Преди около месец от Knigi-news.com ме помолиха за интервю. Казах, че с удоволствие ще отговоря. Сайтът изглежда, че има добри, интелигентно написани материали и ми беше интересно какви ще са въпросите. Тъй като не последваха такива, не писах нищо. Днес получих съобщение „Благодаря за неполучените отговори“, проверих спам папката си и се оказа, че Gmail е маркирал съобщението като опасно. Отворих го и честно казано не открих въпроси е него. Точките бяха по-скоро критика към блога и статиите ми подходящи по-скоро за коментар под тях, отколкото за интервю. За да не изкарат, че бягам от неудобни въпроси, помолих учтиво за по-конкретни такива. Отговорът беше „Аз формулирах за себе си Вашите страхове, няма нужда от отговори.“

Нямам навика да публикувам такива неща. Всъщност правил съм го само веднъж при аналогичен случай с Crime.bg. Пускам въпросите от интервюто без редакции, защото са интересни и показват определен начин на мислене, защото целта на интервюто е публичност и защото никъде в комуникацията нямаше изискване за конфиденциалност. Интересно ми е какво ще е мнението ви за тях:

Натъкнах се в блога на коментар, озаглавен „Добър въпрос, уважаеми ‘стари’ медии„. В него за първи път в българското обществено пространство открих аргументирани несъгласия като това, например:” Ресорните журналисти не гарантират качество. Професионалният журналист не е непременно добър такъв. Това, че към една фирма работят журналисти, редактори и печатари не я прави честна, обективна и надеждна медия.

Е, не съм съгласен с твърдението ви, че „Блоговете и социалните медии не са „нетрадиционни медии“, които се борят със „старите“ за вниманието на аудиторията – те са аудиторията.” Благовете, интернет сайтовете изпълняват много по-почтено функциите си на медии, или не сте съгласен?

„Зараждането на гражданската журналистика у нас поднася екзистенциални проблеми на вестници като Труд.” – твърдите вие, но не само за вестници като Труд, а и за всички останали вестници в България. Посочете ми, макар и една независима медия в България?!

Пълно объркване се е получило, прочетете този абзац от коментара си внимателно и ще се убедите, че е така: „Имаме нужда от “стария” тип медии. Не се борим срещу тях, не искаме и не можем да ги заменим. Искаме да заменим тези медии.” „Старите медии” отдавна са на бунището на историята, г-н Юруков в страна като нашата. Тези „стари медии” са до такава степен заплетени в „мрежите на прехода”, че по-скоро паметникът на патриарх Евтимий ще проговори отколкото да се промъкне и намек за истината в тях. В „старите медии” политиците решават всички кадрови проблеми – достатъчен е примера с една женица, която забрани на един столичен вестник да водя рубрика в него, тъй като се почувствала обидена от една моя съпоставка… По времето на т.н. тоталитаризъм нямаше подобни прояви, но сега журналистите ги приемат като даденост, като част от псевдодемокрацията… Вие май робувате на често практикуваната заблуда, че след разрушаването и разграбването на промишлеността и земеделието и във всички останали сектори на обществения ни живот, е възможно , у нас все пак да има свобода в медиите?…

Блогърите днес изпълняват не толкова ролята на журналисти, колкото на интелектуалци, мисля аз. Ако приемем класическото схващане, че „интелектуалецът е човек, който излиза извън своята област на компетентност, за да се намеси или действа в политическата област”, справка прекрасното изследване „Ходът на идеите. История на интелектуалците- интелектуалната история” (С. 2007) на Франсоа Дос, Вашите несъгласия?

Бедата на нас, българите, е че никога не се е допускало съществуването на независими интелектуалци. У нас интелектуалците са задължително зависими – от партии, идеологии, властови центрове (наши и чужди, днес предимно второто). Или не сте съгласен?

Защо в блога ви отсъства литературата? Следите ли жалкото явление назовавано „съвременна българска литература”?

Всъщност, кой сте Вие? Защо си позволявате да разсъждавате публично при това?

Давате ли си сметка какъв би бил живота ни, ако не съществуваше Интернет?

Какво се случва в България – процъфтява демокрацията ли, или сме свидетели на планиран геноцид на нацията?

Завършили сте в Германия, в Дармщад. В този град би следвало да има потомци от рода на Александър Батенберг… Всеки, който се интересува от българска история знае, че Димитър Маринов написа, че след Съединението през 1885 г. Стефан Стамболов уж бил казал на княза :”Или Пловдив, или Дармщад” И така името на този немски град остана незаличимо в българската история, която не сте длъжен да познавате, разбира се… Потърсихте ли по време на пребиваването си в този град следи от Батенберг?

Какво се случва с Добрич, родния ви град? Затъва в мизерията, струва ми се и скоро ще се превърне май в град-призрак?

Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?

Добрите журналисти задават трудни въпроси. Те често нямат еднозначен отговор или натискат интервюирания по болезнени рани. Лошите журналисти или само задават поръчкови и удобни въпроси, или използват възможността да наложат собственото си мнение и интервюто става безсмислено. Явно има и трети вид интервюта.

Ето няколко интервюта, които съм дал наскоро. Може да сравните въпросите:

PiaNews – Интервю с Боян #Юруков за силата на Отворените данни
в. Дума – Свободната информация показва колко прозрачно е управлението
Socialevo – Боян Юруков за crowdsourcing-а, отворените данни и катастрофите в София
БНТ:Малки истории – МВР и Lipsva
Дарик – Lipsva, Crime.bg и отворените данни
E-Vestnik – МВР е като черна кутия, има нужда от реформи
в.Труд и в. Днес – за Lipsva

Това интервю беше публикувано днес в PiaNews под заглавието „Интервю с Боян #Юруков за силата на Отворените данни“. На сайта може да намерите и съкратена версия. В този блог ще намерите повече статии по темата, а тук може да разгледате и свалите различни данни.

Има много начини да бъде представена една информация – като обширни доклади цитиращи цифри, като електронни таблици, като графики или вече сдъвкани изводи. Когато говорим за публично достъпна информация, не става дума за формата. Той обаче е от критично значение, за да може тази публичност да има реален ефект. Ако поискате от парламента информация за всички изказвания на депутати в последната година, той може да ви ги предостави като хиляди разпечатки. Това не е въобще полезно, защото ще трябва със седмици да търсите нужните ви цитати и статистика. Сега може да намерим тези изказвания в електронен формат в мрежата, но ситуацията не е много по-добра. Причината е, че те не са в структуриран вид. Това означава, че не може да търсите отделни изказвания, да ги свързвате със обсъжданите теми и депутата. Отново ще се наложи да изчетете всички документи ред по ред, за да откриете кой и за какво говори.

Структурираният вид, за който говоря, стои в основата на принципа за повторно използване на данните. Това означава, че форматът, в който се подава дадена информация е такъв, че да може да се обработва автоматично извън контекста на сайта публикувал информацията. С други думи – изказванията на депутатите да са в табличен вид с име, времетраене, процедура, обсъждан закон и прочие. Това различава публичната информация от отворените данни. Примери за неотворени данни са търговския регистър, административния регистър, порталът на държавните поръчки и много други.

Колкото повече публична информация получаваме, толкова по-важно е тя да може да се използва повторно, да е отворена и в структуриран вид. Сега сме залети с милиони PDF, Excel или текстови документи без контекст или възможност да автоматична обработка. Това реално е псевдо-публичност, защото информацията не се предава в пълния си вид и не ни позволява да си правим изводи от данните. Създава се просто шум, от който можем да видим отделни щрихи, а не цялата картина.

Отворените данни показват различни аспекти от света ни – таблица с престъпленията по категории и време в даден регион, нарушенията засечени от ХЕИ, собствеността и историята на фирмите, държавни поръчки и еврофондове. Всеки от тези елементи ни позволява да видим същността на даден проблем или ефикасността на решение – например какво отражение върху престъпността в един квартал има увеличаването на полицейското присъствие. Истинската сила на отворените данни обаче е в комбинирането и визуализирането им. Фактът, че са в структуриран и лесен за обработка формат предразполага да ги използваме по неподозирани начини. Например, може да вземем данните за активността и сътрудниците на депутатите ни, да ги свържем автоматично с фирми от търговския регистър, да свържем собствеността на последните с други фирми и всички тях да сравним със спечелени обществени поръчки. Това на теория и сега е възможно, но една справка ще отнеме седмици работа на цял екип. В същото време ако имахме отворени данни от ТР и обществените поръчки, всичко ще отнема минути.

Така ще откриваме не само неефективност и корупция в администрацията, но и ще виждаме положителните практики. В много случаи добрите решения и работа остават скрити между цифрите и не остават забелязани. Виждаме само скандалите, корупцията и наглостта. С добра визуализация можем да виждаме добри тенденции и да проверяваме изказванията и нападките на политици, НПО-та и бизнесмени.

Ползите от отворените данни не са само в публичната сфера. Комисар Круз нарече отворените данни “петролът на 21 век”. Информацията в наши дни наистина е безценна и бизнесът може да печели най-много от нея. Отворените данни на публичните институции означават лесен, евтин и бърз достъп до информация, стандартизация на данните и документацията и предвидимост на отчетите на институциите. Анализ на данните могат да помогнат на бизнеса да открие ниши в производството и услугите, които други са пропуснали. Самият анализ и визуализация всъщност е една голяма ниша, защото е сложна тема с бързо растящ пазар в световен мащаб. Това само по себе си ще донесе множество високотехнологични работни места.

Мисля си, че по-скоро има непознаване и цинизъм към тази концепция. Повечето чиновници, журналисти и дори активни граждани не познават възможностите на отворените данни и дори, че вече има такива. Доста от тези, които знаят за тях, не вярват, че можем въобще да получим такива. Вярвам, че с положителни примери за ползите им можем да информираме и да обърнем повече хора във вярващи. Наистина и сега имаме проблем с достъпа до каквато и да е информация, но това нито е нещо специфично за нашата държава, нито е причина да отхвърлим идеята за пълната прозрачност. Влагайки изисквания в закона за отворени данни, ние ще въведем изискване всичко да се публикува редовно, коректно и в структуриран разбираем вид.

От друга страна, разбира се, най-вероятно има и такива, които не искат такива данни да бъдат предоставяни. Такъв според мен е случая с Търговския регистър, където информацията е твърде опасна за някои и твърде ценна за други. Затова достъпа до нея е максимално затруднен. В повечето случаи обаче не можем да говорим за някаква конспирация, а по-скоро за некадърно написани изисквания и още по-лошо изпълнение на информационните системи. Без конкретни дефиниции как трябва да се предоставя публичната информация, всеки чиновник или администратор в институциите взима това решение. Това обаче не е устойчиво, защото дори форматът да е добър и сайтът разбираем, при смяна на кадрите спира и поддръжката за тези данни. Такива примери можем да намерим във всяка институция и показват още по-ясно, че трябва да има ясна концепция за това какви данни, в какъв формат да се публикуват и кой да отговаря за качеството им.

В България има много хора, които работят по темата за прозрачността, а тя има много аспекти. Аз се фокусирам конкретно върху отворените данни и целта ми е повече хора да разберат защо са полезни. Съпротива не бих казал, че срещам. Дори има ентусиазъм. Проблемът е, че този ентусиазъм остава само на хартия без реални резултати. Най-често отворените данни остават в сферата на “нещата, които би било хубаво някой ден да въведем”. Писал съм на почти всички медии с идеи как могат да използват отворени данни. Почти никой не ми е отговорил. Вестници като The Guardian и Economist инвестират в специалисти и визуализация на данни, за да покажат на читателите си една различна гледна точка неподвластна от политическо говорене и спекулации. У нас за жалост никой от големите медии не е толкова смел и прозорлив, за да го направи.

Отчасти може да се каже, че медиите ни се движат по линията на най-малкото съпротивление. Разследващата ни журналистика, доколкото я има, гони само темите гравитиращи около последните скандали. Останалите новини са препечатани изказвания на политици и други медии. В този начин на работа и мислене не се вписва нещо толкова иновативно като отворените данни. Техническата грамотност също е голям проблем. Журналистите разбираемо не могат сами да направят интерактивни графики и сложни анализи над големи масиви от данни. Трябва обаче да имат разбиране и да могат да разчитат таблици и графики. Трябва да знаят какво е технически възможно, къде да го намерят и до кого да се допитат. Това е разследващата журналистика на 21 век.

Не знам дали съм единствения, защото не видях останалите аргументи. Знам, че е имало консултации с доста НПО-та и компании. В крайния план за действие обаче забелязах доста от препоръките ми. Изпратих и подробни ръководства как да се идентифицират данни подходящи за отваряне и изисквания за форматите. Наскоро изпратих и предложение за формат на данните за бюджетните плащания, защото в момента документите на министерствата са по-шарени от карнавал, което практически обезсмисля идеята. Надявам се предложенията ми или поне принципите в тях да залегнат в нормативните изисквания. Като цяло около този план не се шуми много. Освен плащанията не съм чул за развитие по другите 32 теми. Има нужда от промени в няколко закона – включително в Закона за достъп до информация. Трябваше да излезе подробна версия на плана с указания, стъпки и прочие, но се забави. Скоро ще трябва да отчитаме свършеното пред партньорите в OGP и не знам какво ще им кажем.

Конференцията имаше за цел да представи резолюция предложена от Европейската Комисия. Тя поставя изисквания към страните членки да предоставят данните във формат позволяващ повторна употреба. На панела предоставихме както анализи на ефективността на данните върху бизнеса и икономиката, така и практически примери за конкретни проекти. Забелязах, че присъстващите, сред които имаше и хора от Комисията, бяха доста заинтригувани. В България конференцията нямаше голям отзвук и го отдавам на това, че темата не е във фокуса на камерите.

DDJ или журналистика водена от данните е нова сфера, която става популярна в цял свят. Отворените данни обещават неизчерпаем източник за пикантни истории и сериозни анализи от всеки аспект на обществото. Визуализациите помагат на медиите да се включат в интерактивността на мрежата и дори да черпят знания от читателите си – т.н. crowdsourcing. Данните обаче са просто суровина и журналистите са тези, които ги интерпретират. При недобросъвестен прочит всяка информация може да бъде обърната с краката нагоре. Отворените данни ни помагат да проверяваме истинността на твърденията в медиите, но това не винаги е възможно или лесно.

Има два проблема с отварянето на данни. Първият е както споменах по-горе с формата, който е решаващ за това дали данните ще са въобще използваеми. Вторият проблем е рискът да се предостави секретна или лична информация. Това е аргумент, който много хора използват срещу отворените данни и е в центъра на дебата. Истината обаче е, че отворените данни всъщност подобряват сигурността на информацията в дългосрочен план.

Причината за това е, че се създава ясно разграничение кои данни са публични и кои не. Процесът на публикуване се автоматизира и заедно с него – изчистването на личната информация. Сега ужасно много лична и секретна информация е достъпна – било то заради изоставени папки из офисите или забравени документи в мрежата. Това не е толкова голям проблем заради трудния им анализ и използване. Трудният достъп обаче не е решение, защото не спира всеки. Отварянето на данните не означава, че ще пуснем всичко, а само това, което разпознаем като полезно за обществото. Така, например, можем да получим справка от НАП за всички плащания на касови апарати за страната. За да се запази фирмената тайна, данните могат да бъдат усреднени по общини и седмици. Така хем ще имаме безценен източник на данни за икономическата активност по сфери и региони, хем информацията ще е защитена.

Причината е в липса на указания за формата. Говорих с IT шефа в министерството и той ми каза, че няма проблем да ги предоставят в какъвто и да е формат. Просто им трябва заповед от МС. Изпратих предложение за конкретен формат и чакаме. В много случаи точно това е причината – при липса на конкретни изисквания някой чиновник взима решение според това на него как му е най-лесно или как той смята, че е правилно. Това води до липса на стандартизация, несъвместими формати и софтуерни решения.

Това впрочем е проблем не само за отворените данни. Една от основните пречки пред електронното управление, които напоследък кабинета изтъква, е невъзможността да се свържат съществуващите информационни системи. Доста хора, включително и аз, предупреждавахме отдавна за това. Интернет стандарти и принципите на отвореност не са просто “нещо хубаво за бъдещето” – те гарантират съвместимост и спестяват десетки милиони евро на държавата

Познати са най-вече сред хората четящи блога ми и следящи по-старите ми проекти като Lipsva.com. Наскоро завърших проект за отваряне на данните за катастрофи в София. Twitter обществото ми помага да поставям официално обявените тежки катастрофи на карта. Всичко е направено с графики и свободно за сваляне. Преди седмица пуснах и интересна карта с всички фирми регистрирани по ДДС и промените ден за ден. През октомври отворих данните за загиналите в Балканската война, но не ми е останало време да поставя всички 8000 родни и лобни места на картата. Това ще е прекрасен поглед над развоя на войните. Сега работя по интерактивен инструмент за представяне на всички европроекти по региони, теми, суми и фирми. Мисля, че ще стане доста интересно. Имам свалени и данните на административния регистър и на обществените поръчки, но не ми е останало време да се заема с тях. Като цяло правя всичко в свободното си време, а то е доста разпокъсанo.

Определено. Има разбиране у хора в управлението както са отворени данни и защо са полезни. Има ентусиасти в България, които работят по въпроса. От Европейската Комисия в близко бъдеще ще дойдат нормативни изисквания, а участието ни в OGP вече носи резултати. Отворените данни не са само технически въпрос, а най-вече психологически. Повечето чиновници и взимащи важните решения не се чувстват удобно с такава отвореност. Това е факт по цял свят и в известен смисъл България дори е леко напред в развитието си. Положението може обаче бързо да се обърне, ако не настояваме за повече прозрачност и възможност за проверка. Власт без контрол бързо се превръща в привилегия. Отворените данни са най-добрият способ за ефективен контрол, който съществува в момента.

Днес немският посланик в България Матиас Хьопфнер публикува писмо към редакторите на в. Монитор. В него той остро критикува цензурирането на критиката му към свободата на медиите у нас. Казвам „цензуриране“, защото са премахнати цели пасажи в крайния текст и смисълът на отговорите е бил променен. Още повече, че от Монитор са съгласували с посолството версия на статията различаваща се с публикуваната във вестника. По думите на посланика:

Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.

Нека да ви припомня само кой е собственик на Монитор – „Нова българска медийна група“ на Ирена Кръстева. Не се учудваме, че редакционната им политика – модерният темин за цензурата – включва избягване на темата за свобода на медиите. Всички призиви на международни и местни организации за прозрачност на собствеността, морална орговорност на материалите и плурализъм са насочени точно към медии като Монитор. Точно заради липсата на критичност, заради поръчковите статии и очевидната самоцензура България е толкова надолу в класацията за медийна свобода.

Не си мислете обаче, че немският посланник не е свикнал на такова „орязване“ и затова се възмущава публично. И в Германия държавата и местните правителства се радват на медиен комфорт. Редакцията на статиите обаче става съгласувано или журналистът губи тъй ценения достъп до политиците. Медиите знаят за какво трябва да говорят и гледат да предстаят „добрите новини“. Немците, които осъзнават, че не получават всички факти и критична гледна точка се бунтуват, но на повечето не им пука, защото е трудно да се мисли по сложните проблеми. Германия обаче е в топ 20 по медийна свобода, а ние сме на 78-мо. Разликата в плурализма и качеството на медиите е сериозна и това, че „и ония не са светци“ не е извинене.

Работа на посланниците е да критикуват и насочват местните политики спрямо интересите на собствените си държави. Това е целта на писмото – да даде пример за глупава цензура на една важна тема, защото Германия има интерес у нас медиите да са силни и свободни. Тук не говорим обаче за манипулация на общественото мнение – за това има нужда от умело изкривяване на фактите и изместване на диалога. В случая имаме просто нескопосано информационно затъмнение – избягва се темата на всяка цена сякаш това ще накара хората да не мислят за нея. Е, не се получава очевидно.

Към края на писмото си г-н Хьопфнер цитира Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.“ Свободни ли са медиите у нас да го направят? Какво не искаме да чуем?

Днес от 13:00 пък в Гранд Хотел София министерството отпразнува Световния ден на туризма. Там проекта е бил представен и една от реакциите може да прочетете в Дневник. Нямах възможност да присъствам, но се надявам, че ще видим промените, за които говорим тук с г-н Йорданов.

Напомням, че всеки може да изпрати предложение или критика на специалния формуляр към проекта. Доколкото чух отговарят навременно и ще вземат под внимание сигналите.

Колко ще продължи бета фазата на сайта?

Бета версията на новият туристически портал ще продължи за период около 30 дни през който период ние ще събираме, обобщаваме и анализираме всички постъпили коментари, бележки, препоръки и предложения от страна на потребителите на новият туристически портален сайт.

Предвиден ли е ресурс за промени в дизайна и функционалността, когато посетителите посочват съществени проблеми?

Изпълнителя ДЗЗД „България Травъл 2010” е предвидил ресурс за промени по дизайна и функционалността на новия портален сайт в следствие на постъпили коментари, бележки, препоръки и предложения от потребителите на порталният сайт, разбира се след съгласуване и одобрение и от страна на Възложителя в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Очаква ли се сайта да се валидира по W3C и да се оптимизира за натоварване на сайта (gzip, javascript накрая на статиите, expire на ресурсите, sprite-ове и прочие)?

В техническото задание от страна на Възложителят (МИЕТ) не бе заложено изискване изпълнителят на тази обществена поръчка да извърши валидиране на новият портален сайт по W3C.

Отправил съм въпроса към колегите от МИЕТ дали в продължението на проекта „Мултимедиен каталог на туристически обекти и електронен маркетинг на дестинация България” е предвидена дейност по извършване на валидация по W3C и щом получа отговор от тяхна страна ще ви информирам своевременно.

Относно оптимизирането на новият портален сайт (ако говорим за SEO оптимизация) сме провели предварителни разговори с г-н Огнян Младенов, когото смятаме да ползваме като основен консултант по тези дейности и през следващите 3 месеца предстои да се извърши SEO оптимизация на новият туристически портал!

Направихте ли usability тестване във alpha фазата на сайта на сайта?
Беше ли направено такова сред целевите групи на сайта – български и чуждестранни туристи?

През май 2011 г. беше извършено тестване на портала във alpha фаза. Тук ще намерите доклада от извършеното тестване.

Как бихте обяснили на хората в няколко думи защо сайта струваше 1.5 милиона?
Каква част от снимките и клиповете са направени от консорциума и каква е закупена от готови архиви?

За да отговоря на първият от двата въпроса и най-вече да бъде обяснено на обществеността защо сайта струва 1,464 646 лева ще започна от там, че проекта е огромен по обхват и създаденото съдържание и мултимедийни компоненти са много голям брой като всичко това е преведено (а видео клиповете субтитрирани и дублирани) на осемте чужди езика поддържани от новият портален сайт – английски, немски, руски, френски, испански, арабски, японски и иврит.

Моля да прегледате презентацията на новият портален сайт и сам ще се уверите, че е извършено огромно количество работа в продължение на 7 месеца. Можете да видите и видео презентацията тук.

По вторият въпрос отговорът е следният, почти 95 % от снимковия материал и видео клиповете са авторски, т.е са заснети специално за проекта, малка част около 5% са закупени – основно поради сезонността (проекта не обхваща една цяла календарна година за да могат да се заснемат всички 450 обекта в четирите сезона).

Как бихте разбили разходите по проекта – колко пари са отишли за дизайн и програмиране; за тестване; за създаване и превод на текстовете; за мултимедията?

Не бях сигурен дали имаме право от наша страна да обявя подобен вид информация без разрешение от страна на Възложителя (МИЕТ), задал съм въпросът към колегите от МИЕТ и след получаване на становище от тяхна страна ще ви информирам подробно по този въпрос.

Само за ваша информация ще споделя, че преводите на осемте чужди езика на статиите за представяне на 450 обекта от мултимедийният каталог, преводите на 115 те събития от календара на културни събития, преводите на осемте езика английски, немски, руски, френски, испански, арабски, японски и иврит на мултимедийните компоненти (брошури), преводите на осем езика на 22 та маршрута, преводите на осем езика на имената на 6 120 снимки и дублажът на 52 видео клипове на осемте чужди езика, както и субтитрирането и преводите на осемте чужди езика на още куп неща възлизат над 400 000 лева. Превод на една страница 1 800 знака на японски език струва 29,50 лева. Преводите и редакцията на цялото съдържание на новият портален сайт са извършени от native speaker.

Предвидена ли е в поръчката поддръжка на сайта и какво включва тя?
Промени в дизайна; преводи на нови текстове; базова поддръжка на сайта?

Ангажиментите на ДЗЗД „България Травъл 2010” по договорът за изпълнение на проекта включват 12 месеца гаранционна 7/24 поддръжка на новият туристически портал, която включва огромен брой дейности по денонощна поддръжка на портала. Посочвам ви една малка част от тях. Всичко това включва промени по дизайна и ограничен брой промени по функционалността.

В неделя 12 юни ще се протекат вътрешните избори на сините за кандидат за кмет на София. Проследих работата на кандидата Прошко Прошков и ми харесаха концепциите и начина му на мислене. Направи ми впечатление и участието му в OpenCamp София, което ми дава надежда не само, че ще е отворен към социалните медии, но и че ще направи управлението на София по-прозрачно. Ето как отговори на въпросите ми:

Какви смятате, че са основните проблеми на София в настоящия момент? Как очаквате те да се променят в следващите 5 и 10 години и какви нови ще възникнат?

Основният проблем на София е лошото й управление, липсата на визия за града, липсата на грижа за него. София е ужасен град за придвижване, има цели райони от периферията, които са изолирани от живота в столицата. Това трябва да се промени, аз знам как и имам волята и желанието да го направя. Искам София да е град, в който е удоволствие, а не предизвикателство да се живее. Точно за това се кандидатирам и влизам в тази битка. За да сменя досегашния, порочен начин на управление.

Много се говори за пренаселването на София. Какво мислите за децентрализацията и бихте ли се съгласили на по-малко средства за София, ако това ще гарантира повече работни места другаде и ще намали потока от хора за столицата?

Уважавам правото на всеки българин да живее там, където пожелае и точно децентрализацията е ключът към разрешаване на повечето проблеми. Ако Столична община, ако всички български общини получат адекватна независимост от държавата, то ситуацията би била коренно различна. Например ако част от данъците, които софийските жители и бизнес плащат, остават в Столична община,то ще има пари и за инфраструктура, и за социални услуги, и за детски гради, и т.н., така няма и да се налага непрекъснато да се увеличават местните данъци и такси, за да се кърпят дупки в бюджета. Ако това се случи във всички общини, те ще имат ресурса да направят своите градове привлекателни и удобни за предприемчивите хора, за бизнеса и така,съвсем естествено, ще се получи нужния баланс.

Какви смятате да бъдат отношенията ви с изпълнителната власт? Този диалог винаги е бил съществен за столицата. Очаквате ли блокиране на средства или негативно отношение заради различни решения на сините в парламента?

В момента, една партия управлява и Общината, и страната, но не виждам това по някакъв начин да е променило към добро живота на софиянци, дори напротив. Трябва да има ясни правила, разделение между държава и община, позиция, която винаги съм отстоявал. И то не, за да ми е лесно само на мен, а за да бъде гарантирано, че независимо коя партия е начело на управлението, общините ще бъдат в състояние да решават проблемите на гражданите си. Кметовете не трябва да носят наколенки и бъдат безгласни марионетки на централната власт. Ако бъда избран, като кмет, получил пряко доверието на хората в София, ще защитавам това доверие, независимо от политическата конюнктура. Няма да се договарям с никоя партия. Моят договор е с хората, с които разговарям всеки ден по софийските улици и в интернет.

Подкрепяте ли идеята различни държавни институции да се преместят от София в други градове или в обособен регион извън града?

Това са ненужни и излишни ходове, които ще струват скъпо на всички данъкоплатци. Решението е просто – въвеждането на електронно управление и синхронизиране между всички институции – държавни и общински. България е сред водещите страни в ЕС по използването на високоскоростен широколентов интернет и това предимство трябва да се реализира.

Какви са плановете Ви за ограничаване на движението в централната част и замърсяването на въздуха? Какви предпоставки трябва да има, за да се случи това? Готови ли сте да вземете трудните политически решения за високи такси в синя зона и/или въвеждане на други ограничения?

Всеки ден взимам трудни решения, колкото и да са непопулярни те, стига да съм убеден, че са в полза на хората и града. По отношение трафика в София и по-специално в централната част решението на проблема е в следните стъпки:

По този начин,лека-полека ще накараме хората да слязат от колите си, чрез мотивация и създаване на удобства, а не чрез санкции, които в повечето случаи граничат с рекет. Така се решава проблемът с трафика,паркирането и чистота на въздуха ще се повиши. Разбира се трябва да се проектират и повече зелени пространства из целия град. В синята зона е възможно въвеждането на диференцирани такси за различните услуги.

От разговори в мрежата с ваши поддръжници разбрах, че осъществявате пряк контакт с хората по места. Как планирате да правите това за цяла София? Имате ли стратегия за интернет комуникация – социални мрежи, видео и текстов блог, twitter акаунт и прочие?

Непрекъснатите срещи с хората ми дават много, така разбирам директно от тях какво ги вълнува, какви са проблемите им, често заедно генерираме нови идеи и не на последно място ме зареждат с много енергия. Социалните мрежи несравнимо улесняват комуникацията между хората и администрацията в София може да се възползва от тях. Казвам го от собствен опит, тъй като ги използвам непрекъснато. Имам и профил и страница във Facebook, twitter акаунт. Имам и собствен блог,но напоследък не ми е оставало време да пиша в него, тъй че за сега има предимно интервюта и изказвания, но винаги когато ми остане време с удоволствие поствам мислите си или някое парче.

През последните месеци изникна идеята за интернет платформа, в която граждани на София да могат да съобщават за проблеми, предлагат решения и гласуват за такива. В същата платформа общината ще трябва да обявява конкурси, промени в инфраструктурата, движението,разрешения за строителство, както и да се допитва до гражданите на квартал или улица за планирани промени по нея. Бихте ли подкрепили изграждането на такава платформа към общината и отделили минималния човешки ресурс нужен за поддържането й?

В Столична община, в рамките на една година може да се изгради интегрирана платформа за електронно управление. Това е задължително. Администрацията, както я виждам аз, ще отвори данните си и ще ги публикува в удобен за обработка формат. Добре дошли са приложенията, които предоставят допълнителна функционалност и надграждат основната платформа.

Запознати ли сте с концепцията „отворени данни“? Смятате ли, че общината и общинските компании имат задължение за по-голяма прозрачност като публикуват абсолютно всички данни, отчети и текуща статистика свободно в мрежата?

Запознат съм с концепцията и Ви поздравявам за добрия пост по темата. По време на OpenCamp в панела за „Е-управление и интернет” също имах възможност да споделя идеите си в тази посока. Смятам да въведа пълна публична отчетност на дейността на Столична община с редовна, подробна отчетност на дейностите и изхарчените средства. Отчетност до последния лев, достъпна за свободно ползване през интернет.

Защо решихте да се кандидатирате за кмет в личен план? Каква нужда ще изпълни това и как ще ви повлияе на вас лично?

Роден съм в София, обичам този град и живея в него. Боли ме като виждам в какво състояние. Знам как мога да направя общината приятел, а не враг на хората. Ако искате погледнете го и от егоистична гледна точка, аз живея тук и искам да живея в град с всички елементарни удобства. Знам какво ме очаква – тежка кампания и при победа денонощна работа, и почти никакъв личен живот, но си струва.

Изборите са неизменно свързани с политически игри, борба за подкрепа и удари под кръста. Какви Ваши мръсни ризи да очакваме?

Нямам какво да крия, цялата информация за мен е публична. Това, което особено ме радва, е че сега за отворените избори на Синята коалиция на 12 юни, и двете партии ДСБ и СДС демонстрирахме за пръв път от много години изцяло позитивна кампания. Не подмятаме папки и компромати, а търсим доверие със способностите и личността си.

Къде бихте посъветвали интернет обществото да търси информация за Вас?

Информация за мен може да намерите на всякакви неочаквани места в интернет. Много хора са споделяли впечатленията си от работата си с мен като районен кмет и от личните ни срещи. Моето име гарантира смислени резултати при търсене в Google, а Google знае всичко. Гледах, че дори във Wikipedia някой е качил статия за мен. Но аз бих препоръчал да погледнат първо в блога Proshkov.eu или във Facebook страницата ми, надявам се там да се срещнем и с Вас.

Снимката е от профила му във Facebook

Вчера дадох интервю за Дарик във връзка с проекта Lipsva.com. Много съм им благодарен, че искат да популяризират идеята и че оценяват потенциалът им. Репортажът им може да чуете тук.

По време на интервюто споделих, че имам идея да направя сайт, който да събира сигнали за насилие, кражби и други престъпления. Целта ще е да се направи карта на престъпността в страната. Тази идея, също както тази за Lipsva.com, съвсем не е нова в световен мащаб. Често давам за пример подобна разработка в Бразилия, където също по обясними причини информация за престъпленията не се предоставя от властите и се налага да се събира директно от обществото. Технологията също не е нещо иновативно – има готова система, която смятам да използвам – Ushahidi. Това е софтуер с отворен код, който се използва от десетки организации по света за подобни проекти.

До колкото събирането на такава информация би била полезна или не – тепърва ще разберем. Също както сайта за безследно изчезнали, и този ще събира данни за статистически анализ. Отдавна имам идея да го направя, но след като излезе в публичното пространство, май нямам избор и ще трябва да го пусна до края на месеца. Стискайте палци.

Тези дни премиерът цитиран от Time заявяви, че няма приятели и не е на този пост, за да се хареса на някой. Логично е, че щом някое правителство си върши работата, хората да са доволни и да го харесват. В случая, задачата на Бойко Борисов е такава, че в края на мандата не само да не бъдат избрани пак, но и трябва да бъдат мразени.

Основната цел, която зададохме на Бойко е да изчисти до колкото може администрацията от корупция. Второстепенни цели, които до голяма степен са производни на този основен проблем, са здравеопазването, евро-фондовете, съдебната и пенсионна системи. За решаването на всички тях се изискват множество реформи, размествания в администрацията и осъдени по високите етажи. Реформите обаче никога не правят хората щастливи в краткосрочен план, защото разбутват една система, с която са свикнали независимо от всичките ѝ недостатъци. Както знаем, одобрението на избирателите се базира предимно на скорошни събития. Макар и обществото да ги изисква, то усеща положителния ефект на тези промени доста след като политиците направили ги са получили полагащата им се „рейтингова тесла“.

У нас тази ситуация се усложнява заради загнездената във всички нива на обществото корупция. Макар и да недоволстваме от това, че се иска рушвет за елементарни административни услуги, бихме предпочели да платим на полицай вместо да ни вземат книжката. Същото важи и за пристройките по жилищата ни, осигуровките на минимална заплата и прочие. За всички тези масови прегрешения се извиняваме – къде с право, къде не – с мудната система, която не ни дава друг избор освен да прекрачим закона.

Ако предположим обаче, че сегашните управляващи разнищят този Гордеев взел, първото, което ще видим е чиновници, които ги е страх да искат и да приемат подкупи. При този оптимистичен вариант, тромавите процедури и задънените разпоредби ще си останат, но заобикалянето им ще стане много трудно. Сега никой не поправя системата, защото почти всички я заобикаляме и не почти се оплакваме – следователно проблем няма. Едва когато се намерим в безизходицата да спазим някоя идиотска разпоредба при наличие на голям риск при даване на подкуп, ще започнем активно да търсим правата си и да се интересуваме какво всъщност гласуват ония в парламента.

Преди това обаче ще видим в България в една хаотична система без „третия начин“. Това ще стане, разбира се, при условие, че Бойко си свърши работата. Тогава всички ще го мразим, защото е развалил онова, с което сме свикнали. Затова според мен целта му трябва да е точно такава – да няма приятели, да го мразим всички и да не му пука. Взимането на мерки срещу кризата и правенето на реформи според обществените настроения въобще не съвпада с тези му изказвания, но се надявам общата му политика да върви в тази посока. Лакмусът за това дали идните 3 години ще са успешни е дали на следващите избори ще се провали и дали тогава ще си говорим повече за администрация и наредби и по-малко за корупция.

През последните месеци спорадично излизаха съобщения, коментари и протести за държавната поръчка за подновяване на представителния сайт за туризма в България. Че имаме нужда от нов сайт е ясно и осъзнаването на силата на интернет от страна на държавната агенция е похвално. Това, което разбуни духовете обаче е нереалистично голямата сума, която държавата дава за тази цел – почти два милиона лева. Връзки към новини и коментари по темата може да намерите в края на статията.

Поради редицата неясноти около конкурса и определянето на сумата в края на Октомври писах на председателя на Държавната агенция по туризъм – Анелия Крушкова. Оригинала на писмото и отговора й (Изх. № ОПРР-03-385/29.10.2009 г.) може да свалите по-долу. Изглежда това, че се представих за „представител на тази четвърта власт“ и „експерт в конкретната област“ помогна за да ми получа отговор в рамките на едва три дни.

В отговорите Ви до сега Вие не упоменавате коя консултантска фирма е била наета да изготви критериите за обществената поръчка. Този аспект е от критична важност поради съмненията за конфликт на интереси и според законите за достъп на информация, обществото има право да знае. Коя е фирмата и по какви критерии е била избрана?

Фирмата, изготвила техническото задание по обществена поръчка с предмет „Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org и създаване на мултимедиен каталог на туристически обекти /атракции/ маршрути” е „Едита Груп” ООД. Фирмата е избрана след провеждане на обществена поръчка за избор на консултант с предмет „Изготвяне на документация за възлагане на обществени поръчки“ с обособени позиции.

След одобрение на документацията от Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” (УО на ОПРР) с Решение на председателя на Държавна агенция по туризъм (ДАТ) е обявена обществената поръчка.

В рамките на обществената поръчка, изготвена ли е оценка за състоянието на българския пазар и колко потенциални фирми биха могли да кандидатстват за поръчката? При такива високи изисквания е логично да се заключи, че е възможно да няма български фирми, които да имат възможност да я изпълнят. Една такава оценка е задължителна в такъв случай, за да се прецени дали ще е нужно да се поканят чуждестранни фирми.

При провеждането на обществената поръчка, ДАТ е спазила законовите принципи при провеждане на обществени поръчки, а именно: осигуряване на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Обществената поръчка беше обявена на сайтовете на: Агенция по обществени поръчки, Държавен вестник, Държавна агенция по туризъм и на официалната страница на Официален вестник на Европейския съюз. По този начин се предоставя възможност да участват както български, така и чуждестранни заинтересовани лица.

В условия на криза, такава голяма обществена поръчка внася смут е обществото. Дори всичко да е изрядно, предполагам, че сте наясно, че имиджа е много по-важен от документацията. Какъв обществен контрол над избирането на изпълнител и надзора на изпълнението сте предвидили?

В условията на криза, единственият начин България да запази пазарния си дял на световния туристически пазар е да предприеме решителни действия за повишаване на качеството на туристическия продукт, разнообразяване на предлагането и активизиране на рекламните и маркетингови дейности. С изключително скромния бюджет за национална реклама през последните години не бе възможно да се предприемат мащабни рекламни и маркетингови дейности. Структурните фондове на Европейския съюз (ЕС) ни предоставят такава възможност точно в момент, в който те са ни изключително необходими. Тази обществена поръчка е част от мащабен проект, финансиран от структурните фондове на ЕС, който има за цел да преодолее изключителното изоставане на България в използването на съвременните информационни технологии и он-лайн маркетинга.

Сами преценете до колко конкретни и коректни са отговорите й. Не съм запознат с фирмата „Едита Груп“, но от сайта им личи, че се занимават предимно с продуциране на музика и филми, както и малко с реклама и PR. Не видях да пише нищо за направа на интернет сайтове. Днес ще пиша на управляващия им директор с въпроси как са подготвили тази поръчка. [Допълнение] Ето отговорите им [!!!] Тук може да свалите оригиналите на въпросите ми към ДАТ и отговорите им. Повече по темата прочете тук:

СъПерник: Анализирай това: Държавната администрация със сайт за 2 милиона лева, Сайт за 2 милиона. Част втора и Част 3: Победа на фронта – Държавата ще преразгледа сумата от 2 милиона за сайт
ABC Design & Communication: Колко уеб агенции печелят по 2000000 лв.?
168 часа: 2 милиона лева за държавен сайт – снимки 1, 2, 3 и 4
Дневник:
Европа ще плаща втори път за бранд на България, От европарите за туризма са договорени 43 млн. лв. и 11 кандидата се борят за „доразвиване“ на държавен туристически сайт за 1.9 млн. лв.
Разкрития.com: Имате ли излишни два милиона лева? Направете си сайт!

Още може да прочетете на личната му страница, страницата му като кандидат за евродепутат, в биографията му или във Facebook. Ето интервюто ми с него е по две основни теми:

1. ЕС и евро-избори
2. В личен план

ЕС и евро-избори

Кога решихте да се кандидатирате за евро-депутат?

Какви смятате, че трябва да са основните качества на един евро-депутат?

Какви ще са целите ви в евро-парлемента, ако бъдете избран?

Смятате ли, че сте достатъчно подготвен за да взимате информирани решения по всички останали въпроси извън конкретния ви фокус?

Ако не бъдете избран за евро-депутат, как бихте работите в посока на въпросните цели?

Какви са причините да се включите в листата на Зелените? Защо не избрахте по-голяма партия?

Как смятате да поддържате контакт с избирателите си след евентуалното ви избиране?

Смятате ли, че трябва да се засили ролята на европейските институции за сметка на месните правителства?

Какво е отношението ви към мажоритарните избори?

В личен план

Смятате ли, че ще можете да съчетаете личния и професионалния си живот ако бъдете избран?

С какво се занимавате по принцип?

Има ли нещо, което отчитате, че ви липсва като опит за да станете евро-депутат?

В петък Ованес от екипа на Back2BG ми писа, че някой от Re:TV ми търсил координатите. Изглежда са ми писали във форума на Darmstadt, но не съм го забелязал. Свързахме се със Зорница Тодорова и се оказа, че вечерта в предаването им „Булевард България“ темата ще е емигрантите ни в чужбина и как да ги върнем. Разбрахме се да се включа за 5 мин. да разкажа нещата от моята гледна точка.

Бях много ентусиазиран, защото това ми е първото подобно участие, и разбира се бях притеснен. Даже си написах на листчета неща, които мога да кажа. Е, не че ми помогнаха много – пак се запъвах като ученик на дъската в час по физика при Църцарова (завършилите Английската в Пловдив знаят). Важното обаче е, че темата беше добре представена и в студиото бяха казани много точни неща. Честно казано водещия Иван Бедров много ми харесва как затапва понякога. Това, което той ме попита, се отнасяше предимно до Back2BG. Причината беше статията ми за тях и усилията ми да популяризирам тази услуга (тук, тук и тук).

Ако се интересувате от темата ви препоръчвам да гледате записа:

Вижте го и в архива на Re:TV