На 13 септември в Интер Експо Център София ще се проведе поредното издание на форума Кариера в България. Всяка година го правят различно, а тази са променили и времето – до сега се правеше към края на декември. На сайта им ще намерите цялата програма и фирмите, които ще бъдат представени.

Има доста интересни лица сред лекторите. Забелязва се участието на еврокомисар Кристалина Георгиева, Павел Анастасов – анализатор в президентството, Дилян Димитров от start-up фонда Eleven и Мартин Линков от Favit. Тази година отново ще участвам в дискусиите, но по малко по-различен начин. От Кариера ме помолиха да се включа през Skype по темата „Long-distance relationship with Bulgaria или как да помагам на родината си от разстояние“. В нея ще участват и Александър от Обединени идеи за България и Тася от обществените съвети в чужбина.

Темата за връщането в България е сложна и е трудно да се изчерпа в една дискусия или форум. Аз надали съм най-добрият пример, предвид че още се намирам в Германия, но от форума настояха да участвам. Трудно е да определим кой поток е по-голям – тези напускащи България за образование и работа или тези връщащи се. Данните са недостатъчни, а и предпочитанията на студентите за университети и държави се менят от година на година. Във всеки случай българите в чужбина са сериозен фактор в икономиката на страната. Само парите върнати от работещите зад граница са два пъти повече от преките инвестиции в последните 6 месеца.

Тези пари не идват само от сезонни работници, а и от много специалисти работещи в международни компании. Аз, например, работя във финансовия сектор във Франкфурт и навсякъде из банки и консултантски фирми има българи. Това не важи само за Германия. В работата си участвам в проекти с почти всички големи банки и компании в света. Рядко се случва да няма българи в отсрещната страна – било то директно в проекта или в друг отдел, който има отношение. Това е голям ресурс от хора с добри знания и опит. Три от основните пречки да започнат бизнес в България са тромавата администрация, липсата на професионализъм в бизнеса и недоверието в пазара като цяло. Капитал може да се намери, но от разговорите ми с хора тук и на предишните форуми съдя, че именно недоверието към администрацията и пазара е проблем.

Това, което форумът Кариера в България тази година ще се опита, е да ни убеди, че тези аспекти се променят и има място за нов бизнес в България. Тук може да прочетете повече за предишните издания.

През Twitter акаунта на евродепутатката Антония Първанова открих една прекрасна визуализация на Guardian за различни параметри на живота и населението на Европа.

(натиснете бутона горе вдясно на графиката за цял екран или линка отдолу за оригиналната статия)

Източник: Guardian

От тези данни проличават няколко интересни и някои вече известни неща:

“Пенсионната система по света е неустойчива, тъй като не отговаря на първото условие на Понзи схемите, а именно разширяването на групата от нещастници.”

Уолтър Уилямс

За тези, които не знаят Понзи схема е вид финансова измама кръстена на Чарлз Понзи, който я прилага в началото на XX век в щатите. Та, защо многоуважаван икономист като господин Уилямс ще си позволява да сравнява пенсионната система по света с измама? И не само я сравнява с измама ами я обявява и за некачествена такава, тъй като „не разширява групата от нещастници“. Ами може би, защото е прав!

Кратко обяснение на Понзи схемата. Представете си, че аз искам от вас по 10лв. и ви гарантирам, че след 1 седмица ще ви върна 20лв. Такава възвращаемост за 1 седмица няма и вие ми ги давате. Взел съм аз по 10лв. от 30 човека и на всеки връщам по 20лв. И ви питам дали искате пак. Двама се отказват, 10 човека ми дават по 10 лева, а останалите 18 ме питат дали могат да ми дадат по 20 лева и аз да им върна 40 след 1 седмица. Може бе, защо да не може! Изпълнявам и това. След това се появяват 76 приятели на въпросните 30 човека и ме питат дали може и те да се присъединят към „далаверата“. Може, почти всичко може. Постепенно половината страна ми дава различни суми и аз ги удвоявам за кратки срокове. Хората започват да се чудят: „Абе, тука трябва да има някаква измама…“ Тогава се появява някой наркобос или гангстер и иска да ми даде 1 000 000 лева да му ги удвоя. Аз отивам във вестник 24 часа и казвам: „Има един, който ми дава милион, но произхода на парите е съмнителен, a нашата фирма не може да работи с такива хора!“ На следващия ден в редакцията се обаждат 103-ма бизнесмени, на които произхода на парите им не е чак толкова съмнителен…

Мисля, че усещате накъде отиват нещата. Естествено реалните срокове и суми са различни, но общо взето парите на новопостъпилите в схемата се използват за плащанията на излезлите от схемата. Тоест единственото нещо, което се иска от мен е да намирам повече нови клиенти, отколкото е броя на излизащите от схемата хора. Естествено това, което е безценно в случая е, че никой не иска да излиза от схемата, защото никъде няма по-добра инвестиция от тази, която аз предлагам. И така нещата си вървят. Ако се съмнявате, че това е възможно, проверете в интернет за Бърнард Мейдоф. Неговата схема започва през 1960-а и продължава до 2008/2009 година. Ако не се беше разразила финансовата криза по света, тази схема щеше да продължава и до днес… докато спре разширяването на групата от нещастници.

Не мисля, че след този увод има защо да ви изтъквам приликите с пенсионните системи по земята. Работещите плащат осигуровки, които отиват в държавата. Държавата с тези пари изплаща пенсии. Пенсиите на сегашните работещи ще бъдат изплащани от техните деца… ако са достатъчно. Е да, ама не са! Не разширяваме басейна с нещастниците. Демографската криза ни удари- все повече пенсионери, все по-малко работещи, а на всичкото отгоре и пустата здравна култура не ни помага. Както виждате на таблицата по-долу средната продължителност на живота ще продължава да се вдига!

Мисля че вече сме в консенсус, че всички сме в една голяма Понзи схема. Какво обаче може да направим по този въпрос? Ами отговорът е почти нищо. Правителствата могат да направят нещо, но мерките не са много популярни- вдигане на пенсионната възраст, на осигурителния стаж, на социалната вноска и така нататък. Това обаче е бездънна яма. По този начин няма връщане назад. Единственото, което правим е да вкарваме нашите деца и внуци във все по-големи проблеми.

Има ли алтернатива? Има, да! Тя обаче е още по-непопулярна мярка. Решението е да излезем от схемата! Да я закрием! Спират да се изплащат пенсии от осигуровките. Моите осигуровки се събират в моята сметка и се инвестират според риск профила ми в продължение на 40 години и като се пенсионирам си ги получавам обратно и правя с тях каквото си искам. Има стотици анализи, които потвърждават, че това е икономически издържано. Ако парите се инвестират правилно, те могат да компенсират инфлацията и ние да изживеем едни достойни старини. Звучи много добре, но не е толкова лесно реализуемо… Какво ще правим със сегашните пенсионери? Колко години ще са ни нужни и откъде да намерим пари за техните пенсии? Aми, тук вече не знам. Това трябва всяко правителство да го реши за себе си. Приватизации, държавни облигации, кой както може да го направи, но това не може да продължава така… Играем игра, в която не можем да победим.

Мерките трябва да бъдат незабавни, решителни и повсеместни. Според проекцията от 2009-та, пенсионният фонд на щата Пенсилвания ще бъде в дефицит от 2016-та. През 2037-ма парите ще свършат и Понзи схемата там ще бъде разкрита. Това е оптимистичната прогноза. Парите може да свършат доста по-рано…

Клинкете за пълен размер

Населението не реагира добре на промените, както виждате. А те съвсем не са толкова радикални, колкото би трябвало. В момента просто отлагаме проблема във времето. Във Франция палят коли, има протести в редица Европейски държави, но не виждам тези хора защо протестират. Разбирам хората, които искат да си запазят социалните придобивки, но това е невъзможно! Ако правителствата поддадат, може да стане единствено по-лошо, но не и по-добре.

Трудно ми е да коментирам ситуацията в България, тъй като не съм запознат с точните цифри, но положението не изглежда много добре. Сегашните предложения просто ще забавят процеса с известно време. Не мисля, че някой очаква като вдигнем малко пенсионната възраст, осигурителния стаж и вноска и нещата да се оправят като с магическа пръчица. Все пак тези промени са задължителни, въпреки че не оправят проблема кардинално. Относно последното предложение за частните пенсионни фондове, даже ми е трудно да коментирам. Това е точно обратното на това, което трябва да се прави. Единственото логично обяснение за мен е, че тези фондове са пред финансов колапс и държавата търси да прикрие техните фалити с измислено одържавяване.

В заключение, проблемът с пенсионните системи по света е един от глобалните проблеми на планетата наред с недостига на вода и ресурси, изтъняването на озоновия слой и препълването на Земята. Моето мнение е, че всички тези проблеми са еднакво трудни за решаване. Глобалните проблеми имат нужда от спешни и смели решения от властимащите, за да не доведем нещата след няколко поколения до война. Най-трудно ще бъде тези радикални решения, от които имаме нужда, да бъдат представени, наложени и възприети от обществото. Темата е необятна и има много неща, които не могат да бъдат включени в една такава статия.

Ето няколко допълнителни линка по темата:

Why is Social Security often called a Ponzi scheme?
Social Security: From Ponzi Scheme to Shell Game
Republican Party Platform of 1936

Втора част: Бъдещето на пенсиите.

Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org в портален сайт. Създаване на уеб-базиран мултимедиен каталог на туристически обекти, атракции и маршрути.

Ако си спомняте, през ноември избухна скандал в мрежата за планирано похарчване на 2 милиона за туристически сайт. Тогава взех интервю от шефката на вече бившата Агенция по Туризъм, от собственичката на фирмата изготвила поръчката и въобще проследих развитието на скандала. Гледайки назад разбирам, че основният проблем тогава беше липсата на яснота около целите и изискванията на проекта. Съвсем естествено всички заподозряхме, че това е поредната схема за източване на пари от фондове при почти нулева полза за държавата. Ясно е, че имаме нужда от представителен сайт, но не нещо подобно на нескопосаната реклама на франкфуртското летище.

Този път обаче имаме пълното описание на поръчката, документацията и дори разясненията изпратени към отделни фирми. От самата поръчка (инфо за новата и старата) разбираме, че тези 2 милиона са дадени безвъзмездно по евро програми и трябва да бъдат усвоени. Изискванията за оборот на кандидатите са намалени три пъти – от 3.9 милиона за ’07 и ’08 на 1.9 мил. за периода ’07 – ’09. Всички останали изисквания за спечелени поръчки, проекти, опит и прочие са намели с между 25 и 50%. Това означава, че проектът ще е достъпен за повече фирми (или сдружения от такива) и ще има повече конкуренция.

От описанието на обществената поръчка (под статията) разбираме, че изпълнението й ще продължи 7 месеца, през които фирмата трябва паралелно да направи следното:

1. Създаване на софтуер за web базиран медиен каталог
2. Доразвиване на www.bulgariatravel.org в туристически портал
3. Създаване на критерии и избор на туристически обекти, които да бъдат представени
4. Създаване на електронно съдържание за обектите – описание, снимки и видео
5. Въвеждане в експлоатация на продуктите и обучение

За първата и втората най-вероятно ще се използват готов CMS – с отворен код като Drupal или Joomla, или нещо написано от тях самите. Последната точка също е ясна и ще изисква обучение на 10-20 човека как да използват CMS-а. Остава само да се направи дизайна и да се добави малко код. При предишната поръчка всички си мислехме, че двата милиона се дават само за тези три неща и това беше смехотворно.

Четвърта точка обаче ще излезе най-скъпо. Ако разбирам правилно, в рамките на тези 7 месеца екипи на фирмата (или под-изпълнители) ще обикалят избраните обекти и ще ги снимат от всички страни, както и ще правят видео обиколки. Това наистина ще струва доста пари, но това, което предполагам е, че ще закупят готови снимки от професионални фотографи на ниски цени и ще представят големи разходи по заснемането им.

Друго притеснение е изборът на обекти. Някои от най-интересните места в България са трудно достъпни и затова може да бъдат пренебрегнати за сметка на не особено ценни селски църкви близо до областните градове. Още повече, че в изискванията се споменават „до 400 обекта, 4000 снимки, 50 видео клипа, 50 аудиозаписа…„. Пише, че очакванията към изпълнителя са да достигнат максималната бройка обекти и снимки, но минималната не е уточнена.

Напълно съм наясно, че не всичко може да бъде уточнено в документацията. Също така прекалено строгите изисквания (каквито забелязахме в проекта за сайт на НС) биха отблъснали доста фирми и могат да направят поръчката трудна за изпълнение. В крайна сметка тези неизбежни неточности и допустими граници трябва да се съблюдават от самото министерство. При добър контрол над изпълнението, няма да се допусне да се похарчат пари за нищо.

В същото време тези, които са пуснали почти същата поръчка, както тази преди 8 месеца, би трябвало да разбират недоверието към „контрола“ и работата им. Прекалено много сайтове на министерства, агенции, областни управи и общини са буквално неизползваеми, но за тях са платени пари без забележки. Щом тази поръчка предизвика такъв скандал предишният път, сега очаквам от отговорниците поне да обяснят на прост език какви за целите им, какво е личното им отношение към проекта и как смятат да работят по него. Ще е добре също така след ключовите фази на проекта да дават информация за напредъка, а в края му, сайтът да се представи подобаващо на обществеността, а не да се пусне тихомълком в мрежата. Мисля си, че това не само ще поотупа прашният имидж на министерството, но и интернет общността ще помогне с опита си и обратна връзка за евентуални недостатъци.

Оферти ще се подават до 21-ви юли и ще се отворят на следващият ден. Сумата е 1 980 800 лв, а ние ще следим изкъсо как ще се похарчи.

Вижте и поредицата ми от статии за стратегията на Министерството на транспорта и информационните технологии за електронното управление. Първата описва плана за изготвяне на самата стратегия. Втората и третата ще излязат утре и ще опишат рисковете и възможното решение.

Документи

Документация за участие с описание на проекта

Решение за откриване на процедурата

Приложения

Може би сте забелязали проблема с поръчката на Държавната Агенция по Туризма (вече в ликвидация) за туристически сайт за 2 милиона лева. Ако не, погледнете двете ми статии от миналите две седмици с описания и становища от замесените:

В сряда получих отговор от третата страна – Министерството на Икономиката, които поемат функциите и наследството на ДАТ. Те повтарят това, което излезе по същото време в Дневник – че е протекла проверка и има препоръка към Трайков за временно спиране на държавната поръчка. Въпросите ми и точния текст на становището може да прочетете тук.

Днес получих и становището на Българската Уеб Асоциация (bwa.bg). Бях изпратил въпросите преди да стане ясно, че поръчката ще бъде спряна, т.е. точно след като пуснах втората статия преди седмица. Най-интересното в думите им е, че според тях цената от 2 милиона е коректна, защото трябва да бъдат документирани 400 обекта в рамките на 2 години, а текстовете да се преведат на 9 езика. Също така посочват, че няма да коментират изпълнението на досегашната поръчка, тъй като вече е била прекратена. Относно изискването за огромния оборот от 4 милиона само от web разработки, те посочват, че е било възможно консорциуми от специализирани фирми да кандидатстват, което го прави реалистично. Накрая добавят, че БУА е част от Консултативния съвет на министерството и има за цял да създава стандарти за работа и да защитава бизнеса. Ето точния текст на отговорите им.

От двете становища мога да си направя извода, че поръчката е била спряна заради шума, който се вдигна. Като причина се посочва факта, че нито една фирма не е отговаряла на изискванията. До къде е била стигнала поръчката преди да бъде спряна? Имало ли е избрани? Има ли виновни в случая? Това са само част от въпросите, които остават без отговор за този конкретен скандал (а и не само). По важния въпрос обаче е дали и каква ще е следващата поръчка. Ще тръгне ли и тя през лабиринтите на бюрокрацията с надеждата, че няма да я забележим? Кой ще я изготви? Кой контролира тези неща? Аз лично бих искал да видя лице и име в това министерство, а не просто подпис „МИЕТ“ и прехвърляне на топката. Ясно е, че всичко е обвързано с фирми и външни изпълнители, но хайде поне веднъж да стане ясно, че парите не са подарени и нещо е реално свършено. Не казвам, че няма и успешни проекти, но всички сме наясно, че досега никога не е ставало ясно, че нещо се върши като хората.

Имайки всичко това в предвид, не е учудващо, че когато вляза в магазин търся български стоки. Какво се получава обаче – влизам, разглеждам няколко дрехи, харесвам нещо и преди да го пробвам, питам къде е произведено и дали е българско. На този етап има три варианта – България, Китай и Турция. Останалите са редки и ако ги срещнете, има вероятност да ви лъжат. В някои случаи се оказва, че стоката е българска, след което пробвам и евентуално купувам. В много чести случаи обаче се получава нещо съвсем различно – продавачката ми се сопва, че не е българско и добавя „какво от това“.

Ето малко от онова „какво от това“. Не знам какви мисли минават през главите на милите дами в този момент (да, предимно дами са), но мога да предположа. Според мен си мислят, че ги обвинявам, че продават некачествени стоки, само защото дрехата е от Турция или не дай се боже – Китай. Сигурно си мислят и че ги обвинявам, че не подкрепят българските производители, защото не продават тяхна стока. Не, аз за такива неща не се заяждам. Не съм маниак на тема българско, въпреки че някои мои приятели биха казали обратното за мен. Не може да изискваме от бизнеса да продава дадена стока, само защото е произведена у нас. Всичко зависи от свободния пазар – търсене и предлагане, а при него нещата клонят към по-евтини стоки като вносните. Аз обаче като потребител мога да повлияя дори и малко на търсенето и затова предпочитам български стоки. Не че ако си купя нещо друго няма да помогна поне на търговеца – все пак нали пак си оставям парите в България. Въпросът е, че просто се чувствам по-добре като купувам българско.

Затова мисля, че няма да се учудите, че когато някоя продавачка ми се сопне, за това как съм имал наглостта да питам за производителя, аз благодаря за вниманието и излизам. Това е нещо друго, което искам от търговеца – учтивост и уважение. Не е много и предостатъчно продавачи ми го дават – уважение към това, което търся. Негативното отношение не е добър подход за разбиване на лошия имидж на вносните стоки. Най-много да си помисля, че нещо китайско е пуснало токсин за да ги направи груби. Не е като да не се е случвало.

За да бъда честен трябва да кажа, че има и изключения. Днес примерно си купих портмоне, защото старото се разпадна. Не е от много пари и затова сигурно да е от много стотинки. Купих го от Гранда до центъра в Пловдив и беше турско производство от естествена кожа. Обиколих няколко магазина и нищо не ми пасна. Това конкретно много ми хареса, защото се разделя на две части и може да се носят само документите в задния джоб. В този случай язвителния глас на продавачката като каза „Турция!“ беше притъпен от факта, че наистина харесвам стоката и я взех. В много случаи обаче това не е така. Затова бих препоръчвал на всички търговци, които са изпадали в подобна ситуация – бъдете по-внимателни, защото клиентите може и да се обиждат от дреболии като тази и да седнат да пишат фермани като този по темата. Благодаря.