Натиснете снимката за пълен размер на графиката.

Резултатите

В този Google Docs документ ще намерите резултатите сортирани по брой нарушения, съотношение нарушения/подписи в списъците, подписи в списъците и ред на регистрация в ЦИК. Реших да не споделям оригиналните сигнали, защото в доста от тях има лична информация. Тук може да свалите таблицата и като Excel файл.

Вижда се ясно, че най-много сигнали има за Съюза на комунистите. Следва ги България без цензура, две националистически партии и Християндемократите. Коалиция за България има 3 сигнала. ГЕРБ – 1, а АБВ и ДПС – 0.

Важно е да се разбере

Важна подробност при тези резултати, че не мога да потвърдя или отхвърля нито един от тези сигнали. Попълнилите анкетата твърдят, че са открили ЕГН-то си в даден списък и че не са се подписвали сами. Целта тук е просто да измерим приблизителното разпределение на проблемите подписи.

Попълването на анкетата не е еквивалентно на жалба до Комисията за защита на личните данни. Това трябва да направите лично и става сравнително лесно. Важно е да знаем, че доказването на престъпление или административно нарушение ще е изключително трудно. Първото е отговорност на прокуратурата, а второто – на КЗЛД. Първо, трябва да се докаже извън всякакво съмнение, че подписът е фалшифициран. Второ, трябва да се докаже, че личните данни на даден човек са използвани без неговото съгласие. За целта вече се провеждат разпити. Защитата на партиите ще бъде, че законът не изисква от активистите им да искат лични карти и да потвърждават подписите. Ако това не проработи ще кажат, че те не са отговорни за действията на отделни активисти.

Спекулации с нарушенията

Във вторник пуснах предварителна справка от 87 сигнала. Споделих таблица подобна на горната във Facebook и в коментарите в този блог. В сряда сутринта научих, че Afera.bg са копирали таблицата ми, но са подменили цифрите добавяйки между 15 и 25 нарушения на ГЕРБ, РБ и АБВ. Париите от управляващата коалиция са непокътнати. Днес статията вече е свалена, но може да се намери в Google Cache. Сравнение на двете таблици ще намерите на стената ми във Facebook. Във връзка с тази публикация на Afera.bg, вчера ЦИК излезе със становище, което виждам, че са повторили днес:

По повод публикувани в медии данни за броя на граждани, заявили злоупотреба с лични данни от регистрирани за участие в изборите партии и коалиции, и свързаните с тези злоупотреби регистрирани партии и коалиции, Централната избирателна комисия уведомява, че такива данни не са предоставяни от Централната избирателна комисия.

Централната избирателна комисия не извършва подобно обобщаване и обявяване на данни, които са обект на проверка от други компетентни органи – Комисията за защита на личните данни и Прокуратурата на Република България.

Костинброд в нова опаковка

След като нещата се проточат, прокуратурата си измие ръцете, че не може да докаже престъпления, а КЗЛД обърне дефинициите както им е удобно този път, за нас ще остане само горчивият вкус на изметен под килима скандал. Получава се същото, както с Костинбродската печатница на миналите избори – не е ясно какво се е случило; обществена тайна е, че е стандартна практика и всички партии го правят; някой се е сетил да го осветли и използва като политически коз; става скандал, медиите наскачат като хиени и всички забравяме за какво са изборите реално.

Истината е, че таблицата и цифрите от анкетата нямат никакво значение. 180 сигнала за нарушения на база 132000 подписа предадени от париите е нищо. Проблемът не е в ЦИК или в работата на формуляра, както писах преди няколко дни. Проблемът не е в партиите, макар точно липсата на морал в лидерите на всяка една от тях да е довела пряко или косвено до фалшификациите. Проблемът е в начина на събиране на тези подписи и практиката на партиите в конкретния случай.

По-големият проблем обаче е, че въобще говорим за това. В последните месеци не съм чул една дума за работата на европарламента, за досегашната работа на евродепутатите или за новите кандидати. Изключение правят няколко муцуни, които коментираме не заради качествата им, а заради острата липса на такива и скандалите свързани с тях. Тези избори можеха да са спокойно за кмет или директор на тоалетна и нищо нямаше да се промени в обществения дебат или коментарите на медиите.

Някои обвиниха ЦИК за проблемите, други Информационно обслужване. Трети обявиха демократичния процес за компрометиран. Както винаги, истината е някъде между редовете. Проблемът не е във формулярчето или методологията на ЦИК, а в начина на работа на партиите и политическата ни система. Няма техническо решение, което да ги оправи, но явно има такива, които показват проблемите. Трябва обаче да разбираме какво виждаме.

Принципът на тостера

Ставате рано. Спи ви се. Искате просто едно кафе и бърза закуска. Натискате тостера и очаквате да изскочат филийки. Няма обаче нищо – нито светва, нито се обажда. Не ви се занимава с глупости и го изхвърляте, защото явно е счупен. Толкова просто устройство с едно копче и един резултат предполага просто обяснение.

Нещо подобно се случи с формуляра – поле за ЕГН, поле за код, натискаш бутона и очакваш да ти кажат коя партия е мамила обществото. ЦИК и политическата ни система обаче не са тостер, макар често да мирише на изгоряло. В практиката при работа с данни винаги има условности и грешки.

Трябва да се вгледаме по-добре. ЦИК задължава партиите да предоставят подписките в хартиен и електронен вид. Електронните таблици не правят валидация, а би трябвало да са само дигитално копие на хартиените. Някои партии са въвели в тях всички подписали, а други – само част. Някои явно сами са решили да въвеждат единици там, където липсват ЕГН-та. Някои са въвели един запис по няколко пъти.

Когато получи списъците, ЦИК ни дава достъп през прословутия формуляр до оригиналните записи от партиите – непроменени и непроверени. Защо? Защото, от една страна, само ГРАО има право да каже дали едно ЕГН е валидно и дали отговаря на реален човек. От друга страна, системата на ЦИК не може да потвърждава ЕГН-тата при въвеждане, защото в списъците има и чужденци, които се записват с личните си номера. Според мен, ЦИК не трябва да филтрира, защото така можем да се нарадваме на оригиналните списъци на партиите. Това явно доведе до интересна ситуация.

Дупки в стената

Проверката на списъците е пробив в стената от непрозрачност, но само толкова. Има все повече дупки напоследък – заседания, решения, стенограми, закони и прочие са в мрежата. Потокът от информация е голям и въпреки опитите ни да го организираме и осмислим, отново оставаме с тонове безсмислена информация и големи липси.

Една дупка в стената ни позволява да видим само толкова, колкото въпросната институция иска. Това може да е неволно заради недоглеждане или нарочно – за да скрият възможно най-много от работата си при симулиране на прозрачност. И в двата случая обаче се пораждат скандали. Липсата на достатъчно разяснения, метаданни, документация и пълна информация създава спекулации какво се крие зад непробитата част от метафоричната стена. Ефектът е точно обратен на желания – вместо въпросната институция да успокои страстите пускайки „малко прозрачност“, те показват колко кал има отдолу и колко малко знаем за системата.

Тук обаче и ние сме в грешка, защото не се информираме достатъчно. ЦИК пусна формуляра без да разясни методологията на събиране. Затова всички ние, аз включително, започнахме да попълваме липсите със спекулации. Същото важи за много други данни. Когато ЕСО пусна цифрите за производството, видяхме, че фотоволтиците „произвеждат“ 1Mw нощем. Интернет гръмна за ден. На следващия се оказа, че е било грешка в закръглянето и не сме получавали реалните измервания, а прогнози на базата на някаква формула. Това, че не познаваме законите, работата и задълженията на ЦИК си е чисто наш проблем.

Търсим доверие и решение

Истината е, че прозрачността води нито до загуба, нито до спечелване на доверие. В един демократичен процес, прозрачността дава възможност да разберем дали зад думите има дела и да ги подкрепим с цифри. Именно делата влияят на доверието, а не самата им публичност. Когато обаче липсват разяснения около данните или самите ние не сме наясно с нещата, следват спекулации, а от тях никой не печели. Инстинктът на чиновника и политика в България обаче води точно до това и срещу тези порядки трябва да се борим.

Новостта от вчера беше осветляването на още една обществена тайна. „Заетите“ ЕГН-та и фалшивите подписи в тези списъци ги има от години. В съда ще е изключително трудно да се докаже, че нечий подпис е фалшифициран. Затова се съмнявам, че прокуратурата ще се заеме със случая. Надявам се, че Комисията за защита на личните данни ще разгледа всички жалби и ще отсъди, че партиите са използвали информацията неправомерно. Глобите са между 10 и 100 хиляди лева. Надявам се да я наложат към всяка жалба, а не за всички веднъж. Затова има смисъл да проверите дали са използвали данните ви и да подадете жалба по надлежния ред.