Glasuvam.org

Започвам с картата на секциите в чужбина, която поддържам от 13 години и 15 вота до сега. Всички предходни ще намерите на основната страница на проекта. Самата карта ще намерите тук. Повече за секциите ще прочетете в предходната ми статия заедно с още една карта показваща къде е машинният вот в чужбина. В по-ранна статия показах и разликата между отворените сега секции и предишни години.

Данните за картата събирам от заповедите на МВнР. Обикновено сам ги намирам и поставям на картата. В последните години седмица преди вота публикуват и таблица с адресите, а от предишния вот и карта. От там взимам по-точно местоположение и изменени адреси преди изборния ден. В последните три дни, например, има три секции със изменен адрес и още две, които бяха без адрес, но вече са със заповеди.

При публикуване на картата и при изменение на адресите уведомявам с индивидуални email-и всички абонирани за бюлетина на Glasuvam.org заедно със съвети за деня на гласуване. Преди и след това пускам също съобщения и новини, като например за процеса на заявления, промени в начина на гласуване и прочие. Към този момент има над 3100 абонирани за бюлетина. Анонимизираното разпределение от къде са се вижда на картата на заглавната страница на проекта.

В последните няколко години картата и проекта са с логото на Демократична България като част от усилията на Да, България в помощ на българите зад граница. На тези избори може да подкрепите кандидатите и програмата с номер 7 в бюлетината. Призовавам ви да разгледате профилите им, защото има не само прекрасни хора, кои и прекрасни истории, стратегии и опит зад тях. Както често казвам, сред тях ще намерите хората с план като контрапункт на хората със схема, за които съм писал премного до сега.

Новата карта на ЦИК

Буквално преди часове за пръв път ЦИК публикува карта на всички секции в страната и чужбина. Данните за чужбина съвпадат с тези от картата на МВнР, която ще спомена след малко. В България секциите имаха публикувани адреси до сега, но за пръв път ги виждам поставени на картата за цялата страна. Опитах се да го направя преди години, но се отказах след като поне една четвърт не успях да открия. Например „старото читалище“ в някое село, както често се случва.

Към този момент картата показва местата и секциите, както и броят гласоподаватели в тях. Разрових се в кода и данните, които зарежда страницата и има функционалност за показване на активност, резултати, PDF-и и видео. Към този момент са изключени, но предполагам, че в деня на изборите ще публикуват текущи данни, а след това може би резултати и излъчване на живо от преброяването. Надявам се да е така и за тази цел да е предвиден кода в страницата.

Картата ще намерите с банер на страницата на ЦИК или направо през този линк. С филтрите може да изберете секциите в чужбина или за цяла България или за определена област. Може също да покажете обобщена информация по РИК или държави.

Картата на София

Столична община публикува портал вече няколко вота подред с цялата нужна информация за изборите. Там ще намерите гео портал и карта на всички секции. В допълнение на информацията, която ЦИК публикува днес, картата на Столична община показва и районът, в който гласуват в дадената секция, както и дали е достъпна за инвалиди. Тук виждате, например, една секция в Лозенец.

За съжаление, не мога да показа на картата в коя секция би следвало да гласува Пеевски, защото както BIRD писаха преди четири години, според ГРАО той няма право да бъде поместен в никой изборен списък. Защо не отговаря на условията да гласува, а се кандидатира и е бил депутат междувременно, ЦИК отказва да отговори или провери.

Картата на Външно

Министерство на Външните Работи публикува втори вот подред карта на секциите в чужбина. Заедно с това предоставя и таблица с адресите на секциите на български и английски. В предишни години тези адреси се събираха от общото усилие на доброволци и сверяваха със заповедите публикувани от МВнР. Последните са сканирани, отделни документи и беше много трудоемко да се извлече някаква информация.

Картата им е обикновена Google Maps карта, но с последните промени в приложението им позволява да я добавите като слой на картата, която много използват за навигация. Така за някои може да е по-удобно да намерят секциите. Не работи обаче с Apple Maps, но тогава се отваря като страница.

Бонус – карта на активните българи в чужбина

След всеки вот използвам анонимизираните данни, които платформата на Glasuvam.org събира, за да направя анализ за движението на българи в чужбина. Не пазя лична информация за хора, макар тя да е достъпна в изборните списъци, а само хешове на публичните записи от заявленията за гласуване. На тяхна база мога да направя оценка за това как някои българи са се местили по света приемайки, че заявлението им за гласуване отчита пребиваване. Разбира се, част от тях може да са само на почивка и да има съвпадение на имената.

Повече за методологията как изчиствам тези и други проблеми съм описал в статията за първата карта, която направих преди 10 години. За последно публикувах карта след изборите през 2021-та. Направих анализа и след изборите през 2024-та, но не я бях публикувал до сега. Може да я намерите на този линк. Препоръчвам първо да прочетете предходните статии с разясненията, за да я разберете.

Доколкото картата умишлено не предоставя възможност за проследяване на отделни хора, тя дава обща картинка за движението на миграцията ни. Например кои градове биват напускани от хора и в кои има прираст. Разбира се, това далеч не е представително и съм го описал подробно в миналото. Картата има за цел колкото да предостави обща картина, колкото и да има естетическа стойност, поне в моите очи.

Показва също какво е възможно да бъде постигнато с данните публикувани от избирателните списъци, особено тези в България, ако някой наистина се заеме. Призовавах доста години наред да се спре с публикуването им и да се премине към проверка през защитена услуга подобна на тази, която има при ГРАО. За съжаление, това не се случи.

Бонус – карта на купения вот

В последния месец сме свидетели на поток от информация за заловени купувачи на гласове. Всички бяхме учудени как МВР си върши работата, когато „отгоре“ не ги карат „да се приберат“. Всички искаме същото да се случи и с прокуратурата, които сега всячески опъват чадър над добре познатите изборни схеми.

Снощи ми дадоха идея, че ще помогне всички тези случаи да се сложат на карта. Успях набързо да събера информацията и да направя такава. С нея не претендирам за изчерпателност, но по публична информация ще намерите схемите с около 80% от събрания милион евро за купен вот, който беше обявен тези дни.

През октомври писах, че към онзи момент едва 0.78% от подадените заявления са подадени през интернет. През първите четири месеца на 2024-та процентът вече скача на 1.84% или 859 от 46576 заявления. Това все още е много малко в сравнение с двете посещения на банков клон, който остава по-удобен за доста хора.

Колко карти се издават годишно?

В получените данни от НЗОК забелязах нещо любопитно, което засегнах миналия път. Има доста повече издадени наново карти, отколкото подновени. Причината за това е изглежда е, че много хора се сещат да ги подновят едва след като са изтекли и тогава вече се броят за нова карта, а не за обновяване, тъй като няма активна през това време. Припомням, че според наредбата на НЗОК, карта може да се обнови само месец преди да изтече и това трябва да бъде направено изрично.

Все пак, ако сравним активните карти от началото на 2023-та до сега, ще видим, че техният брой е по-малко от 165 хиляди. В това изчисление приемам, че всички карти изтичат след една година, което не е така при картите за деца и пенсионери. Нямам данни за тях, но би било логично да приемем, че по-малко от 160 хиляди карти е нужно да бъдат обновени всяка година съдейки по данните в последните години.

Справката на НЗОК показа, че през 2022-ра са издадени малко над 136419 карти. През 2023-та обаче са издали 163102 карти. През първите месеци на 2024-та са издадени идентичен брой карти спрямо същия период на 2024-та. Това може да означава, че общия брой българи искащи европейска здравна карта расте и догодина ще са още повече желаещите да обновяват картата си.

Все пак плащаме и то на една конкретна фирма

Тук идва въпросът кой прави това. Когато исках справката от НЗОК забелязах, че са пуснали обществена поръчка през май за фирма, която да приема заявленията, да издава картата и да я изпраща. Също да поддържа разпространителна мрежа, която до сега е ставала в партньорство с банки. Припомням, че ЕЗОК е безплатна за нас като застраховани, но на практика пак плащаме през бюджета на здравната каса.

Въпросната поръчка от май ще намерите на портала и не е успешна. НЗОК иска някой да издаде 160 хиляди карти за една година при цена от 2.2 лв. на карта. В тази цена се включва всичко – обработване на заявления, мрежа за разпространяване, издаване и изпращане. Общата цена така излиза на 352 хиляди лева. Има една оферта и тя е с 220% по-скъпа – 4.8 лв. на карта.

Офертата е на единствената фирма, която е кандидатствала и печелила пръчките до сега. Макар банките, където се подават заявения, а и навярно куриерите фирми и печатницата на картите да са били сменяни, фирмата печелеща поръчката е същата в последните поне десет години. Тя изглежда би трябвало организира и координира издаването между НЗОК, печатницата и банките. Според публичната информация това е единствения тип обществени поръчки, които взима в този период. Пише, че се занимава със софтуер и други услуги според дружествения договор, но не открих друга информация, сайт или нещо подобно даващо сведения за друга дейност.

Допълнение: Печатницата всъщност е една и съща през повечето време и е същата, която печата скандално скъпите стикери за ГТП. Собственост е на депутата от БСП Петър Кънев, който лобира успешно срещу премахването на този и други стикери водещи до разходи в порядъка на милиони за обществото.

В запитването си до НЗОК поисках отговор какво ще правят при условие, че сегашният им договор изтича на 30-ти юни. Седмица след въпросът ми и ден преди да ми отговорят са публикували нова обществена поръчка. Този път е с оценка 2.3 млн. лв., срок от три години и цена за една карта от 4.8 лв. Така остава оценката, че на година ще се вадят средно по 160 хиляди карти. Т.е. това, което фирмата изпълнител до сега е искала, но заключвайки цената за една година. Срокът за подаване на оферти е днес в полунощ и няма публикувани такива.

Интересно е развитието до сега на цената на тези карти. През 2014-та цената е била 2.37 лв и срокът е бил за три години. При преподписването през 2017 цената става 2.4 лв. и срокът е отново три години. Същите условия се запазват и през 2020-та. През 2023-та обаче срокът се намалява на година и цената спада на 2.2 лв. на карта. През целият период бюджетът на поръчката се изчислява при индикативни 160 хиляди карти на година и се заплаща само това, което е издадено. Договорът се прекратява докато свърши срокът или бюджета.

Всъщност, ако отворим стария портал за обществени поръчки и прегледаме тези от влизането ни в ЕС до сега, виждаме поръчките от 2007-ма, 2008-ма, 2011-та прекратена и успешна и 2012-та. През 2011-та за година изпълнителя е друг. Преди това обаче същата фирма и още една подават оферти и са отстранени. Сегашният изпълнител е единственият приет, но НЗОК решава тогава, че ще прекрати поръчката поради липсата на конкурентни оферти. Това явно не е пречка в последните 10 години за новото ръководство на касата. Преди и след 2011-та година изпълнителят е един и същ.

Не знам с какви причини НЗОК са решили да увеличат разхода по това издаване над два пъти. Несъмнено изискванията не са просто, особено предвид сроковете за издаване и сверяването с НЗОК. От друга страната дори инфлацията не може да обоснове такъв скок в цената. Във всеки случай освен, ако няма допълнителни уговорки и анекси, за които не знаем, в последните две седмици в един от най-натоварените месеци не се издават карти. Факт е, че само една фирма е подавала винаги оферти и е избирана, което буди притеснение как се е провеждала процедурата до сега. Предполагам, че до края на седмицата ще разберем дали издаването на ЕЗОК ще продължи въобще или НЗОК ще бъдат длъжни да издават на всеки по пощата отделен документ-заместител на картата.

Сега най-накрая успях да оформя всички карти. Включил съм 6-те най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора. Картите показват 5 аспекта от сградите им – етаж, собственост, предзназначение, застроена площ и година на последната заповед за одобрение.

Данните

Данните взех от кадастъра. Имат geo сървър със свободен достъп, който лесно може да се интегрира в други решения за картография. Първоначално изпозвах скритове да свалям данни и да ги обръщам в GeoJson, но после направо минах към MapBox където просто можех да вкарам данните. По принцип използвам Carto за визуализация на географски данни, но MapBox има друго приложение и е много по-мощен в стилизиране на толкова големи масиви от информация. Както почти всички, използват данните на Openstreetmap, сред които се намира и тези за сградите. Можех да използвам и тях, но се различават доста от тези на кадастъра, а и нямат нужната ми мета информация като собственост и дата на решението.

С тези данни има някои недостатъци. Заради всеизвестните неурециди някои сгради не са вписани в регистъра, има грешна или стара информация, доста не са класифицирани въобще по търсените критерии. Всъщност, гледайки цяла България има все още дупки. Въпреки това има възможност да се види почти всичко в града в интересни детайли.

Данните не показват отделни апартаменти, етажи или лични данни за собствениците, а само отделно стоящи сгради и обща информация. Някои от тях са прилепени, като панелните блокове. В очертанията, които разглеждам за София, се виждат 244 хиляди сгради. Пловдив – 68.5 хиляди, Бургас – 34.4 хил., Варна – 88.4 хил., Загора – 23.4 хил. и Русе – 42.7 хил. Всички може да свалите в отворен и изчистен формат тук.

Легенда

Аспектите, които разглеждам отново зависят от наличната мета информация. Разделението по цветове и групи не произтича от която и да е номенклатура или установен принцип. Търсех нещо, което естетически изглежда добре.

Затова и няма легенда и описание на самите карти. Заех идеята от интернет магазини, които продават картини изработени от очертанията на улиците на световни метрополиси взети от Openstreetmap. Подобно на анимирана ми картата за българчетата родени в чужбина целта не е да показва един отделен елемент, а впечатление за цялата картина наедно. Естетика, а не просто графика

Все пак, за любопитните изработих отделно легенда. Натиснете снимката за по-голям размер.

Картите

Тук съм изброил всички карти. Всяка има два варианта – градът и околността и само вътрешната му част. Отново, натиснете снимките, за да ги видите в пълен размер.

София

Пловдив

Бургас

Варна

Стара Загора

Русе

Резолюцията на тези карти са достатъчно големи, за да се отпечатат. Може да ги използвате свободно за лични цели. Ако все пак някой реши да ги отпечата и сложи в рамка, ще се радвам да ми изпратите снимка какъв е крайният резултат.

Интересен момент от тези карти е, че данните са публично достъпни, но всъщност доста рядко използвани. Извън строго специфичната цел, за която се поддържа кадастъра, намерих твърде малко примери за използването им. Един такъв е инструментът на GIS София, който налага няколко различни слоя и ползволява разглеждане в дълбочина на различни аспекти от столицата.

Един основен проблем в използването им е размерът и сложността на този тип данни. Дори проста таблица с местоположението на автобусите в Бургас е с мащаби значително над възможностите на журналист или ентусиаст работещ с данни. Затова важна стъпка в прозрачността и отворените данни е и достъпността им. Не само трябва да са налични, добре документирани и с високо качество – неща, с които все още България има сериозни проблеми – но и трябва да са са лесни за използване. Това може да стане през формата, с инструменти или интерфейси, които лесно ги филтрират или директно могат да се използват в други инструменти като GIS платформи, както направих в случая.

Подробности как се гласува и какво имате нужда за референдума описах по-рано. Накратко: всеки може да гласува с валидна лична карта или паспорт независимо дали се е регистрирал предварително. Повече подробности за референдума и защо е важен за всички българи в чужбина ще намерите на сайта на Гласувай без граници, както и страницата във Facebook. Още една карта на секциите направена от Димитър Иванов ще намерите тук. Ще се радвам да отговоря и на всякакви въпроси в коментарите.

Виж картата в нов прозорец.

Както на предишните избори, направих няколко карти показващи покритието на секциите. В зелено виждате регионите, в които българи ще им трябват максимум час и половина път, за да стигнат до близка секция на референдума. По-тъмно зеления цвят означава, че имат повече секции, от които да избират.

Картите показват отново колко много българи нямат физическа възможност да отидат до секциите в деня на едни или други избори. Това показва отново нуждата от електронно гласуване, за да бъдат включени повече наши сънародници в чужбина в изборния процес.

Европа:

САЩ:

Африка:

Австралия:

Тук съм сравнил покритието на секциите от този референдум спрямо парламентарните избори миналата година. В червено са регионите, в които българи няма да имат възможност да гласуват този път.

Европа:

САЩ:

Ако не сте забелязали до сега, обичам картите като тип визуализация. Показват в пространството изключително сложна информация, а в ръцете на добър дизайнер може да се превърнат дори в изкуство. Именно затова направих инструмента за анализ на изборите. Целта му беше да сравняваме по общини резултатите както от различни вотове, така и с данни от НСИ и Министерството на финансите.

Покрай изборите обаче бързо разбрах, че имаме нужда от още по-детайлни карти – по градове и села. Това стана още по-очевидно, когато отворих данните за разрешителните за сеч, където всичко е кодирано по землища. Възможно е да се покажат данните като точки с координатите на селищата, но това рядко изглежда добре или е полезно. Проблемът е, че е изключително трудно да се открият административните граници в България. Картата на общините я изведох от OpenStreetMap. Агенцията по геодезия, която поддържа кадастъра, публикува някакви карти, но са неизползваеми в този си вид. Затова преди време се захванах и събирайки информация от различни източници съставих карта на всички землища в България. Актуална е към януари 2015 и може да я свалите свободно от Github, където е документирана.

Картата е в geojson формат и съдържа 4626 землища. Очертанията им не съвпадат с реалните, а са доста точно приближение – до 100-130 метра. Опростих геометрията и ограничих точността на координатите, за да намаля размера на файла. Сега е около 2Mb, което позволява да се използва в интерактивни карти. Всяко землище има кода на населеното място по ЕКАТТЕ. Някои от землищата имат и списък със селища, които са на територията им, защото нямат собствени землища. В България има около 600 такива, три от които са градове.

Приложения

Отново в Github ще намерите и таблица с ЕКАТТЕ кодовете, имената на населените места, кода на общината, площта на землището им и населението към декември 2013. Някои селища нямат площ на землището или население. На картата в лилаво се вижда разпределението на населението из страната. На втората карта в червено пък се виждат разрешението количества дървесина за сеч между април 2011 и декември 2014.

Разпределение на населението в страната

Разрешителни за сеч по землища

Следващите три примера са от парламентарните избори през 2014-та. Първата карта показва къде най-много са били дописвани гласоподаватели като процент от всички в списъка. Дясната карта показва същите данни, но на общинско ниво. За община Аврен 22% от имената в списъците са дописани. Ако разделим обаче на селища, виждаме, че в самия Аврен нивото е ниско, а в околните села то стига до 75%. Следващите карти показва избирателната активност и къде има най-много зачетени бюлетини (между 60 и 100%).

Гласоподаватели дописани в списъците – по селища и по общини

Избирателна активност – НС 2014

Най-много зачетени бюлетини – НС 2014

Умишлено не съм сложил легенда на тези карти – целта им е визуално да сравните точността на представената информация. При такава степен на детайлност, цифрите за конкретните селища не са от такова съществено значение. Най-често се търси концентрация на събития тип heatmap или сравнение на селски и градски региони. При визуализация на данни свързани с населението като избори и статистика на НСИ ще е полезно да се слагат различни стойности на прозрачност в съответствие с населението на региона. Така ще изпъкват регионите с най-голямо значение за общия резултат – нещо, което сега не виждаме. Ще го видите в тази карта на NYT. В зависимост от данните, трябва да се избира правилно групиране за цветовете. Аз предпочитам равните интервали. При прозрачността обаче трябва log, защото населението на София ще изтрие всички останали селища от картата с минимална прозрачност.

Ограничения

Най-важното, което трябва да знаете за тази карта е, че тя не представя точно границите на населените места, а доста точно приближение. Затова не е подходяща за преценка дали една точка е в границите на землище или не. Всъщност, списъкът на „включени селища“ към някои землища е направена точно така – взех координатите на населените места и проверих в кой полигон се намират. Ако обаче точката е била твърде близо до границата, може да се окаже, че селището е приписано на съседното землище. Използвах този алгоритъм, но ни трябват много по-точни граници, за да направим коректна справка. Тъй като обаче селата са малки, не мисля, че това ще има отражение към визуализациите. Не трябва обаче да се забравя, че при показване на данни, трябва да се събират стойностите за всички селища в едно землище.

Картата показва състояние към началото на тази година, така че може да има проблеми при показване на по-стари данни, където населените места имат различни имена или сега са закрити. Не открих информация за промяна на самите землища в последните десетилетия. По-скоро има промяна в това кои селища влизат в тях. Затова ще се опитам в бъдеще да добавя списък с всички ЕКАТТЕ кодове, които влизат или са влизали в тях.

На картите горе ще забележите бели петна. Това не са липсващи землища, а грешки при напасването на данните. Резултатите от избори 2014-та на ЦИК, например, имат кодове за населеното място на всяка секция. Някои от тях обаче не съвпадат с кодовете на землищата. Нямах време да проверя защо това е така и направих само няколко бързи примера. В Github обаче ще обновя картата, ако открия грешки. Ако някой иска да помогне с добавянето на кодове към землищата или поправянето им, може да го направи директно там.

Другo, което се вижда на примерните снимки тук е, че има леки процепи между землищата. Това не са празни пространства между самите граници, а козметичен дефект заради закръглянето на координатите при намаляване на полигоните в geojson.io. Всъщност, наистина има няколко празни места на картите, но са едва забележими. Причината за тях е опростяването на геометрията, което направих с mapshaper. Има две решения на този проблем. Първото е да се добавят граници (border,stroke) с широчина един пиксел и същия цвят като полигона. Така землищата се припокриват незабележимо и запълват дупките. Второто решение е да се слеят полигоните с еднакъв цвят с помощта на mapshaper, след това да се съберат пак в един файл. Това ще намали размера наполовина. Добре ще е обаче да се мине отново файла с mapshaper, за да се опрости геометрията (90%, например) и да се махнат белите петна. Така визуализацията може да се намали до 30-200Kb. Всичко това може да се направи динамично на сайта или с node на сървъра.

Това не е решение

Аналогично на останалите данни, които съм отварял, това тук е само временно решение. Кадастъра трябва да публикува землищата в отворен формат и актуални към всяка промяна настъпила с решение на МС. Данните ще са под 1Gb zip-нати за последните 100 г. Ако го направят по-умно с версиониране, ще е дори не повече от 100-200 Mb. Същото важи за границите на общините и областите. Друга важна мярка е унифициране на наименованията на населените места в регистрите. Странно е, че всички институции публикуват справки в съвсем различен формат. Някои използват стари имена, други дори да посочват ЕКАТТЕ, слагат грешни кодове. Пълен хаос.

Тези карти сами по себе си не са информация, която може да анализираме, но са от критично значение, когато искаме да осмислим данните на институциите. Показателен пример е сравнението между дописаните избиратели по общини и селища в Аврен. Трябва да може да захранваме лесно цифрите от справки от институциите, а не да се пишат конвертори всеки път, както правя аз. Примерът горе с изборите показва колко проблеми създава това. От тази карта може да се изваждат и определени региони – област или община, когато искаме да покажем разбивка на информация на местно ниво. Пример би било колко от бюджета отива за училища, здраве и ремонти в главния град и селата.

Базите данни на кадастъра са защитени тъй като по закон се плаща такса за справки. Това се отнася до конкретни имоти, собствениците им и скиците им. Не може да важи за публична информация като административната карта на държавата. Не може да крият къде точно минават границите на държавата, областите, общините и землищата. Всъщност, тази информация може да се намери на сайта им, но те твърдят, че е защитена. Картата, която споделям тук, не съдържа нито една цифра от границите предоставени публично на сайта на кадастъра.

Днес стана ясно, че Google най-накрая са разплели легалните спънки свързани с услугата си Street View за България. Чрез нея може буквално да се разхождате по улиците на даден град или да разглеждате забележителности от компютъра си. За целта в градовете обикалят специални коли снабдени с 360 градусови камери. Те правят множество снимки на всеки няколко метра, сглобяват снимките и съставят виртуална картина на всичко по пътя си. Така може не само да се ориентирате по картата, но и да видите точната сграда, която ви трябва.

Ето, например, тук е офиса, в който работя (хванете снимката и я раздвижете наляво-надясно):

Може да разглежате и места преди да ги посетите. Така, когато отидох с жена ми на почивка в Болоня, първо погледнах точно къде е хотелът и как изглежда отвън:

Има голям потенциал както за туризма, така и за бизнеса. Технологията предлага допълнителна възможност за реклама, тъй като близките магазини се отбелязват направо на снимките – с оферти, оценка, коментари и прочие. Освен коли, Google са качили камери и на колелета, колички и други превозни средства. Това позволява заснемането както на пешеходни зони, така и на закрити пространства. Така се разкрива още една прекрасна възможност – триизмесно заснемане на заведение или магазин и поместването му в Google Maps. Това става с помощта на фотографи-партньори на Google. Извън щатите за сега май няма такива, но знам, че в България има фотографи с нужните джаджи и умения да го направят. Остава да има търсене на услугата и някой да навие Google.

До сега Street View не беше достъпен за градове в България основно поради въпросът за личната неприкосновеност. Такива проблеми има в доста страни и най-вече в Германия. Google успя да се пребори обаче и както виждате горе, показват снимки от доста места. През 2009-та засякох кола на Google, която снимаше около университета в Darmstadt. Вдясно на снимката ще видите, че е от по-ранен модел. Проектът им тогава се провали, защото стана ясно, че освен снимки, са събирали и информация за близките безжични мрежи. Резултатът беше, че се наложи да заснемат всичко наново, но и най-вече, че се наложи практиката ще замъгляват лица, регистрационни табели и някои сгради. Това ще стане и у нас, така че няма нужда да се притеснявате, че ще ви припознаят на картата.

Макар на сайта на Google Street View да не е указано още, изглежда те ще обиколят около 60 града и курорта в България. Ако успеете да засечете колите с характерните им фотографски кули, може да се позабавлявате. Може да се приготвите от сега и през следващите месеци да поставите реклама, странна фигура или каквато и да е шега, която да бъде „овековечена“. Има вече интернет мания за събиране на забавни и странни находки на тези камери. Ще е интересно какво ще открием в България.

Ако искате да видите стари снимки от живота и улиците на страната ни, препоръчвам сайта Изгубената България.

Информацията за навлизането на Street View в България е на Дневник.

Последната ми мания се казва crowdsоurcing. Най-краткото определение се съдържа в превода му – събиране на информация от масите. Идеята е, че когато десетки и стотици хора подават сигнали, събират информация и я предоставят на общността, то могат да се постигнат дори по-добри резултати, отколкото с голяма администрация, бюджет и специалисти. Крайната цел е да се съберат данни, които да предоставят по-добър поглед на ситуацията.

В този контекст са проектите ми Lipsva.com, Crime.bg и FairElections.eu. Последния го направих за Института за развитие на публичната среда за изборите през октомври. Той ви дава възможност да подавате сигнали за измами и нарушения в изборната кампания или в изборния ден. След статиите ми за трите проекта, както и тази за използването на картографиране в социалните кампании, ми писаха няколко човека с подобни идеи. Няма да ги описвам, защото вероятно ще искат сами да ги осъществят, но общото между тях беше, че използват crowdsourcing, за да хвърлят светлина върху различни проблеми. В мейлите, които получих, ми предлагаха аз да направя техническата част, както със сайта за изборите, а някой друг да модерира. Тъй като нямам време да започна още проекти, реших да споделя още веднъж как всеки може бързо и лесно да започне такъв сайт. Погледнете и статията ми в BrainstormMonk по въпроса.

Въпреки, че всяка платформа може да бъде използвана за целта (Lipsva, например, се базира на WordPress), намирам Ushahidi за най-удобна. Тя е изградена целево за такива проекти и предлага доста добавки и характерни функции. Друг плюс е, че може лесно да я инсталирате на сайта си и адаптирате към нуждите си. Ако обаче нямате опит в web програмирането, то тогава може да използвате Crowdmap. Това е услуга базирана на Ushahidi, която позволява множество проекти да се създават паралелно. Бих го оприличил на блоговете хоствани при WordPress.com. Регистрацията и конфигурацията е нарочно опростена и получавате домейн от рода на вашата_карта.crowdmap.com. Така всеки може изключително лесно да започне свой crowdsourcing проект. Гледам да помагам на платформата Ushahidi като връщам в оригиналния код поправките, които правя в картата на престъпността. Едно от допълненията е пълен превод на български и затова може да използвате Crowdmap на нашия си език. Друго предимство е, че има доста вариации на външния вид, които може да избирате. Не съм сигурен до колко може да ги променяте и адаптирате, но все пак платформата е направена за бързо започване на проекти. Всички Ushahidi системи позволяват лесното изкарване на сигналите от системата в CSV формат, за да бъдат вкарвани в други инсталации или да се анализират в Excel.

Техническата част на този тип проекти обаче не е трудната част. Има две основни предизвикателства – събирането на сигнали и ефектът от тях. Трудността при първото е в липсата на доверие и инициативност в България. Обикновения човек няма доверие, че като даде информация ще има ефект, че няма да се използва срещу него или ще се злоупотреби по друг начин. Липсата на инициативност пък се изразява в това, че смятаме този тип неща за работа на „някой“ от управлението, но не и на самите. Промяната на този начин на мислене е отнела доста време в други държави. Обикновено този тип неща имат нужда от натрупване на критична маса от хора, преди да видим забележимо желание за участие и внимание към този тип кампании. Един друг проблем е техническата грамотност и достъпа до интернет. Тъй като сигнали могат да се подават през формуляр, възможно е някои хора да се затруднят със сайта. Платформата предлага подаване на сигнали чрез email, но това пак може да е недостатъчно, защото най-често се сещаме за тези неща докато сме на път. Ето тук съм описал едно решение, което позволява почти безплатно да се получават SMS-и направо в платформата. Кратките съобщения са много естествен начин за подпомагане на инициативи в България. В този случай SMS-ите ще са на стандартна цена и информацията в тях ще е важна, а не някакво дарение. Струва ми се, че с въвеждането на такива номера, на хората ще им е много по-лесно и удобно да участват, което ще ги стимулира.

Второто предизвикателство е ефектът от сигналите. Най-често този ефект се изразява в реакция на официални институции и някакви конкретни мерки. В други случаи обаче, като при Регистъра за безследно изчезнали, очакваният ефект е върху самите хора и обикновено цели информираност, бдителност и взимане на по-разумни решения. Когато има достатъчно видимост на един такъв проект, данни в него, изводи и информационни кампании, влиянието върху хората най-често е налице. Проблемът е когато очакваме нещо от институциите. Мисленето на типичния чиновник и политик, не само у нас, но и по целия свят, трудно смила идеята за гражданска инициатива, която знае повече от него и с тези обективни данни го натиска да направи нещо. Това важи с пълна сила за crowdsourcing проектите. Като добавим липсата на разбиране какво са – и дори агресията спрямо – социалните мрежи и как хората се обединяват там с някаква цел, нещата стават по-сложни. За да има ефект, тук трябва отново значителен медиен интерес и участие в проекта, като се използват събраните данни и изводи за основен аргумент. В крайна сметка обаче повечето неща опират до политика и дори да се постигне някакво решение, без постоянно внимание и натиск нищо няма да се получи. Точно малкото успехи в този тип начинания обезверяват доста и пречат в първото предизвикателство – събирането на данни. Така се получава затворен кръг, в който е трудно да докажеш както на хората, така и на институциите, че инициативата е полезна.

Въпреки тези сериозни предизвикателства, смятам, че crowdsourcing-а има сериозни шансове за успех. Правилото е, че максимум един от десет такива проекта успяват да направят нещо. В случая, ако един успее, вярвам, че ще породи интерес и към останалите. Важното е да има постоянство и добра концепция.

Ако имате идея за такъв crowdsourcing проект, може лесно да го направите с Crowdmap. Ако концепцията ви не е още завършена, нямате време да я изпълните или търсите сътрудници, може да я опишете в блога BrainstormMonk. Там събирам идеи и хора, които искат да ги осъществят, като всеки може да споделя и обсъжда.

„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара

Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.

Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.

В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*.

Когато предложих идеята за нещо такова в България като кауза на Капитал, от Програма „Достъп до информация“ са отговорили, че на този етап се борим въобще да дадат някакви данни, пък какво остава да пуснат голяма част от тях ей така в мрежата. За жалост са прави за нежеланието и мудността на администрацията, но има няколко светлинки в тунела. Първата от тях откриваме точно в Капитал, където комбинират данни от НСИ, за да покажат разпределението и растежа на заплатите по градове, както и такива от БНБ за увеличаването на лошите кредити в последно време. За целта, използват един уникален инструмент – GapMinder, на сайта на който ще намерите подобни данни в световен мащаб. Подобна информация показах и аз, но за смъртността и сърдечно-съдовите заболявания.

Друг пробив в посока отворени данни е успешната акция за публикуване на разпечатките от гласуванията на депутатите. Законът беше обнародван наскоро и сега очакваме първите документи. Тази информация може да се използва например, за да се сравнят публичните изказвания на депутати и предизборните им речи с реалните им действия. Друг проект, който започнах наскоро, е регистър на безследно изчезналите в България. В него с времето може да се събере информация за това къде, какви хора и с каква честота изчезват. В едно от предложенията, които получих, имаше идея тези данни да се сравнят с общата престъпност в региона. За жалост, събирането на такава информация е изключително трудно дори и с полицейските бюлетини. Затова след заявеният от говорителя на МВР интерес към проекта ми се надявам всичко това да се публикува в отворен формат, за да може да се анализира свободно.

Ползата от отворените данни е описана много добре в The Guardian от Симон Роджърс. Там той посочва един нов тип журналистика – този на данните, където хората в медиите ще се гмуркат в море от свободни документи, ще ги анализират и ще вадят пикантни подробности около резултати и провали на стратегии. В социалните мрежи хората пък ще могат да комбинират и визуализират информацията така, че да обяснят на другите по-добре различни процеси и проблеми.

Ако си мислите, че това бъдеще е още далеч, помислете пак! В същата статия се говори за плановете на британското правителство да „освободи“ огромни масиви от публични данни по начина, за който говорих горе. В щатите пък, Обама в слизането си на власт създаде портала Data.gov, където вече десетки хиляди правят анализ за правителството на добра воля и вадят изводи на базата на отворени данни. И в момента виждаме хиляди „иконографики“, които визуално ни обясняват сложни данни за икономическата криза, разливът от петрол или климатичните промени. Тези данни са и от голяма полза най-вече на бизнеса, защото помагат за планиране, предвидимост на разходите и намиране на нови ниши в пазара. Други уникални примери може да видите под статията ми.

Инструментите са налице. Липсват данните.

В един друг цитат, приятелят ни Че казва „Революцията не е ябълка, която пада когато узрее. Ти трябва да я накараш да падне.“ В този смисъл не мисля, че трябва да изчакаме моментът да узрее, за да поискаме отворени данни. Тези решения се взимат от хора на горните етажи и с подходящи аргументи и софтуер, може да се заобиколи неефективността на администрацията под тях. Същността е да им покажем, че отваряне на данните не означава, че разкриват грешките си, а че дават възможност на всички да помогнат с решението. Ако не го сторим, както ние – гражданите, така и самите управляващи ще трябва още дълго да се борят с дребни чиновници за всяко парче информация.

Следва лекцията на Тим Бърнърс-Лий за годината, през която данните станаха отворени по цял свят. Той дава прекрасни примери за важността на отворените данни и нуждата правителствата да го осъзнаят. Втората лекция е на Ханс Розлинг – човекът зад GapMinder, който разбива представите ни за разпределението бедността, СПИН и детската смъртност по света. Поселеният пример, който искам да ви дам, идва от Тед Дейвънхол, който показва че здравето ни зависи от това къде живеем като комбинира данни за индустриални комплекси, замърсяване и прочие.

* :XML е формат, които предава данните в структуриран вид, подходящ за четене от компютър. RDF се базира на XML, но включва и семантична информация – такава, че компютъра да разбере какво всъщност чете и сам да може да намери връзка с други бази данни. RDF е един от езиците, който стои в основата на третото поколение интернет.

Благодаря на Радо, че във Facebook ме насочи към статията на The Guardian.