В никакъв случай. Макар замерванията да не са толкова точни, колкото тези на агенцията, всъщност сравнявайки час по час и ден по ден отклонението в данните е под 5%. С други думи взимайки всички сензори в даден регион, може да сте сигурни, че превишението на замърсяването, което показват, е сериозно. Грешка може да има само в това дали е 5 или 5.5 пъти над нормата.

Наистина данните на AirSofia не могат да бъдат използвани за съобщаване на европейската агенция, която следи за превишенията и следва да санкционира страната ни за бездействие по темата. Факт е, че ИАОС поставя измервателните си станции спрямо изискванията, но също така мами в известен смисъл слагайки ги стратегически, така че да измерват по-малко. Това е причината да махнат една от станциите в центъра – да не засичала замърсяването при инфраструктурните проекти и неизменните последвали ремонти върху тях. Всъщност това се прави от почти всички държави, така че нашите не са уникални в нищо освен собственическото си чувство към данните.

Тук идва разковничето обаче. Кои данни са полезни на обществото? Тези на агенцията са наистина най-точни в техния контекст и се използват за сравнение с другите страни, но частните станции показват доста явни какво дишат хората на даденото място. Това няма толкова общо с алгоритъм или вид сензор, а в логика на мрежата, начин на работа и целта.

Ползата от тези сензори

Несъмнен е социалният ефект от тези сензори. Освен, че помага на хората да видят реалното състояние на нещата, генерира натиск върху ИАОС и общината за повече мерки.

Самата агенция всъщност отказва да предостави данните си в реално време, за да се следят от обществеността. След много разговори, които водихме, стана ясно още преди години, че не виждат нужда обществото да ги вижда и да си формира мнение на база евентуални техни грешни замервания. Отделно искат да са видими само средните дневни стойности, но не и почасовите, защото лимитите поставени на европейско ниво били такива.

Ние, съвсем естествени, не сме съгласни и това е една от движещите сили зад частните станции. Аз самият имам такава и планирам още няколко. Това е и причината от години да точа данните в реално време от общината, за да ги отварям въпреки нежеланието на агенцията да ги предостави. Европейският индекс за качеството на въздуха също показва данните със забавяне, а понякога и с липсващи замервания.

Прогнозите, които общината използва и в. Труд цитира, пък са съвсем сбъркани. Показах това още в началото и може да се види без да е човек експерт дори гледайки данните на агенцията. Успеваемостта е практически нулева и ако има някой, който подвежда обществото, то това са именно те. Вестникът обаче се опитва да им внесе някакъв авторитет използвайки сложни за читателите им термини, които обаче губят тежест, когато видим резултатите.

Различни данни, различни цели

Винаги е важно да не се забравят ограниченията и контекста на данните. Това съм обсъждал многократно тук. Затова самият аз критикувам нерядко хора използващи данни от мрежата на Luftdaten за генерални изводи и дори да оборват данните на агенцията. Не това е целта и не могат да се използват по този начин.

Твърденията на в. Труд и хора от общината, че сайтът подвеждал хората обаче е нищо повече от пропаганда и реакция към ефекта, който проектът има върху активното гражданско общество. Това явно пречи на онези, чиято работа е именно да взимат мерки. Вече отдавна не стига просто да се правят стратегии на хартия и да се усвояват някакви средства. Видимо в. Труд за пореден път се притича на помощ на „неоправданите“ скатаващи се чиновници и експерти, също както традиционно прави с корумпирани такива.

Събрах 10 мита, които срещаме все по-често в мрежата и медиите напоследък. Развенчаването им далеч не е изчерпателно. Ще допълвам с илюстрации и линкове в коментарите. Целта ми тук е да покажа, че темата не е толкова проста и праволинейна, колкото изглежда.

1. Замърсяването е нов проблем

Това го срещнах няколко пъти из мрежата. Беше и мимолетно споменато в сутрешен блок. Въпреки сериозното прахово замърсяване, което наблюдаваме сега, качеството на въздуха се е подобрило рязко, не само спрямо социализма, но дори и в сравнение с допреди 10 години. Причините са в добавянето на филтриращи инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности. В сравнение с 90-те пък има много по-малко запустяла и ерозирала почва около градовете.

2. Заводи и ТЕЦ-ове замърсяват градовете

Това може да е важало до преди 10-тина години, но вече не. Във визуализацията ми за индустриалното замърсяване се вижда, че то е намаляло драстично още преди години по всички показатели. Има единични инциденти на обгазяване в някои градове, но дори те са все по-редки. Праховото замърсяване от тях е пренебрежимо.

Далеч не може да се каже, че причината е в това, че индустрията умира. Това също може да се намери като аргумент. За този период, особено около Пловдив и София, все повече фабрики отварят врати. Всъщност, ако нещо допринася за увеличението на прахта във въздуха, то това е по-скоро строежите на халета и свързана инфраструктура, отколкото самите производства.

3. Като е толкова замърсено навън, ще стоя на закрито

Макар вече да говорим значително повече за качеството на въздуха в градовете, все още не става въобще дума за замърсяването му в домовете и офисите ни. Това е проблем особено в стари сгради с лошо проветрение, стара боя и отопление на дърва или въглища. В новите офис сгради има климатични системи, които пречистват въздуха, но и те невинаги работят оптимално. Дори в средностатистическия дом се случва замърсяването с фини прахови частици да е също толкова високо, колкото и стойностите в София, които ни стряскат сега.

4. Държавата ни трови

Не точно. Правилно е да се каже, че държавата не си върши работата да ни опази да се изтровим един друг. За сравнение, ако се возим в една кола и някой запали цигара, наша си е вината, че останалите не му казваме да спре. На ниво град и община тази роля е вменена на институциите. Държавата е въвела редица регулации, които трябва да се съблюдават за тази цел.

Една от тях е контролните прегледи на колите. Не трябва да се пускат коли превишаващи лимитите, както и такива без катализатор и филтър за твърди частици (при дизеловите). Това обаче се прави масово и дори услуги за махането на филтрите се рекламират открито. Обществото не протестира, защото това ще засегне пряко джоба ни, нищо че всъщност замърсяването ни вреди пряко и ни струва дори повече, но в дългосрочен план.

5. Общините бездействат

Може би, но не всички. Нещо се прави. Има стратегии, комисии, срещи с организации, научни трудове и проекти. Там спира почти всичко. Има отделни инициативи, но не постигат много. Изпълнителната агенция по околната среда споделя данните от измервателните станции, а само 3 общини споделят данните с гражданите си. Решението наистина започва с анализ на източниците и кои са най-ефективните решения. Такива анализи има, но са остарели и неадекватни. Не се прави достатъчно също за измерване на замърсяването.

Основният проблем не е, че общините не правят нищо, а че не правят това, което трябва – да се въвеждат забрани за движение на коли и отоплението с твърдо гориво, да се увеличава градския транспорт и да се прави по-чист, да се увеличи санирането, да се озеленят площите. Освен, че струват скъпо, голяма част от мерките са изключително непопулярни.

6. Укриват се измеренията на проблема

Обичаме да казваме, че нещо се крие от нас. Така сякаш вината за проблема се прехвърля на онези, които „крият“. Истината е, че информация за това има отдавна. От години се пише и говори за това, но едва наскоро темата привлече внимание. Причината не е в повишеното замърсяване, защото миналата зима не беше по-ниско. Данни за превишенията се публикуват от Агенцията по околна среда и общината.

Определено има какво да се иска като прозрачност – липсват отворени данни в реално време, станциите са недостатъчни и информацията е недостъпна като вид за широката публика. В никакъв случай обаче не може да се каже, че проблемът се укрива. Просто до сега не обръщахме внимание на предупрежденията на експертите.

7. Отоплението на дърва и въглища зимно време замърсява въздуха

Това наистина е един от основните замърсители, но далеч не е единственият. Всъщност, нямаме точна представа какво е реалното разпределение на замърсителите географски и като време. Някои експерти казват, че основна роля има прахта донасяна от Африка в горните части на атмосферата. Други посочват замърсяването на коли и камиони. Трети – климатични особености на конкретните градове. Истината е някъде по средата. Затова която и графика да видите по тази тема, ще е малко или много грешна. Причината е, че всеки град е различен и тежестта на замърсителите в различните части на деня е различна.

Лесно е обяснението, че отоплението с дърва и въглища замърсява най-много с фини прахови частици, защото отоплителният сезон съвпада по време с големите пикове в замърсяването. Такива пикове обаче има и в горещото лято. Друго обяснение е, че през зимата в София и Пловдив се задържа много по-често мъгла, която лесно се превръща в смог. Това означава, че същото количество прах генерирано от транспорта би се задържало и натрупало много по-дълго, отколкото през лятото.

8. Въздухът в България е по-мръсен дори от Китай

Това го забелязах днес като сравнение. Основава се на индексите в сайтове за качество на въздуха като AQICN. Първото, което трябва да се разбере за такива сайтове е, че показват индекс на замърсяване, а не конкретната концентрация на прахови частици. Някои станции може да измерват само няколко параметъра и индексът им да не е пълен. Тези в Китай, например, публикуват замърсяването от PM2.5 – ултра фини частици, които са още по-опасни, но индексът им се формира по различен начин. Всъщност, у нас също се измерва концентрацията на PM2.5, но информацията въобще не се публикува. Виждаме само средногодишни стойности. Връзката между индексите и концентрацията на замърсителите не е линейна и има различни методологии за изчислението им. Затова като видите индекс 300 в AQICN, моля не пишете, че замърсяването е 6 пъти над нормата, защото не е – лимитът в ЕС е за концентрация, а не за индекс.

Вторият проблем е, че се сравняват две станции в даден момент. В София през зимата по-често може да срещнете замърсяване под нормата, отколкото над нормата, още по-малко в пъти. Аналогично в Китай все може да се намери станция с ниски стойности в даден момент. Трябва да се гледа средното за града през продължителен период. Тези данни показват, че сме далеч от замърсяването в Китай, а и по-голямата част от Азия. София остава обаче един от най-замърсените градове в Европа с фини прахови частици. Замърсяването с азотни и серни оксиди не е такъв проблем в градовете ни.

И не, това че сте видели някакви карти и индекси в мрежата не означава, че замърсяването в един или друг град е превишено. Има различни модели, които интерполират измервания в Европа и смятат как ще се пренася прахта от ветровете. Един такъв модел е прогнозата на БАН за следващите 72 часа. Той обаче не означава, че замърсяването в даден квартал или дори град ще е над нормата, а че има вероятност замърсяване от други градове да повлияе.

[БАН] Прогноза за праховото замърсяване (PM10) на въздуха над страната до 06.02.17 https://t.co/RHnmOYU8li pic.twitter.com/q680aconAj

— e-Държава (@GovAlertEu) 3 февруари 2017 г.

9. Въздухът е отровно мръсен

Има няколко доклада свързващи замърсяването на въздуха със здравословни проблеми. Този материал доста добре ги обобщава. Един на СЗО посочва, че има хиляди жертви от него в България и стотици хиляди в Европа на година. Тук е важно да се разбере, че всъщност никой няма представа и че оценката се базира почти изцяло на общата смъртност. Тъй като средната смъртност в България сега е висока, причините за което разясних вече няколко пъти, твърдението за жертвите изкуствено се завишава.

ФПЧ наистина вредят на здравето, но косвено. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, асма, а според някои – рак на белите дробове и кръвоносната система. Това обаче не прави въздуха токсичен. Не е и нищо ново. Не означава също, че трябва да се затваряме вкъщи или да носим маски – поне не при нивата в нашите градове. Състоянието на градовете ни е тревожно, но от паника и сензационни заглавия никой няма полза… освен жълтите медии и сутрешните блокове, разбира се.

10. Държавата трябва да изчисти въздуха, аз нищо не мога да направя

Държавата може да наложи ограничения и да съблюдава регулациите, които целят намаление на замърсителите. Санирането, въпреки всичките скандали, е всъщност добра мярка за намаление на емисиите от големите блокове. Истинските решения обаче може да се наложат само от общините, които отговарят за транспорта, енергийните помощи и местните решения.

Тези мерки обаче, както споменах по-рано, са крайно непопулярни. Преди малко видях, че Фандъкова е казала, че „обществото е узряло“ за решение на проблема. Това трябва да си го преведете като „ако направя каквото и да е от нужното, няма да ми отсекат главата веднага“. Това изглежда наистина е така, но не променя факта, че толкова години нито тя, нито предшествениците ѝ имаха визията и смелостта да вземат каквито и да е адекватни мерки. Погледът беше и е само към следващите избори. Това важи както за София, така и за другите градове с голямо замърсяване. Единственият начин това да се промени, е достатъчно хора да поставят това като условие за гласа си и да изискат ограниченията за себе си и съседите.

Нямам илюзия, че който и да е от нас ще смени метода на отопление или ще спре старата си кола само защото замърсява. Това е свързано с разходи и когато повечето не го правят, личното действие изглежда като безсмислена капка в морето. Затова трябва да има забрана на общинско ниво и по-важното – да се спазва. Паралелно с това трябва да има много по-голям контрол над строежите и колко замърсяват улиците около себе си, на индустриалните инсталации, на горенето на сметища и стърнища и ред други неща, които и сега зависят от държавните органи, но не се случват адекватно.

Бонус: Ще се изнеса на село в планината на чисто

Както не всеки град в България има проблем със замърсяването на въздуха, така и не всяко село е с чист такъв. Това, че няма измервания и се виждат звездите не означава, че едно средно голямо село разположено в котловина, в което повечето се греят с печки, не образува смог. Още повече, че отоплението със старите (култови) печки замърсява доста въздуха в самата къща. Така колкото и да е приятна топлината, в една зимна вечер в къща в планината може да дишате по-мръсен въздух отколкото на Орлов мост.

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите повече подробности в тези статии:

• Замърсяването в България (индустриални замърсители)
• Най-замърсяващият ТЕЦ в Европа – дали и какво значи това
• Замърсеният въздух на София
• Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва
• Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изгледа. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Така всеки ще може да ги анализира. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша отново всичко преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсяването, което най-много обсъждаме, е това с фините прахови частици до 10 микрона или т.н. PM10. С него има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 поредни часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът „ви убива“, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

За да илюстрирам това, свалих всички данни за превишения за последните четири години. Всъщност, свалих данните за последните десет години, но колкото по-назад във времето се връщаме, качеството на съобщената информация изглежда намалява драстично. Пример за това е липсата на всякакви превишавания през пролетта и лятото на 2013-та, което е повече от странно. Затова в графиките тук ще покажа единствено периода между април 2012 и февруари 2016-та.

България не е само София

Основните замърсители на въздуха в градовете ни са финните прахови частици (PM10), азотните оксиди (NO и NO2), серния доксид (SO2) и озона (O3). Има доста други замърсители като въглероден оксид или бензен, но при тях почти няма превишаване на нормите. Концентрираме се често на праховите частици, защото там проблемът е най-голям. На тази карта съм показал всички превишения по станции в страната за последните 4 години.

Вижда се ясно масовото превишение на ограничението от 50 µg/m3 във всички големи градове в страната. Всъщност, ако сметнем по население, излиза, че около половината българи живеем в региони, където замърсяването с фини прахови частици е често над нормата. Виждат се ясно и целогодишните обгазявания на Гълабово, Сливен и Димитровград със серен оксид. Прекомерното замърсяване с озон и азотни оксиди са по-редки, но все пак се срещат.

При праховото замърсяване ще забележите една периодичност. На следващата графика тя се вижда по-добре. Показал съм броя станции, в които се превишава праговете от различни замърсители в даден ден от годината. Общо станциите в страната са между 40 и 50 според това кои не работят в даден ден. Разделил съм на станции превишаващи нормите с малко и тези превишаващи ги два и повече пъти (в тъмно червено).

На следващите две графики съм групирал превишенията по месеци. Всяка колона показва колко превишения е имало в страната за даден месец независимо от коя станция. През януари 2016-та, например, 450 пъти са превишавали нормите за прахово замърсяване като в 175 от тях замърсяването е било повече от двойно над нормата.

От втората графика се вижда, че превишаванията от други замърсители са много по-малко като брой. Те обаче често са концентирани на няколко места. При праховото замърсяване е очевидно силното увеличение през зимните месеци. Проверка в данните на БАН за температурите през тези периоди показва силна корелация.

Това още по-силно говори в полза на тезата, че не транспорта, а отоплението е това, което причинява най-силното прахово замърсяване. При това най-вече отоплението с твърдо гориво в градовете, а не от индустриалните инсталации като ТЕЦ-ове и заводи. Данните за последните отворих и визуализирах преди 3 години. Обнових ги наскоро и показват ясно, че замърсяването от тези източници е паднало драстично и допринася много малко за общото замърсяване в последните години.

С кое мърсим повече – печките или колите?

Наблюдения до тук обаче не съответстват с изводите на Столична община. В предишната ми статия писах, че градовете в България изглежда нямат план как да се справят с това замърсяване. Оказва се, че не е съвсем така. Всъщност по поръчка на общината, Химикотехнологичния и металургичен университет е изготвил такъв план преди 5 години. В него се разискват всички възможни източници на замърсяване – от заводи и строежи, през транспорт и отопление та чак до птицеферми. Описано е добре как аномалии в климата влияят на концентрацията на замърсителите.

Интересни са данните за отоплението и промяна между 2007-ма и 2010-та. Изглежда намаление има единствено при отоплението на ток. Най-много се отопляват на парно – над 60%. Леко увеличение има при отопляващите се на газ, като това е вторият предпочитан метод с 18%. Отопляващите се на дърва не само са се увеличили, но се е увеличило двойно количеството изгорени дърва за огрев.

(Графиката е от плана изготвен за Столична община. Не мислете, че ще направя нещо толкова грозно.)

Планът отбелязва драстичен общ ръст на замърсяването. От строителството има 60% по-малко замърсяване, което най-вероятно се дължи на кризата след 2008-ма. Твърдението в документа обаче е, че 63% от праховото замърсяване е от транспорта срещу едва 23% от отопление. Това би означавало, че при спадане на температурите, промяната на нивото на прахови частици и азотни оксиди трябва да е по-малка от 25% в едни и същи часове и дни от седмицата. С други думи, в един летен и зимен работен ден с чисто небе и липса на мъгла не трябва да има голяма разлика в качеството на въздуха. Това е странно, защото виждаме драстична разлика между замърсяването през лятото и зимата в такива дни.

Друго интересно в докладите са следните карти показващи регионалните концентрации на ФПЧ. Докато досега обсъждахме измерванията на отделни станции в града, тук виждаме модел на разпределението на замърсяването на база промишлени зони, транспортна инфраструктура и други източници.

На страницата за замърсяването на община Пловдив се вижда подобна карта, но в реално време. Там има графики за последните 24 часа за PM10 и NO2 отделно за индустрията и като общо замърсяване. Тук съм направил анимация за последните 60 часа.

Разбира се, това е просто симулация от ИАОС. Реалните измервания са на две или три места в града. Забелязва се обаче, че най-голямо замърсяване има вечерно време около 8 до 11 часа. Т.е. след час-пик и когато хората са си вкъщи. Тогава всички квартали, с изключение на Тракия, превишават сериозно лимита от 50 микрограма.

Стъпка назад

На този етап би трябвало да разбирате колко сложни аспекти има дори в този един показател. Няма спор, че има сериозно замърсяване на въздуха във големите български градове. Всички го усещаме. Няма съмнение, че това вреди на здравето на половината българи. Има много начини да се илюстрира проблема и никой от тях няма да е изчерпателен или изцяло точен.

Планове и стратегии на хартия има. Според официалните данни обаче напредък липсва. За да има обществен натиск, трябва проблемът да е видим и близко до хората. Макар всеки в София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен да вдишва този прах всяка изминала минута, осъзнаването каква е вредата идва трудно. Чрез визуализациите, които показах в тази поредица, трудно може да се извлече личен извод и да се стимулира някакво недоволство към липсата на напредък.

Човешката природа просто е такава – докато един проблем не стъпи на входната ни врата, трудно бихме му обърнали внимание. Този проблем отдавна е влязъл и ни бърка ежедневно в здравето, но не го забелязваме. Трябва да намерим начин това да се промени. Апокалиптичните предсказвания и шокиращи лозунги явно вече не помагат, защото сме претръпнали. С такива се промотира всичко – от вафли до политически амбиции.

Какво би накарало жителите на един град да настояват пред общината си за решителни действия за качеството на въздуха?

Някои градове като Париж вече взимат мерки ограничавайки още повече движението на коли в централните части. При други, като тези в България, план изглежда няма. Това, за което изследователите на проблема са единодушни е, че решението трябва да е индивидуално за всеки град предвид топологията, климата, динамиката на населението, колите по пътищата и градското планиране. Тези решения не трябва да се спускат от Брюксел или правителствата, а да дойдат от местната власт, жителите и организациите.

За да разберем обаче конкретните причини и предизвикателства, имаме нужда от надеждни данни от измервания и добър модел за предвиждане. Само така ще може да оценим ефекта на едно или друго решение, вместо да стреляме на сляпо. Актуалните данни за ситуацията в даден град помагат и за информираността на гражданите и упражняването на натиск върху местната власт да предприеме въобще някакви стъпки.

Евростандартите не ни върши работа

Това до тук бе теорията. На практика нещата са винаги по-сложни. В предишната ми статия описах как данните за замърсяването би следвало да се интерпретират. Най-общо казано, има 6-7 измервателни станции в София и още доста в страната следящи между 3 и 7 замърсителя плюс температура, налягане, вятър и слънчева радиация. Данните за всички тях се усредняват на всеки 1, 8 или 24 часа. Има зададени прагове, които не трябва да бъдат превишавани определен брой пъти. При фините прахови частици (PM10), например, не може повече от 35 дни в годината да се надвишава прага от 50 µg/m3. При азотния диоксид (NO2) – не може повече от 18 часа в годината да надвишават 200 µg/m3.

Важното, което трябва да разберем в тези ограничения на европейско ниво, е те са създадени от чиновници за чиновници. Целта е да позволи на регулаторния орган да оцени какво е общото замърсяване за по-голям период от време. Затова ограниченията за бензен, олово, прахта от 2.5 микрона и други е за средна стойност на годишна база. Логиката на тези норми е, че именно продължителното излагане на такова замърсяване е опасно, а не еднократно такова или няколко случайни пика. Никой от тези прагове обаче не може да ни помогне да разберем дали въздухът, който дишаме тук и сега, е опасно мръсен. Така, освен информираност за мащабите на проблема, бихме могли да избегнем акумулирането на въпросното продължително излагане.

Мерене за доклади и мерене в реално време

Както с данните за раждаемостта, изглежда е важно кой как мери. Конкретно за фините прахови частици може да видим лесно как се разминават оценките за замърсяването по тази графика с показателите за Дружба, София. В жълто виждате стойностите по часове. В синьо – усреднените стойности за 24 часови периоди както обясних в предишната статия. В червено виждате какво ИАОС ще съобщи на Европейската комисия.

ИАОС смята средни стойности на база денонощия. Аз изравнявам данните взимайки предишните и следващите 12 часа на даден момент. Вижда се ясно разликата в детайлността. ИАОС няма да съобщи, че 22-ри януари, 1-ви или 10-ти февруари са били с високо замърсяване, защото средното за денонощията е малко под нормата. Преди 12 ч. обаче на тези дати не е било препоръчително да излизате навън с деца или ако имате дихателни проблеми.

Ето данните за Младост, Павлово, Красно село и Надежда. Измерванията на Копитото не са надвишавали нормите. Станцията в Младост беше изключена в определени периоди маркирани тук в сиво.

„Правилната“ методология

Няма правилна. Зависи какво пресмятате. Европейската комисия се интересува само колко е средното на година и колко дни са превишили нормите. Ако правите приложение като Plume, което предупреждава колко мръсен (ще) е въздуха навън, имате нужда от оценка в реално време и модел за предвиждане занапред. Трябва да има някакво усредняване на измерванията, защото както се вижда горе, те варират силно. Затова в медиите четем, че показателите за PM10 в София са били 9-10 пъти над нормата, но не се споменава, че е става дума за много кратко време, а средното за деня е било „само“ 5-6 пъти.

Затова имаме нужда от данните от измервателните станции в цялата страна в реално време. Тук говорим само за София и предимно за праховото замърсяване, който изглежда е най-големият проблем. Превишения се забелязват обаче и при серния диоксид, азотните оксиди и други. ИАОС публикува тези превишения за предишни периоди, което е добро начало. Предоставя данните в реално време обаче само на общините, а само три от тях имат работещи портали информиращи гражданите им. За доста от останалите има разработени такива, но или са добре скрити, или не работят отдавна.

Един от изтъкнатите неофициално аргументи за ограничението от страна на ИАОС е, че данните в реално време може да създадат грешна представа. Също така се случва измерванията да не са потвърдени или уредите са дефектни. Агенцията призовава да се следи само информацията изготвена за европейските институции, но очевидно това далеч не е достатъчно.

Нещо повече, ако разглеждаме „изгладените“ стойности чрез усредняване на 24 часови интервали и данните подадени на Европейската комисия, излиза, че за повечето станции в София ИАОС би съобщила за повече периоди с прекомерно замърсяване. На горната графика се вижда какъв процент от времето между 22-ри януари и 22-ри февруари станциите в София са регистрирали превишаване на нормите. Трите колони показват различните методологии на смятане.

В Дружба според ИАОС въздухът е бил прекомерно мръсен 53% от времето докато по другия метод излиза 48%. Разликата тук е сравнително малка, но при определени ситуации би била значително по-голяма. Тук не става дума кои измервания са по-удобни от медийна гледна точка, а кои носят повече и по-полезна информация за гражданите на даден град.

Освен съобщаване в реално време, отварянето на данните би помогнало за създаването на ето такива инфографики, които да покажат по-нагледно проблема. Показал съм отново усреднените показатели и тези на ИАОС.

Станцията на Копитото е в зелено, защото там няма превишавания. Станцията на Орлов мост е спряна. Доколкото знам е преместена в Младост.

Недостатъчно данни, недостатъчно станции

На тази карта виждате всички регистрирани станции за следене качеството на въздуха към октомври 2015-та. В повечето големи градове има по една или две. Дори в София, където има пет на нивото на улиците, се вижда, че не покриват сериозна част от града.

Затова има нужда от още такива станции. Не е задължително те да са на държавната агенция, макар иначе няма да може да се включат в докладите към ЕК. Както писах във Facebook наскоро, всеки с малко повече технически знания може да сглоби станция за по-малко от 150 лв. След предишната ми статия с мен се свързаха няколко организации и отделни хора, които работят по такива или планират в скоро време. Аз също поръчах части и ще се опитам да сглобя прототип на детектор за PM10 базиран на Arduino. Разбира се, ще подава данни в реално време в мрежата. Когато е готов ще пусна кода и стъпките в мрежата.

В зависимост каква платформа и колко сензори се използват, цената може да падне и под 80 лева на станция. Отделно, тези детектори може да следят и въздуха в затворени пространства. Замърсяването на въздуха на затворено е дори по-голям проблем, за който изглежда въобще не говорим.

Има доста неправителствени организации, които имат ресурсите да изградят и поддържат мрежа от частни външни измервателни уреди в големите градове. Така бихме добавили много точки на горната карта. За целта трябва да се определи протокол за споделяне и формат за отваряне на данните, за да може всички да ги изследват и визуализират.

Не, не ни е виновна държавата

Това далеч не означава, че не трябва да искаме и получим данните на държавната агенция. Именно те имат експертния потенциал и точно от техните данни се реши дали да има процедура на Европейската комисия срещу България или не. Като граждани не трябва да чакаме това. Макар да плащаме с данъците си евентуална глоба, живущите в тези градове плащат много повече със здравето си и това на децата. Това се отразява осезаемо на смъртността и със сигурност на разходите за здравеопазване.

Тук не ни е виновна държавата и решението няма да дойде от нея. Решението трябва да дойде на местно ниво от кметове и общински съветници. Трябват трудни решения, които далеч няма да се харесат на всички. За да го направят, трябва натиск от гражданите, а това идва чрез информираност за проблема. Държавата може да помогне единствено за последното. До скоро май по-скоро пречеше.

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.

За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

• Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
• 15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
• Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
• Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.

В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.

За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.

Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.

Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.

В коментарите тук и във Facebook ми отбелязаха, че някои цифри на интерактивното табло изглеждат странно. Пример беше въглеродния дуокис отделен от големите ТЕЦ-ове, който изглеждаше непропорционален на мощностите. Затова погледнах отново данните и открих два проблема. Първият беше в кода ми – макар цифрите да се зареждаха правилно, на едно място използвам integer вместо long в PHP и някои количества се отрязваха до около 2.5 млн. тона на година. Другият проблем обаче се оказа, че Изпълнителната агенция е променила данните в регистъра в последните няколко месеца. Изтеглих всичко наново и се оказа, че поне 300 показателя са обновени. Преди липсваха данни за някои години на отделни инсталации. Мога само да предположа, че са поправили грешки в базата си данни.

Обновените данни може да разгледате на интерактивната визуализация. Те показват, че всички индустриални инсталации в България са изхвърлили 242 млн. тона CO2 в атмосферата за 7 години. Почти една трета от тях се дължат на ТЕЦ Марица Изток 2 – 73.2 млн.т. Затова ще коригирам третото изречение на петия параграф от предишната ми статия за замърсяването с бележка за корекцията.

Промяна на емисиите на серни оксиди в ТЕЦ МИ2

Поправката в данните обаче не засяга серните оксиди, които се явяват основен компонент при изчисляването на щетата от замърсяването. Силната тенденция надолу при ТЕЦ МИ2 се потвърждава и е аналогична с промяната при частните ТЕЦ-ове. Затова няма промяна при извода ми, че собствеността на централата няма отражение върху намаляването на замърсяването. Единствено ТЕЦ Бобов дол отбелязва слабо намаление, което трябва да говори за недостатъчни усилия в тази насока. Всички останали изглежда са отговорили на изискванията.

Всичко това потвърждава отново, че проблемът е в технологията на ТЕЦ-овете, а не в това кой стои в борда на директорите. Щом софтуерът има проблем да осмисли числото 252203020867.82 като количество замърсители, то може би и ние трябва да се замислим сериозно.

Вчера излезе доклад на Европейската агенция по околната среда за щетите нанесени от замърсяващите инсталации в Европа. На първо място в класацията е българската ТЕЦ Марица Изток 2. Това беше щедро отразено в медиите и идва на фона на лошото състояние на компанията.

Как се определя щетата?

Първото нещо, което трябва да знаем за доклада е, че не разглежда замърсяването като количество, а икономическите щети, което то създава. Използват се два показателя – VSL и VOLY. VSL най-общо казано се базира на броят загубени човешки живота заради замърсяването, докато VOLY показва с колко години е намалена очакваната продължителност на живота. Двете методологии измерват в миларди евро колко губи обществото ни заради замърсяването. Тези загуби включват медицински разходи, загуби за бизнеса и държавата заради болнични, нетрудоспособност и намаляване на продуктивността.

Трябва също така да забележим, че докладът разглежда единствено замърсяването на въздуха и то само от индустриалните инсталации – прахово замърсяване, серни, азотни и въглеродни оксиди. Ключов елемент и за двата показателя е гъстотата на населението, но се взима средно за цялата държава – не локално. Така например завод в голям град ще има същата оценка на щетите, както централа със сходни показатели в слабо населен регион само защото са в една държава. Замърсителите също имат различна тежест. Повече за методологията ще прочетете в самия доклад. Въпреки тези практически ограничения, изводите в него са изключително важни и е крайно време да влязат в дебата за реформата на енергетиката ни.

Концентрация на инсталацитте нанасящи най-големи щети

Защо ТЕЦ Марица Изток 2?

След доклада се появиха много коментари как тази централа е на първо място в Европа именно защото е държавна. В същото време, частните централи са доста по-надолу в класацията и това дава повод на някои да ги обявяват за „чисти“. Като причина се дава, че държавата е лош собственик и не е инвестирала във филтри и по-добри процеси. Тук трябва да отбележим, че класацията не взима предвид колко е голяма централата. ТЕЦ МИ2 има два и три пъти по-голяма мощност от всички останали.

За да разберем кой колко замърсява, трябва да погледнем данните за последните 7 години. За щастие ги имаме и съм ги визуализирал добре. (*) Емисиите на въглероден двуокис са приблизитено постоянни и съответстват на мощността и натоварването на централите. Серните оксиди обаче са с най-голяма тежест в индекса и точно те са причината ТЕЦ МИ 2 да е на начело на класацията по щети в Европа. Въпреки това, трябва да се отбележи, че между 2007-ма и 2013-та, ТЕЦ МИ2 е намалила емисиите си на серни оксиди 9 пъти – точно както вече частните ТЕЦ-ове и заводи. Същото важи за всички останали емисии.

Промяна на емисиите на серни оксиди в ТЕЦ МИ2

Това показва, че тезата за лошия стопан не е вярна. Колкото и да се инвестира в пречиствателни инсталации, ТЕЦ-овете са мръсни и вредни за здравето. Просто мащабите на тази централа и типа гориво водят до по-сериозно замърсяване. При това, забелязва се сериозна тенденция надолу през годините. В тази връзка, при ТЕЦ МИ2 практически липсва прахово замърсяване, което далеч не е така при останалите.

Не, това не е успокоение

ТЕЦ Марица Изток 2 замърсява страшно много и това е факт. Това важи за всички ТЕЦ-ове в страната и нямаме нужда от челно място в класация, за да го разберем. Дотук дори не обсъждахме тежките метали и замърсяването на водите, където макар да сме далеч от първите места, сме много по-уязвими заради богатството ни на питейна вода и лошото съблюдаване на регулациите.

Щетите върху икономиката и човешкия живот от този тип централи са напълно реални. Докладът на Европейската агенция за околна среда изследва единствено пряката вреда на замърсяването на въздуха върху човека. Ако включим и вредата върху климата, загубата на екосистеми и вредата върху земеделието, то сметката ще набъбне значително. Тази сметка не я плащаме през цената за тока, а чрез данъците си и с боледуване.

Щетите от замърсяването в абсолютни стойности и спрямо БВП

Макар далеч да не сме на първите места по общо замърсяване, като процент от БВП щетите надминават в пъти тези в останалите държави. Това е нещо, което не можем да си позволим. Изместването на дебата в посока дали държавата е принципно добър стопанин няма да помогне на здравето на хората. Проблемът е в съществуването на тези централи, а не кой седи в борда на директорите. Същото важи и за цената – токът от ТЕЦ-овете сам по себе си въобще не евтин, но дори безплатно да ни го дават, пак ни излиза много по-скъпо отколкото всички други енергийни източници. Получава се същото както при скритите такси при кредит. Това е ситният шрифт на производството на енергия и е време да го прочетем.

На това табло може да разглеждате и анализирате цялото индустриално замърсяване за последните 7 години. Повече за проекта ще прочетете в тази статия.

Поправка *

Направих корекция в третото изречение на петия параграф относно емисиите на CO2. Причината е софтуерна грешка в графиката и пропуски в регистъра на замърсяването. Описал съм подробно промените в тази статия. Те обаче не засягат серните оксиди и изводът, който си правя в споменатия параграф.

Вчера излезе статия в NYT, според която 4 от 10-те най-замърсени градове в Европа са в България. Статията цитира изследване на Европейската агенция за околна среда обобщаващо измервания направени между 2002 и 2011. Самото изследване не предизвика такъв отзвук в родните медии, колкото гръмкото заглавие на NYT. Добре е обаче да се загледаме по-добре в данните, за да намерим причините.

По случайност няколко дни преди излизането на доклада започнах да разглеждам индустриалното замърсяване. Тук не включвам праха (виж допълнението) или емисиите от коли и човешка дейност, за които се говори в доклада. В България, както във всяка друга европейска държава, има доста добър регистър за всички предприятия изхвърлящи емисии и боравещи с отпадъци. Има подобни данни по години кой какво къде и колко е изхвърлял. Разбира се, данните не могат да се получат наведнъж в удобен формат (що да може) и затова написах скрипт да ги сваля. Допълнителни връзки ще намерите по-долу.

Вчера пуснах официално и интерактивна визуализация показваща взаимовръзките. На страницата ще видите карта с няколко графики. На картата са показани всички замърсяващи инсталации. Виждат се като точки с примерен радиус на въздействие, а при по-голямо увеличение – като маркери на картата. Другите графики показват промяната на изхвърлените количества през годините, колко е изхвърлено като процент във въздуха, водата и почвата, какъв процент от инсталациите измерват, изчисляват или преценят какви са емисиите им. Двете таблици показват съответно вида химикали и 10-те най-замърсяващи инсталации заедно с количествата. Всяка таблица показва тенденция на покачване или намаляване, а като спрете с мишката върху въпросния ред ще видите повече подробности в проценти.

Всички графики са свързани една с друга и позволяват филтриране на данните. Ако увеличите картата до даден регион, на другите графики и таблици ще се покажат данни само за инсталации попадащи в него. Аналогично, ако изберете от втората кръгова графика „Въздух“, ще се покажат само инсталации, химикали и количества изхвърляни във въздуха. В таблиците може да избирате един или повече елемента като ги натискате един след друг. Ако натиснете на групата, ще изберете всички елементи от нея. Над таблиците и над графиката има бързи линкове за отделни филтри и изчистване на всички ограничения.

Направих графиката с идеята да можем по-лесно да видим кой как замърсява околната среда в различни региони на страната. Разбира се, замърсяването не може да бъде избегнато, защото е неразделна част от индустрията. Може обаче да бъде намалено до минимум или да се въведат процеси с по-малко отпадъци. Важно е да се разбере, че данните, за които говоря, покриват само индустриалното замърсяване. Големият проблем, който евро-докладът посочва, е прахът (виж допълнението). Той може да бъде решен чрез устойчиво озеленяване в градовете, стриктно спазване на ограниченията при строеж, намаляване на използването на коли и редовно почистване на улици и тротоари. Във връзка с устойчивото озеленяване има интересни инициативи за „осиновяване“ на градинки. Повече за това обаче друг път.

Данните от регистъра може да свалите като CSV/Excel таблици на тази страница. Там ще намерите и цялата SQL база данни. Кодът на страницата е в Github. Данните за цяла Европа може да намерите в RDF формат на страницата на E-PRTR. Включват и тези за България, но само до 2011-та. Затова отворих нашия регистър, а ми трябваха в по-прост формат. Ще намерите и доста подробен документ на български език описваш данните в регистъра и методологията на събиране.

Допълнение 19 октомври

Разглеждайки по-подробно данните открих, че всъщност са включвани праховите частици (PM10). На графиката се вижда че средно за страната прахът изхвърлен от индустрията е намалял сериозно – през 2012-та вече е 1/3 от количествата през 2009-та. При инсталациите край София и Перник разликата е още по-драстична – 30 пъти. Аналогична тенденция виждаме при много други замърсители.

Направих някои промени в графиката, които са вече публични от снощи. Първата е, че в лявата таблица не се показват вече площадките, а управляващите компании. Втората е, че добавих бързи линкове с филтри. Те позволяват да се фокусира картата на даден регион и автоматично да се избират определени замърсители или параметри, за да се покаже определен аспект от данните. Например – праховото замърсяване около Перник и София. Третата промяна е, че когато сменяте параметрите на графиката, фолтърът се запазва в адреса отгоре. Така може да го споделите, както направих с предишния линк. Когато някой го отвори, ще види това, което вие сте гледали като филтрирани данни. Още един пример – всички компании, които пренасят опасни отпадъци в и извън страната.

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.

Доверие в изпълнителя

Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.

Спекулации

Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.

И какво сега?

В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.

Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.

Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.

Отивате в кафене, взимате си кафе, добавяте мляко и захар, разбърквате и пиете. Къде е парадоксът тук? В повечето случаи кафетата предлагат малки пластмасови бъркалки или лъжички, чиято единствена цел е да се бърка кафе или чай за няколко секунди. После се хвърлят и остават в сметищата хиляди години.

Отбелязвам всичко това, защото ми направи голямо впечатление една реплика във Facebook – парадокс е, че е по-лесно (и дори по-евтино) да се произведе, достави, използва и изхвърлят такива лъжички за еднократна употреба, отколкото да използваме метална и да я мием. Същия парадокс се получава при водата – предпочитаме да я бутилираме, пренасяме през хиляди километри, изпием и хвърлим бутилката. Това коства хиляди барели петрол за пластмаса и бензин, както и хиляди тонове боклук на година. В Германия пластмасовите бутилки се връщат в магазина, за да не свършат в сметището. Общата заблуда обаче (поне сред колегите ми) сякаш е, че те се рециклират. Истината е, че просто ги изгарят.

Същото ще се случи с двете бутилки на снимката горе. За да ги изпия в Германия, те са произведени във Франция, напълнени са с по 1-2 литра вода, пренесени са на 1500 км. и доставени в офиса ни. Чешмата в кухнята е на 3 метра от касата с бутилки.

Вместо това, може просто да усъвършенстваме филтрирането на чешмяната вода и да подменим цялата водопроводна мрежа. Така ще се губи много по-малко вода в системата. В България на места загубите стигат до 50%. Ако ги ремонтираме, ще взимаме по-малко вода от околната среда, ще отклоняваме по-малко реки и качеството на водата ще е много високо. Всъщност в някои отношения стандартите за чешмяната вода са по-високи от тези за бутилираната, но заради недостатъчните инвестиции във водопреносната система, тези стандарти не се достигат винаги.

Тук идва моментът с парите. На година крайният потребител харчи милиарди в световен мащаб за бутилирана вода. Ако дори малка част от тях отиват за филтри в сградите и подмяна на тръби, ще спрем да правим разлика в качеството. Всъщност в някои градове в България водата, която влиза в системата е дори по-добра от минералната, но заради лоши тръби докато стигне до домовете се скапва.

Всъщност голяма част от „минералната вода“, която пием дори не е минерална, а филтрирана чешмяна. Това показва, че пиенето на минерална вода е повече мода, отколкото нужда. Някои видове минерална вода в България наистина имат полезни свойства заради различни минерали и йони, но първо те са много малък процент от продаваното количество и второ – последните губят тези си качества след известно време. В крайна сметка всичко е рекламен трик и най-голямата част от цената е такса „имидж“.

Решението

Говори се за забраняване на найлоновите торбички. Много страни по света са го въвели (включително Китай) и напълно го поддържам. Смятам обаче, че е още по-наложително да се забрани бутилираната вода и по-точно – тази в пластмасови бутилки. Да, това ще означава край на многомилионен бизнес в България, но вредата е много по-голяма. Не е нужно, а и възможно, да стане рязко. Вместо това, може да се въведе висок данък върху всяка продадена бутилка, който да се използва целенасочено за подобряване на водопреносната система и инсталиране а филтри в сградите. Това ще има голям ефект – чешмяната вода ще е с много високо качество и хората постепенно ще се откажат от минералната вода. Особено неизгодни ще са малките бутилки, при които парадоксът е най-голям.

Друг ефект на тази привидно крайна мярка е, че ще се създаде голям пазар за филтриращи устройства, което в световен мащаб е преуспяваща индустрия. Инфраструктурата в градовете ще се подобри неимоверно, за което и сега се дават стотици милиони по евро-фондовете и се откриват хиляди работни места. Освен това, хората ще ги е повече грижа за замърсяването около градовете им, което влияе на качеството на водата и към този момент.

Тази статия е в рамките на Blog Action Day 2010 на тема Вода. Ето други участници от България:

Mama Memi – Blog Action Day 2010 – Тема: Вода
ABC Design & Communication’s blog – Blog Action Day 2010. Water
Жустин – Blog Action Day. Вода.
Оптимистично – Blog Action Day: Вода
The blog of a dreamer or … – Blog Action Day 2010: Вода
Terra IncogLita – Blog Action Day 2010: Water
Greentech-BG – Blog action day 2010: WATER
Higher & Higher – Blog Action Day 2010: H2O
Борислав Борисов – Вода! Agua! Eau! Water! Wasser!
StasY Sviat – Вода
Better World – Blog action for clean water