Едно от нещата, за които съжалявам, е че в България почти липсва наследственост. Не говоря за имоти или последователност, а за родова памет, архиви и традиции. Бурните времена у нас, войните, смяната на режими, изселването и урбанизацията са унищожили връзката на повечето от нас с предците ни. Завиждам на бринтанците, например, че пазят документи на рода си от няколко-стотин години. За жалост това у нас се е изгубило както при родове, така и в държавата. При всички промени дори в институциите са се изгубили много документи и сведения за историята ни. Затова е изключително ценно, когато попаднем на такива.

В понеделник научих, че при разчистване на консулството ни в Бон, което ще бъде затворено до месец, са били открити три папки. Съдържанието е много ценно – документи от 1941 година на тогавашното Царско Генерално Консулство, Българо-Немското Дружество и Българското Национално Студентско Дружество „Отечество“. Нямах никаква представа, че което и да е от тези въобще е съществувало. Консулството е било във Франкфурт и по всяка вероятност е просъществувало до войната. Културното дружество (Deutsch-Bulgarische Gesellschaft) е било първо в Берлин и после във Франкфурт. Според различни източници е съществувало или между 1917-71, или между 1929-66. В книгата на Герхард Подскалски „Jahrbücher für Geschichte Osteuropas“ има описание на историята на дружеството. Интересното е, че и сега съществува организация със същото име, но в близкия Дармщадт и основана през 1977-ма година.

Три документа от откритите папки

Накрая, документите свидетелстват за студентско дружество в техническият университет в Дармщадт, където съм завършил и аз. Горе ще видите документи свидетелстващи, че на 19 февруари 1941 г. то е било закрито заради събитията около войната. На 6-ти май е открито отново и преместено във Франкфурт. Третият документ е поздравителна телеграма от Цар Борис към въпросното студентско дружество от 28 май 1941 г.

В трите документа, които имам, се споменават няколко имена на студенти от онова време, но за жалост не успях да намеря сигурни данни кои са. За един имам съмнения, че е бил преподавател в МЕИ-то и основател на Политехническия музей в София. Интересно е, че генералният консул във Франкфурт е бил немец на име Алфред Тевез. Това е основателя на автомобилните заводи АТЕ, които сега са известни с джантите и спирачките си. На негово име е било наименувано училище и е получил медал за заслугите си към града Франкфурт.

По-интересна личност е Димитър Попов (Dimiter Popoff; 1896-1989 г.). Бил е нотариус във Франкфурт, вицеконсул на България и председател на дружеството между 1931 и 1956 г. През 1951 г. е написал книгата „България гледа на запад!“ (Bulgarien blickt westwärts!). Успях да намеря снимки на човек със същото име на посещение на музея на Георги Димитров в Дрезден през същата година, но не съм сигурен дали е той (третия от ляво надясно).

В документите проличава нещо още по-интересно. Попов е бил изключително съвестен и след затварянето на консулството и прекратяване на дейността на дружеството е предал архивите на съхранение в Института за градска история във Франкфурт (Institut für Stadtgeschichte). По някаква причина само три папки, от които са трите документа, които ви показах, са били запазени и прехвърляни от консулство в консулство през последните 70 години. Според картотеката на Института, там се пазят 22 кашона с документи на Царското Генерално Консулство и 41 кашона с документи на Българо-Немското Дружество. Тези архиви включват официална кореспонденция с нацистка Германия, с българските власти до, по време и след войната, с официални лица и организации, с български студенти и фирми. Според мен те са безценни за историята ни – по-специално за отношенията с Германия и българската общност там.

Вече има изпратено запитване да бъдат разгледани тези документи. Идеята е да бъдат дигитализирани и пуснати свободно в мрежата, както предоставям документите в тази статия. Ще бъдат описани с допълнителна информация – дати, лица, места, къде са открити и къде са пазени. За целта обаче ще трябват хора и време. От моя страна пък може да се опитам да разбра какво се пази в TU Darmstadt за студентското дружество преди век. Българската държава от там нататък трябва да реши дали да изиска тези архиви и да ги пренесе в България. Мисля си, че ще са изключително полезни за преоткриване на период от историята ни изкривен от пропаганда и противоречиви мнения.

Заглавната снимка е на български студенти в Алтенбург, Германия. Не намерих снимки на българи в Дармщадт, но в архива на Изгубената България ще откриете други такива от Германия.

Имам един познат Циако, който постоянно ми се оплаква. Каквото и да направи, всички го критикуват и нападат. Чудя му се – работи на отговорна позиция и добре му плащат… Проблемът му е, че е малко нерешителен. Всъщност доста нерешителен. Ето, онзи ден намерил жена си в леглото с двама от най-близките й приятели. „И преби ли ги?“ го попитах, а той сви рамене „Еми не трябваше да са там, но какво да правя?!“. Мислил, мислил и нищо не предприел. Преди това я видял да излиза навън с много прозрачна блузка, през която всичко се виждало. „Пуснах я – няма да правя сцени я!“ Постоянно намирал чужди мръсни ризи и чорапи из къщата, но си затварял очите.

Разказва и че работата му е пълен хаос. Уж той отговаря, но все прехвърля вината на служителните и клиентите си. Тези под него били страшно недоволни и последно чух, че масово напуснат. Въртели подчинените му някакви далавери, но не било негова работа да ги спира. Клоновете на фирмата изпаднали в окаяно състояние, а някои тихомълком затворили. Част от клиентите му пък въобще не били обслужвани и дори на някои им прилошавало. Ситуацията накарала доста да се замислят дали да се обърнат към други фирми. Жена му не й пукало, защото в хаоса му харчела парите на воля и си спяла с който си иска.

А той – нищо. Не бил той виновен. Той си взимал решенията, нямало значение как се изпълняват, а служителите и клиентите били некадърни, че да се вписват в картинката. Оправдава се и с гена си – така го създали родителите му. Може би е прав, но си е негово решение да е такова мекотело. Всъщност струва ми се, че жена му точно затова го е избрала – защото не може да вземе адекватно решение, а тези, които взима, създават повече проблеми, отколкото да решават. Така тя може да прави каквото си иска. Дори се хвалела на всички, че е импотентен и това й било извинение да кръшка и мами всякак. Всички го ръчкаме да направи нещо по въпроса. Той обаче дори не може да реши дали да ни изслуша.

Сериозен проблем. Не ми пука за взаимоотношенията с жена му и дали характерът му е ген. Интересува ме фирмата му, защото тя затъва, а имам акции в нея. Просто малко по малко я унищожава. И не само той – всички знаем, че жена му дърпа конците. Явно в крайна сметка нея трябва да виня за всичко това. Добре, че след няколко седмици познатият ми Циако излиза в 2 годишна платена отпуска. Само се чудя каква каша ще забърка през това време. Вероятно ще ни държи топло докато се върне на работа.

Ако нямате чувство за политически хумор, по-добре не ме питайте защо съм написал този текст.

Поразрових се още малко и се оказа, че всеки може да си прави собствени Synth-и. Трябва да има достатъчно снимки на предмет, стая, сграда или дори град и да ги качи на сайта на Photosynth. Да, технологията е същата като тази, която NG използва и се предлага безплатно от Microsoft. След като се качат тези снимки, програмата ги подрежда автоматично в пространстовото и може да се разхождате из тях колко си искате.

Струва ми се добра идея да се организираме групи от фотографи и да съберем собствени снимки на различни исторически сгради из България. Вярно е, че няма да са веднага на сайта на National Geographic, но когато са готови ще може да ги добавят в картата си и да придобият популярност сред широката им аудитория. Ще се радвам, ако пуснете мухата из фото форумите, ако имате познати там. Аз ще гледам да разработя тези, които са пуснали снимки във Flickr под CC лиценз.

Общите указания за това, как се създава един Synth може да видите в клипът по-долу. Всеки, който иска да си направи собствен за стаята си или за града си също може да го използва. Мисля, че умните рекламодатели ще намерят този инструмент за доста удобен при реклама на къщи за продан, магазини или различни продукти като няколко примера. Бъдете креативни.