Преди няколко дни статия на Euronews започна с това, че сме на 8-мо място в света по смъртност. Точно между Сомалия и Афганистан. Първата ми реакция – това е поредната стъкмистика. Проверих обаче цифрите на НСИ и действително е така.

14.7 души си отиват на година на всеки 1000. Реших да се разровя из таблиците, за да намеря причини или опровержение. Често разлики в методиката на събиране на информация води до погрешни изводи. Тъй като знам от къде да взема данните за Германия, направих сравнение с тях. Те имат 10.43 на 1000 за 2011-та.

Първата ми теза беше, че у нас има значително по-голяма смъртност сред възрастните хора заради по-лошото здравеопазване. Оказа се обаче, че не е така. На следващата графика виждате смъртността разбита по възрастови групи с логаритмична вертикална скала. Видно е, че тенденциите в различните възрасти са близки. Жълтата линия е процентната разлика между БГ и DE. Движи се между 35% и 150%, а средното ниво е 41%. Оказва се, че при смъртността сред младите разликата е значително по-голяма, отколкото сред възрастните. Тук може да видите същата графика с линейна скала.

Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер

Следващата стъпка бе да сравня процентната разлика в смъртността между БГ и DE при мъже и жени в различни възрастови групи. Долната графика показва колко повече смъртност има в България при съотвения пол и възраст. „180% при жените между 25 и 29“ означава, че у нас си отиват с 80% повече на година, отколкото в Германия. Не трябва да забравяме, че все пак говорим само за 4.5 жени на всеки 10000, но в Германия са едва 2.5. Този скок сред жените в края на 30-те е доста забележителен. След 40-те обаче жените са доста по-близко до немските нива, отколкото мъжете. Цифрите са пак притеснителни, но при мъжете говорим за двойни нива.

Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер

Толкова голяма разлика в смъртността вероятно би трябва да се очаква предвид по-високата продължителност на живота в Германия – 83 години. Затова исках да сравня горните данни с тези в съседна Румъния. Там продължителност на живота е подобна на тази у нас – около 78 години. За съжаление, не успях да се оправя със сайта на статистическата им служба. Ако някой успее да извади данните, ще се радвам да ги прати или да пусне сам анализи. Все пак, може да сравним общата смъртност през годините, която виждате на следващата графика. В Румъния е вече под 12 на 1000, докато при нас леко нараства. Това именно показва нещо, за което трябва да се притесним сериозно. При близки разходи и качество на задравеопазването, подобен начин на живот и структура на населението виждаме сериозни различия в смъртността.

Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер

Интересно е да се види и причините за тази смъртност у нас. Според данните на НСИ около 71% от мъжете и 62% от жените си отиват заради болести свързани с кръвообращението. Ракът взима живота на 16.7% от случаите. Катастрофите и други „външни“ причини, на които медиите обръщат толкова огромно внимание, водят до едва 2.8% от смъртните случаи. Очевидно е, че имаме много сериозен проблем със сърдечните заболявания. Писах за това преди 3 години и от тогава проблемът се е задълбочил още повече (* виж допълнението)..

Лошото е, че не се говори сериозно за това. Сигналите са там, но някак остават встрани от вниманието. Ако някоя медия говори за тях, то ще е в графата сензации в стил „вижте колко сме зле“ и толкова. Възможно е, разбира се, разлики в методологията на НСИ да води до изкривяване на данните. Гледайки обаче цифрите не мисля, че е така. Не мисля и че основният проблем тук е здравната система, макар западащото ѝ качество в последните 30 години да е сериозен проблем. Твърде много от нас – включително и аз – гледаме на превенцията, спорта и контролните прегледи като нещо безсмислено. В тази статия разглеждаме някакви цветни линийки, но ефектите от тази масова култура са ясно видими и фрапиращи.

Е предупредих, че ще ви депресирам още…

Допълнение – 9 юли

Коментарът на Невена под статията ме накара да се замисля, че можем да представим причините за смъртността по-добре. Имаме данните за последните 8 години и можем да покажем тенденцията по години. Графиките на Евростат взимат за база броя починали на всеки 100000 души по определена причина през 2005-та и показват как се променя тази бройка през времето.

Първоначално реших да сметна как се променя делът на всяка причина/заболяване спрямо общия брой смъртни случаи, но след това открих на практика, че методът на Евростат е по-добър, защото разглежда всяка причина независимо от другите. Накратко казано, долните графики показват на всеки 1000 души колко повече или по-малко хора си отиват от сърдечни заболявания, например. След дискусията в коментарите, разделих случаите на две групи – под 65 и над 65 годнини.

Натисни графиките, за да ги отвориш в пълен размер

Има плавен спад при фаталните сърдечни и дихателни заболявания в последните години. Другите причини за смърт обаче са скочили драстично през 2012-та. Нямам обяснение за това. Забелязва се рязък спад при „външните“ причини между 2008-ма и 2012-та – катастрофи, инциденти, натравяния, самоубийства и т.н. Тези данни са известни и от справките на КАТ. Ако сравним двете възрастови групи, вижда се, че профилите на респираторните заболявания са доста различни през годините. В абсолютни стойности причините за смърт също са доста различни – проблемите с кръвоносната система са виновни за около 43% от смъртните случаи под 65 години. Пак е сериозен процент, но не се вижда добре от графиките в началото на статията.

Източници и данни

Таблици с данните и графиките в първата част – OpenОffice и Excel
Таблици с данните и графиките в допълнението – OpenOffice и Excel
Данни на НСИ за здравеопазването
Данни на Немския статистически институт
Eurostat: Статистически данни за причините за смърт
Данни на Световната банка за смъртността