Ето няколко детайла, за тези, които ще прочетат само заглавията в медиите. Първо, данните са от 2015-та. Отнема време докато се анализират. Второ, това число има два аспекта. Единият би се превел най-точно на български „избегнати“ и минава през това, което четем из новинарските агенции – липсата на ефективна бърза помощ, най-нови медикаменти и апаратура, понякога специалисти и прочие е можело най-малкото да отложи смъртта на опреден брой хора. За да сме по-точни – 19843.

Още толкова смъртни случаи – 19228 – са можело да бъдат предотвратени чрез нещо, което надали ще намерите из медиите – личното поведение на хората и средата, в която живеят. То се базира най-вече на здравната култура (спорт, хранене, пиене, пушене), превенцията (прегледи, кръвни тестове, ваксини), чиста околна среда (замърсяване на въздуха навън и вътре в жилищата) и други.

Казано иначе, изглежда точно колкото ни е виновна здравната система с болничните инфекции, наработещият спешен телефон, бавните линейки, нехаещи понякога лекари и груби сестри, толкова сме си виновни и ние с това, че просто не се грижим за здравето си и се сещаме за него чак, когато се наложи да се борим със 112, за да ги накараме да пратят линейка.

При това данните показват, че ситуацията при мъжете е много по-тежка. Почти двойно повече смъртни случаи на мъже е можело да бъдат предотвратени или избегнати. Още по-лошо е, че мъжете може да виним здравната система много по-малко от жените, тъй като случаите, в които смъртен случай е можело да бъде избегнат с по-добра лична грижа за здравето са 9% повече от тези, които са били заради лоша спешна помощ. Системата пък „предава“ жените по-често – 22% са по-малко предотвратимите смъртни случаи от тези, които е можело да бъдат избегнати на момента.

Изследването се прави отскоро, но пак може да се каже, че тенденцията и по двата показателя са нагоре. Докато между 2011-та и 2015-та, общата смъртност в България намалява за кратко и пак леко се увеличава, с аналогични темпове се движи смъртността, която е можела да бъде избегната с по-добри здравни грижи. В същото време смъртността, която е можело да се предотврати с повече грижа за личното здраве и среда се увеличава с над 9% за 5 години. Тоест докато системата на здравеопазването почти не се променя като качество въпреки стотиците милиони излети и течащи от нея и непрестанните опити за реформи и закрепване, другият фактор в здравето – хората – все повече оставят някой друг да се грижи за здравето им, сякаш е чужда работа.

Ако махнем от данните факторът на промяната на общата смъртност, ще видим, че вероятността някой да почине заради лоша работа на здравните власти всъщност е намаляла през онзи период. В същото време, вероятността някой да се почине от предотвратима смърт се е увеличила и то доста. Разбира се, периодът е твърде малък, за да се правят някакви генерални изводи, а и нямаме разбивка по възрастови групи. Разликата обаче е твърде значима, за да не се спомене.

Като цяло смъртността е аспект от демографията, който често не се разбира. Освен, че не може да сравняваме общата смъртност между държави и дори между годините в конкретна държава, причините са понякога различни и изискват различни мерки. Със застаряването на населението на България в следващите 15-20 г. определено ще се качва общата смъртност, но това не трябва да се бърка с влошаване на здравето на хората. Въпреки всичко изброено до тук, индикаторите сочат, че то се подобрява. Все пак, има много какво да се желае от здравната ни система – административно, като достъпност и отношение. Ако данните за предотвратимата смърт показват нещо обаче, то е че също толкова силен фактор за високата смъртност е и неглижирането на личното здраве, мръсната околна среда и недостатъчното стимули за използване на ранната диагностика и лечение.

Данните по темата ще намерите при Евростат и НСИ.

Преди година писах за заблудите, които витаят около индекса за смъртността. В последния месец темата отново обиколи медиите покрай обновената класация на ЦРУ, която ни поставя на второ място след Лесото. В същата тази World Factbook ЦРУ бяха объркали населението на България занижавайки го с почти милион. Преди година и половина се поправиха, но с такава грешка не трябва да ни учудва, че има проблем и с тази класация. Позовавайки се именно на нея доста издания писаха, че сме най-нездрави и умираме по-често от почти всички страни по света.

WHO, Световната банка и Евростат посочват, че не бива да се използва абсолютната смъртност (или crude mortality) за сравнение между държавите. Проблемът е в различната структура на населението. Смъртността е нищо повече от общ брой умирания спрямо населението. Заедно с още няколко метрики е индикатор единствено как се променя общият брой живущи в държавата, но не може да се използва за оценка на здравето на хората и дори вероятността да починат.

Обсъдих този проблем подробно в предишната ми статия. Примерът, който пък дадох във вчерашния ми текст за Капитал, беше за два блока с еднакъв брой жители. В единия има най-вече пенсионери, а в другия – предимно млади двойки с деца. Съвсем очаквано, в първия ще има повече некролози. Аналогично на другите развити страни, застаряващото население в България е причината смъртността сред по-възрастните да има по-голяма тежест в общата статистика.

Верни данни, грешна употреба

Именно затова България изглежда, че има доста по-висока абсолютна смъртност отколкото Румъния, която изглежда на едно ниво с Германия. Двете страни са съответно на 26-то и 27-мо място в класацията. Дори само това разпределение говори, че нещо не е наред в индекса на ЦРУ.

Ако вземем смъртността по възрастови групи (колко души на дадена възраст умират спрямо общият брой хора на същата възраст), виждаме съвсем друга картина. Тук съм взел смъртността на Германия за база и съм показал колко процента разлика има по възрасти в България и Румъния. Включил съм и Латвия, която в класацията е на трето място точно след нас.

Вижда се ясно, че България има между 25 и 75% по-голяма смъртност сред непълнолетните от тази в Германия. В Румъния обаче има между 100 и 175% повече смъртност от Германия. С други думи, два пъти по-далеч са от нивото на Германия от нас. Поне по този показател. Във всяка възрастова група румънците имат по-голяма смъртност от нас, с изключение на хората около 50 и повечето над 60-те.

Именно тук е разковничето – ние имаме малко повече възрастни хора от тях. Затова сме на второ място, а те по-назад от нас. Аналогично, вижда се колко по-голяма смъртност има Румъния от Германия, а в класацията на ЦРУ са едни до други. Разликата в структурата на населението проличава ясно.

Разминаването с Латвия е още по-голямо. Във възрастите между 5 и 55 имат в пъти по-голяма смъртност от нас. В тези възрасти обаче по принцип малко хора умират – те са 10-15% от цялата смъртност. Малко по-добре са единствено при най-малките и възрастните. Въпреки това, ЦРУ ги поставя точно зад нас по абсолютна смъртност.

Алтернативата

Отчитайки тези проблеми, редица организации са взели мерки. Едно решение е т.н. ASDR – възрастово стандартизирана смъртност. Пресмятат смъртността по възрастови групи и приемат, че структурата на населението е еднаква за целия свят. Така се получава индекс, който позволява сравнение между държавите и показва много по-точно състоянието на здравната система и здравето на населението им.

Методите за изчисление на ASDR са практически еднакви. Разликата е каква стандартизирана структура приемат. WHO, например, взима предвижданията за средните стойности за населението на света между 2000 и 2025 г. Подробности и сравнения с други методи ще намерите тук. Вече 10 години използват този индекс за по-точно сравнение. Следният атлас показва картата на света според групата, в която се намират държавите – критична, висока, средна и ниска смъртност.

България е по средата на класацията и е в групата по средна смъртност. Данните са от 2012-та и има определено подобрение у нас за последните 4 години. Общото положение в света обаче също се подобрява бързо, защото през 2000 г. също сме били по средата на класацията. При това независимо, че средно намаляваме смъртността си по възрастови групи с 26%.

Отново Румъния е по-напред от нас заради по-доброто здраве на възрастното си население, но само с малко. Германия е много по-напред. Този индекс показва много по-добре разликите между държавите. Сами се сещате, че не може да се сравнява здравеопазването ни с това в централна Африка, където на места дори ваксинациите са под 50%. Всъщност, ако разчитаме на типичния за нас жлъчен глад за негативни новини, може и да повярваме на такова твърдение. Достатъчно е да бъде поднесено шокиращо в жълта медия или от водещ на сутришен блок на национална телевизия. Затова е толкова важно да имаме критично мислене и да разпознаваме фалшивите новини.

Питай баба си

Друг начин да се погледне на този въпрос е с историческа справка. Това направих в предишната си статия, но разглеждах само последните 15 години. Тук сравнявам последните 55. Следната графика взима 1990 г. за база и сравнява колко повече или по-малко е била смъртността през различни години и възрастови групи.

От нея разбираме, например, че през 1960-та година, хората между 35 и 60 г. са умирали с до 25% по-малко от онези на същата възраст през 1990-та. Същото важи и за онези след 75. Това може би говори за сериозно влошаване на здравеопазването през 70-те и 80-те. Тенденцията на влошаване се забелязва и през 2004-та, когато 50-60 годишните имат дори по-голяма смъртност. За последните 10 години обаче има сериосно подобрение по всички показатели, както показах преди.

При младежите и децата ситуацията е обратна. От 1960-та има постоянен спад в детската смъртност. В следващите 30 години намалява 3.5 пъти смъртността сред децата до 5 годинки и още наполовина в последните 25 години. Тенденцията продължава с бързи темпове надолу. Това говори за по-ниска заболевамост, по-добра диагностика и предотвратяване на фатални състояния.

Нещо, което ме учуди беше разминаването между 45 и 60 години. Независимо, че смъртността в тази възрастова група е намаляла от 90-те насам, все още е над нивата от 1960 и 1975. Затова обърнах перспективата и разделих населението на 5 възрастови групи – деца, младежи, възрастни, напреднала възраст и пенсионери. На следната графика взимам смъртността на всяка група през 1960-та за база и показвам как се е променяла сред населението на същата възраст през всяка от следващите 55 години.

Вижда се това, което коментирахме до сега – при децата има непрестанно подобрение, при младежите тенденцията е надолу с леко прекъсване през 90-те. При възрастните (30-45 г.) има подобрение през 60-те, но положенето се влошава силно през 70-те и 80-те. При хората в напреднала възраст (до 60 г.) влошаването е още по-голямо и започва дори по-рано. Пикът и при двете възрастови групи е през кризата през 1997-ма, след което има значително подобрение надолу. При най-възрастните (60+) влошаването продължава до 1983-ра, след което има леко, но непостоянно подобрение.

През последните 20 години сме копенсирали доста от влошаването на здравето и смъртността през 70-те и 80-те. При българите между 30 и 45 вече нивата са под тези през 1960-та. При младите и децата намаляват постоянно и вероятността да загубите дете е в пъти по-малка от баба ви или майка ви, например. При хората в напреднала възраст обаче смъртността все още е висока. Причините за това са доста. Несъмнено може да споменем неща като недобре работещата спешна помощ и замърсяването на въздуха. Също толкова важни са обаче нежеланието да се ходи на контролни прегледи (рак на гърдата, матката, простатата…), инатливото нежелание да се грижим за здравето си (абе какво ще ми каже толкова доктора), липсата на спорт и влошаване на общото здраве на сравнително ранна възраст (изживяла съм си живота аз; на 40 е нормално да имаш болежки). Все пак, не трябва да забравяме, че има подобрение в последните 10 години, така че навярно нещата се променят в правилната посока.

„И все пак намаляваме…“

Няма спор. Причината всичко изброено до тук да влияе толкова на общата смъртност е увеличаването на делът на хората в напреднала възраст от общото население. Причините затова са както бумът в раждаемостта през 50-те комбиниран с ниска детска смъртност (в сравнение с началото на века), така и емиграцията на младите в последните 25 години и намаляването на броят деца на семейство започнало в края на 70-те и стабилизирал се през 90-те.

Всичко това може да се изобрази със следната графика. Тя показва как дялът на българите между 30 и 60 (жълто и зелено) практически не се променя за 55 години. С увеличение на средната продължителност на живота има много повече българи над 60-те. Българите под 30 пък намаляват значително. В това няма никакъв спор. Това обаче не означава, че ще „изчезнем“. Трябва да вземем мерки, но надали някой си представя, че може да накараме българките да раждат по 3-4 деца. Има какво да се направи, но за това ще пиша в по-нататък.

Последва протестно писмо, че би следвало да направят следващата стъпка – да проверят дали се извършва здравна дейност и дали е нарушен закона. Сигналът, също както статията в Капитал, беше съставен заедно с адв. Шаркова. Тази седмица получих отговор от РЗИ София, с който благодарят за изразената гражданска позиция. Съобщават също, че е извършена подробна проверка и са установени много примери, в който въпросното лице е давало здравни съвети, включително за здравето на бременни жени и малки бебета. Съставен е акт за административно нарушение.

Подобно на предишното решение, заличихме данните на нарушилата закона по очевидни причини.

Отговорността на медията

Докато тази санкция засяга само въпросната „нутриционистка“, но не и медията, която я е поканила и безкритично ѝ е дала ефирно време. Имат всички причини утре да доведат друг случаен човек, да го представят за експерт по хранене и да го разпитват как зрителите да се предпазват от инфекции и болести. Самите зрители няма да забележат дори смятата и няма да разберат, че през цялото време не само се е нарушавал закона, но се е застрашавало общественото здраве.

Попитах за всичко това Канал 3, които бяха причината за моя сигнал. Исках да знам дали са искали някакво сведение, че поканеното лице има право да извършва здравна дейност и ако не, дали смятат, че това съвпада с етичните принципи на журналистиката. Отговорът им беше лаконичен:

Уважаеми г-н Юруков,

Благодарим Ви за зрителския интерес и активност . Искаме да Ви уверим, че телевизия Канал 3 има независима редакционна политика, която стриктно спазва Законите на България.

С благодарност за Вашия интерес към програмата ни, желаем хубав ден!

С уважение,
Теодора Василева,
Технически секретар

Не става ясно защо въобще споменават, че имат независима редакционна политика. Навярно за тях това означава, че могат да правят каквото си искат без последствия. За стриктното спазване на законите може доста да се поспори. Съдейки по сайта им, телевизията не са подписали никой от етичните кодекси. Независимо от това, според чл. 76. т. 2 от Закон за радиото и телевизията те са длъжни да спазват етичния кодекс на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.

Отделно, РЗИ посочва като една от доводите за установеното нарушение на Закона за здравето именно факта, че са давани здравни съвети пред широка аудитория. Телевизия Канал 3 е дала такава трибуна редовно на въпросното лице и би било обидно за тях да твърдим, че не са знаели предварително каква квалификация има. В този смисъл може да се направи твърдението, че са спомогнали за нарушаване на закона и са застрашавали общественото здраве от ефира си. Сигнал за това е подаден на СЕМ.

Генералният проблем

Това е един случай с един псевдо-лечител и една телевизия. Канал 3 обаче далеч не е единствената. Вчера пуснах сигнал срещу още едно такова предаване от септември по Нова телевизия. Случаят е идентичен като даване на съвети и квалификация на поканения „специалист“. Нова не откликнаха навреме на същите въпроси, които зададох на Канал 3. Ако получа отговор, ще допълня статията.

Всъщност, проблемът далеч не се ограничава до здравето. Писал съм многократно как медиите канят хора без нужната квалификация да говорят за демография, образование, интернет и много други. Представят ги като експерти и насаждат така заблуди, спекулации, а често и омраза и безпочвени скандали.

Това далеч не е запазена марка на една или друга медия и далеч не е от вчера. Не виждам обаче път към решаването му чрез саморегулация. В никакъв случай не може да се каже, че всички журналисти и редактори са в тази категория. Има много, които са отговорни и на които трябва да благодарим, че се борят за едната истина вместо да вземат лесния път. Малко или много обаче всички медии попадат в капана на бързите новини без надеждна проверка, но с широк потенциален отзвук. Разбира се това, че грешката е тяхна, не отменя задължението на нас зрителите да сме бдителни.

Системата работи, но трябва да я побутнем

Надали някой би имал съмнение, че статията ни с адв. Шаркова в Капитал е била основната причина за повторната проверка на РЗИ София. Затова днес публикувахме там информация за наложения акт и какво означава това. Нищо обаче няма да се случи, ако не се подават сигнали. Точно това направихме ние – писахме и настоявахме да бъде спазен закона.

Ако не сте съгласни с ограниченията, които налага Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, то трябва да се обърнете към Народното събрание, към депутатите си и да настоявате за промяна там. Това е демократично установеният начин. Това се опитаха да направят и антиваксърите в опитите си практически да спрат ваксинациите.

Когато е в сила обаче, законът трябва да се спазва и голяма част от отговорността за това пада върху нас – гражданите. Всеки може да подава сигнали като нашия на РЗИ и СЕМ. Достатъчно е да дадете информация точно къде, кога и как смятате, че е наручен закона. Сигналите се изпращат чрез прост email и нямат нужда от подпис. Адресите на РЗИ-тата ще намерите на страницата на Министерството на здравеопазването, а формулярът за сигнали до СЕМ е тук.

Никой не може да ви гарантира, че резултат ще има. Трябва да настоявате, да повтаряте и навярно да вдигнете шум. Единствената гаранция е, че ако не пуснете сигнал, нищо няма да се промени. Може да си мислите, че всичко това е ненужно и само глупавите биха се вързали на съвети от женски списания и сутрешни шоута. Замислете се обаче колко от обкръжението ви споделят редовно такива статии, колко от тях са уязвими на такива внушения заради продължителна болест, например и колко вече са давали пари на врачки. Може да се смеем как в БГ Мама се жалват, че са ужилени със сериозни суми от такива натуропатки, но утре това може да е ваш роднина. Вместо да се тюхкаме, че никой не ги е хванал до сега, защо да не поемем инициативата?

Събуждаш се сутринта. Студено е. Нещо май настинката те гони. То такова е сега времето – всички сякаш са болни.

Правиш си кафе и пускаш телевизора да ти прави компания. Със задоволство отбелязваш, че никой не се надвиква. Писнало ти е от политиканстване в сутрешните блокове. Тече лек и приятен разговор. Поканили са специалист да съветва как да се предпазим от зимните болести. Екстра! Нещо за витамини и детоксикация. Предишния път говориха за сокове и бръмбари. Сега обаче чуваш нещо интересно и си го отбелязваш на ум. Щом така съветват, няма да навреди да го пробваш, нали?

Може би, а може би – не. Опираме се на това, че го казва специалист. Събеседниците в студиото обаче често се представят за компетентни нутриционисти, природни лечители, холистици и какви ли още не. Повечето от нас, зрителите, няма как да разберем имат ли тези хора със „сложни професии“ някаква квалификация и каква. Общото между тях е, че нямат право да дават здравни съвети и да извършват здравна дейност. Законът определя ясно това.

Според пар. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване „здравна дейност“ представлява „всяка дейност, насочена към опазване, поддържане и възстановяване на здравето“, а медицинската помощ пък се дефинира като „система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти“. Медицинските специалисти са лица, упражняващи медицинска професия и притежаващи дипломи по медицина, дентална медицина, фармация и здравни грижи, и само те могат да извършват посочените дейности. Както виждате, законодателят съзнателно е пропуснал да добави сертификати и дипломи по холистична нутриционистика, специалист по храненето и всякакви други екзотични специалности.

Възможно е великодушно да си помислите, че съветите и дейностите, които се рекламират от големия екран от тези усмихнати дами и господа, обясняващи как се лекуват „пропускливи черва“, са неконвенционални методи за въздействие върху здравето, защото се говори за диети и лечебен глад, за хомеопатия или нетрадиционни физикални методи. Така е, но и в този случай право да практикуват имат само лицата, дипломирали се по специалностите медицина, дентална медицина, фармация и здравни грижи.

Кой трябва да ни предпази от псевдолечителите

Даването на здравни съвети и съвети от областта на нековенционалната медицина чрез изяви по медиите или уебсайтове всъщност представлява нарушение на закона. За извършването на такава дейност се иска съответната квалификация и регистрация. Това е важно, тъй като така се гарантира, че лекуващият има поне адекватни знания и носи някаква отговорност за действията си. Не по-малко важни обаче са изискванията за самите процедури и обекти, в които се извършват съответните здравни грижи. Доказаното действие и/или безопасността им гарантират, че няма да бъдем измамени и няма да пострадаме, докато доверяваме здравето и понякога живота си в ръцете им. В тези случаи разчитаме на регионалните здравни инспекции (РЗИ), които трябва да проверяват дали някой не ни лекува, като ни оказва медицинска помощ, предлага ни съвети или алтернативни методи за лечение, без да се е регистрирал в РЗИ или без да притежава необходимата квалификация. Законът дори е предвидил възможност РЗИ да глобява псевдолечителите в този случай.

Всичко това може всъщност да не ви интересува. Навън е студено и просто искате да разкарате настинката. А и колежката в офиса каза, че е пробвала същата програма за детоксикация и я препоръчва на всички. И тя ли нарушава закона? Не. Ако препоръчваш на своя приятелка какво да яде, за да забременее по-лесно например, наистина даваш здравен съвет, но само на нея в приятелски разговор на кафе. Колегата няма да наруши закона и ако ви окаже спешна помощ, в случай че изгубите съзнание на пода на офиса, защото действа при крайна необходимост. Разликата между вашите колеги и дежурните гости в медиите е не само че вторите имат по-широка аудитория, но и че печелят доста пари от това. Консултациите за хранене и лечение струват стотици левове с доста съмнителни резултати.

Както вече споменахме, даването на съвети в сутрешните блокове подлежи на санкция. Според чл. 222 от Закона за здравето този, който оказва медицинска помощ или извършва здравна дейност, без да има необходимата професионална квалификация по медицинска професия, подлежи на глоба до 10 000 лв. при първо нарушение. Ако това наистина е така, все някой щеше да бъде наказан, нали? Оказва се обаче, че отговорната за това институция е на друго мнение.

Няма медицинска практика – няма контрол

След сигнал, подаден през септември т.г., Столичната регионална здравна инспекция прави проверка по подобен казус и не открива проблем. Става въпрос за нутриционистка, поканена в сутрешен блок на национална телевизия, която съветва как да се пазим и лекуваме от зарази. Проверката установява, че въпросната дама няма регистриран обект по Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Практиката ѝ всъщност съществува под формата на консултантска фирма. Като такава РЗИ – София, решава, че не подлежи на техен контрол и прехвърля отговорността на телевизията.

Според чл. 234а от Закона за здравето обаче тези нарушения се установяват именно от служители на регионалните здравни инспекции. В случая РЗИ – София, правилно е установила, че нутриционистката няма регистрирана практика под формата на лечебно заведение или място за практикуване на неконвенционална медицина. Няма и как да я регистрира, защото РЗИ изисква в тези случаи необходимите дипломи и членство в съсловна организация, каквито тя няма.

РЗИ обаче са пропуснали изобщо да разсъждават по въпроса дали нутриционистката извършва здравна дейност и то след като не отговаря на нито едно изискване. От думите им става ясно, че те контролират само законно регистрираните обекти. Така всеки би могъл да отвори консултантска фирма, да твърди, че лекува, да препоръчва срещу солидна сума „фертилни храни“, и Столичната РЗИ няма да сметне за нужно да приложи закона. Чудесно, няма практика – няма контрол. Че кой е луд да спазва закона?

Отново на теб всичко това може да ти се струва маловажно. Тече ти носът, а пък в крайна сметка всеки е свободен да си харчи парите където иска. Работата е там, че не само всеки може, а наистина всеки лепва каквато си иска табелка на вратата си и започва да лекува. Напоследък холистичните практики никнат като гъби и дейността им далеч не е безвредна. И докато разчитаме на контролните органи да проверяват извършващите здравна дейност и да отсяват шарлатаните, СРЗИ явно е на друго мнение. Независимо какво мислиш за т.нар. алтернативна медицина тази липса на контрол създава сериозен здравен риск за всички.

Затова утре сутринта пак ще са на екрана и ще те убеждават как трябва да хрупаш бръмбари и да си пиеш урината за здраве. Хиляди ще се вържат, защото нали са го чули от специалисти – те знаят какво говорят. Настинката ти най-вероятно също още ще я има въпреки сокчето от 30 лв. литъра, с което си сменил кафето.

Чл. 169. Забраняват се всички форми на реклама на неконвенционални методи, включително свързването им с дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.

Дефиницията на „неконвенционални методи“ намираме по-горе в същия закон:

Чл. 166. (1) Министърът на здравеопазването контролира прилагането на неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, които включват:

1. използване на нелекарствени продукти от органичен произход;
2. използване на нелекарствени продукти от минерален произход;
3. използване на нетрадиционни физикални методи;
4. хомеопатия;
5. акупунктура и акупресура;
6. ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване;
7. диетика и лечебно гладуване.

И двата члена са в закона откакто е в сила от 2005-та година и не са променяни. Те недвусмислено показват, че всякаква реклама на хомеопатия е забранена. Това се отнася както електронни, така и печатни медии. Забраната разписана така е абсолютна и включва твърдения, че хомеопатията лекува, облекчава или предотвратятва каквито и да е състояния.

В глава 8 на закона липсва конкретно наказание за нарушения по този член. Глоби има единствено за реклама на алкохол в чл. 218 ал. 7 и 8. Затова би трябвало да се прилага чл. 210 и глобите да са до 5000 лв. или 12000 лв. при второ нарушение.

Съществува обаче Наредба № 1 от 25 януари 2012 г. за изискванията към рекламата на лекарствените продукти. Части от нея видимо противоречат на Закона за здравето:

Чл. 4. При реклама на хомеопатични лекарствени продукти може да се използва само одобрената от ИАЛ информация за продукта.

Чл. 5. (1) Рекламата на лекарствени продукти, предназначена за населението, включително в помещенията и на витрините на аптеките и дрогериите, се изготвя по начин, който ясно показва, че това е рекламен материал на лекарствен продукт.
(2) Рекламата по ал. 1 съдържа:

5. …
6. израза „хомеопатичен лекарствен продукт“ – при реклама на хомеопатичен лекарствен продукт;
7. …

Този пропуск е направен най-вероятно по същата причина, по която Холандия и Германия са лобирали силно в европейските институции за прокарването на изрично изключение в правилата за безопасност и ефективност на лекарствата – хомеопатията е многомилиардна индустрия. Според чл. 15 ал. 3 на Закона за нормативните актове обаче Законът за здравето има превес и забраната е важала най-малкото в последните 10 години.

Също така, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е посочено, че е разрешена рекламата единствено на регистрирани лекарства. Там има и специална глава за изискванията към хомеопатията. Изпълнителната агенция по лекарствата е тази, която издава разрешения за реклама на лекарства след одобрението им.

Има обаче една важна подробност – никъде в този закон не е упоменато изрично, че за хомеопатичните лекарствени продукти се прави изключение спрямо чл. 169 от Закона за здравето – само, че за да може да се внася, произвежда, продава, рекламира и т.н. такъв продукт, има изискване то да е одобрено. Това означава, че забраната все пак важи и всички разрешения на ИАЛ по чл. 17 ал. 8 т. 5 за реклама на хомеопатични продукти са нищожни.

Регулацията от страна на Министерството на здравеопазването в този контекст може да се определи именно като хомеопатична – пише някъде, че има нещо, но на практика няма нищо и ефектът е нулев. Миналата седмица им изпратих запитване и очаквам отговор до следващия понеделник. Днес изпратих и сигнал до СЕМ за забранена реклама. Такива виждаме навсякъде – радио, телевизия, печатни медии. Докато пиша тези редове слушам радио и само в последния час имаше поне 3 реклами на хомеопатични продукти.

Това, което би трябвало да се случи, е да се спрат всички реклами на хомеопатии, включително плакати и брошури в аптеките. Така ще се изпълни изискване на закона пренебрегвано вече десетилетие. По-вероятно е обаче е да не бъдат взети никакви мерки нито от министерството, нито от СЕМ. Най-лошият вариант би бил производителите да лобират за промяна на закона и да успеят да прокарат поредното изрично изключение за хомеопатията. Още по-абсурдно би било да го изкарат от списъка на „неконвенциалните методи“.

Очаквам отговорите и ще следя темата. Междувременно, искам да благодаря на @Julz за помощта със закона. Повече за хомеопатията може да научите в тези статии.

От известно време тече кампания срещу контрабандните цигари. Води се от Булгартабак, което е нормално, защото те губят най-много и като бизнес само това ги интересува. В нея обаче участват също МВР, Министерството на финансите, митниците и няколко организации.

Фокусът на досегашните реклами беше, че контрабандата финансира международната престъпност и подпомага другите им дейности. Това наистина е така – докладите за трафика на хора подчертават, че често се използват същите канали, както тези за нелегални стоки. Една подобна пан-европейска кампания дори говори срещу всички фалшиви стоки и най-вече лекарствата. Те са особено опасни, тъй като често са неразличими от оригинала, но съдържат отрови.

Българската кампания обаче се фокусира само върху цигарите и загубите на бюджета от акцизи. Това ви дава представа колко им пука на чиновниците одобрили рекламите. Не става дума дали нелегално внесените цигари са много по-опасни, което си е реален риск при неизвестен производител. Темата се избягва, защото ще отвори пак дебата за опасността от цигарите въобще. Чиновниците зад тази кампания ги интересува само акциза, защото това им е работата. Интересува ги живо и печалбата на Булгартабак, защото шефовете им зависят пряко от ония млад успял мъж. Затова няма да видите и името на Министерството на здравеопазването под кампанията.

Последните плакати наблягат точно на това – как бюджетът губи от акцизи, а това била причината да няма пари за пенсии и детски градини. Реших да поправя плакатите, за да покажа къде е реалният проблем. Основната причина за смъртността в България са сърдечните и респираторните заболявания. Те са отговорни за поне 68% от смъртните случаи без дори да броим рака. Заедно с липсата на спорт, праховото замърсяване и нередовните прегледи, именно пушенето се сочи като основен рисков фактор. Страната ни е сред водещите по този показател в Европа.

Ако гледаме цинично на въпроса, както уважаемите чиновници, трябва да си зададем въпроса колко губи бюджета от данъци, болнични и пенсии заради загубена работоспособност, здравни разходи и смърт. Имаме оценка за финансовия ефект на замърсяването от ТЕЦ-овете. Защо не от цигарите?

Допълнение

Поправих и другите плакати от кампанията срещу контрабандните цигари. На последния дори не трябваше да му сменям текста.

Тези не са на Булгартабак, а са част от отделна кампания отново срещу нелегалните цигари. Ако трябва да съм честен, харесва ми съобщението и идеята им. Отново обаче се фокусират точно върху цигарите, а не върху други нелегални стоки, което е странно. Затова коригирах и тях.

Вчера излезе доклад на Европейската агенция по околната среда за щетите нанесени от замърсяващите инсталации в Европа. На първо място в класацията е българската ТЕЦ Марица Изток 2. Това беше щедро отразено в медиите и идва на фона на лошото състояние на компанията.

Как се определя щетата?

Първото нещо, което трябва да знаем за доклада е, че не разглежда замърсяването като количество, а икономическите щети, което то създава. Използват се два показателя – VSL и VOLY. VSL най-общо казано се базира на броят загубени човешки живота заради замърсяването, докато VOLY показва с колко години е намалена очакваната продължителност на живота. Двете методологии измерват в миларди евро колко губи обществото ни заради замърсяването. Тези загуби включват медицински разходи, загуби за бизнеса и държавата заради болнични, нетрудоспособност и намаляване на продуктивността.

Трябва също така да забележим, че докладът разглежда единствено замърсяването на въздуха и то само от индустриалните инсталации – прахово замърсяване, серни, азотни и въглеродни оксиди. Ключов елемент и за двата показателя е гъстотата на населението, но се взима средно за цялата държава – не локално. Така например завод в голям град ще има същата оценка на щетите, както централа със сходни показатели в слабо населен регион само защото са в една държава. Замърсителите също имат различна тежест. Повече за методологията ще прочетете в самия доклад. Въпреки тези практически ограничения, изводите в него са изключително важни и е крайно време да влязат в дебата за реформата на енергетиката ни.

Концентрация на инсталацитте нанасящи най-големи щети

Защо ТЕЦ Марица Изток 2?

След доклада се появиха много коментари как тази централа е на първо място в Европа именно защото е държавна. В същото време, частните централи са доста по-надолу в класацията и това дава повод на някои да ги обявяват за „чисти“. Като причина се дава, че държавата е лош собственик и не е инвестирала във филтри и по-добри процеси. Тук трябва да отбележим, че класацията не взима предвид колко е голяма централата. ТЕЦ МИ2 има два и три пъти по-голяма мощност от всички останали.

За да разберем кой колко замърсява, трябва да погледнем данните за последните 7 години. За щастие ги имаме и съм ги визуализирал добре. (*) Емисиите на въглероден двуокис са приблизитено постоянни и съответстват на мощността и натоварването на централите. Серните оксиди обаче са с най-голяма тежест в индекса и точно те са причината ТЕЦ МИ 2 да е на начело на класацията по щети в Европа. Въпреки това, трябва да се отбележи, че между 2007-ма и 2013-та, ТЕЦ МИ2 е намалила емисиите си на серни оксиди 9 пъти – точно както вече частните ТЕЦ-ове и заводи. Същото важи за всички останали емисии.

Промяна на емисиите на серни оксиди в ТЕЦ МИ2

Това показва, че тезата за лошия стопан не е вярна. Колкото и да се инвестира в пречиствателни инсталации, ТЕЦ-овете са мръсни и вредни за здравето. Просто мащабите на тази централа и типа гориво водят до по-сериозно замърсяване. При това, забелязва се сериозна тенденция надолу през годините. В тази връзка, при ТЕЦ МИ2 практически липсва прахово замърсяване, което далеч не е така при останалите.

Не, това не е успокоение

ТЕЦ Марица Изток 2 замърсява страшно много и това е факт. Това важи за всички ТЕЦ-ове в страната и нямаме нужда от челно място в класация, за да го разберем. Дотук дори не обсъждахме тежките метали и замърсяването на водите, където макар да сме далеч от първите места, сме много по-уязвими заради богатството ни на питейна вода и лошото съблюдаване на регулациите.

Щетите върху икономиката и човешкия живот от този тип централи са напълно реални. Докладът на Европейската агенция за околна среда изследва единствено пряката вреда на замърсяването на въздуха върху човека. Ако включим и вредата върху климата, загубата на екосистеми и вредата върху земеделието, то сметката ще набъбне значително. Тази сметка не я плащаме през цената за тока, а чрез данъците си и с боледуване.

Щетите от замърсяването в абсолютни стойности и спрямо БВП

Макар далеч да не сме на първите места по общо замърсяване, като процент от БВП щетите надминават в пъти тези в останалите държави. Това е нещо, което не можем да си позволим. Изместването на дебата в посока дали държавата е принципно добър стопанин няма да помогне на здравето на хората. Проблемът е в съществуването на тези централи, а не кой седи в борда на директорите. Същото важи и за цената – токът от ТЕЦ-овете сам по себе си въобще не евтин, но дори безплатно да ни го дават, пак ни излиза много по-скъпо отколкото всички други енергийни източници. Получава се същото както при скритите такси при кредит. Това е ситният шрифт на производството на енергия и е време да го прочетем.

На това табло може да разглеждате и анализирате цялото индустриално замърсяване за последните 7 години. Повече за проекта ще прочетете в тази статия.

Поправка *

Направих корекция в третото изречение на петия параграф относно емисиите на CO2. Причината е софтуерна грешка в графиката и пропуски в регистъра на замърсяването. Описал съм подробно промените в тази статия. Те обаче не засягат серните оксиди и изводът, който си правя в споменатия параграф.

В автобуса за София съм и по радио Fresh говорят за здравните застраховки и задължението всички да ходим на профилактични прегледи. Въпросът към публиката, който аз намирам за откровено идиотски, е дали слушателите смятат да ходят при личния си лекар да се прегледат. Някои слушатели призовават директно към анархия и скъсване с държавата (както винаги правят каквото и да стане), а други оспорват санкциите. Подобна дискусия намерих снощи и в Twitter.

Интересното в дискусията е, че и сега тези прегледи са задължителни, но малко хора се възползват. Новите мерки като глоби и спиране на застраховката целят да накарат хората да си спомнят за този немаловажен ангажимент и да се прегледат. Причината за това е, че засичането на болести в ранна фаза спестява милиони от лечение в последствие. Една от санкциите, която одобрявам, е глоби от по няколко-стотоин лева. Тази сума е достатъчно голяма, за да се замисли всеки дали би жертвал половин работен ден, за да направи нещо така или иначе добро за здравето си. Другата санкция обаче е откровено глупава – спиране на здравните. Сега те се спират единствено при 3 невнесени вноски. Нямам си представа как са успели да го опишат като закон – кога се спират, как ще се възстановяват след това, колко пъти може да ми го спират, колко бързо мога да го възстановя. Също така остава въпроса дали не се нарушават конституционните ми права на плащащ данъци и таксите си гражданин. Да не говорим за тези, които си плащат, но не се връщат с години в България.

Обща смъртност на населението. Забележете, че до 75 години при мъжете е над двойно при жените.

Смърност причинена от сърдечни проблеми – над 60% от всички случаи. Отново при мъжете е двойна от тази на жените.

Важна част от шума включва смисъла на тези прегледи. Това смятам аз за безсмислено. Покрай статията за блога на глухонемите се поразрових из сайта на НСА и открих една притеснителна статистика. От 20 години нагоре, сърдечните заболявания са причина за над 60% от смъртните случаи. За тях има много фактори и предварителни сигнали, които се проверяват при тези прегледи. Дори да предположим, че лекаря ви е некадърен – нещо твърде срещано в нашата система, пак има шанс да хване нещо и да ви спаси. Интересен факт е, че между 30 и 75 години, смъртността при мъжете е над два пъти тази на жените. Това говори, че в здравната ни култура нещо е сериозно сбъркано. Независимо дали глупави мерки като спиране на здравните и по-добрите такива като глоби бъдат въведени, определено нещо трябва да се направи.

По темата: Труд, Актуално, Дир.бг, Health.bg, Здраве.бг

Горното изказване може да ви се стори странно, защото се предполага, че всички сме вакинирани. Проблемът е, че не е така. Не само, че не сме всички ваксинирани, но и една трета от световното население страда от туберкуолоза. На много от тях заболяването не се е развило в активна болест и хибернира докато огранизма отслабне достатъчно от старост или от друга болест. Тогава единственото, което остава е да се лекува с познатите методи, които са що-годе ефективни.

Защо обаче говорим за пандемия при условие, че имаме ваксина и лечение? Защото поради неадекватно лечение на голяма част от болните, туберкулозата е мутирала е много по-опасна форма, която не се влаяе от медикаменти. Някои лечения имат известен успех, но голяма част от болните умират в рамките на седмици.

Всичко това може все още да се спре, защото доколкото е известно този нов щам все още е податлив на ваксината. Затова трябва да се вземат мерки от всички държави за да се ваксинира цялото население на земята и да се спре развитието на още по-смъртоносен щам. Дори обаче последното да не стане, пак ще спасим милиони човешки животи и невъобразимо страдание.

Това, което може да направите вие е да празпространите историята за един проблем, който остава скрит в развитите общества. Точно тези общества за отчасти защитени и контролират средствата и технологиите за решаване на проблема. Затова трябва да има натиск към управляващите и представителите ни в Европейските институции да предприемат мерки срещу тази древна болест.

За повече информация, посетете сайта на кампанията срещу туберкулозата.

Here is the project file for Sony Vegas. You can use it to translate the video in other languages. The text periods and fade aways are done, so you will just have to change the text.

To start using the project, you also need the original video (480p) from the XDRTB website. Then you open the project in Sony Vegas, it will ask for the new location of the video file.

Статията е написана на база и в съответствие с препоръките на Националния център за заразни и паразитни болести, Министерството на здравеопазването и Световната здравна организация. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.