Получавам често мейли по различни теми и инициативи. Тези дни обаче преобладаващата част бяха срещу закона за горите и съпътстващи съмнителни решения. Започнах да чета цялата информация, която намерих, но сами ще видите, че е необхватна. Има доста примери защо законите са вредни за природата и бизнеса в дългосрочен план. Не смятам, че ще мога да предам също толкова пълно аргументите, затова просто ще прикача три от писмата, които получих. В тях ще намерите много линкове, клипове, аргументи, новини и призиви:

Не съм от типа хора, които ще ви кажат, че най-добрият начин да се запази природата е да я оставим изцяло намира. И това е нужно и за целта си има резервати. Трябва да се развива бизнес, да се печели от тези красоти и да се развива затъналата местна икономика. От тази гледна точка са прави инвеститорите, които настояват и лобират умело за тези законови промени.

Има обаче два проблема, които се пропускат. Първият е този, на който еколозите залагат – че инвеститорите идват и използват тези природни ресурси за определен период от време. Вредата, която те правят, ще остане ако не за винаги, то поне за няколко поколения. Още повече, че според сегашната политика и предложените промени в закона, те няма да бъдат наказвани за нея. Както знаем, рискът в едно престъпление е баланс между това колко можеш да спечелиш и какъв е шанса да те хванат че правиш нещо нередно. От това, което прочетох за промените, рискът практически се елеминира.

Друг важен момент обаче е печалбата от тези инвестиции. Сериозен аргумент в полза на строителството в защитени региони на комплекси, ски писти и прочие е, че местното население ще има поминък. Тезата е, че инвестициите в хотели ще подобрят живота на хората. Ако говорим за заплати, това най-вероятно е вярно. Колко обаче от местното население ще бъде наето? Колко от тях имат нужната квалификация и кой ще плати за преквалифицирането им? Имат ли населените места нужната инфраструктура – канализация, пътища, ток? Кой ще плати за изграждането им и колко време ще отнеме това?

Това, което се опитвам да кажа е, че в крайна сметка излиза, че някой инвестира определени пари, строи си хотели и писти, наема на местните на нискоквалифицирни и слабо платени позиции, държавата прави някаква инфраструктура, сече се и за замърсява навсякъде, а контрол липсва. В крайна сметка местните имат временен поминък, природата е в окаяно състояние, инфраструктурата им е претоварена, от което самите те страдат, а цялата печалба отива в инвеститорите.

Когато се използва аргумента, че опазването на природата обрича местното население на глад, трябва да се показва дали моделът „инвестиции заради инвестициите“ прави обратното. Логическата връзка далеч не е толкова проста. Компромис определено трябва да има, но заедно със строг контрол и последствия при нарушения. Как да вярвам, че такъв ще има, щом вместо да наказват очевидно престъпление като незаконно строителство, те ги награждават?

Дори да предпочитате развитието на туризма пред природата, не може да не се възмутите от това. За останалите – погледнете писмата горе.

За медиите даже няма да говоря – писах вече вчера.