компании – Блогът на Юруков

ГМО: Зла технология или зли хора

Боян Юруков — Sun, 03 Apr 2011 20:28:10 +0000

Напоследък ми попадат доста лекции за биотехнологиите и генетично модифицираните организми. Една лекция от TED обаче някак ми избистри мислите по проблема. Ще я намерите в края на статията. Това е въпрос, който отдавна се дискутира в Европа, а и по цял свят. Обсъждаме дали са опасни този тип храни, как ще влияят на телата ни, дали ще спасят света от глад и болести, дали са единственият ни избор за бъдещето или поредният опит на големи корпорации да забогатеят. Чуват се моралните и религиозни дилеми, че не трябва да се правим на богове и да манипулираме животните.

Струва ми се обаче, че фокусът на проблема се измества някак от същественото. Няма зла или добра технология. Технологията сама по себе си е резултат от желанието ни да разберем повече за света и себе си. Науката изследва, проучва, търси и експериментира, а технологията е знание, което получаваме от нея. Научаваме се как да променяме средата си, какво получаваме от това и как можем да го използваме, за да подобрим живота си. Наистина го правим от векове и въпреки, че не съм съгласен, че селекцията на животни е същото, като директно да модифицираме генома им, все пак можем да ги сложим в същата категория.

Същественото в спорът, според мен, е не дали биоинженерството и ГМО-тата са нещо добро или лошо (i), а как се използват. Атомната енергия може да се използва за добро или лошо, също както отклоняването на реки и жалките ни опити да контролираме климата. Проблемът, който имам с този тип технологии и с конкретно ГМО-тата е по-скоро с морала. При това не толкова с това, дали имаме право да се месим в природата, а как го правим. Отдавна сме осъзнали, че технологичното развитие е задминало моралното ни такова и това разминаване заплашва да ни унищожи. Няма добри или лоши технологии – има добри и лоши хора. Всяко лекарство може да се използва да излекува милиони или да ги убие. Виждаме как невропатични газове, използвани през Първата Световна Война, днес се използват, за да спасяват бебета, жертви на катастрофи и хора, претърпели инфаркт (ii). Преди време имаше скандал в Германия относно използването на т.н. Атлас на Пернхоф (iii) – изключително подробен атлас по анатомия, създаден с рисунки на трупове на жертви на нацистите. В наши дни този атлас е изключително полезен за стотици хирурзи, които свидетелстват, че без него не биха могат да спасяват хиляди пациенти. Моралната дилема тук не е дали знанието, събрано в атласа е полезно, а как е събрано и дали имаме правото да се възползваме. Напомням ви, че всички графики в зората на анатомията, включително тези на да Винчи, са направени или тайно в катакомби и морги, или като ненужни „операции“ на живи хора в съзнание.

Тук въпросът е не дали технологията има потенциал да ни унищожи, а дали хората, които я използват имат моралът да не го позволят. В настоящият момент, тези „хора“ са международни компании – юридически лица, които не могат да бъдат съдени, затворени или спрени. Могат да бъдат глобени, което няма голямо значение, защото те включват евентуалните глоби предварително в бюджета си. 1000 души умират заради страничен ефект на някое лекарство и те плащат 10% от печалбата си. На 1 от 10000 коли отказват спирачките, умират няколко семейства и спорът се решава извънсъдебно с няколко милиона компенсации – минимална цена за печалбите, които получават. Проблемът не е в ГМО-то, защото ефектите на тази липса на морал и вманиачено преследване на печалби са на лице от десетки години. Страх ме е не от технологията, а от хората, които я използват.

Експеримент с отглеждане на органи върху плъхове

Разбира се, има го и обратният аргумент – че трябва да забраняваме технологиите, защото може да са опасни. В щатите казват, че „оръжията не убиват хора – хората убиват хора“. В същото време обаче последните имат едни от най-либералните закони за притежание на оръжие, една от най-високата смъртност от престрелки (iv) и са най-върли противници на това други държави да придобиват ядрени технологии дори за мирни цели. Може би някои технологии трябва да се забранят, но как решаваме кои? Ако няма друг избор, дали някой от вас би отказал трансплантация на сърце, отгледано в генетично модифицирано прасе (v) или на ухо, отпечатано от 3D биологичен принтер (vi)? Ползите от биотехнологиите са безспорни. Факт е, че с повишаване на производителността на пшеница на единица площ можем да спестим глада на стотици милиони, но е също вярно, че има и друго начини да го направим. Тонове житни култури застояват или биват унищожени заради икономическа изгода – колкото по-малко е предлагането, толкова по-голяма е печалбата. Факт е и че големите корпорации, контролиращи ГМО лицензите, ги използват, за да буквално изнудват фермери (vii). Това опорочава ползите от този вид знание, но не прави технологията лоша – показва, че тези, които я контролират са лоши.

Сметка от Монсанто

Едно решение на проблема е да се извади печалбата от уравнението. Привържениците на свободният пазар ще ви кажат, че за да оцелеят икономиките ни и да има напредък в науката и бизнеса, трябва по-малко регулация, повече потребление и повече свободна инициатива. Няма обаче нищо пазарно в глобалните корпорации и типичен пример за това е лобистката кампания в ЕС за вдигане на забраната на ГМО (viii).

Аз не разбирам от генетика. Не разбирам от биоинжинерство, отглеждане на добитък, стокови пазари, законодателният процес и контролът над тях. Знам обаче, че тези, които ще променят генома на свинското, което скоро ще ям и пшеницата, която вече е на масата ми, имат само един единствен приоритет – печалба. И точно защото не разбирам какво са направили с храната ми, аз не мога да знам дали са решили да спестят пари за някой тест или умишлено са включили гени, които правят организма по-издържлив, но и по-опасен за ядене. Всичко това ми напомня много разговор, който водих преди време за инвестиционните фондове и банки. Те имат толкова сложни формули и системи за боравене с пари, че ако чиновник от регулаторните органи дойде да ги провери за спазване на законите и успее по някакъв начин да разбере какво всъщност правят, те го наемат за луди пари. Всички видяхме каква глобална криза ни докараха подобни практики. Просто материята е толкова сложна, че нямам доверие и на тези, на които сме поверили да наблюдават пазара и контролират компаниите. А да не говорим, че на международно ниво това е практически невъзможно.

Това е. Вярвам на технологията. Вярвам на учените. Не вярвам обаче на тези, които продават и печелят от продукта. Не мисля, че лепвайки етикет „ГМО“ на опаковката би оправило нещата.

Източници и допълнителна информация:

(i) Статията ми от преди година – „6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни„
(ii) Марк Рот за стазиса и забавянето на метаболизма като медицински метод по TED
(iii) Атласът на Пернкоф по анатомия и скандалът свързан с него
(iv) Статистика за смъртност причинена от огнестрелно оръжие разделена по държави. Щатите са на 5-то или 8-мо място според различни данни. Ние сме на 44-то място
(v) Колко сме близко до трансплантации на органи от прасета на хора? Статии на BBC и Technology Preview
(vi) Антъни Атaла за печатането на човешки органи по TED
(vii) Няколко статии за хоризонталното разпространение на полен от ГМО култури и как корпорациите държащи лицензите им го използват, за да изнудват съседните ферми: тук, тук и тук
(viii) Малко за лобистките практики на Монсанто – една от най-големите, но не единствените, които натискат ЕС за отпускане на контрол

SOA – следващата революция в програмирането

Боян Юруков — Fri, 05 Sep 2008 15:06:37 +0000

Източник: geekandpoke

За SOA, или Service Oriented Architecture, може да се каже същото, както във вица че обектно ориентираното програмиране е като тинейджърски секс – всички говорят за него и никой не го прави правилно и безопасно. SOA е най-новата мания и с основание – тя обещава да промени начина, по който се създават софтуерни системи и комуникацията вътре в бизнеса, както и с клиентите.

SOA не е поредната дума, около която се шуми много, но нищо не се прави. На Business Innovation Forum в Darmstadt на 2-ри Септември това беше една от основните теми. Дори в дискусията между съдебната министърка и шефовете на някой от основните софтуерни компании, SOA прозираше във всяка идея и довод. Целта е всички услуги, които досега се предоставят от персонал на различни нива, да се дублират виртуално, за да е възможен не само бърз достъп до данни, но и автоматизация на много задачи. Във въпросната дискусия ставаше дума за електронното правителство, за което ще говоря друг път, но тази концепция вече навлиза много активно в частния сектор. Повечето големи интернет портали са пуснали api-та (точки и стандарти за свързване с други сайтове), като някой използват стандарти приети за SOA като SOAP и WSDL. Такива сайтове са Ebay, Amazon и Flickr.

Обаче една птичка пролет не прави и, както ви подсказва горния комикс, същото се отнася до SOA и интернет услугите. Какво точно са интернет услугите или WS накратко (от web services)? При тях се публикуват няколко технически документа, които описват какво прави въпросната услуга, къде може да бъде намерена, как трябва да бъде извикана и дали има нужда от заплащане и предварителен договор. Ако ви се струва трудоемко – не е – въпросните „технически документи“ не са бумащина за очилати лелки, а XML файлове с информация, която може автоматично да се обработи от компютър. Така може да му кажете да търси услуга, която безплатно дава информация за времето във Варна и да я го оставите сам да я намери, да я извика и да ви покаже резултатите.

SOA не означава просто да имате една или две услуги предоставени на обществеността. SOA означава всички програми и информационни източници в компанията да са експортирани като WS и да комуникират помежду си чрез SOAP съобщения. Това не е самоцелно – имайки всички тези WS налице, реално създателите на една компютърна система – било тя на болница, министерство или корпорация – имат на разположение универсални блокчета от Лего и могат да сглобят каквато си искат структура бързо и удобно, в зависимост от настоящите нужди на институцията. Това е страшно важно във все по-динамичния бизнес днес.

За да разберем защо това е толкова нужно, нека погледнем през очите на обикновения потребител. Това много често е служител във фирма, който се опитва да събере информация за някой проект или статистика за работата на фирмата си. Горе съм илюстрирал какво правим сега – минаваме през десетки вътрешни сайтове с неудачен дизайн, търсим в Google и в чужди блогове, пишем на колеги с надеждата, че ще знаят нещо. Информацията съществува някъде, но е много разпръсната и разнородна. Дори да я намерим на едно място, шансовете, че няма да е представена добре и изчерпателно са големи. За да се справим с този проблем имаме нужда от чисти хомогенни данни, които да моделираме по свой начин, за да ги разберем.

Затова ни е полезна SOA. Тук както виждате става малко по-разноцветно. Червените сфери са местата, където има информация – това може да са бази данни, сензори, борсови индекси или информационни агенции. Преди те сами оформяха информацията като интернет страници и трябваше да я четем и разбираме сами. Сега те експортват всичко на WS-и (червено и лилаво). Някои от тези услуги ще пращат автоматични запитвания към колегите ни. Ние можем да вземем тези WS, да комбинираме функционалността им и да създадем по-мощна услуга (светло синьо). После може да се изгради сайт, който взима тези услуги (тъмно синьо) и оформя информацията така, както на нас ни е удобно.

Най-хубавата част от целия процес е, че за почти всички задачи има вече програми. С тях може визуално да подредите услугите и да ги свържете една с друга. Същото се отнася и до интернет страниците, които показват информацията. Като илюстрация на това мога да ви представя проектът, който направих с няколко приятели за Software AG. Там направихме всички неща, за които писах по-горе. Тук е официалната страница с видео на работния процес. Тук пък има описание как работихме.

Всъщност една от програмите там – Information Integrator – е и целта на моята бакалавърска работа, която ще започна през Октомври. Целта на II е да се вземе някакъв информационен източник, като база данни, XML документ или интернет услуга, да се създаде онтология, да се трансформира тази онтология в удобен вид, да се направят запитвания върху нея, и резултатите да се експортират като нова WS. Моята цел ще е да пренапиша програмата, като използвам вече достъпни инструменти с отворен код, както и новите интернет стандарти.

Накрая искам да уточня нещо, което доста хора са ме питали – защо имаме нужда от интернет услуги за да получаваме информация, ако имаме вече RSS. RSS е много мощен протокол, който се използва широко днес. Общото при RSS и WS е, че и в двата случая трябва да си поискаме информацията, за да я получим. Разликата е, че при WS може да се подават параметри, по които да се прави примерно търсене или обработване на данните. Има и нещо много по-важно – WS са активни. Това означава, че като обадите на една интернет услуга и дадете нужната информация, тя инициира някакво действие. Това може да е търсене на самолет, купуване на билет, резервиране на кола и хотел при пристигането, че дори и маса в ресторант преди хотела и всичко това с няколко клика. Не са за пренебрегване и предимства като сигурността, автоматичността и леснотата за интеграция. Това е силата на SOA и вярвам, че в най-скоро време ще можем да се насладим на плодовете от нея.

Как се зарибяват студенти

Боян Юруков — Thu, 22 Nov 2007 12:14:16 +0000

Това, което виждате горе, е рекламен плакат на една консултантска агенция. Тя търси да наема учащи или завършващи студенти в широк спектър от специалности. Целта на тази реклама е да привлече студентите от рано. Преди време например, Сименс зае цялата менза за няколко-часова презентация от CEO-тата им. Представиха това какво правят и как може един студент да се реализира при тях. Места за реклами като горното пък се дават под наем от университета за същата цел. Така университета печели пари, работодателите – свежо месо, а месото (ние) – богат избор за работа. На тези места обаче няма да намерите реклами за алкохол, парфюми и тем подобни.

Въобще компаниите тук ухажват много студентите. Често се случва да видиш някой да стои на входа на мензата и да те зарибява за нещо. Обикновено са абонаменти за списания, застраховки, кредитни карти или работа. От време на време раздават и разни безплатни списания, ваучери или сладки. Това му се вика стръв – малко, но привлича вниманието.

На долната снимка се вижда щанд на АОК – една от немските здравни каси. Повечето българи тук сме към ТК (а май и студентите като цяло). Затова другите компании агресивно се опитват да ни привлекат. Тук опитват да ми пробутат билет за томбола. Доколкото го прочетох, целта му е да ни каже какви предимства има тяхната каса. Реално като се впишеш в томболата, подаваш заявление за минаване към тяхната каса. Трикове всякакви. В действителност няма голяма разлика между условията на касите. Малко след това направих птица-оригами от листчето.

[tags]реклама, зарибяване, студенти, компании, работа, застраховки, здравни, университет[/tags]