Вчера във фейса ме питаха, защо не съм писал по въпроса. Става дума за миналия вчера през комисиите на парламента законопроект за тотално следене на всички комуникации от МВР без никакъв обществен или съдебен контрол. Защо не писах? Защото май няма значение. Този законопроект мина тихомълком покрай медиите сега също както и в началото на годината тогава на няколко пъти правителството на Станишев се опита да го прокара. Надявахме се, че Цветанов ще е по-разумен, само защото много го смятаме от отбора на „нашите хора“, но явно не е. През март писах за четирите заблуди на този закон. Сега те важат с пълна сила и отново пеем и препяваме същата песен.

Но пука ли ни въобще?

Според мен няма значение. Не защото не нарушава основните ни човешки права и не дава огромна власт в ръцете една корумпирана система, а защото никой не му отдава значение. В свободния пазар, който толкова възхваляваме, възприета стройност често се разминава с реалната. Същото важи за цената на новините. Първата заблуда, за която писах беше, че хора като мен и вас не се притесняват да бъдат следени, защото си мислим, че не сме направили нещо лошо. Ако законът гарантираше, че МВР нямаше да ни следи поради невинността ни – щях да го подкрепя с две ръце. Проблемът е, че това го няма – всеки то МВР, ще може несанкционирано да следи който си иска друг – съсед, бизнес партньор на сина, кмет или общински съветник, жената и любовника й, учителката на децата и прочие. Няма отчетност, няма контрол. При това всичко ще е законно. Дори когато не беше законно, МВР бе осъществило над 100 пъти повече подслушвания на глава на населението спрямо тези във Франция. Представете си сега какво ще стане.

В крайна смета може би си го заслужаваме. Темата ни ни засяга пряко тук и сега и затова не проявяваме интерес. Медиите не ни говорят за нея, защото не е секси и не печели рейтинги. МВР прокарва закона, защото не среща съпротива, а наистина има нужда от някакви мерки. Единствено шепа активисти както преди, така и сега се борят срещу този закон, защото виждат вредата от него. Останалите ще се чудим после откъде ни е дошло.

Гледната точка на МВР

На полицията им трябват средства, с които бързо да могат да разследват. За да има осъдени, трябват доказателства и то навреме. Оплакват се, че системата сега е толкова мудна, че получават справките седмици след като са им нужни. Прави са да искат промяна в закона, за да могат да си вършат работата. Тяхното решение обаче е да отворят големия сейф на личната информация за всички в системата и да се надяват, че сред всичко извадено ще намерят полезна информация. За какво ще се използва останалото – няма значение. Проблемите обаче ще останат. Липсата на организация, контрол и отчетност при разследванията не може да се реши с даване на повече права. Вместо да сложат срокове на телекомите за предоставяне на данните, да стегнат дежурните съдии за отрицателно време да подписват съдебните заповеди (а не „като имам време“), да създадат обществен съвет от НПО-та да контролират бюджета и следенето, те изсипват тонове вода в продънена кофа. Външния контрол не е ограничение, а дава структура и стабилност. Останалото са временни кръпки колкото да се каже, че сме свършили работа.

Мълчането на агнетата

Както ве’рвахме на Царя, Така ве’рваме на Бойко. А покрай Борисов и на всички около него. Аз вярвам, че резултата няма да е същия, но тук това няма никакво значение. Законът е закон и не трябва да обвързваме същността му с личността, която е на власт. Дори да кажем, че вярваме на Цветанов, че няма да злоупотребява с огромната власт и информация, може ли той да гарантира, че всички полицейски шефове, инспектори, агенти на служби и прочие няма да се възползват? А може ли да гарантира за тези след него?

Това е въпросът? Затова трябва се запитаме пука ли ни въобще? Ако да, участвайте в акцията „Обади му се“ – свържете се с депутата, който се избрали вие и му обяснете защо трябва да гласува против. Ако не ви пука, надявайте се достатъчно хора да реагират, за да не ви се налага след година да псувате как България ви е прецакала и колко сме тъпи българите, че не сме реагирали навреме.