Представете си, че отивате на празненство – парти, среща на класа или нещо подобно. Познавате доста от присъстващите, но има предимно непознати лица. Тиха музика, приятни разговори. Всичко минава добре, прибирате се вкъщи и почти забравяте за него. След няколко дни научавате, че на партито е било ужасно, масово са били обрани чанти, едно момиче е било пребито, а вместо тихата музика, която си спомняте, се е дънила мазна чалга. Всичко това ви се струва странно, разпитвате познатите си, които сте срещнали там и всички са също толкова изненадани. Споменавате на няколко места, че това са глупости и набързо ви обвиняват, че вие сте крали чанти, че сте поръчвали чалгата и че прикривате онези пребили момичето.

Какво?

Приблизително това се случва в последните 6 месеца около изборите във Франкфурт, Германия. От Европейските избори насам се въртят истории за изборни измами, контролиран вот от страна на наблюдатели и доброволци, купуване на гласове и дори лични заплахи към член на комисия. Всички тези нападки се подкрепят по-късно с жалби до ЦИК и съда.

Честно казано от самото начало си обещах да не се занимавам с всичко това. Мислех, че ако не се дава публичност на нечии глупости, то те ще бъдат отхвърлени от общественото съзнание като такива. Оказа се обаче точно обратното – от думите на няколко души се изфабрикува скандал, който беше постепенно украсяван и доразвиван. Тъй като много като мен не им се занимаваше, тези думи останаха единствената история висяща в пространството и бяха превърнати във факт. Сто пъти повторена лъжа и прочие.

Какво точно?

Под статията съм описал хронологията на всички жалби и решенията по тях. От тях и протоколите стават ясни няколко неща. Всички разгледани жалби за нарушения в изборите във Франкфурт са отхвърлени. ЦИК не потвърждава, че е имало нарушения, а отхвърля проект за решение написан от един неин член. Този проект и твърденията в него обаче се тиражират като факт. Жалбата до ВАС е подадена след законовия срок с ясното съзнание, че ще бъде отхвърлена. Две жалби подадени 6 месеца след евроизборите са написана сякаш нарочно така, че да бъдат отхвърлени – не съдържат никаква фактология и възможност да бъдат ясно идентифицирани евентуалните нарушители. И накрая, жалбата за отказ от гласуване срещу председателката на комисията Людмила Шнайдер се разглежда сега от прокуратурата.

Тук може да добавим и становището на останалите членове на секционната комисия, че единственият проблем по време на изборите е било държанието на Шнайдер. Това се подкрепя от наблюдателите на изборите, включително онези от партията, която я е предложила за председател. Никой от присъствалите на самите избори пък не е видял купуването на гласове и контролирания вот, за който се говори в сигналите на Шнайдер, роднините и приятелите ѝ. Самият аз останах доста време пред секцията на евроизборите, за да говоря с познати в опашката. Затова мога да кажа, че определенията в последните две жалби са пълна глупост. Освен, разбира се, ако не подадем ухо на последвалите нападки, че съм купувал гласове за ДПС пред секцията.

Къде е проблемът?

Сега би трябвало да разбирате защо започнах с историята за партито. Макар никой да не е видял нарушения (освен тези на самата председателка), реално не може да се твърди, че такива въобще е нямало. Странно е обаче, че всички жалби са подадени като ответна реакция на предишни сигнали – часове, дни и месеци по-късно. Цитирането на един отхвърлен проект на ЦИК като фактология, непознаването на процедурите и изискванията в Избирателния кодекс нямат значение при създаването на една сензация. Отхвърлянето на жалби като неоснователни или закъснели се представя като дългата ръка на мафията, която брани статуквото.

Няма дим без огън. За обзетото ни от цинизъм общество това е основна максима. Затова въобще не е нужно да доказваш нещо или някой да отсъди, че си прав. Достатъчно е да пуснеш достатъчно димки, за да решат всички, че огънят е факт. Журналистите ще го поемат с охота и също както с наводненията, ще показват несвързани преекспонирани кадри, за да илюстрират история, която вероятно не съществува. Скандалите донасят зрители. Отхвърлените жалби до ЦИК – не. Скандали на етническа основа носят подкрепа на отделни партии. Жалбите за нарушения срещу членове на комисии и наблюдатели от същите тези парии – по-скоро не.

За насъщната драма се борим

Ситуацията е малко дума срещу дума. При толкова ниско доверие в ЦИК и съда и принципната им непоследователност е съвсем естествено да не виждаме авторитет в отсъжданията им. В тази среда всяко обвинение – безпочвено или не – набира сила и популярност. Това пречи също толкова на демократичния процес, колкото и несанкционираните случаи на контролиран вот и изборни измами.

Бях си обещал да не се занимавам със случая и навярно не трябваше. Всичко обаче започна от едно обаждане малко след евровота и някак се разви пред очите ми в последните месеци. Работил съм доста по организацията на изборите в чужбина и знам колко е трудно да се направи нещо както трябва. Учудващо е обаче колко лесно личните предразсъдъци на един човек могат да нанесат толкова вреда. Затова реших да пусна всичко. Документите са публични. Който му се чете – да чете и да си направи изводите. За останалите остава медийната драма и патос.

Хронология на жалбите и решенията по тях:

• 25.05 – Евроизбори във Франкфурт. Изборният ден преминава спокойно. Няма никакви жалби и забележки в протоколите на двете секции – тук и тук
• 27.05 – получавам обаждане от председателката на едната комисия Людмила Шнайдер, че иска да пусне жалба срещу доброволците пред секцията помагащи с декларациите. Повече за разговорa ще намерите тук. Предлага да подпиша нейната жалба „за повече тежест“ и отказвам, защото не съм съгласен с твърденията ѝ.
• 28.05 – 12.06 – пуснати са три приблизително идентични сигнала описващи контролиран вот, кражба на лични данни, фалшиви документи (надраскана лична карта) и нарушения от страна на консула. Един от сигналите е на Людмила Шнайдер и баща ѝ – членове на комисиите подписали се по-рано, че няма никакви нарушения на изборния процес – ЕП-22-757, ЕП-22-766, ЕП-22-757, ЕП-22-781
• 13.06 – писмо от изпълняващия длъжността консул Иван Йорданов във Франкфурт до Външно и ЦИК относно обвиненията в сигналите описващо какво е направило консулството в изборния ден – ЕП-04-01-133
• 13.06 – репортаж на Миролюба Бенатова по Нова за „контролирания вот“. Показват се драматични кадри несвързани с изборите на цигани чакащи за документи пред консулството.
• 18.06 – възражение на Людмила Шнайдер срещу писмото на Йорданов цитиращо дискусията ми с нея на стената ми във Facebook – ЕП-22-757
• 19.06 – предложение от единия член на ЦИК за решение по жалбите е отхвърлено с мнозинство – 605-ЕП
• 23.06 – жалба до ВАС срещу решението на ЦИК. Адвокат е Капка Гергинова – ЕП-08-29
• 26.06 – ВАС отхвърля жалбата, защото е подадена повече от 3 дни след решението на ЦИК. Определението не подлежи на обжалване, но те все пак се опитват да го обжалват… пред ЦИК – 8435-2014
• 05.10 – две жалби от Людмила Шнайдер, че в секцията са допуснати наблюдатели на Атака без обозначителен бадж и че изпълняващ длъжността консул Иван Йорданов е използвал груб и заплашителен тон в личен разговор. Първата жалба е била в 13:24, а втората – три часа и половина по-късно описваща събития случили се преди първата жалба. Интересното в случая е, че тя е председател на комисията, тоест първият сигнал го подава срещу себе си. Вторият сигнал пък е бил за това, че Йорданов ѝ е отбелязал, че има наблюдатели на Атака без бадж и ако не предприеме действия като председател, ще подаде сам сигнал до ЦИК. Въпросните наблюдатели са двама от подалите жалби заедно с Шнайдер на европейските избори (точка 3) – С-75 и С-145-222
• 05.10 – протоколът на едната секция завършва без забележки. В протокола на секцията на Шнайдер е записано, че е подала жалба директно до ЦИК и твърденията в тази жалба не са били представени и обсъждани в СИК-а – тук и тук
• 13.10 – декларация от останалите четирима членове на СИК-а до ЦИК и Външно описващи изборния ден като „спокоен и законосъобразен“. Благодарят на служителите на консулството и консула Йорданов за помощта и отбелязват, че за съжаление Шнайдер „не допринесе за създаване на колегиална атмосфера и условия за своевременно приключване на работата в комисията“ – тук (получена от член на ЦИК)
• 13.10 – жалба/питане от Андрей Златинов срещу Людмила Шнайдер за отказ от гласуване. В жалбата се казва, че е бил върнат, защото е написал немския си адрес на латиница, а след това, защото не е носил със себе си немска адресна регистрация. Нито едно от тези изисквания не присъства в ИК. От двете секции единствено в едната по нареждане на Людмила Шнайдер са връщали хора за тези неща. Следвайки стандартната процедура, ЦИК изпраща сигнала до прокуратурата и Външно – НС-00-502
• 20.10 – Людмила Шнайдер изпраща жалба до ЦИК за това, че са препратили сигнала срещу нея на прокуратурата. Интересното в случая е, че нито жалбата на Златинов е публикувана тогава на страницата на ЦИК, нито има публично решение. Препращането по компетенция е стандартна практика в такива случаи. Въпреки това, Людмила незнайно как е научила за сигнал срещу себе си и протестира срещу процедурата. ЦИК решава да не разглежда жалбата ѝ – НС-1348
• 21.10 и 22.10 – Постъпват идентични сигнали за европейските избори от две жени твърдейки, че „30-33 годишен мъж“ им е предложил 120 евро да гласуват за ДПС. След като са отказали „защото са патриоти“, им е било отказано въобще да гласуват, защото не носят адресна регистрация. Жалбите също така описват „бит пазар“ за купуване на гласове пред секцията и множество автобуси с български турци докарани да гласуват. Текстовете не включват конкретни имена или описание на участниците в целия този пазар, правещи невъзможно идентифицирането на който и да е било от жалбата. Не са подали сигнал до СИК или ЦИК на място, което съвсем обезмисля упражнението им. Интересено е, че в заглавията посочат, че жалбите са срещу комисиите, докато вътре пише съвсем друго. Обяснението за 6-те месеца закъснение е „поради провокация от лужите в интернет пространството“ (запазил съм правописа) – ЕП-22-803, ЕП-22-804
• 26.10 и 29.10 – Людмила Шнайдер и адвокатката ѝ Капка Гергинова обжалват в съда решението на ЦИК (НС-1348) да не разгледа жалбата ѝ срещу това, че ЦИК са препратили другата жалба срещу Шнайдер до прокуратурата. ВАС решава, че ЦИК са действали правилно и отхвърля обжалването – жалба срещу НС-1348, определение№ 12861

Затова реших да опиша другата страна на нещата и помолих EuroChicago да публикува мнението ми редом с нейното. Вярвах, че ще го направят, защото многократно са препечатвали статии от този блог, използвали са мои данни и интервюта. Текстът по-долу беше публикуван днес на сайта им. Надявам се, че и други гласували във Франкфурт ще изразят мнение по въпроса преди лъжата да бъде повторена 100 пъти и да стане истина.

Живея в региона на Франкфурт от 10 години и съм гласувал на всички избори до сега. Следя отблизо изборния процес, участвал съм в два вота като член на комисия и съм подпомагал организацията на всички останали, помагам в информационни кампании и поддържам портала Glasuvam.org с изборна информационна услуга и карта на секциите. В последните месеци с раздразненене забелязвам редица материали из мрежата, където една и съща измислица за изборите във Франкфурт се повтаря и доукрасява. Забелязах още един такъв на Людмила Шнайдер на сайта EuroChicago от 12-ти октомври, неделя. Такива слухове се разпространяват, защото историята изглежда скандална, а никой от онези, които се възмущават на наглостта, не им се занимава да надигнат глас.

Познавам Люси от доста години. Запознахме се покрай българското училище в града. Занимавам се с доста социални каузи и ѝ помогнах да му направи сайт и страница във Facebook. Приветствах включването ѝ в комисията за евро вота, защото мислех, че е човек на място и ще помогне на изборния процес. В денят нямаше никакви проблеми, организацията беше на ниво и всичко вървеше бързо. Също както винаги до сега. Задържах се доста пред секцията говорейки с познати, които чакаха да гласуват, така че събрах впечатления.

Няколко дни след вота, Люси ми се обади и разговаряхме надълго за изборите. Спомена, че има притеснения и иска да подаде жалба срещу доброволците пред секцията. Тогава твърдеше, че имали достъп до лични данни, притискали гласоподавателите и въобще не им е мястото там. Това будеше в мен недоумение, защото от една страна тя не е била свидетел на нищо такова бидейки част от комисията вътре в сградата. От друга страна, доброволци винаги е имало на вота – те обясняват правата на хората, че имат нужда от една декларация или друга и помагат да не става блъсканица пред секцията. Самият аз съм бил доброволец и съм правил абсолютно същото както тези момчета. Говорих с тях пред секцията – бяха вежливи и помагаха на всички. По-късно разпитах познати гласували там и всички бяха също толкова учудени, колкото и аз.

Люси настояваше, че не им е било работата там, защото били български турци. Попита ме как да подаде жалба до ЦИК и дали бих се подписал заедно с нея „за по-голяма тежест“. Обясних ѝ, че не смятам нищо от това, което ми наговори, за истина и съвсем естествено не бих се подписал. Подаването на жалба обаче е нейно право и ѝ обясних каква е процедурата. Посочих ѝ също, че ако е знаела за нарушения, е трябвало да се повдигне този въпрос в комисията и да го напише в протокола. Това е процедурата да се пресекат веднага каквито и да е нарушения. Всичко останало води единствено до вдигане на медиен шум. Вместо това тя е посочила, че е нямало никакви проблеми. Няколко седмици по-късно видях жалбата ѝ, която беше доста украсена версия на това, което ми разказа по-рано. Бяха се включили и още няколко души, но ЦИК я отхвърли и сега се съдят. Интересното в случая, че тогава още не твърдеше, че е имало купуване на гласове. В текста си в EuroChicago също така за пръв път споменава, че от секцията е подала сигнал по телефона до ЦИК – нещо, което тогава тя изрично ми каза, че не е правила.

На последните избори Люси беше отново председател на комисията и този път е забранила да има доброволци пред секцията. Това закономерно забави гласуването. Както стана ясно по-късно, налагала е и случайни условия на определени гласоподаватели – немският адрес в декларацията да е на кирилица и да носят регистрацията в немската община. Нито едно от тези изисквания не е разписано в закона и тя няма право да отказва гласуване по тях. За жалост, никой не е подал жалба до ЦИК, навярно, защото не са си знаели правата си или не им се е занимавало.

Поддържам на доброволни начала много страници във Facebook и една от тях е неофициалната страница на консулството във Франкфурт. Стана неофициална след като консулството не можеше да следи и отговаря на всичко там. Тъй като вече беше събрала доста българи в Германия, реших да я запазя посочвайки редовно и навсякъде, че не е официална. Всички въпроси се препращат към официалния мейл на консулството и страницата се използва единствено за разпространение на събития и новини. Имаше недоволни, но като цяло реакциите към решението ми са положителни.

Знаейки всичко това, няколко дни преди изборите, Люси ми писа, да публикувам нейна картинка във Facebook. Представляваше трибагреник с обяснение, че купуването и продаването на гласове е престъпление и че ако някой види такова, да се обади на немската полиция и на членовете на комисията. Казах ѝ, че идеята да изясним правата на гласоподавателите е добра, но няма да пусна точно нейната снимка, защото не е вярна. Немската полиция няма никакво отношение към българските избори и в своя нота изрично са казали, че ще съблюдават единствено спазването на обществения ред. Вместо това, на страницата описах процедурата както е по Изборния кодекс – сигнал до СИК и Външно. Добавих, че ако някой види нарушение на самата комисия, има право да изиска обяснение в писмен вид и да подаде сигнал на ЦИК. Всичко това не се понрави на Люси, защото ме заплаши със съд и жалба до ЦИК, че не изпълнявам точно разпорежданията ѝ като председател на комисия. Настоя, че подвеждам хората, че подпомагам купуването на гласове и че нарушавам немската конституция. Жалба така и не видях, навярно, защото е разбрала, че позицията на председател на СИК не ѝ дава неограничена власт.

Наскоро попаднах обаче на нова жалба срещу консулството – този път за натиск. Причината е, че самите те са спазили задължението си да ѝ съобщят за нарушение в изборния процес и да ѝ припомнят да си изпълни своите. Става дума за двама наблюдатели без баджове. Според нея е било задължение на консулството да им осигури такива, въпреки, че отново това не е разписано никъде. Дори напротив – има образец на ЦИК, който наблюдателите е трябвало сами да подготвят, както е направил другия наблюдател от Глас народен. Възприела е сигнала като заплаха, навярно защото нарушителите са представители на същата партия като нея – Атака. Твърди също така, че върху нея е оказано натиск да не пише забележки в протокола. Междувременно другите членове на комисията, както и същите тези двама наблюдатели присъствали през цялото време, са писали, че е нямало никакви нарушения и не са видели натиска, за което тя говори. Впрочем последните двама са същите подписали се под жалбата ѝ след евро изборите.

В изборните в България има много нарушения. Някой са престъпления, много са причинени от неграмостност и непознаване на закона. Всички те вредят еднакво на демократичния процес в страната и трябва да бъдат санкционирани. За едно нещо Людмила беше права в текста си – трябва да знаем правата си и да подаваме сигнали когато смятаме, че са нарушени. Грешката на много хора в изборния ден е, че не са го направили възмущавайки се на дискриминативното ѝ отношение и измислени изисквания. Така сега украсената ѝ история виси единствена в пространството и създават грешни представи как протича изборният процес във Франкфурт. Време е да надигаме глас не само когато виждаме нередности, а и когато виждаме, че нещо се прави както трябва. Иначе единици ще експлоатират нетърпимостта към нарушения, за да вредят на същия този изборен процес и да отказват още повече хора да гласуват.

С уважение,
Боян Юруков