Този път прекали

Боян Юруков — Tue, 24 May 2011 12:56:57 +0000

… а дали? Не знам дали този път е прекалил много или просто границата ни на търпение се е променила. Като се замислите, и преди е правил същото, говорил е същото, подстрекавал е по същия начин. Всъщност и други са го правили и го правят, но той е най-шумен. А сега да го забраним ли? Явно критериите ни за приемливото са се стеснили щом вече говорим за забрана. Или е заради това, че отвън има натиск и гледаме да не се посрамим. Може би и това би било някакво развитие – пука ни какво мислят тия отвън. Преди явно не ни е пукало. Мисля си обаче, че по-скоро вече не търпим такива глупости. Или по-точно вече се чува, че не ги търпим. Другия път може да не се чуе и някои ще кажат, че настроенията сега са били само моментна реакция. А може би реагираме не срещу омразата, а срещу изказа й – срещу агресията, насилието и публичността й. Определено има хора, които мислят като онези, но сега са срещу тях, заради насилието. Това им изигра лоша шега и вече има шанс да ги забранят. А какво ще стане тогава с мнозинството? Ще могат ли да се оправят сами или ще влезем в политическа криза и блокиран парламент? Не е ли малко иронична ситуацията, в която най-очевидния изход споменатата криза, е да се пренебрегне такъв конфликт и насилие? Не, че няма да го забравим след седмица. Всъщност няма да го забравим, а ще ни се притъпи в съзнанието. Ще го картотекираме под „политическа сатира“. По-малко ще ги подкрепят и това е. Ще има ли преки последствия? Надали. Може и да има, но повечето от нас пак няма да вярваме. Май това е по-лошо – до там нямаме доверие на системата и полицията, че очакваме да изберат най-очевидния изход, вместо правилния. И най-вероятно ще го направят. И какво после? Просто още един компромис. Не беше ли това политиката – низ от компромиси. Всъщност по тази логика и те си имат право в рамките на някаква глобална картина. След достатъчно компромиси обаче и тази картинка няма значение, защото обикновения човек вече не вярва, а когато това стане, всички лозунги на света нямат смисъл. Поне до следващото обещание. И без да се впускам в демагогия, ще има ли компромис и този път?

Чини ми, че да.

Малко допълнение:
Ето това ми дава надежда. Прочетете го:
Извиних се вместо вас. Не ми благодарете.
И то по-точно не надежда, че ще се оправим, а че грешим какви сме самите ние в самоубийстваната депресия, която ни е налегната като народ.

компрмис – Блогът на Юруков

Този път прекали