Снощи ми дадоха идея, че толкова много съобщение за арести и разкрити схеми биха били по-лесно осмислени, ако се сложат на карта. Затова седнах на правих набързо такава. В тази карта се оптивам да събера информацията за тези случаи. Източникът на известните случаи в профилът на Георги Кандев във Facebook и страницата на МВР. Към всеки случай има линк към оригиналния му пост. На картата виждате случаи за поне 810 хил. евро между 18 март и 15 април 2026, т.е. около 80% от обявените от главния секретар на МВР заловени суми. Някои от разкритите случаи нямат упомената точна сума, затова не се вижда на картата. Някои от схемите нямат споменато местоположение или са организирани online, затова не са поместени тук.

Местоположението на случаите в тази карта е приблизително спрямо споменатите градове, села и общини. При всяко отваряне ще е малко различно за тази цел. Поместената информация се базира изцяло на публикациите на лица от МВР и обвиненията за купуване на гласове следва да се докажат в съда от разследващите и прокуратурата. Това, разбира се, ако последните благоволят да се заемат въобще с тези случаи вместо да опъват чадър, в това число 30 кандидати за депутати, за които не е искано сваляне на имунитета. За разлика от МВР, те все още се управляват от незаконен главен прокурор, който се държи на поста именно с цел спокойствие за купения и контролиран вот и атаки срещу длъжностни лица опитващи се да му се противопоставят.

Може да видите картата на цял екран тук.

Този сайт не е обвързан МВР, Георги Кандев или който и да е държавен орган или официално лице. Създаден е без тяхно знание или разрешение на база публична информация и не претендира за изчерпателност или точност на детайлите отвъд това, което е публикувано към дадения момент. Ще го допълвам с още информация, когато стане налична.

Някой знае ли за какво са идните избори? Да, за кметове и президент, но аз питам друго. Някой знае ли защо ги правим? Дали просто защото е изтекъл един или друг мандат?

Включете телевизията. Какво чуваме? Говори се за нападките в корупция, некадърност и минало на кандидатите, за политическите съюзи и тактики и за купуването на гласове по региони сякаш са менюта във вонящо крайпътно заведение. Това е „дебата“ сега. Да, трябва да виним медиите, но само отчасти. Те трябва да водят темите в тези избори и да задават неудобните въпроси. Неудобно обаче не е да питаш кандидата някой някъде какво е намекнал за него, за да се изчерви и да започне да се оправдава. Това е клюкарство. Неудобно е да го попиташ какво ще прави ако заеме поста. Как ще използва доверената му власт и какви са приоритетите му. Знам, че е рано в кампанията, но не ми се струва, че въобще ще стигнем до същественото.

Да вземем президентската власт. Някой знае ли докъде се простират възможностите на президента? Нека да чуем кандидатите какво мислят да правят с тях. Каква ще е външната им политика, на какви приоритети ще залагат в дипломатическите назначения, как смятат да са коректив на изпълнителната власт, какво мислят да направят в съдебната система чрез Висшия Съдебен Съвет, където имат доста контрол, към какво мислят да насочат медийния интерес, на който ще се радват и какво ще решат с него. Това са важните въпроси, не това, което слушаме сега. Иван Бедров спомена това в Референдум преди няколко дни.

Изборните измами са наистина съществен проблем и покрай инициативата За честни избори изглежда, че проблемът се разраства. Ако се замислим обаче, това може би не е съвсем така – може би просто излиза на светло. Покрай Липсва ме питат често дали смятам, че всяка година изчезват повече хора. Отговорът е не – просто медиите говорят повече за тях и полицията пуска повече информация (все още малко и често късно, за жалост). Мисля, че същото се случва и с изборите – разбираме за все повече схеми и измами. Тук медиите вършат добра работа, но нека не забравяме, че измамите във вота са само част от гласовете и то не голяма. Всеки купен глас има толкова тежест, колкото повече хора не гласуват. А хората не гласуват по една проста причина – не виждат смисъл. Една основна причина за това е точно липсата на дебат по истинските проблеми.

Точно затова казвам, че вината на масовите медии е частична – не само те трябва да задават важните въпроси. Отдавна се говори за гражданското общество и как всеки от нас трябва да заеме активна позиция. Участието в политическия живот не се изчерпва с гласуване на избори и мисля, че това вече ни е ясно. Следващата стъпка обаче липсва – да имаме глас. Терминът „политически активист“ се свързва с партийни дейци лепящи плакати и биещи се по селата. Не е задължително обаче да подкрепяш една или друга партия или кандидат, за да си такъв. Достатъчно е да подкрепяш една кауза. Това може да е енергийната ни политика или дали в квартала ти да има повече зеленина. И двете са еднакво важни за отделния гласоподавател и трябва да им се отдели равно внимание. На това трябва да се заложи. В следващия месец ще има куп срещи с кандидати за кметове. Питайте ги тези неща. Нека видим колко са подготвени и до колко познават проблемите на града. Лесно ще разберете дали говорят наизуст или наистина имат план.

Може би ще кажете, че нищо от това няма значение – важното е от коя партия са и колко са си платили. Да, това наистина е определящо го голяма степен. Но активността преди 4 години беше 50-60%. Представете си, че стане 70, 80 или дори 90%. Не гласуват тези, които не виждат смисъл. Такива са обезверените, че гласът им има значение. 30% активност имат значение, защото когато не гласувате, удвоявате тежестта на купения глас и на тези, които смятате за идиоти, слепи или неграмотни. Дори само това би имало значение. А какви ще са темите на дискусията зависи и от вас. Мисля, че вече се примирихме, че никой няма да дойде на бял кон и да ни оправи. Тези грешки в системата се изчистват малко по малко с такива дребни стъпки. Не казвам, че ще сработи, но със сигурност няма да има ефект, ако не се прави нищо.

При това само гласуването не стига – кажете защо гласувате така. Кажете и колко струва гласът ви – не в пари, а в планове и идеи. Нека се покаже, че тия няколко процента мъртви души и купени бюлетини са само част от картинката, а останалите не гласуват под команда и партиен цвят. Колко струва гласа ви? Какво очаквате да видите на дебатите? Каква визия и какви решения искате да чуете?

След идеята ми в BrainstormMonk, с мен се свърза Асен Генов (блог, PolitiKat) с предложение да направим нещо по въпроса. Така за кратко време се роди сайта. Институтът за развитие на публичната среда осъществява и ще модерира проекта „За честни избори“, а аз отговарям само за техническата част. Логото на кампанията е дело на Ралев, а останалият дизайн е мой. Сайтът се базира на платформата Ushahidi с някои мои подобрения. Същата платформа използвам и за проекта Crime.bg.

Накратко, кампанията ще събира сигнали в 7 категории:

Има критерии, по които сигналите ще се допускат и потвърждават. Всеки може да добави сигнал, като посочи място, време и описание на нарушението. Може да се качват снимки, документи, линкове към клипове и новини, за да се докаже дадена измама. Допълнително, сигнализиращия може да остави мейл или телефон за обратна връзка, като съвсем естествено последните няма да се публикуват никъде. Всички сигнали се изобразяват на карта и в лесен за търсене и сортиране списък. Кампанията ще събира сигнали от сега – в периода на предизборната кампания, до края на изборите. След това всички сигнали ще бъдат достъпни в структуриран вид и ще бъдат използвани за анализ на изборния процес.

Има няколко начина да подавате сигнали. Може през формуляр на сайта, през мобилния сайт, по E-mail, в Twitter или през мобилното приложение за смартфони. Работи се по въпроса да има кратък номер, на който да се пращат SMS-и без добавена стойност. Може да подкрепите кампанията и във Facebook, където също ще намерите таб с карта на сигналите до сега. Добавил съм слой със сигналите за изборни измами и на картата на Crime.bg.

Искрено се надявам тази кампания да потръгне и хората да съобщават за нередности. Сигурен съм, че всеки знае за някакъв проблем в града или селото му, а не малко имат дори снимки и документи, за да го докажат. Дори да не вярвате на местната полиция и ЦИК, другото нещо, което би било полезно, е да ги публикувате на „За честни избори“. Анонимността, разбора се, е напълно гарантирана.

Един успех на тази кампания, освен представа за обстановката по време на избори, ще покаже и още две неща. Първото е, че хората са готови да участват в т.н. crowdsourcing инициативи и вярват, че споделянето, обобщаването и публикуването на информация за измами и престъпления може да доведе до промяна. Второто е, че има бъдеще за проекта Crime.bg и може би хората ще сигнализират за неиздадени касови бележки, невнимателно шофиране или побоища по улиците.

Ако гласувате в чужбина, тази статия може да ви е от полза за да се ориентирате ккато е нужно. В кампанията, за която говоря горе, ще събираме сигнали и за чужбина.