Преди точно 4 години пуснах официално първия си „общественополезен“ проект. За този период сайтът събра информация за 1000 случая, половината от които са вече решени от полицията, 1.6 милиона посещения от 220 хиляди души. Във Facebook наскоро мина 4500 последователи, а в Twitter – 390. След всичко това сайтът спира, но временно – поне докато намеря време да направя нова версия или се намери алтернатива.

Провалът да станеш излишен

Това трябваше да е заглавието на статията. От самото начало дадох да се разбере, че проектът няма цел да стане „регистърът“ на безследно изчезналите. Той просто стана. Исках сайтът да вдъхнови някое от големите НПО-та или най-добре МВР да направят нещо по-добро с по-точни данни и повече ресурс за поддръжка. Така Lipsva щеше да стане излишен и щях с радост да го изоставя. Сега става почти насила. Междувременно целта му беше да покаже на обществото, че проблем има, че случаите могат да се представят по-добре, че има една зееща липса в информираността ни и евентуално – с някакъв луд късмет – да помогне някой да бъде намерен.

За жалост, това не се случи. Проектът не стана излишен. Активността в последните месеци сочи дори точно обратното. МВР не пусна официален регистър и не подобри предоставянето на информация на медиите и в мрежата. В някои РДВР-та все още подават снимки и описание с лични мейли на местни журналисти. СДВР май единствено пуска случаите на Facebook страницата си. Имаше опит за специализирано НПО, но не съм чувал да има напредък.

В същото време Lipsva получава увеличаващ се брой регистрации на нови изчезнали и между 4 и 40 хиляди посещения седмично. Забелязвам малко повече прозрачност в случаите, защото намирам по-лесно информация за изчезналите. МВР работи и изглежда по-добре с Интерпол, защото жълтите бюлетини се обновяват вече почти всеки ден.

Грешки в модерацията и платформата

Направих доста грешки с този сайт и първата беше в системата за модерация. Технически е възможно повече хора да участват в преглеждането и одобряването на нови случаи, но на практика системата не е достатъчно изчистена и само аз знам как да работя с нея. Известно време имаше хора, които ми помагаха, но от доста време правя всичко аз. Работата, както казах, не намалява. Всичко това е изцяло по моя вина. Взех някои грешни решения в началото, а последвалите малки промени и бързи идеи не помогнаха.

Самата платформа написан на силно променен WordPress. Това нямаше да е проблем, ако не бях направил толкова промени в ядрото, които с течение на времето и версиите започнаха да дават грешки. Така постепенно платформата стана все по-трудна за работа. Отдавам го на това, че Lipsva беше първия ми проект. Доста научих покрай нея и гледам да не повтарям грешките в другите си проекти.

Заради всички тези проблеми със системата не съм я предоставил като отворен код. Интерес имаше от няколко места. В този си вид обаче не бих я пуснал, а и честно казано няма смисъл.

Защо просто не седна да я пренапиша?

Както споменах, Lipsva има нужда от тотална промяна. Започнах работа по това отдавна, но не ми остава време. Може би ще попитате – защо се занимавам с толкова много други проекти, а не довърша Lipsva. Отговорът е от няколко части.

Първо, проектите за отворени данни, избори и прочие са малки сравнение с Lipsva, доста по-прости и не изискват много време наведнъж. Повечето проекти свързани с данни, например, ги разработвам по 10 до 30 мин. в почивките. Добавям функция тук, оправям бъг там, експериментирам. Интересно ми е. Lipsva от друга страна, поне с концепцията, която съм заложил, ще изиска повече време наведнъж и концентрация.

Друга причина е мотивацията – досегашната платформа работеше за посетителите, макар и отвътре да беше грозна. В същото време не виждам се развива нанякъде освен да трупам случаи на изчезнали, някои от които вече решени без да има публична информация за това. При това, процесът е изключително ръчен и ненадежден. Като изляза в отпуска за седмица-две и вече има 10 невъведени случая.

Трета причина е качеството на данните. Докато няма добър начин да се потвърди дали един случай е актуален, „картата на изчезналите“ ще разчита на надеждността на медиите, което сами разбирате просто не ни върши работа.

А полицията?

През тези години се срещнах и говорих много пъти с хора от МВР на различни нива. Често обменяме мейли с пресцентъра по отделни случаи. Понякога получавам отговор, друг път – не. Понякога полицаи ми пишат да махна някой на лични мейли, защото през официалните канали било идиотски трудно. Още преди 4 години имаха силно желание официално да си сътрудничат с Lipsva, но къде заради бюрокрация, къде заради смяна на кадри това не стана.

Днес обявиха началото на система подобна на Amber Alert, която да сигнализира при отвлечени или изчезнали на малки деца. За този проект говорих с тях в началото на 2012-та като идеята им беше Lipsva да се включи с разпространяване на информация в мрежата. Това не стана и го отдавам отчасти на факта, че не съм НПО (което необяснимо защо е изключително важно), но най-вече на това, че физически не съм в България.

Междувременно на няколко пъти се опитах да пробия стената на секретност на полицията и да ги убедя поне да направя единен бюлетин за всички изчезнали. Не да дават повече информация – просто да не е пръснато всичко на 100 сайта. След време стигнахме до споразумение да изпратя Excel таблица с известните ми случаи, които те да потвърдят като актуални. Това не стана.

Към този момент няма никаква практическа промяна в начина на информиране на обществеността от страна на МВР за случаи на безследно изчезнали. Нито в интернет, нито в работата с медиите. Този проблем не се корени в работата на отдел Издирване, от които аз лично имам само добри впечатления. Дължи се на общата организация на МВР, вкорененият страх от взимане на решения и булото на секретност, което защитава по подразбиране всяка тривиална информация – както от външния свят, така и в рамките на самата полиция. Това е опитът, който имам за последните 4 години и всички работили с МВР ще го потвърдят – отделните контакти с хора са предимно положителни, но в крайна сметка рядко се получават резултати.

Ох, медиите

Ако ме следите в Twitter ще знаете, защо озаглавих тази секция така. Постоянно се оплаквам от мейли свързани с Lipsva. Спрях да им отговарям. Най-честите въпроси от журналисти са: колко души са намерени през сайта, имам ли данни за отвлечени деца и трафик на органи и да им дам телефоните на опечалени родители, за да участват в предаването. Разбира се, въпросите са нормални предвид качеството на повечето ни медии.

Първият въпрос обаче е отчасти коректен. Не, нямам данни някой да е намерен през Lipsva за тия 4 години. Това за някои може би се брои като голям провал и сочи колко безсмислен е проекта. Не знам дори дали информация дошла през сайта да е помогнала на МВР да открие някой, а такава е била подавана. Във всеки един случай пиша сигналите да се подават на 112 или 116 000. Аз не мога да направя нищо по тях освен да ги препратя. Аз не искам и да имам такава информация, защото в повечето случаи е лична и дори не трябва да я имам. Нямам и амбиции да слагам брояч с открити през сайта хора – това не е състезание или дори цел. Когато обаче журналистите чуят това, най-често губят интерес.

В този контекст предполагам, че разбирате защо никоя медия не се е заела с подобен на Lipsva проект. В Русия и Гърция има специализирани предавания. Посетители на сайта ми ги посочиха и ги предложих няколко пъти на колкото медии намерих. Не да използват Lipsva или каквото и да е – просто да направят нещо по темата. БНТ казаха, че ще проучат въпроса. Журналистка от БТВ отговори в прав текст, че губят достатъчно ефирно време за безследно изчезналите и нямат намерение да правят безплатна реклама на НПО-та. Който ми отговори от другите, каза, че ще правят скоро предаване и пратиха въпросите, с които започнах.

Знам, че темата е тежка и не очаквам някоя медия да инвестира в такъв медиен продукт. Много медии така или иначе ще го обърнат на пошло реалити. Отношението на повечето обаче е като с всяка кървава драма по улиците. Затова и обществото остава с впечатление, че изчезват все повече хора, че деца се отвличат всеки ден и че полицията не прави нищо. Почти никой не цитира как данните показват голяма разкриваемост, че не се забелязва тенденция на увеличение на случаите, а по-скоро по-голяма прозрачност. Това не е интересно. Не е интересен и случаят на бабата, изгубена преди седмица, която ще бъде открита след няколко дни в канавка. Интересно е момичето, което за 3-ти път тази година бяга от дом за сираци, за да посети пълнолетния си брат в София.

До кога ще е спрян сайтът?

Докато намеря време да го пренапиша или излезе нещо, което да покрива досегашните му функциите. Готов съм да помогна на всеки, който има намерение да работи по такъв проект – било то НПО, МВР или ентусиаст като мен. Мога да споделя данните си до сега, метаданните и общите идеи около сайта. За повечето съм писал много пъти в този блог.

В този си вид сайтът обаче не може да продължи. Вече два месеца не съм успял да обновя случаите, насъбраха се доста нови, а поне 15 случая от роднини очакват потвърждение. Гадно ми, че проектът спира – точно чувството, че помага и има нужда от него ме накара да го поддържам толкова години. Извинявам се на всички, които са добавили близките си в Lipsva с надеждата поне там някой да ги види. Всички те ще бъдат добавени автоматично в новата версия, когато стане готова.

До тогава профилите във Facebook и Twitter ще продължават да работят и ще споделям новини, статии и снимки на изчезнали.

Земеделското министерство и програмата за развитие на селските региони може да си има Facebook и Twitter акаунт. Това е доста рядко срещано в администрацията ни. Всъщност нуждата точно на ПРСР от присъствие в социалните мрежи се обяснява повече с „едни пари за усвояване“, отколкото с реална полза за селските региони. Външно министерство си има Twitter, който намирам за полезен и се обновява често. Преди 4 години писах за блоговете и twitter-ите на тогавашни министри. Навярно Кристалина Георгиева използва тази мрежа най-ефективно в работата си. Има още няколко български политици, които са доста активни.

Институциите обаче почти ги няма. Това е обяснимо предвид липсата на обща рамка за поведение на държавните служители и прес-офисите в социалните мрежи. Общо взето съществуващите акаунти се създават и поддържат, защото някой ентусиаст в администрацията поема лична инициатива. Друг проблем е, че повечето политици не виждат непременно полза от присъствие в социалните мрежи. Поне не ползата, която ги интересува – незабавна, пряка, политическа и лично за тях.

Полза обаче има и ще ви дам пример. Никога не е било тайна, че аз поддържам акаунтите @MIBulgaria и @NarodnoSabranie. Пише си го в описанията им, писах тук за законопроектите и подробности около МВР акаунта. С последния исках просто удобен начин да следя за съобщения за безследно изчезнали за Lipsva.com. Оказа се обаче, че доста хора го намират за полезен, тъй като събира автоматично новини от повечето всички РПУ-та и ги пуска почти в реално време. Британския посланик, например, превежда tweet-овете по време на бедствия, а съобщенията около протестите се споделят често. Аналогична е ситуацията с акаунта на парламента, където се пускат незабавно новите законопроекти.

Миналата година покрай разговорите за Lipsva, предложих на МВР да поеме акаунта @MIBulgaria. Вече има 1200 последователи, изграден имидж и ще е прекрасен начин за бърз контакт. От прес-центъра приеха идеята доста добре и обсъдихме стъпките напред. За жалост, дали заради бюрокрацията, дали заради смяната на правителства и ръководство, това така и не стана.

Опитах се да пробутам концепцията за комуникация в социалните мрежи на две от най-закостенелите ни институции. Заради това ми желание, се старах да оставя двата акаунта възможно най-изчистени от мнения и коментари. Заради това на едно издание на БГ Сайт дори имаше изказване, че не може да не взимам пари от ГЕРБ за тези неща. Сякаш съм взимал за всички останали простотии, с които се занимавам.

Това обаче се промени снощи. Заради случката на Пеевски с Arte и нещастния опит на Йовчев да скрие действията на МВР, пуснах следния tweet:

Ще споделяме вече и тук пред всички личните данни на тези, които снимат Д.П. и имотите му – за да е ясно, че няма специално отношение.

— МВР (@MIBulgaria) January 12, 2014

Естествено, реакцията в Twitter не закъсня. Някои знаеха, че акаунта е мой и отбелязаха, че си пише „неофициален“. Последваха критики как съм смеел да се представям за МВР. Това само показва колко чист съм пазил акаунта до сега в надеждата ми да стане официален, както стана с този на Кристалина Георгиева. Нещо повече – всяко официално лице, което е последвало акаунта на МВР, е получавал лично съобщение с обяснение как стоят нещата.

Twitter е силен инструмент, който макар не толкова разпространен в България, има сериозен ефект върху интернет общността. С него може да се правят интересни неща като катографиране на катастрофите в София и възпоменание на загиналите през Балканските войни. Шегите са част от това и има куп фалшиви профили, които доста успешно иронизират политиците ни. Целта на @MIBulgaria не е такава и ще продължи да пуска автоматични новини. Все пак, вече не общавам, че няма да пускам „откровения“ когато министрите решат да се скрият зад откровени лъжи.

Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.

Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.

За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.

Започнете анкетата

Добавката, която направих, е нещо просто, но има потенциал да помага в определени случаи на изчезване. Ето как работи:

1. Добавя се случай на изчезнал в базата данни на Lipsva
2. След като се потвърди чрез статии в медиите или съобщение на полицията, се пуска специален скрипт, който търси в мрежата на Foursquare за заведения, офиси и обекти, които са в регионът на изчезване
3. Ако има информация за контакт на даденото заведение – Twitter или Facebook, изпраща се съобщение до тях с плаката и снимката на изчезналия, както и с молба да я покажат на колегите си и да залепят плаката на улицата, на която последно е забелязан човека
4. Търси се в базата данни на хора позволили достъп на Lipsva@4sq дали някой се е чекирал в някое от тези заведения в денят на изчезване
5. На тези, които са предоставили контакт – мейл, twitter или Facebook, се изпраща съобщение с подробните данни на изчезналия подобно на това, което изпращаме на заведенията

Идеята е, че точно такива хора има най-голяма вероятност да са видели нещо, без да осъзнават, че е важно. С помощта на мрежи като Foursquare и Vivo, може да се изпратят много по-фокусирани съобщения с молба за помощ, отколкото масовите обяви във вестници и телевизии, например. Това в никакъв случай не може да замести последните, но според мен има по-голям шанс за успех.

Поради спецификата на Foursquare, не може да се търси в историята с посещения на всички използващи мрежата в България. Те трябва сами да дадат достъп. За сега има само 26 такива позволения, като повечето са от София. Надявам се, че скоро ще станат повече. Съобщения се изпращат единствено и само, ако човекът се е чекирал близко като време и място до изчезването. За защита на личните данни, информацията за чекирането се криптира, не се споделя с никой и се обработва напълно автоматично. Всъщност, поради видът достъп, който Foursquare позволява, никой друг освен сайта Lipsva, не може да има достъп до въпросните данни. Искрено се надявам, че скоро и Vivo – българската алтернатива на Foursquare, ще предостави такава възможност за достъп. Тя се развива доста бързо и си мисля, че с тях ще имаме по-голям успех.

В страницата на всеки изчезнал може да видите статистика за откритата информация. Точно под снимките и линковете вече има раздел със статистика. Първо се показва колко хора са видели профила в Lipsva, след това колко заведения са открити в близост и накрая – колко души са се чекирали в околността. Когато натиснете статистиката за обектите се показва списък – първо 20-те най-близки и след това останалите. По разбираеми причини не се показват имената на откритите чекирали се, а само бройката.

Този пример е от профила на изчезналия преди почти два месеца Методи

Нямам идея дали всичко това ще помогне на издирването на хора, но би могло да покаже две неща. Първо, че този тип социални мрежи могат да се използват по неочаквани за създателите си начини. Второ, че заведения, офиси и случайни хора на място биха могли да помогнат в издирване без да имат някаква връзка с роднините на изчезналия.

Ако използвате Foursquare и желаете да помогнете на инициативата, може да дадете достъп на Lipsva@4sq на тази страница. Може по всяко време да махнете разрешението от настройките на профила си във 4sq.

Ето тук може да видите как Код:Криминално използва Lipsva като инструмент за визуализация на случаите на изчезване. Тук има мое интервю в Нова Добруджанска Трибуна за проекта, а тук ще видите отворени данни за решените случаи на безследно изчезнали. Естествено, информацията за самите хора е анонимна, като се пази само общо описание, мястото и времето на изчезване и откриване.

Долу ще намерите таблица с актуалните сайтове на поделенията, линкове към бюлетините и изчезналите в региона. Повечето сайтове се придържат що-годе към външния вид на тази на МВР, което улеснява употребата и търсенето. За жалост доста секции са празни или не се обновяват редовно.

Броят изчезнали в последната колона е за областта и е приблизителен (линка ще отвори Lipsva на дадения град). Това, че всички имат много малко изчезнали (с изключение на София, Велико Търново, Добрич и Стара Загора), не означава, че там такива няма – просто не са обявени никъде. Всъщност това важи за всички – за много малко от 200-те издирвани в Lipsva може да се намери информация на определените за това страници. Останалите са ми изпратени от родини или съм ги събирал от бюлетини и медии. Точно това имах в предвид, когато зададох една от целите на проекта – нуждата от полезна информация за всеки случай на едно място.

Друг проблем със сайтовете на МВР е, че бюлетините се пишат на ръка в свободен текст. Това първо е значителна административна работа са полицията и второ – възпрепятства хората да следят информацията. Само шепа журналисти се занимават с това да изчитат всеки ден какво се пуска и да го копират. Писах преди за решението и то е много просто – малка част от данните, които са в системата им и които така или иначе се преразказват, да се пускат в табличен вид. С подходяща категоризация на събитията и престъпленията може да се търси много лесно из цялата информация. Това ще е прекрасен масив от данни и за анализаторите, които може да изследват независимо от МВР проблемните направления и региони. За жалост, опитите ми да ги убедя да пускат съобщенията (поне за изчезналите) в по-подреден вид, се провалят.

Впрочем трябва отбележа изключително добрата идея на Отворено Общество за „В близост“. Там може да се намери информация и контакти за районните инспектори и РПУ-та. За съжаление изглежда, че нищо не е обновявано в последните 3-4 години.

Ето линковете, които съм събрал до сега. По-късно ще пусна и линкове към новинарски сайтове, които редовно пускат информация за безследно изчезнали:

Вчера дадох интервю за Дарик във връзка с проекта Lipsva.com. Много съм им благодарен, че искат да популяризират идеята и че оценяват потенциалът им. Репортажът им може да чуете тук.

По време на интервюто споделих, че имам идея да направя сайт, който да събира сигнали за насилие, кражби и други престъпления. Целта ще е да се направи карта на престъпността в страната. Тази идея, също както тази за Lipsva.com, съвсем не е нова в световен мащаб. Често давам за пример подобна разработка в Бразилия, където също по обясними причини информация за престъпленията не се предоставя от властите и се налага да се събира директно от обществото. Технологията също не е нещо иновативно – има готова система, която смятам да използвам – Ushahidi. Това е софтуер с отворен код, който се използва от десетки организации по света за подобни проекти.

До колкото събирането на такава информация би била полезна или не – тепърва ще разберем. Също както сайта за безследно изчезнали, и този ще събира данни за статистически анализ. Отдавна имам идея да го направя, но след като излезе в публичното пространство, май нямам избор и ще трябва да го пусна до края на месеца. Стискайте палци.

Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.

В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.

За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо.

Името, което избрах след допитване в Twitter е Lipsva.com. Вече има страници във Facebook и Twitter. Освен, че преосмислих целия си подход към сайта, в самото начало поставих три цели за него:

На този етап съм включил само основни функции, но имам списък с още доста, които чакат на опашка (всъщност е mindmap). В общи линии, сега сайтът показва липсващите хора на карта, както и като списък. При местенето или увеличаването на картата, списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да го подредите и по хронологичен ред. При влизането в сайта, картата ще се опита да засече в кой град и квартал се намирате и ще се центрира там като включи най-близките изчезнали. Ако не успее, ще ви попита от кой град сте. При отваряне на профил, на него се показва описание, дата и място на изчезването, контакт, допълнителна информация, линк и галерия със снимки.

За сега съм добавил 5 безследно изчезнали (всички от началото на годината), за които успях да намеря информация в мрежата. През април се свързах с говорителя на МВР и той спомена, че има интерес сред колегите му към моя проект. Надявам се да ми помогнат с още информация и снимки. Подготвил съм и банери за сайтове (там ще намерите и кода им). Големият банер е специално за 404 страниците на вашия сайт/блог. Това се показва, когато някой отвори грешен адрес или не се намери търсенето. Обикновено са празни с по няколко думи и си мисля, че психологически биха били добро място за такъв банер.

Част от 20-тината допълнения, които планирам, включват:

Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Вие може да ми помогнете като тествате, като сложите банер на сайта си, с код, лого или дизайн, като разкажете на приятелите си за него или просто като се замислите колко хора подминавате всеки ден и че някое семейство може да издирва един от тях.

PS: Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с тестове, идеи, предложения и подкрепа. Благодаря и на Janine@Flickr за снимката