В събота беше потвърдено, че след 8 месеца ще загубим един от малкото инструменти за разследваща журналистика и прозрачност в тази държава – Търговския Регистър. Отдавна се подклажда огъня, на който да го изгорят, както навремето са горели книги с неудобни знания (извинете ме за метафората). Това бе и причината всички да се втурнат да свалят информацията в него, което практически го блокира за известно време. Изглежда и самата ресорна агенция не знае какво да прави, защото вписванията почти са спрели. На практика, началото на края беше, когато депутати като Емил Радев вдигнаха мерник на регистъра и своенравните блудства на журналистите с него.

Хвърляше се много прах в очите около това, което ще се случи с въпросния регистър. Същия Радев само преди два месеца каза пред Капитал, че собствениците на фирми, историята, капитала и дейността ще бъдат свободни за достъп. При това всичко ще остане безплатно и отворено. От тогава насам обаче бяха внесени редица промени, които очевидно противоречат на всичко казано до сега. Първо достъпа няма да е свободен, а с плащане и/или електронен ключ (който пак струва пари). Второ, голяма част от информацията за фирмите ще бъде редактирана. Трето, заявеното „обществено обсъждане“ на въпроса така и не се случва. Всичко това е зле прикрито зад аргумента „защита на лични данни“. Интересно е, че точно г-н Радев се явява радетел на това обществено благо. В същото време обаче, Комисията за Защита на Личните Данни не е издала никакво становище по въпроса. Единствено и само те имат компетенцията да се изказват дали нещо нарушава личните данни на фирмите и техните собственици и дали в случая законът го изисква поради други съображения. Още чакам отговор от тях, но имам сериозни съмнения, че запитване за тълкуване на закона по този казус въобще не е постъпвало. Това ясно показва, че се използва един често пренебрегван и недоразбран закон за лични цели.

А целта на цялото това упражнение е ясна – скриване на порочни връзки вътре в бизнеса и между бизнеса и политиката. С проста проверка в търговския регистър може да се открият доста непознати връзки. Всъщност това отдавна се прави – когато чувате от медиите, че някой има бизнес с депутат/съдия/полицай или че 18-годишният син на някой общински съветник има фирми за милиони, то тази информация идва точно от този регистър. Това е безценен инструмент в ръцете на журналистите и обществото и има една единствена цел – прозрачност. Затварянето или ограничаването на достъпа до него могат само да се квалифицират като огромна крачка назад в прозрачността в България.

Тези действия на депутата Радев ни карат да се замислим за всички предложения, които е внесъл до сега. Чухме за „услугата„, която се опита да направи на шефа на жена си – председателя на ВАС – с промяна в закон. Интересно е да погледнем и другите закони – за обществените поръчки, онзи скандален текст за протестите през 2009-та (линк), търговския закон и изборния закон. Все горещи точки и почти навсякъде – голямо влияние, конфликт на интереси и спорни текстове. Изглежда и промените за търговския регистър ще минат под масата, съдейки по последното обсъждане късно в петък. Статистиката от отворените данни на парламента показва, че въпреки Радев да е бил над 90% от работното си време в парламента, участвал е в едва 46-48% от гласуванията. Това е доста под средното за ГЕРБ, но близко до цифрите на ДПС. Това донякъде обяснява, защо се налага да приема толкова важни решения по късни доби – не го е правил през работното време.

И говорейки за отворени данни – точно това е решението за търговския регистър – всички имена, бивши и настоящи собственици, увеличаване на капитал, продажби и прочие, да се пуснат като отворени данни – структурирани, свободни и лесни за анализ и визуализация. При това, тук не само не е нужно, но е и противопоказно да се използват оная анти-спам „защита“, която само пречи на търсенето (вижте първия коментар). Пускането на няколко хиляди документи свободно не е никакъв проблем за сървърите им, предвид какъв бюджет са изхарчили за тях. Останалото – подписи, учредителни актове и ЕГН-тата могат и трябва да бъдат предоставяни срещу електронен подпис, с което да се покаже кой е има достъп до тях, ако стане някакъв проблем. Пълният текст на актовете и подписите обаче не е от интерес за разследванията, стига важната информация да е добре описана, свободна и лесна за обработка. Така бихме могли лесно да направим анализ и да изкараме автоматично връзки между всички фирми на всички съмнителни фигури във властта.

Сигурен съм, че може и да проследим стъпките на тази смъртна присъда за регистъра назад към приятелите и роднините на депутата Радев и да посочим конкретно на кому прави услуга този път. Явно целта е точно това да бъде предотвратено и както са тръгнали нещата – ще успеят. И все зад мистичното булото на лични данни и защита на бизнеса. Хубавото е, че сега имаме достатъчно прозрачност да ги сочим с пръст и да намираме скритите интереси в решенията им. За сега…