Тези избори бяха ненормални. Казвам „бяха“, защото след обявяването на кадидатите всичко е на автопилот и нищо не се случва. И са по-ненормални от друг път – нямахме нормални дебати, платформи и дори заветните обещания, от които да се отметнат после. Изборният процес беше опорочен до безкрайност, а ЦИК нарушава закона също толкова често, колкото и партиите. Липсва всякаква приципност, отчетност и прозрачност в каквото и да е.

Този път не чухме и нищо за целите на кандидатите. Споровете се въртяха около злободневни дразки и нападки, изпълнителната власт и проблеми изцяло извън ресора на президентстото. Не стана дума нито за дипломатическите служби, нито реформата на съдебната власт. Последната особено трябваше да бъде в центъра на дискусиите, защото очевидно е най-важната в момента. Местните избори пък останаха толкова на заден план, че няма накъде. Добре, че доста кандидати за кметове са активни в мрежата, че научихме повече за тях във Facebook и от блоговете им.

В чужбина пък вота се провали на няколко места. Аз примерно най-вероятно няма да гласувам. Не защото не искам, за защото практически ми отнеха правото. На теория може да пропътувам половин Германия да отида до най-близката секция в Бон, но надали ще стане. Ще се опитам, но колко други смятате, че са готови да го направят. В почти никое посолство и консулство не са дори информирали емиграцията за възможността да гласуват. Всичко се прави от ентусиасти. На нас дори ни пратиха грешна информация, което е и причината и да няма секция. В Инстанбул пък ще има 10 пъти по-малко секции от миналия път, което ще означава абсолютен хаос в изборния ден. Така ще влезем в световните новини доста бързо. И за всичко това са виновни както Външно, така и ЦИК. Най-много обаче са виновни изготвилите новия Изборен Кодекс, които в момента се крият от коментари и критики.

Медиите имат доста интересна роля във всичко това. Оказва се, че те се нагушват най-много от всички реклами, дебати и участия. Естественият въпрос в този момент е как мога аз да очаквам обективен анализ на кандидатурите? Как да очаквам да задават критични въпроси и да ги настъпват по мазолите? Не е трябва ли това да е ролята на медиите? Мисля си, че за следващите избори ще трябява от рано да започнем с блогърска кампания „На нас не ни плащат“.

В крайна сметка обаче целта е да изберем нов президент. Защо ни е никой не знае. Защо трябва да е някой от кандидатите – отново не ни е ясно. Май само в платформата на Светьо има някаква яснота – майната им на всички, дайте да ги осмеем. Всички кандидати се показаха като слаби оратори, лоши дипломати и без яснота каква е целта на институцията. Резултата е, че сме по-объркани отколкото в началото и по-малко хора вярват на институциите. Прекрасни резултати, предвид, че дори не са избрани още.

Знам, че не ви казвам нищо ново, но понякога е добре да се изпишат тези неща.

Надали ще трябва да търся дълго. Мрежата е засипана от информация за новата кметица. Да, ясно е кой ще спечели и който се усмихва сега и твърди, че трябва да изчакаме, му е ясно какво стои зад тази усмивка. Когато бях в София в началото на седмицата, хората, които срещнах, говореха за Фандъкова като „кметицата“. Доколко това е естествено в дадената ситуация ще кажат политическите анализатори. Дори аз се радвам, че тя ще спечели, защото идеята ми за това да един български град да кандидатства за Европейска Младежка Столица може и да има шанс в лицето на човек занимаващ се с образование и младежта. Това разбира се, ако се преборя за вниманието на екипа й с други много добри проекти като този за столицата ни през 2020 г., който обикаля Facebook през последните дни.

Демокрацията ни казва, че дали или не кандидатката на ГЕРБ ще спечели, зависи изцяло от волята на народа. Според Станишев в България вече няма независимост, а само волята на Борисов. Дали това са бленуванията на един отчаян подсъдим, примката около чиято шия се затваря или оценка на неразбран опозиционен лидер, историята ще каже. Въпреки, че съм на 2500 километра, аз също като всички останали гледам отблизо, а когато не виждаме голямата картинка, всичко излиза изкривено. Истината е, че сега наистина Борисов води парада. Истината е, че го избрахме да оправи нещата и да изкара кирливите ризи на старите. Истината е, че знаехме, че имат много такива и че всичко в държавата е объркано. Истината е, че всеки искаше явно или тайно твърда ръка, която да стегне нещата. Е, получихме я. Не мога да кажа дали това е само медиен образ, плод на толкова популярната дисциплина бягане с препятствия наречена PR, или нещо реално. Факт е, че всеки ден виждаме нови и нови проблеми, скандали, дупки в бюджета, откраднати пари и имоти, злоупотреби и несвършена работа. Факт е, че отдавна буквално виждахме тези неща, защото ни удряха в лицето всеки ден. Защо тогава сега очакваме нещо различно от постоянен поток от най-запомнящия се реквизит на Дзифт.

Едно нещо в думите на Станишев обаче удря право в целта, в пукнатината на публичния имидж на „новите“. Това е усещането за еднолична власт на Борисов. Каквото и да стане той се намесва, порицава и помирява. Сякаш всичко минава през него и той взима решенията в тази държава. Здравия разум ми казва, че това е невъзможно поради огромния обем информация и знания, които са нужни. А решенията въобще не са лоши – поне както ги виждаме в мрежата и по телевизията. Не мога обаче да се отърся от впечатлението, че кметицата ще е просто поставено лице в София и той ще си остане „неговия град“. Трябва ли?

Един от основните въпроси, който задаваха на Зелените по изборите беше дали техните депутати ще разбират и работят за въпроси различни от екологията. Отговорът беше доста коректен – трябва да има хора сред всичките двеста и нещо, които се фокусират предимно върху тези теми. Фандъкова обаче е една. Ще може ли да взима добри решения за всички аспекти от проблемите на столицата? Според мен отговорът е ясен – няма никакво значение. Не защото няма да има власт, дума, ресурси или възможност – просто нищо не зависи чак толкова от кмета на столицата. Докато беше кмет, Борисов поправя, строи, разширява – това може един кмет – да кърпи. Проблемите на София започват и свършват с пренаселеността. Тя пък е симптом на много старо заболяване на държавата ни – централизацията. Липсата на възможност за развитие в останалите градове тласка всички към мястото, където ги има. Този проблем може да се реши само централно – от новия офис на Борисов. Затова и единствената роля на Фандъкова ще е да кърпи с какъвто бюджет падне „отгоре“.

Точно затова и ще спечели – защото софиянци знаят, че ролята на кмета не е да е опозиция, както беше до сега. След днешния ден Станишев и Доган ще заковат определението за тоталитарен режим във всички свои речи. Няма да има обаче значение, защото всички ги мислим за клоуни и вече почти си ги представяме в карирани дрехи. Дали и те си се представят така? Дали Фандъкова обмисля как ще предекорира офиса на Бойко? Дали ще има стимул да развива столицата и дали ще даде фокус върху образованието на младите?

А да, все пак от вас зависи дали ще бъде избрана тя или ония другия. Ще гласувате ли?