“Пенсионната система по света е неустойчива, тъй като не отговаря на първото условие на Понзи схемите, а именно разширяването на групата от нещастници.”

Уолтър Уилямс

За тези, които не знаят Понзи схема е вид финансова измама кръстена на Чарлз Понзи, който я прилага в началото на XX век в щатите. Та, защо многоуважаван икономист като господин Уилямс ще си позволява да сравнява пенсионната система по света с измама? И не само я сравнява с измама ами я обявява и за некачествена такава, тъй като „не разширява групата от нещастници“. Ами може би, защото е прав!

Кратко обяснение на Понзи схемата. Представете си, че аз искам от вас по 10лв. и ви гарантирам, че след 1 седмица ще ви върна 20лв. Такава възвращаемост за 1 седмица няма и вие ми ги давате. Взел съм аз по 10лв. от 30 човека и на всеки връщам по 20лв. И ви питам дали искате пак. Двама се отказват, 10 човека ми дават по 10 лева, а останалите 18 ме питат дали могат да ми дадат по 20 лева и аз да им върна 40 след 1 седмица. Може бе, защо да не може! Изпълнявам и това. След това се появяват 76 приятели на въпросните 30 човека и ме питат дали може и те да се присъединят към „далаверата“. Може, почти всичко може. Постепенно половината страна ми дава различни суми и аз ги удвоявам за кратки срокове. Хората започват да се чудят: „Абе, тука трябва да има някаква измама…“ Тогава се появява някой наркобос или гангстер и иска да ми даде 1 000 000 лева да му ги удвоя. Аз отивам във вестник 24 часа и казвам: „Има един, който ми дава милион, но произхода на парите е съмнителен, a нашата фирма не може да работи с такива хора!“ На следващия ден в редакцията се обаждат 103-ма бизнесмени, на които произхода на парите им не е чак толкова съмнителен…

Мисля, че усещате накъде отиват нещата. Естествено реалните срокове и суми са различни, но общо взето парите на новопостъпилите в схемата се използват за плащанията на излезлите от схемата. Тоест единственото нещо, което се иска от мен е да намирам повече нови клиенти, отколкото е броя на излизащите от схемата хора. Естествено това, което е безценно в случая е, че никой не иска да излиза от схемата, защото никъде няма по-добра инвестиция от тази, която аз предлагам. И така нещата си вървят. Ако се съмнявате, че това е възможно, проверете в интернет за Бърнард Мейдоф. Неговата схема започва през 1960-а и продължава до 2008/2009 година. Ако не се беше разразила финансовата криза по света, тази схема щеше да продължава и до днес… докато спре разширяването на групата от нещастници.

Не мисля, че след този увод има защо да ви изтъквам приликите с пенсионните системи по земята. Работещите плащат осигуровки, които отиват в държавата. Държавата с тези пари изплаща пенсии. Пенсиите на сегашните работещи ще бъдат изплащани от техните деца… ако са достатъчно. Е да, ама не са! Не разширяваме басейна с нещастниците. Демографската криза ни удари- все повече пенсионери, все по-малко работещи, а на всичкото отгоре и пустата здравна култура не ни помага. Както виждате на таблицата по-долу средната продължителност на живота ще продължава да се вдига!

Мисля че вече сме в консенсус, че всички сме в една голяма Понзи схема. Какво обаче може да направим по този въпрос? Ами отговорът е почти нищо. Правителствата могат да направят нещо, но мерките не са много популярни- вдигане на пенсионната възраст, на осигурителния стаж, на социалната вноска и така нататък. Това обаче е бездънна яма. По този начин няма връщане назад. Единственото, което правим е да вкарваме нашите деца и внуци във все по-големи проблеми.

Има ли алтернатива? Има, да! Тя обаче е още по-непопулярна мярка. Решението е да излезем от схемата! Да я закрием! Спират да се изплащат пенсии от осигуровките. Моите осигуровки се събират в моята сметка и се инвестират според риск профила ми в продължение на 40 години и като се пенсионирам си ги получавам обратно и правя с тях каквото си искам. Има стотици анализи, които потвърждават, че това е икономически издържано. Ако парите се инвестират правилно, те могат да компенсират инфлацията и ние да изживеем едни достойни старини. Звучи много добре, но не е толкова лесно реализуемо… Какво ще правим със сегашните пенсионери? Колко години ще са ни нужни и откъде да намерим пари за техните пенсии? Aми, тук вече не знам. Това трябва всяко правителство да го реши за себе си. Приватизации, държавни облигации, кой както може да го направи, но това не може да продължава така… Играем игра, в която не можем да победим.

Мерките трябва да бъдат незабавни, решителни и повсеместни. Според проекцията от 2009-та, пенсионният фонд на щата Пенсилвания ще бъде в дефицит от 2016-та. През 2037-ма парите ще свършат и Понзи схемата там ще бъде разкрита. Това е оптимистичната прогноза. Парите може да свършат доста по-рано…

Клинкете за пълен размер

Населението не реагира добре на промените, както виждате. А те съвсем не са толкова радикални, колкото би трябвало. В момента просто отлагаме проблема във времето. Във Франция палят коли, има протести в редица Европейски държави, но не виждам тези хора защо протестират. Разбирам хората, които искат да си запазят социалните придобивки, но това е невъзможно! Ако правителствата поддадат, може да стане единствено по-лошо, но не и по-добре.

Трудно ми е да коментирам ситуацията в България, тъй като не съм запознат с точните цифри, но положението не изглежда много добре. Сегашните предложения просто ще забавят процеса с известно време. Не мисля, че някой очаква като вдигнем малко пенсионната възраст, осигурителния стаж и вноска и нещата да се оправят като с магическа пръчица. Все пак тези промени са задължителни, въпреки че не оправят проблема кардинално. Относно последното предложение за частните пенсионни фондове, даже ми е трудно да коментирам. Това е точно обратното на това, което трябва да се прави. Единственото логично обяснение за мен е, че тези фондове са пред финансов колапс и държавата търси да прикрие техните фалити с измислено одържавяване.

В заключение, проблемът с пенсионните системи по света е един от глобалните проблеми на планетата наред с недостига на вода и ресурси, изтъняването на озоновия слой и препълването на Земята. Моето мнение е, че всички тези проблеми са еднакво трудни за решаване. Глобалните проблеми имат нужда от спешни и смели решения от властимащите, за да не доведем нещата след няколко поколения до война. Най-трудно ще бъде тези радикални решения, от които имаме нужда, да бъдат представени, наложени и възприети от обществото. Темата е необятна и има много неща, които не могат да бъдат включени в една такава статия.

Ето няколко допълнителни линка по темата:

Why is Social Security often called a Ponzi scheme?
Social Security: From Ponzi Scheme to Shell Game
Republican Party Platform of 1936

Втора част: Бъдещето на пенсиите.