През последните дни попаднах една след друга на няколко лекции свързани с щастието и работата. Реших да ги споделя в логичния им ред като започнем с лекцията на Стийв Кейл на TEDxBG, от която всички бяха възхитени. Там той разказва за играта, забавлението и креативността и как не трябва да слагаме разделение между тях и работата. Говори основно за България и си мисля, че идеите му ще помогнат много, ако се вслушаме. Следва анимирана версия на лекцията на Алекс Богуски за паричните и непарични възнаграждения на работа. Там той показва различни изследвания сочещи, че в интелектуалния труд, щом заплатата премине нивото, в което не се притесняваш за парите, последващите бонуси влошават работата ти, а не обратното. Последната лекция е на Джейсън Фриед, който говори за средата на работа и в какви условия успяваме да свършим нещо полезно. За жалост всички лекции са на английски, но ако знаете езика, определено си струва да се чуят.

Утре в 10 започва форумът „Кариера в България. Защо не?“. След като преди месец призовах българите от чужбина го посетят докато са в България, а преди седмица описах какво да очакват фирмите и какво аз лично ще търся, изглежда доста хора имаха какво да кажат по въпроса. Имаше много положителни изказвания и поздрави за идеята, както и доста обиди и псувни. Явно някои си мислят, че организаторите ще лъжат студентите и работещите в чужбина, че ще ги заблуждават за реалността в България и ще ги набутат в блатото, заедно с тях самите. Смятам, че всеки може сам да си прецени къде отива, какво прави и какви са възможностите му. Многократно обясних, че целта не е да се търси работа на решилите да се върнат, а да им се покаже и тази възможност, както и да им се дадат контактите, ако решат да го направят.

Ако сте сред тези, които ще посетят форума, на страницата на форума ще откриете програмата, 20-тината лектори и списъка с 48-те компании заявили участие. Ако пък нямате възможност, но все пак искате да участвате, обърнете внимание на семинарите в програмата и гледайте всичко на живо тук. Може също така да задавате въпроси на Skype: karieravbulgaria.

Тази година отново ще присъствам. Вярвам, че и семинарите отново ще са интересни, но смятам да наблегна на фирмените презентации и обиколките из щандовете. Този път ще си нося биографията в джоба и ще търся конкретни позиции за през следващата година. Организацията на форума предлага на фирмите CV-тата на записаните посетители, но ще е добре да се запася с отпечатани копия и визитки.

Голяма част от посетителите обаче няма да са като мен. На първото издание си пролича, че фирмите не го осъзнават и се получи малко сконфузно. Те ни предлагаха конкретни позиции и очакваха от посетителите да кандидатстват за тях. Точно като на нормалните кариерийни форуми. Стандартния отговор на студентите пред тях обаче беше усмивка и обяснение, че не търсят нещо конкретно, а се ориентират. Това до някъде обърка и двете страни, защото очакванията за типа дискусия някак се разминаваха в първия момент.

Много малко от студентите и експертите ни в чужбина ще дойдат с диплома и биография в джоба си и ще търсят работа. Форумът има друга цел – да разкрие потенциала за кариера в дадената фирма или отрасъл и да създаде интерес за работа там на по-късен етап. Много от хората, които фирмите ще срещнат, могат лесно да си осигурят бъдеще извън България, но по една или друга причина поглеждат назад. Те най-вероятно учат и им остава между няколко месеца и година до края на обучението. Независимо дали още учат, те най-вероятно имат работа в момента – било то постоянна или почасова, но във всеки случай не са свободни за наемане веднага.

Друго типично качество, според мен на хората, които ще се заинтересуват и посетят този форум е, че смятат възможностите в България за развитие в кариерата – лоши, заплатите – ниски, а методите на работа – остарели. Това е поради факта, че много от тях са излезли от България преди три до десет години – време през което бизнеса се е развил много. Може би тези характеристики важат все още за не малко фирми, но тези, които са представени на форума трябва да ни убедят, че не спадат в тази категория. Факта, че проявяват интерес към привличане на кадри от чужбина говори добре за тях, но не е достатъчен.

Други неща, които биха ме изненадали приятно да видя от фирмите са:
защо желаят да привлекат българи завършили извън страната ни

На 22-ри Декември в Хотел Кемпински Зографски в София ще се проведе ежегодният форум „Кариера в България. Защо не?„. Целта му – българите в чужбина да разгледаме възможностите за кариера и бизнес у дома. За някои това не е под въпрос, тъй като са твърдо решени да не се връщат. От лични наблюдения обаче знам, че по-голямата част от емигрантите и студентите или не са се замисляли над тази опция, или нямат достатъчно информация за нея. Затова е и този форум – да срещне заинтересованите с фирми, инвеститори и HR агенции.

До този момент за това издание са се регистрирали 25 фирми, като съдейки по миналата година, през идния месец се очакват още доста. Очакват се също така около 1500 посетители. Програмата включва фирмени презентации, кариерни консултации, семинари и дискусии. Водеща ще е Петя Дикова от предаването Арт Трафик. Програмата ще започне с дискусия за това има ли допирни точки между изискванията и очакванията на работодателите и българите в чужбина. В нея ще участват Мария Шишкова, управляващ съдружник на AIMS Human Capital и Диана Николаева, съдружник в Ernst & Young България. Следва Бизнес 360° – презентация за развитието и тенденциите в българската икономика. Като примери за хора с успешна кариера след това ще говорят Валери Петров, съдружник в Bancroft Group и Иван Василев, управител на TNT България. Следващата презентация на мен лично ще ми е доста интересна – как се чувства един чужденец в България. Ще участват Ян Скварил, изпълнителен директор на Авенди и Ерик Слоутън, директор IT приложения във Vivacom. Следват две дискусии – първата е „Политиката и бъдещето на България“, където ще разговаряме с млади българи в политиката, а втората – „За и против връщането и кариера в България“. Модератор ще е Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина, а участие за сега сме потвърдили Кристиан Вигенин, член на Европейския парламент и аз.

Паралелно с тези дискусии ще вървят фирмени презентации и 15 минутни кариерни консултации. Първата е на Българска Мрежа На Бизнес Ангелите, следват PricewaterhouseCoopers и British American Tobacco, а последната е на Stanton Chase. Тези фирми ще имат и щандове в изложбената част. От останалите представени там компании ще спомена още HR агенции като Accelerate, Аdecco, Manpower и Aims, списание Мениджър, Start Up България и компании като c3i, Viscomp, Явлена и Ernst & Young. Всички фирми, заедно със сайтовете и актуалните им обяви за работа, може да намерите тук.

В какво се изразяват те? Аз съм студент в чужбина. Уверен съм в образованието си, знам повече от един чужд език, имам опит и относително съм наясно какво искам за бъдещето. Всички имаме добра възможност да се реализираме в чужбина, но сме решили да се върнем. Уверен съм, че никой на форума не може да даде обективно обяснение защо, освен простото „Ами тук ми е по-добре“. Има хора, които им е писнало там, има други, които им е мъчно за семейството, и дори трети, които имат амбицията да променят нещо в родината. Независимо от причините, организаторите на форума – Back2BG и Тук-Там, бяха събрали в една зала няколкостотин можещи и знаещи млади хора, които търсеха активно информация.

Тук идва и основната разлика с други подобни събития – мнозинството от посетителите на форума бяха точно студенти в чужбина. Също така, повечето от тях все още учат. Ние не търсихме конкретни предложения за работа, въпреки, че не съмнявам, че и такива случаи е имало. Аз лично търсех обща представа за пазара на труда и желание от страна на работодателите да ни привлекат като кадри. Искахме да видим какво ни е мястото в бизнеса в България и какво той може да ни предложи за да ни върне обратно. Каквото и да си говорим, едната емоция няма да върне особено много хора и точно бизнеса трябва да направи първата крачка за да покаже, че и в България има възможности за развитие.

Първата презентация беше на Десислава Митева от Accelerate HR и Антоанета Спасова от AIMS. Въпреки, че имаше какво да се желае от представянето, те изкараха интересни данни за пазара на труда. Показаха, че в последните месеци тенденциите са се променили и вече фирмите не се борят за кадри, а обратното. Специалисти обаче все още липсват и студентите ни в чужбина са много добър източник за такива. Последваха презентации и разговори с представители на финасовия, IT и маркетинг сектори. За жалост присъствах само на този за IT, където представяха Пламен Цеков от Мусала Софт и Жюстин Томс от ABC Design&Communication. Презентациите им бяха доста интересни и дадоха конкретни примери за структурата на компаниите, взаимоотношенията с чуждестранните партньори и мястото на потенциалните кандидати. Всъщност ми стана много интересно, когато Жюстин говори как блоговете са прекрасен инструмент за популяризиране на личните качества и знания на кандидата. По-късно имаше пък семинар на тема предприемачество с Костадин Йорданов. Да си призная тази част ми хареса най-много, защото всичките ми въпроси бяха отговорени, чувстваше се контакт на Костадин с публиката и комуникацията беше много открита.

По време на останалите семинари и спорът дали трябва да се връщаме или не, реших да разговарям с фирмите. Основно бяха застъпени тези от IT и финансовия сектор. Направих доста контакти, които определено ще ми са от полза. Тук обаче пак забелязах, че фирмите очакваха от нас да си носим CV-то в джоба и да питаме за дата за интервю. Представителите просто не знаеха какво да очакват от нас като въпроси. Усетих объркване и леко разочарование, като чуят няколко пъти, че някой е още студент и търси за след 2-3 години … евентуално. Смятам обаче това за нормално, защото този форум е единствен по рода си и се прави за пръв път. По-нататък определено ще се подобри комуникацията.

Организацията беше много добра. Да си призная очаквах нещо съвсем различно. Имаше и своите дребни проблеми, но повечето бяха решени доста бързо. За форума се бяха регистрирали поне 500 човека. Колко са дошли не знам точно, но залите бяха претъпкани в началото. Определено ще е нужна по-голяма площ за другия път. Смятам, че опита от този форум ще е много полезен не само за следващите издания, но и като цяло за подпомагане на връзката между бизнеса, държавата и българите в чужбина. Целта на Тук-Там и Back2BG е точно тази. Мога само да се надявам, че посетителите са видели това, което искат, и не са се разочаровали от непроявения ентусиазъм у фирмите. В крайна сметка процесът е двустранен – ние не знаем какво да очакваме от тях, както и те не знаят какво могат да получат от нас. Колкото повече от българите зад граница участват в тази дискусия, толкова по-ясна ще става позицията ни и фирмите ще могат да се адаптират. Това е надеждата ми и дано видим още по-голямо второ издание.

Още по темата:
Кариера в България – Жюстин Томс, с която много се радвам, че се запознах
Форум Кариера в България – БНТ, които проведоха няколко интервюта и се надявам да пуснат клипове в интернет

Както писах тук, бях поканен във връзка с интернет състезание. Обадиха ми се в Сряда и ме попитаха дали имам време. Изпратиха ми и официална покана, в която пишеше дори какъв е кодът на обличане за различните дни. Пристигнах вчера в 5 часът в офиса им край Frankfurt. Сложихме си чантите в гардероб и отидохме към първата презентация. Там ни разказаха общо взето с какво се занимава компанията. После ни обясниха, че нашия семинар ще бъде комбиниран с интервютата на новите кандидати за работа. Те се присъединиха към нас и заедно беше представен един от големите проекти за някаква железопътна компания. Разработват го заедно с офиса във Филипините, затова имаше гости и от там и заедно ни обясниха на дълго и широко как са решили проблемите с комуникацията, какви технологии са използвали и как въобще е съшит проекта. Към края бях с отворена уста.

Имаше и още няколко разговора и после се качихме в ресторанта. Не казвам столовата, защото при тях е двузвезден ресторант с коктейл бар. Там протече награждаването и ни представиха ястия и културата на страните къде са трите основни offshore офиси на компанията – Филипините, Индия и Аржентина. Всъщност наградите бяха за първите трима от състезанието – iPod touch, лаптоп, платен практикум в Индия, а един четвърти спечели Mini Cooper. По време на вечерята се запознах и с някои от кандидатите за работа. Разбира се, сред всичките 20-25 имаше и трима българи. С единия си поговорихме доста, но за жалост не му взех контактите. Според мен са решили да съчетаят събитията за да видят как ще комуникират кандидатите с външни хора, които се интересуват от компанията.

Хапнахме, пийнахме, и към 23:15 отпред ни чакаше автобус към хотела. Настаниха ни в индивидуални стаи в четиризвезден хотел. Стаите ни бяха от скъпите, съдейки по услугите и ценоразписа. Тази част си беше малко оливане. Мисля си, че са искали да ни пуснат стръвта, че виждате ли – когато започнете да работите за нас, само така ще се отнасяме с вас. И да ви кажа – доста зарибяващо беше. На сутринта имаше обилна закуска в три-звездния ресторант под хотела и пак автобус до кампуса им. Впрочем през нощта не успях да спя много и гледах CNN. Видях няколко от рекламите за туризма в България и доста ми харесаха. Много по-добре са от старите.

Втория ден започна с телеконференция с Манила, Филипините. Беше с координаторите на offshore проекта там. Изглежда почти всеки ден се провеждат такива телеконференции между различните офиси за да се синхронизират по-добре нещата. Всеки от мениджърите там се представи и имахме възможност да им зададем въпроси. Последва същинската среща между тях и обсъдиха текущите въпроси по проекта. Накрая си размениха майтапи, спортни новини и дори клюки какво е станало на последния team-building.

Последното събитие беше разходка из сградата и среща с представители на различни отдели в компанията. Бяха на различна възраст, с различно образование, с различен етнос и т.н. Въпреки това, чрез програмата им за обучение са успели да ги въведат в работата възможно най-бързо и качествено и всеки си е избрал позиция според личните си качества. Единия разказваше как си е сменял през 6 месеца типът работа вътре в компанията, докато си хареса нещо. Това не е било проблем, защото не е трябвало да чака да се освободи позиция – просто се премества в друг екип.

Накрая имаше лек обяд и пак общи разговори с хората от компанията. Като цяло от такива събития човек може много да научи какво се случва в големия бизнес и какво се търси. Реално всеки с техническо образование, някакъв опит и търсещ ум може да пробие бързо в тази сфера. Само трябва да има амбицията, да е уверен в себе си и да търси.

Накрая се сбогувахме с екипа от HR, а те ни обещаха да ни известят за следващи подобни инициативи. С останалите поканени решихме да поддържаме връзка и да си разменяме информация за практикуми и позиции за работа. Въобще последните два дни бяха страшно полезни за мен, а надявам се и малко за вас.

PS: Има няколко снимки тук. Останалите ще ги получа идната седмица.

Преди малко се върнах от двудневен семинар на Accenture – може би най-голямата консултантска компания за IT и мениджмънт. Поканиха ме на него някак случайно. През последния месец имаше интернет състезание с логически и математически задачи. От всичките 400-500 участници, решиха да поканят 20 и да ни покажат как работи Accenture. Казвам, че са ме избрали случайно, защото реших само 2 задачи и после изгубих интерес. Те ни казаха, че е било с томбола, но след като си поговорих с останалите първия ден, ми направи впечатление, че всички отговаряме на определен профил – занимаваме се с информатика, но и със странични неща като икономика, инженерни или социални науки. Също така повечето бяха с разнородни етнически корени и краища на света. Как протече срещата прочетете тук.

Преди да тръгна за семинара си поставих три цели – да разбера как протича recruitment процеса при тях (набиране на кадри), да разбера с какво се занимава компанията и къде има офиси и накрая, но не на последно място – да събера контакти както с HR отдела им, така и с останалите гости.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше организацията. Сигурен съм, че до края на статията повечето ще си кажат, че такива семинари не са възможни в България, защото са скъпи, но не е съвсем така. Това, което най-много привлича кандидатите е доброто отношение между хората, стройната организация, бързите решения при неочаквани ситуации и най-вече – вникване в начина на работа на една фирма. За да се покажат тези неща, не се изисква голям бюджет, да добър екип. Точно това целяха най-вече да ни покажат през тези два дни – че техния най-голям ресурс са кадрите и ако ние станем част от тях, че ще вложат мило драго да ни помогнат и развият.

Компанията Accenture се занимава основно с консултантска дейност. Тя се разделя на такава за мениджмънт и IT. Към втората има и отдел за разработка на софтуерни решения, които да пасват точно на конкретния проблем на клиента. Третата сфера на дейност е outsourcing-а. Компанията има 180000 служители в 110 офиса в 56 държави. Голяма част от разработките и тестването се изнасят на изток. Основен проблем в такива случаи е комуникацията и пренасянето на знания. В различните страни, презумпциите на разработчиците са различни и потенциално може да има големи разлики в прочита на един технически документ. Показаха ни, че със стройна организация, точни протоколи, множество координатори и редовни срещи проблемите се свеждат до минимум.

Нещо, което постоянно повтаряха по време на срещите е колко им е гот в компанията. Срещахме се с разни хора на различни позиции и всички това разправяха. Подразбира се, че ще го казват, но цялата атмосфера и по време на семинара, и по време на разходката из сградата, беше заредена страшно позитивно. Не мога да ви предам всичко, което видях и чух, но ще ви дам три примера: Всеки може да работи от вкъщи определен брой дни от седмицата. Също така може да няма определено бюро – системата е така направена, че където и да седнеш и се логнеш, получаваш твоите данни, пощата си и твоя си стационарен номер. Втория пример е, че няма пречки при майчинството. Една жена от мениджмънта ни разказа как при двете си бременности е отсъствала съответно 8 месеца и 3 години и след като се е върнала, и двата пъти е започнала от същата позиция и в рамките на няколко седмици е навлязла отново в работата. Третия е, че всеки си има карериен консултат, както и ментор в началото. Те ги напътстват в каква посока да се развиват, какви обучения да вземат и въобще какво да работят.

Успях да направя контакти с няколко човека от HR екипът им. Поговорихме си какви са ми плановете за следващите години и как могат да паснат в тяхната среда. Събрах доста информация за начина им на работа, бонусите, отговорностите и процеса. Също така се срещнах с някои кандидати за работа там и те ми разказаха по-подробно какво се търси и как протичат интервютата. След тези два дни смятам, че решенията ми за бъдещето станаха още по-сложни, защото видях, че имам много повече опции, отколкото си мислех.

Какво се случи през тези два дни, прочетете тук.