/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ’90 година при действието на конституцията от ’81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ’09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ’67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ’73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ’71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.