В самолета към Германия гледах лекции на TED и макар да не бях съвсем съгласен с идеите в няколко от тях, забелязах някои интересни концепции.

Открих доста подходящо определение за нещо, което отдавна се опитвам да опиша с прости думи. Убеден съм, че всяко решение в каквато и да е институция се взима от един или двама души. Това не трябва да е задължително ръководен кадър, защото анализът и конкретните решения може да са взети на ниско ниво и просто копирани надоре по веригата. Макар да разглеждаме резолюциите, законопроектите, стратегиите и отсъжданията като действия от името на една цяла институция, почти винаги нещата опират до преценката на точно определен човек.

От тази отправна точка активизмът придобива различни измерения. Традиционно се влага огромна енергия в информационни кампании, подписки, протести и прочие, за да се постигне критична маса на недоволство и да се упражни масиран граждански натиск. Този подход не губи важността си, защото без обществото да разбира същността на определен проблеми, решаването му се остава на произвола на частни интереси и бюрократичната неефективност.

В същото време обаче, може да идентифицираме въпросните ключови кадри, които взимат дадено решение. Може да работим концентрирано върху това да им посочим важни аспекти от даден проблем, които вероятно са пропуснали или пренебрегнали. Така би могло да се постигне същия успех, както при една „преса“ върху цялата институция, без обаче да рискуваме голяма част от вложената енергията да бъде не само загубена, но дори контрапродуктивна.

Точно тази идея се описва с термина институционална акупунктура. Чрез древния медицински метод се упражнява натиск на точно определени точки по тялото, за да се регулира или пренасочва енергията му. Целта е да се лекуват болести, балансира метаболизма, намалява стреса и прочие. Паралелите с работата с държавните институции са видни. „Ръчкайки“ на правилното място по правилния начин и с правилните аргументи, можем да постигнем много. Аналогът на масовите протести биха били широкоспектърните лекарства давани често от лекарите при неясна причина за болестта. Тук обаче идват разликите – при акупунктурата точките за натиск са ясни от векове. При институциите трябва да ги търсим всеки път и от там идва същинската трудност.

Терминът „Институционална акупунктура“ проследих до Амори Льовинс и лекцията му в TED за зеленото бъдеще на американската енергийна система. Макар интересна, не съм съгласен с всички аспекти от тезата му. Това обаче не пречи да взема нещо полезно за себе си и това именно е силата на споделянето на идеи. Повече за термина може да прочетете от него тук. Препоръчвам ви да погледнете и сравнението между храната и информацията на Рангашвами, който пита какво бихме променили в ежедневието си, ако се отнасяхме към новините и данните, както подбираме храната си. Интересна е и презентацията на Гари Ковач, който визуализира с добавка за Firefox кои сайтове ни следят без наше разрешение. Свалих я снощи и бях изумен колко „преследвачи“ събрах за половин час.