Два месеца по-късно Мартин писа, че получава отказ от МВР за последните данни. Малко по-късно сподели комуникацията с тях. Накратко МВР отказва да изпрати същата справка от последните месеци, тъй като работила върху собствена карта. Тази карта виждате долу. Представлява табло, което дава статистика и информация с последните случаи. Има филтри за райони, видове ПТП-та и периоди.

Таблото не е лошо и като плюс има отворени данни като линк долу вдясно. Това е важно, защото както съм изтъквал многократно, трябват ни суровите данни, а не интерпретация или статистика подбрана от институцията създаваща данните. Това създава риск от изкривяване на фактите и предотвратява възможността да проверяваме твърденията им и да си вадим изводи за работата. Спира ни да задаваме и въпроси, като например защо част от данните липсват или ПТП-та се намират в средата на парк или море.

Настоящите данни на МВР може да свалим са под формата на SHP файл, който е труден за използване от повечето хора. Отделно самият сайт предотвратява автоматичното сваляне, а гео сървърът им е затворен, което спира доста интерактивни приложения.

Затова направих скрипт, който всеки ден да сваля данните и да ги обръща в нещо по-използваемо. Може да ги свалите на този линк. Техния архив се обновява ежедневно и съдържа данни от началото на 2024-та. Към този момент съдържа 64255 записа между 1-ви януари 2024 и 4-ти ноември 2025. Това прави 95.5 на ден. От тях 3992 или 6.2% са без известно местоположение.

Тъй като и двете справки покриват цялата 2024-та г. може да направим бързо сравнение. Докато данните получени от Мартин и налични в Черна писта съдържат 63183 записа от които 58051 или почти 92% са с известно местоположение. За сравнение, наличните катастрофи на картата на МВР и отворените им данни са 34664 или почти наполовина по-малко. От тях 31541 или 91% са с известно местоположение.

Това означава, че по някаква причина отворените сега данни от МВР съдържат доста по-малко случаи от тези, които са предоставили на Мартин. Подробно вглеждане в разликите би помогнало да се разбере какво липсва, дали е имало дублиране преди или просто са изчистили грешки. Положителното поне е, че данните на МВР съдържат повече параметри и са публикували описание на номенклатурите и какво означават. Липсва номенклатура за crashtype, но съм я извадил от кода им във файла METADATA. Данните на Черна писта са публикувани на страницата. Ако някой открие различията и има обяснение кои катастрофи липсват и защо, ще се радвам да сподели в коментарите.

Когато Мартин пусна Черна писта, той публикува и оригиналната справка предоставена от МВР за катастрофите между 2021 и март 2025-та. Таблото му показва лесно точно какво му е предоставено с възможност за филтриране, което е правилния начин и дава добра представа за измеренията на проблема. Всичко, което е направил той е супер.

Когато се вгледах в картата му няколко неща изпъкнаха и исках да се вгледам по-дълбоко. Вкарах данните в няколко мои инструмента и съмненията ми се потвърдиха. Бях обещал да ги опиша по-рано, но честно казано се разсеях с демографски данни от Германия показващи, че диаспората ни там намалява, както и crowdsourcing-а на данни за строящи се и довършени сгради в София.

Вникване в проблемите на данните

Снимките, които виждате долу са по-специално от Mapbox heatmap. Коригирах малко формата на справката оправяйки дати, часове и разделителите, за да е нормален csv файл. Може да го свалите тук. Махнах и 30% от записите, които нямат географски координати. Така остават почти 178 хиляди записа за 4 години.

Надеждата при използването на такива данни е да откриваме къде са проблемите места и да помогнем да се намалят ранени и жертви. Първата карта горе показва всички катастрофи в София, където е имало поне един ранен или смъртен случай в последните четири години. Виждаме няколко „горещи точки“ оградени. Те са … дворът на КАТ в Дианабад, паркингът пред Пирогов, едно конкретно крило на УМБАЛ Св. Анна и сградата на СДВР. Увеличение на тези места виждате на втората снимка.

Веднага се разбира, че въвеждането на координатите е ставало не при катастрофата, а в офиса на съответните полицаи или където са откарани жертвите. Тук виждаме най-честият проблем при такива данни – лоша или неясна методология на събиране и недобро следене на качеството. Аналогичен проблем показах с данните от регистъра на ражданията. Виждаме го и по веригата между болниците, РЗИ-тата и НСИ при смъртните актове и данните за причини за смърт, особено когато са свързани с бременност.

Това, разбира се, далеч не се ограничава до София. Колкото и критика да търпи СДВР заради отказа им да приемат сигнали за проблеми в движението в София или да съблюдават закона за пиротехниката, аналогични концентрации на координати за инциденти виждаме в Пловдив и Варна – около КАТ, РПУ и болница.

Това може да се обясни просто с грешно въвеждане на данните за местоположението. Докато тези случаи са ясни различими, няма начин да знаем дали патрулките не засичат географски координати просто докато отпътуват нанякъде ефективно „премествайки“ инцидент с убийство на съседна улица. Друг, често независещ от патрулките въпрос, е точността на засичането. При лошо време, липса на търпение или лоша техника е възможно точката, която виждаме да е на десетки или дори стотици метри от правилното място. Затова виждаме инциденти в средата на паркове, градинки, блокове и въобще места където коли няма.

Всичко това поставя под въпрос доколкото може да си правим изводи за конкретни кръстовища или пешеходни пътеки. Особено, когато пресеем данните за блъскания на пешеходци не се откроява някакъв модел или място и това може да се дължи именно на тези недъзи. Въвеждането на категорията и други метаданни също може да е засегната от такива проблеми и зависи изцяло от обученията, колко лесно се използва формуляра за въвеждане и контрола на качеството, какъвто не се забелязва.

Полезни изводи от данните

Нищо от това не значи обаче, че данните не са полезни. Напротив. Пример е дефилето на Кресна. През 2022-ра бяха сложени колчета да разделят лентите. Широко се тиражира, че това е спряло смъртните случаи. На следващата снимка виждаме разликата във всички инциденти. Има пак катастрофи и повечето от тях са с ранени, но както се вижда в дефилето е имало по-малко инциденти между 2022 и март 2025, отколкото цялата 2021-ва. Интересно е обаче, че има изглежда увеличение в самата Кресна. Може да спекулираме, че нетърпеливите дават газ и изпреварват там.

Ако разгледаме смъртните случаи, се потвърждава ефикасността на колчетата. Няма фатални случаи след 2022-ра, с изключение на един в Кресна през март 2025-та. Само през 2021-ва е имало поне четири в дефилето.

За друг пример се връщаме към София. Имаше отчетливо увеличение на трафика и задръстванията от началото на 2023-та. Моето обяснение е указанията на много работодатели за връщане към офиса, което накара много хора да прекарват повече време в пътуване към офиса и обратно. В същото време обаче видимо се забелязва намаление на инцидентите спрямо предходния период, независимо, че включваме три месеца от 2025-та г.

При анализ на такива данни не трябва да забравяме, че отвъд качеството им, има и други променливи – ремонти на пътя, смяна на интензивност трафик и регулиране на движението, различни метеорологични условия и дори дали големи празници се събират и в кой ден от седмицата се падат. Всичко това трябва да се вземе под внимание като се сравняват периоди правят изводи.

Може, разбира се, да погледнем други аспекти от данните като ден от седмицата. Тук се вижда, че има доста по-малко катастрофи и пострадали в събота и неделя като пикът е в петък. Най-много смъртни случаи се случват в събота и понеделник. Тази картина, разбира се, може да е промени, ако разглеждаме конкретни периоди от годината, части от страната и/или видове катастрофи. В повечето случаи извадките няма да ни покажат нищо значимо, но поне ще ни насочат в какво да се вглеждаме. Какви други справки смятате, че ще са интересни?

Разбира се, всичко описано до тук предполага постоянство в метода на въвеждане на данните. Както описах при проблемите данни на НЦОЗА за абортите, разчитаме на това, че има постоянство дори в недъзите на въвеждането, за да може да правим сравнения със стари периоди. Това обаче е невъзможно да се установи без контролите изброени горе.

От това имаме нужда

Нищо от това не е непременно заклеймяване на МВР и патрулките или критика към Мартин. Както писах по повод на Черна писта – именно това трябва да виждаме и това е правилната стъпка в посока отворени данни и прозрачност. Точно така следва да се използват. Повтарял съм многократно, че данните най-често ни помагат да научим повече са работата на институциите и процесите, с които се изготвят, както и да може да задаваме по-добри въпроси. Виждаме го и тук.

Видимо има проблем с въвеждането – най-малкото 30% от записите на катастрофите са без геолокация, а още доста са на нелогични места. Причината много институции да се дърпат да дават данни или изцяло да отказват достъп с глупави извинения, е че ги е страх именно от такива изводи. Точно обратното следва да се случва – подобна прозрачност може само да доведе до по-добро качество на данни, на които те самите следва да разчитат за работата си. Това може да става чрез контрол на случайна извадка, по-удобни инструменти и обучение на служителите, автоматизация и сверяване с други записи – например застрахователите. Това не е самоцелно, а подобрява нещо, от което самите служители се жалват.

Също толкова важно е обаче хората, които боравим с тези данни, медиите, както и обществото като цяло да не реагира първосигнално, да разбира ограниченията и условностите на данните и практическите възможности за събирането им. Да скачаме, че някой лъже с данни или ги крие е лесно, но пропуска възможността, че спуснатите процеси или обективната реалност може би позволяват само толкова добри данни да бъдат събирани. Виждал съм няколко пъти такава истерия, например при смъртните случаи от пандемията или безследно изчезналите. Неизменно води до един вид парализа в комуникацията с и без това не особено търпящи критика или промяна институции. Не казвам, че не следва да посочваме проблеми – все пак точно това правя с тези редове.

Обикновено нещата се случват, защото някой чиновник пробива апатията и се нарамва да оправи нещо на своя глава. Ако ги изтикваме същите пред камерите и началството със соц манталитет да се обясняват, никой няма да иска да вдигне глава. Призивът ми е да се подхожда конструктивно към администрацията и политическото ръководство да обира негативите, а не обратното.

В началото неофициалният акаунт на МВР получаваше новини използвайки Yahoo Pipes. Създадох го покрай акаунта за безследно изчезналите след като осъзнах колко разхвърлен е бюлетинът на полицията и колко трудно се намира каквото и да е. 13 години по-късно това не се е променило, но проектът за безследно изчезналите остава отчасти замразен. В последствие създадох цяла мрежа от акаунти и информационни инструменти обединени около GovAlertEU. Скоро ще пиша пак с новости покрай следенето на презастрояването на градовете ни.

Междувременно акаунтите придобиха популярност, защото бяха наистина информативни по начин, който трудно можеше да се достигне преди това. Събраха над 10 хиляди последователи всеки, цитирани бяха от депутати, дипломати и европейски институции. Някои министерства и други институции създадоха свои акаунти, но тези тук – не и затова все още ги поддържам.

Имаше интерес преди няколко години за поемане на акаунта на МВР от ПР екипа на министерството. Дори имаха достъп известно време и пускаха съобщения. При липса на приемственост на много нива в институциите ни обаче, трайна стратегия за комуникация и разбиране за важността на правилния подход към социалните медии, този опит се провали.

Преди няколко седмици независимо един от друг с мен се свързаха представители на Министерски съвет и МВР и пожелаха да опитаме отново. Целта беше да поемат пълен контрол над съдържанието докато остава частична автоматизация на пускане на новините от сайта им, а аз им помагам безвъзмездно със сигурността и друга поддръжка. Ще намерите описанията и на двата акаунта променени и маркерите за автоматизация – изтрити.

На този етап не се планира верифициране на акаунтите. Причината е отчасти пилотния характер на този експеримент, отчасти финансов. Най-вече обаче в Twitter има сериозни проблеми с верификациите и виждаме някои сайтове несвързани с институции да получават верификация въпреки това. Все пак верификацията като институция е нещо задължително в среден план и ще се случи, когато съответните екипи имат капацитет да поемат изцяло поддръжката на всички аспекти от присъствието в Twitter.

Има много неща, които държат един родител буден нощем. Несъмнено новинарските емисии, филмите и БГ Мама са развинтили предостатъчно въображението ни за опасностите, дебнещи децата ни от ранна възраст. Сред болестите, катастрофите и наркотиците се нарежда и изчезването. Едно дете да потъне вдън земя е колкото немислимо, толкова и ужасяващо. Затова и такива случаи като правило се приемат присърце.

Случаят на изчезналия Александър извади наяве както съпричастността на обществото и критичната роля на доброволчеството, така и тлеещите от десетилетия проблеми в комуникацията на полицията със същото това общество, но също и неподготвеността на самите масови медии да играят конструктивна роля в такива случаи.

На първо място трябва да кажем, че далеч не всички случаи са като този. Всъщност, в повечето няма нужда и дори би попречило на разследването да се обявява публично каквото и да е. Но когато това е нужно, то следва да става бързо, надеждно, без спекулации, с ясна навременна информация и координация. Такива са изчезванията не само на деца, но и на възрастни хора и такива в уязвимо състояние. Хора, които поради болест, възраст или принуда, трудно биха могли да помогнат сами на себе си.

Докато няма еднакви случаи, лесно може да се види, че проблемите в комуникацията е на институционално ниво. Разпознавайки този проблем преди 13 години, се опитах да намеря технологично решение създавайки проекта Lipsva. Амбицията му никога не е била да намира хора, макар надежда винаги да има, а да покаже, че съобщаването на случаите може да се прави по по-добър начин. В рамките на проекта направих карта, показваща всички известни активни случаи и анонимна статистика за решените, автоматично търсене в социалните мрежи на хора, отбелязали се близо до последното известно местоположение, и изпращане на готови за разпечатване плакати до магазини и кафенета в близост. Всичко това беше достъпно преди повече от 10 години и го предложих безвъзмезно на МВР.

Последваха няколко срещи и доста комуникация в опити за обща работа. Всички бяха много ентусиазирани и съгласни, че това има смисъл. Особено хората по места, чиято работа беше именно да решават тези случаи: тези, на които близките звъняха постоянно с надежда за добри новини, а в от един момент нататък – каквито и да е новини. След години опити и събиране на данни единственият резултат беше, че при всеки случай на изчезване медиите тикаха картата ми в лицето на тогавашния шеф на сектор “Издирване” и го питаха защо МВР не прави нещо подобно.

Причината за всичко това е същата, както множеството проблеми, които виждаме в полицията – дълбоката бюрократична машина и вкоренения от поколения страх от взимане на решения. МВР може да се е деполитизирана преди 30 години, но мисленето и работата не са мръднали особено от 80-те години насам. Това се вижда особено ясно в случаите на издирване. Има някакъв срам изглежда на ниво директор, когато се говори на тази тема и язвителна насмешка, когато хора вътре и извън системата настояват, че има по-добър начин. Това са все неща, с които се сблъсках сам, но трагичното е, че със същото се сблъскват родители на деца, които не спират да настояват на най-горно ниво за действе.

Тук следва да се отбележи, че подобрения в МВР все пак има. В последните няколко години са свързали многобройните си системи и търсенето на информация за издирвани се доближава доста до иначе нереалистичните очаквания, които холивудските филми са загнездили у нас. Докато това определено е подобрение, общуването с неправителствени организации, медии и въобще желаещи да помогнат е изключително затормозено до степен, в която самите издирващи са също толкова фрустрирани от системата, колкото и близките на изчезналите.

Друго нововъведение беше прословутата Amber Europe система, която беше шумно обявена в началото на 2018-та година. Това е мрежа от институции и НПО-та, които си съдействат с проекти, обмен на опит и информация за по-ефективно откриване на деца. Това,на което повечето медии обърнаха внимание, обаче е интеграцията с Facebook, където при изчезнало дете може на момента да се покаже снимката му и информация на всички потребители на мрежата в радиус от 200 км. Именно това стана с Александър, макар и с поне 8 часа закъснение след първата информация в медиите.

Всъщност, четири години след официалното включване в мрежата, това беше първият и единствен път, в който МВР я използва. Има още един случай от преди година, но той се разви в епизод на популярен български сериал. За сравнение Гърция е обявила и открила 40 деца за същия период от време със системата. Липсва и информация дали България се е включила по някакъв начин в обмена на опит, с изключение на няколко кратки споменавания за присъствие на делегати по срещи. Междувременно още от включването на МВР като организация, официалният сайт на Amber Europe все още показва като единствен източник на информация за подобни случаи в България социалните профили на Lipsva в Twitter и Facebook. Оттам не успяха да ми обяснят как се е случило това. Неофициално разбрах, че тези линкове са дадени от самите представители на МВР. Нищо, че активната работа по проекта спря преди 5 години.

Нито спешните реклами на Amber във Facebook, нито карти и технологични решения като Lipsva биха решили проблемите в комуникацията. Те са просто инструменти. МВР обмисляше през годините много други такива – MMS-и към таксиджиите, новини по таблата на метрото и спирките на градския транспорт, спешни бюлетини по радиото и телевизията и ред други шумно обявени, но неосъществени идеи. Докато за някои драматични случаи научаваме сравнително бързо от основните емисии, това става щедро напоено с кадри на страдащи близки и словохотливи съседи, дежурни експерти, бивши и настоящи служители на полицията. Нищо в това не показва както отговорност от стана на МВР, така и капка журналистическа етика от самите медии.

За повечето изчезвания обаче не научаваме дори от сайтовете на МВР. В някои райони на страната повечето такива се подават „ексклузивно“ на конкретни местни медии. Трудно ми е да преброя случаите, в които родители са ми споделяли, че се молят на полицията да разпространи информация по техните канали или да изкарат екипи за издирване. Когато става въпрос за възрастни и често безпомощни хора, ситуацията е най-тежка. Това, комбинирано с хаотичната система от сайтове и начини на публикуване на информация от РДВР-тата, прави изключително трудно намирането на каквато и да е информация за един или повече случаи на изчезване. Именно това целеше да подоби Lipsva и го правеше добре.

Всичкият този комуникационен хаос, но и честата циничност и ярка неподготвеност за боравене с такива случаи на приемащите сигнали създава съвсем очаквано крайно недоверие към способностите и желанието на полицията да се справи с такива случаи. Сензационното отразяване от страна на медиите и търсенето на ефирно време у дежурните експерти пък оставя впечатление, че постоянно изчезват хора и никой не ги открива. Втората цел на Lipsva беше да покаже, че всъщност мнозинството от случаите се решават успешно. Този аспект е изключително важен, защото именно доверието между близки и разследващи, както и вярата на доброволци и неправителствени организации, че решение и смисъл има е това, което неизменно ще повиши успеваемостта. Видяхме го и в случая на Александър.

Докато обаче повечето изчезвания се решават, сложните такива, когато трябва да се действа бързо, да се вземат на сериозно тревожни ранни сигнали или да се предпази уязвим човек от друга опасност е нещо, в което системата се проваля отдавна. Тези случаи са малко, често не са публични, но имат изключително драматичен ефект над семействата дори при иначе успешен край. Тук от критична важност са ясните стриктни процедури, добрата комуникация, малкото бюрокрация и подсилване решимостта и възможностите за действие на тези най-близо до случая – все неща, с които родната полиция не се слави.

Може да направим сравнение с болниците – хората си мислят, че добрите болници са онези с няколкото именити медицински величия способни да извършват невероятни процедури. Истината обаче е, че истинските добри болници са онези, които не позволяват например пациента да умре от вътрешноболнична инфекция след уникалната операция. А такива случаи има доста и продължавайки аналогията са също толкова срамна тема за институциите до степен, в която почти нищо не се прави. Предотвратяват се с ясни стриктни процедури, признаване на грешките и търсене на решения, комуникация и подсилване решимостта и възможностите на онези, които могат да се справят с проблема.

Александър беше открит и се води разследване. Това, което като общество научихме е, че имаме място и роля в тези издивания и не следва да очакваме полицията да се справи сама. Доброволчеството има смисъл, а и има нужда от продължителни постоянни действия тази насока. Това, което не очаквам, е промяна в работата на МВР или подходът на медиите по тези теми. След толкова години повтаряне на едно и съм говорил с много разследващи, които търсят някакво решение и искат промяна, но се сблъскват със същата стена на безразличие и бюрократичен унес, с която се сблъсква всеки от нас застанал пред гише.

Докато има технологични решения, които биха помогнали, нищо не може да замести добрата полицейска работа. Къде нарочно, къде от невежество на ръководството, тя се тика назад, за да не попречи на когото трябва или да не стъпи накриво с грешния прокурор или местен големец. Същото отношение се отразява неизменно и на издирващите, които далеч не се занимават само с установяване на безследно изчезнали.

Макар повечето от нас да не може да си представим, че нещо такова може да се случи точно на нас, неизменно поредният тиражиран из медиите случай ни кара да се замислим. Докато някой възприемат качеството на живот като удобства в дома, колата или почивката, още по-важна характеристика е да има система, процес и специалисти, на които са се облегнеш в безизходна ситуация. Това е както спешната помощ, включително в отдалечени райони, лечение на редки заболявания, реакция при природни бедствия и несъмнено издирване на потъналите в дън земя. Именно доверието в тези системи на помощ допринася значително за качеството на живота. Доверието идва както от наличието въобще и ефективността на тези системи, така и ясната комуникация и прозрачност за работата им. При търсенето на безследно изчезнали, както и при много други функции на МВР, именно това е ключова брънка, която упорито се отрича от ръководството заради институционални недъзи, его, чиновническо и офицерско мислене заровено в преливащите с хартия папки от 80-те.

11 години по-късно малко се е променило в работата на МВР. Разликата е, че се случва един или два пъти на година да говоря някъде по темата. Приемам поканите, за да маркирам именно тази липса на напредък. Пред 2019, например, по Нова Телевизия говорих за същите неща. Преди това говорих за Amber, а по-късно как въпреки заявките на НСБОП тази възможност не се използва.

Миналата седмица ме поканиха да говоря по БНТ по същите теми. Имахме дълъг разговор, както обикновено записах клип маркирайки основните проблеми. Споменаха, че ще участват и хора от системата – бивши и настоящи.

В отговорите си посочих както причините да създам Lipsva, така и проблемите, които доведоха до това да го спра, но по-важното – да няма напредък в работата на МВР с обществото, организации и въобще комуникацията в публичното пространство по темата. Ключов момент тук са структурните проблеми в системата, които не позволяват на служители на ниски, а дори на средни нива, да взимат елементарни решения. Авторитарното ръководство, грешните стимули, корупцията по висшите етажи, липсата на отчестност и сбърканото кадруване са довели до там, че редовите служители нямат нужните инструменти, свобода на решения и в голяма степен ресурси да си вършат работата.

Съвсем нормално е едно такова интервю да бъде монтирно, за да се впише в разговорите с други участници. Затова е съвсем очаквано част от казаното от мен и други да бъде отрязано. Част от проблемите бяха маркирани от други, като например Тодор Тодоров, която сам е бил част от системата на МВР до 2012-та.

Това, което напълно беше обърнато с главата обаче, беше критиката към МВР. Докато Тодоров говореше само за лошата работа на отделни служители, от моите думи беше останала само критиката за системата Amber от последните години. В действителност посочих как редовите служители правят каквото могат с малкото свобода и ресурси, които им се предоставят, а системите проблеми са причината да няма напредък. Още натоявам и че е важно да се показва, че голяма част от случаите се решава, че служителите в голямата си част си вършат съвестно работата и че това е важно както за комуникацията им с близките, така и с потенциалните свидетели. Вместо това се продължава да се мачкат служителите служебно и по медиите, а да се спестява всичко на висшите етажи.

Тези системни проблеми имат корени още от соца, но в огромната си част налагането на авторитарен контрол и ограничаване на ниските нива в МВР беше въведено по време на Цветанов като министър. Точно тогава започна работа Lipsva, точно тогава хора в системата проявиха интерес и имах срещи със заместник министри, началници на сектори и прочие и точно в рамките на мандата му видях как всички се затварят и започва да ги е страх да взимат решения. Към 2012-та вече прекият канал за комуникация практически не съществуваше и беше дадено да се разбере как вече ще работи полицията. Тодор Тодоров е бил част от системата на МВР през същия период и е станал свидетел на същите тези проблеми. Би следвало да ги посочи, също както и времето, за което датира собствената му критика.

Разбира се, всеки журналист има свобода да определя целите и насоката на своите репортажи. В случая БНТ с редакционната си политика е маркирала случаи през времето и разкази на близки. Тук не следва да имам критика. За мен обаче е важно да се кажат и причините за тези проблеми. Иначе се връщаме към същия затворен кръг, в който се потварят едни и същи лични драми при поредното изчезване и просто се дава ефирно време на определени хора.

Затова, също както при предишни интервюта, пускам целия запис, който дадох на БНТ. Сами може да видите кои части са подбрали и какво допълвам след това.

Тук ще намерите и репортажа на БНТ.

Тъй като този репортаж привлече доста интерес както към сайта, така и към страницата му във Facebook, реших да пусна пълния запис на интервюто. В него обсъждам доста аспекти на работата на неофициалния регистър, комуникацията ми с МВР, защо съм го спрял и защо смятам, че е нужно полицията да има нещо подобно.

На това началник сектор Издирване е отговорил „Наистина има такава идея, но тя подлежи на по-широко обсъждане в МВР“. Това е същият отговор, който получих преди 8 години от тогавашния началник, както и шефа на ГДНП. Не мога обаче да виня конкретния човек – комуникацията вътре в самото МВР е под всякаква критика, самите инспектори се жалваха години наред колко мудно тече всичко и как хората ги е страх да поемат инициатива и да взимат дори решения на ниско ниво.

Всяка промяна идва бавно, ако въобще стане и такъв инструмент в помощ на комуникацията с гражданите просто не им е важен. Страниците на РДВР-тата наистина бяха обновени и уеднаквени, но пръснатите съобщения за изчезнали, неактуалните или изцяло липсващи такива, различната методика на работа и продължаващото „спускане“ на информация специално за познати журналисти продължава. Почти нищо не се е променило откакто пуснах сайта.

В тези статии ще прочетете по-подробно по тези въпроси:

• Безследно изчезналите на България
• Lipsva.com спира – защо и до кога
• Проектът @GovAlertEu и въпросът „Това па от кога е така?“
• Amber, безследно изчезналите и едното обещание
• Amber и отговорът на МВР за изчезналите деца

Нещо, което не споменавам в интервюто, е че европейската организация Amber alert, към която се включи България преди 10 месеца, все още посочва социалните акаунти на Lipsva като източник за информация за безследно изчезналите деца в България. Това въпреки, че единственото останало от проекта са няколко скрипта, които събират случаи от Интерпол и пръснатите страници на МВР и ги публикуват в социалките. Не стана ясно как са ги намерили и дали именно полицията им ги е посочила в предварителните разговори.

Ето целия запис с добавени въпросите:

Заради всичко изложено в горните статии, което повтарям и в този запис, не мога да потвърждавам и споделям съобщения за безследно изчезнали, които не идват от официални източници. За жалост такива призиви за помощ има много и доста от тях пишат на страницата на Lipsva във Facebook с молба да бъдат споделени. След като отделих значително време в рамките на 5 години от живота си, нямам капацитета да ги преглеждам и разпространявам, още повече, че сайта е спрян. Те все така става видими на страницата за всички, дори да са споделени от посетители.

Карта от Lipsva с прогорени точки където са изчезвали хора.

Още в началото нямах илюзии, че сайтът ще помогне пряко на откриването на някого. Основната му цел винаги е била да повиши разбирането за проблема, че отговорността не е само на полицията, а на всички нас, че трябва да участваме с доброволчество и вече за разлика от внушенията на много медии всъщност огромна част от случаите се решават бързо и успешно. Също обаче исках и донякъде успях да покажа колко плачевно е състоянието на комуникацията на МВР по въпроса. С изключение на шепа нашумели случаи, повечето остават скрити по регионалните сайтове на полицията. Аз ги откривам, защото имам програми да ги следят автоматично. Случва се нерядко и самите полицаи да подават „новината“ само на определени местни медии, вместо да я публикуват бързо на общодостъпно място. Заради всичко това се стигна до комичната ситуация, че години наред на почти всяко участие на тогавашния дългогодишен шеф на отдел Издирване Захария Стоянов му показваха моята карта и го питаха „А това защо го няма полицията?“

Защо наистина?

През 2012-та и 2013-та имах няколко разговора и срещи в МВР. Беше заявено ясно, че сътрудничество се търси и се опитват да направят нещо. Още тогава искаха да въведат „сигнализиране с масови sms-и или нето такова“. Това, което се разбрахме е не да ми подават някаква информация, а поне да имам начин да потвърждавам дали случай е решен, за да е коректно това, което се публикува. Не стана. С годините многократно им предлагах софтуера и интеграциите, които имах безплатно в комплект с акаунтите в социалките, които бяха набрали сериозна аудитория. Не ги взеха.

Заради всичко това модерацията на Lipsva.com стана непосилна за мен задача. Не можех вече да гарантирам минимално качество на данните. В същото време настоявам на принципа, че ако с инициативата или НПО-то си нямаш план за решение или поне изглед за подобрение на даден проблем, но тъпчейки на едно място съвсем скоро ставаш част от този проблем. Затова през 2014-та спрях сайта. Повече за аргументите ми може да прочетете тук. Все пак, оставих автоматичните скриптове, които зареждат информация от сайта на МВР и Интерпол и захранват акаунта в Twitter.

От отчета на Amber Alert за 2017-та

Amber Alert в България

През януари тази година огря лъч надежда. МВР обяви, че най-накрая се включва в международната инициатива Amber Alert. Тя е за безследно изчезнали деца, но пак е нещо. В сътрудничество с организацията и Facebook ще създадат портал и ще подават бързи сигнали през социалната мрежа до всички в даден регион. Системата работи успешно в редица държави и България щеше да бъде една от тях.

Щеше…

Още през януари забелязах в илюстрациите на новината, че са използвали редактирани снимки на мобилно приложение – взели са това на Facebook и са добавили български текст. Такова приложение обаче няма. Забелязва се и сайт на домейна на cybercrime.bg, който отворих. Вътре беше проста директория със снимки и проби за плакати. Общо взето доста по-зле на това, което правих през 2011-та. Реших обаче, че все още работят по въпроса и предпазливо ги похвалих за активността.

Из страницата на cybercrime.bg и илюстрация от пресконференцията

Десет месеца по-късно промяна няма. Сайтът е в абсолютно същото състояние. Интеграция няма. Обществена поръчка за портал на открих. Свързах се с международната организация Amber Alert и не можаха да ми дадат детайли за дейността си с българските власти. Не знам дали от тактичност или просто защото нямаха, но не цитираха никакви клаузи на поверителност. Все пак споразуменията са доста преди януари и България е включена като страна членка в годишния им доклад за 2017-та и са пуснали идентична новина като тази на МВР.

Lipsva.com в Amber Alert

За моя изненада обаче открих нещо друго – на сайта на организацията България е вписана с два социални акаунта, където „може да откриете актуална информация за безследно изчезнали деца“. Тези акаунти са именно на Lipsva.com. След няколко телефонни разговора с тях се оказа, че не знаят как са получили тези акаунти. Изглежда човекът започнал разговорите с МВР преди повече от година вече не работи при тях. Не можаха да отговорят дали са ги получили от българските си партньори или са ги намерили просто някъде в мрежата. Бяха толкова учудени, колкото и аз.

Във всеки случай акаунтите още седят на сайта им и в известен смисъл са си на място. Дори 4 години след като проектът спря и е останал само един безпризорен скрипт, който не съм пипал от поне две години и който работи самотно на някой сървър в тъмна стаичка, пак Twitter акаунта на @Lipsva си остава единственото място, което събира на едно място информация за безследно изчезналите българи у нас и в чужбина. Буквално замених част от комуникацията на МВР с прост скрипт.

Не твърдя, че МВР са дали Lipsva.com акаунтите на Amber Alert, за да могат да покажат все нещо. Дори и да са го направили, не мога да ги коря след като години наред им ги бутах безплатно само и само да имат нещо. Не твърдя, че не се работи или че вече не е готова интеграцията на МВР със Facebook и Amber Alert. Не откривам никакви белези за това обаче, от самата организация не потвърдиха, а и никой от случаите на изчезнали деца обявен в медиите през изминалите месеци не беше обявен през тази система.

Не твърдя и никога не съм твърдял, че Lipsva.com е решението. Никога не е изграждан да бъде решение, а и не може да бъде. Кодът вече е остарял и безполезен. Данните и интеграциите – също. Принципът на работа с проекта беше неустойчив без тясна работа с полицията. От самият сайт на Amber Alert ще видите в други държави цели организации, които се занимават с темата и помагат както на полицията в бързото решаване на отделни случаи, така и на обществото да разбере проблема и да съдейства на онези, които с години се надяват и търсят. Това не може да се замени с един скрипт или карта, но не се решава и с пресконференции и фотошопнати снимки на сайтове.

Без сигнали за промяна

В България имаше няколко опита за такива НПО-та, но нещата не се случиха. Голяма вина за това има именно опърничавото и назадничаво отношение на редица ръководства на МВР. Казвам „ръководства“, защото с редовите служители съм работил добре. През годините бая хора в системата по места видяха, че сайтът е полезен и говориха с мен неофициално. Потвърждаваха, че някой е открит и трябва да залича лични данни, споделяха проблемите в системата или приемаха сигнали, които съм получавал през сайта. Всеки път, когато съм виждал лъч надежда и ентусиазъм у някой служител на МВР за някаква промяна, разбирах скоро след това, че е била стъпкана „отгоре“. „Защото тия неща ние така не ги правим“, ако мога да цитирам един бивш зам. министър.

Затова, ако се чудите какво става с Amber Alerts в България, то почти сигурно съдбата е същата, както със снимките на изчезнали по видео таблата на метрото, mms-ите до таксиметровите шофьори, регионалните масови sms-и и прочие идеи, които са били обсъждани през години и „ей сега да станат“. Ако се чудите защо не може да откриете почти никаква информация за безследно изчезналите в България, то това е, защото тази тема явно е срамна. Както криминалната статистика. Или броят вътрешни системи и хаоса в софтуера и информационните масиви на МВР. Въпрос на манталитет, а не техническо решение.

От известно време тече кампания срещу контрабандните цигари. Води се от Булгартабак, което е нормално, защото те губят най-много и като бизнес само това ги интересува. В нея обаче участват също МВР, Министерството на финансите, митниците и няколко организации.

Фокусът на досегашните реклами беше, че контрабандата финансира международната престъпност и подпомага другите им дейности. Това наистина е така – докладите за трафика на хора подчертават, че често се използват същите канали, както тези за нелегални стоки. Една подобна пан-европейска кампания дори говори срещу всички фалшиви стоки и най-вече лекарствата. Те са особено опасни, тъй като често са неразличими от оригинала, но съдържат отрови.

Българската кампания обаче се фокусира само върху цигарите и загубите на бюджета от акцизи. Това ви дава представа колко им пука на чиновниците одобрили рекламите. Не става дума дали нелегално внесените цигари са много по-опасни, което си е реален риск при неизвестен производител. Темата се избягва, защото ще отвори пак дебата за опасността от цигарите въобще. Чиновниците зад тази кампания ги интересува само акциза, защото това им е работата. Интересува ги живо и печалбата на Булгартабак, защото шефовете им зависят пряко от ония млад успял мъж. Затова няма да видите и името на Министерството на здравеопазването под кампанията.

Последните плакати наблягат точно на това – как бюджетът губи от акцизи, а това била причината да няма пари за пенсии и детски градини. Реших да поправя плакатите, за да покажа къде е реалният проблем. Основната причина за смъртността в България са сърдечните и респираторните заболявания. Те са отговорни за поне 68% от смъртните случаи без дори да броим рака. Заедно с липсата на спорт, праховото замърсяване и нередовните прегледи, именно пушенето се сочи като основен рисков фактор. Страната ни е сред водещите по този показател в Европа.

Ако гледаме цинично на въпроса, както уважаемите чиновници, трябва да си зададем въпроса колко губи бюджета от данъци, болнични и пенсии заради загубена работоспособност, здравни разходи и смърт. Имаме оценка за финансовия ефект на замърсяването от ТЕЦ-овете. Защо не от цигарите?

Допълнение

Поправих и другите плакати от кампанията срещу контрабандните цигари. На последния дори не трябваше да му сменям текста.

Тези не са на Булгартабак, а са част от отделна кампания отново срещу нелегалните цигари. Ако трябва да съм честен, харесва ми съобщението и идеята им. Отново обаче се фокусират точно върху цигарите, а не върху други нелегални стоки, което е странно. Затова коригирах и тях.

Всички видяхме как десетки хиляди полицаи бяха докарани в София, за да респектират протестиращите. Навярно ви е минавал през главата въпросът колко е струвало всичко това на данъкоплатците. Освен транспорта и престоя в столицата, на всички тези хора са изплатени командировъчни и извънредни.

Отговорът би трябвало лесно да се намери на страницата на МВР. Припомням, че от август 2012-та всички институции са задължени да публикуват ежедневни отчети за бюджетните си плащания по причини – заплати, осигуровки, издръжка и прочие. Настрана от принципните проблеми с изискването, дори това, което ни се предоставя е неизползваемо. Причината се крие във формата – всяка институция избира под каква форма да пусне данните. Някои дават таблица, други снимка на екрана си. МВР пуска PDF документи. За да си направите някаква справка, трябва да прегледате 360 документа, да копирате цифра по цифра и с елка да пресмятате. Това е състоянието на прозрачността в държавата ни в момента.

Има обаче добра новина. Хора като мен намират начини да извадят полезната информация скрита къде умишлено, къде от глупост и недоглеждане. Случаят на отчетите на МВР беше особено труден, защото след като прехвърлих данните в текстова форма, те нямаха ясно изразена структура. За човек би било лесно да разбере коя цифра към коя колона принадлежи на снимката горе, но не и за компютър. Също така има разделение със шпация между хилядите (това две колони са или една цифра), разместване на редове, липсващи колони и т.н. След няколко опита през ноември намерих начин и автоматизирах процеса. От тогава насам всеки ден се обновяват данните за плащанията. От голяма помощ беше допълнителната информация за сумите по редове, защото така потвърждавам прочетените цифри. Все пак, около десетина отчета бяха толкова объркани, че се наложи да ги въвеждам на ръка. Целия код на проекта е достъпен в GitHub.

В последните седмици направих и интерактивно табло (dashboard) за данните. На него са показани общите суми преведени по дни и по месеци, причините и дирекциите, които са направили плащанията. Може да се филтрира по тези три показателя чрез графиките и таблиците. При избиране на филтър, адресът на страницата се обновява и може да споделите това, което виждате. Например, може изберете всички заплати изплатени по време на #дансwithme или сравнение на „средства за разпореждане“ на този кабинет спрямо предишния. Над таблиците има бързи линкове за избиране. Повече за графиките и филтрирането ще прочетете на самото табло.

Представени така, данните показват интересни неща. Пример за това са въпросните „средства за разпореждане“. Не открих за какво точно се използват, но видях, че са се увеличили със 160 пъти до 27 млн.лв. Заплатите също са интересни. Има ясни пикове през април, юни и декември (интересно защо). При подслушването има намаление при издръжката, макар и малко като сума, но сериозно покачване при заплатите през декември 2013. Всъщност това важи за всички дирекции. Около 70% от парите за МВР отиват за заплати и възнаграждения. Едва 18.6% са за издръжка. Припомням, че сме на едно от първите места в Европа по брой полицаи на глава от населението. Това има ясни измерения в разходите на най-скъпото ни ведомство.

Плащанията по месеци като изключим
заплати, стипендии и осигуровки

Разбира се, всички данни идват с условности. Качеството на тези зависят на първо място от коректността на министерството, която доколкото разбрах не се следи от МС въпреки поетия ангажимент. На второ място, възможно е да има грешки при автоматичната обработка. Най-вече обаче е важно как интерпретираме данните. Ще забележите, че има доста отрицателни преводи. Те са в категория „Служебни операции в БНБ“ и предполагам, че се отнасят до суми връщани в държавния бюджет. Министерството също присъства в списъка, но преводите са почти нулирани – когато има превод от няколко милиона, те са връщани ден по-късно. Няма обяснение за тези странни плащания и навярно само касиерите могат да отговорят.

Важно е да отбележим, че тези суми се отнасят до парите, които министерството е превеждало на дирекциите си през системата СЕБРА. Не включват прословутите дарения от фирми. Не става ясно и каква част от компенсациите са заплати, бонуси, за извънреден труд или обезщетения. Притеснително е, че от началото на 2013-та МВР е спряло да внася осигуровки, но и това може да има някакво обяснение.

Нещо, което бързо ще научите, когато се заровите в данните, е че те не дават отговори, а нови въпроси, за които не сме се замисляли. Ако данните и интерпретацията им е вярна, въпросите са полезни и могат да осветят неприятни истини или да разбият заблуди. Всичко останало са спекулации.

Земеделското министерство и програмата за развитие на селските региони може да си има Facebook и Twitter акаунт. Това е доста рядко срещано в администрацията ни. Всъщност нуждата точно на ПРСР от присъствие в социалните мрежи се обяснява повече с „едни пари за усвояване“, отколкото с реална полза за селските региони. Външно министерство си има Twitter, който намирам за полезен и се обновява често. Преди 4 години писах за блоговете и twitter-ите на тогавашни министри. Навярно Кристалина Георгиева използва тази мрежа най-ефективно в работата си. Има още няколко български политици, които са доста активни.

Институциите обаче почти ги няма. Това е обяснимо предвид липсата на обща рамка за поведение на държавните служители и прес-офисите в социалните мрежи. Общо взето съществуващите акаунти се създават и поддържат, защото някой ентусиаст в администрацията поема лична инициатива. Друг проблем е, че повечето политици не виждат непременно полза от присъствие в социалните мрежи. Поне не ползата, която ги интересува – незабавна, пряка, политическа и лично за тях.

Полза обаче има и ще ви дам пример. Никога не е било тайна, че аз поддържам акаунтите @MIBulgaria и @NarodnoSabranie. Пише си го в описанията им, писах тук за законопроектите и подробности около МВР акаунта. С последния исках просто удобен начин да следя за съобщения за безследно изчезнали за Lipsva.com. Оказа се обаче, че доста хора го намират за полезен, тъй като събира автоматично новини от повечето всички РПУ-та и ги пуска почти в реално време. Британския посланик, например, превежда tweet-овете по време на бедствия, а съобщенията около протестите се споделят често. Аналогична е ситуацията с акаунта на парламента, където се пускат незабавно новите законопроекти.

Миналата година покрай разговорите за Lipsva, предложих на МВР да поеме акаунта @MIBulgaria. Вече има 1200 последователи, изграден имидж и ще е прекрасен начин за бърз контакт. От прес-центъра приеха идеята доста добре и обсъдихме стъпките напред. За жалост, дали заради бюрокрацията, дали заради смяната на правителства и ръководство, това така и не стана.

Опитах се да пробутам концепцията за комуникация в социалните мрежи на две от най-закостенелите ни институции. Заради това ми желание, се старах да оставя двата акаунта възможно най-изчистени от мнения и коментари. Заради това на едно издание на БГ Сайт дори имаше изказване, че не може да не взимам пари от ГЕРБ за тези неща. Сякаш съм взимал за всички останали простотии, с които се занимавам.

Това обаче се промени снощи. Заради случката на Пеевски с Arte и нещастния опит на Йовчев да скрие действията на МВР, пуснах следния tweet:

Ще споделяме вече и тук пред всички личните данни на тези, които снимат Д.П. и имотите му – за да е ясно, че няма специално отношение.

— МВР (@MIBulgaria) January 12, 2014

Естествено, реакцията в Twitter не закъсня. Някои знаеха, че акаунта е мой и отбелязаха, че си пише „неофициален“. Последваха критики как съм смеел да се представям за МВР. Това само показва колко чист съм пазил акаунта до сега в надеждата ми да стане официален, както стана с този на Кристалина Георгиева. Нещо повече – всяко официално лице, което е последвало акаунта на МВР, е получавал лично съобщение с обяснение как стоят нещата.

Twitter е силен инструмент, който макар не толкова разпространен в България, има сериозен ефект върху интернет общността. С него може да се правят интересни неща като катографиране на катастрофите в София и възпоменание на загиналите през Балканските войни. Шегите са част от това и има куп фалшиви профили, които доста успешно иронизират политиците ни. Целта на @MIBulgaria не е такава и ще продължи да пуска автоматични новини. Все пак, вече не общавам, че няма да пускам „откровения“ когато министрите решат да се скрият зад откровени лъжи.

Във вторник на пресконференция директорът на „Координация и информационно-аналитична дейност“ Николай Крушков е представил интерактивна карта на престъпността изготвена от МВР. Тук съм пуснал няколко снимки от презентацията му. Ако сте чели блога ми до сега ще разберете защо първата ми работа беше да намеря сайта и да видя как може да се извадят данните. За жалост не е публичен, но за това по-нататък.

Новият инструмент на МВР позволява анализ по време и местоположение на всички престъпления. Сега работи с оперативни данни от реални престъпления от тази година и се обновява всеки месец. Интересно ми е дали може да се направи ежедневно – още при въвеждане на докада в системата. Не става ясно дали има категоризация по типове престъпление (обир, побой и т.н.), но е логично да са го предвидили.

По снимките бих казал, че графично системата изглежда добре. Има heatmap на случаите, както и разпределение по квартали и региони – нещо, което мен ме интересува най-много. От презентацията става ясно, че може да се открие концентрация на престъпления от даден тип. Според целите им, така ще планират разследванията и патрулите по-добре.

Разбира се, ползите от разбор на данните за престъпността са известни отдавна. Това, в което всички се съмнявахме беше, че МВР въобще прави такъв анализ. С този инструмент ще е доста по-лесно. Въпросът обаче е дали някаква част от него ще е публична. Зададох този въпрос и чакам отговор. Не очаквам, разбира се, целия инструмент да бъде публичен заради достъпа до оперативните данни. На снимките се вижда доста точно местоположението на отделни случаи, а вероятно може да се видят и други подробности.

Все пак може да получим суровата информация. Това е нещо, което много градове и държави по света вече са направили и позволява журналисти и научни работници да ги анализират. Именно заради тази липса направих Crime.bg, но проекта беше неуспешен. За това обаче ще пиша друг път. МВР не може, разбира се, да ни предостави всичко заради защитата на личните данни на засегнатите. Има обаче начини да пусне информация в отворен формат, която да е достатъчно защитена и в същото време полезна.

За целта се скрива определена информация и се намалява точността на друга. Може, например, да получим CSV (или Excel) с по един запис за всяко престъпление в страната. Записа ще има няколко колони – уникален номер, категоризация на типа престъпление, географски координати записани с точност от няколко стотин метра, дата и час на престъплението или период, в който се е случил. Това ще е доста добро начало. Няма да може да се определи точния адрес заради приблизителните координати. Към всеки случай може да се добавя по-късно и в каква фаза е разследването.

Доста приятна карта на престъпността в щатите

Първата пряка полза от публичността е, че потърпевшите могат сами да проверяват дали сигналът им е бил отразен в системата на полицията. Тук говорим за доверие, което липсва у нас. За съжаление, много хора вярват, че полицията крие истинските измерения на престъпността, че не разследва случаите и затова не виждат смисъл да съобщават кражби и побоища. Основната полза обаче е анализа на съвкупност от престъпления. Ще се идентифицират региони с висока престъпност и това ще помогне при избор на жилища. Ще се вижда ефективността на акции и конкретни арести на полицията, смени в ръководството на РПУ-та, осветяване на паркове и нови жилищни комплекси. Най-важното обаче е, че данните ще могат да се комбинират с други и да се използват по неподозирани начини. За сравнение, сега получаваме обща статистика потребна единствено за гръмки заглавия в медиите без особена мисъл зад тях. Същият ефект би имало да нахвърлим случайни цифри на една таблица – не може да се провери и пак ще се цитира дословно от журналистите.

Създаването на инструмент като този, който МВР показа, не е трудно. Трудно е да се осъзнае нуждата от такъв, както и да се осмисли информацията. Затова – браво на МВР за визията. Надявам се обаче, че все пак ще пуснат данните, за които говоря, в отворен формат. Видимо ги имат събрани и е въпрос на проста справка, за да се пуснат в мрежата. Всъщност това е информация, за която вече сме си платили и е публична собственост. Повечето институции обаче се притесняват от такава прозрачност заради криворазбрано чувство за собственост и нужда от контрол над всякаква информация.

Презентацията на МВР ще намерите на страницата на пресцентъра им. Ето примерни карти с подробно описание на всяко престъпление от Аризона, LA и Лондон.

Още статии по темата:

Електронно управление с чиновнически дъх
7 ноември 2012

За личните данни на безследно изчезналите
19 октомври 2010

Катастрофите в София
9 септември 2012

Безследно изчезналите на България
12 юни 2010

Това е сериозен проблем и с все по-честото използване на т.н. „платмасови пари“, този тип виртуални кражби навлизат и у нас. Изградил съм си навик при теглене на пари винаги да проверявам за скимиращи устройства на типичните места и смятам, че следните снимки ще са ви полезни.

Накратко, скимиращото устройство има за цел да копира данните от картата и да открадне пина ви. Данните са просто серия от цифри и с тях може лесно да се направи дубликат. Това става с миниатюрно четящо устройство. Това копие обаче е безполезно без пина, а да се открадне той е по-трудно. Има три начина за целта – камера монтирана близо до лампата или в някоя ниша, висок човек надничащ през рамото ви или допълнителна клавиатура. На снимките долу ще видите различни модели скимиращи устройства. Имената им не са важни, но запомнете местата където се слагат, за да ги проверявате.

Ако имате съмнения, че картата ви е скимирана, веднага се обадете на банката да я блокира. По-добре да си извадите нова, отколкото да загубите пари. Проверявайте редовно сметката си и какво е теглено от нея и не изхвръляйте бележите от банкомата или при плащане в магазин където и да е – унищожавайте ги. Попитайте банката си дали има брошури с повече съвети.

В Германия и други страни са въвели специални устройства, които да не позволяват да се постави скимиращо устройство. Исках да намеря снимки да ви ги покажа, но се натъкнах на нещо още по-страшно – оказва се, че бандите са направили скимиращо устройство, което се слага върху анти-скимиращото и изглежда по точно същия начин. Изобретателен народ. Ще ги видите на снимките долу. Вижда се и как може да се разпознае. Затова дори да видите въпросното зелено светещо устройство, винаги го дръпнете сило с ръка, за да проверите дали се сваля. Това е сигурен белех и при това, и при горните устройства, защото са залепени само с тиксо.

Надявам се, че не съм ви вкарал много параноя. Тя обаче понякога е полезна – особено като става дума за такива ежедневни неща, за които не се замисляме.

Ето текста на РДВР Бургас. От там може да свалите и оригиналните снимки:

SMS-и от различни банки с предупреждение за блокиране на банковата карта от съображения за сигурност заляха бургазлии в последните дни. Причина за това са опитите за манипулации върху банкомати, разположени на оживени места в града / като освен главните улици, хипермаркети и големи търговски вериги/ манипулации се наблюдават и върху банкомати, разположени в по-затънтени места на Бургас.

Голяма част от “ужилените” още не са разбрали за проблема или предпочитат да не уведомяват полицейските служители по места за регистрирания проблем. С цел да не станем жертва на “наглите измамници” е необходимо всеки един от нас да разбере, че за скимирането на картата му / нерегламентирано снемане на данните и ПИН кода/ са нужни не повече от 30 секунди. На банкомати / може и да са от различен вид/ се монтират : техническо устройство или т.нар. скимер – съдържащ елементи за копиране на данните от магнитната лента и микрокамера за узнаване на ПИН – кода на притежателя на картата.

“Скимера” се поставя като допълнителен елемент върху банкомата, като всяка част от това устройство се позиционира на различни места. Елементите му имат скрита микро-камера, собствено захранване и памет, което дава възможност устройството да работи продължително време. Поставянето му изисква единствено точно фиксиране върху конкретното място на банкомата, като често се използва двойно подлепящо тиксо.

Една част от “скимера” се поставя върху входа на карточетящото устройство /”устата”/ на банкомата, а другата съответно на място от което да има възможност да се наблюдава въвеждането на съответния ПИН код от лицето, ползващо банкомата. Монтирания “Скимер” по никакъв начин не нарушава нормалното функциониране на банкомата. Изработен е от елементи, наподобяващи съответна част на банкомата, които са боядисани в цвят идентичен на фабричния. Това дава възможност да не бъдат забелязвани елементите му и при транзакция / било то : теглене на пари, справка за наличност по картата или друга операция/ да останат неразпознаваеми. “Скимера” има възможност да включва едновременно и двата елемента (2 в 1).

След като се сдобият с данните за платежния инструмент и ПИН кода на титулярите, лицата осъществяващи престъпната дейност, изготвят неистински платежни инструменти и теглят всички средства от банковите карти.
“Скимери” се поставят на почти всички видове банкомати, като най-често срещаните са : NCR, IBM \WINCOR\ и DIEBOLD / това са видове банкомати на различни производители/. Установени са конкретни зони където е възможно да се монтира “Скимер” , показани на следната схема:

Остават само два дни от гласуването на публиката. Може да покрепите проекта за карта на престъпността като отворите страницата за гласуване, отбележите „Карта на престъпността“ и натиснете „Продължи“. След това ще потвърдите гласа си с мейл адрес.

Повече за Crime.bg ще намерите на страницата на проекта, както и в статията ми за него. Тук съм описал и защо участвам с този проект и какви са предимствата му.

Преди точно година дадой интервю за Дарик относно Lipsva, където споделям, че имам идея да направя подобен сайт за престъпността. От интереса към идеята се роди Crime.bg. Домейна беше дарен от Regia.bg, а за платформа използвах Ushahidi. За жалост обаче проекта не мръдна през цялото това време. Причината за това бяха както някой бъгове в платформата, така и трудоемката модерация на сигналите. Покрай Lipsva осъзнах колко е трудно това и нямах време да работя и по този проект.

Картата е с примерни данни, не с реални сигнали.

Наскоро поднових проекта и от петък той вече е публичен. Повечето грешки вече са оправени, превода е почти готов, а за модерацията набирам доброволци. Какво всъщност представлява Crime.bg? В основата си целта е да се събират сигнали за престъпления и нередности. Те може да са се случили на вас или да сте били свидетели. Платформата позволява добавяне както през сайта, така и през мобилното приложение. Възможно е и през SMS, но не съм го включил заради разходите. Всеки сигнал има два статуса – одобрен и потвърден. Сигнал се одобрява, когато модераторите не смятат, че е спам или злоупотреба. Потвърждава се, когато има доказателства, че е верен, като съобщение в бюлетина на полицията, снимки или клип. Посетителите на сайта могат също така да гласуват за достоверността на един сигнал. По подобие на Lipsva, сигналите се поставят върху карта. На заглавната страница има филтри по категория, по време и изобразяване на графика. Възможно е също така да се абонирате по мейл само за сигналите в даден регион.

Целите

Важно е да отбележа, че този проект няма нищо общо с полицията. Добавяне на сигнал не замества съобщаването му на номер 112. В абсолютно всички случаи трябва да съобщавате нередностите, на които сте били свидетели. Причината да направя този сайт обаче са две – 1. съмненията, които хората имат, за работата на полицията и 2. липсата на публични отворени данни за престъпността в България.

Доверието към полицията е малко. За това има много фактори, а един основен негативен ефект е нежеланието да се съобщават дребните кражби и нарушения. Чувал съм доста хора да казват, че няма смисъл, защото ще загубят време без да има някакъв ефект. Crime.bg ще позволи на всички да съобщават дори и най-малките престъпления и ще се опита да насърчи потърпевшите да ги съобщават на полицията.

Тук проличава и втората цел – статистиката. Когато някои случаи не се съобщават, те не влизат в никакви бази данни. Съществуват и съмнения, че самата полиция не прави публични всички сигнали, не ги включва в месечната си статистика и не разследва някои от тях. Така на практика липсва ясна представа за престъпността – какъв тип къде се намира, как се променя във времето и къде трябва да внимаваме. Събирайки сигнали директно от гражданите може би ще даде по-голяма яснота.

Платформата и мобилното приложение

Платформата Ushahidi се използва главно в Африка за crowdsourcing приложения. Това включва събиране на информация за изборни измами, военни действия, престъпност, миграция на хора или природни бедствия. Използва се и все по-често в Азия и Южна Америка. Както споменах, платформата поддържа изпращане и получаване на сигнали през SMS, но това струва не малко пари. Всъщност за получаването ще е достатъчен един Android телефон, предплатена sim карта и компютър в България, който да не се изключва. Нямам обаче възможност да направя това в момента. Преди няколко дни описах в блога BrainstormMonk една идея за следене на измами по време на следващите избори включваща Ushahidi. Ако някой има интерес и нужда от помощ нека да пише коментар там.

Мобилното приложение е прекрасно. Може да го свалите както за iPhone/iPad, така и за Android, Windows телефони и такива с поддръжка за Java. Тук има цялостен преглед, а вдясно виждате снимка на екрана. През това приложение може да добавяте сигнали като може да правите директно снимки и да добавяте местоположението си. Може и да разглеждате последните сигнали като списък и на карта. Може да го свалите за телефона си тук или през QR кода отдолу. Хубавото при приложението е, че с една инсталация може да изпращате сигнали на няколко различни сайта. Това би било полезно, ако и други проекти в България приемат Ushahidi като платформа за събиране на информация.

Следващи стъпки

Не знам дали този проект би бил от полза за някой и дали хората ще започнат да добавят сигнали. Определено има потенциал, но както знаем, малко от този род проекти успяват. В следващите няколко дни ще напиша още една статия с въпроси и отговори, част от които ще събера от коментарите по тази. По сайта определено има доста работа, но ще става постепенно. Хубавото е, че платформата е готова и работи.

Ако искате да подкрепите проекта, посетете страницата му във Facebook или да ни следвате в Twitter. Във Facebook съм добавил специален таб, в който се вижда карта със сигналите до сега. Може да свалите и мобилното приложение и да пускате съобщения, когато видите нередности. Разбира се, може да ги пращате и по мейл, който ще намерите на Crime.bg.

Накрая искам да благодаря отново на Regia.bg за домейна, на Юлиян Конторов, Иван Савков и още няколко, които дадоха вдъхновение за логото, както и на всички в Twitter и Facebook, които помагаха с идеи и обратна връзка.

Отворете за всички съобщения

@therealgenadi, засрами се

Истината е, че аз поддържам акаунта и доста пъти съм го споменавал. Не смятате сериозно, че прес-офиса на МВР ще се занимава със социални мрежи. Не, че не трябва, но надали някой очаква такава прогресивна стъпка точно от това министерство. Виж, Външно е друга работа – @MFABulgaria. Имат и Facebook страница и мога да гарантирам, че лично отговарят на двете места.

Всъщност като казвам, че „поддържам акаунта“ нямам в предвид, че се седя и пиша от тяхно име. Бях пуснал RSS feed-а им да генерира автоматично съобщения, също както направих и с @narodnosabranie. Причината е еднаква – да получаваме новините им по същото време както медиите. Това също автоматизира преглеждането на бюлетините им за изчезнали хора за Lipsva.

Причината за стоте съобщения преди две седмици е, че добавих още 18 RSS-а от различни РПУ-та към същия акаунт. Преди всяко съобщение пише от кой регион е – примерно „Перник:..“. Използвам TwitterFeed, който при добавяне на нов RSS пуска веднага последните 5 съобщения. Така се изляха последните новини на 2/3 от полицията в България. Когато разбрах, се извиних за спама.

Преди време пуснах списъка ми с линкове към новините, бюлетините и страниците за безследно изчезнали (предимно празни) на повечето РПУ-та у нас. За жалост, освен централния им бюлетин, никой от останалите няма RSS. Затова си поиграх малко с Yahoo Pipes. Набързо направих процес, който сканира страниците им и изважда новините от тях. Работи само при стандартизираните страници – 8 РПУ-та все още използват старите си страници и не са се съобразили с формата на централния им сайт. Ето тук може да видите pipe-а, който използвам за сканирането на една страница. Направих и още един, който да обединява всички RSS-и, но за жалост не работи. Причината е, че всяка страница на МВР е толкова бавна, че докато се обработят всички 18, времето за работа на скрипта изтича.

Отворете за по-голям изглед

Това ще увеличи малко tweet-овете на @MIBulgaria, но с не повече от 20-тина на седмица. Местните РПУ-та са учудващо тихи.

Пак повтарям – това не е официален акаунт. Затова може да спрете да ги псувате там. Не се опитвам да се правя на тях или да пускам новини от тяхно име – всички съобщения са или дословно заглавията в бюлетините им, или пояснения, че не се поддържа от прес-центъра им. Ако МВР прояви интерес, ще им го прехвърля на драго сърце. Би ми било интересно да видя как биха отговорили на някои от съобщенията.

Благодаря на @dimi_z за якия лаф, който влезе в #tow.

Какво значи за вас полицейското насилие? Бой в ареста? Смърт при арест? Смазване на ръце? Изнасилване на непълнолетни? Или просто безнаказаност на всичките изброени? Ето още един такъв пример: на 6-ти юни вечерта в Скопие един младеж се разхожда, когато му скачат няколко полицаи и го пребиват до смърт. Полицията отрича, аутопсията не показва нищо, а медиите мълчат. Резултатът – седем дни масови протести на хиляди млади хора. На улиците. В дъжд и мрак. Въпреки пълното пренебрежение и липса на отразяване от страна на медиите и полицията. Протестират бурно хората.

Каквото и да кажа повече, мисля, че ще бъде излишно. Ще научите повече в ликовете отдолу, като следите @malaovca и @Zabrcanec или направо таговете в Twitter #protestiram и #martin. Последния въпрос обаче не ми е защо ние не протестираме така. Това е един аспект на нещата. Въпросът ми е: Защо нито една българска медия цяла седмица не е отразила този протест? Защо се наложи да науча от Twitter и защото по случайност следвам няколко македонци? Какво чакат? Официална позиция от Външно или Бойко? До там ли се стигна? Или ни е страх, че може протеста да се пренесе в България и да обвинят медиите в разбунване на духовете? Защо дори тези предавания, които смятаме за по-свободни, не казаха нищо? Или чакаме някоя новина да стане популярна и чак тогава да говорим за нея?

Все въпроси, на които всички си мислим, че знаем отговорите, но никой не казва пред камера – дори ние самите, когато имаме възможност.

Още информация:
Vnukot.blogspot.com
JusticeForMartin.blogspot.com
GolemataSlika.crnaovca.mk
Статии в GlobalVoicesOnline: тук и тук
Статия във WashingtonPost
Статия в Мovements.org
Снимки от протеста
Twitter: @malaovca, @Zabrcanec, #protestiram и #martin

Ето и единствените споменавания в интернет медиите до сега:
Dir.bg, News.bg

Клипове, които отразяват протестите:

Още когато започнах Lipsva ми беше ясно, че ще е трудно да се направи нещо в дългосрочен план без някаква форма на съдействие с МВР. Затова през последните месеци си размених няколко мейла и телефонни обаждания с говорителя на „Криминална полиция“ – Георги Карадобрев и с шефа на отдел „Издирване“ – Захария Стоянов. Целта ми беше да представя идеите си, да обсъдим ограниченията на закона и евентуално – как може да получава обществото по-бърза и по-надеждна информация за случаи, в които трябва да е бдително.

Всъщност, нещата, които поставих като въпроси, въобще не се ограничаваха до Lipsva. И друг път съм казвал, че възприемам този сайт като по-скоро инструмент, който да вдъхнови по-добри проекти, отколкото като крайна цел. Затова свързах идеите си с по-голямата кампания за отворени данни в България и предложих обявите за изчезнали да се публикуват в структуриран вид. Така всеки ще може да направи собствено приложение, което да показва моментално съобщения за безследно изчезнали от своя регион. Концепцията за отворените данни може да се приложи и към всички съобщения за престъпления и решени случаи. Такова ниво на прозрачност би било повече от похвално.

За жалост, по ред причини не се стигна до среща с МВР. Съветът, който получих беше, че подобни решения трябва да се вземат доста нагоре по веригата. Затова пуснах официални запитвания и отворът беше, че законът за защита на личните данни забранява на МВР да предоставя информация за безследно изчезнали на трети лица. Това доста ме учуди, защото полицията редовно предоставя съобщения за изчезнали на медиите под формата на свободен текст. Затова помолих КЗЛД за становище и днес получих отговорът. Свършили са доста работа по случая, включително като са изпратили запитване до Цветанов не само за легалния статут на данните, а и какви възможности има да си сътрудничат с проекти като Lipsva.

От МВР са отворили първо, че нямат нормативна уредба за подобно сътрудничество и предоставянето на информация се урежда от Закона за личните данни. В този смисъл те нямат право да предоставят каквато и да е информация на трети лица що се отнася до издирване. Тук думите им не се различават много от първото становище. На втория въпрос на КЗЛД, за това как се взима решение да се обяви безследно изчезнал възрастен или дете в медиите, от МВР казват, че това се прави по преценка на разследващите и е различно за всеки отделен случай. Допълват, че не се публикуват всички лични данни, а само описание и обща информация. В случая аз въобще не исках допълнителни данни или някакъв специален достъп, а за по-ефективно публикуване и използване на сегашните съобщения.

Третият въпрос бе за архивирането на данните. МВР пази данните за решените случаи 5 години в архивите си в зависимост от закона за класифицираната информация. Интересното тук е, че доста от тези данни са достъпни и на сайтовете на регионалните дирекции. Последният въпрос се отнася до предоставянето на структурирани отворени данни или въвеждането на такива направо в чужди сайтове. Второто предложение беше първоначалната ми идея (говорим за юли), но по-късно осъзнах, че ще има много по-голям ефект, ако данните се публикуват в единен формат централно. Отговорът на МВР е, че не би трябвало да се възлага на МВР да улеснява работата на чужди сайтове и инициативи.

Целият документ може да свалите тук. Разбирам, че решенията в МВР се взимат трудно и концепцията за отворените данни в държавните институции е доста нова у нас. Затова срещам с разбиране тона в официалния отговор. Целта на начинанието ми е не някой друг да поддържа този един малък проект, а да ги накарам да се замислят какъв е най-ефективният начин да се информират медиите и обществото. Доста роднини и приятели на изчезнали се оплакват най-вече от комуникацията с МВР и по-малко – от работата им. Отворените структурирани данни са едно добро решение в случая. В момента цяла армия журналисти четат дума по дума съобщения на регионални служби пръснати из десетки адреси в мрежата. Всеки сайт е различен, търсачките са лоши, текстовете – не стандартизирани, а абонамент липсва. Не говоря за улеснение за мен, защото днес Lipsva е тук, а утре го няма. Говоря за ефективност на работа, защото както журналистите и гражданите губят време в търсене на информация, така и прес-центровете и инспекторите им се налага всеки път да си съчиняват и описват.

Всъщност една от причините да започна с Lipsva беше точно тази – да се съберат, структурират, сортират и визуализират информацията по един съществен проблем. Причината да искам контакт и съдействие с МВР е, че в основата си всичко това е в техния ресор. Многократно беше заявено, че издирването както на безследно изчезнали, така и бдителност пред престъпността е задача до голяма степен и на обществото – нещо, с което самите граждани тепърва трябва да свикваме. За целта обаче, тези граждани трябва да бъдат информирани, да вярват в прозрачността на полицията и да виждат дори и малък ефект от действията си. Не казвам непременно, че пускането на отворени данни ще постигне това, но определено е една прекрасна възможност. Прави се от много правителства по цял свят и има добър ефект. Затова ще продължа с малки стъпки да прокарам идеята и благодаря на КЗЛД за становището и помощта.

Впрочем тези дни ще регистрирам Lipsva по закона за личните данни, за да няма съмнения, че се спазват законите и за това какви са целите на събраната информация. Това беше част от становището на КЗЛД. Добавих и възможност за автоматично създаване и сваляне на плакати на изчезнали. И за това ще пиша скоро. Новини има и в страницата във Facebook.

И преди съм говорил за отворените данни и сега имам нужда от вашата помощ в тази насока. Във връзка с Lipsva.com искам да изкарам всички решени случаи на безследно изчезнали в таблица. Целта на това е да се създаде отворена база данни с минали случаи, информация за хората, колко време е отнело, къде и как е решен случая.

За целта съм създал таблица в Google Docs, която всеки може да променя. На първата страница има кратки инструкции. На втората има списък с датите от началото на 2009-та до сега. Третата страница е за самите данни и има няколко колони:

Цялата тази информация може да се намери в бюлетина, в прес-съобщенията на МВР и в различни новинарски сайтове. Архивът на бюлетина е от 2009-та. Затова и от тогава са датите във втората страница. Тъй като трябва да се прегледат едно по едно, в тази страница трябва да се отбелязва коя дата е вече прегледана. Може да впишете и името си, за да ви включа в списъка на благодарностите после. Прес съобщенията са по-отдавна – 2006-та. Едно улеснение е, че може да се търсят отделни ключови думи и по тях да се намират съобщенията за решени случаи. Примерно „издирван“, „изчезнал“, „открит“, „неизвестност“ и т.н.

Ще съм ви много благодарен, ако отделите няколко минути, за да въведете един или два решени случая. Има учудващо много такива предвид славата на МВР в тази област. Само за последните седмици откриха няколко безследно изчезнали, сред които и детето страдащо от аутизъм изчезнало в събота. По подобен начин въведох повечето от сегашните 110 на сайта за безследно изчезнали. Събраните данни от таблицата горе ще бъдат показани пак на картата и ще могат да се филтрират и анализират.

Всичко това ми припомни за новина от преди седмица свързана със следенето в интернет. Ако си спомняте, части от т.н. „Телеком пакет“ приет от Европейския Парламент, даде възможност на страните членки да задържат данни за интернет активността на гражданите си с цел разследване на широка гама престъпления. С тези мерки обаче идваха и определени ограничения, които явно никой не е сметнал да сподели с нас. Вместо това, МВР предпочете да излезе с редовното извинение „Европа така каза!“ и започна да следи всичко и всички в мрежата.

Работническата партия в ЕП обаче е съставила доклад, който посочва редица проблеми в прилагането на съответната директива, като нарича редица от мерките взети от някои членки като буквално незаконни. Посочените проблеми включват:

Колко от тези неща мислите, че се случват в България? А колко други има, за които въобще не знаем? Благодарение на този доклад, Европейската Комисия е започнала вече разследване за спазването на разпорежданията и за нарушения, която всяка членка е извършила. След като изводите им бъдат представени на Европейския Парламент, резултатът може да бъде или силно ограничаване на разрешеното следене и по-строг контрол върху прилагането му, или изцяло премахване на директивата за задържане на данни. Причината за това ще е в самите служби за сигурност, които не са сметнали за нужно да предоставят информация за ползите от такова следене.

В заключение искам да кажа, че трябва да се спре с извинението „Европа така каза!„. Институциите на ЕС пускат много инструкции и директиви, от които политиците ни избират точно определени фрази и ги изтъкват, за да рационализират действията си. В някои случаи обаче това, което ни казват, че е изискване от ЕК или ЕП, въобще не съществува или най-малкото е грешна интерпретация. ЕС не е зъл Голям Брат, който командва всички и поставя управляващите ни в позиция без изход. ЕС и институциите им на този етап са по-скоро регулаторен орган, който следи дали нашите избраници прекрачват определени граници.

В случаят на следенето в интернет, очевидно са видели своеволия при прилагането на позволените мерки. Затова бих посъветвал ГЕРБ да се откажат от филтрирането на мрежата, да направят стъпка назад и да се замислят какво щяха за малко да направят.

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.

Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.

В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.

За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо.

Името, което избрах след допитване в Twitter е Lipsva.com. Вече има страници във Facebook и Twitter. Освен, че преосмислих целия си подход към сайта, в самото начало поставих три цели за него:

На този етап съм включил само основни функции, но имам списък с още доста, които чакат на опашка (всъщност е mindmap). В общи линии, сега сайтът показва липсващите хора на карта, както и като списък. При местенето или увеличаването на картата, списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да го подредите и по хронологичен ред. При влизането в сайта, картата ще се опита да засече в кой град и квартал се намирате и ще се центрира там като включи най-близките изчезнали. Ако не успее, ще ви попита от кой град сте. При отваряне на профил, на него се показва описание, дата и място на изчезването, контакт, допълнителна информация, линк и галерия със снимки.

За сега съм добавил 5 безследно изчезнали (всички от началото на годината), за които успях да намеря информация в мрежата. През април се свързах с говорителя на МВР и той спомена, че има интерес сред колегите му към моя проект. Надявам се да ми помогнат с още информация и снимки. Подготвил съм и банери за сайтове (там ще намерите и кода им). Големият банер е специално за 404 страниците на вашия сайт/блог. Това се показва, когато някой отвори грешен адрес или не се намери търсенето. Обикновено са празни с по няколко думи и си мисля, че психологически биха били добро място за такъв банер.

Част от 20-тината допълнения, които планирам, включват:

Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Вие може да ми помогнете като тествате, като сложите банер на сайта си, с код, лого или дизайн, като разкажете на приятелите си за него или просто като се замислите колко хора подминавате всеки ден и че някое семейство може да издирва един от тях.

PS: Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с тестове, идеи, предложения и подкрепа. Благодаря и на Janine@Flickr за снимката

Вчера във фейса ме питаха, защо не съм писал по въпроса. Става дума за миналия вчера през комисиите на парламента законопроект за тотално следене на всички комуникации от МВР без никакъв обществен или съдебен контрол. Защо не писах? Защото май няма значение. Този законопроект мина тихомълком покрай медиите сега също както и в началото на годината тогава на няколко пъти правителството на Станишев се опита да го прокара. Надявахме се, че Цветанов ще е по-разумен, само защото много го смятаме от отбора на „нашите хора“, но явно не е. През март писах за четирите заблуди на този закон. Сега те важат с пълна сила и отново пеем и препяваме същата песен.

Но пука ли ни въобще?

Според мен няма значение. Не защото не нарушава основните ни човешки права и не дава огромна власт в ръцете една корумпирана система, а защото никой не му отдава значение. В свободния пазар, който толкова възхваляваме, възприета стройност често се разминава с реалната. Същото важи за цената на новините. Първата заблуда, за която писах беше, че хора като мен и вас не се притесняват да бъдат следени, защото си мислим, че не сме направили нещо лошо. Ако законът гарантираше, че МВР нямаше да ни следи поради невинността ни – щях да го подкрепя с две ръце. Проблемът е, че това го няма – всеки то МВР, ще може несанкционирано да следи който си иска друг – съсед, бизнес партньор на сина, кмет или общински съветник, жената и любовника й, учителката на децата и прочие. Няма отчетност, няма контрол. При това всичко ще е законно. Дори когато не беше законно, МВР бе осъществило над 100 пъти повече подслушвания на глава на населението спрямо тези във Франция. Представете си сега какво ще стане.

В крайна смета може би си го заслужаваме. Темата ни ни засяга пряко тук и сега и затова не проявяваме интерес. Медиите не ни говорят за нея, защото не е секси и не печели рейтинги. МВР прокарва закона, защото не среща съпротива, а наистина има нужда от някакви мерки. Единствено шепа активисти както преди, така и сега се борят срещу този закон, защото виждат вредата от него. Останалите ще се чудим после откъде ни е дошло.

Гледната точка на МВР

На полицията им трябват средства, с които бързо да могат да разследват. За да има осъдени, трябват доказателства и то навреме. Оплакват се, че системата сега е толкова мудна, че получават справките седмици след като са им нужни. Прави са да искат промяна в закона, за да могат да си вършат работата. Тяхното решение обаче е да отворят големия сейф на личната информация за всички в системата и да се надяват, че сред всичко извадено ще намерят полезна информация. За какво ще се използва останалото – няма значение. Проблемите обаче ще останат. Липсата на организация, контрол и отчетност при разследванията не може да се реши с даване на повече права. Вместо да сложат срокове на телекомите за предоставяне на данните, да стегнат дежурните съдии за отрицателно време да подписват съдебните заповеди (а не „като имам време“), да създадат обществен съвет от НПО-та да контролират бюджета и следенето, те изсипват тонове вода в продънена кофа. Външния контрол не е ограничение, а дава структура и стабилност. Останалото са временни кръпки колкото да се каже, че сме свършили работа.

Мълчането на агнетата

Както ве’рвахме на Царя, Така ве’рваме на Бойко. А покрай Борисов и на всички около него. Аз вярвам, че резултата няма да е същия, но тук това няма никакво значение. Законът е закон и не трябва да обвързваме същността му с личността, която е на власт. Дори да кажем, че вярваме на Цветанов, че няма да злоупотребява с огромната власт и информация, може ли той да гарантира, че всички полицейски шефове, инспектори, агенти на служби и прочие няма да се възползват? А може ли да гарантира за тези след него?

Това е въпросът? Затова трябва се запитаме пука ли ни въобще? Ако да, участвайте в акцията „Обади му се“ – свържете се с депутата, който се избрали вие и му обяснете защо трябва да гласува против. Ако не ви пука, надявайте се достатъчно хора да реагират, за да не ви се налага след година да псувате как България ви е прецакала и колко сме тъпи българите, че не сме реагирали навреме.