В инструмента можем да избираме езици, периоди, термини, както и да сравняваме няколко такива. Графиката ще покаже и процентното отношение на книгите, които споменават зададените фрази спрямо всички издадени през дадената година. Точните проценти обаче не са важни, а сравнението между годините. Реших да изкарам седем графики, за да илюстрирам интересни факти от историята ни. За жалост нямат данни на български, но за нас английската и руската литература би била също интересна.

Натисни за по-голям размер

Горната графика показва споменаването на „Болгария“ в руската литература. Ако погледнете данните на Google, ще видите, че преди 1810 практически не се говори, има засилване около 1925, малък скок около освобождението и доста големи около световните войни.

Натисни за по-голям размер

Следва споменаване на България и Македония (в червено) в английската литература. Вижда се как популяризирането на гръцката история в началото на 19-ти век води със себе си споменаване на регионът Македония. В този случай е трудно да се прецени контекста, в който се споменават имената. Вижда се обаче ясно пиковете на споменаване на България спрямо Македония. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Тук виждаме споменаването на България и Румъния на немски език. Румъния е в червен цвят, а Walachei, както са наричали държавата в началото – жълт. Въпреки, че съседката ни се е освободила доста по-рано от нас, изглежда ние сме имали по-голяма видимост предвид размера на страната до войните. След това в немската литература се говори доста повече за Румъния, отколкото за България. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Следва споменаването на Батак в английските издания. Вижда се ясно пикът около Баташкото клане и няколко скока около войните в началото на 20 век. Забелязва се силно покачване в началото на комунизма и стабилно намаляване от началото на 90-те. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Следва сравнение между Варна (синьо), Бургас (червено) и Пловдив (жълто). Като важен морски град за Варна се е говорило много повече от останалите. За сравнение Пловдив изглежда е бил почти непознат. Възможно е изкривяване на данните, ако има други градове с такова има или има известно женско име Варна. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Последните две графики са споменаването на Левски на английски (горе) и на руски език (долу). Вижда се, че на руски се споменава няколко пъти малко след смърта му, докато на английски има споменаване дори докато е жив. Докато на руски има няколко сериозни скока през ’50 и ’70, на английки се говори от по-рано за него (вероятно в обзори и анализи) и става по-известен през ’70 и ’80. (оригинални графики на английски и руски)

Интересно ще бъде да се сравнят тези термини на френски, който до средата на 20-ти век е основният международен език. Още по-интересно ще е да се сканират всички книги, вестници и списания в Националната библиотека и да се изкара подобна графика.

В лекциите на TED, които споменах в началото, се говори и за индекс на цензура. Той се изчислява като се съберат отклоненията на различни автори на даден език. Тезата е, че когато има силен спад в отпечатаните творби на един автор или споменаване на определена фраза в даден период на даден език, то най-вероятно е имало цензура. Ако има силен скок – то най-вероятно има пропаганда. Така може да се изчисли средно за езика дали е имало много пропаганда или цензура. Там сравняват немския и английския. Интересно ще е да видим това за българския и руския.