В Kaufhof във Франкфурт може да се намерят две български вина – „Цар Самуил“ и „Ничия земя“. Когато отидох да ги купя като подарък, първото беше свършило, а второто беше сложено в секцията за гръцки вина. Попитах защо и ми казаха, че някой клиент го е сложил там погрешка. Не стана ясно обаче защо всичките 6 бутилки бяха подредени там.

Тези два образа видях в метрото във Франкфурт. Когато пуснах снимката в Twitter, един от първите коментари беше, че виждате ли – немците са много отворени като мислене и това никога не можеш да го видиш в България. В действителност – нещо, което не се вижда на тази снимка – тези двамата правеха реклама на един кабелен оператор и носеха големи сърца с логото му.

Кофти спомен от задръстванията на самолетния трафик през декември. Това е едно от многото „палаткови лагери“ на летище Франкфурт към края на миналата година. Когато го снимах беше празен, тъй като хората се разхождат през деня, а и кризата вече минаваше.

Най-накрая си взех книжка на стоте обекта. Сетих се в Смолян като ходих на планетариума, но нямаха. Тази я взех от църквата в Добърско, която определено ви препоръчвам да видите.

Това може да се види на летище София точно след като минете проверката. Въпреки, че във фейса отбелязаха, че е крадена, това все пак е добър опит за информиране на обществеността за проблема. Казвам опит, защото май няма много успех. Поне не съм чул за сайта и за кампанията, а и не познавам някой да ги знае. Скоро ще пиша за нея по-подробно. Ето го сайта им тук.

Това е реклама на новите електронни услуги за гражданите в Германия. В последните години доста развиха електронното правителство – издаване на документи, подаване на декларации, вадене на свидетелства и прочие. От догодина подаването на данъчни декларации ще става изцяло през интернет. Дори разпратиха на всички писмо с бланка за последната им хартиена декларация и указания как да го правят вече online.

Винаги на път за Германия взимам големи количества сирене и кашкавал. Нашето си е наше. Това тук обаче го избрах изключително и само заради опаковката. Не знам какво е на вкус – не съм го пробвал, но чисто графично просто ме шашна. Производителят очевидно е имал достатъчна визия да плати на добър графичен дизайнер да направи опаковката, а не както тези на останалите – все едно деца са правили апликации с крави и хълмчета. Страшно ми хареса използването на шрифта, соц-нотката и цветовата гама. Не съм маниак-графичен дизайнер, но след толкова време прекарано в нета, тези неща се забелязват.

Това е спирката, която често използвам сутрин, за да отида на работа. Снимах я през Декември, когато в Германия падна доста сняг – нещо нетипично точно за нашия регион.

Стена на къща в Банско.

Това е снимано в Банско около Нова Година. Стори ми се смешно какво пише на надписа (на снимката вляво) и това, което бяха окичили, надраскали и заковали на портата до него. Видях един остър разрив между това, което всъщност се прави и това, което пишем като правила или в случая – на камък.

Котка, която снимах пак в Добърско. Седеше си кротко в двора на църквата и се препичаше на слънце.

По-големи размери на снимките може да намерите на страницата ми във Flickr.