Така и не стигнах до това да опиша подробно моя поглед над нещата. Разрасна се кризата с COVID19 и вниманието ми, както на всички останали, се отмести. Най-важното, което трябва да разберем за демографските данни е, че никой не знае точно къде, кой и колко. Това важи колко за миграцията, толкова и за смъртността, която изведнъж излезе на преден план предвид пандемията.

Наистина, много българи не сменят настоящия си адрес когато напускат страната, което ограничава възможностите на НСИ да следи миграцията. Данните за напусналите са подценени. Същото означава обаче, че и на върналите се не им се налага да сменят адреса си от чужбина в България. Това важи особено за емигриралите в рамките на ЕС. Така и данните за прибиращите се са силно подценени.

На това не трябва да се гледа като недостатък на статистиката. Подобни проблеми са твърде често срещани и просто трябва да се имат предвид. Статистиката не е абсолютна. Инцидентът между НСИ и агенция Митници, например, където не бяха отчетени и коригирани навреме реалните стойности на износа и вноса, повлия директно върху оценката за БВП. Аналогични се случват редовно в демографията.

Колко са българите в Германия?

Това е въпрос, по който често пиша. За това четем редовно сензационни и доста протоворечиви заглавия, особено в DW. Истината е, че през последните няколко години имаше огромен прираст на българската диаспора. Индикациите са, че голяма част е формирана от хора местещи се от други европейски държави.

Най-простият отговор е 336990 към края на 2018-та. В края на 2011-та пък броят е бил 93889 или над три пъти и половина по-малко. Остава висок процентът на младите, а вече има и все повече деца родени в Германия, което е индикация, че повече семейства се установяват за постоянно.

Това число виждаме като отворим таблицата за имигрантите на DeStatis. Ако отворим тази за населението и търсим по гражданство, получаваме различно число – 319271 или 5.3% по-малко. От къде идва тази разлика от 17719 души?

Зависи кого питаш

Изчетох методологията на тези две таблици, но не внесоха яснота. Затова писах направо на DeStatis. Подобно на НСИ са доста отзивчиви на такива запитвания. Предполагам, че не им се случва често някой да ги пита методологични въпроси.

Отговорът им беше, че източниците са различни. Широко тиражираното число от 337 хиляди е взето от имиграционните служби. Те отговарят за визи, разрешителни за работа, постоянно пребиваване, натурализация и прочие. Що се отнася до граждани на ЕС отговорностите им са малко, а от там и покритието на данните не толкова добро. Според статистическата служба тези данни следва да се използват само за изследване на юридическия статут на имигрантите.

Данните за населението – по-малкото число от 319 хиляди – идва от службите по регистрация. Това е немският аналог на ГРАО към общините. Получава се информация за актове за гражданско състояние, регистрации и отрегистрации и така се обновява общото население. Този подход съвпада точно с това, което НСИ прави за оценка на населението в България.

По-големият проблем между тези два източника е кога са последно са коригирани. Този за населението е бил последно преглеждан през 2011-та след преброяването. Аналогично на България е имало поправка надолу. В Германия оценката за броя на имигрантите е била намалена с почти милион души. Това е засегнало и броя българи, които са се оказали няколко хиляди по-малко. От друга страна базата данни на имиграционните не е била обновявана от 2004-та насам и ме предупредиха, че са се натрупали много грешки.

Не липсват и проблеми в регистрациите и комуникацията между институциите. DeStatis признаха в разговора ни за нещо общоизвестно – много хора не се отрегистрират като напуснат страната или регистрират децата и семействата си без реално да живеят там. Това се прави както за прибиране на социални осигуровки, така и за да се трупа години пребиваване, за да се вземе гражданство. Тази и друга информация често не стига до институциите, което силно завишава оценките за чуждестранното население.

От друга страна, има слухове за не малко работници, които от незнание биват подмамвани да работят на черно без регистация, здравни и социални. Колко голям е техният брой е трудно да се каже, но анекдорни случаи показват, че поне някои легализират пребиването си в Германия. Това означава, че част от тях всъщност биват вписвани като „току-що“ имигрирали докато всъщност са в Германия от години.

Разликите

Интересното в тези два източника е, че имиграционните служби са сочели по-малък брой българи в Германия през 2011-та – 94 хиляди спрямо 97.5 хиляди по данни на общините. Това продължава до 2015-та със средна разлика от 2 до 5 хиляди. През 2016-та оценките на имиграционните скачат с 8 хиляди повече, а през 2017-та – с цели 14 хиляди.

По възрастови групи данните на общините показват около 7800 души повече до 20 годишна възраст. Половината от които са около 18 годишна възраст. При българите между 20 и 30 г. обаче показват 6500 по-малко. Между 30 и 50 г. – 14 хиляди по-малко, а над 50 г. – 4800 по-малко.

И двата източника показват драстично увеличение на българите в Германия, но доста различни криви и тенденции. Трудно е да се каже как расте диаспората ни в Германия предвид толкова големи различия и пропуски. Докато имиграционните служби имат много по-добра представа що се отнася до натурализацията и трудовите взаимоотношения, общините знаят по-добре за адресните регистрации, които са задължителни, ако искаш да правиш каквото и да е.

Така определено може да кажем, че не само числото 337 хиляди е силно завишено, но и това от 319 хиляди. По-важното е случая е, че данните на общините показват значително по-голямо забавяне от това на имиграционните служби. Това се вижда особено ясно при българите между 20 и 30 години – пикът на увеличението е бил през 2014-та със 7000 имигрирали, а през 2018-та са били 1500. При тези между 30 и 50 има аналогично намаление. При децата под 10 годишна възраст отново се вижда, че пикът е бил през 2014-та и сега има два до три пъти по-малко регистрирани.

И пак са много…

Много по-точни числа ще получим при преброяването догодина. То ще се проведе в цяла Европа и въпреки недостатъците му в Германия, ще даде много по-точна представа колко българи и на каква възраст пребивават в страната. Това няма да промени фактa, че страната има най-голямата българска диаспора и че голяма част от тях няма да се върнат в България. Ще е важен елемент от разбирането ни за демографията, какви мерки следва да се предприемат както за насърчаване на младите, така и за запазване на българщината у семействата избрали да се установят зад граница.

Тези разминавания обаче трябва да ни покажат и друго – това, че няма точни данни, която ясно да отговорят на конкретното питане, които ни гложди, не означава, че някой ги крие или подправя. Докато в разговорния език дефинициите са ясни, еднозначни и подразбиращи се, това далеч не е така в статистиката – особено когато са намесени юридически определения и процеси. Това не трябва да ни обезсърчава, а да ни подскаже да сме внимателни към числата. Също да имаме разбиране към нюансите на информацията, която ни се поднася и последствията от неразбирането ѝ. Особено в условията на сегашната пандемия и мерките срещу нея, тези неща са важни.

Източник: DeStatis таблици 12411-0009 и 12521-0002, НСИ

английски език. Read this in English.

Гема и Каспър със съседите им в България @ aBulgarianLife

Лошо време, безработица и ниски заплати – така британското правителство ще „рекламира“ страната си сред българи и румънци. Целта е да възпрат вълна от имигранти от източна Европа, с която се предполага, че ще се сблъска кралството след 2014-та. Тогава отпада забраната за пътуване и различни организации изчисляват, че между 250 и 750 хиляди ще опаковат куфарите в търсене на по-добър живот. Тези цифри, разбира се, са крайно преувеличени и най-вероятно ще има само леко покачване на заминаващите. Страхът от толкова много имигранти обаче кара правителство им да взима крайни мерки. В целия този абсурд е интересно да се види какви недостатъци може да измисли толкова горд народ като британците за собствената си страна. Ще следя кампанията с интерес.

Смятам обаче, че до тук са доста убедителни – Великобритания е наистина мрачна и опасна страна с явни икономически проблеми. Затова нека протегнем ръка и да ги поканим в България. У нас вече има около 3000 постоянно живущи британци. Дори направихме карта с Британското посолство преди време. На страницата им има напътствия как да се пренесе човек, а доста англичани имат имоти у нас. Защо да не убедим повечето им пенсионери да дойдат – могат да си получава пенсията и тук, а у нас е по-евтино, по-спокойно, природата е по-чиста и времето е добро. Може дори да направим брошури и да заснемем клипове с британци и личните им аргументи да се изнесат от UK. Има няколко блога по темата. Ще им покажем и причините да научат български език. Въобще възможностите са много.

Освен като пародия на британската фобия от имигрантите, една ответна кампания би имала и доста положителен ефект за българския туризъм. А и кой знае – може наистина да се пренесат повече семейства.

* Британец? Тук ще ви хареса. – препратка към заглавието в Guardian „Immigration: Romanian or Bulgarian? You won’t like it here“.